1)

Третира ли национална правна разпоредба работниците на непълно работно време по по-неблагоприятен начин, отколкото сходни работници на пълно работно време по смисъла на клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време, съдържащо се в приложението към Директива 97/81/ЕО (1), ако позволява като единно условие за допълнителното възнаграждение на работниците на непълно и на пълно работно да се предвиди превишаването на един и същ брой отработени часове, и съответно по този начин допуска определящо да е общото, а не допълнителното възнаграждение като част от заплащането?

2)

При утвърдителен отговор на първия въпрос:

Съвместима ли е с клауза 4, точка 1 и с принципа pro rata temporis, установен в клауза 4, точка 2 от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време, съдържащо се в приложението към Директива 97/81/ЕО, разпоредба от националното законодателство, която допуска правото на допълнително възнаграждение да бъде поставено в зависимост от условието да е превишен един и същ брой отработени часове за работниците на пълно и на непълно работно време, ако целта на допълнителното възнаграждение е да се обезщети извънредно натоварване в работата?