—

за г‑жа Dülger, от Ch. Momberger, Rechtsanwalt,

—

за Wetteraukreis, от г‑жа D. Mayer, в качеството на представител,

—

за германското правителство, от г‑жа A. Wiedmann, в качеството на представител,

—

за италианското правителство, от г‑жа G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от г‑н G. Palatiello, avvocato dello Stato,

—

за австрийското правителство, от г‑н F. Koppensteiner, в качеството на представител,

—

за Европейската комисия, от г‑н V. Kreuschitz и г‑н G. Rozet, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 7, първа алинея, първо тире от Решение № 1/80 на Съвета за асоцииране от 19 септември 1980 година относно развитието на асоциирането (наричано по-нататък „Решение № 1/80“). Съветът за асоцииране е създаден със Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция, което е подписано на 12 септември 1963 г. в Анкара от Република Турция, от една страна, и от държавите — членки на Европейската икономическа общност, и Общността, от друга страна, и е сключено, одобрено и утвърдено от името на последната с Решение 64/732/ЕИО на Съвета от 23 декември 1963 г. (ОВ 217, 1964 г., стр. 3685; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 1, стр. 10, наричано по-нататък „Споразумението за асоцииране“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между г‑жа Dülger, тайландска гражданка, и Wetteraukreis (област Ветерау) относно решението на последната да ѝ откаже издаването на разрешение за пребиваване.

3

Съгласно член 2, параграф 1 от Споразумението за асоцииране то има за цел да подпомага постоянното и балансирано укрепване на търговските и икономическите отношения между договарящите страни, включително в областта на работната сила, посредством поетапното осъществяване на свободното движение на работниците, както и посредством отстраняване на ограниченията на свободата на установяване и на свободното предоставяне на услуги, с оглед на подобряване на жизнения стандарт на турския народ и улесняване впоследствие на присъединяването на Република Турция към Общността.

4

В член 1 от Допълнителния протокол, подписан на 23 ноември 1970 г. в Брюксел и сключен, одобрен и утвърден от името на Общността с Регламент (ЕИО) № 2760/72 на Съвета от 19 декември 1972 година (ОВ L 293, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 1, стр. 37, наричан по-нататък „Допълнителният протокол“), се определят условията, правилата и графикът за прилагане на посочения в член 4 от Споразумението за асоцииране преходен период. Съгласно член 62 от Допълнителния протокол той е неразделна част от посоченото споразумение.

5

Член 59 от този протокол гласи:

„В областите, които са включени в настоящия протокол, Турция не може да се възползва от по-благоприятен режим от този, който държавите членки са възприели помежду си по силата на Договора за създаване на Общността“. [неофициален превод]

6

Решение № 1/80 цели съгласно трето съображение от него да подобри режима, от който се ползват работниците и членовете на техните семейства в социалната област, в сравнение с предвидения в Решение № 2/76, прието от Съвета за асоцииране на 20 декември 1976 г.

7

Член 7 от Решение № 1/80 предвижда:

„Членовете на семейството на турски работник, принадлежащ към легалния пазар на труда на държава членка, които са получили разрешение да го последват:

Децата на турските работници, придобили професионална квалификация в приемащата страна, могат да отговарят на всяко предложение за работа в тази държава членка, независимо от продължителността на пребиваването си в нея, при условие че един от родителите законно е нает на работа в съответната държава членка най-малко от три години“ [неофициален превод].

8

Член 10, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета от 15 октомври 1968 година относно свободното движение на работници в Общността (ОВ L 257, стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 11), изменен с Регламент (ЕИО) № 2434/92 на Съвета от 27 юли 1992 г. (ОВ L 245, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 2, стр. 234, наричан по-нататък „Регламент № 1612/68“) гласи:

„Независимо от тяхното гражданство, имат право да се настаняват заедно с работник гражданин на държава членка, нает на работа на територията на друга държава членка следните лица:

9

Този член 10 от Регламент № 1612/68 е отменен с член 38, параграф 1 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (ОВ L 158, стр. 77; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 56).

10

Съгласно член 5, параграф 2 от Директива 2004/38:

„От членовете на семейството, които не са граждани на държава членка, се изисква само да притежават входна виза в съответствие с Регламент (ЕО) № 539/2001 или в съответствие с националното законодателство, когато това е необходимо. За целите на настоящата директива притежаването на валидната карта за пребиваване, посочена в член 10, освобождава тези членове на семейството от изискването за виза.

Държавите членки осигуряват на такива лица всички необходими улеснения за получаване на необходимите визи. Тези визи се издават безплатно, в най-кратък срок и въз основа на ускорена процедура“.

11

Член 6 от тази директива, озаглавен „Право на пребиваване до три месеца“, гласи:

„1.   Гражданите на Съюза имат право на пребиваване на територията на друга държава членка за срок до три месеца без никакви условия или формалности, освен изискването да притежават валидна карта за самоличност или паспорт.

2.   Разпоредбите на параграф 1 важат също така за членове на семейството, притежаващи валиден паспорт, които не са граждани на държава членка и които придружават или се присъединяват към гражданина на Съюза“.

12

Съгласно член 7, параграф 2 от посочената директива правото на пребиваване за повече от три месеца обхваща и членове на семейството, които не са граждани на държава членка и които придружават или се присъединяват към гражданина на Съюза в приемащата държава членка.

13

Текстът на член 38, параграф 3 от същата директива е следният:

„Препратките към отменените разпоредби и директиви се тълкуват като препратки към настоящата директива“.

14

Член 4, параграф 5 от Закона за пребиваването, заетостта и интеграцията на чужденците на територията на Федерална република Германия (Gesetz über den Aufenthalt, die Erwerbstätigkeit und die Integration von Ausländern im Bundesgebiet) от 30 юли 2004 г. (BGBl. 2004 I, стр. 1950), в приложимата му към фактите по главното производство редакция (BGB1. 2008 I, стр. 162, наричан по-нататък „Aufenthaltsgesetz“), предвижда:

„Чужденец, който съгласно [Споразумението за асоцииране] разполага с право на пребиваване, е длъжен да докаже съществуването на това право, като представи доказателство, че притежава разрешение за пребиваване, ако не разполага нито с разрешение за установяване, нито с друго разрешение за безсрочно пребиваване в Европейския съюз. Разрешението за пребиваване се издава при поискване“.

15

Жалбоподателката по главното производство влиза във Федерална република Германия на 30 юни 2002 г. с туристическа виза. На 12 септември 2002 г. тя се омъжва в Дания за турския гражданин г‑н Dülger.

16

Считано от 1988 г., г‑н Dülger притежава разрешение за безсрочно пребиваване в Германия. През периода, през който съжителстват съпрузите Dülger, г‑н Dülger е наеман на работа от различни работодатели в тази държава членка: от 1 октомври 2002 г. до 30 юни 2004 г., от 1 август 2004 г. до 8 юни 2005 г., от 1 март 2006 г. до 15 март 2008 г. и от 1 юни 2008 г. до 31 декември 2009 г.

17

На 18 септември 2002 г. г‑жа Dülger подава молба за издаване на разрешение за пребиваване. Тя посочва, че е омъжена и има две деца, родени през 1996 г. и 1998 г. в Тайланд. За да може да съжителства със съпруга си, жалбоподателката по главното производство получава разрешение за временно пребиваване, което впоследствие е продължавано неколкократно, за последен път от 10 септември 2008 г. до 26 юни 2011 г. Считано от 21 юни 2011 г., на г‑жа Dülger е издаден „временен документ за пребиваване“.

18

Дъщерите на жалбоподателката по главното производство влизат във Федерална република Германия на 1 юли 2006 г.

19

На 3 юни 2009 г. г‑жа Dülger се разделя със съпруга си и се настанява в дом за жени във Фридберг (Германия) заедно с двете си дъщери. Оттогава получава социални помощи на основание книга II от Кодекса за социално осигуряване — основни социални помощи в полза на лицата, търсещи работа (Zweites Buch Sozialgesetzbuch — Grundsicherung für Arbeitsuchende, наричана по-нататък „SGB II“).

20

Разводът ѝ с г‑н Dülger е обявен на 3 февруари 2011 г.

21

С писмо от 9 септември 2009 г. имиграционната служба на област Ветерау (наричана по-нататък „имиграционната служба“) уведомява жалбоподателката по главното производство, че след като се е разделила със съпруга си, тя е придобила право на пребиваване на самостоятелно основание, като обаче това право е валидно само в продължение на една година, без да е обвързано от задължение за жалбоподателката по главното производство да докаже, че може сама да издържа както себе си, така и своите деца. Тя е уведомена, че ако и след 4 юни 2010 г. трябва все още разчита на социалната помощ, условията за валидност на правото ѝ на пребиваване, както и на това на децата ѝ, няма да бъдат проверявани по-нататък и тя ще трябва да напусне германската територия. Единствено при условие че към тази дата тя може и да издържа самостоятелно себе си и децата си, жалбоподателката по главното производство може да запази правото си на пребиваване.

22

На 18 септември 2009 г. г‑жа Dülger подава молба за издаване на разрешение за пребиваване на основание на член 4, параграф 5 от Aufenthaltsgesetz, с мотива че като член на семейството на турски работник, принадлежащ към легалния пазар на труда на държава членка и с когото тя е живяла на законно основание поне три години, е придобила права по силата на член 7 от Решение № 1/80.

23

С решение от 15 март 2010 г. имиграционната служба отхвърля молбата на жалбоподателката по главното производство, доколкото тя не е придобила никакво право по силата на член 7 от Решение № 1/80. Всъщност само членовете на семейството на турския работник, които са турски граждани, можели да се позоват на тази разпоредба.

24

Жалбоподателката по главното производство обжалва това решение, като твърди, че в член 7 от Решение № 1/80 не се съдържа каквото и да било специфично условие относно гражданството на членовете на семейството. Тя иска запитващата юрисдикция да отмени решението на имиграционната служба и да я задължи да ѝ издаде разрешение за пребиваване на основание член 4, параграф 5 от Aufenthaltsgesetz.

25

Запитващата юрисдикция приема, че исканото разрешение за пребиваване може да бъде издадено на жалбоподателката по главното производство съгласно член 4, параграф 5 от Aufenthaltsgesetz само ако ѝ е разрешено да пребивава на германската територия на основание член 7 от Решение № 1/80. Според същата юрисдикция с оглед на посочените в тази разпоредба условия единственият въпрос, който се поставя в случая, е дали като тайландска гражданка г‑жа Dülger може да се счита за член на семейството на турски работник, принадлежащ към легалния пазар на труда на държава членка.

26

При тези условия Verwaltungsgericht Gieβen решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Може ли тайландска гражданка, омъжена за турски работник, принадлежащ към легалния пазар на труда на държава членка, и живяла съвместно с него повече от 3 години без прекъсване, след като ѝ е било разрешено да последва съпруга си, да се позове на член 7, първа алинея, първо тире от Решение № 1/80 […] и следователно да има право на пребиваване поради непосредственото действие на тази разпоредба?“.

27

С въпроса си запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 7, първа алинея от Решение № 1/80 трябва да се тълкува в смисъл, че член на семейството на турски работник, който е гражданин на трета държава, различна от Турция, може да се позове в приемащата държава членка на правата, които произтичат от тази разпоредба, при положение че са изпълнени всички останали условия, предвидени в нея.

28

Съгласно член 7, първа алинея от Решение № 1/80 при спазване на изброените в него условия членовете на семейството на турски работник имат лично право на достъп до пазара на труда в приемащата държава членка. В това отношение Съдът многократно се е произнасял, че правата, които предоставя посоченият член 7, първа алинея на членовете на семейството на турски работник по отношение на заетостта в съответната държава членка, непременно съдържат произтичащото от тях право на пребиваване в полза на заинтересованото лице, тъй като в противен случай правото за достъп до пазара на труда и на реално извършване на дейност като наето лице би било изцяло лишено от действие (вж. по-специално Решение от 18 юли 2007 г. по дело Derin, C-325/05, Сборник, стр. I-6495, точка 47 и Решение от 22 декември 2010 г. по дело Bozkurt, C-303/08, Сборник, стр. I-13445, точка 36).

29

Съгласно член 7, първа алинея от Решение № 1/80 придобиването на предвидените в тази разпоредба права зависи от три кумулативни условия:

30

Както е видно от акта за преюдициално запитване, и по-специално от самия текст на преюдициалния въпрос, в делото по главното производство г‑жа Dülger е омъжена за турски работник, който принадлежи към легалния пазар на труда в Германия, и е живяла с този работник без прекъсване от сватбата през 2002 г. до раздялата си с него през 2009 г., след като ѝ е било разрешено да го последва в тази държава членка. На пръв поглед посочените в предходната точка условия са били изпълнени.

31

Германското, италианското и австрийското правителство обаче твърдят, че понятието „член на семейството“ по смисъла на член 7, първа алинея от Решение № 1/80 обхваща само членовете на семейството на турски работник, които също са турски граждани. По този начин тайландското гражданство на г‑жа Dülger било пречка за нея да се ползва от предвидените в тази разпоредба права.

32

Тази теза не може да бъде възприета.

33

Съгласно установената съдебна практика член 7 от Решение № 1/80 е неразделна част от правото на Съюза (Решение от 20 септември 1990 г. по дело Sevince, C-192/89, Recueil, стр. I-3461, точки 8 и 9 и Решение от 29 март 2012 г. по дело Kahveci и Inan, C‑7/10 и C‑9/10, точка 23).

34

Посоченият член 7, първа алинея не съдържа нито определение на понятието „членове на семейството“ на работника, нито изрично препращане към правните системи на държавите членки, за да се определят смисълът и обхватът на това понятие. Освен това в него не се съдържа каквото и да било условие относно гражданството на членовете на семейството.

35

От друга страна, от практиката на Съда е видно, че понятието „членове на семейството“ не е ограничено по отношение на работника до кръвните роднини (вж. Решение от 30 септември 2004 г. по дело Ayaz, C-275/02, Recueil, стр. I-8765, точка 46).

36

При тези условия и за да се гарантира съгласуваното прилагане в държавите членки на понятието „членове на семейството“ по смисъла на член 7, първа алинея от Решение № 1/80, това понятие трябва да се тълкува самостоятелно и еднакво на равнището на правото на Съюза (вж. в този смисъл Решение по дело Ayaz, посочено по-горе, точка 39).

37

Както се е произнесъл Съдът, понятието „членове на семейството“ на работника трябва да се тълкува в зависимост от целта, която преследва това понятие, както и от контекста, в който то се вписва (Решение по дело Ayaz, посочено по-горе, точка 40).

38

В това отношение следва да се отбележи, че предвидената в член 7, първа алинея от Решение № 1/80 система на постепенно придобиване на права преследва двойна цел.

39

На първо място, преди изтичането на първоначалния период от три години посочената разпоредба цели да позволи присъствието на членовете на семейството на работника мигрант при него, за да благоприятства по този начин, чрез събирането на семейството, работата и пребиваването на турския работник, който е вече законно интегриран в приемащата държава членка (вж. по-специално Решение по дело Kahveci и Inan, посочено по-горе, точка 32 и цитираната съдебна практика).

40

На второ място, същата разпоредба цели да засили трайното интегриране на семейството на турския работник мигрант в приемащата държава членка, като след три години пребиваване на законно основание на територията на тази държава членка дава на съответния член на семейството възможност самият той да получи достъп до пазара на труда. Така преследваната основна цел е да се стабилизира положението на посочения член на семейството, който на този етап е вече законно интегриран в приемащата държава членка, като му бъде дадена възможност да се издържа самостоятелно във въпросната държава и следователно да си изгради в нея самостоятелно положение спрямо това на работника мигрант (вж. по-специално Решение от 11 ноември 2004 г. по дело Cetinkaya, C-467/02, Recueil, стр. I-10895, точка 25, както и Решение по дело Kahveci и Inan, посочено по-горе, точка 33).

41

Следователно събирането на семейството има централно значение във въведената с член 7, първа алинея от Решение № 1/80 система.

42

Тъй като представлява необходимо средство за осигуряването на възможност за семеен живот, събирането на семейството, предвидено в полза на турските работници, принадлежащи към пазара на труда на държавите членки, допринася както за подобряване на качеството на пребиваването им, така и за интеграцията им в тези държави и по този начин благоприятства социалното сближаване в съответното общество.

43

Германското правителство поддържа обаче, че както съдържанието, така и целта на Споразумението за асоцииране и на Решение № 1/80 не допускат разбирането член 7, първа алинея от това решение да се прилага и към гражданите, които не са турски граждани. На първо място, посоченото споразумение имало икономически цели. Следователно правната уредба на правото на пребиваване на съпруга на турски работник, гражданин на трета държава, не бил актуален проблем на асоцииране, основано на подобни цели.

44

Този довод не може да бъде приет.

45

Макар да е вярно, че съгласно член 2, параграф 1 от Споразумението за сътрудничество то има за цел да подпомага постоянното и балансирано укрепване на търговските и икономическите отношения между Европейската икономическа общност и Турция, това не променя обстоятелството, че като са предвидили в член 7, първа алинея от Решение № 1/80 възможността за членовете на семейството на турски работник да го последват в държавата членка, в която работи, договарящите страни са се основали на мотиви, категорично надхвърлящи съображенията от чисто икономическо естество.

46

Всъщност член 7, първа алинея от Решение № 1/80 се съдържа в глава II, раздел 1 (озаглавен „Социални разпоредби“) от това решение. Този раздел се отнася до въпроси, свързани със заетостта и свободното движение на работници.

47

Предимствата, които носи събирането на семейството за семейния живот, за качеството на пребиваването и за интеграцията на турския работник в държавата членка, в която работи и пребивава, очевидно не зависят от гражданството на членовете на семейството му, на които е разрешено да го последват.

48

Освен това Съдът се е произнесъл, че социалните разпоредби на Решение № 1/80, част от които е член 7, първа алинея от него, представляват следващ етап в осигуряването на свободно движение на работници на основание членове 45 ДФЕС, 46 ДФЕС и 47 ДФЕС и че поради това въведените с тези членове принципи трябва да се прилагат, доколкото е възможно, и спрямо турските граждани, ползващи се от предоставените с посоченото решение права (вж. в този смисъл Решение от 23 януари 1997 г. по дело Tetik, C-171/95, Recueil, стр. I-329, точка 20 и Решение от 17 април 1997 г. по дело Kadiman, C-351/95, Recueil, стр. I-2133, точка 30).

49

От практиката на Съда е видно също, че определянето на обхвата на понятието „член на семейството“ по смисъла на член 7, първа алинея от Решение № 1/80, следва да се основава на тълкуването на същото понятие в областта на свободното движение на работници, граждани на държавите — членки на Съюза, и по-специално на обхвата, който се признава на член 10, параграф 1 от Регламент № 1612/68 (Решение по дело Ayaz, посочено по-горе, точка 45).

50

Член 10, параграф 1 от този регламент обаче предвижда, че членовете на семейството на работник, гражданин на държава членка, имат право да се настаняват заедно с него в държавата членка, в която е нает на работа, независимо от тяхното гражданство.

51

Тази разпоредба е отменена, но член 6, параграф 2 и член 7, параграф 2 от Директива 2004/38 също прогласяват принципа, че членовете на семейството на гражданин на Съюза, които не са граждани на държава членка, имат право да го придружават или да се присъединяват към него в приемащата държава членка.

52

Евентуално ограничаване на правото на събиране на семейството, произтичащо по необходимост от прилагането на предоставените с член 7, първа алинея от Решение № 1/80 права само по отношение на членовете на семейството, които са турски граждани, би било пречка за постигането на целта на тази разпоредба.

53

Подобно ограничение би било в противоречие и с правото на зачитане на личния и семеен живот, закрепено в член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз. След като член 7, първа алинея от Решение № 1/80 е неразделна част от правото на Съюза, държавите членки са длъжни да изпълняват произтичащите от посочения член 7 от тази харта задължения, тъй като член 6, параграф 1 ДЕС ѝ признава същата юридическа сила като Договорите.

54

Както посочва генералният адвокат в точки 50—53 от заключението си, това тълкуване на понятието „членове на семейството“ по смисъла на член 7, първа алинея от Решение № 1/80 е още по-обосновано, доколкото се налага и по отношение на Решение № 3/80 на Съвета за асоцииране от 19 септември 1980 година за прилагането на схемите за социално осигуряване на държавите — членки на Европейските общности, към турските работници и членовете на техните семейства (ОВ С 110, 1983 г., стр. 60).

55

Всъщност член 1, буква а) от Решение № 3/80 предвижда по-специално че за целите на прилагането на това решение изразът „член на семейството“ има същото значение като това, което му е дадено в член 1 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността (ОВ L 149, стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 26).

56

По тълкуването на приложното поле спрямо лицата на Регламент № 1408/71 Съдът многократно се е произнасял, че член 2, параграф 1 от този регламент се отнася до две ясно разграничими категории лица: работниците, от една страна, и членовете на техните семейства, както и наследниците им, от друга страна. За да попаднат в обхвата на Регламента, първите трябва да са граждани на държава членка, лица без гражданство или бежанци, пребиваващи на територията на държава членка. За сметка на това не е предвидено никакво условие за гражданство за членовете на семейството или за наследниците на работниците — граждани на Съюза, за да може Регламентът да се прилага за тях (вж. по-специално Решение от 30 април 1996 г. по дело Cabanis-Issarte, C-308/93, Recueil, стр. I-2097, точка 21 и Решение от 25 октомври 2001 г. по дело Ruhr, C-189/00, Recueil, стр. I-8225, точка 19).

57

Освен това Съдът се е произнасял и че съдържащото се в член 2 от Решение № 3/80 определение на приложното поле на това решение спрямо лицата следва същото определение, което е предвидено в член 2, параграф 1 от Регламент № 1408/71 (Решение от 4 май 1999 г. по дело Sürül, C-262/96, Recueil, стр. I-2685, точка 84).

58

Тълкуване на член 7, първа алинея от Решение № 1/80, основано на всички изложени по-горе съображения, не може да бъде поставено под съмнение от обстоятелството, че както подчертава запитващата юрисдикция, в много решения, постановени по прилагането на тази разпоредба, Съдът се позовава на турското гражданство на членовете на семейството на работник (вж. Решение от 16 март 2000 г. по дело Ergat, C-329/97, Recueil, стр. I-1487, точка 67, Решение от 22 юни 2000 г. по дело Eyüp, C-65/98, Recueil, стр. I-4747, точка 48, Решение по дело Derin, посочено по-горе, точка 48 и Решение по Bozkurt, посочено по-горе, точка 46).

59

Всъщност във всички тези решения споровете по главните производства се отнасят до предоставянето на предимства, предвидени в Решение № 1/80, на децата или съпруга на турски работник, които също са турски граждани. При това положение препращането от Съда към гражданството на членовете на семейството няма никакво специфично значение.

60

Освен това германското, италианското и австрийското правителство твърдят, че едно разширително тълкуване на член 7, първа алинея от Решение № 1/80 би довело до прекомерно разширяване на приложното поле на Решение № 1/80 спрямо лицата, позволяващо на граждани на трети държави, чийто брой би бил трудно определим, да се позовават на тази разпоредба.

61

В това отношение е достатъчно да се напомни, че член 7, първа алинея от Решение № 1/80 изрично обвързва събирането на семейството с разрешение за присъединяване към мигриращия турски работник, което се дава съгласно съдържащите се в правната уредба на приемащата държава членка предписания (вж. Решение по дело Ayaz, посочено по-горе, точки 34 и 35, както и Решение по дело Derin, посочено по-горе, точка 63).

62

Това условие, с което се цели да се изключат от приложното поле на посочения член 7, първа алинея, членовете на семейството на турския работник, които са влезли на територията на приемащата държава членка и пребивават в нея в нарушение на правната уредба в тази държава (Решение по дело Cetinkaya, посочено по-горе, точка 23), се обяснява със съображението, че в рамките на процеса на асоцииране ЕИО—Турция събирането на семейството не представлява право за членовете на семейството на мигриращия турски работник, а напротив, зависи от решението на националните органи, взето при прилагане единствено на правото на съответната държава членка, при условие че са спазени основните права (вж. в този смисъл Решение по дело Derin, посочено по-горе, точка 64).

63

По същата тази причина не може да се поддържа и че включването в приложното поле на член 7, първа алинея от Решение № 1/80 на членовете на семейството на турски работник, които не са турски граждани, би представлявало, в нарушение на член 59 от Допълнителния протокол, по-благоприятно третиране на тези лица в сравнение с членовете на семейството на гражданин на Съюза, които не са граждани на държава членка.

64

Всъщност, обратно на режима, приложим за членовете на семейството на турски гражданин, членовете на семейството на гражданин на Съюза, които са граждани на трети държави, имат право на влизане на територията на държавите членки по силата на член 5, параграф 2 от Директива 2004/38, като единственото условие за това е да притежават входна виза или валиден документ за пребиваване.

65

Следователно на поставения въпрос следва да се отговори, че член 7, първа алинея от Решение № 1/80 трябва да се тълкува в смисъл, че член на семейството на турски работник, който е гражданин на трета държава, различна от Турция, може да се позове в приемащата държава членка на правата, които произтичат от тази разпоредба, при положение че са изпълнени всички останали условия, предвидени в нея.

66

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:

Член 7, първа алинея от Решение № 1/80 от 19 септември 1980 година относно развитието на асоциирането, прието от Съвета за асоцииране, създаден със Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция, което е подписано на 12 септември 1963 г. в Анкара от Република Турция, от една страна, и от държавите — членки на Европейската икономическа общност, и Общността, от друга страна, и е сключено, одобрено и утвърдено от името на последната с Решение 64/732/ЕИО на Съвета от 23 декември 1963 г., трябва да се тълкува в смисъл, че член на семейството на турски работник, който е гражданин на трета държава, различна от Турция, може да се позове в приемащата държава членка на правата, които произтичат от тази разпоредба, при положение че са изпълнени всички останали условия, предвидени в нея.