Дело C‑339/09

Skoma-Lux s. r. o.

срещу

Celní ředitelství Olomouc

(Преюдициално запитване, отправено от Nejvyšší správní soud)

„Обща митническа тарифа — Тарифно класиране — Комбинирана номенклатура — Позиции 2204 и 2206 — Ферментирала напитка на основата на прясно грозде — Действително алкохолно съдържание по обем от 15,8 % до 16,1 % — Добавяне на алкохол от царевица и захар от цвекло в процеса на производство“

Резюме на решението

Обща митническа тарифа — Тарифни позиции — Ферментирала напитка на основата на прясно грозде, в процеса на производство на която е добавен алкохол от царевица и захар от цвекло — Класиране в позиция 2206 от Комбинираната номенклатура

(позиция 2206, приложение І към Регламент № 2658/87 на Съвета; Регламент № 1719/2005 на Комисията)

Регламент № 2658/87 относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, изменен с Регламент № 1719/2005, трябва да се тълкува в смисъл, че ферментирала напитка на основата на прясно грозде, която е пусната в продажба в бутилки от 0,75 l и е с алкохолно съдържание от 15,8 % до 16,1 % vol и в процеса на производството на която са добавени захар от цвекло и алкохол от царевица, трябва да бъде класирана в позиция 2206 от Комбинираната номенклатура, представляваща приложение I към посочения регламент.

Предназначението на даден продукт наистина може да представлява обективен критерий за неговото класиране, доколкото то му е вътрешно присъщо, като това обстоятелство трябва да може да бъде преценено в зависимост от обективните характеристики и свойства на продукта. Въпреки това предназначението на продукта представлява релевантен критерий само ако продуктът не може да бъде класиран въз основа единствено на обективните си характеристики и свойства.

(вж. точки 47 и 48 и диспозитива)

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)

16 декември 2010 година(*)

„Обща митническа тарифа — Тарифно класиране — Комбинирана номенклатура — Позиции 2204 и 2206 — Ферментирала напитка на основата на прясно грозде — Действително алкохолно съдържание по обем от 15,8 % до 16,1 % — Добавяне на алкохол от царевица и захар от цвекло в процеса на производство“

По дело C‑339/09

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 234 ЕО от Nejvyšší správní soud (Чешка република) с акт от 2 юли 2009 г., постъпил в Съда на 24 август 2009 г., в рамките на производство по дело

Skoma-Lux s. r. o.

срещу

Celní ředitelství Olomouc,

СЪДЪТ (първи състав),

състоящ се от: г‑н A. Tizzano, председател на състав, г‑н J.‑J. Kasel, г‑н A. Borg Barthet, г‑н E. Levits и г‑н M. Safjan (докладчик), съдии,

генерален адвокат: г‑жа V. Trstenjak,

секретар: г‑н K. Malacek, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 9 септември 2010 г.,

като има предвид становищата, представени:

–        за Skoma-Lux s. r. o., от адв. M. Filouš, advokát,

–        за Celní ředitelství Olomouc, от г‑н M. Brázda, в качеството на представител,

–        за чешкото правителство, от г‑н M. Smolek, в качеството на представител,

–        за гръцкото правителство, от г‑н G. Kanellopoulos, както и от г‑жа Z. Chatzipavlou и г‑жа V. Karra, в качеството на представители,

–        за Европейската комисия, от г‑жа L. Bouyon, г‑н L. Jelínek и г‑жа M. Šimerdová, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на позиции 2204 и 2206 от Комбинираната номенклатура, представляваща приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (ОВ L 256, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 4, стр. 3), изменен с Регламент (ЕО) № 1719/2005 на Комисията от 27 октомври 2005 г. (ОВ L 286, стр. 1, наричана по-нататък „КН“).

2        Запитването е отправено в рамките на спор между Skoma-Lux s. r. o. (наричано по-нататък „Skoma-Lux“) и Celní ředitelství Olomouc (митническата дирекция на Olomouc) относно класирането по КН на внасяната в Чешката република стока с наименование „червено десертно вино Kagor VK“.

 Правна уредба

3        КН, въведена с Регламент № 2658/87, се основава на изготвената от Съвета за митническо сътрудничество, понастоящем Световна митническа организация, световна хармонизирана система за описание и кодиране на стоките (наричана по-нататък „ХС“), установена със сключената в Брюксел на 14 юни 1983 г. международна конвенция, която е одобрена от името на Европейската общност с Решение 87/369/ЕИО на Съвета от 7 април 1987 година (ОВ L 198, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 3, стр. 199). КН възприема шестцифрените позиции и подпозиции от ХС, като само седмата и осмата цифра са подразделения, присъщи за самата КН.

4        Световната митническа организация редовно публикува обяснителни бележки към ХС (наричани по-нататък „ОБХС“), с които предоставя по-подробни разяснения относно прилагането на хармонизираната система. Освен това, за да гарантира прилагането на КН, Европейската комисия изготвя обяснителни бележки към нея по силата на член 9, параграф 1, буква a), второ тире от Регламент № 2658/87. Тези бележки, които редовно се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз, не заменят, а допълват ОБХС и трябва да се разглеждат свързано.

5        В текста на ХС от 2002 г., приложим по отношение на спора по главното производство, позиция 2204 е озаглавена „Вина от прясно грозде, включително обогатените с алкохол; мъст от грозде, различни от тези от позиция 2009“.

6        ОБХС за позиция 2204 гласят:

„2204.10      — Пенливи вина

                  — Други вина; гроздова мъст, чиято ферментация е била прекъсната или спряна чрез прибавка на алкохол:

2204.21 — В съдове с вместимост, непревишаваща 2 l:

2204.29      — Други:

2204.30      — Други видове гроздова мъст:

I)      Вина от прясно грозде

Виното по настоящата позиция е получено само от алкохолна ферментация на гроздова мъст от прясно грозде.

Настоящата позиция включва:

[…]

4)      Ликьорните вина (определяни също като десертни вина и др.) са вина с високо алкохолно съдържание, обикновено произведени от гроздова мъст, богата на захар, само една част от която е трансформирана в алкохол чрез ферментация; понякога те са произведени чрез прибавяне на концентрирана гроздова мъст, гроздова каша или алкохол. Такива ликьорни вина са например вината от Канарските острови, Кипър, Лакрима Кристи, Мадейра, Малага, Марсала, Порто, Малвоази, Самос, Херес и др.

[…]“ [неофициален превод]

7        В текста на ХС от 2002 г. е включена също позиция 2206, озаглавена „Други ферментирали напитки (например от ябълки, от круши, медовина); смеси от ферментирали напитки и смеси от ферментирали и безалкохолни напитки, неупоменати, нито включени другаде“.

8        Съгласно ОБХС за позиция 2206:

„В тази позиция се включват всички ферментирали напитки, непопадащи в позиции 22.03 до 22.05.

Сред тях по-специално са:

[…]

10)      Джинджифиловата бира и билковата бира, които са газирани напитки, приготвени със захар, вода и джинджифил или определени билки, ферментирали с помощта на мая.

Всички тези напитки могат да бъдат естествено пенливи или към тях изкуствено да е добавен въглероден двуокис. Те се класират тук дори и ако към тях е добавен алкохол или алкохолното им съдържание е повишено поради втора ферментация, доколкото запазват характера на класираните в настоящата позиция продукти.

[…]“ [неофициален превод]

9        Текстът на КН, който е приложим към обстоятелствата в случая по главното производство, се съдържа в Регламент № 1719/2005, в сила от 1 януари 2006 г.

10      Първата част на КН съдържа уводни разпоредби. Буква A от нейния раздел І, посветен на общите правила, е озаглавена „Общи правила за тълкуване на [КН]“ и гласи:

„Класирането на стоките в [КН] се подчинява на следните принципи:

1.      Текстът на заглавията на разделите, на главите или на подглавите има само индикативна стойност, като класирането се определя законно съгласно термините на позициите и на забележките към разделите или към главите и съгласно следващите правила, когато те не противоречат на посочените по-горе термини на позициите и на забележките към разделите или към главите.

[…]“ [неофициален превод]

11      В част втора на КН се съдържа таблицата със ставките на митата. В раздел IV от тази част, озаглавен „Продукти на хранителната промишленост; безалкохолни и алкохолни напитки и видове оцет; тютюни и обработени заместители на тютюна“, се съдържа глава 22, която от своя страна е озаглавена „Безалкохолни и алкохолни напитки и видове оцет“ и в която са включени по-специално позиции 2203 до 2206, които гласят:

„2203 00 Бири от малц:

                  […]

2204      Вина от прясно грозде, включително обогатените с алкохол; мъст от грозде, различни от тези по позиция 2009:

                  […]

2205      Вермути и други видове вина от прясно грозде, ароматизирани с растения или ароматични вещества:

                  […]

2206 00 Други ферментирали напитки (например от ябълки, от круши, медовина); смеси от ферментирали напитки и смеси от ферментирали и безалкохолни напитки, неупоменати, нито включени другаде:

                  […]“ [неофициален превод]

12      Глава 22 от таблицата със ставките на митата съдържа също допълнителни забележки, в които се посочва следното:

„[…]

5.      Подпозиции 2204 21 11 до 2204 21 99 и 2204 29 12 до 2204 29 99 включват по-специално:

a)      гроздова мъст с прекъсната ферментация чрез прибавка на алкохол, т.е. продукт:

–        с действително алкохолно съдържание по обем, не по-малко от 12 % vol, но по-малко от 15 % vol и

–        получен чрез прибавка към неферментиралата гроздова мъст, с естествено алкохолно съдържание по обем, не по-малко от 8,5 % vol на продукт, извлечен при дестилацията на виното;

б)      „подсилено вино“, т.е. продукт:

–        с действително алкохолно съдържание по обем, не по-малко от 18 % vol, но не по-голямо от 24 % vol,

–        получен изключително чрез прибавка към вино, несъдържащо остатъчна захар на неректифициран продукт, получен при дестилация на виното и имащ максимално действително алкохолно съдържание по обем 86 % vol и

–        с максимална летлива киселинност 1,5 g на литър, изчислена като оцетна киселина;

в)      ликьорно вино, т.е. продукт:

–        с общо алкохолно съдържание по обем, не по-малко от 17,5 % vol, както и с действително алкохолно съдържание по обем, не по-малко от 15 % vol, но не по-голямо от 22 % vol и

–        получено от гроздова мъст или вино, които са получени от сортове грозде, одобрени за производство на ликьорно вино в третата страна на произход и с минимално естествено алкохолно съдържание по обем 12 % vol:

–        чрез замразяване или

–        чрез прибавка по време или след ферментацията:

–        на продукт, получен от дестилацията на вино, или

–        на концентрирана гроздова мъст, или за някои качествени ликьорни вина, включени в специален списък, за които тази практика е традиционна, на гроздова мъст, чието концентриране е извършено чрез пряко загряване и която отговаря, с изключение на тази операция, на определението за концентрирана гроздова мъст, или

–        на смес от тези продукти.

[…]“ [неофициален превод]

 Спорът по главното производство и преюдициалният въпрос

13      На 18 януари 2006 г. Skoma-Lux подава в Celní úřad Olomouc (митническо бюро в Olomouc) декларация за допускане за свободно обращение на стоки, продавани под наименованието „червено десертно вино Kagor VK“. Те са произведени в Молдова и са декларирани в позиция 2204 от КН.

14      При проверката на посочената митническа декларация Celní úřad Olomouc взима мостра от стоките, за да установи произхода на наличните в тях алкохол, захар и вода. Видно от направените анализи, мострата съдържа най-малко 25 % захар, която не е от гроздов сок, а вероятно е получена от смес на гроздов сок, захар от цвекло и захар, добита чрез хидролиза на царевично нишесте. Съгласно същите анализи посочените стоки са произведени от подсладен гроздов сок, към който е добавен алкохол от царевица, който е довел до прекъсване на процеса на ферментация.

15      С оглед на посочените анализи в решението си от 28 ноември 2006 г. Celní úřad Olomouc приема, че разглежданите в главното производство стоки следва да бъдат класирани в позиция 2206 от КН, като изтъква мотива, че не става въпрос за ликьорно вино, тъй като в процеса на производството то е било обогатено не с продукт, извлечен при дестилацията на виното, а с получен по друг начин алкохол.

16      На 5 април 2007 г. Celní ředitelství Olomouc отхвърля подадената от Skoma-Lux жалба срещу това решение на Celní úřad Olomouc.

17      На 4 декември 2007 г. след подаването на жалба от Skoma-Lux Krajský soud v Ostravě (Районен съд на Ostrava) отменя посоченото решение на Celní ředitelství Olomouc и връща делото за ново разглеждане. Krajský soud v Ostravě приема, че разглежданите в главното производство стоки трябва да бъдат класирани в позиция 2204 от КН, като изтъква по-специално, че прибавянето на захар или на алкохол, независимо от произхода им, не води до промяна на съществените характеристики на посочените стоки, а именно че те са произведени от прясно грозде.

18      Celní ředitelství Olomouc подава срещу решението на Krajský soud v Ostravě касационна жалба пред Nejvyšší správní soud (Върховен административен съд), който приема, че разглежданите в главното производство стоки би трябвало да се класират в позиция 2206 от КН. Всъщност, тъй като било установено, че тези стоки съдържат алкохол от царевица, те не били произведени само от грозде.

19      Приемайки, че разрешаването на спора, с който е сезиран, е обусловено от тълкуването на приложимата уредба на Съюза, Nejvyšší správní soud решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„В позиция 2204 или в позиция 2206 от [КН] трябва да бъдат класирани стоки, пуснати в продажба в бутилки от 0,75 l под наименованието „червено десертно вино Kagor VK“ с алкохолно съдържание от 15,8 % до 16,1 % vol, в процеса на производството на които са добавени захар от цвекло и алкохол от царевица, т.е. вещества, които не са произведени от прясно грозде?“

 По преюдициалния въпрос

 По допустимостта

20      В становището на Skoma-Lux по същество се твърди, че характеристиките на червеното десертно вино Kagor VK не съответстват на характеристиките на стоките, описани в преюдициалния въпрос. Всъщност според Skoma-Lux това вино е получено чрез ферментация на гроздова мъст, прекъсната чрез добавяне на винен алкохол или на винен дестилат, за да се постигне необходимото алкохолно съдържание.

21      В това отношение следва да се напомни, че в рамките на производството по член 267 ДФЕС само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално заключение, за да може да постанови решението си, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно, след като поставените въпроси се отнасят до тълкуването на правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе (вж. по-специално Решение от 13 март 2001 г. по дело PreussenElektra, C‑379/98, Recueil, стр. I‑2099, точка 38, както и Решение от 8 септември 2010 г. по дело Stoß и др., C‑316/07, C‑358/07—C‑360/07, C‑409/07 и C‑410/07, все още непубликувано в Сборника, точка 51).

22      Според установената съдебна практика въпросите, които са свързани с тълкуването на правото на Съюза и са поставени от националния съд в нормативната и фактическата рамка, която той определя съгласно своите правомощия и проверката на чиято точност не е задача на Съда, се ползват с презумпция за релевантност (вж. по-специално Решение от 7 юни 2007 г. по дело Van der Weerd и др., C‑222/05—C‑225/05, Сборник, стр. I‑4233, точка 22 и цитираната съдебна практика).

23      Освен това, когато Съдът е сезиран с преюдициално запитване в областта на тарифното класиране, неговата задача е по-скоро да изясни на националната юрисдикция критериите, чието прилагане ще позволи на последната правилното класиране на въпросните продукти от КН, отколкото самият той да направи това класиране, още повече че той не разполага непременно с цялата необходима за това информация. Така във всеки случай изглежда, че националната юрисдикция може най-добре да го стори. Все пак, за да е полезен със своя отговор, в дух на сътрудничество с националните юрисдикции Съдът може да ѝ предостави всички указания, които счита за необходими (вж. по-специално Решение от 16 юли 2009 г. по дело Pärlitigu, C‑56/08, Сборник, стр. I‑6719, точка 23 и цитираната съдебна практика).

24      Следователно, както посочва Комисията, Съдът следва да преформулира отправения му въпрос в смисъл, че с него се иска да се установи дали ферментирала напитка на основата на прясно грозде, пусната в продажба в бутилки от 0,75 l и с алкохолно съдържание от 15,8 % до 16,1 % vol, в процеса на производството на която са добавени захар от цвекло и алкохол от царевица (наричана по-нататък „разглежданата напитка“), трябва да бъде класирана в позиция 2204 или в позиция 2206 от КН.

 По прилагането на Регламент (ЕО) № 600/2006

25      В акта за преюдициално запитване Nejvyšší správní soud се позовава на Регламент (ЕО) № 600/2006 на Комисията от 18 април 2006 година относно класиране на определени стоки в Комбинираната номенклатура (ОВ L 106, стр. 5; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 20, стр. 126). Този регламент, приет на основание член 9, параграф 1, буква a) от Регламент № 2658/87, който оправомощава Комисията да разяснява съдържанието на тарифните позиции, класира в позиция 2206 от КН продукт, чиито характеристики съответстват на характеристиките на разглежданата напитка.

26      В това отношение в становището на Комисията се посочва, че споменатият регламент е приет след различното тарифно класиране на червеното десертно вино Kagor VK от митническите органи на държавите членки.

27      Видно от постоянната съдебна практика обаче регламент, който установява условията за класиране в тарифна позиция или подпозиция, е с конститутивен характер и не може да има обратно действие (вж. по-специално Решение от 7 юни 2001 г. по дело CBA Computer, C‑479/99, Recueil, стр. I‑4391, точка 31 и Решение от 27 ноември 2008 г. по дело Metherma, C‑403/07, Сборник, стр. I‑8921, точка 39).

28      Съгласно съображение 1 на Регламент № 600/2006 същият е приет, за да се осигури еднакво прилагане на КН. Безспорно е обаче, че този регламент влиза в сила на 9 май 2006 г., т.е. след подаването на декларацията за допускане за свободно обращение на разглежданите в главното производство стоки, както и че не е предвидено той да има каквото и да било обратно действие.

29      При тези условия Регламент № 600/2006 не е приложим по отношение на спора по главното производство. Следователно преюдициалният въпрос трябва да се разгледа въз основа на Регламент № 2658/87, изменен с Регламент № 1719/2005.

 По съществото на спора

 Становища, представени на Съда

30      Skoma-Lux поддържа, че специфичните органолептични характеристики и обективните свойства на разглежданата напитка, както и предназначението ѝ съответстват на тези на стоките, класирани в позиция 2204 от КН. В този смисъл митническите бюра на няколко държави членки били издали задължителни указания относно класирането на червеното десертно вино Kagor VK в посочената позиция.

31      Celní ředitelství Olomouc счита, че съгласно ОБХС посочената напитка трябва да се класира в позиция 2206 от КН, тъй като съдържа добавен алкохол, който не е получен при дестилация на вино.

32      Чешкото правителство подчертава, че алкохолът, който се съдържа в напитките, класирани в позиция 2204 от КН, трябва да е получен само чрез процес на ферментация на грозде. Тъй като съдържала отчасти алкохол, който не бил получен от грозде, разглежданата напитка спадала към позиция 2206 от КН, обхващаща всички ферментирали напитки, които не можели да бъдат класирани в другите позиции от глава 22 на КН.

33      Гръцкото правителство счита, че разглежданата напитка спада към позиция 2206 от КН. Всъщност, от една страна, с оглед на обяснителна забележка 5 от глава 22 на КН, тя не можела да бъде класирана в позиция 2204, тъй като използваният за производството ѝ етилов алкохол не бил получен при дестилация на вино. От друга страна, позиция 2206 от КН обхващала напитки, за които било разрешено да се добавя етилов алкохол от царевица, при условие че се запази същественият характер на основния продукт, какъвто бил случаят с посочената напитка.

34      Комисията е на мнение, че ОБХС не забраняват добавянето във виното на алкохол, който не е получен от грозде. Поради това разглежданата напитка по принцип трябвало да бъде класирана в позиция 2204 от КН. При все това, ако чрез добавянето в процеса на производството на захар от цвекло и на алкохол от царевица характерът на ферментирала напитка на основата на прясно грозде бъде изменен до такава степен, че свойствата на продукта чувствително се различават от органолептичните и химични свойства, определени от международните или национални норми за типичните стоки от позиция 2204 от КН, и особено когато най-малко половината от действителното алкохолно съдържание по обем на напитката не е получено от прясно грозде, според Комисията разглежданата напитка следва да се класира в позиция 2206 от КН. Компетентните органи на съответната държава членка следвало да преценят степента на това отклонение.

 Отговор на Съда

35      Според трайната съдебна практика в интерес на правната сигурност и на улесняване на контрола определящият критерий за тарифното класиране на стоките трябва като цяло да се търси в техните обективни характеристики и свойства, както са определени в текста на позицията от КН и на забележките към раздела или главата (вж. по-специално Решение от 18 юли 2007 г. по дело Olicom, C‑142/06, Сборник, стр. I‑6675, точка 16 и Решение от 20 май 2010 г., Data I/O, C‑370/08, все още непубликувано в Сборника, точка 29).

36      Следва също да се напомни, че както забележките към главите от Общата митническа тарифа, така и ОБХС представляват важни средства за гарантиране на еднаквото прилагане на тази тарифа и в това си качество са достоверен източник за нейното тълкуване (вж. по-специално Решение от 20 ноември 1997 г. по дело Wiener SI, C‑338/95, Recueil, стр. I‑6495, точка 11 и Решение от 29 април 2010 г. по дело Roeckl Sporthandschuhe, C‑123/09, все още непубликувано в Сборника, точка 29).

37      В настоящия случай текстът на позиция 2204 по ХС гласи: „вина от прясно грозде, включително обогатените с алкохол“. В ОБХС за тази позиция се уточнява, че за вината от прясно грозде, виното, класирано в посочената позиция, е получено само от алкохолна ферментация на гроздова мъст от прясно грозде.

38      Сред тези вина от прясно грозде позиция 2204 обхваща и ликьорните вина, наричани също десертни вина, за които не се спори, че действителното алкохолно съдържание по обем, посочено в допълнителна забележка 5, буква в) от глава 22 на КН, съответства на това на разглежданата напитка. Безспорно е също, че посочената напитка не отговаря на условията, поставени в допълнителни забележки 5, букви a) и б), които се отнасят съответно до гроздовата мъст с прекъсната ферментация чрез прибавка на алкохол и до „подсиленото вино“.

39      Освен това допълнителна забележка 5, буква в) от глава 22 на КН позволява по време или след ферментацията на ликьорните вина да се прибавя само продукт, получен от дестилацията на вино, концентрирана гроздова мъст или смес от тези продукти.

40      Поради това, в противоречие с поддържаното от Комисията, от ОБХС за позиция 2204, във връзка с допълнителна забележка 5, буква в) от глава 22 от КН, ясно и недвусмислено произтича, че съдържащият се в ликьорното вино алкохол, независимо дали е получен чрез алкохолна ферментация, или е добавен, трябва да е произведен само от грозде.

41      Оттук следва, че разглежданата напитка, в процеса на производството на която е добавен алкохол от царевица, не може да бъде класирана в позиция 2204 от КН, без дори да е необходимо да се разглежда въпросът дали по смисъла на посочената позиция в ликьорно вино може да се съдържа захар от цвекло.

42      При това положение следва да се констатира, че предвид обективните си характеристики и свойства разглежданата напитка отговаря на условията, необходими за класирането ѝ в позиция 2206 от КН.

43      Всъщност посочената позиция обхваща „Други ферментирали напитки (например от ябълки, от круши, медовина); смеси от ферментирали напитки и смеси от ферментирали и безалкохолни напитки, неупоменати, нито включени другаде“. ОБХС уточняват, че тази позиция обхваща всички ферментирали напитки, непопадащи в позиции 2203 до 2205.

44      При все това, първо, от изложеното дотук следва, че разглежданата напитка не може да бъде отнесена към позиция 2204 от КН. Като се има предвид съставът ѝ, тя не може да бъде класирана и в позиция 2203 00 от КН, отнасяща за „Бири от малц“, нито към позиция 2205, отнасяща се за „Вермути и други видове вина от прясно грозде, ароматизирани с растения или ароматични вещества“.

45      Второ, що се отнася до добавените в разглежданата напитка алкохол и захар, следва да се посочи, че съгласно ОБХС за позиция 2206 напитките се класират в тази позиция, дори и ако към тях е добавен алкохол. Освен това напитка, в процеса на производството на която е добавена захар, може да бъде класирана в позиция 2206. В този смисъл обяснителна забележка 10 от ХС за позиция 2206 посочва, че джинджифиловата бира и билковата бира, приготвени със захар, вода и джинджифил или определени билки, спадат към тази позиция.

46      Трето, отново съгласно ОБХС за позиция 2206 добавянето на алкохол към напитките, спадащи към тази позиция, допуска те да запазят класирането си, ако са съхранили характеристиките на класираните в тази позиция продукти, а именно на ферментиралите напитки. От акта за преюдициално запитване е видно, че разглежданата напитка има вкус, цвят и аромат на напитка, получена от грозде. Следователно тя не е загубила специфичните органолептични свойства на ферментирала напитка (вж. в този смисъл Решение от 7 май 2009 г. по дело Siebrand, C‑150/08, Сборник,. стр. I‑3941, точка 37).

47      Четвърто, що се отнася до довода на Skoma-Lux, че червеното десертно вино Kagor VK би трябвало да се класира в позиция 2204 от КН, тъй като предназначението му било да се консумира като вино, следва да се напомни, че предназначението на даден продукт наистина може да представлява обективен критерий за неговото класиране, доколкото то му е вътрешно присъщо, като това обстоятелство трябва да може да бъде преценено в зависимост от обективните характеристики и свойства на продукта (вж. Решение от 15 февруари 2007 г. по дело RUMA, C‑183/06, Recueil, стр. I‑1559, точка 36 и Решение по дело Roeckl Sporthandschuhe, посочено по-горе, точка 28). Въпреки това предназначението на продукта представлява релевантен критерий, само ако продуктът не може да бъде класиран въз основа единствено на обективните си характеристики и свойства (вж. в този смисъл Решение от 16 декември 1976 г. по дело Industriemetall LUMA, 38/76, Recueil, стр. 2027, точка 7). От изложеното дотук следва, че с оглед на обективните си характеристики и свойства разглежданата напитка определено и изключително спада към позиция 2206 от КН.

48      С оглед на тези съображения на отправения въпрос следва да се отговори, че Регламент № 2658/87, изменен с Регламент № 1719/2005, трябва да се тълкува в смисъл, че ферментирала напитка на основата на прясно грозде, която е пусната в продажба в бутилки от 0,75 l и е с алкохолно съдържание от 15,8 % до 16,1 % vol и в процеса на производството на която са добавени захар от цвекло и алкохол от царевица, трябва да бъде класирана в позиция 2206 от КН.

 По съдебните разноски

49      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, изменен с Регламент (ЕО) № 1719/2005 на Комисията от 27 октомври 2005 г., трябва да се тълкува в смисъл, че ферментирала напитка на основата на прясно грозде, която е пусната в продажба в бутилки от 0,75 l и е с алкохолно съдържание от 15,8 % до 16,1 % vol и в процеса на производството на която са добавени захар от цвекло и алкохол от царевица, трябва да бъде класирана в позиция 2206 от Комбинираната номенклатура, представляваща приложение I към посочения Регламент.

Подписи

---

* Език на производството: чешки.