Съединени дела C-585/08 и C-144/09

Peter Pammer

срещу

Reederei Karl Schlüter GmbH & Co. KG

и

Hotel Alpenhof GesmbH

срещу

Oliver Heller

(Преюдициални запитвания, отправени от Oberster Gerichtshof)

„Съдебна компетентност по граждански и търговски дела — Регламент (ЕО) № 44/2001 — Член 15, параграф 1, буква в) и параграф 3 — Компетентност при потребителски договори — Договор за пътуване с товарен кораб — Понятие за пакетно пътуване — Договор за престой в хотел — Представяне на пътуването и на хотела на уебсайт — Понятие за дейност, „насочена към“ държавата членка, където потребителят има местоживеене — Критерии — Достъпност на уебсайта“

Резюме на решението

1.        Съдебно сътрудничество по граждански дела — Съдебна компетентност и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела — Регламент № 44/2001 — Компетентност при потребителски договори

(член 15, параграф 3 от Регламент № 44/2001 на Съвета; член 2, точка 1 от Директива 90/314 на Съвета)

2.        Съдебно сътрудничество по граждански дела — Съдебна компетентност и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела — Регламент № 44/2001 — Компетентност при потребителски договори — Понятие за дейност, насочена към държавата членка по местоживеенето на потребителя по смисъла на член 15, параграф 1, буква в) от регламента

(член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001 на Съвета)

1.        Договор, който има за предмет пътуване с товарен кораб, може да представлява договор за транспорт, който включва в цената си предоставянето на комбинация от пътуване и настаняване по смисъла на член 15, параграф 3 от Регламент № 44/2001 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.

Такъв е случаят, когато освен транспорт посоченото пътуване с товарен кораб включва в цената си и настаняване, както и когато е за срок, по-дълъг от двадесет и четири часа. Такава доставка на услуги следователно отговаря на условията за наличие на „туристически пакет“ по смисъла на член 2, точка 1 от Директива 90/314 относно пакетните туристически пътувания, пакетните туристически ваканции и пакетните туристически обиколки и спада към определението за договор за транспорт по член 15, параграф 3 от Регламент № 44/2001, разглеждан в светлината на посочения член 2, точка 1.

(вж. точки 45 и 46; точка 1 от диспозитива)

2.        За да се определи дали за търговец, чиято дейност е представена на неговия уебсайт или на уебсайта на посредник, може да се счита, че „насочва“ дейността си към държавата членка, където потребителят има местоживеене, по смисъла на член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, следва да се провери дали преди евентуалното сключване на договора с потребителя от тези уебсайтове и от общата дейност на търговеца е видно, че последният е възнамерявал да търгува с потребители с местоживеене в една или няколко държави членки, включително в тази, където потребителят има местоживеене, в смисъл че е бил склонен да сключи договор с тях.

Без списъкът им да е изчерпателен, следните елементи могат да представляват показатели, позволяващи да се счита, че дейността на търговеца е насочена към държавата членка по местоживеенето на потребителя, а именно: международното естество на дейността, посочването на описание на маршрути от други държави членки до мястото, където търговецът е установен, използването на език или валута, различни от обичайно използваните в държавата членка, където търговецът е установен, с възможност за резервиране и потвърждаване на резервацията на този друг език, посочването на телефонните номера с указване на международния телефонен код, поемането на задължение за плащане на разходи, свързани с услуга по каталогизиране в интернет, с цел улесняване на достъпа до уебсайта на търговеца или до уебсайта на посредника му за потребителите с местоживеене в други държави членки, използването на име на домейн от първо ниво, различно от това на държавата членка, където търговецът е установен, и споменаването на международна клиентела, състояща се от клиенти с местоживеене в различни държави членки. Националният съд следва да провери дали са налице такива показатели.

Достъпността на уебсайта на търговеца или на уебсайта на посредника в държавата членка, където потребителят има местоживеене, сама по себе си обаче не е достатъчна. Това се отнася и за посочването на електронен адрес, както и на други данни за връзка, или за употребата на език или валута, които са обичайно използваните език и/или валута в държавата членка, където търговецът е установен.

(вж. точки 92—94; точка 2 от диспозитива)

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав)

7 декември 2010 година(*)

„Съдебна компетентност по граждански и търговски дела — Регламент (ЕО) № 44/2001 — Член 15, параграф 1, буква в) и параграф 3 — Компетентност при потребителски договори — Договор за пътуване с товарен кораб — Понятие за пакетно пътуване — Договор за престой в хотел — Представяне на пътуването и на хотела на уебсайт — Понятие за дейност, „насочена към“ държавата членка, където потребителят има местоживеене — Критерии — Достъпност на уебсайта“

По съединени дела C‑585/08 и C‑144/09

с предмет преюдициални запитвания, отправени на основание членове 68 и 234 ЕО от Oberster Gerichtshof (Австрия) с актове от 6 ноември 2008 г. и от 26 март 2009 г., постъпили в Съда на 24 декември 2008 г. и на 24 април 2009 г., в рамките на производства по дела

Peter Pammer

срещу

Reederei Karl Schlüter GmbH & Co KG (C‑585/08)

и

Hotel Alpenhof GesmbH

срещу

Oliver Heller(C‑144/09),

СЪДЪТ (голям състав),

състоящ се от: г‑н V. Skouris, председател, г‑н A. Tizzano, г‑н J. N. Cunha Rodrigues, г‑н K. Lenaerts, г‑н J.‑C. Bonichot, г‑н K. Schiemann и г‑н J.‑J. Kasel, председатели на състав, г‑н A. Rosas, г‑жа R. Silva de Lapuerta, г‑жа P. Lindh (докладчик) и г‑н M. Safjan, съдии,

генерален адвокат: г‑жа V. Trstenjak,

секретар: г‑н B. Fülöp, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 16 март 2010 г.,

като има предвид становищата, представени:

–        за г‑н Pammer, от адв. C. Neuhuber, Rechtsanwalt,

–        за Hotel Alpenhof GesmbH, от адв. M. Buchmüller, Rechtsanwalt,

–        за г‑н Heller, от адв. H. Hegen, Rechtsanwalt,

–        за австрийското правителство, от г‑н E. Riedl и г‑н G. Kunnert, в качеството на представители,

–        за чешкото правителство, от г‑н M. Smolek, в качеството на представител,

–        за италианското правителство (C‑585/08), от г‑жа G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от г‑н L. Ventrella, avvocato dello Stato,

–        за люксембургското правителство, от г‑н C. Schiltz, в качеството на представител,

–        за нидерландското правителство (C‑144/09), от г‑жа C. Wissels и г‑н Y. de Vries, в качеството на представители,

–        за полското правителство (C‑585/08), от г‑н M. Dowgielewicz, в качеството на представител,

–        за правителството на Обединеното кралство, от г‑жа H. Walker, в качеството на представител, подпомагана от г‑жа J. Stratford, barrister,

–        за Комисията на Европейските общности, от г‑жа A.‑M. Rouchaud-Joët и г‑жа S. Grünheid, както и от г‑н M. Wilderspin, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 18 май 2010 г.,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалните запитвания се отнасят до тълкуването на член 15, параграф 1, буква в) и параграф 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74).

2        Преюдициалните запитвания са отправени в рамките на два спора, от една страна, между г‑н Pammer и Reederei Karl Schlüter GmbH & Co. KG (наричано по-нататък „Reederei Karl Schlüter“) относно отказа на последното да възстанови изцяло цената за пътуване с търговски кораб, което г‑н Pammer не е осъществил и което е било описано в интернет (дело C‑585/08), и от друга страна, между Hotel Alpenhof GesmbH (наричано по-нататък „Hotel Alpenhof“) и г‑н Heller относно отказа на последния да заплати сметката си за резервиран по интернет престой в хотел (дело C‑144/09).

 Правна уредба

 Регламент № 44/2001

3        В съображение 13 от Регламент № 44/2001 се посочва, че във връзка с потребителските договори по-слабата страна трябва да бъде защитена от правила за компетентност, които са в по-висока степен благоприятни за нейните интереси, отколкото предвиждат общите правила.

4        Член 2, параграф 1, съдържащ се в озаглавения „Общи разпоредби“ раздел 1 на глава ІІ от посочения регламент, гласи:

„При условията на настоящия регламент, искове срещу лицата, които имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка.“

5        В член 5, точка 1, буква а) от същия регламент е установено следното правило за специална компетентност:

„Срещу лице, което има местоживеене в държава членка, може да бъде предявен иск в друга държава членка:

1)      а)     по дела, свързани с договор — в съдилищата по мястото на изпълнение на въпросното задължение.“

6        Член 15, параграфи 1 и 3 и член 16, параграфи 1 и 2, които се съдържат в озаглавения „Компетентност при потребителски договори“ раздел 4 на глава II от Регламент № 44/2001, гласят:

„Член 15

1.      По отношение на дела във връзка с договор, сключен от лице — потребител, за цел, която може да се приеме, че е извън неговата търговска дейност или професия, компетентността се определя от разпоредбите в настоящия раздел, без да се засяга разпоредбата на член 4 и член 5, точка 5, ако:

а)      се отнася до договор за продажба на стоки на изплащане чрез вноски, или

б)      се отнася до договор за заем, изплатим на части, или за всяка друга форма на кредит, предоставен за финансиране на продажбата на стоки, или

в)      във всички останали случаи, договорът е сключен с лице, което извършва търговски или професионални дейности в държавата членка, където потребителят има местоживеене, или, който с всички средства насочва дейностите си към тази държава членка или към няколко държави, включително тази държава членка, и договорът попада в обхвата на тези дейности.

[…]

3.      Настоящият раздел няма да се прилага по отношение на договор за транспорт, различен от договора, който в цената си включва предоставянето на комбинация от пътуване и настаняване.

Член 16

1.      Потребител може да заведе дело срещу другата страна по договора или в съдилищата на държава членка, в която тази страна има местоживеене, или в съдилищата по мястото, където има местоживеене потребителят.

2.      Другата страна по договора може да заведе делото срещу потребител само в съдилищата на държавата членка, където има местоживеене потребителят.“

7        Както е видно от съображенията на Регламент № 44/2001, същият следва Конвенцията от 27 септември 1968 година относно съдебната компетентност и изпълнението на решенията по граждански и търговски дела (ОВ L 299, 1972 г., стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 10, стр. 3), изменена с Конвенцията от 9 октомври 1978 година относно присъединяването на Кралство Дания, на Ирландия и на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (ОВ L 304, стр. 1 и — изменен текст — стр. 77), с Конвенцията от 25 октомври 1982 година относно присъединяването на Република Гърция (ОВ L 388, стр. 1), с Конвенцията от 26 май 1989 година относно присъединяването на Кралство Испания и на Португалската република (ОВ L 285, стр. 1) и с Конвенцията от 29 ноември 1996 година относно присъединяването на Република Австрия, на Република Финландия и на Кралство Швеция (ОВ C 15, 1997 г., стр. 1, наричана по-нататък „Брюкселската конвенция“). Считано от датата на влизането си в сила — 1 март 2002 г., този регламент заменя Брюкселската конвенция в отношенията между държавите членки с изключение на Кралство Дания.

8        В съображение 19 на Регламент № 44/2001 Съветът на Европейския съюз подчертава необходимостта от гарантиране на приемственост между Брюкселската конвенция и този регламент, в това число и по отношение на вече даденото от Съда тълкуване на разпоредби от тази конвенция, равнозначни на такива от посочения регламент.

 Брюкселската конвенция

9        Член 13, първа алинея от Брюкселската конвенция гласи:

„По отношение на дела във връзка с договор, сключен от лице за цел, която може да се приеме, че е извън неговата търговска дейност или професия, наричано по-нататък „потребител“, компетентността се определя от разпоредбите в настоящия раздел, без да се засягат разпоредбите на член 4 и член 5, параграф 5, ако:

1)      се отнася за договор за продажба на стоки на изплащане чрез вноски на кредит, или

2)      се отнася до договор за заем, изплатим на части, или за всяка друга форма на кредит, предоставен за финансиране на продажбата на стоки;

3)      се отнася до всеки друг договор с предмет предоставяне на услуги или доставка на стоки, ако:

а)      в държавата по местоживеенето на потребителя сключването на договора е предшествано от специално предложение или реклама

и

б)      в тази държава потребителят е извършил необходимите за сключването на този договор действия.“ [неофициален превод]

 Регламент (ЕО) № 593/2008

10      В съображение 7 на Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) (ОВ L 177, стр. 6) се посочва, че предметът и разпоредбите на този регламент следва да са в съответствие с Регламент № 44/2001.

11      Съображение 24 на Регламент № 593/2008 гласи:

„Що се отнася по-специално до потребителските договори, […] [с]ъгласуваността с Регламент (ЕО) № 44/2001 изисква да е налице позоваване на понятието „насочена дейност“ като условие за прилагането на нормата за защита на потребителя и понятието да се тълкува хармонизирано в Регламент (ЕО) № 44/2001 и в настоящия регламент, като се има предвид, че Съвместната декларация на Съвета и Комисията по член 15 от Регламент (ЕО) № 44/2001 гласи: „за да бъде член 15, параграф 1, буква в) приложим, не е достатъчно едно предприятие да насочи дейностите си към държавата членка на местопребиваване на потребителя или към няколко държави членки, включително тази държава членка, а също трябва да е сключен договор в рамките на неговите дейности“. Декларацията също гласи, че: „самият факт, че една интернет страница е достъпна, не е достатъчен, за да бъде приложен член 15, въпреки че фактор на привързване би представлявал фактът, че интернет страницата отправя покана за сключване на договор от разстояние и договор в действителност е бил сключен от разстояние, с каквито и да било средства. В това отношение езикът или валутата, които [един уебсайт] използва, не представляват фактор на привързване“.“

12      Член 6, параграф 4, буква б) от Регламент № 593/2008 предвижда, че правилата относно приложимото право за потребителските договори по параграфи 1 и 2 от същия член не се прилагат към следния договор:

„б)      договор за [транспорт], различен от договор за пакетно пътуване по смисъла на Директива 90/314/ЕИО на Съвета от 13 юни 1990 г. относно пакетните туристически пътувания, пакетните туристически ваканции и пакетните туристически обиколки.“

 Директива 90/314/ЕИО

13      В член 2, точка 1 от Директива 90/314/ЕИО на Съвета от 13 юни 1990 година относно пакетните туристически пътувания, пакетните туристически ваканции и пакетните туристически обиколки (ОВ L 158, стр. 59) се дава следното определение за туристически пакет:

„За целите на настоящата директива:

1)      „туристически пакет“ означава предварително договорената комбинация от не по-малко от два от следните елементи, когато се продава или предлага за продажба на цена, която включва всички разходи, и когато услугата обхваща срок, по-дълъг от двадесет и четири часа или включва настаняване за пренощуване:

а)      транспорт;

б)      настаняване;

в)      други туристически услуги, които не са свързани с транспорта или настаняването и представляват значителна част от туристическия пакет.

Отделното фактуриране на различните елементи от същия туристически пакет не освобождава организатора или продавача на дребно от задълженията им по настоящата директива.“

 Спорове по главното производство и преюдициални въпроси

 Дело C‑585/08

14      Г‑н Pammer, който е с местоживеене в Австрия, и Reederei Karl Schlüter — дружество, установено в Германия, спорят относно организираното от това дружество пътуване с товарен кораб от Триест (Италия) до Далечния изток въз основа на сключен между последното и г‑н Pammer договор (наричан по-нататък „договорът за пътуване“).

15      Г‑н Pammer резервира пътуването чрез посредничеството на Internationale Frachtschiffreisen Pfeiffer GmbH — международно дружество със седалище в Германия (наричано по-нататък „дружеството посредник“).

16      Дружеството посредник, което упражнява дейността си по-специално по интернет, описва пътуването на уебсайта си, като посочва, че корабът разполага със спортна зала, външен басейн, салон, видео и телевизия. Обявено е и наличието на три двойни каюти с баня и тоалетна, както и с отделна всекидневна, обзаведена с мека мебел, бюро, мокет и хладилник, като се посочва, че се предлага възможност за екскурзии на брега по време на престоя на кораба на пристанищата.

17      Г‑н Pammer отказва пътуването и иска да му бъде възстановена платената от него цена, тъй като според него описанието не съответства на условията, предлагани на кораба. Тъй като Reederei Karl Schlüter GmbH & Co KG му възстановява само част от цената, а именно 3 500 EUR, г‑н Pammer предявява иск за останалата сума, а именно за 5 000 EUR, както и за свързаните с нея лихви, пред Bezirksgericht Krems an der Donau — австрийска първоинстанционна юрисдикция.

18      Reederei Karl Schlüter изтъква, че не упражнява никаква професионална или търговска дейност в Австрия и повдига възражение за неподсъдност на посочената юрисдикция.

19      Това възражение не е уважено в първоинстанционното производство, като в решението си от 3 януари 2008 г. Bezirksgericht Krems an der Donau приема, че е компетентен да разгледа делото, тъй като договорът за пътуване е потребителски, като по-специално се отнася до пакетно пътуване, и че дружеството посредник е извършвало рекламна дейност в Австрия чрез интернет за сметка на Reederei Karl Schlüter.

20      В решението си от 13 юни 2008 г. въззивната юрисдикция Landesgericht Krems an der Donau обаче приема, че спорът не е подсъден на австрийските юрисдикции, тъй като счита, че договорът за пътуване следва да се разглежда като договор за транспорт, за който раздел 4 от глава II на Регламент № 44/2001 не се прилага. Обстоятелството, че предлаганото пътуване, а именно дълго плаване от Европа до Далечния изток, включва определена степен на комфорт, не превръща договора за пътуване в потребителски договор.

21      Г‑н Pammer подава ревизионна жалба срещу това решение.

22      Oberster Gerichtshof изразява съмнения относно приложимите към понятието за пакетно пътуване критерии, като подчертава, че се поставя въпросът дали предоставяните в настоящия случай услуги са сравними с тези при круиз, което, ако е така, би позволило да се заключи, че е налице „туристически пакет“, а оттам и договор за транспорт по посочения раздел 4.

23      В случай че става въпрос за такъв договор, член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001 би могъл да се приложи, като би било от полза да се установят критериите, на които даден уебсайт трябва да отговаря, за да се счита, че търговецът „насочва“, по смисъла на посочената разпоредба, извършваната от него дейност към държавата членка на потребителя. Запитващата юрисдикция подчертава обаче, че в настоящия случай първоинстанционната и въззивната юрисдикция не са установили с точност нито начина, по който е сключен договорът за пътуване, нито ролята на уебсайта, нито в крайна сметка връзката между Reederei Karl Schlüter и дружеството посредник.

24      При тези условия Oberster Gerichtshof решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Представлява ли „пътуването с товарен кораб“ пакетно пътуване по смисъла на член 15, параграф 3 от [Регламент № 44/2001]?

2)      При утвърдителен отговор на първия въпрос: за да е налице „насочване“ на дейности (към държавата членка, в която потребителят има местоживеене) по смисъла на член 15, параграф 1, буква в) от [Регламент № 44/2001], достатъчно ли е да има възможност да се ползва уебсайт на посредник?“

 Дело C‑144/09

25      Спорът по делото е между дружеството Hotel Alpenhof, което стопанисва разположения в Австрия хотел със същото име, и г‑н Heller — потребител, пребиваващ в Германия.

26      Г‑н Heller узнава за хотела, разглеждайки уебсайта му, и резервира няколко стаи за по една седмица в периода около 1 януари 2008 г. Резервацията и потвърждението за нея са извършени по електронна поща, като за тази цел на уебсайта на хотела е посочен електронен адрес.

27      Г‑н Heller поставил под въпрос качеството на услугите на хотела и го напуснал, без да плати сметката си, въпреки предложената му от Hotel Alpenhof оферта за намаление. Последното дружество е предявило пред австрийската юрисдикция Bezirksgericht Sankt Johann im Pongau иск за останалата сума в размер на около 5 000 EUR.

28      Г‑н Heller повдига възражение за неподсъдност на сезираната юрисдикция. Той счита, че в съответствие с член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001 искове срещу него в качеството му на потребител могат да бъдат предявявани само пред юрисдикциите на държавата членка, където е местоживеенето му, а именно пред германските юрисдикции.

29      Както Bezirksgericht Sankt Johann im Pongau с решението си от 14 юли 2008 г., така и въззивната инстанция Landesgericht Salzburg с решението си от 27 ноември 2008 г. отхвърлят предявените им искания, като приемат, че спорът не е подсъден на австрийските юрисдикции. Те считат, че понятието за дейност, „насочена към“ държавата членка по местоживеенето на потребителя, обхваща и експлоатацията на интерактивен уебсайт, позволяващ да се сключи договор с този потребител онлайн, тоест по електронен път на самия уебсайт на търговеца, и че уебсайт, който не предлага такава възможност, представлява единствено реклама. Всъщност според тези юрисдикции дейността в последния случай е насочена и към потребители в други държави членки, предвид обстоятелството че рекламата по интернет не признава граници. Това „насочване към чужда държава“ не би могло да се изключи освен с изрична декларация на търговеца относно търговските му отношения с потребителите, които имат местоживеене в една или няколко други конкретно посочени държави членки. Дейността е насочена към държавата членка на потребителя и в случаите, когато последният узнае за услугите на търговеца благодарение на уебсайт и впоследствие извърши резервация чрез посочените на същия електронен адрес, пощенски адрес или пък телефонен номер.

30      Hotel Alpenhof подава ревизионна жалба пред запитващата юрисдикция.

31      Тъй като не е сигурен какъв ще бъде отговорът на Съда на втория въпрос по дело C‑585/08, който отговор е обусловен от първия поставен по същото дело въпрос, Oberster Gerichtshof приема, че е необходимо да спре производството и да отправи до Съда следното преюдициално запитване:

„Достатъчно ли е уебсайтът на съдоговорителя на потребителя да може да се разглежда в интернет, за да се приеме, че дейността е „насочена към“ дадена държава по смисъла на член 15, параграф 1, буква в) от [Регламент № 44/2001]?“

32      С оглед на сходството между втория въпрос по дело C‑585/08 и единствения въпрос, отправен по дело C‑144/09, двете дела следва да се съединят за целите на настоящото решение в съответствие с член 43 от Процедурния правилник на Съда.

 По преюдициалните въпроси

33      В самото начало следва да се отбележи, че тъй като предвид датата на актовете за преюдициално запитване въпросите са отправени от Oberster Gerichtshof — национална юрисдикция, чиито решения не подлежат на обжалване в съответствие с националното право, Съдът е компетентен да се произнесе по тълкуването на Регламент № 44/2001 по силата на член 68 ЕО.

 По първия въпрос по дело C‑585/08

34      С първия си въпрос по дело C‑585/08 запитващата юрисдикция иска да се установи дали договор с предмет пътуване с товарен кораб, като разглежданото в главното производство, спада към договорите за транспорт по член 15, параграф 3 от Регламент № 44/2001.

35      Съгласно член 15, параграф 3 правилата относно компетентността, предвидени в раздел 4 от глава ІІ от този регламент, се прилагат единствено за договорите за транспорт, които в цената си включват предоставянето на комбинация от пътуване и настаняване.

36      Следва да се отбележи, че визираните договори за транспорт се приближават до тези, които отговарят на понятието за пакетно пътуване по смисъла на Директива 90/314, на което впрочем запитващата юрисдикция изрично се позовава в акта си за преюдициално запитване.

37      Всъщност, както Съдът вече е приел, за да може дадена доставка да бъде квалифицирана като „туристически пакет“ по смисъла на член 2, точка 1 от Директива 90/314, достатъчно е, от една страна, тя да представлява комбинация от туристически услуги, която в цената си включва предоставянето на две от трите посочени в разпоредбата услуги, а именно транспорт, настаняване и други туристически услуги, които не са свързани с транспорта или настаняването и представляват значителна част от туристическия пакет, и от друга страна, услугата да обхваща срок, по-дълъг от двадесет и четири часа или да включва настаняване за пренощуване (вж. Решение от 30 април 2002 г. по дело Club-Tour, C‑400/00, Recueil, стр. I‑4051, точка 13).

38      За да се отговори на поставения въпрос, следва да се установи дали понятието за пакетно пътуване, на което запитващата юрисдикция изрично се позовава и което е един от предметите на Директива 90/314, посочен в член 1 от същата, е релевантно за тълкуването на споменатия член 15, параграф 3.

39      Това понятие не се съдържа в член 15, параграф 3 от Регламент № 44/2001, въпреки че последният е приет след Директива 90/314. Както посочва генералният адвокат в точка 47 от заключението си, за целите на Регламент № 44/2001 законодателят на Съюза е използвал термини с почти еднакъв смисъл като съществуващите в Конвенцията за приложимото право към договорните задължения, открита за подписване в Рим на 19 юни 1980 година (ОВ L 266, стр. 1; на български език — ОВ L 347, 2007 г., стр. 3). През 2008 г. тази конвенция е заменена с Регламент № 593/2008, чийто член 6, параграф 4, буква б) изрично препраща към понятието за пакетно пътуване по смисъла на Директива 90/314.

40      Член 6 от Регламент № 593/2008 се отнася до правото, приложимо за потребителските договори, като с неговия параграф 4, буква б) се цели изключването от последните на договорите за транспорт, различни от тези, които отговарят на понятието за пакетно пътуване по смисъла на Директива 90/314.

41      От съпоставянето между договорите за транспорт, посочени в член 15, параграф 3 от Регламент № 44/2001, и тези по член 6, параграф 4, буква б) от Регламент № 593/2008 е видно, че законодателят на ЕС е имал предвид един и същи вид договори, а именно тези, които следва да се подчиняват на съответно предвидените в двата регламента правила за защита на потребителите.

42      Тази цел е видна и от съображение 7 от Регламент № 593/2008, където се посочва, че предметът и разпоредбите на посочения регламент следва да са в съответствие с Регламент № 44/2001.

43      Ето защо при тълкуването на посочения член 15, параграф 3 следва да се има предвид съответната разпоредба от Регламент № 593/2008 и да се направи позоваване на понятието за пакетно пътуване, към което последният регламент препраща. Всъщност, най-напред, става въпрос за понятие, което се съдържа в директива, специално насочена към защитата на потребителя в областта на пакетните пътувания. По-нататък, последният по време регламент, а именно Регламент № 593/2008, изрично се позовава на това понятие. Накрая, в изложението на мотивите към предложението за приемане на Регламент (ЕО) на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (COM(1999) 348 окончателен) Комисията на Европейските общности използва израза „пакетно пътуване“ и изрично препраща към Директива 90/314, за да обясни проекта на текст на член 15, параграф 3, останал непроменен в окончателната редакция на Регламент № 44/2001.

44      Поради това следва да се провери дали пътуване с товарен кораб, като разглежданото в главното производство, отговаря на понятието за туристически пакет съгласно даденото му в Директива 90/314 определение.

45      В това отношение няма спор, че освен транспорт посоченото пътуване с товарен кораб включва в цената си и настаняване, както и че обхваща срок, по-дълъг от двадесет и четири часа. Следователно такава доставка на услуги отговаря на условията за наличие на „туристически пакет“ по смисъла на член 2, точка 1 от Директива 90/314 и спада към определението за договор за транспорт по член 15, параграф 3 от Регламент № 44/2001 във връзка с член 2, точка 1.

46      Поради това на първия въпрос по дело C‑585/08 следва да се отговори, че договор, който има за предмет пътуване с товарен кораб като разглежданото в главното производство, представлява договор за транспорт, който в цената си включва предоставянето на комбинация от пътуване и настаняване по смисъла на член 15, параграф 3 от Регламент № 44/2001.

 По втория въпрос по дело C‑585/08 и по единствения въпрос по дело C‑144/09

47      С втория си въпрос по дело C‑585/08 и с единствения си въпрос по дело C‑144/09 запитващата юрисдикция иска по същество да установи, от една страна, какви са критериите, за да може да се счита, че търговец, чиято дейност е представена на неговия уебсайт или на уебсайта на посредник, „насочва“ дейността си към държавата членка, в която потребителят има местоживеене, по смисъла на член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001, и от друга страна, достатъчно ли е да има възможност тези уебсайтове да бъдат разглеждани по интернет, за да може да се счита, че дейността му е такава.

48      Видно от актовете за преюдициално запитване, този въпрос се поставя в рамките на два различни спора.

49      Спорът по дело C‑585/08 се отнася до търговец — Reederei Karl Schlüter, сключил договор с потребител — г‑н Pammer, който има местоживеене в държава членка, различна от тази, в която посоченото дружество е установено. Изглежда няма спор по това, че договорът попада в обхвата на търговската дейност на търговеца.

50      Съгласно становището, което е представил на Съда, г‑н Pammer узнал за пътуването, разглеждайки уебсайта на дружеството посредник, на който били представени различни оферти за пътувания. Най-напред той се обърнал към посредника по електронната поща, за да получи допълнителна информация, а след това направил резервация за пътуването с писмо.

51      По дело C‑144/09 спорът се отнася до търговец — Hotel Alpenhof, сключил в обхвата на търговската си дейност договор с потребител — г‑н Heller, който има местоживеене в държава членка, различна от тази на местонахождението на съответния хотел. Няма спор по това, че г‑н Heller е получил информация за съществуването на хотела, че е извършил резервация и че я е потвърдил от разстояние, посредством интернет.

52      И по двете дела Oberster Gerichtshof иска да установи дали търговецът е насочил дейността си към държавата членка, където потребителят има местоживеене, по смисъла на член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001, за да определи коя е компетентната да разреши споровете по главните производства юрисдикция.

53      Посоченият член 15, параграф 1, буква в) представлява изключение както от установеното в член 2, параграф 1 от Регламент № 44/2001 общо правило за компетентност, съгласно което спорът е подсъден на юрисдикциите на договарящата държава, където ответникът има местоживеене, така и от установеното в член 5, точка 1 от същия регламент правило за специална компетентност при договорите, съгласно което компетентен е съдът по мястото на изпълнение на въпросното задължение (вж. в този смисъл Решение от 20 януари 2005 г. по дело Gruber, C‑464/01, Recueil, стр. I‑439, точка 34).

54      Ако се приеме, че дейността на търговеца е „насочена към“ държавата членка, където потребителят има местоживеене, по смисъла на член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001, то в съответствие с член 16, параграф 1 от този регламент компетентни по дело C‑585/08, по което спорът е между г‑н Pammer и Reederei Karl Schlüter, ще са австрийските юрисдикции, тъй като потребителят е избрал да отнесе спора към тях, а не към юрисдикциите на държавата членка, където е установен ответникът Reederei Karl Schlüter, а именно германските юрисдикции. По дело C‑144/09 потребителят г‑н Heller е с местоживеене в Германия и в съответствие с член 16, параграф 2 от посочения регламент компетентни биха били юрисдикциите на тази държава членка, а не на държавата членка по местонахождението на Hotel Alpenhof — Австрия.

55      В Регламент № 44/2001 няма определение на съдържащото се в неговия член 15, параграф 1, буква в) понятие за дейност, „насочена към“ държавата членка, където потребителят има местоживеене. Това понятие, както и понятието в член 13 от Брюкселската конвенция, който този член 15 заменя, трябва да се тълкува самостоятелно чрез позоваване основно на системата и целите на този регламент, за да се осигури пълната ефективност на последния (вж. Решение от 11 юли 2002 г. по дело Gabriel, C‑96/00, Recueil, стр. I‑6367, точка 37).

56      В това отношение следва в съответствие със съображение 19 на Регламент № 44/2001 да се вземе предвид даденото от Съда тълкуване на посочения член 13, като при това се отчетат и внесените с регламента промени в него.

57      Във връзка с това Съдът е приел, че в установената с Регламент № 44/2001 система член 15, параграф 1, буква в) заема, както е видно от съображение 13 на същия регламент, същото място и изпълнява същата функция за защита на по-слабата страна, както член 13, първа алинея, точка 3 от Брюкселската конвенция (Решение от 14 май 2009 г. по дело Ilsinger, C‑180/06, Сборник, стр. I‑3961, точка 41).

58      Що се отнася до последната разпоредба, Съдът всъщност многократно е приемал, че особеният режим, установен от разпоредбите на Брюкселската конвенция във връзка с компетентността при договори, сключени от потребители, е предназначен да осигури адекватна защита на потребителя като страна по договора, за която се счита, че е по-слаба в икономическо и по-неопитна в правно отношение от своя съдоговорител търговец (вж. по-специално Решение по дело Gruber, посочено по-горе, точка 34 и Решение от 20 януари 2005 г. по дело Engler, C‑27/02, Recueil, стр. I‑481, точка 39).

59      При все това в точка 48 от посоченото по-горе Решение по дело Ilsinger Съдът също е установил, че текстът на член 15, параграф 1 от Регламент № 44/2001 не е изцяло идентичен с текста на член 13, първа алинея от Брюкселската конвенция. В точка 50 от това решение Съдът по-специално установява, че условията за прилагане, на които споменатите договори трябва да отговарят, вече са формулирани по-общо отпреди, за да се гарантира по-добра защита на потребителите с оглед на новите средства за комуникация и развитието на електронната търговия.

60      По този начин законодателят на Съюза е заменил условията — отнасящи се, от една страна, до търговеца, който трябва да е направил специално предложение или реклама в държавата по местоживеенето на потребителя, и от друга страна, до потребителя, който трябва да е извършил в тази държава необходимите за сключването на договора действия — с условия, приложими единствено за търговеца. В това отношение последният трябва да извършва търговската си дейност в държавата членка, където потребителят има местоживеене, или с всички средства да насочва дейностите си към тази държава членка или към няколко държави, включително тази държава членка, и договорът трябва да попада в обхвата на тази дейност.

61      Член 15, параграф 1, буква в) трябва да се разглежда като текст, който включва и заменя предишните понятия за специално предложение и за реклама и който, видно от израза „с всички средства“, обхваща по-широк кръг от дейности.

62      Тази промяна, която засилва защитата на потребителя, настъпва поради развитието на интернет комуникациите, вследствие на което определянето на мястото на извършване на действията, необходими за сключването на договора, става по-трудно и същевременно уязвимостта на потребителя по отношение на офертите на търговците се увеличава.

63      От член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001 все пак не е видно дали с израза „насочва дейностите си към“ се има предвид волята на търговеца да се обърне към една или повече други държави членки, или пък той се отнася просто за дейност, която de facto е обърната към тях, независимо от наличието на такава воля.

64      Така поставен, въпросът се отнася до това дали е необходимо да е налице воля на търговеца за определяне като цел на една или повече други държави членки и ако това е така, под каква форма една такава воля трябва да бъде изразена.

65      При някои начини на реклама тази воля се подразбира.

66      Що се отнася до понятията за реклама и за специално предложение по смисъла на член 13 от Брюкселската конвенция, Съдът е приел, че с тях се визират всички форми на реклама в договарящата държава членка по местоживеенето на потребителя, независимо дали тя се разпространява общо — посредством пресата, радиото, телевизията, киното или по какъвто и да бил друг начин, или е пряко адресирана — например чрез каталози, специално изпращани към посочената държава, както и чрез предложения за сключване на сделки, отправяни лично до потребителя по-специално от търговски представител или амбулантен търговец (Решение по дело Gabriel, посочено по-горе, точка 44).

67      Класическите начини на реклама, изрично посочени в предходната точка, предполагат поемането от търговеца на задължение за разходи, които понякога са значителни, с цел опознаването му в други държави членки, което само по себе си разкрива волята му да насочи дейността си към последните.

68      Напротив, тази воля невинаги е налице при рекламата по интернет. Тъй като по естеството си това средство за комуникация е световно, рекламата, направена от търговец на уебсайт, по принцип е достъпна във всички държави и следователно в целия Европейски съюз, без да е необходимо търговецът да се излага на допълнителни разходи и независимо от волята му за определяне или не като цел на потребителите извън територията на държавата членка, в която е установен.

69      Ето защо изразът „насочва дейностите си към“ все пак не може да се разглежда само като визиращ достъпността на даден уебсайт в държави членки, различни от тази, в която съответният търговец е установен.

70      Всъщност, макар да няма никакво съмнение, че член 15, параграф 1, буква в) и член 16 от Регламент № 44/2001 целят да осигурят защита на потребителите, това не означава, че тази защита е абсолютна (вж. по аналогия, що се отнася до Директива 85/577/ЕИО на Съвета от 20 декември 1985 година относно защита на потребителите във връзка с договорите, сключени извън търговския обект (ОВ L 372, стр. 31; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр. 188), Решение от 15 април 2010 г. по дело E. Friz, C‑215/08, все още непубликувано в Сборника, точка 44).

71      Както посочва генералният адвокат в точка 64 от заключението си, ако волята на законодателя на Съюза бе такава, той би поставил като условие за прилагане на правилата при договори, сключени с потребители, не „насочването на дейностите към дадена държава членка“, а направо самото съществуване на уебсайта.

72      Независимо че иска да защити в по-голяма степен потребителя, законодателят все пак не стига дотам да приеме, че самото използване на уебсайт — станало обичаен начин за извършване на търговска дейност — на независимо чия територия представлява дейност, „насочена към“ други държави членки, и е основание за прилагането на защитното правило за компетентност по член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001.

73      В този смисъл от посоченото в точка 43 от настоящото решение предложение за приемане на регламент е видно, че законодателят на Съюза е отхвърлил включеното от Комисията в Регламент № 44/2001 съображение, съгласно което пускането в продажба на стоки или услуги по електронен път, достъпен в дадена държава членка, представлява дейност, „насочена към“ тази държава.

74      Това тълкуване се подкрепя и от съвместната декларация на Съвета и Комисията при приемането на Регламент № 44/2001, цитирана в съображение 24 на Регламент № 593/2008, съгласно която самият факт, че даден уебсайт е достъпен, не е достатъчен, за да бъде приложен член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001.

75      Поради това следва да се приеме, че за да е приложим посоченият член 15, параграф 1, буква в), търговецът трябва да е изразил волята си да установи търговски отношения с потребителите на една или няколко държави членки, включително тази, където потребителят има местоживеене.

76      Ето защо при договор между търговец и потребител следва да се установи дали преди евентуалното му сключване е имало показатели, доказващи, че търговецът е възнамерявал да влезе в търговски отношения с потребители с местоживеене в други държави членки, включително и в държавата членка, където потребителят има местоживеене, в смисъл че е бил склонен да сключи договор с тези потребители.

77      Сред тези обстоятелства не се включва посочването на уебсайта на електронния или пощенския адрес на търговеца, както и изписването на телефонните му номера без международен телефонен код. Всъщност посочването на такава информация не означава, че търговецът насочва дейността си към една или няколко държави членки, тъй като този тип информация във всички случаи е необходим, за да се позволи на потребител с местоживеене в държавата членка, където търговецът е установен, да влезе във връзка с последния.

78      Освен това при предлаганите онлайн услуги посочването на определена информация е станало задължително. В този смисъл Съдът вече е приел, че по силата на член 5, параграф 1, буква в) от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия) (ОВ L 178, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 29, стр. 257), доставчикът на услуги е задължен да предоставя на получателите на услугата, още преди сключването на договор с тях, освен адреса на електронната си поща, и друга информация, позволяваща бързо установяване на контакт, както и директна и ефективна размяна на съобщения (Решение от 16 октомври 2008 г. по дело Bundesverband der Verbraucherzentralen und Verbraucherverbände, C‑298/07, Сборник, стр. I‑7841, точка 40). Това задължение важи независимо от държавата членка, към която търговецът насочва дейността си, и дори в случаите, когато я насочва единствено към държавата членка, където той е установен.

79      Следователно не е от определящо значение разграничението, което правят някои от представилите становища пред Съда правителства и страни, между уебсайтовете, позволяващи свързване по електронен път с търговеца, и дори сключването на договор онлайн посредством т.нар. „интерактивен“ уебсайт, и уебсайтовете, които не предлагат такава възможност, съгласно което разграничение само първите би следвало да се включат в категорията на тези, които позволяват да се извършва дейност, „насочена към“ други държави членки. Всъщност, след като са посочени пощенският адрес или други данни за търговеца, потребителят има възможност да установи контакт с него, за да сключат договор. Тази възможност за връзка обаче съществува независимо от това дали търговецът е възнамерявал да търгува с потребители с местоживеене в държави членки, различни от тази, където той е установен.

80      Сред показателите, позволяващи да се определи дали дадена дейност е „насочена към“ държавата членка, където потребителят има местоживеене, е ясното изразяване на волята за извършване на търговска дейност с потребителите от тази държава членка.

81      Сред начините търговецът да изрази ясно такава воля е да укаже, че предлага услугите или стоките си в една или повече поименно посочени държави членки. Друг такъв начин е той да поеме задължението за заплащане на разходи, свързани с услуга по каталогизиране в интернет, по отношение на лице, предоставящо интернет търсачка, за да улесни достъпа до уебсайта си за потребителите с местоживеене в различни държави членки.

82      Характеризирането на дадена дейност като „насочена към“ други държави членки не е обусловено обаче единствено от наличието на толкова очевидни показатели. В това отношение е важно да се констатира, че с резолюцията си относно посоченото в точка 43 от настоящото решение предложение за приемане на регламент (ОВ С 146, 2001 г., стр. 101) Европейският парламент отхвърли текст, съгласно който търговецът трябва „съзнателно и в съществена степен да е насочил дейността си“ към другите държави членки или към няколко държави, включително държавата членка, където потребителят има местоживеене. Всъщност един такъв текст би довел до отслабване на защитата на потребителя, тъй като би изисквал да се докаже воля от страна на търговеца за развиване на дейност от определен мащаб с тези други държави членки.

83      Други показатели, евентуално в съчетание един с друг, могат да докажат наличието на дейност, „насочена към“ държавата членка по местоживеене на потребителя. В дела като тези по главните производства следва да се приеме, че следните характеристики, твърдени пред Съда и чийто списък не е изчерпателен, биха представлявали, без да се засяга проверката за тяхното съществуване от националния съд, показатели за дейност, „насочена към“ една или няколко държави членки по смисъла на член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001. Става въпрос за международното естество на разглежданата дейност, като например някои туристически дейности, за посочването на телефонни номера с указване на международния телефонен код, за използването на име на домейн от първо ниво, различен от този на държавата членка, където търговецът е установен, например „.de“, или също използването на неутрални имена на домейни от първо ниво, като например „.com“ или „.eu“, за даването на описания на маршрути от определена държава членка или няколко държави членки до мястото, където се предоставят услугите, както и за споменаването на международна клиентела, състояща се от клиенти с местоживеене в различни държави членки, по-специално чрез представянето на мненията на такива клиенти.

84      Що се отнася до използвания език или валута, в съвместната декларация на Съвета и Комисията, спомената в точка 11 от настоящото решение и цитирана в съображение 24 на Регламент № 593/2008, се посочва, че те не представляват фактор на привързване, свързан с преценката дали дадена дейност е насочена към една или няколко други държави членки. Всъщност това е така, когато те съответстват на езиците, обичайно използвани в държавата членка, от която търговецът извършва дейността си, и на валутата на тази държава членка. Напротив, ако уебсайтът позволява на потребителите да използват други език или валута, езикът и/или валутата могат да бъдат взети предвид и могат да представляват показател, позволяващ да се приеме, че дейността на търговеца е насочена към други държави членки.

85      В дело като това между Hotel Alpenhof и г‑н Heller изглежда са налице няколко от показателите, посочени в точки 83 и 84 от настоящото решение, доказващи, че търговецът е насочил дейността си към една или повече държави членки, различни от Република Австрия. Националният съд обаче трябва да провери дали това е така.

86      При все това Hotel Alpenhof поддържа, че договорът с потребителя е сключен на място, а не от разстояние, тъй като предоставянето на ключовете за стаите и плащането са извършени на място, и че поради това член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001 не може да бъде приложен.

87      В това отношение обстоятелството, че предоставянето на ключовете на потребителя и извършеното от последния плащане са осъществени в държавата членка, където търговецът е установен, не препятства прилагането на посочената разпоредба, ако резервацията и потвърждаването ѝ са направени от разстояние, така че потребителят договорно се е задължил от разстояние.

88      По дело C‑585/08 между г‑н Pammer и Reederei Karl Schlüter запитващата юрисдикция не е имала възможност да предостави много информация относно дейността на дружеството, относно уебсайта на дружеството посредник и връзката на последното с Reederei Karl Schlüter.

89      Обстоятелството, че уебсайтът е на дружеството посредник, а не на търговеца, не е пречка да се приеме, че последният насочва дейността си към други държави членки, включително тази по местоживеенето на потребителя, щом като дружеството е извършвало дейност от името и за сметка на посочения търговец. Националният съд следва да провери дали последният е знаел или е би трябвало да знае за международната дейност на дружеството посредник, както и каква е обединяващата връзка между последното и търговеца.

90      Международното естество на разглежданата дейност, а именно организирането на пътувания с товарен кораб от Европа към Далечния изток, представлява показател, който е релевантен, но който сам по себе си не позволява да се приеме, че търговецът е насочил дейността си към други държави членки, включително тази по местоживеенето на потребителя. Всъщност дейността на търговеца би се характеризирала с това дори ако той, сам или чрез дружеството посредник, извършва дейността си само в Германия и не я насочва към други държави членки. Следователно непременно трябва да са налице други показатели, по-специално сред посочените в точки 83 и 84 от настоящото решение — като например посочването на телефонните номера с указване на международния телефонен код, използването на език, различен от немския, или споменаването на международна клиентела, състояща се от клиенти с местоживеене в различни държави членки, — за да се установи, че търговецът е възнамерявал да търгува с клиенти с местоживеене в която и да е държава членка на Съюза.

91      Напротив, видно от точка 77 от настоящото решение, посочването на електронния или пощенския адрес на дружеството посредник или на търговеца не представлява релевантен признак. Това се отнася и за използването на немския език и за възможността за резервиране на пътуване на този език, тъй като това е езикът на търговеца.

92      С оглед на гореизложените съображения на запитващата юрисдикция следва да се отговори, че за да се определи дали за даден търговец, чиято дейност е представена на неговия уебсайт или на уебсайта на посредник, може да се счита, че „насочва“ дейността си към държавата членка, където потребителят има местоживеене, по смисъла на член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001, следва да се провери дали преди евентуалното сключване на договора с потребителя от тези уебсайтове и от общата дейност на търговеца е видно, че последният е възнамерявал да търгува с потребители с местоживеене в една или няколко държави членки, включително в тази, където потребителят има местоживеене, в смисъл че е бил склонен да сключи договор с тях.

93      Без списъкът им да е изчерпателен, следните елементи могат да представляват показатели, позволяващи да се счита, че дейността на търговеца е насочена към държавата членка по местоживеенето на потребителя, а именно: международното естество на дейността, посочването на описание на маршрути от други държави членки до мястото, където търговецът е установен, използването на език или валута, различни от обичайно използваните в държавата членка, където търговецът е установен, с възможност за резервиране и потвърждаване на резервацията на този друг език, посочването на телефонните номера с указване на международния телефонен код, поемането на задължение за плащане на разходи, свързани с услуга по каталогизиране в интернет, с цел улесняване на достъпа до уебсайта на търговеца или до уебсайта на посредника му за потребителите с местоживеене в други държави членки, използването на име на домейн от първо ниво, различно от това на държавата членка, където търговецът е установен, и споменаването на международна клиентела, състояща се от клиенти с местоживеене в различни държави членки. Националният съд следва да провери дали са налице такива показатели.

94      Напротив, достъпността на уебсайта на търговеца или на уебсайта на посредника в държавата членка, където потребителят има местоживеене, сама по себе си не е достатъчна. Това се отнася и за посочването на електронен адрес, както и на други данни за връзка, или за употребата на език или валута, които са обичайно използваните език и/или валута в държавата членка, където търговецът е установен.

 По съдебните разноски

95      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:

1)      Договор, който има за предмет пътуване с товарен кораб като разглежданото в главното производство по дело С‑585/08, представлява договор за транспорт, който включва в цената си предоставянето на комбинация от пътуване и настаняване по смисъла на член 15, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.

2)      За да се определи дали за търговец, чиято дейност е представена на неговия уебсайт или на уебсайта на посредник, може да се счита, че „насочва“ дейността си към държавата членка, където потребителят има местоживеене, по смисъла на член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001, следва да се провери дали преди евентуалното сключване на договора с потребителя от тези уебсайтове и от общата дейност на търговеца е видно, че последният е възнамерявал да търгува с потребители с местоживеене в една или няколко държави членки, включително в тази, където потребителят има местоживеене, в смисъл че е бил склонен да сключи договор с тях.

Без списъкът им да е изчерпателен, следните елементи могат да представляват показатели, позволяващи да се счита, че дейността на търговеца е насочена към държавата членка по местоживеенето на потребителя, а именно: международното естество на дейността, посочването на описание на маршрути от други държави членки до мястото, където търговецът е установен, използването на език или валута, различни от обичайно използваните в държавата членка, където търговецът е установен, с възможност за резервиране и потвърждаване на резервацията на този друг език, посочването на телефонните номера с указване на международния телефонен код, поемането на задължение за плащане на разходи, свързани с услуга по каталогизиране в интернет, с цел улесняване на достъпа до уебсайта на търговеца или до уебсайта на посредника му за потребителите с местоживеене в други държави членки, използването на име на домейн от първо ниво, различно от това на държавата членка, където търговецът е установен, и споменаването на международна клиентела, състояща се от клиенти с местоживеене в различни държави членки. Националният съд следва да провери дали са налице такива показатели.

Напротив, достъпността на уебсайта на търговеца или на уебсайта на посредника в държавата членка, където потребителят има местоживеене, сама по себе си не е достатъчна. Това се отнася и за посочването на електронен адрес, както и на други данни за връзка, или за употребата на език или валута, които са обичайно използваните език и/или валута в държавата членка, където търговецът е установен.

Подписи

---

* Език на производството: немски.