—

за AOB Reuter & Co., от адв. H.-J. Prieß и адв. M. Niestedt, Rechtsanwälte,

—

за Hauptzollamt Hamburg-Jonas, от г-жа G. Seber, в качеството на представител,

—

за Комисията на Европейските общности от г-н F. Erlbacher и г-жа Z. Maršálková, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 11, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 3665/87 на Комисията от 27 ноември 1987 година за определяне на подробни общи правила за прилагане на системата на възстановявания при износа на земеделски продукти (OВ L 351, стр. 1), изменен с Регламент (ЕО) № 2945/94 на Комисията от 2 декември 1994 г. (OВ L 310, стр. 57, наричан по-нататък „Регламент № 3665/87“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между AOB Reuter & Co. (наричано по-нататък „AOB Reuter“) и Hauptzollamt Hamburg-Jonas (Главно митническо бюро на Hambourg-Jonas, наричано по-нататък „Hauptzollamt“) по повод прилагането на санкции вследствие на изплащането на възстановяване, предоставено въз основа на подправени от трето лице документи.

3

Съображения от първо до трето и пето от Регламент № 2945/94 гласят:

„като има предвид, че действащата общностна уредба предвижда предоставянето на възстановявания при износ единствено въз основа на обективни критерии, по-специално що се отнася до количеството, естеството и характеристиките на изнасяния продукт, както и до неговото географско местоназначение, че в светлината на придобития опит мерките за борба срещу нередностите и особено срещу измамата в ущърб на общностния бюджет следва да се засилят, че за тази цел е необходимо да се предвиди връщането на неоснователно изплатените суми, както и санкции, насърчаващи износителите да спазват общностната уредба;

като има предвид, че за да се гарантира правилното функциониране на системата за възстановявания при износ, трябва да се налагат санкции, независимо от субективната страна на нарушението, че все пак в определени случаи прилагането на санкции следва да се изостави, по-специално в случай на явна грешка, призната от компетентния орган, и да се предвидят по-тежки санкции в случай на умишлени действия;

като има предвид, че ако износител представи неверни данни и грешката не бъде открита, последните могат да доведат до изплащането на недължимо получени възстановявания; че ако грешката бъде открита е напълно оправдано на износителя да бъде наложена санкция, изразяваща се в заплащането на сума, пропорционална на сумата, която би била получена недължимо в случай, че грешката останеше неоткрита, и че ако неверните данни са представени умишлено също е напълно оправдано да се наложи по-значителна санкция;

[…]

като взе предвид, че придобитият опит, както и нередностите и преди всичко вече установените в този контекст измами указват, че тази мярка е необходима, пропорционална, достатъчно възпираща и че трябва да бъде еднакво прилагана във всяка държава-членка“.

4

Съгласно член 4, параграф 1 от Регламент № 3665/87:

„Без да се засягат разпоредбите на член 5 и член 16, изплащането на възстановяването зависи от представянето на доказателства, че продуктите, за които е била приета декларацията за износ, са напуснали митническата територия на Общността най-късно в срок от шестдесет дни, считано от това приемане.“

5

Член 11 от споменатия регламент предвижда:

„1.   Когато е констатирано, че с оглед на отпускането на възстановяване при износа, износител е поискал възстановяване, по-високо от приложимото възстановяване, дължимото възстановяване за въпросния износ е възстановяването, приложимо при действително осъществения износ, намалено със сума, съответстваща:

За поискано възстановяване се счита сумата, изчислена въз основа на представените сведения в приложение на разпоредбите на член 3 или на член 25, параграф 2. Когато размерът на възстановяването варира според местоназначението, диференцираната част от възстановяването се изчислява, въз основа на данни, предоставени съобразно член 47.

Предвидената в буква а) санкция не се прилага:

[…]

ако намалението, посочено в букви а) и б) води до отрицателна сума, тя се заплаща от износителя.

Ако компетентните власти установят, че поисканият размер на възстановяването е несъответстващ, че износът не е бил осъществен и че в резултат намаление на възстановяването [e] невъзможно, износителят заплаща размера, съответстващ на санкцията, посочена в букви а) и б). […]

[…]

Санкциите се прилагат, без да се засягат допълнителните санкции, предвидени на национално равнище.

[…]

3.   Без да се засяга задължението за заплащане на отрицателната сума, посочена в параграф 1, четвърта алинея, в случай на недължимо изплащане на възстановяване, бенефициерът е длъжен да върне недължимо получените суми — в това число всяка приложима съобразно параграф 1, първа алинея санкция — заедно с лихвите, начислени в зависимост от времето между изплащането и връщането […].“ [неофициален превод]

6

Между 18 октомври и 12 декември 1995 г. AOB Reuter декларира пред Hauptzollamt Landshut общ брой от 24 износни операции на бяла захар към Малта и иска изплащането на съответстващите на износа възстановявания. Общата стойност на предоставените му възстановявания е 230102,37 евро, при представяне на удостоверенията за излизане на стоките.

7

Износната операция не е извършена от самото AOB Reuter, а посредством неговите италиански търговски партньори, които се ползват от услугите на предприятияпосредници. Споменатото дружество осигурява изпълнението на основното договорно задължение, тоест на излизането на захарта от митническата територия на Общността, чрез банкова гаранция. След като получава доказателства за точното изпълнение на износната операция под формата на надлежно подпечатани митнически документи и след като Hauptzollamt приема последните, AOB Reuter освобождава тези гаранции на 27 юни 1996 г.

8

На 5 ноември 1996 г. Zollkriminalamt Köln (митническа криминална полиция на Кьолн) установява, че изходните удостоверения на стоките върху митническите документи са подправени. Вследствие на това с актове за поправки от 7 юли 1997 г. Hauptzollamt иска връщане на възстановяванията при износ, получени от AOB Reuter, което връща размера на последните.

9

На 19 януари 1998 г. Hauptzollamt приема 24 решения за санкциониране на AOB Reuter, което подава административна жалба срещу тези решения на 5 февруари 1998 г. След като тази административна жалба е отхвърлена, на 10 април 2003 г. AOB Reuter подава жалба пред Finanzgericht Hamburg за отмяна на посочените решения за санкциониране.

10

Тази юрисдикция приема, че AOB Reuter не е представило неверни данни в своята декларация за износ, като се има предвид, че това дружество се е ограничило да декларира намерението си да изнесе стоката, даваща право на възстановяване, в Малта. Всъщност износната операция се провалила поради измамното поведение на съдоговорителя на AOB Reuter. Следователно според препращащата юрисдикция на последното може да се наложи санкцията, предвидена в член 11, параграф 1 от Регламент № 3665/87, единствено ако неспазването на условието, свързано с излизането на стоката от митническата територия на Общността, е достатъчно да обоснове прилагането на тази санкция.

11

Като преценява, че прилагането на подобна санкция зависи от тълкуването на споменатия член 11, параграф 1, Finanzgericht Hamburg решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Дали по силата на член 11, параграф 1 от Регламент […] № 3665/87 се санкционират изключително неверните сведения, представени от износителя в декларацията за износ, или предмет на санкцията е единствено неспазването на материалните условия за възстановяването?“

12

С въпроса си препращащата юрисдикция иска по същество да установи дали член 11, параграф 1 от Регламент № 3665/87 трябва да се тълкува в смисъл, че санкцията, която предвижда, се прилага спрямо износител, поискал възстановяване при износ за стока, която вследствие на измамното поведение на неговия съдоговорител не е изнесена.

13

В самото начало следва да се припомни, че системата за възстановявания при износа се характеризира с факта, че от една страна, общностната помощ се отпуска единствено ако износителят я е поискал, а от друга — че системата се финансира от общностния бюджет (Решение от 1 декември 2005 г. по дело Fleisch-Winter, C-309/04, Recueil, стр. I-10349, точка 31).

14

По отношение на такъв износител Съдът вече е приел, че в контекста на Регламент № 3665/87 и на установената от него система от санкции, що се отнася до общностната схема за подпомагане, предоставянето на помощта задължително се подчинява на условието нейният бенефициер да представи гаранции за честност и благонадеждност (вж. в този смисъл Решение от 11 юли по 2002 г. по дело Käserei Champignon Hofmeister, C-210/00, Recueil, стр. I-6453, точка 41 и Решение по дело Fleisch-Winter, посочено по-горе, точка 31).

15

Що се отнася до общностния бюджет, първо съображение от Регламент № 2945/94 гласи, че „[…] в светлината на придобития опит мерките за борба срещу нередностите и особено срещу измамата в ущърб на общностния бюджет следва да се засилят [и] че за тази цел е необходимо да се предвид[ят] […] санкции, които да накарат износителите да спазват общностната уредба“.

16

Естеството на санкцията, предвидена в член 11, параграф 1 от Регламент № 3665/87, ясно е видно както от неговия текст, така и от практиката на Съда във връзка с тази разпоредба.

17

Съгласно второто съображение от Регламент № 2945/94 „трябва да се прилагат санкции, независимо от субективната страна на нарушението“. В действителност ако деянието е извършено с умисъл, се увеличава единствено размерът на санкцията, съгласно член 11, параграф 1, първа алинея, буква б) от Регламент № 3665/87, а санкцията, предвидена в тази алинея, буква а), се прилага дори износителят да не е извършил нарушение. В тази хипотеза санкцията, предвидена в първата алинея на посочения член 11, параграф 1, не се прилага единствено в ограничен брой случаи, изброени в трета алинея на същия член.

18

В решението по дело Käserei Champignon Hofmeister, посочено по-горе, Съдът установява в точка 41, че санкцията представлява специален административен инструмент, който е неразделна част от режима на помощи и е предназначен да осигури доброто финансово управление на публичните общностни средства, а в точка 44 — че не може да ѝ се признае наказателен характер.

19

От предните две точки следва, че отговорността, за която се налага санкцията, предвидена в член 11, параграф 1, първа алинея, буква а) от Регламент № 3665/87, е обективна.

20

За да се определят условията за налагането на тази санкция, следва да се разгледат всички разпоредби на споменатия член 11.

21

Параграф 1, първа алинея от този член предвижда налагането на санкция на износител, който е поискал по-високо възстановяване от приложимото спрямо действително изнесения продукт.

22

В контекста на Регламент (ЕО) № 800/1999 на Комисията от 15 април 1999 година за установяване на общи подробни правила за прилагане на режима на възстановяванията при износ на земеделски продукти (OВ L 102, стр. 11 и поправки OВ L 180, 1999 г., стр. 53; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 27, стр. 187), който заменя и отменя Регламент № 3665/87, но не изменя съдържанието на последния в това отношение, Съдът приема, че изразите, съгласно които „износител е поискал по-високо възстановяване от приложимото“, трябва да се тълкуват в смисъл, че този износител се счита за поискал по-високо от приложимото възстановяване не само в случай че недължимата разлика произтича от отчитането на сведенията, които е предоставил, но и в случай че се окаже, че той няма право на възстановяване, тоест че размерът на възстановяването е равен на нула (вж. в този смисъл Решение от 27 април 2006 г. по дело Elfering Export, C-27/05, Recueil, стр. I-3681, точка 27).

23

От тази съдебна практика следва, че за да се определи дали един износител е поискал възстановяване, по-високо от приложимото за действително изнасяния продукт, не е достатъчно отчитането на фактите, които са известни на компетентните власти в момента на разглеждане на искането за възстановяване, а следва да се вземат предвид и последващите на искането факти, и по-конкретно тези, разкрити при извършените от властите проверки.

24

Всъщност ако това не беше така, основната цел и ефикасността на проверките на компетентните власти биха могли да бъдат поставени под съмнение.

25

Доколкото се оказва, че износът на продукт, за който е било предоставено възстановяване, не е извършен, явно е, че износителят е поискал възстановяване, по-високо от приложимото, като се има предвид, че при липса на действителен износ не се дължи каквото и да било възстановяване.

26

Следователно в подобен случай приложимата санкция може да се основава единствено на член 11, параграф 1, първа алинея от Регламент № 3665/87.

27

Други изрични разпоредби на този член обаче също изискват на износителя да се наложи санкция въз основа на констатации, извършени след приемането на декларацията за износ.

28

Така съгласно член 11, параграф 1, пета алинея от Регламент № 3665/87, ако компетентните власти установят, че износът не е извършен и че не е възможно намаление на възстановяването, износителят заплаща сумата, съответстваща на санкцията, предвидена в същия параграф 1, първа алинея, буква а) или б). Параграф 3 от същия член предвижда, че в случай на недължимо изплащане на възстановяване бенефициерът е длъжен да върне недължимо получените суми, включително и всяка приложима съобразно параграф 1, първа алинея санкция.

29

От преписката, предадена от препращащата юрисдикция на Съда, е видно, че износната операция, въз основа на която AOB Reuter се е ползвало от възстановяване, не се е осъществила и при тези обстоятелства изплащането на посоченото възстановяване е извършено недължимо, като се има предвид, че всъщност това дружество не оспорва, че недължимо е получило подобно възстановяване.

30

При тези обстоятелства се налага прилагане на санкцията, предвидена в член 11, параграф 1, първа алинея, буква а) от Регламент № 3665/87, освен ако не е изпълнено едно от условията за освобождаване, изчерпателно определени в трета алинея на същия параграф.

31

При това положение тезата, че единствено неверните сведения, представени от износителя в неговата декларация за износ, били от естество да обосноват прилагането на споменатата санкция, не може да се приеме.

32

Що се отнася до условията за освобождаване, предвидени в член 11, параграф 1, трета алинея от Регламент № 3665/87, от преписката не следва, че в рамките на главния спор едно от тези условия е било изпълнено.

33

Все пак препращащата юрисдикция задава въпрос относно приложимостта на санкция в случаи като този по главното дело предвид принципите на законност, на правна сигурност и на пропорционалност. Що се отнася до AOB Reuter, което изтъква същите принципи, то счита, че посредством учредяването на банкова гаранция в случая грижливо се е подсигурило срещу евентуални неизправности на своите съдоговорители.

34

На първо място, що се отнася до принципите на законност, на правна сигурност и на пропорционалност, следва да се констатира, че член 11, параграф 1 от Регламент № 3665/87 съставлява ясно и достатъчно правно основание за прилагане на санкцията.

35

На второ място, що се отнася до принципа на пропорционалност, следва да се отбележи, че в петото съображение от Регламент № 2945/94 законодателят изтъква придобития опит, и по-специално нередностите и измамите, вече установени в контекста на възстановяванията при износ. Съдът вече е приел пропорционалния характер на санкцията, предвидена в член 11, параграф 1, първа алинея, буква а) от Регламент № 3665/87, като е отсъдил, че тя не нарушава принципа на пропорционалност, след като не може да бъде разглеждана като негодна за постигане на преследваната от общностната уредба цел — а именно борбата срещу нередностите и измамите, нито за надхвърляща необходимото за постигането на тази цел (Решение по дело Käserei Champignon Hofmeister, посочено по-горе, точка 68 и Решение от 14 април 2005 г. по дело Käserei Champignon Hofmeister, C-385/03, Recueil, стр. I-2997, точка 31).

36

На трето място, що се отнася до изтъкната от AOB Reuter обосновка, достатъчно е да се припомни, че от една страна, в изчерпателния списък по член 11, параграф 1, трета алинея от Регламент № 3665/87, не може да се включи нов случай на освобождаване, изведен по-конкретно от липсата на виновно поведение на износителя, и че от друга страна, Съдът вече е отсъдил, че нарушението или грешката на съдоговорител спадат към обичайния търговски риск, и в контекста на търговските сделки не могат да се считат за непредвидими. Износителят се ползва със свобода при избора на своите съдоговорители и трябва да вземе всички подходящи предпазни мерки или предвиждайки клаузи в този смисъл в договорите, които сключва с тях, или сключвайки специална застраховка (вж. в този смисъл Решение от 11 юли 2002 г. по дело Käserei Champignon Hofmeister, посочено по-горе, точка 80 и цитираната съдебна практика).

37

Предвид изложеното по-горе, на поставения въпрос следва да се отговори, че член 11, параграф 1 от Регламент № 3665/87, трябва да се тълкува в смисъл, че санкцията, която предвижда, е приложима спрямо износител, поискал възстановяване при износ за стока, която вследствие на измамното поведение на неговия съдоговорител не е изнесена.

38

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред препращащата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:

Член 11, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 3665/87 на Комисията от 27 ноември 1987 година за определяне на подробни общи правила за прилагане на системата на възстановявания при износа на земеделски продукти, изменен с Регламент (ЕО) № 2945/94 на Комисията от 2 декември 1994 г., трябва да се тълкува в смисъл, че санкцията, която предвижда, е приложима спрямо износител, поискал възстановяване при износ за стока, която вследствие на измамното поведение на неговия съдоговорител не е изнесена.