Становище на Европейската централна банка

от 30 октомври 2019 година

относно предложение за регламент за определяне на рамка за управление за бюджетния инструмент за сближаване и конкурентоспособност за еврозоната

(CON/2019/37)

(2019/C 408/03)

Въведение и правно основание

На 9 и 18 септември 2019 г. Европейската централна банка (ЕЦБ) получи искания съответно от Съвета на Европейския съюз и Европейския парламент за становище относно предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на рамка за управление за бюджетния инструмент за сближаване и конкурентоспособност за еврозоната (1) (наричан по-нататък „предложеният регламент“).

ЕЦБ е компетентна да даде становище на основание член 127, параграф 4 и член 282, параграф 5 от Договора за функционирането на Европейския съюз, тъй като предложеният регламент е от значение за основната цел на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) да поддържа ценова стабилност и — без да се засяга посочената основна цел — за задължението ѝ да подкрепя основните икономически политики на Съюза съгласно член 127, параграф 1 и член 282, параграф 2 от Договора и член 2 от Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка.

Управителният съвет прие настоящото становище съгласно член 17.5, изречение първо от Процедурния правилник на Европейската централна банка.

1.   Общи забележки

1.1.   Общи цели на бюджетния инструмент за сближаване и конкурентоспособност

В доклада на петимата председатели от 22 юни 2015 г. се подчертава необходимостта да се завърши икономическата и институционалната архитектура на Икономическия и паричен съюз. По-специално, в него се подчертава колко е важно да се коригират различията, забелязани по време на кризата, и да се постави началото на нов процес на сближаване. В доклада се посочва, че „[з]а устойчивото сближаване се изисква също и по-широк набор от политики, известни като „структурни реформи“, т.е. реформи, насочени към модернизиране на икономиката с цел постигане на растеж и създаване на работни места“ (2).

Целта на бюджетния инструмент за сближаване и конкурентоспособност е да подкрепя не само структурните политики, но и публичните инвестиции в държавите членки, чиято парична единица е еврото, като се отпускат средства за конкретни проекти. Държавите членки, които участват във валутния механизъм (ERM II), също могат да участват в бюджетния инструмент за сближаване и конкурентоспособност на доброволни начала (наричани по-долу заедно с държавите членки, чиято парична единица е еврото, „участващите държави членки“).

В този контекст, ако се прилага успешно, бюджетният инструмент за сближаване и конкурентоспособност се очаква да подобри функционирането на икономиката и да доведе до състав на публичните разходи, който е по-благоприятен за растежа, с положително въздействие върху потенциалния растеж и устойчивостта на икономиките от еврозоната на неблагоприятни сътресения. В резултат на това бюджетният инструмент за сближаване и конкурентоспособност ще допринесе за безпрепятственото функциониране на Икономическия и паричен съюз и ефективността на паричната политика на ЕЦБ. Бюджетният инструмент за сближаване и конкурентоспособност следва да разполага с достатъчно ресурси, за да изпълни поставените му цели.

1.2.   Управление на бюджетния инструмент за сближаване и конкурентоспособност

С предложения регламент се създава рамка за управлението на бюджетния инструмент за сближаване и конкурентоспособност на два етапа. На първия етап той предвижда приемането на стратегически насоки за реформи и инвестиционни приоритети за еврозоната като цяло. На втория последващ етап той предвижда специфични за всяка държава насоки за държавите членки от еврозоната, които трябва да бъдат съобразени със стратегическите насоки и специфичните за всяка държава препоръки на Съвета. Въз основа на специфичните за всяка държава насоки държавите членки съставят пакетите от реформи и инвестиции, които ще представят на Комисията за оценка. Въз основа на инициатива на Комисията Съветът ще вземе решение за насоките на политиката и стратегическите насоки след обсъждане в Еврогрупата.

Доколкото това е възможно, управлението на бюджетния инструмент за сближаване и конкурентоспособност следва да е обвързано с Европейския семестър и всички други съществуващи механизми за координация на икономическите политики. Това ще осигури нужната съгласуваност между процесите и процедурите. Целта на предложения регламент е да се постигне съгласуваност на стратегическите насоки, дадени от Съвета по време на срещите на върха на държавите от еврозоната, и — след обсъждания в Еврогрупата — на препоръките за еврозоната. В предложения регламент се подчертава и необходимостта специфичните за всяка държава насоки да бъдат съгласувани със специфичните за всяка държава препоръки, тъй като тези препоръки са фундаментален елемент на Европейския семестър. В съответствие с функциите си съгласно Договора по време на процеса на координация на икономическите политики Комисията ще направи оценка на пакетите от реформи и инвестиции, представени от държавите членки, ще проследява тяхното изпълнение и ще поеме инициативата да разработи стратегически насоки за еврозоната и специфични за всяка държава насоки.

Освен това, както е предвидено понастоящем, от ключово значение е пакетите от реформи и инвестиции, представени от държавите членки, да се оценяват съобразно съвместно договорени специфични за всяка държава нужди, тъй като различията между приоритетите на държавите членки за реформи и инвестиции са значителни. Поради тази причина специфичните за всяка държава препоръки, които Комисията вече прави ежегодно, а Съветът одобрява в рамките на Европейския семестър, би трябвало да бъдат основната отправна точка за държавите членки, като те следва изрично да посочат съществуващите специфични за тях препоръки, когато представят пакетите си от реформи и инвестиции. Докладите за всяка държава, които Комисията изготвя в контекста на специфичните за всяка държава препоръки на Съвета, са подходящата отправна точка за съставянето на националните пакети от реформи и инвестиции, тъй като в тях се очертават важните структурни реформи, които са необходими, както и ключовите области за публични инвестиции на равнището на държавата членка. Ако е уместно, специфичните за всяка държава насоки могат в още по-голяма дълбочина да конкретизират специфичните за всяка държава препоръки.

На практика и в зависимост от това кога пакетите от реформи и инвестиции, свързани с бюджетния инструмент за сближаване и конкурентоспособност, се представят на Комисията за оценка, специфичните за всяка държава препоръки от предходната година следва да се използват като база за бюджетния инструмент. Когато оценява представените от държавите членки пакети от реформи и инвестиции, Комисията би могла да вземе предвид и специфичните за всяка държава препоръки за настоящата година, стига те да са публикувани навреме.

С предложения по-горе подход най-общо следва да се допринесе за това специфичните за всяка държава препоръки да продължат да бъдат основната отправна точка за държавите членки и да осигури съгласуваността по същество и във времето на съществуващите процеси за координация, по-специално що се отнася до Европейския семестър. В този контекст бюджетният инструмент за сближаване и конкурентоспособност би могъл да разгърне потенциала си, като се запази акцентът върху преодоляването на най-належащите предизвикателства, пред които са изправени държавите членки в икономическата и фискалната си политика.

1.3.   Допълнителни съображения

Тъй като целта на бюджетния инструмент за сближаване и конкурентоспособност е да се подкрепят структурните политики и публичните инвестиции с оглед на постигането на икономическо сближаване и конкурентоспособност, необходими са и по-нататъшни дебати, чийто предмет надхвърля бюджетния инструмент за сближаване и конкурентоспособност, за това как да се създаде функция за макроикономическо стабилизиране, която все още липсва на равнището на еврозоната. Тази функция съществува във всички парични съюзи, за да се осигури по-доброто преодоляване на икономическите сътресения, които не могат да бъдат овладени на национално равнище (3). Както ЕЦБ вече отбеляза (4), ако се създаде по подходящ начин, общата функция за макроикономическо стабилизиране ще повиши икономическата устойчивост на участващите държави членки и на еврозоната като цяло, като по този начин ще се подпомогне единната парична политика. За тази цел размерът на функцията за фискално стабилизиране следва да е достатъчен.

Настоящото становище ще бъде публикувано на уебсайта на ЕЦБ.

(1)  COM(2019) 354 final.

(2)  Вж. „Завършване на европейския икономически и паричен съюз“ – Доклад на Жан-Клод Юнкер в тясно сътрудничество с Доналд Туск, Йерун Дейселблум, Марио Драги и Мартин Шулц, 22 юни 2015 г., стр. 7, достъпен на уебсайта на Комисията www.ec.europa.eu

(3)  Вж. общите забележки в Становище CON/2018/51. Всички становища на ЕЦБ са публикувани на уебсайта на ЕЦБ www.ecb.europa.eu

(4)  Вж. общите забележки в Становище CON/2018/51.