Accept Refuse

EUR-Lex Access to European Union law

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52018DC0293

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ ЕВРОПА В ДВИЖЕНИЕ Устойчива мобилност за Европа: безопасна, свързана, екологосъобразна

COM/2018/293 final

Брюксел, 17.5.2018

COM(2018) 293 final

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

ЕВРОПА В ДВИЖЕНИЕ

Устойчива мобилност за Европа: безопасна, свързана, екологосъобразна


1.    ВЪВЕДЕНИЕ

В своята реч за състоянието на Съюза от септември 2017 г. председателят Юнкер постави като цел пред ЕС и неговата промишленост да се превърнат в световен лидер в областта на иновациите, цифровизацията и декарбонизацията. Комисията възприе всеобхватен подход, за да се гарантира, че тези политически приоритети са отразени в политиките на ЕС в областта на мобилността . След стратегията за мобилност с ниски емисии 1 Комисията прие съответно през май и ноември 2017 г. два „пакета за мобилността“ 2 . В тях е изложена положителна програма и са включени законодателни предложения и инициативи в помощ на изпълнението на стратегията за мобилност с ниски емисии, чрез които да се гарантира плавен преход към екологосъобразна, конкурентоспособна и свързана мобилност за всички. Европейският парламент и Съветът следва да гарантират бързото приемане на тези предложения.

Настоящият трети и последен пакет от серията „Европа в движение“ е в изпълнение на новата стратегия за промишлената политика от септември 2017 г. и има за цел да бъде завършен процесът, чрез който да се позволи на Европа да извлече пълните ползи от модернизирането на мобилността 3 . За целта от особена важност е системата за мобилност на утрешния ден да бъде безопасна, екологосъобразна и ефикасна за всички граждани на ЕС. Трябва да се възползваме от възможностите на новите технологии, за да преследваме едновременно няколко цели — да направим мобилността в Европа по-безопасна и по-достъпна, европейската промишленост по-конкурентоспособна, европейските работни места по-сигурни, да се съобразяваме в по-голяма степен с околната среда и да се адаптираме по-добре към безусловната нужда за справяне с изменението на климата. За това ще е необходима пълната ангажираност от страна на ЕС, държавите членки и заинтересованите страни.

Технологичната промяна засяга всички дялове на обществото и икономиката и преобразява живота на гражданите на ЕС. Изключение от тази тенденция не прави и транспортът. Новите технологии променят из основи облика на мобилността. Те рушат конвенционалните стопански модели в транспорта, както и транспортните отрасли, като предлагат нови възможности под формата на нови услуги за мобилност и нови участници, а освен това и предизвикателства. Пазарът на труда и необходимите умения се развиват бързо и ЕС трябва да запази своята конкурентоспособност в условията на интензивна глобална конкуренция. С верига на стойността в автомобилния и транспортния сектор, наброяваща 12 милиона работни места, и ефикасна транспортна система от ключово значение за конкурентоспособността на ЕС, адаптацията към промяната е решаваща за политиката на ЕС в областта на мобилността.

Самата представа за транспорта е в процес на преобразуване, а традиционните граници между превозното средство, инфраструктурата и участника в движението все повече се размиват. Вече не транспортните средства са във фокуса на вниманието. Днес, благодарение до голяма степен на по-голямата свързаност и автоматизация, участникът в движението е все повече и повече в центъра на далеч по-гъвкава и интегрирана система за мобилност.

Появата на пазара на все по-автоматизирани и по-свързани превозни средства е следващият преломен етап в транспорта и коренно ще промени начина, по който гражданите ще се ползват от мобилността в бъдеще. Тази коренна промяна вече е в ход и Европа трябва да бъде подготвена. Цифровите технологии усилено налагат промяната, но освен това те могат да ни помогнат да преодолеем много от предизвикателствата, стоящи пред системата за мобилност днес. При условие че е налице стабилна регулаторна рамка, автоматизираните превозни средства и авангардните системи за свързване ще направят превозните средства по-безопасни, по-лесни за споделено ползване и по-достъпни за всички граждани, включително за онези, които днес може би са изключени от мобилните услуги, като възрастните хора или хората с увреждания. Тези нови технологии може да спомогнат за намаляване на задръстванията и по този начин да повишат енергийната ефективност и да подобрят качеството на въздуха, а също и да допринесат за борбата с изменението на климата. Концепцията за политиките на ЕС трябва да бъде такава, че да се извлекат тези съпътстващи ползи, а политиките трябва да бъдат подходящо координирани.

Европа трябва да бъде водеща сила в това преобразяване на системата за мобилност и ЕС трябва да предприеме действия в онези области, в които това може да доведе до истинска промяна. ЕС е в най-добрата позиция да гарантира, че това развитие отговаря на нуждите на кръговата икономика и че се отчитат в пълна степен ползите за обществото, като безопасността и качеството на живота, а така също и да насърчи иновациите, работните места и конкурентоспособността и да се увеличат в максимална степен ползите с оглед на мобилността на гражданите в европейски мащаб.

2.    БЕЗОПАСНА МОБИЛНОСТ: Безопасността на първо място

Безопасността е от основно значение за всяка транспортна система — тя трябва винаги да бъде най-главният приоритет. Тъй като мобилността непрекъснатото се увеличава и се изменя радикално чрез цифровизацията, декарбонизацията и иновациите, трябва да се използват възможностите за по-нататъшното подобряване на резултатите в сферата на безопасността.

Данните за безопасността по пътищата на ЕС са много добри, включително в сравнение с други части на света. С високия брой смъртни случаи и тежки наранявания обаче, които все още са ежедневно явление, ЕС и неговите държави членки не може да си позволят да стоят безучастни — те трябва да се стремят непрекъснато към по-малък брой нещастни случаи. В Декларацията от Валета относно пътната безопасност от март 2017 г. националните правителства на държавите — членки на ЕС, поеха ангажимент за допълнително намаляване на смъртните случаи и тежките наранявания при пътнотранспортни произшествия и поискаха от Комисията да координира действията на равнището на ЕС. Те призоваха Комисията „да подготви нова рамка за политиката относно пътната безопасност за десетилетието след 2020 г., включително оценка на постигнатите във връзка с пътната безопасност резултати, като взема предвид определените в тази декларация конкретни и общи цели“. Правителствата на държавите членки се ангажираха да определят цел за намаляване наполовина до 2030 г. на броя на тежките наранявания в ЕС в сравнение с 2020 г. като изходна точка.  4

Пътната безопасност в ЕС значително се повиши през последните десетилетия благодарение на действия на равнището на ЕС и на национално, регионално и местно равнище. От 2001 до 2010 г. броят на смъртните случаи при пътнотранспортни произшествия в ЕС е намалял с 43 %, а от 2010 до 2017 г. с още 20 %. И все пак 25 300 души са загубили живота си по пътищата на ЕС през 2017 г., което се равнява на около 70 жертви дневно, а около 135 000 души са били тежко ранени, в т.ч. голям процент пешеходци, колоездачи и мотоциклетисти. Тези числа са неприемлива хуманитарна и социална цена. Годишното финансово изражение на смъртните случаи и тежките наранявания при пътнотранспортни произшествия се оценява на над 120 милиарда евро, равняващи се на приблизително 1 % от БВП.

Макар някои държави членки да продължават да бележат значителен напредък в намаляването на смъртността при пътнотранспортните произшествия, като цяло през последните години в ЕС се отбелязва застой. Въпреки намаляването на смъртните случаи с около 2 % през 2016 и 2017 г., в някои държави членки се съобщава дори за увеличение. Постигането на целта на ЕС за намаляване наполовина на броя на смъртните случаи при пътнотранспортни произшествия от 2010 до 2020 г. ще бъде сериозно предизвикателство 5 .

Важни фактори, допринасящи за пътнотранспортните произшествия, са скоростта, управлението под въздействието на алкохол или упойващи вещества, непоставянето на обезопасителни колани или на каски. Освен тях, както и зачестяващото явление на разсейване с мобилни устройства, се появяват нови тенденции в една комплексна среда, поради което е необходим гъвкав и динамичен подход. Специално внимание следва да се обърне на уязвимите участници в движението, особено на колоездачите и пешеходците, заради значително нарасналия им дял в броя на смъртните случаи и тежките наранявания. Очакваният ръст на тези форми на устойчива мобилност, като например колоезденето, подчертава спешната необходимост от специални мерки за подобряване на защитата на тези участници в движението.

Технологичните постижения, преди всичко в сферата на свързаността и автоматизацията, създават нови възможности за изключване или компенсиране на човешката грешка; преминаването към автоматично управляеми превозни средства следва да осигури в дългосрочен план по-голяма безопасност за гражданите. Във фазата на прехода обаче възникват нови рискове, някои от които свързани с функционирането на високо автоматизираните превозни средства при смесено пътно движение и със сложното взаимодействие между водача и превозното средство (интерфейс човек — машина), а така също и с въпросите на киберсигурността. Други предизвикателства ще произтекат от демографските промени и различните подходи към личната мобилност.

Синергиите между мерките за безопасност и тези за устойчивост следва също да бъдат използвани по-добре. Например насърчаването на ползването на транспортни средства с нулеви емисии трябва да става успоредно с осигуряването на по-безопасна среда за пешеходците и колоездачите. Новите и по-безопасни форми на мобилност може да вървят ръка за ръка и с подобрен достъп до мобилност за всички членове на обществото, особено за хората с увреждания и все по-големия процент възрастни хора.

Всичко това показва необходимостта от укрепен подход към изпълнението на политиката на ЕС в областта на пътната безопасност и безопасността на превозните средства — със силно ударение върху въздействието и резултатите, с достатъчно гъвкавост за непрекъснато приспособяване към променящите се обстоятелства и с приобщаващ ефект.

Дългосрочната цел на ЕС ще продължи да бъде достигането до 2050 г. максимално близо до нулев брой смъртни случаи в автомобилния транспорт („Нулева смъртност“). Същото следва да се постигне и по отношение на тежките наранявания. Освен това ЕС ще преследва нови междинни цели за намаляване на броя на смъртните случаи по пътищата с 50 % между 2020 г. и 2030 г., както и за намаляване на броя на тежките наранявания със същия процент за същия период (като се използва новото общо определение за тежко нараняване, за което се споразумяха всички държави членки) 6 .

За да се подпомогне постигането на тези цели, Комисията предлага обща рамка за пътна безопасност за периода 2021 — 2030 г., придружена от план за действие (приложение 1), която да бъде развита по-подробно до средата на 2019 г. в сътрудничество с държавите членки. Общата рамка за пътна безопасност следва да бъде изпълнена, като се приложи подход на „безопасните системи“, препоръчан в глобален план от Световната здравна организация и възприеман във все по-голям брой държави членки, региони и общини в ЕС. Неговата първостепенна цел е да се преодолеят причините за пътните произшествия комплексно, като се изграждат слоеве на защита, гарантиращи, че ако един елемент не изпълни предназначението си, друг ще компенсира.

Съгласно подхода на „безопасните системи“ смъртта и тежкото нараняване при пътнотранспортни произшествия не са неизбежна цена, която трябва да се плаща за мобилността. Въпреки че такива произшествия ще продължат да възникват, смъртта и тежкото нараняване до голяма степен са предотвратими. В контекста на „безопасната система“ се приема, че хората правят грешки, и се цели да се гарантира тези грешки да не водят до смъртни случаи или тежки наранявания.

Например по-добрата конструкцията на превозните средства, подобрената пътна инфраструктура и по-ниските скорости могат общо да допринесат за намаляване на въздействието от произшествията. Отговорността за „безопасната система“ се споделя координирано между публичния и частния сектор и прилагането ѝ се следи отблизо с цел да се оценяват резултатите и при нужда мерките да се адаптират, като се вземат предвид опитът и новите данни и технологии.

Конкретните резултати може да бъдат постигнати чрез по-добра координираност между държавите членки и чрез възприемането на подход на „управление според целите“. За ефективно действие по преодоляване на известните причини за произшествия следва да се съчетават различни инструменти и мерки. Така законодателството може да бъде подкрепено чрез задаването, при финансиране от ЕС и от национални източници, на изрични критерии за допустимост, свързани с пътната безопасност, както и чрез подобрено разпространяване на извлечени поуки и на най-добри практики и чрез кампании за повишаване на осведомеността. Това ще гарантира, че действия с висока степен на въздействие в сферата на безопасността се подкрепят по-пряко чрез финансиране от ЕС. Комисията призовава също така и за доброволни ангажименти от всички заинтересовани страни за постигане на амбициозната цел „Нулева смъртност“ (вж. плана за действие в приложение 1).

Комисията ще подкрепи този подход, като в тясно сътрудничество с държавите членки предложи ключови показатели за резултатите, пряко свързани с намаляването на смъртните случаи и тежките наранявания. Те ще бъдат определени чрез консултация с експерти от органите на държавите членки и с широк кръг заинтересовани страни и следва да включват обща методика за измерване и съгласувана изходна точка и да бъдат свързани (доколкото е възможно) с цели за конкретни резултати. Комисията ще обмисли начини да подкрепи държавите членки в съвместната работа по методиката и измерванията.

Законодателството, включително на равнището на ЕС, ще продължи да играе ключова роля в рамките на интегриран подход на „безопасните системи“. От март 2018 г. влезе в сила законодателството относно бордовата система eCall 7 . В случай на тежко произшествие чрез eCall се информират службите за спешна помощ и се съобщава местоположението на превозното средство. Системата eCall е задължителна за пътническите автомобили и лекотоварните превозни средства. Очаква се първата серия превозни средства, оборудвани с нея, да започнат да се движат по пътищата на ЕС до средата на 2018 г. Тя може да ускори времето за реагиране при спешни случаи с до 40 % в градските и с до 50 % в извънградските райони. Комисията разглежда възможността да бъдат обхванати и други категории превозни средства.

Като част от настоящия „трети пакет за мобилността“ Комисията приема две предложения, чрез които да се подкрепи целта за пътна безопасност. Едното е насочено към промяна на стандартите на ЕС за безопасност на превозните средства, за да бъдат включени, например, най-новите елементи, свързани с безопасността, а другото към подобряване на управлението на безопасността на пътната инфраструктура.

Автомобилната промишленост на ЕС заема челни позиции в разработването на технологии, позволяващи въвеждането на все по-достъпни от финансова гледна точка системи за безопасност в превозните средства. Въпреки че всички те ще спомогнат за предотвратяването на произшествия, необходими са повече действия. Особено наложителни са подобрени активни и пасивни елементи за безопасност в превозните средства с цел защита на пътниците в тях, а така също и на пешеходците, колоездачите и други уязвими участници в пътното движение. Ето защо Комисията предлага всеобхватен пакет от нови задължителни мерки за безопасност на превозните средства, в който са събрани вкупом новите системи за предотвратяване на произшествия с актуализирани активни и пасивни мерки за безопасност с цел подобряване на общото състояние, що се отнася до нещастните случаи по пътищата на ЕС. Новите елементи за безопасност на превозните средства са разходоефективни, осъществими и демонстрират висок потенциал за значително намаляване на броя на смъртните случаи и тежките наранявания сред участниците в движението както във, така и извън превозното средство. Освен това те проправят пътя за по-масово внедряване на автоматизираните превозни средства.

Прецизни протоколи за изпитвания ще налагат на производителите да оборудват автомобилите с по-усъвършенствани системи за обезопасяване с цел по-добрата защита на застаряващото население. Постоянно нарастващият брой пешеходци и колоездачи, на които се налага да делят пътя с превозните средства, също ще бъдат по-добре защитени чрез нови възможности за регистриране на пътнотранспортни произшествия и подобрена пряка видимост за водачите на камиони. По проблеми на обществото като движението с превишена скорост или използването на смартфони зад волана също ще бъдат предприети действия благодарение на новопредложените мерки. Като цяло тези нови мерки за безопасност на превозните средства представляват принос от решаващо значение за подобряване на пътната безопасност.

Второто законодателно предложение на Комисията има за цел да се подобри управлението на безопасността на пътната инфраструктура и да се намали както броят на произшествията, така и тяхната тежест. С това предложение се подобряват прозрачността на процедурите за пътна безопасност и съответните им последващи действия (оценки на въздействието, одити, инспекции) и се въвежда нова процедура за очертаване на рисковете от произшествия в рамките на цялата мрежа. Това ще позволи да се сравнят нивата на безопасност на пътищата в цяла Европа и да се вземат решения за инвестиране, включително за финансиране от ЕС. Освен това приложното поле на законодателството следва да се разшири отвъд трансевропейската транспортна мрежа и да обхване и първокласните пътища, ползвани за международен превоз в ЕС, по които стават голям процент произшествия. Това е в интерес на всички граждани и предприятия в ЕС, тъй като те ползват интегрираната пътна мрежа, а така се утвърждава и практиката на голям брой държави членки, вече разширили приложимостта на законодателството на ЕС за основни пътища, които не са част от трансевропейската транспортна мрежа.

В близко бъдеще за авангардните технологии при превозните средства ще трябва да се разчита на съществуващата физическа инфраструктура. Следователно с предложението ще се даде възможност за бъдещото определяне на изисквания за ефективност на инфраструктурата (напр. ясна пътна маркировка и ясни пътни знаци), необходими за въвеждането на нови технологични елементи, като системи за избягване на напускането на лентата за движение. Това ще бъде първи пример за важния възможен принос на инфраструктурата за безопасното внедряване на системи за свързана и автоматизирана мобилност.

Комисията ще продължи да играе водеща роля по въпросите на пътната безопасност на глобално равнище, като ще работи в тясно сътрудничество с международни организации, и особено с Организацията на обединените нации, ще споделя експертни знания и добри практики в техническата сфера и ще търси възможни начини за участие в международни инициативи за финансиране. Специално целенасочено сътрудничество ще продължи най-вече със съседните на ЕС страни, и по-конкретно с държавите от Западните Балкани и с Турция, както и с държавите от Източното партньорство и Средиземноморския регион.

Чрез плана за действие и тясното сътрудничество с държавите членки и заинтересовани страни Комисията цели да гарантира, че с преобразуването на системата за мобилност през следващите години безопасността ще продължава да бъде на първо място. С прилагането на подхода на „безопасните системи“ мерките, предложени с настоящата рамка за пътна безопасност, следва да окажат реално въздействие и да осигурят по-нататъшни значителни и необходими подобрения в постиганите във връзка с пътната безопасност резултати по пътищата на ЕС, и най-важното — да спасяват човешки живот.

3.    СВЪРЗАНА И АВТОМАТИЗИРАНА МОБИЛНОСТ: Изграждане на пътя до следващия преломен етап

3.1    Стратегия за внедряване на свързани и автоматизирани превозни средства в Европа

Автоматично управляемите превозни средства и авангардните системи за свързване следва да направят превозните средства по-безопасни и по-лесни за споделено ползване, както и да открият достъпа до услуги за мобилност за повече участници в движението. Освен това тези технологии може да помогнат за решаването на много от сериозните предизвикателства пред системата на автомобилния транспорт днес, като пътната безопасност, задръстванията, енергийната ефективност и качеството на въздуха. Те ще променят в значителна степен моделите на мобилност и ще преобразят обществения транспорт и градоустройственото планиране. Превозни средства, които позволяват във все по-голяма степен на водача, поне в определени условия на управление, да извършва и други задачи освен управлението, следва да бъдат достъпни като продукти на търговския пазар до 2020 г. Тези развития може да променят цялата автомобилна екосистема 8 . Мобилността чрез автоматично управляеми превозни средства ще окаже освен това въздействия с трайни последици върху икономиката на ЕС като цяло, като ще засегне нейната конкурентоспособност и нейните водещи позиции в областта на технологиите, потенциала ѝ за растеж (производителността и ефектите на верижно разпространение в други сектори, в т.ч. телекомуникациите или електронната търговия) и пазарите на труда (съкращения, но също така и нови работни места и търсене на нови умения).

За да остане Европа в глобалния авангард на автоматизацията и свързаността на превозните средства и да се запазят работните места в ЕС, е от особена важност ключовите технологии да се развиват на нейната територия, автоматизираното и автономното управление да са безопасни и правната уредба да е съвременна и да предлага правилната среда за технологичния напредък.

Европейската промишленост има добри позиции за конкуриране в глобален план. Автомобилният сектор в ЕС е един от най-конкурентоспособните в света благодарение на своите технологични иновации. ЕС е глобален лидер в сферата на автоматизацията. Спътниковите навигационни услуги на „Галилео“ също са очевиден актив, който предлага по-голяма прецизност при установяване на местоположението. Разбира се, като при всяка революционна технология, внедряването на автоматично управляемите превозни средства ще създаде както рискове, така и възможности. Въпреки това първите оценки показват като цяло обнадеждаващи икономически резултати, при условие че ЕС използва възможностите и привлече свързани с технологията работни места на своята територия 9 .

Съгласно проведени изследвания причина за над 90 % от произшествията е човешка грешка 10 . Като отпада необходимостта от водач, чрез автоматично управляемите превозни средства пътната безопасност следва значително да се подобри. Например те ще спазват по-добре правилата за движение и ще реагират по-бързо от хората. Свързаните и автоматизираните превозни средства може също така да спомогнат за намаляване на задръстванията, тъй като чрез тях ще се улесни още повече споделеното ползване и ще се насърчат нови и усъвършенствани стопански модели (т.е. мобилността като услуга), с което притежанието на автомобил в градовете ще стане по-малко привлекателно.

ЕС вече започна да подготвя почвата, например с приемането на стратегиите за съвместните интелигентни транспортни системи 11 и за бъдещата технология за съобщителни мрежи от пето поколение (5G) 12 . За разлика от други места по света голяма част от необходимата правна уредба в ЕС вече е въведена. Например европейската рамка за одобрение на типа на превозните средства беше основно преработена през 2018 г. и бяха въведени правила за наблюдение на пазара, с които се гарантира, че е налице истински вътрешен пазар на превозните средства в ЕС, включително на автоматично управляемите. Тази рамка на ЕС служи като база за сравнение за международна хармонизация с международните партньори в рамките на Икономическата комисия за Европа на ООН. Освен това ЕС е доста напреднал и по отношение на правилата за защита на данните, които ще очертаят бъдещето на цифровия единен пазар.

Необходимо е обаче да се направи повече. ЕС се нуждае от ясна, насочена към бъдещето и категорична програма, за да запази водещите си позиции в този особено конкурентен сектор. Напредъкът в технологиите е бърз и съществува подчертана нужда от координиран подход и от определяне на приоритетите за финансирането на научноизследователски и демонстрационни дейности и дейности по внедряване на европейско и национално равнище, за да се извлекат възможно най-големите ползи от настоящите и бъдещите програми, да се увеличат максимално съгласуваните усилия в рамките на публично-частните инвестиции и да се използват в пълна степен синергиите между свързаността и автоматизацията. Първите стъпки във връзка с автоматично управляемите превозни средства вече се правят в държавите членки на национално равнище (напр. в Обединеното кралство, Германия, Франция, Швеция, Нидерландия), особено що се отнася до демонстрации и широкомащабно изпитване. Широкомащабните изпитвания изпълняват важна роля за развитието и внедряването на съответните технологии и за насърчаване на сътрудничеството между съответните участници, като Комисията подкрепя трансграничната координация и широкомащабните трансгранични изпитвания на автоматично управляеми превозни средства чрез специални покани за представяне на предложения 13 .

Необходими са още улесняващи мерки за насочване на сектора и на държавите членки, за да се разработят автоматично управляемите превозни средства и да се развие тяхното взаимодействие с бъдещите мрежи за свързване и с другите превозни средства. Мерките ще включват ускорено внедряване на услуги за съвместни интелигентни транспортни системи. В Декларацията от Амстердам бе отправен призив за ясни насоки от страна на ЕС с цел избягване на разпокъсаността на пазара и осъществяване на правилните инвестиции 14 . Някои държави членки вече приеха свои собствени стратегии и започват да приемат национално законодателство. На равнището на ЕС е необходим подход, насочен към вътрешния пазар, за да се гарантира минимална степен на хармонизация и на оперативна съвместимост, а така също и правна сигурност.

В отговор на тези многостранни предизвикателства и за да се извлече пълната полза от новите възможности, които тези технологични развития предоставят, Комисията предлага подход на ЕС, изграден на основата на три взаимосвързани стратегически цели:

-развитие на ключовите технологии и на инфраструктурата с цел укрепване на конкурентоспособността на ЕС;

-гарантиране на безопасното и сигурно внедряване на свързаното и автоматизираното управление на превозни средства;

-преодоляване на социално-икономическите въздействия вследствие на мобилността чрез автоматично управляеми превозни средства.

Действието на равнището на ЕС може да бъде от помощ, като се установи обща визия за бъдещото развитие на сектора и се гарантира подготвеността на правната и политическата рамка на ЕС по ключови въпроси (напр. пътната безопасност и киберсигурността) с оглед на внедряването на пазара на нови продукти и услуги. Освен това то може да предложи поддържащи действия за развиването и трансграничното внедряване на ключови технологии, услуги и инфраструктура, включително за установяването на партньорство в рамките на следващата многогодишна финансова рамка на ЕС, като овластява както европейските граждани, така и европейската промишленост и им носи ползи. А най-важното е, че ЕС може да помогне и за намирането и изграждането на общоевропейски решения по съответните проблеми на обществото, които вероятно ще имат решаващо значение за социалното възприемане на тези нови технологии — по-специално защитата на личните данни, основополагащия етичен избор, свързан с развитието на системите за автономно управление, ясното приписване на отговорността в случай на произшествия и въздействията върху работните места и уменията 15 . 

Конкретни и допълващи действия, които да позволят постигането на тези три всеобхватни цели, са изложени в придружаващото съобщение относно стратегия на ЕС за свързаната и автоматизираната мобилност 16 .

3.2.    Създаване на цифрова среда за обмен на информация в сферата на транспорта

В допълнение към инициативите, оказващи принос към стратегията на ЕС за свързана и автоматизирана мобилност, настоящият трети пакет за мобилността включва също така две предложения, целящи създаването на изцяло цифрова и хармонизирана среда за обмен на информация между превозвачите и органите на властта. Предложенията за Регламент относно европейска среда за морски услуги на едно гише и за Регламент относно електронна информация за товарните превози се допълват взаимно и ще позволят електронен и опростен обмен между предприятията и органите по транспортните трасета от контролно-пропускателните пунктове в пристанищата на ЕС до крайното местоназначение на стоките 17 . Чрез тези две предложения ще се намали бюрокрацията и ще се улеснят цифровите информационни потоци по отношение на логистичните операции, като различните видове транспорт ще се свързват по-добре и това ще способства за мултимодални решения.

4.    ЕКОЛОГОСЪОБРАЗНА МОБИЛНОСТ: Отговор на предизвикателството на климата и същевременно поддържане на конкурентоспособна промишленост на ЕС

4.1    Създаване на конкурентоспособна „екосистема“ в сектора на акумулаторните батерии в Европа — стратегически план за действие

Производството и разработването на акумулаторни батерии са стратегическа необходимост за Европа в контекста на прехода към чиста енергия и ключов елемент на конкурентоспособността на нейния автомобилен сектор. Като такава те са също така неразделна част от целта на Комисията, заложена в новата стратегия за промишлената политика, за да стане ЕС световен лидер в областта на иновациите, цифровизацията и декарбонизацията 18 . 

Непосредственото предизвикателство за създаването на конкурентоспособен и устойчив сектор за производство на акумулаторни батерии на континента е огромно и Европа трябва да напредва бързо в глобалната надпревара, за да се предотврати сериозна технологична зависимост от нашите конкуренти, но също и за да се използва огромният потенциал на акумулаторните батерии за работни места, растеж и инвестиции. Според някои прогнози от 2025 г. нататък Европа би могла да завоюва пазар на акумулаторни батерии, достигащ до 250 милиарда евро годишно, обслужван от поне 10 до 20 гигафабрики (съоръжения за масово производство на акумулаторни елементи), който да задоволява търсенето дори само в ЕС 19 . 

Предвид мащаба и скоростта на необходимите инвестиции справянето с това промишлено предизвикателство не може да се извършва на части.

През октомври 2017 г. Комисията постави началото на Европейски алианс за акумулаторните батерии 20 с ключови заинтересовани страни от сектора, активни в областта държави членки и Европейската инвестиционна банка. Тази платформа за сътрудничество има за цел да улеснява разработването на добре интегрирани и осъществявани по инициатива на сектора проекти за производство на акумулаторни елементи, които да обединяват силните страни на ЕС и чрез които да се подкрепя сътрудничеството между различните участници по веригата на стойността, да се разгръщат синергиите и да се засилват конкурентоспособността и икономиите от мащаба. Откакто бе създаден Европейският алианс за акумулаторните батерии, вече са налице конкретни развития с обявяването на секторни консорциуми или партньорства, чиято цел е развитието на производството на акумулаторни елементи и свързаните с това екосистеми.

Необходимо е този импулс да бъде подет и доразвит.

Като част от пакета „Европа в движение“ и след консултацията и тясното сътрудничество със заинтересовани страни от сектора (над 120 участници) 21 в рамките на Европейския алианс за акумулаторните батерии, Комисията представя всеобхватен стратегически план за действие в сектора на акумулаторните батерии (приложение 2) с изложен набор от конкретни мерки, чрез които ще се спомогне за създаването на тази иновативна, устойчива и конкурентоспособна „екосистема“ за акумулаторните батерии в Европа.

Посредством този план за действие Комисията не само насърчава трансграничен и интегриран европейски подход, но и поставя важно ударение върху устойчивото производство на акумулаторни батерии по цялата верига на стойността, като се започне от добива и преработката на суровините (първични и вторични) и етапите на проектирането и производството на акумулаторни елементи и батерийни блокове и се стигне до тяхното използване, повторно използване, рециклиране и отстраняване в контекста на една кръгова икономика. Подобен подход ще насърчи производството и употребата на високоефективни акумулаторни батерии и ще позволи определянето на еталонни показатели за устойчивост по цялата верига на стойността в ЕС.

Планът за действие съчетава целенасочени мерки на равнището на ЕС, включително по отношение на суровините, научните изследвания и иновациите, финансирането/инвестициите, стандартизацията/регулаторната дейност, търговията и развитието на умения, с цел Европа да се превърне в световния лидер в областта на устойчивото производство и използване на акумулаторни батерии в контекста на кръговата икономика.

По-конкретно планът за действие е насочен към:

·гарантиране на достъпа до суровини от богати на ресурси държави извън ЕС, улесняване на достъпа до европейски източници на суровини, както и достъп до вторични суровини чрез рециклиране на акумулаторните батерии в рамките на кръгова икономика;

·подкрепа за мащабно европейско производство на акумулаторни елементи и за цялостна конкурентоспособна верига на стойността в Европа: сближаване на основните участници в сектора с националните органи; работа в партньорство с държавите членки и Европейската инвестиционна банка за подкрепа на мащабни новаторски и интегрирани проекти за производство със значително трансгранично измерение и измерение на устойчивост;

·укрепване на водещите позиции в сектора чрез засилена научноизследователска и иновационна подкрепа от страна на ЕС за авангардните (напр. литиевойонните) и революционните (напр. полупроводниковите) технологии;

·развиване и укрепване на висококвалифицирана работна сила по всички звена от веригата на стойността в сектора на акумулаторните батерии, за да се преодолее недостигът на умения чрез действия на равнището на ЕС и на държавите членки по предоставянето на подходящо обучение, преквалификация и повишаване на квалификацията, и превръщане на Европа в привлекателно място за експерти от световна класа в областта на разработването и производството на акумулаторни батерии;

·подкрепа за устойчивостта на сектора на производство на акумулаторни елементи в ЕС с възможно най-слабия отпечатък върху околната среда. Тази цел следва да бъде изпълнявана по-конкретно чрез определянето на изисквания за безопасно и устойчиво производство на акумулаторни батерии в Европа;

·гарантиране на съгласуваност с по-широката регулаторна и благоприятстваща рамка на ЕС (стратегията за чиста енергия и пакетите за мобилността, търговската политика и др.).

С установените действия има потенциал да се окаже краткосрочно до средносрочно въздействие, особено върху производството на акумулаторни елементи в ЕС, както и да се спомогне за постигането на по-дългосрочна структурна промяна, която ще допринесе за създаването на екосистема в сектора на акумулаторните батерии в ЕС, обхващаща цялата верига на стойността по отношение на батериите и подготвяща условията за следващото поколение технологии в тази сфера.

Това сътрудничество ще трябва да бъде доукрепено с цел успешното изпълнение на различните действия и Комисията разчита на поемането на задължения и на ангажираност от страна на всички заинтересовани страни, за да се отговори на предизвикателството в Европа, що се отнася до акумулаторните батерии. За целта Комисията ще продължи да поддържа тясна връзка с държавите членки и сектора в рамките на Европейския алианс за акумулаторните батерии, за да се запази импулсът и да се гарантира, че поетите задължения и предприетите действия бързо се превръщат в осезаеми резултати.

С този план за действие Комисията желае Европа да поеме твърдо по пътя към водещите позиции в един ключов за бъдещето сектор, като се подкрепят работните места и растежът в рамките на една кръгова икономика и същевременно се гарантират екологосъобразна мобилност, подобрена среда и подобрено качество на живот за гражданите на ЕС.

4.2    Довършване на законодателната рамка на ЕС в сферата на емисиите на СО2 от автомобилния транспорт

В рамките на европейската стратегия за мобилност с ниски емисии Комисията пое политически ангажимент да предложи първата в историята законодателна уредба на ЕС относно емисиите на СО2 от тежкотоварни превозни средства. Чрез настоящия трети пакет за мобилността Комисията изпълнява този ангажимент 22 . Предложението относно стандартите за емисии на СО2 от камиони и градски и междуградски автобуси е важно допълнение към законодателната рамка с цел справяне с емисиите на парникови газове от автомобилния транспорт. То е следствие от предложението относно стандартите за емисии на СО2 в периода след 2020 г. за леките и лекотоварните автомобили, прието през ноември 2017 г. като част от втория пакет за мобилността.

Настоящото законодателно предложение е необходимо като помощ, за да се спазят ангажиментите на ЕС по силата на Споразумението от Париж и да се изпълни рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г. Всъщност емисиите на СО2 от сектора на тежкотоварните превозни средства представляват около една четвърт от емисиите от автомобилния транспорт, като се очаква те да нараснат още повече до 2030 г. Разходоефективното постигане на целите на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове ще бъде невъзможно без съдействие от страна на сектора на тежкотоварните превозни средства.

Превозвачите, повечето от които са малки или средни предприятия, може да пропускат възможността да постигнат икономии на гориво. Въпреки че би било в техен дългосрочен интерес да намалят зависимостта си от цените на горивата, като купуват най-ефективните превозни средства, пазарните и регулаторните пречки водят до това разходоефективните и иновативните технологии да не са широко разпространени на пазара. Сега Комисията предлага да се премахнат някои от тези пречки посредством този и други инструменти, като Директивата за евровинетката, Директивата относно чистите превозни средства и плана за действие относно инфраструктурата за алтернативни горива, които неотдавна предложи в рамките на предишните два пакета за мобилността.

Производителите и доставчиците на компоненти от ЕС са изложени на риска да изгубят своите сегашни водещи позиции в областта на иновативните технологии. Важни пазари като Съединените американски щати, Канада, Япония, Китай и Индия въведоха през последните години стандарти за разхода на гориво и/или за емисиите от горивата, за да се стимулират иновациите и бързо да се подобри ефикасността на превозните средства. С предложението на Комисията се представя конкретен стимул за водените от ЕС иновации и инвестиции в сферата на нисковъглеродните технологии в този сектор.

Комисията счита, че е най-целесъобразно да се регламентират емисиите на СО2 от тежкотоварните превозни средства, като се следва поетапен подход с клауза за ранно преразглеждане. Законодателството следва да има за цел извличането на първите налични ползи, като се гарантира бързото навлизане на най-разходоефективните и вече съществуващи технологии на пазара на новите най-големи камиони. Четирите основни групи най-големи камиони са първите видове превозни средства, за които ЕС ще разполага с надеждни и сертифицирани данни за емисиите от 2019 г. нататък. На тях се дължат около 65 до 70 % от общите емисии на парникови газове от тежкотоварни превозни средства.

След преглед през 2022 г. въз основа на трите години данни от официалното сертифициране следва да бъдат постепенно въведени резултатите от по-авангардни технологии. Освен това целите за емисиите на СО2 биха могли да бъдат определени и за други видове превозни средства, които все още не са обхванати от необходимото законодателство за сертифициране. Това са градските и междуградските автобуси, по-малките камиони и ремаркетата.

Автобусите, за които най-масово са налични системи за задвижване с ниски или нулеви емисии, не се обхванати от целите за намаляване на емисиите, определени в това първо предложение, тъй като е необходимо законодателството относно събирането и сертифицирането на данните за техните емисии на парникови газове да бъде развито. С преразгледаната Директива относно чистите превозни средства и плана за действие относно инфраструктурата за алтернативни горива обаче още сега ще бъде пряко подкрепено внедряването на автобуси с ниски или нулеви емисии в градовете чрез възлагането на обществени поръчки. Всичко това ще бъде допълнено от мерки за подпомагане, насочени към ускоряване на разгръщането на инфраструктурата за алтернативни горива, които са установени в приетия като част от втория пакет за мобилността план за действие. Освен това лансираната от Комисията и подкрепена от Комитета на регионите инициатива за внедряване на екологично чисти автобуси предлага платформа за ускоряване на въвеждането в употреба на този вид автобуси 23 .

Комисията призовава Европейския парламент и Съвета да приемат това законодателство без отлагане, за да се избегне увеличаването на разликите в емисиите между сектора на тежкотоварните превозни средства и останалата част от автомобилния транспорт, да се позволи на транспортните дружества да се възползват от по-ниските цени на горивата и да се гарантира дългосрочната конкурентоспособност на производителите и доставчиците на компоненти от ЕС.

4.3    Нова методика за сравняване на цените на горивата за потребителите

Предвид бързото и масово навлизане на електромобилността и на превозни средства, ползващи редица различни алтернативни горива, Комисията представя методика, която ще позволи на ползвателите да сравняват по прост начин ценообразуването на тези различни горива 24 . Това ще спомогне да се повиши осведомеността на потребителите, включително при покупката на нови превозни средства, както и прозрачността на цената на горивата и следва да допринесе за диверсификация на източниците на енергия в транспорта и за намаляване на емисиите на СО2 и на други замърсители в тази сфера.

4.4    Подобрено етикетиране на гумите

С Регламента на ЕС относно етикетирането на гуми се популяризират гумите, които са ефективни от гледна точка на разхода на гориво, безопасни и с нисък външен шум при търкаляне, с цел да се гарантират икономиите на гориво, а така също и безопасността на автомобилния транспорт 25 . Също така целта на регламента е чрез стандартен етикет да се предостави повече информация на потребителите, за да се повлияе върху решенията им за купуване. Тъй като гумите може да доведат до 20 — 30 % разлика в разхода на гориво на дадено превозно средство, техните характеристики оказват значително въздействие върху горивната ефективност и емисиите на превозните средства.

Предложението на Комисията има за цел регламентът да се укрепи и да се направи по-ефективен 26 . По-конкретно чрез него трябва да се гарантира ясната видимост на етикета за потребителите, когато купуват гума. Това означава също така потенциалните купувачи да разпознават етикета или да разбират обозначенията на характеристиките, например с оглед на точността и надеждността. Освен това с регламента се цели да се разшири обхватът на посочваните върху етикета експлоатационни параметри с цел включване на нови елементи и в крайна сметка, отчитане в по-голяма степен на други приоритети на политиката на ЕС, като програмата за кръгова икономика. Накрая, с регламента се укрепва прилагането на надзора на пазара.

4.5    Конструктивни изисквания за камионите с цел намаляване на емисиите на СО2 и подобряване на безопасността

Аеродинамичните характеристики на превозните средства оказват пряко въздействие върху емисиите на СО2. Ето защо Комисията предлага да се преразгледа законодателството относно масите и размерите на някои пътни превозни средства, за да се изтегли с три години напред датата, на която производителите ще може да пускат на пазара нови тежкотоварни превозни средства с по-заоблени и аеродинамични кабини — от 2019 г. 27 . Заедно с предложението на Комисията за въвеждане на стандарти за СО2 за тежкотоварните превозни средства с това предложение се цели да се съдейства за намаляването на емисиите на СО2 от транспорта и да се осигурят ползи за околната среда. Друга цел е да се подобрят безопасността на останалите участници в движението и видимостта и комфортът на водачите, като в същото време се улеснява непрекъснато интермодалният транспорт.

4.6    Преразглеждане на рамката за енергийно данъчно облагане с цел насърчаване на електромобилността

Макар че като част от този пакет няма да се прави цялостна преработка на Директивата за данъчното облагане на енергията, Комисията ще продължи да разглежда варианти за насърчаване на електромобилността в контекста на бъдещото преразглеждане на тази директива. Освен това подходът, основан на определянето единствено на минимални ставки за данъчно облагане на равнището на ЕС, вече позволява на държавите членки, дори без да е необходима промяна на законодателството на ЕС, да адаптират своите ставки с цел подкрепа на мобилността с ниски емисии. По-специално държавите членки следва да преразгледат съществуващото преференциално разглеждане на дизеловото гориво.

4.7    Рационализиране на изграждането на централната трансевропейска транспортна мрежа с цел постигане на мобилност с ниски емисии

Инфраструктурата е незаменим инструмент за внедряването в транспортната система на екологично чисти, безопасни, цифрови и свързани решения. Трансевропейската транспортна мрежа е гръбнакът на транспортната инфраструктура в Европа. Целта на Комисията е да се гарантира нейната ефикасност, безопасност и устойчивост и нейният интелигентен характер. Мрежата оказва силно влияние върху моделите на мобилност на товарите и пътниците — в нейните рамки се определят общи изисквания, създават се качествени инфраструктурни проекти и се раждат иновации. За целта настоящият трети пакет за мобилността включва предложение за регламент, с който се цели улесняване на изграждането на централната трансевропейска транспортна мрежа и насърчаване на мултимодалността. Предложените мерки имат за цел да се опростят издаването на разрешения, обществените поръчки и други административни процедури, за да се осигурят по-ефикасен процес, повече прозрачност и по-голяма степен на възприемане от страна на обществеността. Така това предложение ще послужи като катализатор за по-екологосъобразна, по-безопасна и по-свързана мобилност, като приоритетно се разглежда разрешаването на свързаните проекти във връзка с централната трансевропейска транспортна мрежа.  28  

В допълнение пакетът ще бъде подкрепен с покана за представяне на предложения по линия на Механизма за свързване на Европа. Ще бъдат осигурени безвъзмездни средства от ЕС в размер на 450 милиона евро за инвестиции в проекти, пряко допринасящи за пътната безопасност, цифровизацията и мултимодалността в сектора на транспорта.

5.    ЗАКЛЮЧЕНИЯ

С настоящия трети пакет от серията „Европа в движение“ Комисията допълва своя широк спектър от законодателни предложения и улесняващи мерки, които са част от един всеобхватен, интегриран и насочен към бъдещето подход за постигането на екологосъобразна, свързана и конкурентоспособна мобилност за гражданите на ЕС. Цифровизацията, декарбонизацията и иновациите означават, че мобилността се намира в точка на поврат. ЕС трябва да използва новите възможности, които те предлагат, и в същото време трябва да бъде подходящо подготвен, за да се приспособява към множеството предизвикателства, докато трае преходът. Мобилността е крайъгълният камък на свободата на движение на хората и на стоките, която е от основно значение за безпрепятственото функциониране на Европейския съюз. Следователно е особено важно да я разбираме правилно и ЕС, и по-конкретно неговите важни отрасли, свързани с мобилността, да са в състояние да поддържат водещите позиции на Съюза в този жизненоважен за икономиката и обществото сектор, да останат и в бъдеще конкурентоспособни и да гарантират, че услугите в сферата на мобилността са безопасни, екологосъобразни и устойчиви. Ето защо Комисията призовава съзаконодателите да приемат бързо законодателните предложения в рамките на мандата на настоящия Парламент и така да гарантират, че „Европа е в движение“.

(1)

   COM(2016) 501.

(2)

   COM(2017) 283, COM(2017) 675.

(3)

   COM(2017) 479.

(4)

   Заключения на Съвета относно пътната безопасност, 8 юни 2017 г., http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-9994-2017-INIT/bg/pdf  

(5)

   „Към европейско пространство на пътна безопасност: насоки за политиката в областта на пътната безопасност през периода 2011 — 2020 г.“, COM(2010) 389 final. Бяла книга „Пътна карта за постигането на Единно европейско транспортно пространство — към конкурентоспособна транспортна система с ефективно използване на ресурсите“, COM(2011) 144.

(6)

   Заключения на Съвета относно пътната безопасност, 8 юни 2017 г., http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-9994-2017-INIT/bg/pdf  

(7)

   Регламент (ЕС) 2015/758 и Решение № 585/2014/ЕС .

(8)

   Автоматизацията оказва въздействие върху всички видове транспорт (воден, въздушен, железопътен и автомобилен), пътническите и товарните превози, обществения и самостоятелния транспорт, но безспорно най-голямо въздействие автоматизацията на автомобилния транспорт ще има върху широката общественост.

(9)

   Проучване по поръчка на Комисията (2018 г.): https://ec.europa.eu/jrc/en/publication/eur-scientific-and-technical-research-reports/analysis-possible-socio-economic-effects-connected-cooperative-and-automated-mobility-CCAM-Europe

(10)

   Доклад на Комисията „В името на човешкия живот: повишаване на безопасността на автомобилите в ЕС“, COM(2016) 787.

(11)

    http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/AUTO/?uri=CELEX:52016DC0766

(12)

    https://eur-lex.europa.eu/legal-content/bg/TXT/?uri=CELEX%3A52016DC0588  

(13)

    http://ec.europa.eu/research/index.cfm?pg=newsalert&year=2017&na=na-030417  

(14)

    https://www.regjeringen.no/contentassets/ba7ab6e2a0e14e39baa77f5b76f59d14/2016-04-08-declaration-of-amsterdam---final1400661.pdf

(15)

   Вж. също съобщението „Изкуствен интелект за Европа“ (COM(2018) 237) и работния документ на службите на Комисията относно отговорността за нововъзникващите цифрови технологии (SWD(2018) 137).

(16)

   COM(2018) 283.

(17)

   COM(2018) 278 и COM(2018) 279.

(18)

   Тези области бяха определени и като едни от приоритетните области на намеса в доклада на групата на високо равнище GEAR 2030 относно бъдещето на автомобилната промишленост. https://ec.europa.eu/docsroom/documents/26081/attachments/1/translations/en/renditions/native

(19)

   Източник: Европейски институт за иновации и технологии Inno-energy http://www.innoenergy.com/  

(20)

    https://ec.europa.eu/growth/industry/policy/european-battery-alliance_bg

(21)

   Над 120 участници от сектора и от сферата на иновациите взеха участие в тази консултация и колективно подкрепиха препоръките за приоритетни действия, които в момента се изпълняват. http://www.innoenergy.com/eit-innoenergys-role-within-the-european-battery-alliance/

(22)

   COM(2016) 501.

(23)

    https://ec.europa.eu/transport/themes/urban/cleanbus_bg  

(24)

   Съгласно член 7, параграф 3 от Директива 2014/94/ЕС и Регламента за изпълнение на Комисията относно обща методика за сравняване на цените на алтернативните горива за единица в съответствие с Директива 2014/94/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, C(2018)2751.

(25)

   Регламент (ЕО) № 1222/2009.

(26)

   COM(2018) 296.

(27)

   Директива (ЕС) 2015/719; COM(2018) 275.

(28)

   COM(2018) 277.

Top

Брюксел,17.5.2018

COM(2018) 293 final

ПРИЛОЖЕНИЕ

към

СЪОБЩЕНИЕТО НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

ЕВРОПА В ДВИЖЕНИЕ
Устойчива мобилност за Европа: безопасна, свързана и екологосъобразна


Приложение 1: Стратегически план за действие относно пътната безопасност

В настоящото приложение са описани конкретни действия, които Комисията възнамерява да предприеме в рамките на настоящия си мандат, т.е. до края на третото тримесечие на 2019 г. За всяко от тези действия е определен конкретен целеви срок. Разбира се, не може да се предопределят действията на следващата Комисия — вместо това са изложени ориентировъчно допълнителни предвидени действия за периода след 2019 г., без конкретен целеви срок.

1. Подобрено управление на пътната безопасност

Противодействието на тенденцията на застой, що се отнася до данните за пътната безопасност в ЕС, и доближаването до дългосрочната цел за нулев брой смъртни случаи при пътнотранспортни произшествия в ЕС до 2050 г. („Нулева смъртност“) налагат нов подход. Рамката на политиката на ЕС относно пътната безопасност за периода 2021 — 2030 г., която трябва да бъде разработена в подробности до 2019 г., се основава на подхода на безопасните системи.Това включва определянето на ясни цели и проследяването на напредъка с помощта на набор от ключови показатели за резултатите, пряко свързани с предотвратяването на смъртните случаи и тежките наранявания сред всички участници в движението. Необходими са координирани действия във всички сектори и за всички участници в движението в рамките на подобрена структура на управление.

Основни действия във връзка с управлението

Комисията ще конкретизира принципите за рамка на политиката на ЕС относно пътната безопасност за периода 2021 — 2030 г., изложени в настоящото съобщение [ІІ тримесечие на 2019 г.], в това число:

·списък с ключови показатели за резултатите, които да бъдат свързани с цели за конкретни резултати, установени в тясно сътрудничество с държавите членки;

·разширен мандат на групата на високо равнище по въпросите на пътната безопасност (съставена от високопоставени представители на държавните администрации) с цел да бъдат включени стратегически консултации и честа обратна информация;

·новата роля на европейски посланик за пътна безопасност — популярна личност, която да координира усилията в областта на пътната безопасност с държавите членки и да разпространява добрите практики както в ЕС, така и на международно равнище.

През целия срок на рамката Комисията (насочвана от група за координация между отделните генерални дирекции) ще си взаимодейства с държавите членки и заинтересованите страни с цел проследяване и ускоряване на напредъка, например като организира двугодишни конференции за представяне на резултатите и като насърчава доброволните ангажименти, особено в контекста на една подобрена Европейска харта за пътна безопасност 1 .

2. По-солидна финансова подкрепа за пътната безопасност

Важен лост, с който ЕС разполага за по-ускорено постигане на резултати, е подкрепата за инициативи в областта на пътната безопасност с различни варианти на решения за финансиране. Подобренията на инфраструктурата може да бъдат подкрепени посредством регионалните фондове в контекста на действащата финансова рамка. Освен това с текущата покана за представяне на предложения по линия на Механизма за свързване на Европа за пътна безопасност и за цифровизация се предоставят 200 милиона евро. В по-дългосрочен план ще бъде важно да се осигурят стабилност и съгласуваност на решенията за финансиране на подобрения на инфраструктурата, на други действия с оглед на пътната безопасност, както и за изграждането на капацитет.

Основни действия във връзка с улесняването и финансирането

Комисията възнамерява:

·да насърчи ползването на финансова подкрепа от ЕС посредством европейските структурни и инвестиционни фондове за подобрения на инфраструктурата с оглед на пътната безопасност, особено в държави членки със сравнително слаби резултати по отношение на пътната безопасност, както и ползването на Механизма за свързване на Европа [ІІ тримесечие на 2018 г.];

·да рационализира и укрепи финансовата подкрепа за действия в областта на пътната безопасност в следващата многогодишна финансова рамка, като се има предвид допълняемостта на различните инструменти за финансиране [ІІ тримесечие на 2018 г.];

·да проучи начини за осигуряване на стабилност на финансовата подкрепа за действия в областта на пътната безопасност по линия на следващата многогодишна финансова рамка, като например съвместни операции за трансгранично прилагане на правилата за движение по пътищата, организирани в сътрудничество между полицейските органи [ІІІ тримесечие на 2018 г.];

·да проучи възможности за финансова подкрепа за изграждането на капацитет на равнището на държавите членки, например във връзка със стратегиите за безопасни системи (напр. методика за измерване на ключови показатели за резултатите) [ІІІ тримесечие на 2019 г.].

Освен това в тясно сътрудничество с Европейската инвестиционна банка Комисията ще проучи по какъв начин да се улесни достъпът на публичните органи до подходяща финансова подкрепа с цел набавянето на по-безопасни автомобилни паркове. Примерно това би могло да бъде евентуален механизъм за по-безопасен транспорт или разширяване на съществуващия Механизъм за по-чист транспорт 2 . Комисията ще проучи също така начините за финансиране на научни изследвания и иновации, необходими за развитието и изпълнението на стратегиите за безопасни системи.



3.    Безопасни пътища и крайпътни пространства

Подходът на безопасните системи по отношение на пътното инженерство включва съгласуване на функциите, конструктивните особености, трасетата и ограниченията на скоростта на пътищата, за да се отчете човешката грешка по такъв начин, че пътнотранспортните произшествия да не водят до смърт и тежко нараняване. Понастоящем Комисията предлага да бъде преразгледана Директивата относно управлението на безопасността на пътните инфраструктури, за да се заложат изисквания за повече прозрачност и очертаване на рисковете в рамките на цялата мрежа и да се разшири приложното поле на директивата отвъд трансевропейските мрежи, така че да обхване всички първокласни пътища.

Основни действия за безопасни пътища и крайпътни пространства

Комисията възнамерява:

·да проведе подготвителна работа и да сформира експертна група със задачата да разработи рамка за класификация на пътищата, позволяваща по-добро съгласуване на ограничението на скоростта с конструктивните особености и трасетата на пътищата в съответствие с подхода на безопасните системи [ІІІ тримесечие на 2019 г.];

·да улеснява обмена на опит във връзка с методиките за безопасни системи между практикуващите специалисти (напр. във форум на европейските одитори по пътна безопасност) [след приемане на преработения текст на Директивата относно управлението на безопасността на пътните инфраструктури].

През целия срок на рамката Комисията ще се старае да набелязва по-нататъшни действия на ЕС, като например определянето на конкретни цели за безопасността на пътищата от трансевропейските мрежи при следващото преразглеждане на насоките относно трансевропейските мрежи.

4.    Безопасни превозни средства

ЕС отбеляза успехи в намаляването на смъртните случаи и тежките наранявания посредством подобряване на безопасността на превозните средства чрез последователни версии на Регламента относно общата безопасност на превозните средства и Регламента относно безопасността на пешеходците. Комисията предлага тези регламенти да бъдат преразгледани, за да станат задължителни някои важни елементи на безопасността, като например интелигентната система за регулиране на скоростта, автономната система за автоматично спиране (включително при появата на пешеходци и колоездачи) или подобрената пряка видимост при камионите. Като следваща стъпка ще бъде важно да се даде приоритет на работата на ЕС и в ООН по разработването на нови правила за безопасност при превозните средства (например за автономното автоматично спиране при камионите, включително разпознаването на пешеходци и колоездачи, и за стандарти за пряка видимост). Обществените поръчки също предлагат интересна възможност за положителното повлияване на темповете на възприемане на технологиите за безопасност.

Освен това Комисията предлага да бъде преразгледан Регламентът относно етикетирането на гуми с цел подобряване на информираността на потребителите, особено по отношение на показателите на гумите с оглед на безопасността.

Основни действия във връзка с безопасните превозни средства

Комисията възнамерява:

·да започне оценяване дали преоборудването на съществуващия парк (и особено на автобусите и камионите) с напреднали системи в помощ на водача е осъществимо и разходоефективно [ІV тримесечие на 2018 г.];

·да насърчи държавите членки да обмислят, без да нарушават конкуренцията на вътрешния пазар, национални инициативи за ускорено внедряване на доказали се технологии чрез набор от средства, в т.ч. обществените поръчки, политиките за безопасно пътуване, данъчни и застрахователни стимули [ІІ тримесечие на 2018 г.].

Комисията ще очаква доброволни ангажименти например от:

·работодателите/асоциациите на автомобилни превозвачи на товари (напр. използване на превозни средства с най-новите елементи за безопасност, преди те да бъдат изисквани по закон),

·публичните органи (напр. градове, които при възлагането на обществени поръчки насърчават закупуването за своите паркове на най-безопасните, а не само най-екологично чистите автомобили),

·производителите (напр. внедряване на елементи за безопасност над минималните изисквания за всички ценови сегменти),

·застрахователите (напр. промяна на структурата на премиите в полза на по-безопасни превозни средства),

·сектора на отдаването на автомобили под наем и на споделеното ползване (напр. популяризиране на безопасните автомобили при дейности по отдаване под наем и на лизинг, редовна поддръжка),

·школите за подготовка на водачи (напр. обучаване на нови и вече действащи водачи на автомобили и мотоциклети за това как да използват новите елементи за безопасност в превозните средства).

Комисията ще оцени нуждата от допълнителни действия, включително по отношение на предписанията за гумите — за изпитване на показателите на сцепление на износените гуми, по отношение на правната рамка във връзка с изпитването на техническата изправност на превозните средства, в т.ч. действия за справяне с евентуалното неразрешено изменение в конструкцията на превозните средства от техните собственици/ползватели, а така също и за по-подчертано отчитане на безопасността в законодателството на ЕС относно обществените поръчки.

5.    Безопасно движение по пътищата

Поведението на участниците в движението от гледна точка на безопасността (скорост, използване на предпазни средства като обезопасителни колани и защитни каски, управление без употреба на алкохол и други упойващи вещества, управление на автомобили, мотоциклети и велосипеди и ходене без разсейващи вниманието елементи) и прилагането му също са от основно значение за предотвратяването и смекчаването на тежките пътнотранспортни произшествия. Предложението за преразглеждане на Регламента относно общата безопасност и Регламента относно безопасността на пешеходците обхваща някои елементи, обещаващи важни ползи с оглед на безопасността (интелигентна система за регулиране на скоростта, технология за разпознаване на състояния на сънливост, стандартизирани интерфейси за блокировки при употреба на алкохол).

Основни действия във връзка с безопасното движение по пътищата

Комисията възнамерява:

·да започне оценяване на възможностите за подобряване на ефективността на Директивата относно трансграничното правоприлагане при пътнотранспортни нарушения въз основа на извършената през 2016 г. оценка [ІV тримесечие на 2018 г.];

·да предприеме проучване за осъществимостта на евентуална законодателна инициатива относно взаимното признаване на лишаването от правоуправление [І тримесечие на 2019 г.];

·да транспонира правилото на Икономическата комисия за Европа на ООН (ИКЕ на ООН), съгласно което трябва да станат задължителни напомнянията за поставянето на обезопасителни колани на всички седалки [ІV тримесечие на 2018 г.];

·да работи с държавите членки по осигуряването на необходимите условия за функционирането на интелигентна система за регулиране на скоростта с възможност за отмяна на автоматичния режим, включително относно наличието на ограничения на скоростта в цифров формат, и да разгледа осъществимостта и приемливостта в бъдеще на интелигентна помощ за регулиране на скоростта без възможност за отмяна на автоматичния режим [ІІІ тримесечие на 2019 г.];

·да започне оценяване на начините за укрепване на препоръката на ЕС относно разрешеното съдържание на алкохол в кръвта, напр. препоръчване на по-строги допустими стойности за професионалните и/или начинаещите водачи и даване на насоки за ползването на блокировки при употреба на алкохол [ІІІ тримесечие на 2018 г.].

Комисията ще очаква доброволни ангажименти например от:

·работодателите/асоциациите на автомобилни превозвачи на товари (напр. подобрено образование и повишаване на осведомеността сред професионалните водачи отвъд правните изисквания за обучението на тези водачи),

·сектора на образованието (напр. включване на пътната безопасност в редовните учебни програми) и организациите на участници в движението (напр. насърчаване на безопасно поведение, отчитане на факторите възраст и пол),

·публичните органи (напр. изискване за поставяне на блокировки в случай на употреба на алкохол при възлагането на обществени поръчки),

·операторите на туристически автобуси (напр. кампании за повишаване на осведомеността относно обезопасителните колани),

·таксиметровите дружества и дружествата, предлагащи споделено пътуване (напр. подсигуряване на автомобилния им парк с детски седалки).

Комисията ще се старае също така да насърчава и подкрепя, в рамките на бъдещата програма за научни изследвания и иновации, научните изследвания по разработването на методи за изпитване и по-евтини инструменти за установяване на упойващи вещества, както и по автоматичното оценяване на годността за управление и по предотвратяването на невниманието, включително разсейването с вградените в превозните средства електронни системи. Тя ще оцени дали да се направят задължителни предписания за индивидуални електронни напомняния за поставяне на обезопасителните колани в междуградските автобуси и дали да се разработи, съвместно със сектора, кодекс за добри практики, за да се гарантира, че вградените в автомобилите информационни системи и телефони са конструктивно пригодни за безопасна употреба. Комисията ще установи нуждата от по-нататъшни действия, например във връзка с: определението и прилагането на понятието „безопасна скорост“; каските за колоездачи и защитното облекло за мотоциклетисти; и/или свидетелство за управление на моторно превозно средство с възходящи категории за начинаещите водачи.

6.    Бързо и ефективно реагиране при спешни случаи



Ефективните грижи след пътнотранспортни произшествия, включително бързото превозване до правилното лечебно заведение от квалифициран персонал, намаляват последиците при нараняване. В този контекст следва да бъдат проследени отблизо ефектите от внедряването на автоматизираното спешно повикване eCall в случай на пътнотранспортни произшествия.

Основни действия във връзка с реагирането при спешни случаи

Комисията възнамерява:

·да започне оценяване на ефекта от eCall и да прецени възможното обхващане и на други категории превозни средства (тежкотоварни автомобили, градски и междуградски автобуси, мотоциклети и селскостопански трактори) [ІІІ тримесечие на 2019 г.];

·да улеснява по-тесните контакти между органите по пътната безопасност и сектора на здравеопазването с цел да се оценят по-нататъшните практически и изследователски нужди (напр. как да се гарантира, че всеки вид нараняване се третира от правилния квалифициран персонал и в подходящите болнични заведения) [ІІІ тримесечие на 2018 г.].

Комисията ще очаква доброволни ангажименти например от:

·търговските оператори и обществените превозвачи (напр. осигуряване на обучение на водачите за оказване на първа помощ),

·производителите (напр. инсталиране на eCall в новите автомобили от съществуващите модели или преоборудване със системата),

·застрахователите (напр. намаляване на застрахователните премии за автомобили с инсталирана система eCall).

7.    Подготвяне на пътната безопасност за бъдещето

Свързаността и автоматизацията имат огромен потенциал от гледна точка на пътната безопасност в дългосрочен план, но са наложителни мерки с оглед на съответните рискове, свързани например с киберсигурността и функционирането на високоавтоматизираните превозни средства при смесено пътно движение. Ето защо, като част от пакета за мобилността, Комисията предлага всеобхватна стратегия относно свързаната и автоматизираната мобилност.

Икономиката на съвместната употреба (например схемите за споделено ползване на автомобили и велосипеди) и някои екологични мерки предлагат възможности за взаимни ползи, когато се съчетаят с мерки за пътна безопасност (напр. по-безопасни и по-привлекателни среди за ходене пеш и колоездене), но те са съпътствани и от рискове, като повече незащитени участници в движението по пътищата.

При всяка бъдеща инициатива ще трябва да се вземат под внимание конкретните нужди на уязвимите участници в движението и на различните групи участници (възраст, пол, увреждания). Освен това може да са необходими по-засилени действия в областта на безопасните условия на труд.

Основни действия във връзка с новите предизвикателства

Комисията възнамерява:

·да приеме спецификации за съвместните интелигентни транспортни системи (делегиран акт съгласно Директивата относно интелигентните транспортни системи), включително за комуникациите между превозните средства и между превозните средства и инфраструктурата 3 [ІV тримесечие на 2018 г.];

·да работи в тясно сътрудничество със заинтересованите страни с цел започването на процес по разработване на кодекс за поведение за безопасен преход към по-високите нива на автоматизация, за да се гарантира, че в изискванията и при процедурите се отчитат напълно съображенията за пътна безопасност (смесено пътно движение, взаимодействие с другите участници в движението, групиране), и особено осигуряването на съгласуваност между националните правила за движение и избягването на противоречие с правилата на ЕС за превозните средства [ІІІ тримесечие на 2019 г.];

·да учреди състезание или награда „Безопасен град“ [ІІІ тримесечие на 2019 г.].

Комисията ще очаква доброволни ангажименти например от:

·операторите, управителите на паркове и превозвачите (напр. приемане на корпоративна политика за пътна безопасност),

·професионалните асоциации (напр. издаване на насоки за пътна безопасност за МСП, особено що се отнася до безопасността при микробусите за доставки в градските райони),

·националните органи (напр. следване на примери за добри практики в борбата и кампаниите срещу неразрешеното изменение в конструкцията на превозните средства).

През целия срок на рамката Комисията ще оценява нуждата от по-нататъшни действия от страна на ЕС, като например за насърчаване на хармонизацията на монтираните в превозните средства интерфейси човек — машина, за да се гарантира, че всички водачи и участници в движението може да си взаимодействат с превозните средства без компромис с безопасността и като се решава въпросът с достъпа до бордовите данни. Комисията ще оцени дали да направи преглед на законодателството относно свидетелствата за управление, техническата изправност, обучението на професионалните водачи и времетраенето на управлението, за да се вземат под внимание новостите в съвместната, свързаната и автономната мобилност. Освен това Комисията ще проучи аспектите на пътната безопасност при планирането на градската мобилност, безопасността при работа, пригодността за управление на автомобили и мотоциклети и новите стопански модели в сферата на личния транспорт.

Комисията ще насърчава и подкрепя също така научните изследвания и иновациите по линия на следващата рамкова програма с цел да се даде насоченост на политиката за пътна безопасност, включително що се отнася до новите модели на мобилност и промените в обществото, взаимодействието между хората и технологията, и в частност интерфейсите човек — машина, и безопасния преход към автоматизацията, прилагането на правилата и безопасността.

8.    Ролята на ЕС в световен план: износ на пътна безопасност



По отношение на пътната безопасност извън границите на ЕС вниманието на Комисията се съсредоточава върху непосредствените съседки на Съюза, и по-конкретно държавите от Западните Балкани и от Източното партньорство, които се подготвят да подпишат декларации относно пътната безопасност през 2018 г., а така също и върху Турция.

Освен това следва да се оцени ролята на ЕС в сферата на пътната безопасност по отношение на ООН, и по специално в Икономическата комисия за Европа.

Основни действия за подобряване на пътната безопасност извън ЕС

Комисията възнамерява:

·да продължи да развива сътрудничеството в сферата на пътната безопасност с държавите — съседки на ЕС, в частност Западните Балкани и Източното партньорство, въз основата на декларациите относно пътната безопасност, които трябва да бъдат приети през 2018 г., по-специално чрез споделяне на най-добри практики и подкрепа за изграждането на капацитет [ІІІ тримесечие на 2018 г.].

Освен това Комисията ще оцени начините, по които бихме могли да укрепим координирането на правилата за движение (Женевската и Виенската конвенция на ООН), включително на равнището на ЕС, така че тези правила да може да бъдат адаптирани по един хармонизиран начин към съвместната, свързаната и автономната мобилност. Комисията ще проучи също така начините за сътрудничество с международни инициативи за финансиране като Доверителния фонд на ООН за пътна безопасност.

(1)

   Европейската харта за пътна безопасност е платформа за пътна безопасност на гражданското общество, създадена от Европейската комисия, с над 3500 члена към днешна дата.

(2)

    http://www.eib.org/projects/sectors/transport/cleaner-transport-facility  

(3)

   Вж. Съобщение COM(2018) 283: „По пътя към автоматизираната мобилност: стратегия на ЕС за мобилността на бъдещето“

Top

Брюксел, 17.5.2018

COM(2018) 293 final

ПРИЛОЖЕНИЕ

към

СЪОБЩЕНИЕТО НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

ЕВРОПА В ДВИЖЕНИЕ
Устойчива мобилност за Европа: безопасна, свързана и екологосъобразна


ПРИЛОЖЕНИЕ 2 — Стратегически план за действие в сектора на акумулаторните батерии

І. Контекст на политиката

Разработването и производството на акумулаторни батерии са стратегическа необходимост за Европа в контекста на прехода към чиста енергия, както и ключов елемент от конкурентоспособността на нейния автомобилен сектор.

През октомври 2017 г. Европейската комисия постави началото на Европейски алианс за акумулаторните батерии 1 — платформа за сътрудничество с ключови заинтересовани страни от сектора, заинтересовани държави членки и Европейската инвестиционна банка.

Непосредственото предизвикателство за създаването на конкурентоспособен и устойчив сектор за производство на акумулаторни батерии на континента е огромно и Европа трябва да напредва бързо в тази глобална надпревара. Според някои прогнози от 2025 г. нататък Европа би могла да завоюва пазар на акумулаторни батерии, достигащ до 250 милиарда евро годишно, обслужван от поне 10 до 20 гигафабрики (съоръжения за масово производство на акумулаторни елементи) 2 , който да задоволява търсенето в ЕС. Предвид мащаба и скоростта на необходимите инвестиции справянето с това стратегическо предизвикателство не може да се извършва на части.

С настоящия стратегически план за действие Комисията има за цел Европа да поеме твърдо по пътя към водещите позиции в един ключов за бъдещето сектор, като се подкрепят работните места и растежът в рамките на една кръгова икономика и същевременно се гарантират екологосъобразна мобилност, подобрена среда и подобрено качество на живот за гражданите на ЕС.

Комисията насърчава трансграничен и интегриран европейски подход, обхващащ цялата верига на стойността в екосистемата на акумулаторните батерии и акцентиращ върху устойчивостта, като се започне от добива и преработката на суровините, етапите на проектирането и производството на акумулаторни елементи и акумулаторни блокове и се стигне до тяхното използване, повторно използване, рециклиране и отстраняване в контекста на една кръгова икономика.



Верига на стойността в сектора на акумулаторните батерии

Подобен подход ще насърчи производството и употребата на високоефективни акумулаторни батерии и ще позволи определянето на еталонни показатели за устойчивост по цялата верига на стойността.

Настоящият стратегически план е разработен в тясна консултация със заинтересовани страни, включително от сектора и държавите членки, в рамките на Европейския алианс за акумулаторните батерии и се основава на подход на инициативност от страна на промишлеността, при който участниците от ЕС в сектора сами са приели целенасочени действия и започват да ги изпълняват 3 . 

Стратегическият план за действие съчетава целенасочени мерки на равнището на ЕС, включително по отношение на суровините (първични и вторични), научните изследвания и иновациите, финансирането/инвестициите, стандартизацията/регулаторната дейност, търговията и развитието на умения, с цел Европа да се превърне в световен лидер в областта на устойчивото производство и използване на акумулаторни батерии в контекста на кръговата икономика.

По-конкретно планът за действие е насочен към:

·гарантиране на достъпа до суровини от богати на ресурси държави извън ЕС, улесняване на достъпа до европейски източници на суровини, както и достъп до вторични суровини чрез рециклиране на акумулаторните батерии в рамките на кръгова икономика;

·подкрепа за мащабно европейско производство на акумулаторни елементи и за цялостна конкурентоспособна верига на стойността в Европа: сближаване на основните участници в сектора с националните и регионалните органи; работа в партньорство с държавите членки и Европейската инвестиционна банка с цел подкрепа на новаторски проекти за производство със значително трансгранично измерение и измерение на устойчивост по цялата веригата на стойността в сектора на акумулаторните батерии;

·укрепване на водещите позиции в сектора чрез засилена научноизследователска и иновационна подкрепа от страна на ЕС за авангардните (напр. литиевойонните) и революционните (напр. полупроводниковите) технологии в сектора на акумулаторните батерии. Това следва да има за цел подкрепа на всички етапи от веригата на стойността (авангардни материали, нови химизми, производствени процеси, системи за управление на батериите, рециклиране, иновации в сферата на стопанските модели), да бъде тясно интегрирано с промишлената екосистема и да допринася за ускоряване на внедряването и индустриализацията на иновациите;

·развиване и укрепване на висококвалифицирана работна сила по всички звена от веригата на стойността в сектора на акумулаторните батерии, за да се преодолее недостигът на умения чрез действия на равнището на ЕС и на държавите членки по предоставянето на подходящо обучение, преквалификация и повишаване на квалификацията, и превръщане на Европа в притегателно място за експерти от световна класа в областта на разработването и производството на акумулаторни батерии;

·подкрепа за устойчивостта на сектора на производство на акумулаторни елементи в ЕС с възможно най-слабия отпечатък върху околната среда, например чрез използване в производствения процес на енергия от възобновяеми източници. Тази цел следва да бъде изпълнявана по-конкретно чрез определянето на изисквания за безопасно и устойчиво производство на акумулаторни батерии;

·гарантиране на съгласуваност с по-широката благоприятстваща и регулаторна рамка 4  (стратегията за чиста енергия, пакетите за мобилността, търговската политика и др.) в подкрепа за внедряването на акумулаторните батерии и акумулирането на енергия.

II.    Области на стратегическо действие

1.Гарантиране на устойчивите доставки на суровини

Стратегията на ЕС относно суровините има за цел да гарантира достъпа на икономиката на ЕС до суровини 5 . Политиката, на която бе даден нов тласък през 2012 г. със създаването на европейското партньорство за иновации в областта на суровините, се основава на: 1) устойчиво набавяне на суровини от глобалните пазари, 2) устойчиво вътрешно производство на суровини и 3) ефективност на ресурсите и доставка на вторични суровини. През септември 2017 г. Комисията прие обновена стратегия на ЕС за промишлената политика, в която се подчертава значението на суровините — най-вече на суровините от изключителна важност — за конкурентоспособността на всички промишлени вериги на стойност и за икономиката на ЕС 6 .

Следователно ЕС трябва да гарантира достъпа до веригите за доставка на суровини за акумулаторни батерии. Понастоящем литиевойонният е основно предпочитаният в областта на електромобилността химизъм и ще доминира на пазара през следващите години. За литиевойонните батерии са необходими различни суровини, в т.ч. литий, кобалт, никел, манган, графит, силиций, мед и алуминий. Снабдяването с някои от тези вещества— особено кобалта, естествения графит и лития, е важен въпрос днес, а ще бъде такъв и в бъдеще, предвид големите количества, които са необходими, и/или силно концентрираните източници на доставки. Устойчивостта на добива и използването на тези ресурси са от основно значение и рециклирането на материалите ще придобива все по-голямо значение за диверсифицирането на доставките в ЕС — то следва да се насърчава в контекста на прехода към кръгова икономика 7 .

Ето защо ЕС следва да гарантира достъпа до суровини от богати на ресурси държави извън ЕС, като в същото време поощрява първичното и вторичното производство от европейски източници. Също така Съюзът следва да насърчава екопроектирането, заместването и по-ефикасното използване на материалите от особена важност в акумулаторните батерии, повторното им използване и рециклирането.

Ключови действия

Комисията възнамерява:

·да използва като основа съставения през 2017 г. списък на ЕС на суровините от изключителна важност, за да очертае настоящата и бъдещата наличност на първични суровини за акумулаторни батерии; да оцени потенциала за набавяне на суровини за акумулаторни батерии в рамките на ЕС, в т.ч. на кобалт (Словакия, Финландия, Франция и Швеция), литий (Австрия, Ирландия, Испания, Португалия, Финландия, Чешката република и Швеция), естествен графит (Австрия, Германия, Словакия, Чешката република и Швеция), никел (Австрия, Гърция, Испания, Обединеното кралство, Полша, Финландия и Франция); да оцени потенциала в целия ЕС за набавяне на вторични суровини; да представи препоръки с цел оптимизиране на набавянето на суровини за акумулаторни батерии в рамките на ЕС [ІV тримесечие на 2018 г.];

·да използва всички подходящи инструменти на търговската политика (например споразуменията за свободна търговия), за да се гарантира справедлив и устойчив достъп до суровини в трети държави и да се насърчава социално отговорен добив на полезни изкопаеми [текущо];

·да подкрепя научните изследвания и иновациите, насочени към разходоефективно производство, заместване и по-ефикасно използване на суровините за акумулаторни батерии от изключителна важност с оглед на разработването на стандарти (вж. стратегическата област на действие № 5 по-долу) [2018 — 2020 г.];

·да започне диалог с държавите членки посредством групата по доставките на суровини и ръководната група на високо равнище към европейското партньорство за иновации в сферата на суровините (ЕПИ „Суровини“), за да се определи пригодността на техните политики за суровините, на правилниците в областта на добива и на стимулите за проучване с цел задоволяване на стратегическите потребности от материали за акумулаторни батерии; да представи резултатите от този диалог на конференцията на високо равнище на ЕПИ „Суровини“ през ноември 2018 г. [ІV тримесечие на 2018 г.].

2.Подкрепа за европейски проекти, обхващащи различни сегменти от веригата на стойността в сектора на акумулаторните батерии, включително производството на акумулаторни елементи

Европейският алианс за акумулаторните батерии напредва бързо. Откакто бе създадена през октомври 2017 г., вече са налице конкретни развития с обявяването на секторни консорциуми или партньорства, чиято цел е развитието на производството на акумулаторни елементи и на свързаните с това екосистеми. За да остане ЕС световен лидер в автомобилното производство и иновациите в тази област, са необходими действия (каквито вече са в ход) за ускоряване на темповете на производството на акумулаторни елементи в Европа и за надграждане и укрепване на другите сегменти от веригата на стойността в сектора на акумулаторните батерии (напр. материалите, производствените съоръжения и процеси, системите за управление на акумулаторните батерии и др.) като част от интегрирана и конкурентоспособна екосистема.

Държавите членки и промишлеността призоваха Комисията да продължи да играе подпомагаща роля в сближаването на основните участници в сектора и да подкрепя проекти за производство с важно трансгранично измерение, включващи различни елементи от веригата на стойността в сектора на акумулаторните батерии.

Ключови действия

Комисията възнамерява:

·да продължи партньорската си работа със заинтересованите страни по цялата верига на стойността в сектора на акумулаторните батерии с цел да се насърчават и улесняват широкомащабни проекти, водещи до производството на следващото поколение батерии, и да се създаде иновативна, интегрирана, устойчива и конкурентоспособна верига на стойността в сектора на акумулаторните батерии в Европа [2018 — 2019 г.];

·да влезе в редовен диалог със съответните държави членки, за да се проучат ефикасни начини за съвместна подкрепа на иновативни проекти за производство, надскачащи пределите на съвременните достижения, като за целта ресурсите на ЕС и националните ресурси се обединят по най-добрия начин. Това би могло да бъде например под формата на важен проект от общоевропейски интерес 8 [ІV тримесечие на 2018 г.];

·да продължи да работи в тясно сътрудничество със заинтересованите държави членки и Европейската инвестиционна банка, за да се подсигури финансиране чрез публични фондове или средства за проекти за производство на акумулаторни елементи с цел да се стимулират, оптимизират и обезопасят срещу рискове инвестициите от частния сектор. За тази цел Комисията ще координира различните съществуващи инструменти за финансиране чрез фондове и средства, ще повишава осведомеността за тези инструменти и ще улеснява достъпа до тях (напр. Европейската инвестиционна банка 9 , енергийните демонстрационни проекти по линия на InnovFin 10 , програмата „Хоризонт 2020“ 11 , Европейския фонд за регионално развитие 12 , Европейския фонд за стратегически инвестиции 13 , Фонда за иновации 14 ) с цел подкрепа за иновативни проекти за внедряване, свързани с акумулаторните батерии, включително пилотни линии и мащабното внедряване на авангардни технологии. Това ще включва прозрачни и приобщаващи информационни сесии относно критериите за допустимост във връзка с тези инструменти за дружествата и държавите членки с доказан интерес в областта [2018 — 2019 г.];

·по искане на заинтересованите региони и в сътрудничество със съответните държави членки да улеснява развитието на „междурегионално партньорство в сектора на акумулаторните батерии“ в рамките на съществуващите тематични платформи за интелигентна специализация в сферата на енергетиката или модернизирането на промишлеността 15 [І тримесечие на 2019 г.];

·да работи в тясно сътрудничество със съответните държави членки и региони с цел направляване на съществуващото финансиране за научни изследвания и иновации в рамките на политиката на сближаване (в периода 2014 — 2020 г.: 44 милиарда евро), което, наред с другото, може да бъде използвано в сектора на акумулаторните батерии 16 [2018 — 2020 г.];

·да установи, в тясно сътрудничество с Европейската инвестиционна банка, специален портал за финансиране на сектора на акумулаторните батерии чрез фондове и средства (единен инвестиционен център) с цел улесняване на достъпа на заинтересованите страни до подходяща финансова подкрепа и с цел подпомагане при комбинирането на финансови инструменти [ІV тримесечие на 2018 г.];

·в по-общ план да насърчава частните инвеститори по веригата на стойността да използват пълноценно наличните чрез устойчиво финансиране възможности, както е определено в плана за действие на Комисията относно финансирането на устойчивия растеж 17 [2018 — 2019 г.].

3.Укрепване на водещите позиции на сектора чрез засилена подкрепа от ЕС за научните изследвания и иновациите, обхващаща цялата верига на стойността

За да се даде тласък на европейското конкурентно предимство, значителни ресурси следва да бъдат насочени към целева подкрепа за два вида научни изследвания и иновации — непрекъснати и поетапни, от една страна (напр. в авангардни литиевойонни технологии), и революционни, от друга (напр. в полупроводникови технологии). Провежданите научни изследвания следва да обхващат авангардните материали (първични и вторични, т.е. рециклирани), химизма на акумулаторните батерии, авангардните производствени процеси, рециклирането и повторното използване. Това трябва да бъде добре свързано с промишлената екосистема на веригата на стойността с цел да се ускори индустриализацията на иновациите в ЕС.

Ключови действия

Комисията възнамерява:

·в сътрудничество с държавите членки да осигури финансови средства за научни изследвания и иновации („Хоризонт 2020“ 18 ) за иновационни проекти, свързани с акумулаторните батерии, съгласно предварително определени краткосрочни и по-дългосрочни научноизследователски приоритети по цялата верига на стойността в сектора на батериите 19 . Това следва да включва също така иновативни проекти по внедряване, включително пилотни линии за производството на акумулаторни батерии и преработката на първични/вторични суровини [2018 — 2020 г.];

·да обяви през 2018 и 2019 г. покани за представяне на предложения за допълнителна сума от общо 110 милиона евро за научноизследователски и иновационни проекти в сектора на акумулаторните батерии (в допълнение към 250-те милиона евро, вече разпределени за сектора на батериите по линия на програмата „Хоризонт 2020“; още 270 милиона евро, обявени в пакета „Чиста енергия за всички европейци“, следва да бъдат разпределени за подкрепа на проекти за интелигентни мрежи и акумулиране на енергия 20 [2018 — 2019 г.];

·да окаже подкрепа за създаването на нова европейска технологично-иновационна платформа с цел напредък по приоритетите на научните изследвания в областта на акумулаторните батерии, да определи дългосрочни визии, да изработи стратегическа програма и пътни карти за научните изследвания. Водещата роля в европейската технологично-иновационна платформа ще бъде поета от заинтересованите страни в сектора, научноизследователската общност и държавите членки, а службите на Комисията ще оказват подкрепа в процеса на създаване на платформата и съдействие в своите съответни области на отговорност [ІV тримесечие на 2018 г.];

·да подготви предприемането на широкомащабна водеща научноизследователска инициатива в сферата на бъдещите и нововъзникващите технологии, чрез която би могло да се окаже подкрепа за дългосрочни научни изследвания в областта на авангардните технологии в сектора на акумулаторните батерии в периода след 2025 г. Обикновено тези водещи инициативи в сферата на бъдещите и нововъзникващите технологии продължават 10 години и разполагат с обща подкрепа от около 1 милиард евро, които се съфинансират от бюджета на ЕС 21 [ІV тримесечие на 2018 г.];

·да подкрепя авангардните иновации, създаващи пазари, в области като тази на акумулаторните батерии, чрез пилотния проект на Европейския съвет за иновации.  22 За периода 2018 — 2020 г. е осигурен бюджет от 2,7 милиарда евро в подкрепа за 1000 потенциални авангардни проекта и 3000 договора за възлагане на поръчки за осъществимост. Тази пилотна схема може да бъде от полза за авангардните технологии в сектора на акумулаторните батерии (които се очаква да бъдат част от проекти за приложения в транспорта, енергийната система, производството и др.) [2018 — 2020 г.]; 

·да оптимизира решенията за включването на превозните средства със стационарни акумулатори и електромобилите към енергийната мрежа в рамките на проектите за интелигентни мрежи и акумулиране на енергия по линия на програмата „Хоризонт 2020“ 23 , а така също и на проектите на партньорството „Интелигентни градове и общини“ 24 ; да насърчава възможността успешните решения за интегриране на батериите, имащи очевиден потенциал за разпространение, да участват в процеса по намиране на партньори, който се осъществява в рамките на европейското партньорство за иновации „Интелигентни градове и общини“ (намиране на партньори между градовете, предприятията, банките, инвеститорите и организаторите на проекти) [2018 — 2019 г.];

·да надгражда върху опита със съвместните технологични инициативи и на Европейския институт за технологии/общностите на знание и иновации, за да се проучи осъществимостта и пригодността на различните форми на публично-частни партньорства, включително за разработването на акумулаторни батерии 25 [след 2020 г.].

4.Развиване и укрепване на висококвалифицирана работна сила по всички звена от веригата на стойността

Активното население на ЕС е висококвалифицирано, но липсват достатъчни специализирани умения, свързани със сектора на акумулаторните батерии, особено по отношение на приложното проектиране на технологичните процеси и производството на акумулаторни елементи. За да се преодолее недостигът на умения, следва да се предприемат действия на равнището на ЕС и на държавите членки.

Ключови действия

Комисията възнамерява:

·да набележи необходимите по цялата верига на стойността умения, като установи също така начини за преодоляване на недостига и подходящ график за изпълнение [ІV тримесечие на 2018 г.];

·да отвори достъпа до лабораториите на ЕС за изпитване на акумулаторни батерии, помещаващи се в Съвместния изследователски център на Комисията, с цел изграждане на умения и капацитет 26 . Други научноизследователски центрове ще бъдат насърчавани да последват примера [ІV тримесечие на 2018 г.];

·да предложи акумулаторните батерии като ключова тема за финансиране в рамките на Подробния план за действие за секторно сътрудничество във връзка с уменията с цел да се търсят решения за краткосрочните и средносрочните нужди от умения по цялата верига на стойността в сектора на акумулаторните батерии 27 [2018 — 2019 г.];

·да работи със съответните заинтересовани страни с цел осигуряване, за нуждите на дружествата, на кръга от експерти — специалисти по химизма на акумулаторните елементи, производствените процеси, системите за управление на акумулаторните батерии и др. [2018 — 2019 г.];

·да работи със съответните заинтересовани страни с цел създаване на връзки между образователната мрежа и Европейската мрежа за пилотни линии за придобиване на производствен опит и специализирани знания [2018 — 2019 г.];

·да насърчава държавите членки да използват средствата по Европейския социален фонд за посрещането на нуждите от обучение за професионалисти в областта на акумулаторните батерии [текущо];

·да подпомага университетите и другите образователни/обучителни институции в изграждането на нови учебни курсове в сътрудничество с промишлеността [2018 — 2019 г.].

5.Подкрепа за устойчива верига на стойността в сектора на акумулаторните батерии — изисквания за безопасно и устойчиво производство на акумулаторни батерии като ключов фактор за конкурентоспособността на ЕС

За да е устойчива веригата на стойността в сектора на акумулаторните батерии, тя следва да бъде добре интегрирана в кръговата икономика и да стимулира конкурентоспособността на европейските продукти. Ето защо ЕС трябва да подкрепя растежа на високопроизводително, безопасно и устойчиво производство на акумулаторни елементи и акумулаторни блокове/модули с възможно най-нисък отпечатък върху околната среда. Различни инструменти биха могли да бъдат считани за носители на солидни изисквания за опазване на околната среда и за безопасност, които биха могли да бъдат образци за тенденциите на световните пазари. За целта следва да се използват пълноценно предимствата най-вече на Директивата на ЕС относно батериите, на която в момента се прави преглед, и на Рамковата директива за екопроектирането, в случая на които може да продължат възможностите за създаването на иновативна и приложима в бъдеще правна уредба.

Като предпоставка за устойчивостта на европейската верига на стойността в сектора на акумулаторните батерии, и по-специално в контекста на кръговата икономика, трябва да се анализират в подробности основните решаващи фактори за производството на безопасни и устойчиво развивани акумулаторни батерии.

Тук следва да бъде обхваната и цялата верига на стойността, от устойчивите и отговорни доставки на суровини до производствените процеси, интегрирането на системите и рециклирането.

Ключови действия

Комисията възнамерява:

·да оцени текущите цели за събиране и рециклиране на акумулаторните батерии в края на тяхната експлоатация в контекста на прегледа на Директивата на ЕС относно батериите, в т.ч. оползотворяването на материалите (очаква се оценката да приключи през септември 2018 г.)  28 [ІV тримесечие на 2018 г.];

·да предприеме проучване относно основните решаващи фактори за производството на безопасни и устойчиво развивани („зелени“) акумулаторни батерии [ІV тримесечие на 2018 г.].

Въз основа на това:

·да установи възможността за разработване не стандартизирана схема на ЕС за оценка на жизнения цикъл на акумулаторните батерии в тясно сътрудничество с промишлеността, най-вече като се вземат под внимание резултатите от пилотния проект „Продуктов отпечатък върху околната среда“ 29 ;

·да предложи изисквания за устойчивост „при проектиране и употреба“ на акумулаторните батерии, така че всички батерии, пуснати на пазара в ЕС, да отговарят на тях (това включва оценка и пригодност на различните регулаторни инструменти като Директивата относно екопроектирането, Регламента относно енергийното етикетиране и Директивата на ЕС относно батериите) [ІV тримесечие на 2018 г.];

·да следи за съгласуваността на различните регулаторни инструменти (напр. Регламента REACH, Рамковата директива относно отпадъците и др.) с цел да се гарантира безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар на акумулаторните батерии, отпадъците от батерии и материалите, получени от рециклирани батерии;

·да благоприятства взаимодействието със заинтересованите страни и европейските организации по стандартизация, за да се разработят европейски стандарти с цел позволяване на безопасно и устойчиво производство, използване (вкл. повторно) и рециклиране на акумулаторните батерии, наред с другото чрез използването на преднормативни изследвания [2018 — 2019 г.];

·да анализира по какъв начин е най-добре да се насърчи повторната употреба на авангардни акумулаторни батерии и използването на батерии с възможност за двупосочен обмен на енергия с мрежата [ІV тримесечие на 2019 г.];

·да насърчава етичното набавяне на суровини за сектора на акумулаторните батерии [І тримесечие на 2019 г.].

6.Гарантиране на съгласуваност с по-широката благоприятстваща и регулаторна рамка

Поради глобалния характер на веригите на стойността акумулаторните батерии трябва да бъдат важен елемент от отношенията на Европейския съюз с неговите световни търговски партньори.

В рамките на енергийния съюз, и по-специално на стратегиите „Чиста енергия за всички европейци“ и „Мобилност с ниски емисии“, Комисията прие също така широк набор от предложения и улесняващи мерки с цел да се ускори усвояването на енергията от възобновяеми и екологично чисти източници, по-конкретно с оглед на акумулирането на енергия и електромобилността. Финализирането в кратки срокове на равнището на ЕС и амбициозното и бързо изпълнение на национално равнище на тези мерки с оглед на търсенето и предлагането може да стимулират създаването на иновативна, устойчива и конкурентоспособна „екосистема“ за акумулаторните батерии в ЕС, като премахнат препятствията.

Комисията възнамерява:

·да проследява и да се стреми да преодолява нелоялните практики в трети държави, например субсидирането на суровини или други производствени ресурси, като се прилагат мерки чрез инструментите на ЕС за търговска защита. Ако са изпълнени правните условия, Комисията може да предприема антидъмпингови и/или антисубсидийни разследвания с цел да се определи дали приемането на мерки за защита на търговията биха били оправдани [текущо];

·да проследява и да се стреми да преодолява нарушаванията на достъпа до пазара/пречките пред този достъп, като, в съответствие със стратегията на ЕС за достъп до пазара, продължава да съсредоточава вниманието си върху пречките, налагани от трети държави, и пречките пред инвестициите в автомобилния и други сектори, имащи отношение към акумулаторните батерии, и да премахва тези пречки 30 [2018 — 2019 г.];

·да гарантира съгласуваността между правилата за произход за електрическите превозни средства и акумулаторните елементи в рамките на външнотърговската политика на ЕС, като предвиди възможността преговорите по споразуменията за свободна търговия, които обхващат правилата за произход за електрическите автомобили и/или акумулаторните батерии, да отчитат в пълна степен развитието на производството на електрически превозни средства и акумулаторни батерии и търговията с тях [2018 — 2019 г.];

·да гарантира, че чрез политиката/по-широката регулаторна рамка на ЕС се разглеждат по последователен начин нововъзникващите опасения, свързани с акумулаторните батерии и засягащи човека, здравето и околната среда, и се способства за развитието и внедряването на иновациите в сферата на новите технологии в сектора на акумулаторните батерии [текущо].

И призовава Европейския парламент и Съвета да приемат в най-кратки срокове:

·преразгледаната Директива относно чистите превозни средства

·новите стандарти за емисии на СО2 за леките, лекотоварните и тежкотоварните превозни средства

·преработения текст на Директивата относно възобновяемите енергийни източници (ДВЕИ ІІ)

·преработения текст на Регламента и на Директивата относно пазара на електроенергия

И ще работи в тясно сътрудничество с държавите членки с цел:

·да се гарантират своевременното транспониране и ефективното изпълнение на това законодателство и на изменената Директива относно енергийните характеристики на сградите

·да се ускори внедряването на инфраструктурата за алтернативни горива, препоръчано в плана за действие и подкрепяно чрез разгръщането на Механизма за свързване на Европа

ІІІ. Заключения и следващи стъпки

Комисията приканва:

Заинтересованите страни от сектора в ЕС, участващи в Европейския алианс за акумулаторните батерии:

·да насърчават и осъществяват инициативи и проекти на сектора 31 с цел да се създаде конкурентна верига на стойността в сектора на акумулаторните батерии в Европа.

Участващите държави членки:

·да увеличат своята подкрепа за проектите по инициатива на сектора, свързани с производството на акумулаторни елементи или други части от веригата на доставки, чрез национални инструменти и/или подходящи механизми за финансиране от ЕС, за които те отговарят (т.е. структурните фондове), според обстоятелствата;

·да опростят и ускорят процедурите за одобрение и издаване на разрешения (екологични, производствени, строителни) за пилотните линии и съответните промишлени проекти.

Комисията ще продължи да работи в партньорство както със заинтересованите държави членки, така и със сектора в рамките на Европейския алианс за акумулаторните батерии, за да се запази инерцията и да се гарантира, че тези действия се изпълняват в съответствие с крайните срокове и че ефектът от всичко това са осезаеми резултати.

През 2019 г. Комисията ще публикува доклад за изпълнението на настоящия стратегически план за действие.

(1)

    https://ec.europa.eu/growth/industry/policy/european-battery-alliance_bg

(2)

   Източник: Европейски институт за иновации и технологии (EIT) Inno-energy http://www.innoenergy.com/  

(3)

   Над 120 участници от сектора и от сферата на иновациите взеха участие в тази консултация и колективно подкрепиха препоръките за приоритетни действия, които в момента се изпълняват. http://www.innoenergy.com/eit-innoenergys-role-within-the-european-battery-alliance/

(4)

   Стратегия „Чиста енергия за всички европейци“, COM(2016) 860; „Стратегия за мобилност с ниски емисии“, COM(2016) 501; „Европа в движение“ — І пакет за мобилността, COM(2017) 283; ІІ пакет за мобилността, COM(2017) 675.

(5)

   COM(2008) 699. Вж. също предстоящия работен документ на службите на Комисията „Доклад относно суровините с приложение в акумулаторните батерии“.

(6)

   Обновена стратегия на ЕС за промишлената политика, COM(2017) 479.

(7)

   Например в оценката на риска за доставките в рамките на методиката за оценка на критичността съществува коефициент за намаляване на риска (доклад на JRC, 2017 г., https://publications.europa.eu/s/gcBP ).

(8)

   Важните проекти от общоевропейски интерес са проекти с участието на повече от една държава членка, които допринасят за стратегическите цели на Съюза и произвеждат положителни ефекти на разпространение върху европейската икономика и европейското общество като цяло. В случая на научноизследователски, развойни и иновативни проекти те трябва да имат значителен иновационен характер и да надхвърлят съвременните достижения в съответния сектор — вж. Съобщение на Комисията 2014/C 188/02 от май 2014 г.

(9)

    http://www.eib.org/  

(10)

    http://www.eib.org/products/blending/innovfin/products/energy-demo-projects.htm  

(11)

    https://ec.europa.eu/programmes/horizon2020/  

(12)

    http://ec.europa.eu/regional_policy/bg/funding/erdf/  

(13)

    http://ec.europa.eu/growth/industry/innovation/funding/efsi_bg  

(14)

   Фондът за иновации, създаден в рамките на схемата на ЕС за търговия с емисии, има за цел да се подпомагат иновативни, първи по рода си демонстрационни проекти в областта на акумулирането на енергия, иновациите в сферата на нисковъглеродните технологии в промишлените сектори, безопасното за околната среда улавяне и съхранение на въглерод и иновативните възобновяеми източници. Той ще бъде създаден посредством продажбата на 450 милиона квоти по схемата на ЕС за търговия с емисии, които може да възлизат на 4,5 милиарда евро при цена от 10 евро на квота или 11 милиарда евро при цена от 25 евро на квота. Първата покана за предложения за проекти е предвидена за 2020 г.

(15)

    http://s3platform.jrc.ec.europa.eu/

(16)

   121 стратегии за интелигентна специализация са разработени в рамките на възходящ процес въз основата на широко участие на заинтересовани страни. 44-те милиарда евро, които може да бъдат насочени чрез тези стратегии за интелигентна специализация, допълват около 70-те милиарда евро от Европейския фонд за регионално развитие, предназначени за подкрепа за енергийноефективен и декарбонизиран транспортен сектор. Стратегиите са от помощ при използването на Европейския фонд за регионално развитие; в техните рамки се генерира портфейл от промишлени проекти посредством междурегионално сътрудничество, участие в клъстери и ангажираност на промишлеността [І тримесечие на 2019 г.].

(17)

    https://ec.europa.eu/info/publications/180308-action-plan-sustainable-growth_en  

(18)

   Допълнителни 110 милиона евро бяха осигурени специално за научни изследвания и иновации в областта на акумулаторните батерии по линия на програмата „Хоризонт 2020“. Освен почти 150-те милиона евро, вече изразходвани по „Хоризонт 2020“, между 2018 и 2020 г. ще бъдат разпределени около 200 милиона евро конкретно за научни изследвания и иновации в сектора на акумулаторните батерии. С пакета „Чиста енергия за всички европейци“ бе обявено, че 270 милиона евро ще бъдат разпределени в подкрепа за проекти за интелигентни мрежи и акумулиране на енергия, които също се очаква да съдържат значителни дялове, свързани с акумулаторните батерии.

(19)

   Към днешна дата те се основават на плана за изпълнение по действие 7 от Стратегическия план за енергийните технологии: https://setis.ec.europa.eu/batteries-implementation , на заключенията на Европейската комисия (ГД „Научни изследвания и иновации“) от Европейския семинар за научните изследвания и иновациите в сферата на акумулаторните елементи, който се проведе на 11 и 12 януари 2018 г. и бе на тема — програмирането на допълнително финансиране от ЕС за научни изследвания и иновации в сектора на акумулаторните батерии по линия на „Хоризонт 2020“, както и на пътната карта за електрификацията на транспорта по Стратегическата програма за научни изследвания и иновации в сферата на транспорта (SWD(2017) 223 от 31 май 2017 г.).

(20)

   Очаква се проектите за интелигентни мрежи и акумулиране на енергия да съдържат значителни дялове, свързани с акумулаторните батерии. Освен това в JRC се работи по специален проект в областта на акумулаторните батерии за акумулирането на енергия с приложения преди всичко в транспорта.

(21)

    https://ec.europa.eu/digital-single-market/fet-flagships . Действията от подготвителната фаза на водещата инициатива следва да бъдат завършени до ІV тримесечие на 2018 г. и финансирането следва да започне със следващата рамкова програма за научни изследвания и иновации.

(22)

    https://ec.europa.eu/programmes/horizon2020/en/h2020-section/european-innovation-council-eic-pilot  

(23)

   Приблизително 90 милиона евро годишно; интегрирането на акумулаторните батерии (в т.ч. също и решенията за повторно използване и за свързването на превозните средства към мрежата) традиционно привлича немалка част от това финансиране, макар поканите за представяне на предложения да са технологично неутрални. С клъстера за проекти за интелигентни мрежи и акумулиране на енергия (BRIDGE) се надхвърлят аспектите на техническите иновации и се разглеждат подобрения в стопанските модели, регулаторни въпроси, управлението на данните и възприемането от страна на потребителите.

(24)

   Също приблизително 90 милиона евро годишно, с много предложения за проекти, включващи освен това елементи за акумулиране (на акумулаторна основа), макар поканите за представяне на предложения да са технологично неутрални.

(25)

   Съвместните предприятия, създадени съгласно член 187 от Договора за функционирането на Европейския съюз, са специален правен инструмент за изпълнение на програмата „Хоризонт 2020“ чрез публично-частно партньорство (ПЧП) в ключови стратегически области. Тяхната цел е да се изпълняват научноизследователски и иновационни дейности с цел укрепване на конкурентоспособността и справяне с особено важни обществени предизвикателства с активната ангажираност на промишлеността в Европа. Седемте действащи в момента съвместни предприятия изпълняват конкретни части от програмата „Хоризонт 2020“ в областта на транспорта („Чисто небе 2“, Shift2Rail и SESAR), транспорта/енергетиката (FCH2), здравеопазването (IMI2), биоикономиката („Биотехнологични производства“) и електронните компоненти и системи (ECSEL).

(26)

    https://ec.europa.eu/jrc/en/research-facility/open-access

(27)

   Подробният план за действие за секторно сътрудничество във връзка с уменията е рамка за стратегическо сътрудничество, чрез която се търсят решения за краткосрочните и средносрочните нужди от умения в даден икономически сектор. Понастоящем ударението в Подробния план е върху пет пилотни сектора: автомобилостроене; морски технологии; космическо пространство (геоинформация); текстилна, шивашка, кожарска и обувна промишленост; туризъм. В бъдеще той ще обхване и допълнителни сектори. Финансира се по линия на програмата „Еразъм+“.

(28)

   Директива 2006/66/EО, OВ L 266, 26.9.2006 г., стр. 1.

(29)

   Т.е. с възможност за работа в режими на свързване на електрическата мрежа към превозните средства и на превозните средства към електрическата мрежата.

(30)

   Това ще се осъществява чрез вече съществуващите основни платформи за координация, като Консултативния комитет по въпросите на достъпа до пазара (MAAC) и експертните работни групи (MAWG) в Брюксел, а така също и в рамките на екипите за достъп до пазара (MAT) по места в трети държави.

(31)

   Европейски институт за иновации и технологии (EIT) Inno-energy http://www.innoenergy.com/eit-innoenergys-role-within-the-european-battery-alliance/

Top