10.3.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 75/129

1.1.

ЕИСК счита, че съществуващото споразумение за митнически съюз (МС) беше изпреварено от хода на събитията и че страните по него следва да започнат сериозен процес на преговори за засилване на икономическите връзки чрез изготвяне на нов тип търговско споразумение, което да отговаря на настоящите потребности.

1.2.

ЕИСК все още счита, че Турция продължава да бъде много важен партньор и че е налице политическа воля за повишаване на равнището на сътрудничество, но при условие че се спазват основните европейски ценности, принципите на демокрацията, правовата държава и правата на човека.

1.3.

ЕИСК счита, че процедурата във връзка с МС може да бъде реализирана или чрез преразглеждане на Решение № 1/95, или с ново решение на Съвета за асоцииране, или с нов протокол към споразумението за присъединяване.

1.4.

EИСК осъжда опита за преврат от 15 юли, но изразява силна загриженост от реакцията на турското правителство и от последвалия развой на вътрешнополитическите събития, който далеч надхвърля наказателно-правното преследване на организаторите на преврата, не е в съответствие с разпоредбите на правовата държава и противоречи на демократичните принципи.

1.5.

ЕИСК призовава Турция като страна кандидатка за членство в ЕС да защитава и зачита всеобщите права на човека, както и да спазва принципите на демокрацията и правовата държава. ЕИСК осъжда опита за сваляне на демократично избраното правителство на Турция, но изразява безпокойство от реакцията на турските власти и иска незабавно да бъде гарантирано пълно и недискриминационно спазване и прилагане на правата на човека, особено на свободата на изразяване на мнение и специфичното ѝ проявление — свободата на печата, както и пълно възстановяване на правовата държава.

1.6.

ЕИСК счита, че Турция трябва да покаже на практика, че остава вярна на статута си на държава в процес на присъединяване, който тя все още притежава от правна гледна точка и по силата на Договорите, като продължи преговорите с ЕС, но и стриктно спазва достиженията на правото на ЕС и всички договорени до този момент изисквания.

1.7.

В резултат на новите условия, които се обособиха в световната търговия през последните години, ЕС навлезе в нова ера на търговски споразумения на световно равнище с акцент върху подобряването на разпоредбите в широк кръг от области с цел насърчаване на съвременните форми на търговия, както и прилагане на европейските принципи и достиженията на правото на ЕС. Съобщението на Комисията „Търговията — за всички“ трябва да бъде основата за преговорите между ЕС и Турция. Новите договорености и добри практики, които бяха приложени в различни търговски споразумения, промениха стандартите за устойчивост, прозрачност и участие на социалните партньори и гражданското общество в международните търговски споразумения.

1.8.

ЕИСК счита за необходимо предварителното изготвяне на оценка на въздействието и на осъществимостта както преди, така и след преговорите, за да се установи какви ще бъдат последиците за околната среда, икономиката и обществото. В този процес следва да участват социалните партньори и организациите на гражданското общество. Освен това ЕИСК счита, че Комисията трябва да следи постоянно и отблизо променящата се социално-икономическа обстановка в Турция на всеки етап от преговорите.

1.9.

Не трябва да се пренебрегва фактът, че през двадесетте години след влизането в сила на МС обхватът на достиженията на правото на ЕС беше разширен с включването на области, които преди това не бяха регулирани.

1.10.

ЕИСК счита, че е необходимо ново съвременно споразумение за МС и отхвърля като нереалистични вариантите за запазване на настоящия режим или превръщане на споразумението в регионално търговско споразумение (РТС). Смята, че новото споразумение трябва да включва нови глави, които да отразяват обогатеното европейско законодателство и практика, които непрекъснато се разширяват и обновяват, и да съдържа актуализирани разпоредби в отговор на проблематичните области, които разкри прилагането на МС с Турция и на предишните мерки.

1.11.

Също така ЕИСК счита, че при новите преговори трябва да се постави специален акцент върху незабавното изпълнение на необходимите радикални реформи в турското законодателство.

1.12.

ЕИСК предлага изброените по-долу области да бъдат включени в регулаторната рамка на новото споразумение:

1.13.

Що се отнася до съществуващата асиметрия в търговските отношения на Турция с трети държави, с които ЕС сключва търговски споразумения от нов тип, въпросната клауза не може да отиде отвъд политическото насърчаване на държавите — партньори на ЕС, с допълнителна възможност Комисията да предложи ефективни посреднически услуги.

1.14.

ЕИСК счита, че независимо от вида му, търговското споразумение между ЕС и Турция следва да включва ефективни консултации и участие на социалните партньори (работодатели и работници) и на организациите на гражданското общество както във фазата на преговорите, така и във фазата на прилагането му.

2.1.

През 1959 г. Турция кандидатства за статут на асоцииран член на тогавашната Европейска икономическа общност (ЕИО), днес Европейски съюз (ЕС). Споразумението за асоцииране (1) беше подписано през 1963 г., като предвиждаше и създаването на МС между ЕИО и Турция.

2.2.

В резултат на това през 1970 г. беше изготвен допълнителен протокол за премахване на тарифите и квотите за стоки и за предприемане на допълнителни стъпки към изграждането на МС, чието пълно разгръщане приключи през 1995 г. (2) и обуслови премахването на пречките пред търговията. През същата година беше подписано Споразумение за свободна търговия (ССТ) (3), обхващащо търговията с въглища и стомана с тогавашната Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС).

2.3.

Освен това от Турция беше поискано да приеме общите външни митнически тарифи на ЕС (ОВМТ) (4) за вноса от трети държави и да приеме всички вече съществуващи и бъдещи преференциални споразумения.

2.4.

МС беше революционна за епохата си, оригинална идея и ценна възможност за задълбочаване на двустранните отношения, тъй като беше едно от първите споразумения, включващи хармонизиране на законодателството с държава извън ЕС.

2.5.

През 1997 г. ЕС стартира паралелен процес въз основа на членове 2 и 49 от Договора за Европейския съюз след заявлението за асоцииране, подадено от Турция през 1987 г.

2.6.

Преговорите за присъединяване започнаха през 2005 г. и включват 34 глави от достиженията на правото на Европейския съюз, както и допълнителна глава „Други“, т.е. общо 35 глави.

2.7.

Вземайки под внимание мнението на заинтересованите страни, ЕИСК оценява положително ССТ в областта на въглищата и стоманата, което следва да остане в сегашния си вид, като същевременно подчертава необходимостта от реформа на МС с цел модернизация на търговските отношения.

3.1.

Ситуацията в Турция след опита за преврат на 15 юли, който ЕИСК открито осъжда, е повод за сериозно притеснение. Действията на властите спрямо заподозрените участници в преврата, но и спрямо опозиционни сили и представители на гражданското общество, които не са участвали в опита за преврат, както и срещу пресата и медиите, които не подкрепят правителството, не съответстват на европейските норми и оказват силно отрицателно въздействие върху преговорите между Турция и ЕС.

3.2.

След събитията на 15 юли официалната позиция на Турция се промени, като турската страна поиска преки ангажименти от ЕС, който в доста случаи до този момент е демонстрирал нерешителност и липса на политическа воля и политически курс; Турция, от своя страна, демонстрира липса на необходимата добра воля за изпълнение на договорените текстове (напр. Протокола от споразумението от Анкара и т.н), което затруднява допълнително изграждането на нужния дух на разбирателство.

3.3.

ЕИСК следи и ще продължава да следи с особено внимание и безпокойство случващото се след преврата, като същевременно гледа на стартирането на преговорите по МС за засилване на търговските отношения като на възможност не само да се започне нормализиране на отношенията между ЕС и Турция, но и да се възстанови подложената на изпитание турска икономика.

3.4.

С оглед на това, в тази трудна ситуация, Турция има интерес да се ангажира дългосрочно с програма за реформи, която да включва задълбочени промени както в икономическата, така и в политическата сфера.

4.1.

През 2015 г. брутният вътрешен продукт по паритет на покупателната способност (БВП по ППС) на Турция достигна впечатляващите 1,576 трилиона щатски долара (прогноза за 2015 г.), поставяйки страната на 18-о място в световната икономическа класация. През 2015 г. икономическият растеж на страната спадна до все пак задоволителните 3,8 %, поставяйки страната на 102-ро място в света. Държавният дълг на Турция се понижи до умерените 33,1 % от БВП, докато инфлацията продължава да бъде висока — приблизително 7,7 % през 2015 г. (5)

4.2.

През последните години икономиката на Турция се трансформира от традиционно селскостопанска в производствена и ориентирана към износа, с основни отрасли секторите на услугите и туризма. Това се дължи отчасти и на МС, който създаде значителни възможности, които бяха непосредствено оползотворени благодарение на приемането на нова правна рамка и прилагането на европейските стандарти.

4.3.

От 2012 г. насам обаче темповете на растеж са умерени вследствие на намаляването на преките чуждестранни инвестиции, както и на политико-социалните процеси, които в много случаи са пречка пред икономическото развитие и източник на несигурност. В периода 2013—2016 г. доверието беше подкопано от политически размирици, геополитически промени, обвинения в корупция и напрежение между Турция и съседните държави, докато страната се стремеше към по-съществена политическа роля в региона. Това засегна по неблагоприятен начин икономиката и засенчи безпрецедентния растеж на турската икономика, тъй като заради дефицита по текущата сметка тя се оказа податлива на променливостта на валутните курсове и колебанията на пазара, което обезкуражи и отслаби притока на чуждестранни инвестиции. След опита за преврат икономиката понесе нов удар — още по-голяма рецесия и главоломен срив в туризма.

4.4.

Обезпокоителните политически събития, които имаха преки последствия в икономическия сектор, нанесоха сериозен удар както върху доверието на пазарите в стабилността, така и върху устойчивостта на икономическата и инвестиционната среда в Турция (6), като същевременно поставиха под въпрос способността на турското правителство отново да насочи икономиката по пътя на развитието, което доведе до сериозен спад в доверието към него и в стойността на турската лира (7).

5.1.

Като цяло прогнозите за МС се оказаха твърде песимистични и бяха опровергани от действителността, тъй като се предвиждаше, че увеличението на БВП на Турция няма да надвиши 1—1,5 % – процент, който се смяташе за значителен, но не може да се сравнява с действителното увеличение.

5.2.

ЕС е основният партньор за внос и износ на Турция, докато Турция е на седмо място на пазарите за внос и на пето място на пазарите за износ на ЕС. Турският износ към ЕС обхваща най-вече машини и транспортно оборудване, следвани от промишлени изделия. Износът на ЕС към Турция включва най-вече машини и транспортни материали, химични продукти и промишлени изделия.

5.3.

Търговията с ЕС се увеличи с 22 % от 1995 г. до 2014 г. Беше констатирано също така, че МС е довел до отклоняване на търговията (8), което обаче е незначително на фона на общия обем на търговията (9).

5.4.

При всички случаи той се оказа спирачка за прилагането на мита върху промишлените стоки от страна на Турция и премахна необходимостта от въвеждане на правила за произход в двустранната търговия.

5.5.

Някои от по-важните структурни недостатъци на МС могат да се обобщят по следния начин:

5.6.

Освен проблемните области в регулаторната структура на МС, проблеми възникват и вследствие на неправилното му прилагане или на едностранни решения от страна на Турция във връзка с митническите и тарифните практики, които очевидно са в нарушение на договорените условия, както и на отказа на Турция да позволи свободното извършване на търговска дейност с Република Кипър, държава — членка на ЕС, което е очевидно нарушение на общностното право и търговските споразумения между ЕС и Турция.

5.7.

Понастоящем хармонизацията на турското законодателство с правото на ЕС в областта на вътрешния пазар е отбелязала напредък в определени области като свободното движение на стоки, политиката в областта на конкуренцията и държавните помощи, енергийната, икономическата и паричната политика, както и политиката за промишлеността и предприятията, но Комисията подчерта факта, че Турция пренебрегва систематично ключови аспекти на споразумението, като приема протекционистки мерки в разрез с разпоредбите на митническия съюз.

5.8.

В същото време Турция не прилага правилно законодателството в областта на държавните помощи и създаването на схеми за мониторинг, не е готова да допусне изцяло свободно движение на стоки чрез премахване на скритите ограничения и не полага усилия за приемане и прилагане на ефективни мерки за борба с нарушенията на правата на интелектуална собственост.

5.9.

При оценката на общите ползи от МС като най-значим принос може да се посочи фактът, че той беше използван като средство за икономически реформи, които допринесоха за интеграцията на Турция на световните пазари, спомогна за възстановяване на доверието в страната и подпомогна мерките, които бяха предприети за ограничаване на инфлацията и стабилизиране на курса на турската лира.

5.10.

Също така с бързи крачки напредна модернизацията на турската търговия и се засили конкуренцията между турските производители и търговци, които посредством европейския пазар получиха достъп до една по-рентабилна и взискателна глобална търговска среда.

6.1.

Следващите години ще отбележат нова икономическа ера, която ще започне с изготвянето и осъществяването на поредица от регулаторни инициативи на международно равнище, които ще окажат влияние и върху икономическите отношения между ЕС и Турция и ще наложат необходимостта от осъвременяване на МС. Същевременно ЕС съсредоточи усилията си върху засилването на външните икономически отношения с трети държави с цел повишаване на жизнения стандарт и благосъстоянието. Най-значимите инициативи, предприети към момента, са Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ), Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между ЕС и Канада (ВИТС), Споразумението по търговията с услуги (TiSA) и преговорите по търговското споразумение с Япония  (13).

6.2.

В резултат на новосъздалите се условия морално остарелият МС, заради заложената в него асиметрия (14), вече постави турската икономика в неизгодна позиция, тъй като позволява на Турция да договаря търговски споразумения с трети държави само след като ЕС вече е сключил и подписал ССТ с тях, без да ѝ предоставя никаква възможност за намеса в хода на преговорите. От друга страна, „клаузата за Турция“ е политическо напътствие и не задължава третите държави да приемат провеждането на преговори и още по-малко — да сключат споразумение. Дори и да бъде сключено споразумение, това забавяне поставя турските предприятия в неизгодна конкурентна позиция.

6.3.

Освен това Турция трябваше да приеме общите външни митнически тарифи на ЕС (ОВМТ), които я задължават да се съобразява с промените — в повечето случаи намаления, — въвеждани от ЕС с оглед на сключването на ССТ, без турските продукти да получат тази привилегия на други пазари при липса на споразумение. Това доведе до постепенно либерализиране на тарифния режим на Турция.

6.4.

Горепосочените пропуски в структурата на МС станаха още по-видими днес, повече от двайсет години след неговото сключване.

6.5.

През 2014 г. само 17 от 48-те търговски партньора на ЕС бяха сключили споразумение и с Турция, а измежду държавите, подписали ССТ от ново поколение, единствено Южна Корея се съгласи да сключи споразумение с Турция, приемайки поканата в „клаузата за Турция“ от споразумението ѝ с ЕС.

7.1.

Сътрудничеството между ЕС и Турция в икономическата и политическата сфера е достатъчно и необходимо условие за постигане на стабилност в един особено неустойчив регион на планетата, а осъвременяването на МС може да отправи ясен положителен сигнал за сътрудничество и стабилност.

7.2.

Задълбочено бяха обсъдени и проучени алтернативните варианти за търговските и икономическите отношения между ЕС и Турция, включващи i) запазване на сегашното статукво, ii) заменяне или допълване на МС с РТС и iii) осъвременяване на МС. ЕИСК счита, че последният вариант е напълно подходящ за насърчаване и задълбочаване на двустранните отношения въз основа на взаимната изгода.

7.3.

Да не се прави абсолютно нищо — като се има предвид също, че преговорите за присъединяване са процес, който изисква много време — не е реалистична алтернатива, тъй като е необходимо да се обърне внимание на посочените по-горе проблеми и бързо да се оползотвори неизползваният потенциал на търговските отношения.

8.1.

Рамката на новата европейска търговска и инвестиционна политика, представена през 2015 г. в съобщението на Комисията „Търговията — за всички“ (15), вече показа ангажимента на ЕС да използва водещата си позиция в сектора на търговията, за да отговори на новите предизвикателства на глобализирания пазар и на нуждите на съвременната търговска реалност, да даде тласък на развитието и да бъде двигател на институционалната промяна чрез определянето на реформаторски приоритети (16).

8.2.

В контекста на тези усилия става ясно, че новата търговска политика не може да бъде едноизмерна, а следва да бъде многопластова и комплексна, включвайки множество области на дейност, за да бъде считана за ефективна и полезна за по-голям брой адресати, като работници, потребители и малки и средни предприятия.

8.3.

По-конкретно, включването на европейските ценности в същата рамка от принципи има многопластово значение, като се има предвид, че преговорите по търговски и инвестиционни споразумения нямат чисто икономически характер, а представляват по-широк социално-икономически проект с многоизмерен и многостепенен реформаторски характер.

8.4.

Особено след приемането на Споразумението от Париж (COP 21) от ЕС и на новите цели за устойчиво развитие (ЦУР) от Икономическия и социален съвет на ООН (17), устойчивото развитие и защитата на околната среда вече са равностойна и неразривна част от тези ценности.

8.5.

Естествено този характер става още по-ясно изразен, когато държавите, с които се преговаря, водят и преговори за присъединяване, най-характерният пример за което е Турция.

8.6.

Преразглеждането следва да се основава и на международните стандарти и международните конвенции за защита на трудовите права (18).

8.7.

За да постигне горепосочената цел, ЕС реши да процедира на базата на три основни принципа. Тези принципи са, както следва:

8.8.

Така всеки един опит за сближаване с търговските партньори следва да включва:

9.1.

Обхватът на новото споразумение следва да бъде разширен, за да се включат и други области като:

Следва да се въведат и обвързващи разпоредби за директно транспониране и инкорпориране на европейското законодателство, както и специална разпоредба за задължително уреждане на спорове, произтичащи от неговото прилагане, посредством механизъм, чието задействане да не изисква политическо решение, за разлика от ситуацията в момента — факт, който затруднява значително ефективното и прозрачно решаване на споровете.

9.2.

От първостепенно значение е също така цялата инициатива да бъде обвързана с обновената търговска ориентация на ЕС, който ще постави на масата за преговори като неподлежащи на предоговаряне искания за демократизация и прозрачност при вземането на решения както на международно, така и на национално равнище, и засилване на ролята на социалните партньори и гражданското общество в процесите на обществен диалог и договаряне с цел по-ефективно и ориентирано към хората прилагане на преразгледаното споразумение.

9.3.

Засилването на търговските отношения посредством новото споразумение за МС би могло да има множество положителни последици, в това число:

9.4.

Процедурата на сключване на споразумението следва да стартира с преговори, които да започнат незабавно с участието на социалните партньори и организациите на гражданското общество, и да се проведат на базата на прозрачни процедури.

9.5.

ЕИСК приветства провеждането на обществена консултация и препоръчва да се изготви проучване на социалните показатели и показателите за благосъстояние, както и в други области, като например правата на потребителите и работниците.

9.6.

ЕИСК счита, че още от самото начало следва да е ясно, че процедурата е част от по-широкия процес на преговорите за присъединяване, а не само отделен акт на задълбочаване на търговското сътрудничество между ЕС и Турция, както и че успешното провеждане на преговорите зависи от пълното хармонизиране на договорените до този момент условия.

9.7.

С новото споразумение следва не само да се потърси решение на съществуващите проблеми, в но и обхватът му следва да се разшири с включването на специална глава за защитата на околната среда, устойчивото развитие и енергийната сигурност и сътрудничество (възобновяеми и конвенционални източници).

9.8.

ЕИСК счита, че трябва също така да се формулира нова рамка за инвестиционното сътрудничество с по-високи стандарти за защита на инвеститорите, която същевременно да включва безпристрастна процедура за уреждане на спорове, тъй като това би повишило доверието на пазарите в капацитета на икономиката да устоява на бъдещи политически сътресения. Тази рамка би следвало да вземе предвид опасенията по отношение на защитата на инвеститорите (19).

9.9.

Естествено новото споразумение следва да включва строги разпоредби относно протекционистките или дискриминационни мерки в ущърб на чуждестранните продукти и скритите или допълнителни мита, в съответствие с разпоредбите на преразгледаното търговско законодателство на ЕС. В същото време следва да се укрепи законодателството за борба с изпирането на пари, корупцията и сивата икономика, както и да се поддържа засилено институционално сътрудничество за борба с трансграничната престъпност.