EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52012IE1566

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Засилване на социалната самостоятелност и интеграция на ромите в Европа“ (допълнение към становище)

OJ C 11, 15.1.2013, p. 21–26 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

15.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 11/21


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Засилване на социалната самостоятелност и интеграция на ромите в Европа“ (допълнение към становище)

2013/C 11/05

Докладчик: г-н Ákos TOPOLÁNSZKY

На 17 януари 2012 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, буква А от Реда и условията за прилагане на Правилника за дейността, да изготви становище по собствена инициатива относно

Засилване на социалната самостоятелност и интеграция на ромите в Европа

(допълнение към становище).

Специализирана секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 23 октомври 2012 г.

На 484-тата си пленарна сесия, проведена на 14 и 15 ноември 2012 г. (заседание от 14 ноември), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 127 гласа „за“, 1 глас „против“ и 12 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1

ЕИСК приветства със задоволство и голяма надежда мерките, предприети неотдавна от Европейската комисия, Европейския парламент, Съвета, други органи на ЕС и различните държави членки в полза на социалното приобщаване и интеграцията на ромите в Европа, и особено стратегическата рамка на Европейската комисия, както и приемането на национални стратегии за интегриране на ромите.

1.2

Същевременно Комитетът обръща внимание на факта, че „всички тези усилия не допринесоха нито за преодоляване по решителен начин на дискриминацията, на която са подложени голям брой роми, нито за подобряване на качеството на техния живот и на възможностите, които се разкриват пред тях“.

1.3

Още през 2011 г. в проучвателно становище по този въпрос (1) ЕИСК заяви своята загриженост относно приобщаването на организациите на гражданското общество и ромите към националните стратегии за интегриране на ромите и представи редица предложения.

1.4

Заключенията от проучването, възложено от ЕИСК и проведено в 27-те държави членки, заедно с резултатите от проучванията, извършени от Коалицията за европейска ромска политика (ERPC) и други организации на гражданското общество, показват, че в средите на говорителите на ромската общност, организациите на гражданското общество и техните представители има не само голям недостиг на информация и голяма неудовлетвореност, но и всеобща фрустрация и недоверие. Изглежда, че националните стратегии за интегриране на ромите не са оправдали нарастващото очакване и искрената надежда сред тази общност, че стратегията може да допринесе по същество за чувствително подобряване на интеграцията на ромите в обществото.

1.5

Финансовите средства и наличните ресурси за изпълнение на целите на националните стратегии за интегриране на ромите изглежда не са достатъчни за неутрализиране на трайното въздействие на дискриминацията и социалното изключване и нейните негативни последици за качеството на живот на ромите и разкриващите се пред тях възможности. По тази причина Комитетът насочва вниманието към значението на координацията на политиките и предвиждането на ресурси, съответстващи на поставените цели.

1.6

ЕИСК счита, че планирането и изпълнението на националните стратегии за интегриране на ромите трябва във всички случаи да бъдат основани на правата, за да се гарантира зачитането на правата на човека и основните права.

1.7

Комитетът изтъква, че е важно да се даде приоритет на борбата с дискриминацията във всички области на социалния живот.

1.8

Комитетът потвърждава отново, че е необходимо масово да се прилага положителният подход спрямо социалното положение на ромите и че като цяло осъществяването на политиките на интеграция предполага наличието на един решаващ фактор – отделните личности да притежават сила, инструменти и способност да управляват собствената си съдба.

1.9

ЕИСК подкрепя създаването на мрежа от национални звена за контакт за ромите, която да разполага с достатъчни компетенции, както предвижда Европейската комисия, и подчертава, че организираното гражданско общество (по-специално ромските организации и представителите на интересите на тази общност) трябва да бъде изцяло привлечено да участва в целия процес на осъществяване на националните стратегии за интегриране на ромите (изготвяне, изпълнение, мониторинг и оценка).

1.10

Мониторингът и оценката на националните стратегии за интегриране на ромите трябва да бъдат трайно укрепени на основата на научни аргументи и с помощта на независими експерти. Трябва да се създаде система, която да позволява финансирането на тези процеси.

2.   Контекст

2.1

През април 2011 г. Европейската комисия прие особено важен стратегически документ, озаглавен „Рамка на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите до 2020 г.“ (2). В съобщението за пръв път в историята на ЕС и в тясна връзка с основните елементи на стратегията „Европа 2020“, разпоредбите на Хартата на основните права на ЕС и заключенията в ръководството „Десетте общи основни принципа за приобщаване на ромите“  (3) се определят основните стратегически цели. В него политическите предизвикателства се обобщават в четири области: достъп до образование, до заетост, до здравни грижи и до жилище. Освен това в съобщението се придава особено значение на сътрудничеството с организациите на гражданското общество и ромските организации. В него се призовава за създаване и прилагане на солиден механизъм за мониторинг и за оценка. Едновременно с това в съобщението държавите членки се приканват до края на 2012 г. да подготвят, приемат и изпратят на Европейската комисия своите национални стратегически документи.

2.2

В своите заключения (4) Съветът подкрепя елементите, посочени в съобщението на Европейската комисия (5) и заключава, че:

„(Съветът приветства) съобщението на Комисията (…), в което държавите-членки се приканват да заложат постижими национални цели (…), да създадат механизъм за наблюдение и да направят съществуващото финансиране от ЕС по-достъпно за проекти за приобщаване на ромите“ и подчертава нуждата:

„(държавите членки) да наблюдават и оценяват по подходящ начин въздействието на стратегиите за приобщаване на ромите или интегрирания набор от мерки …“ (т. 23);

„(държавите членки) да насърчават по-активното участие на гражданското общество и на всички други заинтересовани страни …“ (т. 41).

3.   На 16 юни 2011 г.ЕИСК публикува проучвателно становище, озаглавено „Засилване на социалната самостоятелност и интеграция на ромите в Европа“  (6).

3.1

ЕИСК приветства със задоволство и голяма надежда мерките, предприети от Европейската комисия, Европейския парламент, Съвета и другите органи на ЕС и на различните държави членки в полза на социалното приобщаване и интеграцията на ромите в Европа, както и по-интензивните им усилия в последно време;

3.1.1

същевременно Комитетът обръща внимание на факта, че „всички тези усилия не допринесоха нито за преодоляване по решителен начин на дискриминацията, на която са подложени голям брой роми, нито за подобряване на качеството на техния живот и на възможностите, които се разкриват пред тях; в някои отношения тяхното положение се влоши дори още повече“;

3.1.2

обръща внимание на необходимостта да се създаде интегрирана, координирана и последователна общоевропейска стратегия, както и цялостна и систематична програма за действие на равнище държави членки, която да обхване всички области на политиката, като по този начин на отделните лица и общности бъдат предоставени необходимите им правомощия и власт, за да могат сами да определят своята съдба (засилване на самостоятелността);

3.1.3

счита, че „следните три елемента могат да бъдат предложени на държавите членки като трите стълба, които да се прилагат координирано, на една политика за интегриране на ромите, отразяваща по конкретен начин естеството на проблемите и стратегическите приоритети за тяхното решаване, както и други аспекти“:

а)

„неутрална по отношение на расовата и етническата принадлежност политика“ за приобщаване и намаляване на концентрацията на крайната бедност и нищета;

б)

политика в подкрепа на засилването на самостоятелността на лицата, които определят себе си като членове на дадена ромска общност, и изтъкване на постигнатото от тях социално приобщаване;

в)

„общи политики и популяризиране на борбата срещу расизма“;

3.2

подчертава „крайната необходимост представителите и членове на ромските населения и общности да бъдат активно привлечени както към планирането, така и към прилагането на всички равнища (европейско, национално, регионално и местно)“.

3.3

ЕИСК „би желал да участва в оценяването на тези политики на базата на правомощията, които са му дадени от гражданското общество, и на естествените връзки, които съществуват между него и организациите на гражданското общество в държавите-членки. Неговата цел е да участва като посредник между институциите на ЕС и организираното гражданско общество и да бъде активен партньор в Европейската платформа за приобщаване на ромите и в други форми на структуриран диалог“.

4.   Проучвания и анкети

4.1   С оглед на посоченото по-горе, в настоящото становище се прави опит да се обхванат познанията, опитът и становищата, свързани с рамковата стратегия и националните стратегии за интегриране на ромите, натрупани от известно време насам от непосредствените наблюдатели, компетентните служби на Комисията, сдруженията на ромите, организациите на гражданското общество, защитаващи интересите на ромската общност, и групите за натиск и различни движения. Няма съмнение, че заключенията от този процес ще окажат значително влияние върху възможностите на равнище държави членки за постигане на определените в рамковата стратегия цели. Сред различните анализи може да се споменат по-специално следните:

различните документи на Комисията във връзка с процеса на изготвяне на националните стратегии и тяхното съдържание;

документи, свързани с дейностите на участие и наблюдение и разпространение на информация от Института „Отворено общество“, по-специално в новите държави членки (7);

въпросниците на Коалицията за европейска ромска политика (ERPC);

докладите на организациите на гражданското общество, работещи активно по свързани с ромите въпроси, като ERIO (Европейски информационен център по ромските въпроси) или центърът „Amalipe“ относно съдържанието на стратегиите и процеса на тяхното изготвяне;

резултатите от изготвения за ЕИСК въпросник във връзка с онлайн анкетата по отношение на 27-те държави членки.

4.2   Европейската комисия извърши бърза оценка на националните стратегии, които ѝ бяха представени (8). ЕИСК споделя като цяло предпазливите критики (9) и по-специално счита, че във връзка с предвиденото в стратегиите би следвало да бъдат в по-голяма степен привлечени за участие местните и регионалните власти, да се сътрудничи много по-тясно с гражданското общество, да се предвидят източници на финансиране, които отговарят в по-голяма степен на задачите и целите, да се доразработи наблюдението на политиките и тяхната адекватна оценка и да се засили борбата срещу проявите на дискриминация.

4.3   Практически едновременно с въпросника, изготвен по искане на ЕИСК, ERPC инициира анкета, основаваща се на подобна методология и с въпроси от същия вид. Резултатите бяха публикувани в общо проучване заедно с оценка на националните стратегии за интегриране на ромите (10).

4.3.1   Използвайки също така възможностите, предлагани от собствената си мрежа, ERPC получи 90 полезни отговора (от които 78 от държавите членки) на въпросниците, които беше изпратила до широк кръг ромски организации и организации за защита на ромската общност. Като цяло, макар и в различна степен според съответната страна, респондентите посочват ниска степен на участие в процесите на изготвяне на стратегиите и ограничен ефект от участието, когато има такова. Съгласно анкетата на ERPC тази ниска степен на участие и на въздействие е свързана с факта, че в повечето държави членки процесът на изготвяне на стратегиите и публикуването на резултати са ограничени и при тях липсва прозрачност (11).

4.3.2   За да насърчи по-широкото и по-ефективно участие на гражданското общество, ERPC препоръчва на всички равнища да се създаде култура на постоянен диалог, която надхвърля простото задължение за консултиране, да се създадат адекватни механизми на участие, да се осигури високо равнище на прозрачност на действията на правителствата и да се следи да се получава редовно обратна връзка за взетите решения. В своите заключения организацията отбелязва, че „националните стратегии за интегриране на ромите показват, че съществуват ясни и пораждащи загриженост различия на равнище на политическата воля за борба с дискриминацията и предразсъдъците, чиито жертви са ромите, и за промяна на националните политики, за да може те да бъдат включени в по-голяма степен във всички колективни области на обществена дейност“.

4.4   Резултати от онлайн въпросника, изготвен за ЕИСК  (12)

4.4.1   Онлайн анкетата с въпроси, разпределени в затворени категории, беше изпратена от изследователите на близо 2 000 организации на гражданското общество и активни деятели по въпросите, свързани с ромите (13). Също както при проучването на Коалицията за ромска политика на ЕС (ERPC), процентът на отговорите беше извънредно нисък (14).

4.4.2   Удовлетворението от съдържанието на националните и европейските стратегии, измерено по 5 пункта, определени въз основа на 14 различни аналитични аспекта (15), получава средна оценка под 2 (16). Следователно за мнозинството от респондентите националните стратегии за интеграция на ромите към момента не са успешни и не са израз на убедителна политическа воля. Това силно негативно мнение вероятно би могло да обясни много ниския процент на отговори.

4.4.3   Като цяло, освен голям недостиг на информация и голямо неудовлетворение, това проучване показва известно разочарование и недоверие сред голям брой говорители на ромската общност и сред организациите на гражданското общество и техните представители: националните стратегии за интегриране на ромите не са успели да отговорят на нарастващите очаквания на тази общност и на искрената надежда, че стратегията ще може да подобри осезаемо тяхната социална интеграция. Ниските равнища на участие и на удовлетворение са също така признаци, че въпреки заявените намерения организациите, представляващи заинтересованите страни, не са участвали в достатъчна степен в стратегическото планиране, основните механизми за участие не са били създадени или текущите процеси не са успели решително да създадат доверие, поради това, че представители на засегнатите страни често векове наред са били изложени на дискриминация и сегрегация.

4.4.4   Резултатите от тези проучвания потвърждават и подкрепят в голяма степен препоръките, изказани в проучвателното становище на ЕИСК за засилване на участието на гражданското общество.

5.   Общи бележки

5.1   През последните години органите и институциите на Европейския съюз положиха значителни усилия и направиха жертви с цел засилване на социалната интеграция на ромите и намаляване на изключването и крайната бедност, на която те често са жертви, за да могат ромите да се интегрират политически, икономически и социално в обществото като пълноценни европейски и национални граждани, ползващи се изцяло от правата си.

5.2   Резултатите от всички тези усилия до момента могат обаче в най-добрия случай да се определят като ограничени. Анализът на националните стратегии за интеграция на ромите показва сякаш еднозначно, че процесът е жизнено необходим, но изцяло незадоволителен и че заинтересованите лица, от една страна, нямат информация и в голяма степен са недоверчиви, а от друга страна, са много неудовлетворени, що се отнася до целите и шансовете за постигането им. Затова приемането на стратегическите програми би трябвало да се счита като начало на процеса на приобщаване, а не като резултат от него.

5.3   Като цяло препоръчваме да се действа за създаването – както на равнище държави членки (а вътре в тях също и на регионално и местно равнище), така и на равнище ЕС – на институционални механизми в съответствие с широко принципно съгласие и силен политически консенсус. В интерес на интеграцията на ромите тези механизми следва да намират отражение и в политиките, да бъдат прозрачни, основани на достоверни факти, да водят до желаното въздействие по рационален и предвидим начин, да разполагат със предвидима оперативна система, както и да осигуряват широко участие на обществото и най-вече на ромите и на социалните фактори, които ги подкрепят.

5.4   Трябва да се отчита фактът, че макар повечето стратегии да поставят уместни цели, то наличните механизми и средства за осъществяване на тези цели изглежда не са достатъчно мощни, за да противодействат на трайно отрицателното въздействие на дискриминацията и изключването върху живота и шансовете на ромите. Това се усеща особено силно по време на икономическа и социална криза, защото нейното отрицателно въздействие засяга предимно най-уязвимите социални групи – това се разбира от само себе си, а и проучванията го потвърждават. В тези групи изключването достига такива размери, че качеството на живот и социалните възможности вече нямат никакъв смисъл.

5.5   Политически препоръки

5.5.1

Има сериозен риск съществуващата в ЕС положителна нагласа по отношение на свързаните с ромите въпроси да остане неизползвана и вместо това да се стигне до нов неуспех с висока цена. Затова Комитетът счита, че е особено важно публичните политики да бъдат непрекъснато проследявани и преразглеждани с оглед на националните стратегии за интеграция на ромите, за да може евентуалните им отрицателни и дори вредни въздействия да не се окажат по-силни от желаните ползи от стратегиите. Трябва да се създадат ефикасни механизми за координация и корекция на политиките.

5.5.2

Анализът на националните стратегии за интеграция на ромите показва, че съществува обезпокоително разминаване от една страна между заявената политическа воля да се сложи край на дискриминацията и социалното изключване на ромите и, от друга, ефективността на инструментите, средствата и механизмите, предоставени за целта. Комитетът препоръчва да се действа по-решително отпреди срещу употребата на тази тема за политически цели.

5.6   Политиката на борба с дискриминацията и нейното публично въздействие

5.6.1

Комитетът счита, че е от основно значение националните стратегии за интеграция на ромите да съдържат винаги визия, основана на правото, гарантираща, че гражданите на държавите членки ще се ползват неограничено от едни и същи основни права, залегнали в европейското законодателство, както и в международните договори и конвенции в областта на правата на човека.

5.6.2

Трябва да се даде приоритет на борбата с дискриминацията във всички области на социалния живот. Комитетът счита, че политиките на ЕС и на държавите членки в областта на борбата с дискриминацията трябва да осигуряват в по-голяма степен възможност случаите на дискриминация да се разкриват и да се санкционират съгласно европейските правни традиции.

5.6.3

Необходимо е да се защитят човешките права на ромите мигранти и да се даде възможност тези права да бъдат изцяло прилагани. Тук се числят правото на образование и правото на здравни грижи на необходимото равнище. Вместо да се води политика на експулсиране, би трябвало в рамките на възможното да се осъществява по-балансирана политика на интегриране на ромите мигранти, произхождащи от държавите членки на ЕС (граждани на ЕС).

5.6.4

Необходимо е да се положат особени усилия, така че да стане обичайна практика ромите да бъдат интегрирани в медиите, в училищата и в други области на обществения живот. Трябва да се лансират програми за разпространение на информация за историята и културата на ромите, както и за проблемите, които те срещат в условия на дискриминация и изключване. Важно е самите роми да участват в този процес на информиране на обществото.

5.6.5

Необходимо е всички случаи на расизъм и ксенофобия да бъдат конкретно разгласявани и, когато е необходимо, да се предприемат съдебни преследвания. Специална отговорност в това отношение носят лицата, които формират общественото мнение, по-специално политическият и медийният елит.

5.6.6

Трябва да се избягва инкриминирането на ромите като етническа група и посочването им във връзка с отрицателни социални явления (престъпност, поведение в разрез с общите правила на обществото и пр.). Трябва също да се направи така, че такива изказвания да престанат. Трябва да се гарантира също, че това ще важи по-конкретно за съдебната система и медиите.

5.6.7

ЕИСК потвърждава, че трябва да се възприеме положителен подход по отношение на социалното положение на ромите. Комитетът препоръчва институциите на ЕС и техните мрежи да положат усилия да не представят ромите и техните общности изключително като социална проблематика и като създаващи проблеми, а вместо това да популяризират по широко след европейската общественост случаите на успешни личности и общности, които са образец за социален възход и за ромска социална интеграция и които се гордеят, че са роми.

5.6.8

Осъществяването на интеграционни политики е решаващ фактор – хората трябва да имат силата, средствата и властта да разполагат със съдбата си. Следователно политиката, като цяло и в специализираните си направления, трябва да допринася за това заинтересованите да могат в рамките на правовата държава да решават своята собствена съдба, а мнозинството от обществото да има капацитет да я приеме на основата на общия интерес.

5.7   Участие

5.7.1

Комитетът подчертава, че гражданското общество не трябва да бъде пасивно като декор на процесите на националните стратегии за интегриране на ромите, а трябва да бъде активен деятел.

5.7.2

Той подкрепя предвиденото от Европейската комисия създаване на мрежа от роми – национални звена за контакт, но подчертава, че това има смисъл само ако те имат подходящи прерогативи и средства, по-конкретно финансови. При всяко положение техните действия трябва да са под формата на тясно и институционално сътрудничество с организациите на гражданското общество.

5.7.3

Добре е европейската платформа за приобщаване на ромите да се привлече за участие в оценката на стратегическите програми. За целта трябва да се засили нейната дейност.

5.7.4

Организираното гражданско общество, включително ромските организации и групи по интереси, трябва да участват пълноценно във всички процеси на националните стратегии за интегриране на ромите (планиране, осъществяване, мониторинг и оценка), не само на национално, но също и на регионално и местно равнище. Този подход трябва да бъде прилаган на всички равнища на взимане на решения и трябва да определя начина на функциониране, областите на съгласуване, правилата за осигуряване на прозрачност, инструментите и средствата.

5.7.5

Комитетът подчертава, че е добре да се осъществява политика, която да улеснява социалното ангажиране на гражданите, които се считат членове на една или друга ромска общност, и да насърчава постигната от тях социална интеграция. За целта е добре да се изгради механизъм за подкрепа.

5.8   Мониторинг и оценяване

5.8.1

Предвид факта, че мониторингът и оценяването обикновено не са предвидени в рамките на националните стратегии за интегриране на ромите в държавите членки или са само недостатъчно развит елемент от тях, Комитетът препоръчва всяка държава членка да допълни програмата си така, че да определи отговорни инстанции и институционални процеси, показатели за тези цели, метод на оценяване, източници на информация и др.

5.8.2

Националните стратегии за интегриране на ромите трябва да бъдат преразгледани и да бъдат непрекъснато проследявани, с цел да се установи дали предлагат глобални и последователни политики в петте основни области за намеса на рамковата стратегия, дали допълват липсите в съществуващите рамки, дали гарантират за целта подходящи програми за действие, както и съответните финансови инструменти.

5.8.3

Държавите членки трябва да се стремят националните стратегии за интегриране на ромите да бъдат в съответствие с политиките за национално, регионално и местно развитие и да съществуват възможности да се спрат или да се противодейства на отрицателните последици от тези политики за целите на националните стратегии за интеграция на ромите.

5.8.4

Комитетът препоръчва Комисията да създаде във всяка държава членка мрежа от независими експерти за извършване на аргументирана оценка на националните стратегии за интегриране на ромите. Освен това той препоръчва държавите членки да насочат средства в рамките на оперативни програми към общностен мониторинг и (независима) оценка от страна на организациите на гражданското общество. Наложително е да се включи елемент „мониторинг и оценяване“ във финансирането на програмите.

5.8.5

Комитетът препоръчва в допълнение към координацията чрез Евростат, експертите на националните статистически органи да разработят също и необходимите показатели за мониторинг на стратегиите за ромите въз основа на достоверни факти, както и единен статистически метод за определяне на тези показатели.

5.9   Финансови средства

5.9.1

Комитетът подчертава, че трябва да се предвидят средства, които да са на висотата на целите, посочени в политическите документи, и представляват самостоятелни бюджетни линии.

5.9.2

Кризата засяга преди всичко най-уязвимите. За постигане на целите на стратегията „Европа 2020“ може да се предприеме адаптиране на политиката на финансиране, както и с цел актуализиране на приоритетите спрямо развитието на положението. Това адаптиране трябва обаче да се решава по прозрачен начин и в рамките на процес на взимане на решения съгласувано с представителите на заинтересованите страни.

Брюксел, 14 ноември 2012 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON


(1)  Становище на ЕИСК от 16 юни 2011 г. относно „Засилване на социалната самостоятелност и интеграция на ромите в Европа“ (ОВ С 248, 25.8.2011 г., стр. 16-21).

(2)  COM (2011) 173 final.

(3)  Десетте общи основни принципа за приобщаване на ромите бяха представени на първата среща на Платформата на 24 април 2009 г. Ние изтъкваме по-специално следните принципи: „ясно определената, но не изключителна насоченост“, „междукултурния подход“ и „приобщаването към мнозинството“.

(4)  http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/fr/lsa/122150.pdf

(5)  Заключения на Съвета относно рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите за периода до 2020 г.

(6)  ОВ C 248, 25.8.2011 г., стр. 16-21.

(7)  Преглед на рамката на ЕС за Националните стратегии за интегриране на ромите (NRIS) (Review of EU Framework NRIS), Институт „Отворено общество“, 2012 г. (http://www.soros.org/sites/default/files/roma-integration-strategies-20120221.pdf).

(8)  Национални стратегии за интегриране на ромите: първа стъпка в прилагането на Рамката на ЕС (COM(2012) 226); и SWD (2012) 133, 21 май 2012 г.

(9)  „… държавите членки полагат усилия за изработване на всеобхватен подход към интегрирането на ромите. Въпреки това на национално равнище е необходимо да се направи много повече. Социално-икономическото приобщаване на ромите продължава да бъде преди всичко отговорност на държавите членки и те ще трябва да положат по-големи усилия, за да поемат тази своя отговорност, като приемат повече конкретни мерки, набележат ясно формулирани цели за измерими резултати, отпуснат ясно насочено финансиране на национално равнище и въведат стабилна национална система за наблюдение и оценка“.

(10)  Анализ на националните стратегии за интегриране на ромите, ERPC, март 2012 г.

(11)  „… голяма част от респондентите в държавите членки считат, че в процеса на изготвяне на националните стратегии за интегриране на ромите липсва прозрачност. В повечето случаи продължава да липсва яснота по отношение на участието на заинтересованите страни, и по-специално това на ромите, що се отнася до изпълнението на националните стратегии за интегриране.“

(12)  Проучване относно участието и дейностите на ромите и/или на неправителствените организации в разработването и приемането на национални стратегии за интегриране на ромите, Kontra Ltd., Будапеща, 2012 г. Ръкопис.

(13)  Въпросниците, изпратени на близо 800 адреса, лавинообразно достигнахадо близо 2 000 адреса. Изследователите поискаха общо три пъти мнението на тези организации.

(14)  В двата случая бяха върнати обратно 78 попълнени въпросника. Получиха се отговори от всички държави членки, но по отношение на общия брой на отговорите се отбелязват сравнително големи различия между държавите членки. Очертаващата се тенденция показва, че повечето отговори идват от страните, в които има по-значително ромско население.

(15)  Аналитичните аспекти оценяват, от една страна, удовлетворението от съдържанието на основните области на стратегиите, и, от друга страна, удовлетворението от прозрачността в процеса на изготвяне на стратегията и различните възможности за участие.

(16)  В зависимост от въпросите средната оценка е между 1,6 и 2,7.


Top