13.9.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 277/23

—

приветства стъпката за постигане на истинско пространство на свобода, сигурност и правосъдие чрез бюджетни предложения, в които се признава важността от осигуряване на необходимите ресурси за бюджета за имиграция, убежище и сигурност;

—

потвърждава важността на предложените промени за местните и регионалните власти (МРВ), които имат пряко отражение върху техните задължения и ежедневието на хората, живеещи в Европейския съюз;

—

подчертава колко е важно да се откликва на притесненията във връзка със сигурността, възникващи от повишената мобилност в световен мащаб, в контекста на всеобщата защита на основните права и свободи;

—

приветства акцента върху гъвкавостта и постигането на резултати, като подчертава, че това налага добро планиране, както и участие и съпричастност на всички заинтересовани страни. Ето защо подчертава необходимостта от привличане на МРВ и други заинтересовани страни като специализираните международни организации, гражданското общество и самите бенефициери за участие още в етапа на планиране, тъй като често именно те са изпълнителите на програмите и проектите;

—

е убеден, че достъпът до финансиране е многократно подобрен чрез предложените реформи. Той обаче насърчава по-нататъшното развитие на механизми за разпространение на информацията за възможностите за финансиране. В по-големите страни МРВ биха могли да се използват за организиране на регионални и местни консултации, за да дадат възможност за участие на онези организации и заинтересовани страни, които са по-отдалечени от големите градове.

Докладчик

г-н Samuel AZZOPARDI (MT/ЕНП), кмет на Виктория, Гозо

Отправни документи

1.

приветства стъпката за постигане на истинско пространство на свобода, сигурност и правосъдие чрез бюджетни предложения, в които се признава важността от осигуряване на необходимите ресурси за бюджета за имиграция, убежище и сигурност (1);

2.

подкрепя опростяването на съществуващите инструменти чрез сливането им в два фонда;

3.

потвърждава важността на предложените промени за местните и регионалните власти (МРВ), които имат пряко отражение върху техните задължения и ежедневието на хората, живеещи в Европейския съюз;

4.

подчертава колко е важно да се откликва на притесненията във връзка със сигурността, възникващи от повишената мобилност в световен мащаб, в контекста на всеобщата защита на основните права и свободи;

5.

подчертава, че това може да бъде постигнато чрез прилагане на последователни инструменти в сферата на свободата, сигурността и правосъдието на основата на зачитане на правата на човека, както и на солидарност и отговорност, като се обръща специално внимание на равенството между мъжете и жените и недискриминацията (2);

6.

счита, че е нужен баланс между разходите, свързани със сигурността и границите, и разходите в области като интеграцията на мигрантите и условията за прием на търсещи убежище лица;

7.

подкрепя създаването на насочен към потребностите бюджет, който спомага за изграждане на синергии между финансовите инструменти на ЕС, по-специално между структурните фондове и фондовете в сферата на вътрешните работи. Бюджетът на Съюза трябва да предвижда подходящи ресурси за сферата на вътрешните работи, както чрез структурните фондове, така и чрез специализирани инструменти в пространството на свобода, сигурност и правосъдие;

8.

обръща внимание, че отпадането чрез отмяна на Решение 2007/125/ПВР на Съвета на възможността за допълващо използване на други инструменти на Съюза и Общността значително ограничава желателната гъвкавост при използването на финансовите инструменти и застрашава плавното по-нататъшно развитие на трансгранични регионални проекти в областта на вътрешната сигурност, които досега се финансираха по Цел 3 по линия на ЕФРР; поради това се застъпва за запазване на допълняемостта между общностните инструменти

9.

посочва, че е нужна известна гъвкавост при оперирането с бюджета и финансовите инструменти с възможност за истинско средносрочно преразглеждане в съответствие с набелязаните политически приоритети, като се подчертава, че подобна гъвкавост трябва да бъде развита успоредно със справедливото разпределение на ресурсите;

10.

приветства идеята имиграционната политика да започва в страните на произход и да отчита нуждите на европейския пазар на труда и демографските промени, като доведе до система, която е благоприятна за всички страни, включително страните на произход, които често извличат ползи от паричните преводи от ЕС (3);

11.

подчертава необходимостта от тясно сътрудничество на равнището на ЕС за постигане на по-добра координация между държавите членки при управлението на външните граници на Съюза, както и при преминаването към обща европейска система за убежище;

12.

подчертава необходимостта от прозрачност в използването на бюджета с предложения, проекти и постигнати резултати, които да са видими, лесно достъпни и разбираеми за обикновения гражданин;

13.

приветства акцента върху гъвкавостта и постигането на резултати, като подчертава, че това налага добро планиране, както и участие и съпричастност на всички заинтересовани страни. Ето защо подчертава необходимостта от привличане на МРВ и други заинтересовани страни като специализираните международни организации, гражданското общество и самите бенефициери за участие още в етапа на планиране, тъй като често именно те са изпълнителите на програмите и проектите;

14.

подчертава необходимостта от независимо наблюдение и оценка, за да се осигури ефективно използване на средствата и силно управление от страна на организациите изпълнителки. Това може да бъде стимул за подобряване на институционалната ефективност. Трябва да се подберат качествени и количествени показатели с участието на всички заинтересовани страни. Комитетът посочва, че някои показатели за качество могат да бъдат ефективни и разходоефективни. Комитетът призовава и за по-засилен надзор на фондовете от страна на Европейската комисия и Парламента, за да се придаде по-голяма независимост на наблюдението и оценката;

15.

е убеден, че достъпът до финансиране е многократно подобрен чрез предложените реформи. Той обаче насърчава по-нататъшното развитие на механизми за разпространение на информацията за възможностите за финансиране. В по-големите страни МРВ биха могли да се използват за организиране на регионални и местни консултации, за да дадат възможност за участие на онези организации и заинтересовани страни, които са по-отдалечени от големите градове;

16.

изтъква, че освен положителните аспекти на опростяване и гъвкавост, предложените реформи внасят и несигурност по отношение на разпределението на ресурсите между различните сектори и тематични въпроси. Ето защо подчертава колко е важно средствата да се разпределят в зависимост от потребностите чрез задълбочен анализ на нуждите с подреждане по приоритети с помощта на основан на правата подход. Това може да бъде постигнато чрез механизми и предпазни мерки, въведени с цел ефективно приоритизиране, включващо участието на МРВ и други заинтересовани страни в изготвянето на националните стратегии;

17.

подчертава необходимостта от равномерно разпределение на средствата в зависимост от институционалния капацитет и предложенията за проекти, вместо средствата да се съсредоточават само в малък брой получатели;

18.

счита, че при липса на достатъчно средства трябва да се отдаде приоритет на средствата, целящи защита на основните права и свободи на хората, включително тези, които са свързани с основния жизнен стандарт, специфичните за половете аспекти и правото на убежище, заедно с ресурсите за изграждане на капацитет на МРВ за управление на миграционните потоци;

19.

подчертава важността на основания на участието подход за постигане на ефективни резултати и подкрепя предложенията, с които държавите членки се задължават да организират партньорства с всички свързани обществени органи и заинтересовани страни, в това число организации на гражданското общество и международни организации, за разработване, изпълнение и наблюдение на националните програми;

20.

ето защо настоява партньорството със заинтересованите страни да бъде засилено и да стане задължително. Комитетът посочва, че понастоящем принципът в предложението за регламент за определяне на общи разпоредби (4) може да не доведе до участие по достатъчно обвързващ начин. Докато механизмите за координация са задължителни, в други области има значителна свобода за преценка дали ще се осъществи полезно партньорство или не;

21.

счита, че може да не е целесъобразно да се номинира един единствен отговорен орган за всички действия, подкрепени от фондовете, въпреки опростяването, до което може да доведе това. Трябва да има прозрачност и система на контрол и противодействие, за да се осигурят справедливи решения. Комитетът изразява загриженост от евентуални правни положения, които не позволяват на упълномощен орган да работи под надзора на националния отговорен орган и следователно предлага регулаторните актове да бъдат достатъчно гъвкави, за да отчитат всички национални правила, които са в сила в ЕС, и да не принуждават държавите членки да променят конституционните си структури, ако целите могат да бъдат постигнати и с подход на партньорство;

22.

приветства стъпките към създаването на „обща европейска система за убежище“, като същевременно подчертава, че тя трябва да се стреми да достигне стандартите на страните с по-добри системи и структури и да не доведе до общ спад в качеството, който би се получил, ако се приравни към страните с не толкова силни системи;

23.

би желал по-голяма яснота по въпроса дали Европейската служба за подкрепа в областта на убежището ще използва единствено средствата, които са пряко отпуснати за нея, или ще има достъп и до фондовете в областта на вътрешните работи;

24.

отбелязва с одобрение признаването на важността на местните и регионалните власти в областта на системите за прием и убежище, както и на интеграцията на граждани на трети страни и на законни мигранти;

25.

приветства идеята за поставяне на акцент върху най-уязвимите, включително жертвите на трафик на хора;

26.

подчертава, че интеграцията трябва да се фокусира върху дългосрочните устойчиви действия, без да се забравя, че тя е двупосочен процес, при който действията могат да бъдат насочени към общностите в приемащата страна и мигрантските общности;

27.

предлага фондовете в областта на вътрешните работи да подкрепят и действия, препоръчани от Европейската комисия, като се отдава признание на подхода на многостепенно управление във Втората европейска програма за интеграция (5);

28.

посочва, че практиките за административно задържане в ЕС се следят внимателно от Европейския съд по правата на човека и органите в областта на правата на човека и подчертава, че финансирането на проекти, свързани със задържането на хора, трябва да гарантира, че подобно задържане е в съответствие със законите на ЕС и решенията на Европейския съд по правата на човека;

29.

подчертава, че на членовете на семейство, които се ползват от международна закрила в различни държави членки, трябва да се позволява да живеят заедно и да се ползват от закрила в същата държава членка;

30.

подчертава, че граничните региони в Европа трябва да получат по-подходяща подкрепа във връзка с убежището и миграцията, по-специално в особено трудни периоди (6);

31.

подчертава, че критериите и механизмите за преместване трябва да бъдат с недискриминационен характер и да се съсредоточават върху най-уязвимите, като същевременно се отчитат съображения, свързани с пазара на труда в ЕС, особено за хора, които в съответния момент се намират в области, където достъпът до пазара на труда е ограничен. Те не бива да бъдат насочени преди всичко към отдаване на приоритет на висококвалифицираните лица и на тези, които вече са интегрирани в приемащото общество;

32.

посочва, че местните и регионалните власти са в добра позиция да участват в създаването на подобни механизми (7);

33.

счита, че солидарността при подкрепата на страните, които понасят тежестта, следва да се обуславя от резултатите в областта на правата на човека и зачитането на стандартите на ЕС за прием, като по този начин се дават стимули за подобрение;

34.

приветства създаването на програма на ЕС за презаселване и насърчава създаването на ясна рамка, която да бъде разработена в партньорство между Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) и НПО, като се отчитат най-добрите практики в други части на света. ЕС следва да дава пример, като се стреми да идентифицира хората, които са най-изоставени от международната общност, и да им осигури закрила;

35.

подчертава необходимостта от стимули и информация относно ползите от повишаване на броя на местата, обещани от държавите членки за презаселване;

36.

подчертава необходимостта от запазване на ясно разграничение между презаселване от трети страни и преместване в границите на ЕС, както и на броя на лицата, определени за тези две програми;

37.

изтъква още веднъж, че по принцип програмите следва да действат на изцяло доброволна основа и в съответствие с целите на сътрудничеството за развитие, което да доведе до дългосрочно социално интегриране на засегнатите лица (8). Връщането трябва да бъде практически осъществимо и да гарантира, че няма да постави началото на нов миграционен проект (9). Това може да бъде осъществено чрез партньорства със специализирани международни организации като Международната организация по миграция;

38.

посочва, че успешните стратегии за връщане не могат да бъдат достатъчно добре измерени с чисто количествения показател за броя на завърналите се лица. За показател може да бъде избран броят на завърналите се лица спрямо общия брой случаи и да се вземат предвид дългосрочни фактори, свързани с качеството;

39.

подчертава собственото си задължително участие в процеса на подобряване на вътрешната сигурност на Европа, заедно с нуждата от изграждане на капацитет на МРВ;

40.

подчертава, че при финансирането на фонд „Вътрешна сигурност“ трябва да се отчита необходимостта да се инвестира в допълнителни изследвания, да се въвеждат иновации и да се споделя експертен опит в области като компютърната сигурност, криминалистиката, защитата на жизненоважните инфраструктури и сигурността в градовете и това трябва да бъде подкрепено от Европейската комисия. По този начин ще бъде възможно да се отговори на повишената необходимост от справяне с все по-специфични и сложни проблеми;

41.

потвърждава още веднъж важността на участието на МРВ за полицейското сътрудничество и сътрудничеството в областта на сигурността, което може да намери израз в обучение, споделяне на най-добри практики и програми за превенция, както и в разработване на общи инструменти и ИТ системи, както и по-добра комуникация;

42.

препоръчва настоящите мрежи на местните и регионалните власти да бъдат засилени и използвани във всяка държава членка или при необходимост да бъдат създадени нови, да се улесни обменът на добри практики в областта на социалната интеграция, професионалното обучение и разбирането на белязания с насилие екстремизъм, който се заражда в някои местни общности и квартали. Това може да бъде в подкрепа на дейността на наскоро създадената европейска мрежа за борба с радикализацията;

43.

предлага финансирането по линия на фонд „Вътрешна сигурност“ да включва публични консултации на местно равнище в държавите членки и да достига до хората, които се чувстват изолирани от обществото. Това може да помогне за изграждане на многоспектърно разбиране на местния опит, концепциите за тероризъм и факторите за поява на екстремизъм;

44.

подчертава важността на по-строгия надзор над банките и бизнес практиките, за да се установи откъде идва финансирането на тероризма и организираната престъпност чрез пране на пари и съчетаване на престъпни дейности със законен бизнес, както и да се вземат мерки в тази връзка;

45.

припомня също така важността на конфискуването на активи, придобити от престъпна дейност, което несъмнено е важен способ за всеобхватна борба с всякакъв вид престъпност, и поради това приветства факта, че Европейската комисия предложи законодателство за укрепване на правната рамка на ЕС по отношение на конфискацията (10);

46.

посочва, че въпреки потенциала за положително въздействие на публично-частните партньорства, приватизацията в областта на сигурността трябва да се избягва;

47.

подчертава необходимостта от подходящо финансиране на граничния контрол (11). Същевременно счита, че по отношение на борбата с незаконната миграция е спорно дали сериозните инвестиции в граничен контрол са най-ефективният и ефикасен начин за постигане на дългосрочни и ползотворни промени;

48.

подчертава необходимостта от независимо наблюдение на граничните действия от организация като Върховния комисариат за бежанците към ООН (ВКБООН), за да се гарантира зачитането на основните права на човека, включително съобразяването с равнопоставеността на половете;

49.

подчертава, че грижата за човешкия живот трябва да има превес пред всички други въпроси и призовава за по-тясно сътрудничество и споделени отговорности сред държавите членки по отношение на спасени хора, за да бъдат осигурени стимули за спасителните дейности. Счита, че автоматичното споделяне на отговорности би могло да спомогне за спасяване на повече човешки животи в морето;

50.

приветства промените, насочени към повишаване на скоростта на реакция при извънредни ситуации;

51.

настоятелно приканва Комисията да се ангажира с планирането и разработването на трансгранични операции, които включват активното участие на граничните региони. Това би дало възможност на регионите да обединят опита си в областта на гражданската защита и да осигурят стабилна оперативна основа, върху която да бъдат изградени европейски сили за спешно реагиране;

52.

призовава Комисията да поеме отговорност за по-засилено пряко управление при извънредни ситуации, за да поддържа известен надзор и да подпомага трансграничната координация;

53.

насърчава държавите членки да изградят мултидисциплинарни екипи за бърза реакция при извънредни ситуации, особено когато в извънредната ситуация има елементи като смесени миграционни потоци, при които експертният опит в правото в областта на убежището и правата на човека е изключително важен;

54.

посочва, че някои извънредни ситуации могат да имат по-голяма продължителност и че трябва да има фондове, които да могат да се ползват, докато трае извънредната ситуация;

55.

приветства по-съгласувания подход към вътрешните и външните аспекти на управлението на миграцията и вътрешната сигурност, като посочва, че сътрудничеството и диалогът с трети страни са необходими както за противодействие на незаконната миграция, така и за съсредоточаване върху законната миграция;

56.

посочва, че местните и регионалните власти, които са най-близо до третите страни или имат най-тесни връзки с тях, могат да бъдат жизненоважните звена за сътрудничество на ЕС с тези страни, като дават съществен принос за подобряване на отношенията и условията на живот в градовете и регионите на произход и транзитно преминаване (12). Посредством сътрудничеството си с местни и регионални власти в страните от разширяването и съседните страни (напр. работни групи и съвместни консултативни комитети, CORLEAP, ARLEM) КР е в добра позиция за популяризиране на целите на фондовете извън границите на ЕС;

57.

не вижда ясно разграничение между дейностите за развитие и дейностите, които не са свързани с развитието, по отношение на трети страни и призовава за съгласуваност и координация между проектите, финансирани по линия на фондовете за подпомагане и развитие, и проектите, свързани с вътрешните работи, мотивирани от дух на солидарност и споделяне на отговорността с трети страни;

58.

призовава за предпазни мерки, които да не дават възможност на държавите членки да преследват собствените си национални интереси чрез външните аспекти на фондовете в областта на вътрешните работи, както и за механизми, които да осигурят прозрачност в двустранното сътрудничество между държавите членки и трети страни.