EUR-Lex Access to European Union law
This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 52011DC0702
COMMUNICATION FROM THE COMMISSION TO THE EUROPEAN PARLIAMENT, THE COUNCIL, THE EUROPEAN ECONOMIC AND SOCIAL COMMITTEE AND THE COMMITTEE OF THE REGIONS ‘Small Business, Big World— a new partnership to help SMEs seize global opportunities’
СЪОБЩЕНИЕ ОТ КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, ДО СЪВЕТА, ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И ДО КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ „Малък бизнес, голям свят— ново партньорство за подпомагане на МСП да се възползват от глобални възможности“
СЪОБЩЕНИЕ ОТ КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, ДО СЪВЕТА, ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И ДО КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ „Малък бизнес, голям свят— ново партньорство за подпомагане на МСП да се възползват от глобални възможности“
/* COM/2011/0702 окончателен */
СЪОБЩЕНИЕ ОТ КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, ДО СЪВЕТА, ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И ДО КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ „Малък бизнес, голям свят— ново партньорство за подпомагане на МСП да се възползват от глобални възможности“ /* COM/2011/0702 окончателен */
СЪОБЩЕНИЕ
ОТ КОМИСИЯТА
ДО
ЕВРОПЕЙСКИЯ
ПАРЛАМЕНТ, ДО
СЪВЕТА, ДО
ЕВРОПЕЙСКИЯ
ИКОНОМИЧЕСКИ
И СОЦИАЛЕН
КОМИТЕТ И ДО
КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ „Малък
бизнес, голям
свят
— ново
партньорство
за
подпомагане
на МСП да се
възползват
от глобални
възможности“
1.
Въведение
Европейският
съюз трябва
да намери
нови източници
на растеж за
създаването
на работни
места и за
благосъстоянието
на своите граждани.
Големите
пазари извън
ЕС като Китай,
Индия, Русия
и Бразилия с
високи
темпове на
нарастване
или
потенциал
предлагат значителни
възможности
за
дружествата
на ЕС[1].
Предвид
настоящия
икономически
контекст,
износът за
разрастващите
се пазари
извън ЕС може
да бъде
стабилен
източник на
икономически
ръст.
Интернационализацията
отвъд
външните
граници на ЕС
е стъпката,
която
малките и
средните
предприятия
(МСП) трябва
да направят,
за да се
насочат към
тези
възможности и
се
възползват
от тях. Поради
това насърчаването
и подкрепата
на икономическите
дейности на
МСП извън ЕС
е важна част
от
цялостната
стратегия за
конкурентоспособност
на
Европейския
съюз, описана
във водещото съобщение
относно
интегрирана
индустриална
политика[2], част
от
стратегията
„Европа 2020“, в
преработеното
съобщение „Small Business
Act“ за Европа[3] и в
неотдавнашното
съобщение за
търговската
политика на
ЕС[4].
Това се
основава, и
действа като
допълнение,
на ангажимента
на Комисията
за
увеличаване
на предимствата
от вътрешния
пазар за МСП[5]. На 23-те
милиона МСП[6] в
Европа се
падат две
трети от
работните места
в частния
сектор и 59 % от
общата
добавена стойност
в нефинансовата
сфера на
икономиката
през 2010 г. Около
80 % от новите
работни
места,
разкрити
през последните
пет години,
са били
създадени от
МСП. Сектори
като
машиностроенето
и оборудването
или
производството
на химикали в
Бразилия или
енергия в
Индия вече
позволиха на
наши
дружества да
постигнат
значителни
резултати и
определено
могат да се дадат
още много
други
примери. За
да се открие
този път пред
предприятията,
Европа трябва
да засили
техния
процес на
интернационализация
и да осигури
необходимата
подкрепа на
МСП при
излизане на
световните
пазари. Докато
през
последните
три години 25 %
от установените
в
Европейския
съюз МСП
осъществяват
износ на
вътрешния
пазар и отвъд
него, само 13 %
от
европейските
МСП извършват
международна
дейност
извън ЕС
чрез
търговия, инвестиции
или други
форми на
сътрудничество
с
чуждестранни
партньори[7]. Понастоящем
се полагат
допълнителни
усилия за
задълбочаването
на единния
пазар с цел
увеличаването
на достъпа на
МСП до него в
качеството
му на
естествено
даден „местен“
пазар за тях. От
друга страна,
целта на
стратегията,
предложена с
настоящия
документ, е
да се създадат
условия за не
по-малък
интерес на
МСП към
пазарите
извън ЕС. Очевидно
е, че
дейностите
на много
микропредприятия
и МСП в
сектори,
които не са
свързани с
износ, са местни
по характер.
При все това
остава
значителен
неоползотворен
потенциал в
търгуеми
сектори,
например
отраслите за
иновативно
производство
и
творческите
отрасли, които
биха могли да
се разширят
извън ЕС в
търсене на
нови и
развиващи се
пазари,
приходи от износ,
технологии,
капитал и
подобряване
на производителността[8].
Налице са
данни, които
сочат връзка
между интернационализацията
и
конкурентоспособността
на
дружествата,
както и
капацитета
за иновации,
в сравнение с
МСП, които
извършват
дейност
единствено на
местно
равнище[9]. Това
представлява
потенциал за
растеж на МСП,
неоползотворен
към
настоящия
момент, който
ЕС трябва да
освободи, за
да насърчи растежа
и да създаде
заетост в
цялата европейска
икономика[10]. В
скорошното
проучване
„Възможности
за интернационализация
на МСП“ от EIM Business and Policy
Research,
публикувано
от Комисията
през август 2011
г., се
констатира,
че от износ
от ЕС в
размер на
общо 261,6 млрд. EUR
към дванадесет
целеви
пазари,
включително
Китай, Япония,
Русия, Индия
и Бразилия, 134,6
млрд. EUR са от
сектори, в
които
преобладават
МСП. В
зависимост
от
конкретната
държава износът
от сектори, в
които
преобладават
МСП, съставлява
между 39 % и 62 % от
общия размер[11]. При
все че
частните и
публичните
международни
пазари
предлагат
значителни
възможности
за
европейските
дружества,
МСП са изправени
пред
конкретни
пречки, които
възпрепятстват
възползването
от световния
пазар, и не на
последно
място, когато
става въпрос
за достъп до
информация
за пазара, откриване
на
потенциални
клиенти и
намиране на правилните
партньори.
Освен това те
са изправени
пред
по-сложни
проблеми
като спазване
на
чуждестранни
закони, напр.
задължителни
норми на
договорното
право,
митнически
правила,
технически
разпоредби и
стандарти,
управление
на трансфера
на технологии
и защита на
правата на
интелектуална
или индустриална
собственост.
При
справянето с
тези
предизвикателства
МСП
обикновено
не разполагат
с
необходимия
експертен
опит и финансови
или човешки
ресурси[12] в
рамките на
дружеството
в сравнение с
по-големите
предприятия. Подпомагането
на
европейските
МСП да преодолеят
пречките
пред
интернационализацията
и
насърчаването
на тяхната
интеграция в
глобалната
икономика
представлява
част от
стратегията
за
интелигентен
и устойчив
растеж,
описана в
програмата
на стратегията
„Европа 2020“. При
все това в
рамките на
обществените
консултации
със
заинтересованите
страни, проведени
от Комисията
през 2009 г. и 2011 г.[13], бяха
разкрити
сериозни
опасения
относно потенциалните
опасности от
некоординираното
разпространение
на схеми за
подкрепа в
тази област и
неоптималното
използване
на фискални
ресурси в
резултат на
това. С оглед
както на
целите на
„Европа 2020“, така
и на тези
опасения на
обществеността,
в
настоящото
съобщение се
предлага да
се направи
преглед на
съществуващите
структури за подкрепа,
достъпни на
МСП,
идентифицират
се основните
проблемни
области,
предлага се
набор от
мерки в
случаите, в
които
действията
на
европейско
равнище
могат да
добавят
най-много
стойност, и
се определят
ръководни
принципи за
най-съгласуваното
и ефикасно използване
на
ограничените
финансови ресурси
на
приоритетни
пазари като
Китай, Бразилия,
Индия, Русия,
САЩ или
Япония.
Целта на
съобщението
е да установи
по-съгласувана
и ефективна
стратегия на
ЕС за подпомагане
на МСП на
международните
пазари, да
очертае по-добри
начини, чрез
които да им
се предлага
подходяща
информация и
съдействие в
техните
опити да
навлязат на
нови пазари и
да намерят
правилните
партньори, и
следователно
да се
използват по
по-добър
начин наличните
ресурси. В
този
контекст ще
бъде от изключително
значение да
се вземат под
внимание
особеностите
на МСП,
по-специално
по размер и
сектор на
дейност, като
се действа по
отношение на
специфичните
трудности, на
които се
натъкват
микропредприятията.
Общият
ръководен
принцип на
настоящото
съобщение е
създаването
на полезни
взаимодействия
и
насърчаването
на
съвместните
усилия за увеличаване
на
ефикасността
и премахване
на
несъгласуваността
между
съществуващите
частно
финансирани
и
финансирани
от държавите-членки
и ЕС дейности
в подкрепа на
МСП в трети
държави. Комисията
ще играе
решаваща
роля при координацията
и
управлението
на този
процес, също
и чрез
създаването
на
периодичен
„Форум за
интернационализация
на МСП“, както
и с конкретна
насоченост
към тази тема
на редовните
заседания на
представители
на МСП от
държавите-членки.
Във всичките
тези дейности
ще участват
представители
на частния
сектор.
2.
Политическият
контекст:
съществуваща
рамка за
подпомагане
на МСП
За
подкрепата
за бизнеса
вече са
отделени значителни
ресурси на
национално
равнище и
равнището на
ЕС. Това
включва
както
публичния,
така и
частния
сектор.
Скорошно
проучване за
Комисията
осигури опис
на повече от 300
основни
програми за
подкрепа[14],
насочени към
подпомагане
на
интернационализацията
на
предприятията
в ЕС и държавите-членки[15].
Поради това в
европейската
стратегия за
интернационализация
на МСП трябва
се вземе под
внимание
съществуващият
набор от
разнообразни
политики и
дейности за
прилагане.
Всяка
дейност или
инициатива,
която вече е
осъществена
или предстои
да бъде
осъществена,
независимо
на кое ниво,
трябва да
бъде
насочена към
МСП и
реалната ѝ
ефективност
следва да се
измерва от
гледна точка
на нейния
капацитет да
постигне
своята цел.
2.1.
Предприети
мерки на
равнището на
ЕС в рамките
на Европа и
извън нея[16]
В
стратегията
на ЕС,
изложена в „Small
Business Act“ за Европа (SBA),
стартиран от
Комисията
през юни 2008 г.,
подкрепен от
Европейския
съвет през
декември 2008 г. и
преработен
през 2011 г., ЕС и
държавите-членки
бяха
призовани да
подкрепят
МСП и да ги
насърчат да
се
възползват
от растежа на
пазарите
извън ЕС,
по-специално
чрез подпомагане
в рамките на
специфични
пазари и
дейности по
бизнес
обучение. При
прегледа на SBA
допълнително
бе
подчертана
нуждата от
подкрепа от
Комисията в
области като
съдействие
за достъп до
пазара,
премахване на
нетарифни
пречки,
насоки по
регулаторни въпроси,
стандартизация
и оценка на
съответствието[17]. По
отношение на
помощната
инфраструктура,
мрежата „Enterprise Europe Network“
не само
подпомага
дружества, и
по-специално
МСП, да се
възползват
от предимствата
на вътрешния
пазар, но
осигурява и
подкрепа за
интернационализацията
на МСП.
Партньорите
на мрежата в
държавите-членки
често се
членове на
организации
за подкрепа
на бизнеса на
национално и
местно
равнище, като
по този начин
се подпомага
интегрирането
на структури
за подкрепа
от всички
държави. Мрежата
помага на МСП
чрез повече
от 600 местни партньори
по целия
свят:
обикновено,
когато планира
да излезе на
световните
пазари, дадено
МСП ще
потърси
бизнес
подкрепа и
насоки в
близост до
своето място
на установяване,
независимо
дали желае да
се възползва от
бизнес
възможностите
на единния
пазар или да
достигне
пазари извън
ЕС. Обновената
„Стратегия за
достъп до
пазари“[18]
на Комисията
представлява
с подхода си
за партньорство
между
Европейската
комисия,
държавите-членки
и бизнес
общността на
ЕС съществен
принос в
подкрепа на
интернационализацията
на
европейските
МСП. Малките
и средните предприятия
(МСП) са все
по-активни на
пазарите за
износ и често
се изправят
пред големи предизвикателства,
когато се
опитват да преодолеят
пречките
пред
търговията.
МСП се възползват
от
партньорския
подход както
в рамките на
ЕС, така и на
пазарите
извън ЕС. Това
се постига,
наред с други
неща, чрез
екипи за
достъп до
пазари на
ключови
пазари за износ,
ръководени
от
делегацията
на ЕС. Базата
данни за
достъп до
пазари е друг
важен
инструмент в
рамките на
стратегията
за достъп до
пазари. Тя
предоставя
свободно информация
за тарифните
и
нетарифните
бариери,
налице в
трети
държави, и
ръководство
за
износителя[19]. В
новата
търговска
стратегия на
ЕС[20]
се
потвърждава
ползата от
стратегията
за достъп до
пазари и
осигуряваните
от нея услуги
за
подобряване
на достъпа на
предприятията
на ЕС до
световните
пазари. Информационният
портал на
митниците на
ЕС (ЕСІР)
предоставя
допълнителна
практическа
информация
за
потенциални
търговци
заедно с инструменти
за
електронно
обучение и
онлайн бази
данни[21]. ЕС
осигурява
финансова
подкрепа за
Центъра за
промишлено
сътрудничество
ЕО—Япония и
подкрепа за
програмите
„Gateway“ на ЕС и
програмите
за обучение
на ръководни кадри
за Япония и
Корея, както
и бюрото за помощ
за защита на
правата на
интелектуална
собственост
на МСП в
Китай. Освен
това ЕС подпомага
мрежа от
(частни)
европейски
делови
организации
(EБO) на повече
от двадесет чуждестранни
пазари и
бизнес
организации в
Хонг Конг,
Малайзия и
Сингапур.
Тези съществуващи
организации
и програми се
различават
по своята цел
и обхвата на
услугите, които
предлагат, но
всички са
насочени към
подпомагане
най-вече на
МСП. Европейският
парламент
осигури
средства за
приемане на
„Подготвителни
действия“ за
„насърчаване
на бизнес,
академичен и
научен
обмен“.
Известна част
от тези
средства
беше
използвана
за създаването
на
Европейския
център за
бизнес и
технология в
Индия и в
по-скорошен
план
центровете
за МСП на ЕС в
Китай и
Тайланд. Тяхната
цел е да
осигурят
цялостни
услуги за МСП
на ЕС на
пазари извън
ЕС. Тези
първи центрове
на пазари
извън ЕС ще
осигурят ценен
опит за
бъдещи
дейности за
подкрепа на бизнеса. Данните
сочат
недвусмислено,
че дейностите
за
международно
сътрудничество
в областта на
изследванията
и иновациите
насърчават
конкурентоспособността
и пазарните
постижения
на
дружествата
като цяло, и
по-специално
на МСП.
Рамковата
програма на
ЕС за научни
изследвания
предлага финансова
подкрепа за
този вид
дейности,
включително
подпомагане
на действия,
които могат
да допринесат
за
интернационализацията
на МСП.
2.2.
Предприети
от
държавите-членки
мерки[22]
Отвъд
тези усилия
на равнището
на ЕС е налице
още
по-широкообхватна
и дори
по-значителна
гама от
дейности за
подкрепа на
бизнеса на
пазари извън
ЕС, които се
предлагат от
държавите-членки,
националните
търговски
камари и частния
сектор
(бизнес
асоциации и
търговски
консултанти).
На
национално и
местно
равнище
бизнес организациите,
агенциите за
МСП и
организациите
за
насърчаване
на търговията
са придобили
огромен
експертен
опит при
подпомагане
на
интернационализацията
на МСП. Те се
занимават
най-вече с
„основните“
дейности за
насърчаване
на
търговията, например
намиране на
делови
партньори,
търговски
изложения,
бизнес мисии
и специфични
проучвания
на пазара. Що
се отнася до
свързаните с
бизнеса
дейности на
посолствата
на държавите-членки,
често е
налице обмен
на информация
чрез редовни
срещи на
равнището на ЕС,
организирани
от
делегациите
на ЕС, особено
ако общите
интереси са
очевидни,
например за
координиране
на
дейностите
против пречки
пред
търговията. В
други
области обаче
(например
икономическа
дипломация
при големи
договори за
възлагане на
обществени
поръчки) е
налице
тенденция
между държавите-членки
на ЕС да
преобладават
съображенията,
свързани с
конкуренцията.
2.3.
Уроци:
необходимост
от по-добра
ефективност
на разходите
Главният
мотив зад
съществуващия
обхват от
действия в
подкрепа на
интернационализацията
изглежда
добре
обоснован[23],
но не всички
програми,
подпомагащи
интернационализацията,
са еднакво
ефективни.
Големият
брой мерки и организации
могат да
доведат до
възникването
на ситуация,
в която МСП
изпитват
трудности
при
идентифицирането
и използването
на
достъпната
подкрепа[24]. В
момент, в
който
публичните
финанси са ограничени,
изглежда разумно
да се проучи
как
сътрудничеството
и работата в
мрежа в
рамките на ЕС
биха могли да
увеличат
ефикасността
и
въздействието
на
съществуващите
мерки[25].
Поради това
бъдещите
действия
трябва да имат
за цел преди
всичко
повишаване
на прозрачността,
съгласуваността
и
сътрудничеството
при
осигуряване
на
по-рентабилно
„разделение
на труда“ между
съществуващите
програми на
ЕС, между Европейския
съюз и
държавите-членки,
между самите
държави-членки
и между
органите от публичния
и частния
сектор.
Действията
на ЕС определено
не следва да
заменят
съществуващите
политики на
национално
или регионално
равнище, а
вместо това
при
необходимост
да ги
допълват, да
създават при
възможност полезни
взаимодействия
или да
въвеждат специфични
мерки, когато
се установят
явни пропуски. Също
така е
разумно да се
оцени
ефективността
на
съществуващите
мерки за
подкрепа на
европейско
равнище.
Задълбочена
оценка на
пилотните
проекти
относно
центрове за МСП
на ЕС следва
да определи
дали подобни
инициативи
биха били от
полза
другаде. По
подобен
начин, с
нарастващия
брой на
партньори на
мрежата „Enterprise Europe Network“
извън ЕС, тя
ще засили
своето ръководство
с цел да
подобри
своите услуги
за
европейските
предприятия. Поради
това в
настоящото
съобщение ще
бъде
предложен
по-последователен
и интегриран
подход по
отношение на
подкрепата
на МСП,
основан на
изготвянето
на подробна
„карта“ на
съществуващите
услуги за подкрепа
на всички
приоритетни
пазари. Създава
се също така
набор от
ръководни
принципи за
действие на
ЕС в тази
област.
3.
Основни предизвикателства
за МСП, които
искат да излязат
на
световните
пазари
МСП на
ЕС често не
знаят за
услугите за
подкрепа на
бизнеса,
предлагани
от ЕС,
държавите-членки
или частния
сектор[26].
Тук трябва да
се обърне
специално
внимание на
факта, че МСП
търсят първа
точка на
контакт за
подкрепа за
бизнеса близо
до мястото си
на
установяване.
Различните
концепции и
методи за
подкрепа на
бизнеса в ЕС
и голямото
разнообразие
от програми и
организации
на
национално,
европейско
или световно
равнище
поставят МСП
в трудно положение,
тъй като те
не
разполагат с
човешките и
финансовите
ресурси да
идентифицират
или имат
достъп до
подходящите
програми[27].
Улесненият
достъп до
информация в
рамките на
държавата на
установяване
за всички МСП
на ЕС би им
дал по-добър
шанс да
намерят подходящи
услуги,
насочени
конкретно
към техните
нужди. Поради
това в
настоящото
съобщение се
разглежда
вариантът да
се създаде
онлайн
„Международен
бизнес
портал“, който
да осигурява
достъп до
свързана с
бизнеса
информация
от първа ръка
във връзка с
чуждестранните
пазари и
преглед на
достъпните дейности
за подкрепа
за пазари
извън ЕС. По-специално
много МСП,
особено от
по-малки и
нови държави-членки,
се намират в
неблагоприятно
положение,
тъй като
тяхното
правителство
или търговска
камара не
присъства на
много от
приоритетните
пазари[28].
Поради това
те не
разполагат с
информация и
подкрепа и
следва да
бъдат
насърчени да
си
сътрудничат
и също така
да обменят
опит между
„износители
ветерани“ и
„нови
износители“.
Вариантите
за
стимулиране
и мотивиране
на сътрудничеството
и работата в
мрежа между
различните
търговски
камари и
подобни
организации
в държавите
извън ЕС биха
могли да се
усъвършенстват
особено
когато
разнообразните
културни и
езикови
предимства
на тези
организации
могат да
бъдат със
значителна
стойност в
това
отношение. Някои
други
предизвикателства
са присъщи за
характера на
МСП.
Услугите,
осигурени от
публичните и
частните
организации,
както и от ЕС
или
държавите-членки,
може да не са насочени
към всички
нужди или
може да не са достатъчни
на фона на нуждите
на МСП[29].
Тук е
необходим
по-цялостен
анализ на
местната
ситуация в
рамките на
всеки пазар,
така че да
може да се
прецени
какво
действие е необходимо
и да се
проучи
обхватът за
повишена
ефикасност и
ефективност
от полезни взаимодействия,
общоевропейска
работа в
мрежа и
сътрудничество.
Предвид
факта, че
местните
ситуации
могат да се
различават в
голяма
степен, от
огромно
значение е да
се приложи
„на място“
подход
отдолу-нагоре,
така че да се
определят
пропуските в
осигуряваните
услуги и да
се установи къде
действията
на равнището
на ЕС биха могли
да доведат до
създаване на
добавена стойност. Освен
това
анализът на
Комисията
показва, че ролята
на пряката
комуникация
с МСП е от
решаващо
значение. МСП
на ЕС, които
искат да
излязат на
световните
пазари, първо
се нуждаят от
подготовка в
собствената си
държава, от
правилните
умения и
необходимата
информация
от
разположено
наблизо място,
предоставяни
главно от
местните бизнес
организации[30],
частни
консултанти
или по
интернет от
различни
източници.
Веднъж
започнали
своята
дейност в
чужбина,
често е
по-трудно да
се отговори
на тяхната
нужда от
съдействие
на целевия
пазар.
Видимостта
на услугите,
които вече се
предлагат,
невинаги е достатъчна
и МСП
продължават
да са
изправени
пред
значителни
трудности,
когато става въпрос
за достъп до
пазари извън
ЕС и осъществяване
на бизнес
сътрудничество
с международни
партньори.
Проучванията
показват, че
МСП като цяло
са изправени
пред трудности
при
получаването
на полезна
информация[31].
4.
Стратегия
на ЕС за
подкрепа на
бизнеса с оглед
интернационализацията
на МСП
4.1.
Целите
на ЕС във
връзка със
стратегията
за подкрепа
на бизнеса
Като
се основава
на
преработеното
наскоро
съобщение „Small Business
Act“ за Европа и
програмата
на стратегията
„ЕС 2020“, целта на
настоящото
съобщение е
да се определи
последователна
стратегия на
ЕС за
подобряване
на
ефективността
и ефикасността
на услугите
за бизнеса в
подкрепа на интеграцията
на
европейските
предприятия
в световната
икономика. Целите
на новата
стратегия на
ЕС са: ·
На МСП
да се осигури
лесно достъпна
и адекватна
информация
как да разширят
своята
дейност
извън ЕС. ·
Да се
подобри
съгласуваността
на дейностите
за подкрепа. ·
Да се
подобри
рентабилността
на дейностите
за подкрепа. ·
Да се
отстранят
настоящите
пропуски при
услугите за
подкрепа. ·
Да се
създадат
еднакви
условия за
дейност и да
се осигури
равен достъп
на МСП от
всички
държави-членки
на ЕС[32]. Инструментите,
които ще се
използват за
постигане на
тези цели, са
описани в
следващите
раздели.
4.2.
Постигане
на нашите
цели
Комисията
ще работи в
следните посоки
с оглед
подпомагане
на МСП от
момента, в
който то реши
да излезе на
световните
пазари, до
момента, в
който
започне да
извършва дейност
на пазари
извън ЕС.
4.2.1.
Изготвяне
на „карта“ на
средата за
услуги за
подкрепа в
рамките на
държавата и в
чужбина
Комисията
ще
предприеме
изчерпателно
„картографиране“
и анализ на
съществуващите
услуги за подкрепа
в рамките на
ЕС и на
държавите
извън Съюза.
Тази задача
ще включва
държавите-членки
и екипите за
достъп до
пазари в делегациите
на ЕС и е
необходима с
оглед идентифициране
на
евентуални
пропуски и
случаи на
препокриване
в
предлаганите
понастоящем
услуги[33];
тя ще осигури
основата за
оценка на
необходимостта
от
евентуални
последващи
действия[34].
Първоначално
това ще бъде
направено
само за
приоритетните
пазари (вж. 4.2.5.2.
по-долу) чрез
прилагане на
стандартни
критерии за
оценка на
обхвата и
наличността
на въпросните
услуги за
подкрепа.
Този анализ
ще трябва да
обхване
частните и
публичните
инициативи
на местно,
регионално и
национално
равнище,
както и на
равнището на
ЕС. Изготвянето
на „картата“
ще осигури
обзор на
съществуващите
местни
услуги от
частни и
публични
доставчици в
трети
държави, включително
държави-членки
и органи на
равнището на
ЕС. Освен
това
делегациите
на ЕС следва
да обединят и
координират
местните организации,
например
търговските
камари, европейските
делови
организации
и партньорите
на мрежата „Enterprise
Europe Network“, с оглед да
се
идентифицират
полезни
взаимодействия
и пропуски в
съществуващите
дейности за
подкрепа на
МСП. Така ще
се подобри
работата в
мрежа и ще се
улесни
диалогът
между настоящите
доставчици
на подкрепа
за бизнеса, което
ще доведе до
по-голяма
съгласуваност
и достъпност
на услугите
за МСП от
всички държави-членки.
Ангажирането
и сътрудничеството
на
държавите-членки
и съществуващите
организации
за подкрепа
ще бъдат от
жизнено
значение за
извършването
на цялостен преглед. „Картографирането“
на
предлаганите
услуги в
рамките на ЕС
и извън него
ще бъде редовно
актуализирано
в
сътрудничество
с държавите-членки
и
делегациите
на ЕС. По
време на това
мероприятие
Комисията ще
оцени ефективността
на вече
действащите
услуги на ЕС
за подкрепа. В рамките
на текущата
програма за
конкурентоспособност
и иновации
Комисията
незабавно: - ще
предприеме
изчерпателно
„картографиране“
и анализ на
съществуващите
публични и
частни
услуги за
подкрепа в рамките
на ЕС и
държавите
извън него с
цел до края
на 2012 г. да
приключи
работата по
отношение на
приоритетните
пазари; - ще
идентифицира
евентуалното
дублиране и
разпокъсаност,
както
пропуски и
потенциални
полезни
взаимодействия
в
съществуващите
дейности за
подкрепа на
МСП; - ще насърчи
сътрудничеството
чрез екипите
за достъп до
пазари в
делегациите
на ЕС и националните
органи на
държавите-членки
сред
финансираните
с публични
средства доставчици
на услуги.
4.2.2.
Доставка
на
информация
„до вратата“
на всяко МСП
МСП се
нуждаят от
по-лесен
достъп до
услуги и
експертен
опит и трябва
да бъдат в
състояние да
идентифицират
подходящи
програми в
близост до
тях през
първата фаза
от своята
интернационализация.
С други думи
те се нуждаят
от местно
звено за
контакт в ЕС,
както
физически,
така и
виртуално. Със
своите 600
местни
партньори
мрежата „Enterprise Europe Network“ ще
осигури на
МСП
възможност
да установят преки
контакти в
близост до
мястото,
където са
установени, и
да получат
професионални
услуги за
подкрепа
направо на
своята
„врата“. С оглед
да постигне
това
Комисията ще
работи за
подобряване
на
сътрудничеството
между
мрежата „Enterprise Europe Network“
и всички
заинтересовани
страни в
държавите-членки,
като по този
начин ще
насърчи
нейната
ефективност.
В оперативен
план ще бъде
създадена
нова
ръководна структура,
която ще
включва в
по-голяма
степен
приемащи
организации
и съответни
заинтересовани
страни, така
че да се
гарантира ефективно
повишаване
на нивото на
достъпност
на услуги за
МСП. В
началото на 2012
г. Комисията
ще открие
онлайн
портал с
голямо
количество
данни, който
ще интегрира
и
рационализира
съществуващите
данни, ще
предоставя
специфична
информация
за трети
държави и по
сектори във
връзка с
целеви
пазари и ще
осигури
подробен
преглед на
различните
достъпни
услуги за
подкрепа. На
този портал
ще има връзка
към онлайн
съдържанието,
предлагано
чрез
„обслужване
на едно гише“,
във всяка
държава-членка,
като се
избягва
дублирането
на
информация[35]. До 2014 г.
разходите за мрежата
„Enterprise Europe Network“ ще се
покриват от
съществуващите
бюджетни
ресурси.
Успоредно с
това ще се
осъществява
пилотен
проект за
портал, който
ще включва
постепенен
превод на
информацията
на всички
езици на ЕС.
Порталът ще свързва
съществуващите
портали на
равнището на
ЕС и на
национално равнище,
включително
базата данни
на ЕС за достъп
до пазари и
бюрото за
помощ при
износ (Export Helpdesk), и ще
осигурява
информация и
преглед на
различните
достъпни
услуги. Комисията: - ще създаде
нова
ръководна
структура за
мрежата „Enterprise Europe Network“,
с която ще
повиши
качеството
на нейната
работа и
сътрудничество
с приемащите
организации
и заинтересовани
страни с
оглед да се
подобри информацията,
достигаща до
МСП на място; - през 2012 г.
Комисията ще
открие
многоезичен
онлайн
портал, който
осигурява
специфична
информация
за трети държави
и по сектори
във връзка с
приоритетни
пазари и
подробен
преглед на
различните
достъпни
услуги за
подкрепа. Порталът
ще бъде част
от
съществуващата
програма за конкурентоспособност
и иновации и,
като се
основава на
съществуващите
бази данни
като базата данни
за достъп до
пазари,
бюрото за
помощ при
износ (Export Helpdesk) и
информационния
портал на митниците
на ЕС, ще
осигурява
профили на
бизнес
възможностите
и рисковете,
състоящи се
от
показатели
като
икономическо
положение,
валутен риск,
пречки пред
търговията,
бюрократична
тежест,
митнически
процедури,
режими за
възлагане на
обществени
поръчки и
друга
интересна
информация
за
занимаващите
се с износ
МСП[36],
например
сведения
относно
законодателството
на Съюза, което
може да се
използва при
сключването
на договори с
партньори в
трети
държави[37]. Той
ще бъде
актуализиран
редовно; - през 2012 г. ще
стартира
заедно с
държавите-членки
и
заинтересованите
страни
кампания за
повишаване
на
осведомеността
с цел
запознаването
на МСП с
наличните
услуги за
подкрепа.
4.2.3.
Създаване
на
европейско
измерение
при осигуряването
на услуги за
МСП на
приоритетни
пазари
МСП
могат да се
нуждаят от
специфична
подкрепа,
след като са
започнали да
развиват дейност
в трета
държава. За
тази цел
най-късно до 2012
г. Комисията
ще разработи
конкретни препоръки
за
подобряване
на
ефикасността
и
ефективността
на цялата
система за
подкрепа,
достъпна за
европейските
МСП на пазари
извън ЕС. Тази
инициатива
ще бъде разработена
въз основа на
резултатите
от картографирането
и опита,
придобит от
пилотните
проекти за
подкрепа на
бизнеса. Възможностите
пред
европейските
дружества са
различни на
различните
пазари и Комисията
създаде
екипите за
достъп до
пазари в
приоритетните
държави[38], като
се
съобразяваше
с това. Необходим
е подход
отдолу-нагоре,
тъй като ситуацията
на всеки
приоритетен
пазар може да
се различава
в значителна
степен. При координирането
на екипите за
достъп до пазари
в
съответните
делегации ще
бъде създадена
платформа,
която да
позволи на
представителите
на програми
за подкрепа
на бизнеса,
включително
например
двустранни
търговски
камари,
агенции за
подкрепа на
износа на държавите-членки,
бизнес
организации
и партньори
на мрежата „Enterprise
Europe Network“, да се
срещат
редовно. Това
би им
позволило да повишат
осведомеността
относно
планираните
от тях
операции, да
рационализират
процеса чрез
специализиране
и разделяне
на труда и да
разработят
евентуални
съвместни
операции.
Експертният
опит и
компетенциите
биха могли да
се обединят и
би могло да
се създаде
по-ефективно
разделение
на труда чрез
подобрената
работа в
мрежа между
местните организации.
Тъй като
ресурсите са
оскъдни, чрез
това
рационализиране
на усилия и
практики
ефектът от
усилията на
местните организации
би могъл да
се умножи,
така че да се
създаде
ситуация, в
която всички
участници са печеливши. Основното
предимство
на този
подход би било
увеличаване
на размера и
видимостта
на операциите
за подкрепа
на бизнеса в
държавите
извън ЕС и
осигуряване
на най-добрите
достъпни
умения и
компетенции
на достъпни
цени. Освен
това
обединяването
на
експертния
опит в мрежа
би улеснило
достигането
до всички
икономически
сектори и
също така би
подпомогнало
европейските
клъстери,
както и
консорциумите
за износ и техните
МСП при
идентифициране
на
потенциални
партньори в
държавите
извън ЕС. Въз
основа на
резултатите
от
картографирането
Комисията и
държавите-членки
ще насърчат,
оценят и
оптимизират
портфейла на
ЕС от
подкрепа за
бизнеса на
МСП в държави
извън ЕС на
основата на
най-добри
практики.
Това следва
да включва не
само
центровете
за МСП на ЕС и
мрежата „Enterprise Europe Network“,
а и други
добре
установени
програми на
ЕС за
подкрепа на
бизнеса като
срещи с посредници
(например „Invest in Med“,
„East Invest“, „AL-INVEST“),
инициативи
за
сътрудничество
между клъстери
(например
Европейската
платформа за
сътрудничество
между
клъстери и
европейския
клуб на
ръководители
на клъстери),
националните
звена за
контакт на
Рамковата програма
на ЕС за
научни
изследвания
и програмите
за работа в
мрежа и
индивидуално
обучение в ЕС
(например „Gateway“
за
Япония/Южна
Корея или програмата
за обучение
на ръководни
кадри). Тези
инструменти,
често с
различни
правни основания
и бюджетни
разпоредби и
насочени към
различни
пазари, ще
трябва да се
използват
съвместно
като част от
интегрирана
концепция за
подкрепа на
европейските
МСП чрез
установяване
на работни договорености
като общи
критерии,
чрез постигане
на полезни
взаимодействия
и чрез обмен
на техните
практики, не
на последно
място за измерване
на
резултатите
от тях
(оценка). Държавите-членки
се
насърчават
да обмислят
доброволното
отваряне на
своите услуги
в държави
извън ЕС за
всички МСП на
ЕС[39].
Това
подобрено
използване
на
настоящите структури
и експертен
опит ще е от
полза не само
за общата
ефикасност,
но и ще даде
възможност на
установените
организации
на държавите-членки
да достигнат
до повече
клиенти.
Освен това предоставянето
на тази
възможност
ще бъде
изключително
ползотворно
за МСП, които
са
установени в
тези
държави-членки,
в които няма
национални
организации
за подкрепа на
бизнеса на
пазарите на
всички трети
държави. При
необходимост
следва да се
обмислят схеми
за
допълнително
финансиране
на равнището
на ЕС,
предмет на
бъдещата
многогодишна
финансова
рамка, като
средство за
улесняване
на
трансграничното
сътрудничество
и достъп до
допълнителен
експертен
опит сред
доставчиците
на услуги, и
по този начин
да се оптимизира
използването
на
ограничените
публични
средства. Трябва
да се
провежда
периодично
оценяване, в
което
участват
всички
основни
заинтересовани
страни, с цел
управление
на целия процес,
анализ на
развитията, проследяване
на напредъка
и оценка на
ефективността
на подхода.
То би могло
да бъде под
формата на
ежегоден
форум, на
който Комисията
кани
заинтересованите
страни да споделят
своя опит и
да обменят
мнения. На
този форум
участниците
биха могли да
идентифицират
евентуално
разделяне на
труда, нужда
от нови
дейности и
други видове
опит, които могат
да научат
едни от
други. Комисията: - ще улесни
трансграничното
сътрудничество
и достъпа до
допълнителен
експертен опит сред
доставчиците
на услуги, а
именно чрез финансови
стимули,
които ще
бъдат
обхванати в
новата
програма за
конкурентоспособност
на бизнеса и
МСП, включена
в
предложената
многогодишна
финансова
рамка за
периода 2014―2020 г.; - ще подлага
съществуващите
мерки на
периодично
оценяване, в
което ще
участват
всички
основни
заинтересовани
страни; - заедно с
държавите-членки
ще оценява,
оптимизира и
популяризира
портфейла на
ЕС от подкрепа
за бизнеса на
МСП в държави
извън ЕС на
основата на
най-добри
практики[40].
4.2.4.
Насърчаване
на
интернационализацията
на МСП чрез
клъстери и
мрежи
МСП
често трябва
да открият
правилните
партньори за
разработка и
производство
на конкурентоспособни
в световен
план продукти
и услуги.
Наблюдаваната
тенденция
при МСП е все
повече към
растеж и
иновации не
самостоятелно,
а чрез
съвместна
дейност,
включваща
встъпване в
стратегическо
бизнес
сътрудничество
и мрежи с международни
партньори. В
този
контекст
трябва да се
признае
значението
на
възлагането
на дейности
на
подизпълнители.
Клъстерите,
бизнес
мрежите и
занимаващите
се с износ
консорциуми
могат да
изпълняват
важна роля
при подпомагане
на МСП да
развият
такива дейности
и да се
ориентират
към
международни
дейности в
по-голяма
степен.
По-специално
занимаващите
се с износ
консорциуми
изпълняват
специфична
роля във
връзка с
интернационализацията,
като
представляват
групи от предприятия,
които
работят
заедно по
проект за развитие
на дейности
по износ.
Например при
скорошни
проучвания
бе
установено,
че новосъздадените
МСП, които
разработват
нови
продукти и
услуги в
рамките на
конкретна ниша,
често са
активни на
международните
пазари от
самото
начало и
техният
капацитет за
износ се
подсилва от
членството
им в клъстер[41]. МСП,
които
участват в
клъстери и
бизнес мрежи,
могат да
извлекат
полза от
контактите, бизнес
връзките и
официалните
и неофициалните
знания, които
се обменят в
рамките на даден
клъстер и
бизнес мрежа,
както и от
персонализирани
услуги,
осигурявани
от клъстерни
и мрежови
организации.
Тези ползи улесняват,
наред с други
неща,
развитието
на партньорства
в чужбина,
така че МСП
разполагат с
по-лесен
достъп до
световни
вериги за създаване
на стойност,
създават
стратегически
съюзи с
международни
научноизследователски
организации
в
партньорски
клъстери или
мрежи,
разширяват
своите
търговски
дейности в
чужбина,
включително
в областта на
обществените
поръчки, и
получават
подходящи умения
и
персонализирани
професионални
съвети[42]. В това
отношение
клъстерните
и мрежовите организации
трябва да се
признаят в
държавите-членки
като важен
източник на
улеснения и
следователно
да се
интегрират в
схемите за
подкрепа на
бизнеса,
ориентирани
към насърчаване
на
интернационализацията
на МСП[43].
Същевременно
транснационалното
сътрудничество
между
клъстерните
и мрежовите организации
представлява
важно
предизвикателство
в днешно
време и
трябва да се
предприемат
действия в
тази връзка
на всички
равнища[44], като
те също биват
подкрепяни
посредством
трансгранично
кредитиране,
предложено от
Комисията в
съобщението
„Бюджет за
стратегията
„Европа 2020“[45].
Сътрудничеството
между
клъстерните
организации,
мрежата „Enterprise Europe Network“
и други
заинтересованите
бизнес организации
от ЕС също
следва да се
укрепи с цел на
МСП да се
осигурят
по-добри
услуги за иновации
и достъп до
международните
пазари. В
по-дългосрочен
план
Комисията ще
разработи
широкообхватна
инициатива
на ЕС,
насочена към
по-стратегическо
използване
на
транснационалното
сътрудничество
между
клъстери на
пазари извън
Европа, така
че да се
разработят
общи
дългосрочни
стратегии с
международни
партньори от
всички
държави-членки
на ЕС. Тази
инициатива
за интернационализация
на клъстери
би
допринесла
за насърчаване
на
конкурентоспособни
в световен
мащаб
клъстери в
Европа,
по-специално
в бързо
развиващите
се сектори,
където сътрудничеството
между
клъстери
притежава
потенциал да
създаде нови
конкурентни
предимства
за Европа.
Тази
програма
може да
включва действие
за
идентифициране
на
стратегически
интереси за
допълнително
сътрудничество
между
клъстери в
ЕС. Комисията: - ще насърчи
и финансира
създаването
на учебни
програми за
предприемачи,
ръководители
на МСП и
ръководители
на клъстери,
бизнес мрежи
и занимаващи
се с износ
консорциуми
с оглед да им
позволи да
ръководят
операциите
по интернационализация; - ще насърчи
създаването
на
консорциуми
за износ на
МПС,
установени в
различни
държави-членки,
чрез редица
мерки, включително
информационни
кампании и
финансови
стимули,
които
поощряват
полезните взаимодействия; - ще
подкрепи
трансграничното
сътрудничество
между
клъстери/мрежи
чрез
кредитиране,
подсигурено
с гаранции на
ЕС.
4.2.5.
Рационализиране
на нови
дейности на
приоритетни
пазари
4.2.5.1.
Ръководни
принципи
С оглед
гарантирането
на пълно
използване
на наличните
ресурси и
избягване на
препокриването
Комисията
енергично
потвърждава
следните
ръководни
принципи: Допълняемост
и възможност
за добавяне.
Действията,
предприети
на равнището
на ЕС, следва
да допълват и
да не дублират
дейностите
за подкрепа
на бизнеса,
които вече се
извършват от
държавите-членки
и/или частни
организации.
В
съответствие
с принципа на
субсидиарност
и подходящо
разделение
на труда
действията
на ЕС следва
да служат за
отстраняване
на
евентуални
пропуски или
укрепване на
съществуващи
услуги за
подкрепа,
когато други
публични или
частни
организации
не успяват да
отговорят на
нуждите или
не успяват да
им отговорят
в достатъчна
степен. Такъв
би могъл да
бъде случаят
например
когато
съществуващите
доставчици
на услуги не
успяват да
обхванат
всички
приоритетни
пазари
(например
бързо развиващите
се нови
пазари) и
всички
проблеми с достъпа,
например
стандарти и
разпоредби, както
и други
нетарифни
пречки пред
извършването
на стопанска
дейност в
чужбина. Устойчивост.
Подпомагането
на равнището
на ЕС на
услуги за
подкрепа на
бизнеса
следва да се
основава на
доказано
търсене на
пазара. То
може да се
финансира с
публични
средства в
краткосрочен
план, предмет
на
Финансовия
регламент, но
целта следва
да бъде
услугите да се
финансират,
колкото се
може в
по-голяма степен,
самостоятелно
в
дългосрочен
план, така че
да се смекчи
рискът от
необосновано
изтласкване
на частните
доставчици
на услуги от
пазара. Ефикасност
при
използването
на публични
средства. В
съответствие
с принципа на
добро финансово
управление
публичните
средства
следва да се
използват
при най-добро
съотношение
между
изразходвани
ресурси и
постигнати
резултати. За
тази цел
следва да се
определят
специфични,
измерими, постижими,
уместни и
навременни (SMART)
цели за всяка
дейност и да
се планира
подходящо
оценяване.
Ефикасното
използване
на публичните
средства
може да
означава, че
вместо създаването
на нова
физическа
структура
може да е
по-подходящо
да се
насърчат
настоящите
доставчици
на услуги на
пазари извън
ЕС, например
националните
или
европейските
търговски
камари или
местните
делегации на
ЕС и екипите
за достъп до
пазари, да
разширят
обхвата на
своите
дейности или
да обединят
своите
ресурси за
по-добри
услуги. Ръководните
принципи ще
бъдат
ключови
елементи на
тази
стратегия и
ще са
определящи
за всяка
инициатива
за подкрепа
на равнището
на ЕС в тази
област преди
и след 2014 г.: Комисията
се ангажира
да следва
тези нови ръководни
принципи при
подбора,
планирането
и осъществяването
на
инициативи
за подкрепа
на равнището
на ЕС. Държавите-членки
се
насърчават
да следват
подобни
принципи и
приоритети в
своята подкрепа
на бизнеса в
чужбина,
когато е приложимо.
4.2.5.2.
Географски
приоритети
По
отношение на
нови
действия,
предприети
извън ЕС,
Комисията ще
прилага
описаните по-долу
критерии за
установяване
на географските
приоритети,
идентифициране
на приоритетни
държави и
предприемане
на цялостен
набор от
специфични
мерки. Това ще
подобри
ефективността
на инициативите
чрез
насочване
към
действителните
нужди на МСП.
С течение на
времето
списъкът с
приоритетни
държави
естествено
ще трябва да
се адаптира.
Приоритетите
следва да се
определят
въз основа
по-специално
на следните
фактори: Икономически
потенциал и
размер на
пазара.
Приоритетните
пазари
следва да
включват
основните търговски
и
инвестиционни
партньори на
ЕС, както и
пазари с
перспективи
за силен икономически
растеж.
Пазарите,
които
притежават
потенциала
за създаване
на ценни бизнес
партньори
поради
увеличаващите
се покупателна
сила и
възможности
за
инвестиции,
трябва да се
следят, за да
се прецени
нуждата от
бъдещи
действия. Степен
на трудности,
пред които са
изправени
МСП при
достигане до
пазара.
Някои пазари
са
по-труднодостъпни
за МСП от
други,
отчасти
заради
тарифните
защитни
мерки, но
по-често
поради
разлики в
регулаторната
среда, които
действат
като нетарифни
пречки пред
търговията и
инвестициите.
Трудностите
при
привличане
на финанси също
могат да
представляват
пречка за
МСП, която е
различна за
всяка
отделна
държава. Усилията
трябва да се
насочат към
премахване на
тези пречки,
доколкото е
възможно, и
подпомагане
на МСП да ги
преодолеят. Пропуски
в
съществуващата
подкрепа на
бизнеса.
Картографирането
на местните
услуги, които
понастоящем
се
осигуряват
от публични или
частни
организации,
ще спомогне
да се
идентифицират
евентуални
пропуски в
местната
инфраструктура
за подкрепа и
начини за
тяхното отстраняване.
Тематичните
области,
които не са
обхванати в
достатъчна
степен, биха
могли да
включват
нуждата от
експертен
опит по конкретни
въпроси като
стандарти,
оценка на съответствието,
пазарна
реализация
на технологии,
защита на
правата на
интелектуална
собственост,
възлагане на
обществени поръчки
и тръжни
процедури,
както и
митнически
разпоредби.
Може да се
наложи
установяване
на
приоритети. ЕС ще
определи
приоритетни
пазари за МСП
въз основа на
горепосочените
критерии. Те
могат да
включват
основните
настоящи
търговски и
инвестиционни
партньори на
ЕС (САЩ, Китай,
Русия,
Япония),
страните,
кандидатки за
присъединяване,
и държавите на
изток и на юг,
партньори в
рамките на
Европейската
политика на
съседство,
както и пазари,
които
генерират
силен
икономически
растеж (бързо
развиващите
се пазари в
Азия, Африка
и Латинска
Америка).
4.2.6.
Превръщане
на
интернационализацията
на МСП в
основен елемент
на други
политики на
ЕС и
създаване на благоприятна
среда за
международната
дейност на
МСП
Все още
има
неоползотворен
потенциал за
по-добро
използване
на широка
гама от съществуващи
и
нововъзникващи
политики на
ЕС в услуга
на МСП, които
се опитват да
се разраснат
в
международен
план и да
навлязат на
чуждестранни
пазари. Всички
страни,
кандидатки
за
присъединяване,
се
насърчават
да приемат
целите на стратегията
„Европа 2020“,
включително
дейностите,
свързани с
МСП.
Укрепването
на върховенството
на закона е
ключов
приоритет на
политиката
на разширяване
на ЕС, който
засилва
увереността
на МСП на ЕС
за
инвестиране
в тези
пазари. Създаването
на
благоприятна
за бизнеса
работна
среда е друг
важен фактор
в нашите отношения
с държавите,
участващи в
Източното партньорство. Историческите
промени, на
които сме
свидетели в
региона на
Южното
Средиземноморие/Северна
Африка,
навеждат на
извода, че е
нужна
подкрепа на
ЕС за
социално-икономическото
преобразуване
на този
регион и
свързването
с политиката
на ЕС за
съседство.
Това би могло
да включва
разработване
и укрепване
на схеми за
сътрудничество
между предприятия
от ЕС и тези
държави[46].
Предвид
техния
огромен
потенциал за
икономическо
развитие и в
съответствие
със съвместната
стратегия
Африка—ЕС,
държавите от
Африка като
цяло следва
да бъдат
поканени да
извлекат изгода
от
изграждането
на солидно
партньорство
с МСП на ЕС. В
контекста на
разследванията
за търговска
защита ще
бъде
отчитано
особеното
положение на
МСП ―
вносители,
ползватели,
жалбоподатели
или
износители,
като
информацията
относно
функционирането
на
инструментите
за търговска
защита ще бъдат
направена
по-достъпна
за МСП. Суспендирането
на автономни
мита и автономните
тарифни
квоти са
подходящи
мерки за
дружествата
с
производство
в Съюза. Трябва
да се обърне
специално
внимание на
интересите
на МСП. Въздействието
на този
инструмент
ще бъде част от
оценката на
икономическото
въздействие,
която ще бъде
започната
през 2012 г. ЕС: - ще
подкрепи
създаването
на
благоприятна
за бизнеса
работна
среда в
страните,
кандидатки
за
присъединяване,
в съседните
държави и в
развиващите
се страни, и
по-специално
за МСП; тази
подобрена
среда ще бъде
от полза за
всички МСП,
включително
тези, които
желаят да
развиват
дейност на
специфичен
пазар; - ще засили
своите
усилия за
премахване
на
оставащите
тарифни и
нетарифни
бариери в
държавите
извън ЕС; - ще създаде
в
търговските
и
икономическите
секции на
всички
съответни
делегации на ЕС
звена за
контакт с МСП
като част от
работата на
екипите за
достъп до
пазари; - ще се
стреми да
направи пазарите
по-отворени и
по-благоприятни
за малките
предприятия
в своя
регулаторен
диалог с
правителствата
партньори; - ще постави
интересите
на малките
предприятия,
свързани с
достъп до
международните
пазари за
обществени
поръчки, в
центъра на преговорите
за
многостранното
споразумение
за държавни
поръчки (GPA) на
СТО; - ще подобри
снабдяването
на СМП с
информация
относно
предимствата
от
международната
търговия и
възможностите
за растеж,
създадени от
мерките на
търговската
политика,
по-специално
двустранните
споразумения
за свободна
търговия; - ще учреди
Форум
относно
финансирането
на МСП във
връзка с
Африка като
важна първа
стъпка в
нашия нов
подход за
изграждане
на мостове
между
европейските
и
африканските
предприятия
посредством
засилен и
постоянен
диалог; - ще повиши
осведомеността
на МСП
относно възможно
суспендиране
на автономни
мита и автономни
тарифни
квоти и ще
прецени въздействието
на тези мерки
като част от
оценката,
която ще
започне през
2012 г.
5.
Заключение
На фона
на
настоящото
състояние на
икономиката
е
наложително
да се търсят
нови източници
на растеж.
Пазарите на
трети
държави, които
са в процес
на
разширяване,
могат да предоставят
неоценима
възможност
за МСП на ЕС.
Комисията
смята, че
очертаният
по-горе
подход, може
да осигури на
МСП
инструментите,
необходими
за
развиването
на икономическа
дейност
извън ЕС.
Това се
основава на предположението,
че
сътрудничеството
между ЕС и
държавите-членки,
между самите
държави-членки
и между
публичния и
частния сектор
ще донесе
очевидни
предимства
за МСП на ЕС. В тази
нова
стратегия на
ЕС се
определят шест
полета за
действие: ·
картографиране
на
съществуващото
осигуряване
на услуги за
подкрепа,
така че да се даде
възможност
за
по-рационален
и съгласуван
подход в
бъдеще; ·
създаване
на единен
виртуален
портал за информация
за МСП, които
желаят да
развиват икономическа
дейност
отвъд
границите на
ЕС; ·
съгласуване
на схемите за
подкрепа на
равнището на
ЕС, така че да
се повиши
тяхното въздействие; ·
насърчаване
на клъстери и
мрежи за
интернационализация
на МСП; ·
организиране
на
общоевропейско
сътрудничество
на приоритетни
пазари, така
че
публичните
средства да
се
изразходват
по
най-рационален
начин; ·
умножаване
на ефекта на
съществуващите
външни
политики на
ЕС с цел
ускоряване
на международния
растеж на
европейските
МСП. Бъдещите
усилия
следва да се
насочат към
това, как
съществуващите
доставчици
на услуги могат
да си
сътрудничат
по-ефективно,
често през
националните
граници, и
към възможностите
да се
осигурят
стимули за
постигане на
тази цел.
Цялостното
„картографиране“
на европейското
осигуряване
на услуги за
подкрепа ще
изгради
основите за
този процес.
Всички
институции
на ЕС и
съответните
заинтересовани
страни,
свързани с
МСП, в партньорство
ще участват в
прилагането
на тази стратегия
и следва да
се придържат
към приоритетите
и
ръководните
принципи,
описани в
настоящото
съобщение,
когато
обмислят
нови дейности
в подкрепа на
интернационализацията
на МСП, както
в
краткосрочен,
така и в дългосрочен
план. Държавите-членки
се
насърчават
да следват
този подход и
да работят в
тясно
сътрудничество
с
Европейската
комисия с цел
осигуряването
на среда за
по-силна подкрепа
на
международния
растеж на
европейските
МСП. Приложение
Въз
основа на
наличния
опит по
отношение на
определянето
на основните
пречки пред достъпа
до пазари в
трети държави
(поискано от
Съвета на
Европейския
съюз в
заключенията
от декември 2008
г.) екипи за
достъп до
пазари са
действащи
или предстои
да бъдат
създадени в
следните
държави: - Алжир; -
Аржентина; -
Бразилия; - Канада; - Чили; - Китай; -
Колумбия; - Египет; - Хонг
Конг; - Индия; -
Индонезия; - Израел; - Япония; -
Казахстан; -
Малайзия; -
Мексико; - Мароко; - Нова
Зеландия; -
Нигерия; -
Норвегия; - Перу; -
Филипините; - Русия; -
Сингапур; - Южна
Африка; - Южна
Корея; -
Швейцария; - Тайван; -
Тайланд; - Тунис; - Турция; -
Украйна; -
Съединени
американски
щати; -
Виетнам. [1] Според
ОИСР към 2030 г. се
очаква
развиващите
се и
нововъзникващите
пазари да
представляват
60 % от
световния
БВП. [2] COM(2010)614. [3] COM(2008) 394,
преработен в
COM(2011) 78. [4] COM(2010)612. [5] Очертан
в „Акт за
единния
пазар“, COM (2010) 608. [6] Съгласно
определението
в Препоръка
2003/361/ЕО, която
Комисията
прие на 6 май 2003
г. и прилага
от 1 януари 2005 г.;
http://ec.europa.eu/enterprise/policies/sme/facts-figures-analysis/sme-definition/index_en.htm. [7] Доклад „Интернационализация
на
европейските
МСП“,
декември 2009 г.; http://ec.europa.eu/enterprise/policies/sme/market-access/internationalisation/index_en.htm. [8] В
скорошен
доклад се
изтъква, че в
днешно време
европейските
МСП се
насочват
най-вече към
бързо
нарастващите
средни класи
в развиващите
се страни. В
миналото
много предприятия
инвестираха
във или
извършваха
дейност на
бързо развиващите
се пазари, за
да намалят
своите производствени
разходи (EIU:
„Нови
хоризонти: малките
и средните
предприятия
в Европа обръщат
поглед към
бързо
развиващите
се пазари за
растеж“). [9] Доклад „Интернационализация
на
европейските
МСП“,
декември 2009 г.; http://ec.europa.eu/enterprise/policies/sme/market-access/internationalisation/index_en.htm.
Информацията,
предоставена
в това проучване,
е относно
дейностите
на МСП на
вътрешния
пазар и отвъд
границите на
ЕС. [10] През
последните
десетилетия
либерализацията
на
международното
движение на
стоки,
услуги,
капитали,
хора и
информация
доведе до
по-интегрирана
световна
икономика, в
която
трансграничните
вериги за
създаване на
стойност
стават все
по-важни.
Делът на
международната
търговия в световния
БВП се утрои
от 50-те години
на 20-ти век насам.
Очаква се, че
бързо
развиващите
се икономики
в Азия,
Латинска
Америка и
Африка ще
осигурят
значителна
част от световния
икономически
растеж в
бъдеще (вж.
бележка под
линия 1);
поради това
много от
новите
възможности
за
европейските
предприятия
ще възникнат
извън ЕС.
Време е
европейските
предприятия
да извлекат
изгода от глобализацията.
Европейските
МСП трябва да
бъдат в
позиция да се
възползват
от този
растеж, като
същевременно
допринесат
към растежа
на ЕС. [11] Таблица 2.1,
стр. 20,
„Възможности
за
интернационализация
на МСП“,
август 2011 г., http://ec.europa.eu/enterprise/policies/sme/market-access/enterprise-europe-network/intern_event_en.htm.
Наричан
по-долу „Доклад
за
възможностите“.
[12] „Слабият
достъп до
достатъчен
брой човешки
ресурси“ беше
основна
пречка при
извършването
на стопански
дейности в
седем
ключови
държави
извън ЕС. Вж.
глава 2 от „Доклад
за
възможностите“. [13] След
първото
публикуване
на доклада за
състоянието
през 2009 г.
окончателната
консултация,
проведена
през май 2011 г. на
основата на
поредица от
насочващи
въпроси,
доведе до над
60 отговора от
широк кръг
заинтересовани
страни.
Всички
подробности
от консултацията
и резюме на
отговорите
могат да бъдат
намерени на
следния
адрес: http://ec.europa.eu/enterprise/policies/international/listeningstakeholders/public-consultation-sme-support/index_en.htm. [14] Програми
с бюджет от
над 2 млн. EUR за
по-големите
държави-членки. [15] Доклад
за
възможностите. [16] По-подробен
опис на
инициативите
на ЕС за подпомагане
може да бъде
намерен в
контекстуален
документ на
следния
адрес:
http://ec.europa.eu/enterprise/policies/international/files/annexes-to-consultation_en.pdf. [17] COM(2011)78. [18] COM(2007)183. [19] Вж.: http://madb.europa.eu/. [20] COM(2010) 612. [21] http://ec.europa.eu/ecip/index_en.htm [22] Вж. описа
в „Доклад за
възможностите“. [23] При
скорошно
проучване на
МСП на ЕС с
международен
опит бе
установено,
че при над
половината (63 %)
от тези
дружества е
отчетено
подобрение
на резултатите
след участие
в програма за
подкрепа на
интернационализацията:
резултатите
са взети от
проучване на
МСП на ЕС с
международен
опит в „Доклад
за
възможностите“. [24] Докладът
за
възможностите
показва, че
„дори сред
МСП, които
вече извършват
дейност на
световната
сцена, само 27 %
са наясно с
програмите
за публична
подкрепа.
Нещо повече,
само около 7 %
от
интернационализираните
МСП
използват
публична
подкрепа за
своите
международни
бизнес
дейности“. [25] Примерът
за
сътрудничество
с Русия е
показателен.
Вече се
предприемат
„ефективни действия
за
подобряване
на цялостния
климат за
инвестиции и
за
благоприятна
среда за МСП
на ЕС чрез
сътрудничество
на високо равнище
между
Европейската
комисия,
делегацията
на ЕС в Русия,
посолствата,
бизнес
асоциациите
на ЕС,
националните
търговски
камари и руското
правителство“;
вж. „Доклад за
възможностите“. [26] Съгласно „Доклад
за
възможностите“
24 % от
интернационализираните
МСП са осведомени
за програми
за публична
подкрепа за интернационализация,
които биха
могли да се
използват от
съответното
предприятие Тази
осведоменост
се увеличава
с повишаване
на размера на
предприятието:
микро: 23 %,
малки: 36 % и
малки и
средни
предприятия:
37 %, но
продължава
да
представлява
малцинството
от МСП. [27] „От 24 % от
МСП с
международна
дейност,
които са осведомени
за програми
за публична
подкрепа,
по-малко от
една трета от
дружествата
използват
програмите
за своите
дейности“. Доклад
за
възможностите. [28] В „Доклад
за
възможностите“
беше
констатирано,
че броят на
съществените
мерки за
подкрепа,
осигурени от
държавите-членки
в седем
ключови
целеви
държави, варира
между 4 и 25. [29] Ibid. „През 2009 г. 40 %
от МСП са
отчели
липсата на
адекватна
публична
подкрепа като
важна пречка
пред
интернационализацията.“
[30] Местното
съдействие
за
интернационализация
в рамките на
ЕС,
осигурявано
от Комисията,
засега е
ограничено
до мрежата „Enterprise
Europe Network“, краткосрочни
програми
като „Understanding China“ (http://www.understandingchina.eu),
няколко
„кръгли маси“
и семинари за
МСП в няколко
европейски
града, сред
които и
„обучение на
обучаващите
лица“ в
търговските
камари, и т.н.,
както и някои
дейности по
осведомяване
на клона на
Центъра за
промишлено
сътрудничество
ЕО—Япония в
Брюксел (http://www.eu-japan.eu),
които повишават
видимостта
на
програмите
на Центъра и
за МСП на ЕС.
Мнозинството
от дейностите
на бюрото за
помощ за
защита на
правата на
интелектуална
собственост
на МСП в
Китай бяха в
рамките на
ЕС. Осигуряването
на тези
услуги в
близост до
МСП се оказа
ключов
елемент на
успеха. [31] „44 % от МСП на
ЕС отчитат
липсата на
адекватна информация
като
съществена
пречка.“
Доклад „Интернационализация
на
европейските
МСП“,
декември 2009 г.; http://ec.europa.eu/enterprise/policies/sme/market-access/internationalisation/index_en.htm.
[32] Както е
предвидено в
новата програма
за
конкурентоспособност
на бизнеса и МСП,
предложена в
съобщението
от 29 юни относно
следващата
многогодишна
финансова рамка.
[33] При липса
на екипи за
достъп до
пазари ролята
на
делегациите
на ЕС се
състои в
това, да предоставят,
ако е
уместно,
необходимата
основна
информация в
допълнение
на данните,
необходими
на
доставчика
на услуги,
който
извършва
„картографирането“.
Споменатите
делегации
могат да
организират
при нужда
срещи между
предприятията
и бизнес
организациите,
действащи на
място. [34] Съгласно „Доклад
за
възможностите“
„картографирането“
се счита за
ключова задача,
която следва
да бъде
извършена за
всеки вид
координация
на равнището
на ЕС. [35] „Подобряването
на
ефективността
може да се
постигне
чрез
организиране
на събирането
на
информация
на равнище ЕС
относно
развитията
на пазара и
правната и
институционалната
среда на
чуждестранните
пазари“, виж
доклад на
Комисията Интернационализация
на
европейските
МСП, декември
2009 г., стр. 9 [36] В
допълнение
напр. на
услугите,
предлагани от
държавите
членки на
СТО,
„Технически
пречки пред
търговията: информационни
центрове“,
чиято роля
включва
предоставянето
на
информация
относно технически
регламенти,
стандарти и
процедури за
оценка на
съответствието. [37] Вж.
предложение
на Комисията
за общо европейско
право за
продажбите,
прието на 11
октомври 2011 г. [38] Списък на
действащите
екипи за
достъп до пазари
и на тези,
които
предстои да
бъдат създадени,
е даден в
приложението
към настоящото
съобщение. [39] Това би
било в духа
на член 20,
параграф 2,
буква в) от
ДФЕС, който
гласи:
„Гражданите
на Съюза
имат, inter alia: … в) правото
да се
ползват, на
територията
на трета
страна, в
която
държавата-членка,
на която те
са граждани,
няма
представителство,
от закрилата
на
дипломатическите
и консулските
власти на
всяка
държава-членка
при същите
условия,
както и
гражданите
на тази
държава“. [40] Това
следва да
включва не
само
центровете за
МСП на ЕС и
мрежата „Enterprise Europe Network“,
но и други
добре установени
програми на
ЕС за бизнес
подкрепа за
срещи с
посредници,
инициативи за
сътрудничество
между
клъстери,
националните
звена за
контакт на
рамковата
програма
(НЗК) и
програмите
за работа в
мрежа и индивидуално
обучение в
ЕС. [41] Вж.
например
проучването
на OSEO/UBIFRANCE (2010 г.)
относно „Връзката
между
иновация и
износ“ http://www.oseo.fr/storage/newsletters/vendredi_28_mai_20102/gauche/actualites/etude_oseo_ubifrance. [42] Европейските
клъстери
излизат на
световните
пазари:
мрежите и
клъстерите
като инструменти
за създаване
на
международно
бизнес
сътрудничество,
VDI/VDE/IT, 2011,
http://www.vdivde-it.de/news-en/publications/best-practice/european-clusters-go-international-2013-networks-and-clusters-as-instruments-for-the-initiation-of-international-business-cooperation. [43] За тази
цел през март
2011 г. на
равнището на
ЕС в рамките
на
програмата
за
конкурентоспособност
и иновации
беше
отправена
специфична
покана за
представяне
на
предложения
с цел стимулиране
на
международното
сътрудничество
чрез
регионални и
национални
програми в
областта на
клъстерите.
Вж.: http://ec.europa.eu/enterprise/newsroom/cf/itemlongdetail.cfm?item_id=4968. [44] В това
отношение
Европейската
платформа за
сътрудничество
между
клъстерите,
създадена в
рамките на
Европейската
инициатива
за отлично
качество на
клъстерите,
ще бъде от
решаващо
значение за
популяризирането
на по-добро
сътрудничество
между клъстерите
в
международен
план в полза
на МСП. Като
първи стъпки
бяха
подписани
меморандуми
за
разбирателство
с партньори в
Япония, Индия
и Бразилия и
се планират и
още. За
повече
информация
вж.: http://www.cluster-excellence.eu/collaboration
Освен това
транснационалното
сътрудничество
между
клъстерите е
разгледано в
действието
„Региони на
знанието“ на
Седмата рамкова
програма на
ЕС за научни
изследвания.
Цел на
действието е
засилване на
потенциала
за научни
изследвания
на
европейските
региони,
по-специално
като се
насърчат и подкрепят
в цяла
Европа,
регионалните
„клъстери с
научноизследователска
насоченост“, които
обединяват
университети,
научноизследователски
центрове,
предприятия
и регионални органи.
В частност
предоставя
се подкрепа за
дейности по
интернационализирането
и за
разработването
на стратегии
с трети държави.
http://cordis.europa.eu/fp7/capacities/regions-knowledge_en.html [45] Съобщение
на Комисията
до
Европейския
парламент, до
Съвета, до
Икономическия
и социален
комитет и до
Комитета на
регионите „Бюджет
за
стратегията
„Европа 2020 — Част
II: Информационни
документи за
политиките“,
COM(2011)500, 29 юни 2011 г.
Комисията
предложи за
периода 2014―2020 г.
механизмите
на ЕС за
гарантиране
на заеми да
се насочат не
само към
кредитирането
в национални
рамки, но и
към
трансграничното
кредитиране
или
кредитирането,
включващо
много
държави. [46] Например
чрез
сътрудничество
между клъстери:
партньорствата
между
клъстери
предлагат
конкретни
възможности
за подобрено
бизнес
сътрудничество,
което би
могло да се
развие и
пригоди към специфичните
нужди на
предприятията
в сектори
като туризма
и
творческите
отрасли, които
притежават
значителен
икономически
потенциал в
държавите от
Южното
Средиземноморие.
Отвъд този
конкретен
пример
Комисията
също така
обмисля да
подкрепи
обмена между
предприемачи,
установени в
различни
държави в
рамките на
Европейския
съюз и извън
него.