Accept Refuse

EUR-Lex Access to European Union law

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52009AE0348

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на Регионите — Да посрещнем предизвикателството на по-високите цени на петрола

OJ C 218, 11.9.2009, p. 101–106 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

In force

11.9.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 218/101


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на Регионите — Да посрещнем предизвикателството на по-високите цени на петрола“

COM(2008) 384 окончателен

2009/C 218/20

На 13 юни 2008 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 93 от Договора за създаването на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:

Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Да посрещнем предизвикателството на по-високите цени на петрола

Специализирана секция „Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 2 февруари 2009 г. (докладчик: г-н CEDRONE).

На 451-ата си пленарна сесия, проведена на 25 и 26 февруари (заседание от 25 февруари 2009 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 162 гласа „за“, 6 гласа „против“ и 12 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1

Европейският икономически и социален комитет споделя загрижеността на Комисията относно непосредствените и тревожни инфлационни последици от котировките на нефта върху някои сектори и най-уязвимите слоеве от населението. В действителност поскъпването на нефта се отразява пряко на цената на отоплението и на транспорта, и непряко — върху цената на хранителните продукти: тези пера представляват основната част от разходите на най-бедните домакинства.

1.2

Проблемът изисква енергични и неотложни действия, но поставя и един деликатен въпрос от общ характер. Подкрепата за бедните домакинства трябва непременно да бъде осъществена чрез мерки за пряко подпомагане на доходите, а не например чрез мерки от данъчно естество (напр. намаляване на данъка върху нефтените продукти), които действат върху пазарните цени, за да смекчат последиците от поскъпването на нефта.

1.3

ЕИСК счита, че е много важно пазарът да бъде поставен в условия да изпълни своята роля, а именно да регистрира повишаването на цените на нефта и да определя подходящите за тази ситуация реакции.

1.4

Увеличаването на цените трябва да насърчава всички оператори да реализират необходимите икономии на материали, чиято цена се е повишила, като ги замества с по-евтини продукти и съчетава производство и потребление, които дават възможност за икономии навсякъде, където това е технически възможно. Както беше отбелязано по-горе, необходимо е да бъдат защитени най-бедните домакинства, но само чрез действия за пряко подпомагане, без това да доведе до изкривяване на сигналите на пазара, които трябва да бъдат оставени да изпълняват своята естествена роля за възстановяване на равновесието.

1.5

Както потвърждава Комисията, трябва да бъдат приложени аналогични стратегии, за да бъдат подкрепени и онези производствени сектори, които са засегнати в значителна степен от повишаването на цените на нефта. Става дума преди всичко за рибарството, но в по-общ план и за всички сектори, чиято цел е задоволяване на потребностите от храни на населението, както и за транспортния сектор.

1.6

И в тези случаи мерките, които биха се оказали необходими, за да бъдат избегнати твърде опустошителните последици върху производителната икономика, следва да бъдат осъществени под формата на преки помощи, а не чрез данъчни мерки (намаляване на данъците), които биха предизвикали изкуствено намаляване на цените, които напротив би трябвало да отразяват увеличения недостиг на нефтените ресурси.

1.7

От друга страна, що се отнася до макроикономическото въздействие върху развиващите се страни, би било необходимо да се мисли за цялостни планове за подпомагане преди всичко на най-слабите икономики, най-вече като се предвидят финансови мерки, насочени към осъществяване на политики за икономия на енергия. И в този случай са необходими мерки за подкрепа, включително и от голям мащаб, които обаче не предизвикват отклоняване на сигналите, които пазарите във всички случаи трябва да могат свободно да следват.

1.8

Комитетът счита, че са необходими силни политически отговори от страна на Европейския съюз.

1.9

На първо място, в този, както и в други случаи, единното присъствие на организация като Европейския съюз, който осигурява една пета от световното производство, може да има тежест и да играе първостепенна роля. Точни и единно формулирани предложения от един толкова важен участник в международен план, не биха могли да бъдат лесно пренебрегнати. Съвсем различна е ситуацията, когато европейските инициативи се предприемат разпокъсано и понякога като че ли взаимно си противоречат.

1.10

В ситуация като сегашната, на възможно рязко поскъпване на една основна суровина, едно предложение за консултация и диалог на световно равнище с всички заинтересовани страни изглежда необходимо предварително условие за всяка друга инициатива. Може да се помисли за световна конференция, в която да участват страните производителки и страните потребителки.

1.11

На второ място, e необходимо да се стремим решително към постигането на единен европейски енергиен пазар. Европа беше изградена въз основа на големи проекти за единния пазар: на въглищата и стоманата, на атомната енергия, на селското стопанство; впоследствие от януари 1993 г., на стоките, услугите и капиталите и накрая от 1999 г. беше въведен паричният съюз. Настъпи времето да се извършат и конкретни действия относно пазара на енергията.

1.12

Това би позволило също така да се избегне този основен сектор да стане жертва на унищожителния натиск на спекулацията, която, както е известно, в нормални граници играе съществена роля за регулиране на пазарите, но отвъд тези граници внася елементи на пълна дезорганизация и абсолютна несигурност.

1.13

Европейският енергиен пазар трябва да стане прозрачен и контролируем от страна на съответните власти; трябва значително да бъде намалена нестабилността на цените. Това може да бъде постигнато също и чрез целенасочена информационна дейност и регулиране на стратегическите запаси. Адекватното регулиране на един толкова важен пазар като европейския сигурно би оказало много важно въздействие върху всички сфери в световен мащаб.

2.   Предложения

2.1

Следователно ЕС трябва да се върне към първоначалния си дух (Договорите за създаване на ЕОВС и Евратом) и накрая следва да създаде вътрешен енергиен пазар, необходимост, която днес е повече от неотложна, за да бъдат избегнати рискове и последици не само от икономически и социален характер.

2.2

ЕС трябва да се сдобие с необходимите инструменти за вземане на решения (следва да бъде „институционализирана“ процедурата, която наскоро беше въведена от френското председателство във връзка с финансовата криза), за да може да насочва енергийната политика в рамките на ЕС и да говори с един глас на международните форуми, които вземат тези политически решения, в това число и тези, свързани с нефта, като се започне с цената на доставките, като се направи така, че тя да не зависи от действията на спекулантите.

2.3

ЕС трябва да стреми към обща и прозрачна политика по отношение на понастоящем наличните нефтени запаси във всяка страна и към по-сигурна политика по отношение на доставките.

2.4

ЕС трябва да прилага общи мерки, като например хармонизирани данъчни инструменти по отношение на нефтените продукти, за да бъдат ограничени вредите, причинявани на най-силно засегнатите икономическите сектори, и да се постигнат споразумения за преки помощи за доходите на потребителите, в частност за най-слабите слоеве, в полза на които може да се използва и част от печалбата на предприятията.

2.5

ЕС трябва да се намеси по-решително, с цел да регулира конкуренцията в този сектор (днес на практика тя не съществува, като се има предвид, че пазарът на предлагането функционира в ситуация на олигопол), и да прецени възможността да се прибегне до политиката на администрирани цени, поне в периоди на по-дълбока криза, или най-малкото да прибегне до мерки за намаляване на често неоправданата разлика между производствените и потребителските цени. Това е ситуация, срещу която потребителят често е безсилен и незащитен.

2.6

Европейският съюз трябва да подкрепя и финансира чрез общ фонд изследванията и разработването на алтернативни енергийни източници, за да се намали зависимостта от нефта, по-специално в транспортния сектор, като се започне от автомобилния, чрез чувствително засилване на инвестициите в тази област, например като се премахнат данъците върху тях или като нефтените предприятия бъдат задължени да отпускат част от печалбите за тази цел.

2.7

ЕС не трябва да позволява дефлацията, причинена от внезапното спадане на цената на суровия нефт и от рецесията, да предизвиква по-сериозни от инфлацията икономически щети. Една базова инфлация, която вследствие на инерция (или поради несъвършенство на пазара?) продължава да съществува дори след спадане на котировките на суровия нефт, като прикрива по този начин настъпването на евентуална дефлация.

3.   Въведение

3.1

Комисията накрая реши да се занимае с проблема за повишаването на цената на нефта или, по-точно, на колебанията в цените на нефта, в светлината на събитията от последните месеци, свързани с финансовата спекулация и с борсовия срив. Тъй като повишаването на цените предизвиква инфлационни напрежения в ЕС, ЕЦБ и Федералният резерв бързо се намесиха. Тези контрамерки смекчиха инфлационните напрежения, но забавиха икономическия растеж.

3.2

Едва наскоро, с цел справяне със световната финансова криза, бяха преразгледани рестриктивните финансови стратегии: независимо от това финансовата криза доведе до тежка рецесия, която няма никаква връзка с нефта, поради което инфлационните напрежения, самите те предизвикани от нефта, значително намаляха; следователно ще изчезне стимулът за увеличаване на неговата цена.

3.3

Другата най-важна последица е изместването на покупателната способност от страните потребителки към страните производителки и това явление може да бъде отново балансирано, като страните производителки увеличат вноса от страните потребителки (от 2002 до 2007 г. този внос се увеличаваше средно с 26 % годишно, с много по-голям темп отколкото общия на световния внос).

3.4

Както ще видим по-ясно в резюмето, проблемът е разгледан от Комисията от различни аспекти, докато други почти са пренебрегнати или пропуснати (например последиците от спекулацията, наличието на форми на олигопол в този сектор, които лесно се преобразуват в „картели“ със съответните последици, и т. н.).

3.5

Следователно ЕИСК има нужда да извърши откровена и обективна оценка на съобщението, като изтъкне неговите положителни и отрицателни страни, за да направи препоръки и предложения, с които се цели намаляване на инфлационните последици върху цените и производствените разходи.

3.6

Освен това Комитетът ще трябва да подчертае и политическите недостатъци на ЕС, слабостта му в международен план, разногласията в него относно основните причини за липсата на контрол на нефтения „пазар“ и спекулациите, на които той е подложен.

3.7

Трябва да се отбележи и още нещо: във връзка с промените в цената на нефта, със силен спад спрямо юли 2008 г., би било необходимо да се актуализира заглавието на съобщението на Европейската комисия. В съдържанието на настоящото становище във всеки случай се отчитат колебанията в цената на нефта, с които свикнахме, и то не само върховите им стойности.

4.   Основно съдържание на съобщението

4.1   Причините за повишаването на цените

4.1.1

Комисията счита, че рязкото повишаване на цената на нефта през последните месеци може да бъде сравнено само с това от 70-те години, че, от друга страна, потребителските цени са в съответствие с тези на суровия нефт и че сегашното равнище надхвърля върховите стойности, достигнати в началото на 80-те години.

4.1.2

Комисията счита освен това, че сегашното повишаване на цените на нефта произтича главно от значителната структурна промяна в търсенето и предлагането, която се дължи на увеличаването на потреблението (по-специално в Китай и Индия), на намаляването на залежите, на недостатъчната способност за реагиране на държавните компании на страните от ОПЕК, на слабия капацитет на рафинериите в някои страни, на обезценяването на долара, на повишаването на инфлацията и т. н.

4.2   Отраженията върху икономиката на ЕС

4.2.1

Най-тежките отражения включват повишаването на инфлацията, въздействието върху цените на енергията като верижна реакция; много често, дори когато цените на суровините намаляват, потребителските цени не отразяват тази тенденция.

4.2.2

Най-сериозните отражения се наблюдават върху семействата, в частност върху онези с ниски доходи, въпреки че това явление се проявява в различна степен в отделните европейски страни, което води до увеличаване на икономическия дисбаланс и влошаване на покупателната способност на заплатите, а оттам до увеличаване на бедността.

4.2.3

Последиците са тежки също така за предприятията и за растежа. В частност, Комисията споменава, че най-засегнатите сектори са земеделието, транспортът и рибарството. Надяваме се, че тази ситуация може да предизвика по-голям интерес към изследванията и разработването на източници на възобновяема енергия.

4.3   Макроикономическото въздействие в развиващите се страни

4.3.1

И в развиващите се страни вносителки на нефт, последиците за гражданите и за предприятията ще бъдат все по-тежки поради повишаването на инфлацията.

4.3.2

В тези страни последиците са още по-сериозни поради въздействието върху хранителните продукти, публичните финанси и др., докато в слабо развитите, но изнасящи нефт страни се наблюдава натрупване на капитали, което предполага специфични предизвикателства за макроикономическите политики, като се има предвид често незадоволителното управление на приходите от нефта.

4.4   Политическите отговори на ЕС

4.4.1

Отговорите на ЕС се основават на хипотезата, че тези цени ще останат високи в средносрочен и дългосрочен план, което предполага необходимост от адекватни отговори, като препоръчаните в пакета относно изменението на климата и възобновяемите енергии и като отговорите, предвидени за постигането на истински единен енергиен пазар.

4.4.2

Сега е необходимо да се положат усилия, за да се смекчат последиците върху потребителите, в частност за най-бедните домакинства; препоръките включват от системата за данъчно облагане на нефтените продукти до предложение за среща на високо равнище между страните производителки и страните потребителки, като се предоставят допълнителни ресурси на страните вносителки на нефт.

4.4.3

Като структурни отговори в средносрочен план се препоръчват: засилване на диалога с основните страни производителки; упражняване на надзор над „конкуренцията“ в сектора; оценяване на прозрачността по отношение на запасите; преразглеждане на действащото общностно законодателство в тази област (запасите); разглеждане на данъчните мерки в полза на енергийните източници с ниски въглеродни емисии; използване на печалбите от нефтодобивната промишленост за инвестиции, евентуално данъчно облагане на тези печалби; благоприятстване на диалога между ЕС и развиващите се страни.

4.4.4

Като структурни отговори в дългосрочен план се препоръчват: сключване на споразумение между държавите на ЕС относно изменението на климата и възобновяемата енергия; подобряване на енергийната ефективност; извършването на структурни промени, с цел да се засили ефективността на транспортния и рибарския сектор; предоставяне на стимули в областта на прякото данъчно облагане или субсидии за насърчаване на икономиите на енергия в домакинствата; по-голямо разнообразие на енергийните доставки на ЕС.

5.   Бележки

5.1

Съобщението на Комисията беше изготвено след тревожния „пик“, достигнат от цената на нефта в началото на миналото лято. Необходимо е все пак да се припомни, че съвременната икономика ни приучи на непредвидени и големи промени в перспектива, при това на много кратки интервали от време.

5.2

В действителност световната икономика, за разлика от онова, което се наблюдаваше преди няколко месеца, се характеризира с тревожна изгледи за рецесия, която, според предвижданията на Международния валутен фонд (МВФ), изглежда ще засегне и всички нововъзникващи икономики, които иначе напоследък (последните тридесет години след края на периода, който беше наречен „златният век“ на съвременния капитализъм), започнаха да се развиват значително по-бързо и стабилно, отколкото развитите страни.

5.3

В този контекст намаляването на цената на нефта, след достигнатите върхови стойности през юли миналата година (те представляваха абсолютни рекорди както в номинална стойност, така и в реално изражение), до най-ниските стойности през ноември 2008 г., които, като се изключи инфлацията, се върнаха на равнищата от преди 25 години, би могло да не бъде само епизодично. Страхът, който понастоящем преобладава сред икономистите е, че внезапно ще се появи дефлация, която очевидно не би отминала и нефтения пазар.

5.4

Освен това е добре да се избягват дългосрочните прогнози относно възможното изчерпване на наличните подземни запаси. От десетилетия насам този страх се появява периодично; възможно е обаче той да е необоснован. В един скорошен брой на известното списание „Economist“ (от 21 юни 2008 г.) се отбелязва, че при сегашния темп на производство известните ни нефтени запаси би трябвало да стигнат за 42 години (това време не е малко: какво ли би могло да се случи, особено в областта на научните и технологични иновации, през следващите 42 години?); отбелязва се също така обаче, че запасите на страните от Близкия Изток не се променят от много години, от което може да се направи изводът, пак според същото списание, че новите открития засега компенсират произведения и изгорен нефт, или пък, че оценките на запасите не са много точни. Все пак трябва да се подчертае, че изчислението се опира на настоящите производствени нива. Проблемът, обаче, не е толкова изчерпването на запасите в дългосрочен план, а е по-скоро свързан с перспективите за кризи, произтичащи от дисбаланса между търсене и предлагане в краткосрочен план, и специално в следствие на евентуални прекъсвания на производството в стратегическите зони.

5.5

Търсенето на нови запаси и нови източници е и трябва да остане непрекъснат процес. Събитията, свързани с нефтените шокове от 70-те години, които са сред най-големите през миналия век, са особено показателни и много красноречиви в рамките на този контекст; тези шокове са повече последица от свиванията на предлагането, наложени от страните производителки, отколкото естествени явления на пазара, на които обаче изглежда се дължат настоящите дисбаланси. Във всеки случай настъпилото тогава рязко увеличение на цените доведе до търсенето на нови източници чрез използването на високо иновационни методи на производство.

5.6

Един по-внимателен анализ на промените на пазара, произтичащи от всяко явление на дисбаланс между търсенето и предлагането, не трябва никога да се пренебрегва.

5.7

Вследствие на строгите парични политики, възприети от началото на 80-те години и прилагани най-вече от правителствата на Роналд Рейгън в Съединените щати и от Маргарет Тачър в Обединеното кралство, въз основа на теориите на чикагската монетарна школа на Милтън Фрийдман, бяха достигнати силни повишения на лихвените проценти, които накараха притежателите на запаси да променят своите приоритети и да разглеждат като много вредно съхраняването на наличните нефтени ресурси под земята, тъй като те престанаха да носят големи печалби. Повишаването на лихвените проценти беше една от главните причини за разпадането на нефтения картел в средата на 80-те години.

5.8

В един изчерпателен анализ би трябвало да се вземе под внимание не само събраната информация благодарение на геологичните или технологични знания като цяло, но също и заключенията, които могат да се направят от едно икономическо проучване; въз основа на това проучване, въпреки че недостигът на ресурси и прекалено голямото търсене в сравнение с предлагането води до повишаване на котировките, тe имат обратно въздействие върху наличността на самите ресурси и често допринасят за намаляване на дисбалансите. В тези случаи е необходимо да се вземе предвид, че при едно увеличено търсене на нови нефтени запаси може да има взаимозависимост с райони и места, особено чувствителни от екологична гледна точка (например Северния полюс). Такава ситуация трябва да бъде избегната, като се търсят алтернативни източници.

5.9

За да се открият причините за неотдавнашното повишаване на котировките, може да се направи друго проучване от методологично естество. Възможно най-точното познаване на ситуацията, срещу която трябва да се изправим, със сигурност е съществено предварително условие за всяка стратегия за действие. Големият италиански икономист Луиджи Еинауди ни предупреждаваше, че „знанието е предварително условиe за вземане на решение“.

5.10

ЕИСК счита, че едно по-задълбочено познаване на функционирането на нефтения пазар е повече от желателно. Опасенията, предизвикани от силните колебания на цените на нефта се базират на статистическите данни, основани главно на изследването на цените, които се регистрират ежедневно на пазарите. Например една от най-известните методики е използваната от МВФ при изчисляването на така наричената APSP (average petroleum spot price) - средногодишна средна спот цена, която е средна аритметична непретеглена величина на котировките на сорта Брент в Дубай и на американския сорт WTI.

5.11

Би могло да се окаже полезно да се посочват средните котировки за внос на суров нефт, които се получават от статистическите данни за външната търговия поне на основните страни вносителки. Много вероятно е познаването на условията за доставки на суров нефт да е значително по-достоверно, отколкото това, което се основава на изготвянето на пазарните котировки за деня.

5.12

ЕИСК счита, че е правилно да се твърди, че един точен анализ на причините за неотдавнашното рязко повишаване на цената на нефта и за още по-скорошното ѝ драстичното понижаване трябва да се базира на проучване на реалните тенденции в световната икономика.

5.13

Комитетът обаче отбелязва, че в съобщението изобщо не се споменава за влиянието, което изключително силните спекулативни действия със сигурност оказаха върху неконтролираното повишаване на цените на нефта. Ако те липсваха много трудно би могло да се достигне котировка от 147 долара за барел през юли и котировка от около 60 долара през октомври 2008 г.

5.14

Изхождайки обаче от движенията на основните структурни данни, може да се констатира, че световното енергийно потребление надхвърли вече устойчивите 10 милиарда тона нефтен еквивалент и че този растеж се стимулира от повишаване на световния БВП, който, както в абсолютна стойност, така и по относителна интензивност, е безпрецедентен в историята.

5.15

Необходимо е все пак да се оцени важността на изгледите за рецесия, предизвикана от кризата на световните финансови пазари; във всеки случай не може да се подценява факта, че за период от четири години, от 2004 до 2007 г., световното производство се увеличаваше с 5 % годишно, най-вече поради упражнявания от възникващите икономики натиск, на първо място от Китай и Индия, но не само: Африка също се пробуди и показва годишен растеж от 6-7 %. Необходимо е също така да се отчете, че Русия е на път отново да завоюва мястото на световен гигант, което заемаше преди, и че новите участници на международната сцена са много на брой.

5.16

Световният БВП, изчислен в реални стойности по цени от 2007 г., нарасна от 53 трилиона долара през 2003 г. (изчислени, както според нас е правилно, по отношение на паритета на покупателната способност или ППС, а не въз основа на пазарния обменен курс) на 65 трилиона през 2007 г., като по този начин отбеляза увеличение от 12 трилиона долара - все едно към световната икономика за период от четири години е била добавена стойност на икономическото производство, равняваща се на тази на Съединените щати.

5.17

Увеличение с 5 % годишно означава, че ако се запази този темп на растеж (което не е абсолютно невъзможно), за четиринадесет години световното производство би се удвоило, а за двадесет и осем би се увеличило четири пъти, период от време, който се равнява на едно поколение. Тази перспектива може да изглежда невероятна, но показва, че навлизаме в съвсем нова фаза на икономическата история.

5.18

В съобщението с право се припомня, че както във всички исторически епохи, основен фактор на икономическия растеж е енергията. Ето защо една от основните последици от сегашното изключително силно икономическо развитие, на което сме свидетели, е огромният натиск върху енергийните източници.

5.19

Както вече споменахме, необходимо е да се обърне внимание на последиците, предизвикани от спекулациите, които се извършват в голям мащаб на пазара на нефт и засилват процеси, основните причини за които обаче несъмнено са структурни.

5.20

За да се разбере явлението „колебания на цените“, е необходимо да се отчете факта, че понастоящем една трета от консумираната енергия произлиза от нефта!

5.21

Ако разгледаме по-внимателно наличните данни относно цените на нефтения пазар, ще стигнем до изненадващи резултати, които не съвпадат с твърденията на Комисията (източник: http://inflationdata.com/inflation/inflation_Rate/Historical_Oil_Price Table.asp на „Financial Trend Forecaster“).

5.22

Този анализ на данните дава възможност да се установи, че от края на 40-те до средата на 70-те години цената на нефта, изразена в реални стойности, т.е. независимо от общата инфлация, свързана с общото движение на цените, по същество остана непроменена, надхвърляща с малко една средна стойност от 20 долара за барел! Тази тенденция произтича от всички източници, които могат да бъдат консултирани в тази сфера.

5.23

В продължение на почти тридесет години (период, по-късно наречен „златния век“ на съвременния капитализъм, който големият историк Eric Hobsbawn окачестви като най-интензивната и мащабна преживяна досега от човечеството фаза на икономическо развитие) изключително силното развитие на световната икономика не беше възпрепятствано от недостига на енергийни източници: предлагането очевидно беше в състояние да отговори на изключително повишеното търсене.

5.24

Както е известно обаче, нефтените шокове от 70-те години, първият от които съвпадна с войната „Йом Кипур“ през октомври 1973 г., а вторият с революцията на Хомейни в Иран, предизвикаха рязко покачване на цените, което може да бъде приписано, както Комисията твърди, на контролираща производството дейност, осъществена успешно от картела ОПЕК.

5.25

Според ЕИСК, напротив, тази криза и рязкото повишаване на котировките бяха причинени и от други фактори, по-специално фазата на голям монетарен безпорядък, чиято кулминационна точка беше декларацията за неконвертируемостта на долара от август 1971 г. Този безпорядък беше предизвикан от прекомерния дефицит на платежния баланс на Съединените щати, който не позволи да се запази паричния режим със стабилни обменни курсове на споразуменията от Бретън Уудс. Кризата на долара се прояви чрез силни инфлационни напрежения, които накрая се отразиха до голяма степен на нефтения пазар. На последно място е необходимо да се припомни, че в началото на 70-те години световната икономическа конюнктура се характеризираше с много силен подем на производството, който доведе до голям натиск върху търсенето на целия пазар на суровини.

5.26

Струва ни се, че различията с настоящата ситуация са по-големи, отколкото приликите. Общото е единствено много силният растеж на световната икономика. И напротив, изглежда, че не можем да наблюдаваме значителни пазарни манипулации освен спекулативните маневри, които се различават значително от действията на нефтения картел ОПЕК, който официално играеше ролята си на истински международни конференции.

5.27

ЕИСК счита, че настоящото натрупване на доларови резерви, най-вече в Китай и Япония, също има малко общи елементи с разпространяването на подобни валутни резерви между края на 60-те и началото та 70-те години. Китай и Япония избягват да ликвидират наведнъж и необмислено значителните си резерви от долари на пазара.

5.28

Изключително стриктната парична политика на големите западни държави доведе, най-вече от 1986 г. насам, до срив на цените. Интересно е да се отбележи, че, отново в реално изражение, средната стойност на котировките през седемгодишния период от 1993 до 1999 г. възлизаше на 23 долара за барел, т. е. същата средна стойност като тази отпреди четиридесет години (1953-1959 г.), след изключителен растеж на световната икономика и на търсенето на нефт.

5.29

ЕИСК споделя позицията на Комисията, която твърди, че ускоряването на световния икономически растеж, въпреки че неговият център вече не е в развитите, а в нововъзникващите икономики, е не по-малко показателно. Това развитие изглежда постави началото на една съществена тенденция за растеж на номиналните и реалните котировки на нефта от една умерена стойност от около 30 долара за барел през 2003 г. (година, от която започва „силната“ фаза на световната конюнктура) до сегашната стойност, надхвърляща 60 долара, която на практика е двойно по-голяма. Вярно е обаче, че от 2003 до 2007 г. доларът загуби една четвърт от стойността си по отношение на еврото, поради което котировките на нефта в евро не се удвоиха, но все пак се увеличиха с 50 %.

5.30

Това твърдение е вярно, въпреки че „пикът“ от 147 долара през юли миналата година вероятно е в резултат на един спекулативен „балон“; и въпреки че този пик е от такова естество, ние би трябвало да очакваме покачване на цените в близко бъдеще, когато спекулантите отново ще започнат да купуват нефт на цена, която ще бъде считана за ниска. Главните участници в световната нефтена индустрия, чиято възможност за влияние би трябвало поне да бъде ограничена и да стане по-прозрачна, в действителност понастоящем считат за „естествена“ една цена от около 80 долара за барел, т. е. равнище, което е значително по-високо от това на котировките, регистрирани по време на фазата на възстановяване (около 30 долара за периода 2002-2003 г.).

Брюксел, 25 февруари 2009 година.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI


Top