Accept Refuse

EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52008IE1674

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Структурна и концептуална промяна — задължително условие за изграждане на конкурентоспособна европейска индустриална система на световно равнище, основана на знанието и научните изследвания (Европа в позиция на догонващ или на лидер?)

OJ C 100, 30.4.2009, p. 65–71 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

30.4.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 100/65


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Структурна и концептуална промяна — задължително условие за изграждане на конкурентоспособна европейска индустриална система на световно равнище, основана на знанието и научните изследвания (Европа в позиция на догонващ или на лидер?)“

2009/C 100/11

На 17 януари 2008 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността, да изготви становище по собствена инициатива относно

„Структурна и концептуална промяна — задължително условие за изграждане на конкурентоспособна европейска индустриална система на световно равнище, основана на знанието и научните изследвания (Европа в позиция на догонващ или на лидер?)“.

Консултативната комисия по индустриални промени, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 10 септември 2008 г. (докладчик: г-н TÓTH, съдокладчик: г-н LEO).

На 448-ата си пленарна сесия, проведена на 22 и 23 октомври 2008 г. (заседание от 22 октомври), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 98 гласа „за“ и 1 глас „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1.   Изменението на климата, демографските промени, глобализацията, недостигът на суровини и енергия ще доведат до значителни икономически и обществени промени в Европа. Въздействието върху жизнения стандарт и конкурентоспособността в Европа зависи в определяща степен от това дали ще се удаде своевременно да бъдат предприети необходимите мерки. Необходимостта да се намерят иновативни отговори на новите предизвикателства произтича и от европейския процес на догонване, който приключи успешно в редица области. Достигането на технологичната граница превръща самостоятелните иновации в най-съществения фактор за развитие, но изисква също така промени и в области, които дълго време бяха смятани за фактори за успех (напр. образованието и обучението). Насърчаването на сближаването в рамките на Общността е също толкова важна цел. Съществуващата необходимост от адаптиране ще постави европейския социален модел на изпитание, резултатът от което ще бъде решаващ за качеството на живот на днешните и на бъдещите поколения. При преодоляването на тези предизвикателства важна и конструктивна роля ще играят социалният диалог и диалогът с гражданското общество, като в тях се включат всички заинтересовани участници.

1.2.   Във всеки случай, за справяне с настоящите предизвикателства и за разкриване на допълнителен потенциал за развитие в Европа се изискват по-голяма адаптивна способност и по-висока скорост на адаптиране. Лисабонската стратегия (1) постави цели, които в голяма степен съвпадат с тази перспектива и са важни за Европа. Обхватът на необходимите действия за адаптиране обаче често беше неясен, а превръщането на основните насоки в стратегии за икономическа политика често се извършваше твърде колебливо. Последиците от този подход са добре известни и сега са нужни нови усилия, за да може отново решително да се върви към постигането тези цели. Поради това се предлага трайно увеличаване на средствата за прилагане на Лисабонската стратегия.

1.3.   Същевременно е ясно, че не може да има една универсална стратегия за всички и че в областта на някои политики всяка държава-членка трябва да изпълнява европейските насоки като използва отделен, пригоден към националните дадености пакет от мерки, за да се гарантира ефикасна политика. При това обаче трябва да се следи мерките на европейско равнище и онези в съответната държава-членка да се допълват взаимно. Същите изисквания за взаимна допълняемост се отнасят, разбира се, и за мерките, предприемани на равнище ЕС. Колкото до хоризонталните политики, т.е. въпросите, които попадат в компетенциите на различни главни дирекции, то при тях също е необходимо съответната стратегия да се прилага координирано. И в двата случая взаимната допълняемост се получава в резултат на ясно изразени сътрудничество и координация на съвместно разработвани и прилагани политически стратегии и мерки.

1.4.   Днес често се дават обещания за сътрудничество и координация, в действителност обаче само неохотно се полагат усилия за тяхното осъществяване. Необходимо е да настъпят промени в това отношение, за да се увеличи максимално положителното въздействие на координираното прилагане (2). Ефективността може да се повиши и на равнище държави-членки чрез засилено сътрудничество при разработването и прилагането на мерки. За да се подкрепи този процес, част от допълнителните средства би следвало да бъдат отделени специално за разработването на програми за сътрудничество между двете равнища — общностно и на държавите-членки. Достъпът до тези средства би трябвало да е възможен единствено при прилагането на мерки, които са изрично съгласувани помежду си и служат за постигането на общи цели.

1.5.   Европа е изправена пред предизвикателство главно поради това, че само в няколко държави-членки са поставени насоки за работа на равнището на върховите постижения. Много държави-членки все още не са успели да извършат прехода от фазата на догонването към фазата на производство, достигащо до технологичната граница. В хода на прехода към икономика, основана върху знанието, нараства търсенето на по-високо квалифицирана работна сила. За справяне с тази ситуация са нужни средно- до дългосрочни прогнози за необходимото равнище на квалификация на работниците. Тези прогнози ще бъдат основата за определяне на преструктурирането, което трябва да се извърши в сектора на образованието и обучението.

1.6.   За решаване на предстоящите проблеми и за подобряване на възможностите на икономиката са необходими структури в научноизследователската област, които да постигат върхови резултати. В това отношение също са нужни дългосрочни усилия, за да могат както резултатите от изследванията, така и преподавателската дейност да продължат да се развиват и да се приближат на широк фронт до водещите в тези области. След повторния старт на Лисабонската стратегия, на европейско равнище вече бяха поставени някои ориентири, за да се поеме по този път. Европейският съвет за научни изследвания и Европейският институт за иновации и технологии ще ускорят този процес на промяна. Инвестициите в тези структури трябва да продължат да се увеличават в бъдеще, за да бъдат държавите-членки мотивирани да прилагат допълващи се стратегии. Освен това е необходимо да продължи да се насърчава и близкото сътрудничество между предприятията и академичните, университетските и изследователските общности и да се подкрепя спомагателната структура на услугите като напр. научните, иновационните, технологичните и индустриалните паркове.

1.7.   Наред с инвестирането в работна сила и в научни системи, за насърчаване на научните изследвания на държавите-членки са необходими значително по-силна подкрепа за рискови иновационни проекти, подобрения при защитата на правата на собственост (напр. европейският патент и мерки срещу пиратството на изделия), благоприятна за иновациите нормативна уредба на стоковия пазар и на пазара на труда, съобразени с риска възможности за финансиране, мерки за стимулиране на търсенето на иновации (напр. вътрешен пазар, обществени поръчки, водещи пазари), насърчаване на по-голяма мобилност на всички равнища и на съответна политика на конкуренция и макрополитика. Успешното прилагане на тези политически подходи ще доведе до значително по-големи усилия за иновации, а с това и до увеличаване на разходите за НИРД.

1.8.   В крайна сметка става дума за създаването на система, която реагира гъвкаво и бързо на възникващите предизвикателства. Този подход почива върху убеждението, че бъдещите разходи вследствие на днешно бездействие ще бъдат много по-високи от разходите за мерките, които трябва да се предприемат сега. Това важи във висока степен, но не изцяло, и за мерките в областта на екологичната политика. Именно при тези мерки Европа играеше в миналото пионерска роля – роля, която трябва да се засили чрез последователно продължаване на подетата стратегия. Това осигурява индустриално-политическия (предимството на пионер), обществения и екологичния дивидент, който може да се получи в резултат на мерките за опазване на околната среда чрез хармонизирана нормативна уредба за околната среда, стандартизация, насърчаване на иновациите в технологиите в областта на околната среда и чрез подкрепа на социалните иновации.

1.9.   Такава ориентирана към бъдещето стратегия обаче трябва да има и подкрепата на обществото, за да може да бъде успешно осъществена. Ако необходимостта от промяна не е понятно разяснена и ползите не са очевидни или пък са несправедливо разпределени, тогава и готовността за полагане на обществени и лични усилия за адаптиране ще бъде слаба. Изработването на тази стратегия и нейното популяризиране са немислими без институциите на гражданското общество. Предпоставка за добро възприемане от обществеността е, разбира се, и упражняването от нейна страна на влияние при определянето на стратегията и на мерките. Ако още в подготвителната фаза има широко участие на гражданите и дискусии, вероятността за създаването на съвместен проект нараства. Въпреки че вече е почти твърде късно за дискусии върху продължаването на Лисабонската стратегия, би трябвало все пак да се направи опит в тях да се включат широки кръгове от заинтересованата общественост.

2.   Изходна ситуация

2.1.   През последните 50 години икономическите резултати на Европа трайно се подобряваха, като по този начин се намали изоставането ѝ от ХIХ и първата половина на ХХ век (3). Междувременно Европа почти настигна САЩ по производителност на час, въпреки че производителността на глава от населението се задържа на почти 70 % от тази на САЩ (вж. Gordon 2007 г.). Процесът на догонване обаче неочаквано се прекъсна през 1995 г. и последва период, през който растежът в САЩ беше много по-голям, отколкото този в Европа. За основна причина за ускоряването на икономическия растеж на САЩ се смята по-бързото внедряване на нови технологии — в случая информационни и комуникационни технологии. В тази област САЩ реагираха по-бързо, отколкото повечето европейски страни, както по отношение на разработването, така и по отношение на разпространението на тези технологии.

2.2.   Разликите в скоростта на разработване и въвеждане на новите технологии обаче не са специфични само за информационните и комуникационните технологии, а са последица от установената икономико-политическа система. САЩ, които са лидер в много нови технологии, се основават на подчертано пазарно ориентирана система, характеризираща се с водещи световни университети и научноизследователски институти, висококвалифицирани работници от всички региони на света, висока степен на поемане на риск, бързо нарастване на нововъзникващите предприятия и хомогенен вътрешен пазар.

2.3.   Европейските страни, от своя страна, създадоха структури и предприеха икономическо-политически мерки в подкрепа на процеса на догонване и бързото въвеждане на нови технологии. Високите равнища на инвестициите бяха и продължават да бъдат видим признак за този подход, също както и все по-ясно изразената ориентация на образователните системи към професионалното обучение, наличието на структури с тенденция да не поемат рискове при финансирането на иновациите, по-слабите инвестиции във висшето образование и често пъти недостатъчно енергичното разработване на продукти и технологии.

2.4.   Слабият европейски растеж през последните години (вж. напр. Breuss, 2008 г.) подсказва, че в много области потенциалът за растеж, съдържащ се в стратегията за догонване, е в голяма степен изчерпан. Преходът от стратегия на догонване към лидерска позиция обаче изисква значителни промени, които в Европа са едва в начална фаза и често са се извършвали само половинчато. С все по-голямото приближаване до технологичната граница независимите и радикални иновации (в смисъл на пазарни новости) се превръщат в основен източник на растеж. За да се подкрепи тази тенденция, е необходимо да бъдат преустроени секторите (напр. образованието и обучението, регулирането на стоковия пазар и на пазара на труда, макроикономическото управление), определяни в миналото като фактори на успеха в процеса на догонване. Нуждата от промени в Европа обаче е резултат и от днешните предизвикателства, сред които са изменението на климата, глобализацията, демографските промени, намаляването на наличността на суровини и енергия. При това е важно да се създадат структури, които могат бързо да реагират на новите предизвикателства и осигуряват социално приемливи, щадящи околната среда и конкурентоспособни решения.

2.5.   В крайна сметка става дума за създаването на система, която реагира гъвкаво и бързо на възникващите предизвикателства. Този подход почива върху убеждението, че бъдещите разходи вследствие на днешно бездействие ще бъдат много по-високи от разходите за мерките, които трябва да се предприемат сега. Това важи във висока степен, но не само, и за мерките в областта на околната среда. Именно при тези мерки в миналото Европа играеше пионерска роля — роля, която трябва да се засили чрез последователно продължаване на подетата стратегия. Това осигурява индустриално-политически (предимството на пионер), обществен и екологичен дивидент, който може да се получи в резултат на мерките за опазване на околната среда чрез хармонизирана нормативна уредба за околната среда, стандартизация, насърчаване на иновациите в технологиите в областта на околната среда и чрез подкрепа на социалните иновации.

2.6.   Изредените по-долу съображения са насочени към онези раздели на Лисабонската стратегия, които са свързани с иновациите. При това се разглеждат възможности как да се формулира ефикасна политика в разнородната европейска среда.

3.   Европейският отговор на слабия растеж през 90-те години: Лисабонската стратегия

3.1.   Отговорът на Европа на нарастващото изоставане спрямо САЩ по отношение на производителността и икономическия растеж бе Лисабонската стратегия, която след подновяването ѝ през 2005 г. е насочена също и към увеличаване на разходите за НИРД до 3 % от БВП и към повишаване на нивото на заетост до 70 % от хората в трудоспособна възраст.

3.2.   Стремежът към увеличаване на разходите за НИРД се основава на голям брой икономически проучвания, които сочат ясна положителна взаимовръзка между икономическото развитие и разходите за НИРД. При формулирането на целите не бе отделено достатъчно внимание на обстоятелството, че равнището на разходите за НИРД зависи от отрасловата структура и че то може да бъде оценено единствено по отношение на отрасловата структура. По-нови проучвания (Leo – Reinstaller – Unterlass, 2007 г., Pottelsberghe, 2008 г.) показват, че разходите за НИРД на повечето „стари“ държави-членки са почти на равнището, което би могло да се очаква въз основа на отрасловата структура, докато в повечето „нови“ държави-членки тези разходи са по-ниски от това равнище (т.е. под 45-градусовата линия, вж. фигура 1). Швеция и Финландия (а също и САЩ) правят значително по-големи разходи за НИРД, отколкото би могло да се очаква, като се има предвид тяхната отраслова структура. От една страна, това е резултат от обстоятелството, че в някои области тези страни работят на технологичната граница и поставят по-силен акцент върху иновациите, отколкото техните конкуренти, и — що се отнася до САЩ — произвеждат за голям вътрешен пазар. От друга страна, по-големите разходи за НИРД могат да се дължат също и на по-силната научноизследователска насоченост на висшето образование (вж. Pottelsberghe, 2008 г.).

Фигура 1: Разходи за НИРД, коригирани съобразно структурните характеристики на икономическите сектори в държавите-членки

Image

3.3.   Следователно, ако разходите на европейските предприятия за НИРД (поне в „старите“ държави-членки) съответстват във висока степен на отрасловата структура, няма категорични основания за съществена промяна в разходите за НИРД, тъй като на тях трябва да се гледа и като на ценови фактор, а възвращаемостта им е по-ниска. По-големи инвестиции в разходи за НИРД са оправдани в случаите на приближаване до „технологичната граница“ или когато те се налагат поради структурна промяна (4) с цел да се създадат отрасли с интензивна научноизследователска дейност (5). И двете промени са задължително необходими, за да остане Европа конкурентноспособна и да се съхрани „европейският модел“.

3.4.   Това обаче няма да бъде постигнато с изолирано увеличение на средствата за НИРД, а по-скоро чрез по-силна подкрепа за рискови иновативни стратегии, чрез инвестиции в научноизследователската инфраструктура и чрез подобрения в системата на образование и обучение. Други необходими промени са създаването на пазарна среда, благоприятстваща иновациите и по-голямата мобилност на всички равнища (вж. Aho et al, 2006 г.). Необходими са също и допълнителни мерки при регулирането на трудовия пазар и на системата на финансиране, на политиката на конкуренция и на макрополитиката. Успешното прилагане на тези политически подходи ще доведе до значително по-големи усилия за иновации, а с това и до увеличаване на средствата за НИРД.

3.5.   Преместването на икономическо-политическия акцент от НИРД върху иновациите намалява също и присъщото привилегироване на „високотехнологичните индустрии“, което е резултат от опита да се увеличат разходите за НИРД. По този начин се повишава стойността на сектори, които са високотехнологични по отношение на използваните технологии, но в които не се правят големи инвестиции за НИРД, тъй като техните иновационни усилия почиват върху интелигентно използване на технологии и върху човешка изобретателност. Така например редица иновации на високо технологично ниво в областта на творческите индустрии, на стоманодобивната промишленост или в текстилния сектор и в сектора на облеклата се извършват без или с малко собствени разходи за НИРД. Стана също така ясно, че в практически всички отрасли има потенциал да бързо разрастващи се малки и средни предприятия — т. нар. „газели“ (вж. Hölzl — Friesenbichler, 2008 г.), което също говори в полза на широкото насърчаване на иновациите. Поставянето на фокуса върху високотехнологичните отрасли — а това осигурява тяхното голямо значение и в бъдеще — се основава на голямото нарастване на тяхното търсене. Ако се удаде чрез усилия в областта на НИРД да се осъществят успешни иновации, то тогава резултатите по отношение на икономическия растеж и на растежа на заетостта могат да бъдат свръхпропорционално високи поради нарастване на търсенето (Falk — Unterlass, 2006 г.).

3.6.   Новите и старите предизвикателства изискват върхови постижения както в научните изследвания, така и при тяхното приложение. Изправена пред глобалните предизвикателства, Европа може да остане конкурентоспособна единствено чрез върхови постижения във фундаменталните и в приложните изследвания. Сериозни ограничения за следването на тази стратегия има понастоящем в областта на човешкия капитал, които в бъдеще ще стават все повече. Повече и по-добре образовани работници със средно и висше образование са предпоставката за структурна промяна и за приближаване към технологичната граница. Досегашните пропуски могат обаче да бъдат поправени само в течение на един дълъг период от време, а в много случаи все още не се работи достатъчно енергично за тяхното преодоляване. Същевременно трябва да се следи, при образователните структури предлагането на места за обучение да бъде съобразено с търсенето (6), а на продължаващото обучение на работниците (ключова дума: учене през целия живот) да се отделя също толкова внимание, за да могат работниците да запазят своята производителност и своята пригодност за заетост през всички фази на трудовия процес.

3.7.   Обновената Лисабонска стратегия донесе някои решаващи промени, които могат да ускорят структурната промяна в посока на икономически структури с интензивна научноизследователска дейност и върхови постижения. Сред тях са напр. мерки за подобряване на наличността на рисков капитал и за повишаване на мобилността на научните изследователи, Европейският институт за иновации и технологии, Европейският съвет за научни изследвания и Инициативата за водещи пазари. Освен това беше повишено финансирането на рамковите програми и се увеличиха водещите проекти на европейско равнище.

4.   Европа: ефективна политика въпреки многообразието?

4.1.   Макар европейските цели да са съвсем ясни и да се споделят от всички, все пак се поставя въпросът, способна ли е Европа, при цялата си хетерогенност, въобще да формулира политика? Европейското многообразие се проявява не на последно място в различната производителност на отделните държави-членки, в нееднаквите успехи на технологичния фронт (напр. GSM-стандарт или използване на ИКТ) и в големите разлики на отраслово равнище — както между, така и вътре в самите отрасли (вж. Falk, 2007 г., Leo — Reinstaller — Unterlass, 2007 г.; вж. също приложение 3).

4.2.   Това много ообразие поставя голямо предизвикателство пред икономическата политика, тъй като икономическо-политическите мерки дават различни резултати в зависимост от нивото на икономическо развитие. Успяващите страни имплицитно или експлицитно адаптират своята икономическо-политическа стратегия към нивото на икономическо развитие и поради това се опитват или да подкрепят процеса на догонване, или да насочат производството си към технологичната граница. Рационалността на това адаптиране на икономическата политика към нивото на развитие беше потвърдена от редица научни трудове. От тях става видно, че едни и същи политически мерки дават различни резултати в зависимост от нивото на развитие на дадена страна. Така например една мярка, приложена в страна, която произвежда на технологичната граница, може да даде високи резултати, но да има по-слаб или дори отрицателен ефект върху икономическото развитие, ако се прилага в „догонваща“ страна.

4.3.   Тази констатация може добре да се илюстрира чрез примера на образователната система (7). Ако се желае максимално повишаване на резултатите от инвестициите в образователната система, то следва да се обръща внимание на веригите от въздействия, които се различават в зависимост от нивото на развитие. Висшето образование става толкова по-важно, колкото повече дадена страна се доближава до технологичната граница. От своя страна, образователните системи, насочени към професионално обучение, по-скоро благоприятстват процеса на догонване. Aghion et al. (2005 г.) оценяват, че увеличаването на разходите за образование с 1 000 USD на глава от населението в страна, произвеждаща на технологичната граница, повишава годишния темп на икономически растеж с около 0,27 процентни пункта, докато в страна, която е под тази граница, същата инвестиция води до повишаване на темпа на растеж само с 0,10 процентни пункта. В страни, близки до технологичната граница, може да се получи по-голяма полза от наемането на лица с висше образование, защото там съществува и стремеж към по-радикални иновации, които могат да бъдат осъществени само с помощта на научни изследвания.

4.4.   При това по-високата образователна степен води и до по-голяма гъвкавост при избора на технология. Около 60 % от разликата в растежа между европейските държави и САЩ може да се отдаде на силната насоченост на европейските образователни системи към професионалното обучение или средното образование (Krueger — Kumar, 2004 г.). Обществата, основаващи се на знанието, се нуждаят от обща основна квалификация и от по-висока степен на образование, която да спомогне за адаптирането на нови технологии и за създаването на нови сектори с нови предприятия. Затова обстоятелството, че Европа по традиция — което е благоприятно за процеса на догонване — се съсредоточава върху средното образование, се превръща в пречка за растежа при достигане на технологичната граница.

4.5.   При формулирането и прилагането на икономическата политика Европейският съюз е изправен пред едно хетерогеннно обединение от държави. По правило, в случаи на големи различия правомощията по прилагането се делегират на равнище държави-членки, за да намерят те решенията, пригодни към местните условия (8). Важното обаче е, че трябва между различните равнища да бъдат съгласувани и да бъдат координирано прилагани общи политически линии, за да може избраната стратегия да постигне пълния си ефект. Тази теза се потвърждава и от взаимозависимостите вътре в рамките на Европейския съюз. От напредъка на едни държави-членки се ползват и други, затова опортюнистичните стратегии са неприемливи.

4.6.   Ясно e, че не може да има една универсална стратегия за всички и че успех би имал само един пригоден към съответната страна пакет от мерки. Важна е, обаче, и констатацията, че при достигане на технологичната граница следва да бъдат променени също и икономическо-политическите структури и стратегии, тъй като съществуващият — в много случаи развиван десетилетия наред — инструментариум няма или има съвсем слаб ефект върху повишаването на растежа, поради което е станал поне отчасти неефикасен. Същото, макар и с обратен знак, се отнася за страни в процес на догонване. Ако в тях се прилагат същите стратегии, както в страните, достигнали технологичната граница, това също не е ефикасно решение. Ето защо всяка европейска стратегия трябва да предлага отговори на въпросите:

как да се засилят както сближаването, така и върховите постижения, като при това се държи сметка за нивото на икономическо развитие;

как да се определят цели и мерки, които отчитат хоризонталния характер на многобройни политики (например околна среда, иновации) и могат да бъдат прилагани ефикасно въпреки необходимостта от координиране в тези области;

как да се установи такова разделение на труда между Европейския съюз и държавите- членки, което да отчита логиката на системата;

как приетите мерки да се направят задължителни и как да се санкционират отклоненията от тях.

4.7.   Структурите и механизмите за такава политика в Европа са в голяма степен налице и трябва „само“ да бъдат използвани в подходящата форма и с подходящото съдържание. Що се отнася до съдържанието, ключовите параметри са известни и отдавна са предмет на дискусии. Това, което липсва, е политическата воля, за да се постигне ефективно въздействие върху реалната икономика и европейските общества.

5.   Използвана литература

Acemoglu, D. Aghion, P., Zilibotti, F, Appropriate Institutions for Economic Growth, 2006 г.

Aghion, P., A Primer on Innovation and Growth, Bruegel Policy Brief 02, 2006 г.

Aghion, P., Bloom, N., Blundell, R., Griffith, R., Howitt, P., Competition and Innovation: An Inverted-U Relationship, Quarterly Journal of Economics, том 120, бр. № 2, стр. 701-728, 2005 г.

Aghion, P., Blundell, R., Griffith, R., Howitt, P., Prantl, S., The Effects of Entry on Incumbent Innovation and Productivity, NBER Working Paper 12027, 2006 г.

Aghion, P., Boustan, L., Hoxby, C., Vandenbussche, J., Exploiting States’ Mistakes to Identify the Causal Impact of Higher Education on Growth, Working Paper, Harvard University, 2005 г.

Aghion, P., Fally, T., Scarpetta, S., Credit Constraints as a Barrier to the Entry and Post-Entry Growth of Firms: Lessons from Firm-Level Cross Country Panel Data, 2006 г.

Aghion, P., Marinescu, I., Cyclical Budgetary policy and Economic Growth: What Do We Learn from OECD Panel Data?, 2006 г.

Aho, E., (Chairman), Cornu, J., Georghiou, L., Subirá, A., Ein innovatives Europa schaffen, доклад на независимата експертна група по НИРД и иновации, сформирана след срещата на върха в Hampton Court, 2006 г.

Breuss, F., Die Zukunft Europas, in: BMWA, Das österreichische Außenhandelsleitbild — Globalisierung gestalten — Erfolg durch Offenheit und Innovation, Wien, 2008 г.

Cedefop, Future skill needs in Europe, Medium-term forecast, 2008 г.

De la Fuente, A., Das Humankapital in der Wissensbasierten globalen Wirtschaft, Teil II: Bewertung auf der Länderebene, Abschlussbericht für die EU-Kommission Beschäftigung und Soziales (Заключителен доклад за ЕК относно трудовата заетост и социалните въпроси), 2003 г.

Falk, M. Sectoral Innovation Performance, Evidenсе from CIS 3 micro-aggregated data, Europe Innova, 2007 г., http://www.europe-innova.org

Falk, M., Unterlass, F., Determinanten des Wirtschaftswachstums im OECD-Raum, Teilstudie 1, WIFO-Weißbuch, 2006 г.

Falk, R. Hölzl, W., Leo, H., On the Roles and Rationales of European STI Policies, WIFO Working Paper, 299/2007.

Falk, R., Leo, H., What Can Be Achieved By Special R&D Funds When There is No Special Leaning Towards R&D Intensive Industries?, WIFO Working Papers, 2006 г., (273).

Gerschenkron, A., Economic Backwardness in Historical Perspective, Harvard University Press, 1962 г.

Giddens, A., Liddle, R., Diamond, P. (eds.), Global Europe, Social Europe, Polity Press, Cambridge, United Kingdom, 2006 г.

Gordon, R. J., Issues in the Comparison of Welfare Between Europe and the United States, Paper presented to Bureau of European Policy Advisers, „Change, Innovation and Distribution“, Брюксел, 4 декември 2007 г.

Griffith, R., Redding, S., Van Reenen, J., Mapping the Two Faces of R&D: Productivity Growth in a Panel of OECD Industries, The Review of Economics and Statistics, 86 (4): 883 – 895, 2004.

Hollanders, H., Innovation Modes: Evidence at the Sector Level, Europe-Innova, Innovation Watch, 2007 г., http://www.europe-innova.org

Hölzl, W., Friesenbichler, K. Final Sector Report Gazelles, Sectoral Innovation Watch, Europe Innova, 2008 г., www.europe-innova.org

Европейска комисия (ЕК), Прилагане на Лисабонската програма на Общността: политическа рамка за укрепване на преработвателната промишленост в ЕС — към по-интегриран подход в областта на индустриалната политика на ЕС. COM(2005) 474 окончателен, Брюксел, 5.10.2005 г.

Krueger, D., Kumar, K., US-Europe Differences in Technology-Driven Growth: Quantifying the Role of Education, Journal of Monetary Economics, 2004 г.

Leo, H., Reinstaller, A., Unterlass, F., Motivating sectoral analysis of innovation Performance, Europe Innova, 2007 г., http://www.europe-innova.org

Nicoletti, G., Scarpetta, S., Regulation, Productivity and Growth: OECD Evidence, Economic Policy, 18:36 9, 2003 г.

OECD, Education at a Glance, OECD, 2006 г.

Peneder, M., Entrepreneurship and technological innovation, An integrated taxonomy of firms and sectors, Europe Innova, Wifo, 2007 г., http://www.europe-innova.org

Sapir, A. et al. , An Agenda for a Growing Europe, Oxford University Press, 2004 г.

Vandenbussche, J., Aghion, P., Meghir, C., Growth, Distance to Frontier and Composition of Human Capital, Journal of Economic Growth, том. 11, № 2, стр. 97-127, 2006 г.

Брюксел, 22 октомври 2008 година.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI


(1)  Разбира се, Лисабонската стратегия е далеч по-широкообхватна от повдигнатите тук въпроси. За повече подробности вж. http://ec.europa.eu/growthandjobs/index_en.htm

(2)  Чрез координиране на политиките се стимулират производството на обществени блага (напр. информация и знания, опазване на околната среда и на климата) и постигането на положителни външни ефекти. Нарастващата взаимна икономическа обвързаност в Европа създава външни ефекти, а само чрез координиране на политиките могат да се увеличат положителните външни ефекти и да се намалят отрицателните.

(3)  Като цяло ЕС запази водещата си позиция в световната търговия, както в сектора на стоките, така и в сектора на услугите. Европейската икономика е начело на пазара в широк спектър от промишлени отрасли със средно технологично ниво и при капиталоемки стоки. Основание за загриженост дават нарастващият търговски дефицит с Азия и по-скоро слабата в сравнение със САЩ ефективност на ЕС в сектора на ИКТ (вж. CCMI 043).

(4)  Структурната промяна е резултат от създаването на нови предприятия, диверсификацията на съществуващите или разполагането на нови предприятия.

(5)  Тук съзнателно се говори за сектори с „интензивна научноизследователска дейност“, защото при разделението на високо-, средно- и нискотехнологични сектори на базата на разходите за НИРД често се подценява използването на технологиите в много икономически отрасли. Ако в продукта и в производствения процес се включат и технологии, разработени другаде, тогава много сектори, които при класическата класификация биват определяни като нискотехнологични, ще следва също да бъдат поставени в средно- и дори във високотехнологичната категория (вж. Peneder, 2007 г.).

(6)  Според Cedefop равнището на общата заетост в Европа се очаква да нарасне с повече от 13 милиона нови работни места между 2006 и 2015 г. Това включва нарастване с почти 12,5 милиона работни места, изискващи висока квалификация (съответстваща най-общо на нива 5 и 6 от Международната стандартна класификация на образованието ISCED) и близо 9,5 милиона работни места, изискващи средна квалификация (нива 3 и 4 по ISCED). От друга страна, се наблюдава закриване на повече от 8,5 милиона работни места, изискващи ниска или почти никаква формална квалификация (нива 0-2 по ISCED). Източник: Cedefop, Future skill needs in EuropeMedium-term forecast (Прогноза за бъдещите квалификационни нужди в Европа в средносрочен план), 2008 г.

(7)  Принципно следва да се отбележи, че инвестициите в човешки капитал дават много високи резултати: ако средната продължителност на училищното образование се увеличи с една година, потенциалната производителност на икономиката би се повишила в дългосрочна перспектива с 6 % (De la Fuengte, 2003 г.).

(8)  Въпреки че в течение на времето би трябвало редовно да се извършва преглед на това „разпределение на правомощията“, неговото разглеждане тук би надхвърлило рамките на становището (вж. Falk – Hölzl - Leo, 2007 г.).


Top