(1)

В член 52, параграф 4 от Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3) са установени изисквания за структурните елементи на покритите облигации, които са твърде общи. Те са ограничени до необходимостта покритите облигации да бъдат емитирани от кредитна институция със седалище в държава членка и да са обект на специален публичен надзор и механизъм за двоен иск. В уредбата на отделните държави членки в областта на покритите облигации тези аспекти са уредени много по-подробно. В нея се предвиждат и други структурни разпоредби, по-специално относно състава на пула от обезпечения, критериите за приемливост на активите, възможността за групиране на активи, задълженията за прозрачност и отчетност, както и правилата относно редуцирането на ликвидния риск. Подходите по отношение на регулирането на държавите членки се различават също по същество. В няколко държави членки отсъства специална уредба в областта на покритите облигации. В следствие на това изискванията за основните структурни елементи, на които емитираните в Съюза покрити облигации трябва да отговарят, все още не са уредени в правото на Съюза.

(2)

В член 129 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета (4) са добавени допълнителни условия към посочените в член 52, параграф 4 от Директива 2009/65/ЕО за ползването на преференциално третиране по отношение на капиталовите изисквания, което позволява на инвестиращите в покрити облигации кредитни институции да поддържат по-малко капитал, отколкото при инвестиране в други активи. Макар че тези допълнителни изисквания допринасят за хармонизацията на уредбата за покритите облигации в рамките на Съюза, тяхната конкретна цел е определяне на условията, които инвеститорите в покрити облигации трябва да спазват, за да получат посоченото преференциално третиране, поради което те не са приложими извън обхвата на Регламент (ЕС) № 575/2013.

(3)

Други правни актове на Съюза, като делегирани регламенти (ЕС) 2015/35 (5) и (ЕС) 2015/61 (6), и Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (7), също препращат към определението в Директива 2009/65/ЕО, за да се идентифицират покритите облигации, за които инвеститорите в покрити облигации съгласно тези актове могат да се ползват от преференциалното третиране. В тях обаче са заложени различни формулировки в зависимост от целта и предмета на тези актове и поради това липсва последователност при употребата на термина „покрита облигация“.

(4)

Като цяло третирането на покрити облигации може да се счита за хармонизирано що се отнася до условията за инвестиране в покрити облигации. Условията за емитирането на покрити облигации обаче не са хармонизирани в рамките на Съюза и това води до няколко последствия. Първо, предоставя се еднакво преференциално третиране за инструменти, които се различават по своята същност, както и по своето равнище на риск и ниво на защита на инвеститорите. Второ, различията в националните уредби или отсъствието на подобни уредби и отсъствието на общоприето определение на понятието „покрита облигация“ могат да възпрепятстват развитието на един истински интегриран единен пазар на покрити облигации. Трето, различията в защитата, предвидена в националните правила, могат да породят риск за финансовата стабилност, тъй като в рамките на целия Съюз е възможно да се закупят покрити облигации с различни нива на защита на инвеститорите, които могат да се ползват от преференциално третиране съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013 и други правни актове на Съюза.

(5)

Хармонизирането на определени аспекти на националните уредби въз основа на някои най-добри практики следва да осигури гладкото и непрекъснато развитие на добре функциониращи пазари на покрити облигации в Съюза и да ограничи потенциалните рискове и уязвимости за финансовата стабилност. Подобна основана на принципи хармонизация следва да допринесе за изграждането на обща основа за емитирането на всички покрити облигации в Съюза. За целите на хармонизацията е необходимо всички държави членки да разработят уредба за покритите облигации, което на свой ред следва да улесни развитието на пазарите на покрити облигации в държавите членки, в които няма пазар за тези инструменти. Наличието на такъв пазар би осигурило стабилен източник на финансиране за кредитните институции, които на тази основа биха били в по-добра позиция да предоставят на потребителите и бизнеса ипотечни заеми на достъпни цени и да предлагат алтернативни сигурни инвестиции на инвеститорите.

(6)

В своята препоръка от 20 декември 2012 г. относно финансирането на кредитните институции (8) Европейският съвет за системен риск („ЕССР“) прикани националните компетентни органи и Европейския надзорен орган (наричан по-нататък „Европейския банков орган“) („ЕБО“), създаден с Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (9), да набележат най-добрите практики в областта на покритите облигации и да насърчават хармонизирането на националните уредби. Той препоръча също така ЕБО да координира действията на националните компетентни органи, по-специално във връзка с качеството и отделянето на пуловете от обезпечения, защитата на инвеститорите в покрити облигации при несъстоятелност, свързаните с активите и задълженията рискове, които засягат пуловете от обезпечения, както и оповестяването на техния състав. В препоръката също така се призовава в продължение на две години ЕБО да наблюдава функционирането на пазара на покрити облигации, като направи съпоставка спрямо най-добрите набелязани от него практики, за да прецени необходимостта от законодателни действия и да докладва съответно на ЕССР и на Комисията.

(7)

През декември 2013 г. Комисията поиска становище от ЕБО в съответствие с член 503, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

(8)

В доклада, придружаващ становището му от 1 юли 2014 г. в отговор на препоръката на ЕССР от 20 декември 2012 г. и искането на Комисията за становище от декември 2013 г., ЕБО отправи препоръка за по-голяма съгласуваност на националните правни, регулаторни и надзорни уредби в областта на покритите облигации, така че по-нататък да се подкрепи единното преференциално третиране на покритите облигации в Съюза чрез рискови тегла.

(9)

Съобразно препоръката на ЕССР в продължение на две години ЕБО проследи функционирането на пазара на покрити облигации, като го съпостави с най-добрите практики, посочени в препоръката. Въз основа на това проследяване, на 20 декември 2016 г. ЕБО представи на ЕССР, Съвета и Комисията второ становище и доклад относно покритите облигации (10). В него се прави заключението, че е необходима допълнителна хармонизация, за да се постигне повече последователност по отношение на определенията и регулаторното третиране на покритите облигации в Съюза. Също така в него се стига до извода, че за основа на хармонизацията следва да послужат вече съществуващи добре функциониращи пазари в някои държави членки.

(10)

Покритите облигации традиционно се емитират от кредитни институции. Покритите облигации имат за цел да финансират кредитирането, а широкомащабното кредитиране е една от основните дейности на кредитните институции. Поради това, за да бъдат покритите облигации третирани преференциално съгласно правото на Съюза, е необходимо да бъдат емитирани от кредитни институции.

(11)

Чрез свеждането на емитентите на покритите облигации само до кредитни институции се гарантира, че емитентите притежават знанията, които са им необходими за управлението на кредитния риск, свързан със заемите в пула от обезпечения. Гарантира се също така, че за емитента се прилагат капиталовите изисквания, които защитават инвеститорите по силата на механизъм за двоен иск, който на свой ред предоставя на инвеститора, както и на контрагента по договор за деривати, право да предяви вземане както към емитента на покритите облигации, така и към покриващите активи. Поради това чрез свеждането на емитентите на покрити облигации само до кредитни институции се гарантира, че покритите облигации ще продължат да бъдат сигурен и ефикасен инструмент за финансиране, допринасяйки по този начин за защитата на инвеститорите и за финансовата стабилност, които са важни цели на публичната политика от общ интерес. Това е в съответствие и с подхода, характерен за добре функциониращите национални пазари, на които единствено кредитните институции имат право да емитират покрити облигации.

(12)

Поради това е целесъобразно само кредитните институции, определени в член 4, параграф 1, точка 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013, да имат право да емитират покрити облигации съгласно правото на Съюза. За специализираните институции за ипотечно кредитиране е характерно, че не привличат влогове, а по-скоро други възстановими средства от граждани, и като такива те попадат в определението за „кредитна институция“, установено в Регламент (ЕС) № 575/2013. Без да се засягат спомагателните дейности, допустими съгласно приложимото национално право, специализираните институции за ипотечно кредитиране са институции, които извършват само ипотечно кредитиране и кредитиране на публичния сектор, включително финансиране на кредити, откупени от други кредитни институции. Основната цел на настоящата директива е да се регламентират условията, при които кредитните институции могат да емитират покрити облигации като инструмент за финансиране, като се определят изисквания относно продукта и се установява специфичният надзор по отношение на продукта, приложим за кредитната институция, за да се постигне високо ниво на защита на инвеститорите.

(13)

Наличието на механизъм за двоен иск е основополагащ принцип и елемент, залегнал в много от националните уредби за покрити облигации. Механизмът също така е съществена характеристика на покритите облигации, посочени в член 52, параграф 4 от Директива 2009/65/ЕО. Следователно е необходимо това понятие да бъде уточнено, за да се гарантира, че инвеститорите и контрагентите по договори за деривати в Съюза имат право да предявят вземане при хармонизирани условия както към емитента на покритите облигации, така и към покриващите активи.

(14)

Защитата на инвеститорите при несъстоятелност също следва да бъде една от важните характеристики на покритите облигации, за да се гарантира, че те ще получат вземанията си на падежа на облигацията. Автоматичната предсрочна изискуемост в случай на неплатежоспособност или преструктуриране на емитента може да наруши позицията на инвеститорите в покрити облигации в реда на удовлетворяване на вземанията. Поради това е важно да се гарантира, че инвеститорите в покрити облигации получават вземанията си съгласно договорената схема на погасяване дори в случай на неплатежоспособност или преструктуриране. Ето защо защитата на инвеститорите при несъстоятелност е пряко свързана с механизма за двоен иск и поради това следва да бъде един от основните елементи, присъстващи в уредбата на покритите облигации.

(15)

Друг основен принцип в действащите национални уредби на покритите облигации е изискването покриващите активи да бъдат с много високо качество, за да се гарантира стабилността на пула от обезпечения. Покриващите активи се отличават със специфични характеристики, свързани с правата на вземане и активите, служещи за обезпечение, които обезпечават тези покриващи активи. Поради това е целесъобразно да се определят общите характеристики за качество на приемливите покриващи активи.

(16)

Активите, изброени в член 129, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013, следва да бъдат приемливите покриващи активи съгласно уредбата в областта на покритите облигации. Покриващите активи, които вече не отговарят на изискванията, посочени в член 129, параграф 1 от посочения регламент, следва да продължават да бъдат приемливи покриващи активи съгласно член 6, параграф 1, буква б) от настоящата директива, при условие че изпълняват изискванията на настоящата директива. Други покриващи активи със сходно високо качество също могат да бъдат приемливи по силата на настоящата директива, при условие че отговарят на изискванията на настоящата директива, включително изискванията към активите, служещи за обезпечение, които обезпечават вземането. За материалните активи, служещи за обезпечение, собствеността следва да се вписва в публичен регистър, за да се осигури изпълнението. Когато не съществува публичен регистър, следва да бъде възможно държавите членки да предвидят алтернативна форма на удостоверяване на собствеността и вземанията, която да е сравнима на осигуряваната чрез вписването в публичен регистър на обременения с тежести материален актив. Когато държавите членки използват подобна алтернативна форма на удостоверяване, те следва да предвидят също така процедура за внасяне на промени в регистрираните собственост и вземания. Експозициите към кредитните институции следва да бъдат приемливи покриващи активи съгласно член 6, параграф 1, буква а) или б) от настоящата директива в зависимост от това дали отговарят на изискванията на член 129 от Регламент (ЕС) № 575/2013. Експозициите към застрахователните дружества също следва да бъдат приемливи покриващи активи съгласно член 6, параграф 1, буква б) от настоящата директива. Заеми, които са предназначени за или гарантирани от публични предприятия съгласно определението в член 2, буква б) от Директива 2006/111/ЕО на Комисията (11), могат да бъдат приемливи покриващи активи, при условие че публичните предприятия предоставят съществени обществени услуги за поддръжката на основни обществени услуги.

В допълнение тези публични предприятия следва да предоставят услугите си съгласно договор за концесия или въз основа на разрешение от публичен орган, да подлежат на публичен надзор и да разполагат с достатъчен капацитет за генериране на приходи, за да се осигури тяхната платежоспособност. Когато държавите членки вземат решение да разрешат в своята национална уредба активи под формата на заеми, които са предназначени за или гарантирани от публични предприятия, те следва надлежно да вземат под внимание възможното въздействие върху конкуренцията от разрешаването на такива активи. Независимо от вида собственост кредитните институции и застрахователните дружества следва да не се считат за публични предприятия. Освен това държавите членки следва да могат да изключват някои активи по силата на националната си нормативна уредба. За да могат инвеститорите в покрити облигации да оценяват по-добре риска, свързан с дадена програма за покрити облигации, държавите членки следва да предвидят също така правила относно диверсификацията на риска във връзка със степента на еднородност и съществената концентрация, относно броя кредити или експозиции в пула от обезпечения и относно броя контрагенти. Държавите членки следва да могат да вземат решение относно подходящата степен на еднородност и съществена концентрация, изисквани съгласно националното им право.

(17)

Покритите облигации притежават специфични структурни характеристики, предназначени да осигурят защита на инвеститорите във всеки един момент. Те включват изискването инвеститорите в покрити облигации да могат да предявят вземане не само към емитента, но и към активите в пула от обезпечения. Тези свързани с продукта структурни изисквания се различават от пруденциалните изисквания, приложими за кредитните институции, емитиращи покрити облигации. Целта им би следвало да бъде не толкова насочена към осигуряването на добро пруденциално състояние на емитиращата институция, а по-скоро към защитата на инвеститорите чрез налагане на специални изисквания за самите покрити облигации. За да се подсили защитата на инвеститорите, в допълнение към специалното изискване за използване на висококачествени покриващи активи е целесъобразно също така да се регламентират общите изисквания по отношение на характеристиките на този пул от обезпечения. Тези изисквания следва да включват специални разпоредби за защита на пула от обезпечения, например правила относно отделянето на покриващите активи. Отделянето може да се осъществява по различни начини, например в счетоводния баланс, посредством дружества със специална цел или по друг начин. Въпреки това целта на отделянето на покриващите активи е законно ограничаване на достъпа до тях от кредитори, различни от инвеститорите в покрити облигации.

(18)

Местонахождението на активите, служещи за обезпечение, също следва да бъде уредено, за да се гарантира упражняването на правата на инвеститорите. От съществено значение е за държавите членки да определят също правила относно състава на пула от обезпечения. Освен това изискванията относно покритието следва да бъдат определени в настоящата директива, без да се засяга правото на държавите членки да предвиждат различни възможности за редуциране на рисковете, като валутните и лихвените. Следва да се определят изискванията за изчисляване на покритието, както и условията, при които договорите за деривати могат да бъдат включени в пула от обезпечения, за да се гарантира, че в целия Съюз за пуловете от обезпечения се прилагат еднакви стандарти за високо качество. Изчисляването на покритието по отношение на главницата следва да бъде съобразно принципа на номиналната стойност. Държавите членки следва да могат да използват метод на изчисление, различен от принципа на номиналната стойност, при условие че другият метод е по-благоразумен, а именно не води до по-висок коефициент на покритие, при което покриващите активи са числителят, а задълженията по покритите облигации — знаменателят. Държавите членки следва да могат да изискат равнище на свръхобезпеченост на покритите облигации, емитирани от кредитни институции в съответната държава членка, което е по-високо от изискването за покритие, установено в настоящата директива.

(19)

Няколко държави членки вече са въвели изискване за определяне на наблюдател на пула от обезпечения, който изпълнява специфични функции, свързани с качеството на приемливите активи, и гарантира спазването на националните изисквания за покритие. Ето защо, за да се хармонизира третирането на покритите облигации в целия Съюз, е важно ясно да се определят задачите и отговорностите на този наблюдател, в случай че е предвиден такъв в съответната национална уредба. Наличието на наблюдател на пула от обезпечения не отменя отговорностите на националните компетентни органи по отношение на публичния надзор на покритите облигации, особено що се отнася до спазването на изискванията, установени в разпоредбите на националното право за транспониране на настоящата директива.

(20)

В член 129 от Регламент (ЕС) № 575/2013 са определени условията, на които покритите облигации, обезпечени от дружества за секюритизация, трябва да отговарят. Едно тях е свързано с това доколко този вид покриващи активи могат да бъдат използвани, като използването на подобни структури се ограничава до 10 % от текущия размер на покритите облигации. В съответствие с Регламент (ЕС) № 575/2013 компетентните органи могат да отменят това условие. Комисията направи преглед на целесъобразността на тази възможност за отмяна и стигна до заключението, че използването на секюритизиращи инструменти или покрити облигации като покриващи активи при емитирането на покрити облигации следва да бъде разрешено единствено по отношение на други покрити облигации („вътрешногрупови структури от обединени покрити облигации“) и да е без ограничение, що се отнася до текущия размер на покритите облигации. За да се гарантира оптимално равнище на прозрачност, пуловете от обезпечения за външно емитираните покрити облигации не следва да включват вътрешно емитирани покрити облигации от различни кредитни институции в рамките на една и съща група. Освен това тъй като вътрешногруповите структури от обединени покрити облигации осигуряват освобождаване от ограниченията на експозициите на кредитните институции, които са установени в член 129 от Регламент (ЕС) № 575/2013, следва да се изисква вътрешно и външно емитираните покрити облигации да отговарят на изискванията за степен на кредитно качество 1 в момента на емитирането или, в случай на последваща промяна на степента на кредитно качество и при условие че бъде получено одобрението на компетентните органи, степен на кредитно качество 2. Когато вътрешно или външно емитираните покрити облигации престанат да изпълняват това изискване, вътрешно емитираните покрити облигации престават да бъдат приемливи активи съгласно член 129 от Регламент (ЕС) № 575/2013 и в резултат на това външно емитираните покрити облигации от съответния пул от обезпечения нe се ползват от освобождаване съгласно член 129, параграф 1б от посочения регламент.

Когато тези вътрешно емитирани покрити облигации престанат да изпълняват съответните изисквания относно степента на кредитно качество, те все пак следва да останат приемливи покриващи активи за целите на настоящата директива, при условие че изпълняват всички изисквания, установени в настоящата директива, а външно емитираните покрити облигации, обезпечени от тези вътрешно емитирани покрити облигации или други активи, които са в съответствие с настоящата директива, следва съответно също да могат да използват знака за „европейскa покритa облигация“. Държавите членки следва да имат възможността да допускат използването на подобни структури,. От това следва, че за да бъде тази възможност действително на разположение на кредитните институции, принадлежащи към група, разположена в различни държави членки, всички съответни държави членки следва да са използвали тази възможност и да са транспонирали съответната разпоредба в своето право.

(21)

Малките кредитни институции срещат трудности при емитирането на покрити облигации, тъй като програмите за покрити облигации често са свързани с високи първоначални разходи. Ликвидността на пазарите на покрити облигации, която до голяма степен зависи от обема на текущия размер на облигациите, също е от определящо значение. Следователно е целесъобразно да се предвидят разпоредби за съвместно финансиране от две или повече кредитни институции, за да се даде възможност на по-малките кредитни институции също да емитират покрити облигации. Това би означавало обединяване на покриващи активи от няколко кредитни институции като покриващи активи за покритите облигации, емитирани от една-единствена кредитна институция, и би улеснило емитирането на покрити облигации в държавите членки, в които понастоящем няма достатъчно добре развит пазар на покрити облигации. В изискванията за използването на споразумения за съвместно финансиране следва да се предвиди, че покриващите активи, които са продадени или, когато дадена държава членка е допуснала тази възможност – прехвърлени посредством споразумение за финансово обезпечение съгласно Директива 2002/47/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (12) на кредитните институции, които емитират покритите облигации, отговарят на изискванията за приемливост и за отделяне на покриващите активи в съответствие с правото на Съюза.

(22)

Прозрачността на пула от обезпечения на покритите облигации е от съществено значение при този вид финансови инструменти, тъй като подобрява съпоставимостта и дава на инвеститорите възможност да извършат нужната оценка на риска. В правото на Съюза са определени разпоредби за изготвянето, одобряването и разпространението на проспекта, който следва да се публикува при публичното предлагане на ценни книжа или при допускането им за търгуване на регулиран пазар, който е разположен или е действащ в държава членка. Национални законодателни органи и участници на пазара разработиха няколко допълващи това право на Съюза инициативи по отношение на информацията, която следва да се оповестява на инвеститорите в покрити облигации. Необходимо е обаче минималната обща информация, до която инвеститорите следва да имат достъп преди или по време на закупуването на покрити облигации, да бъде определена в правото на Съюза. Държавите членки следва да могат да допълнят тези минимални изисквания с допълнителни разпоредби.

(23)

Основен елемент на защитата на инвеститорите в покрити облигации е редуцирането на ликвидния риск на инструмента. Това е от основно значение за навременното изплащане на задълженията по покритите облигации. Поради това е целесъобразно да се въведе ликвиден буфер за пула от обезпечения с оглед на рисковете от недостиг на ликвидност, като например несъответствия между падежите и лихвените проценти, прекъсване на плащанията, смесване на рисковете, задълженията за изплащане по договори за деривати и другите оперативни задължения с падеж в рамките на програмата за покрити облигации. Кредитната институция може да се окаже в ситуации, при които става трудно да се изпълни изискването за ликвиден буфер за пула от обезпечения, например при сътресения, когато буферът се използва за покриване на изходящи потоци. Компетентните органи, които са определени по силата на настоящата директива, следва да следят за изпълнението на изискването за ликвиден буфер за пула от обезпечения и ако е необходимо – да вземат мерки за гарантиране, че кредитната институция спазва изискването за буфер. Ликвидният буфер за пула от обезпечения се различава от налаганите върху кредитните институции общи изисквания за ликвидност в съответствие с други правни актове на Съюза, тъй като той е пряко свързан с пула от обезпечения и има за цел да редуцира ликвидните рискове, които са специфични за него. За да се сведе до минимум регулаторната тежест, държавите членки следва да могат да предвидят възможност за подходящо съчетаване с изисквания за ликвидност, установени в други правни актове на Съюза, които имат различна цел от ликвидния буфер за пула от обезпечения. Следователно държавите членки следва да могат да решат, че до датата, на която тези правни актове на Съюза бъдат изменени, изискването за ликвиден буфер за пула от обезпечения се прилага единствено ако няма друго изискване за ликвидност, наложено на кредитната институция по силата на правото на Съюза през периода, обхванат от съответните други изисквания.

Подобни решения следва да избягват налагането на задължение на кредитните институции да покрият същите изходящи потоци с различни ликвидни активи за същия период от време. Възможността държавите членки да вземат решение да не прилагат ликвидния буфер за пула от обезпечения следва да бъде преразгледана в контекста на бъдещи промени в изискванията за ликвидност за кредитните институции съгласно правото на Съюза, включително приложимия делегиран регламент, приет съгласно член 460 от Регламент (ЕС) № 575/2013. Ликвидните рискове биха могли да бъдат преодолявани по друг начин вместо осигуряването на ликвидни активи, например чрез емитирането на покрити облигации, за които се прилагат структури с възможност за удължаване на срока до падежа, при които активиращи събития са недостиг на ликвидност или сътресения. В такива случаи държавите членки следва да могат да разрешават ликвидният буфер да се изчислява въз основа на окончателния падеж на покритата облигация, като се вземе предвид възможното удължаване на срока до падежа, при което активиращо събитие са ликвидните рискове. Освен това държавите членки следва да могат да разрешават изискванията относно ликвидния буфер за пула от обезпечения да не се прилагат по отношение на покрити облигации, за които се прилагат изисквания за съчетано финансиране, когато входящите плащания стават договорно изискуеми преди изходящите плащания и са пласирани междувременно във високоликвидни активи.

(24)

С оглед на потенциалните ликвидни рискове, включително несъответствията между падежите, в редица държави членки са разработени иновативни структури на падежните профили. Тези структури включват възможност за удължаване на срока до падежа на покритата облигация за определен период от време или възможност паричните потоци от покриващите активи да се прехвърлят директно на инвеститорите в покрити облигации. За хармонизацията на структурите с възможност за удължаване на срока до падежа в рамките на Съюза е от съществено значение да се установят условията, при които държавите членки могат да предвидят използването на такива структури, да се гарантира, че те не са прекалено сложни и не излагат инвеститорите на повишен риск. Важен елемент на тези условия е също така да се гарантира, че кредитната институция не може да удължи срока до падежа единствено по своя преценка. Удължаване на срока до падежа следва да се допуска само когато са настъпили или в близко бъдеще се очаква да настъпят обективни и ясно определени активиращи събития, определени в националното право. Подобни активиращи събития следва да целят предотвратяване на неизпълнение, например чрез овладяване на недостиг на ликвидност, неефективност на пазара или смущения на пазара. Удължаването би могло също така да улесни нормалната ликвидация на кредитните институции, емитиращи покрити облигации, така че да може да се удължи срокът в случай на неплатежоспособност или преструктуриране, за да се избегне принудителна продажба на активи.

(25)

В съответствие с член 52, параграф 4 от Директива 2009/65/ЕО наличието на специална уредба за публичен надзор е един от определящите елементи на покритите облигации. В Директивата обаче не са определени естеството и съдържанието на този надзор, нито органите, които следва да отговарят за неговото упражняване. Поради това е от съществено значение да се хармонизират съставните елементи на публичния надзор върху покритите облигации, а задачите и отговорностите на националните компетентни органи, които го осъществяват, да бъдат ясно определени.

(26)

Тъй като публичният надзор върху покритите облигации се различава от надзора върху кредитните институции в Съюза, държавите членки следва да могат да определят национални компетентни органи, които да осъществяват публичен надзор върху покритите облигации, които са различни от компетентните органи, които осъществяват общ надзор върху кредитната институция. За да се гарантира обаче последователност при осъществяването на публичния надзор върху покритите облигации в целия Съюз, е необходимо да се въведе изискване за тясно сътрудничество на компетентните органи, които осъществяват публичен надзор върху покритите облигации, с органите, които осъществяват общия надзор върху кредитните институции, както и с органа за преструктуриране, когато е приложимо.

(27)

Част от публичния надзор върху покритите облигации следва да бъде предоставянето на разрешение на кредитните институции за емитиране на покрити облигации. Тъй като само кредитните институции следва да имат това право, лицензът за кредитна институция следва да бъде предварително условие за получаване на разрешението. Като се има предвид, че в държавите членки, които участват в единния надзорен механизъм, Европейската централна банка има задачата да издава лицензи на кредитните институции в съответствие с член 4, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета (13), единствено органите, които са определени съгласно настоящата директива, следва да имат правомощието да дават разрешение за емитирането на покрити облигации и да упражняват публичен надзор над покритите облигации. Поради тази причина в настоящата директива следва да се установят условията, при които лицензираните съгласно правото на Съюза кредитни институции могат да получат разрешение за емитиране на покрити облигации.

(28)

Обхватът на разрешението следва да е свързан с програмата за покрити облигации. По отношение на тази програма следва да се упражнява надзор съгласно настоящата директива. Кредитните институции могат да имат повече от една програма за покрити облигации. В този случай се изисква отделно разрешение за всяка от програмите. Всяка програма за покрити облигации може да включва един или повече пулове от обезпечения. Множеството пулове от обезпечения или различните емисии (различни международни идентификационни номера на ценните книжа – ISIN номера) по една и съща програма за покрити облигации не означава непременно съществуването на множество отделни програми за покрити облигации.

(29)

От съществуващите програми за покрити облигации следва да не се изисква да получат ново разрешение, след като започнат да се прилагат разпоредбите на националното право за транспониране на настоящата директива. По отношение на покритите облигации, емитирани по съществуващи програми за покрити облигации след датата на прилагане на разпоредбите на националното право за транспониране на настоящата директива, кредитните институции следва обаче да спазват всички изисквания, установени в настоящата директива. Спазването следва да се контролира от компетентните органи, определени съгласно настоящата директива, като част от публичен надзор върху покритите облигации. Държавите членки могат да дават насоки в рамките на националното право за процедурата по оценка на спазването след датата, от която държавите членки трябва да започнат да прилагат разпоредбите на националното право за транспониране на настоящата директива. Компетентните органи следва да могат да осъществят преглед на дадена програма за покрити облигации и да оценят необходимостта от промяна на разрешението за тази програма. Необходимостта от промяна може да се дължи на съществена промяна на бизнес модела на кредитната институции, емитираща покрити облигации, например след промяна на националната уредба във връзка с покритите облигации или взети от кредитната институция решения. Подобни промени могат да се считат за съществени, когато налагат преоценка на условията, при които е било предоставено разрешението за емитиране на покрити облигации.

(30)

В случаите, в които държавите членки предвиждат назначаването на извънреден управител, те следва да могат да определят правила относно правомощията му и оперативните изисквания към него. Правилата биха могли да изключват възможността извънредният управител да привлича влогове или други възстановими средства от клиенти или инвеститори на дребно и да допускат привличането на влогове или други възстановими средства само от професионални инвеститори.

(31)

За да се осигури спазването на задълженията, наложени на кредитните институции, емитиращи покрити облигации, и с цел да се гарантира еднакво третиране и изпълнение на изискванията в рамките на целия Съюз, от държавите членки следва да се изисква да предвидят ефективни, пропорционални и възпиращи административни санкции и други административни мерки. Държавите членки следва също така да могат да предвидят наказателноправни санкции вместо административни санкции. Държавите членки, които изберат да предвидят наказателноправни санкции следва да нотифицират на Комисията съответните наказателноправни разпоредби.

(32)

Предвидените от държавите членки административни санкции и други административни мерки следва да отговарят на някои основни изисквания по отношение на адресатите на тези санкции или мерки, критериите, които да се вземат предвид при тяхното налагане, задълженията за публикуване от страна на компетентните органи, извършващи публичен надзор върху покритите облигации, правомощията за налагане на санкциите и размера на административните имуществени санкции, които могат да бъдат налагани. Преди вземането на решение за налагане на административни санкции или други административни мерки на адресата следва да бъде предоставена възможността да бъде изслушан. Държавите членки следва обаче да могат да предвиждат изключения от правото на изслушване по отношение на административни мерки, различни от административните санкции. Изключенията следва да се ограничават до случаи на непосредствена опасност, при които е необходимо да се предприемат спешни действия с цел предотвратяване на значителни загуби за трети лица, като инвеститорите в покрити облигации, или с цел предотвратяване или отстраняване на значителни вреди за финансовата система. В такива случаи на адресата следва да се даде възможност да бъде изслушан след налагане на мярката.

(33)

От държавите членки следва да се изисква да гарантират, че когато компетентните органи, осъществяващи публичен надзор върху покритите облигации, определят вида на тези административни санкции или други административни мерки, както и техния размер, те вземат предвид всички относими обстоятелства, за да осигурят последователно прилагане на административните санкции или другите административни мерки в целия Съюз. Държавите членки могат да включат административни мерки във връзка с удължаване на срока до падежа в рамките на структури с възможност за удължаване на срока до падежа. В случаите, в които държавите членки предвиждат подобни мерки, тези мерки биха могли да дадат възможност на компетентните органи да отменят дадено удължаване на срока до падежа и биха могли да определят условията за подобна отмяна с цел предприемане на действия при ситуация, при която дадена кредитна институция удължава срока до падежа в нарушение на обективните активиращи събития, посочени в националното право, не настъпват, или с цел да се гарантират финансовата стабилност и защитата на инвеститорите.

(34)

С оглед на разкриването на потенциални нарушения на изискванията за емитиране и предлагане на покрити облигации, компетентните органи, осъществяващи публичен надзор върху тях, следва да разполагат с необходимите правомощия за разследване, както и с ефективни механизми, насърчаващи подаването на сигнали за евентуални или действителни нарушения. Тези механизми следва да не засягат правото на защита на физическите или юридическите лица, които са засегнати неблагоприятно от прилагането на тези правомощия и механизми.

(35)

Компетентните органи, осъществяващи публичния надзор върху покритите облигации, следва също така да разполагат с правомощие за налагане на административни санкции и приемане на други административни мерки, за да се разшири възможно най-много обхватът на действие в случай на нарушения, както и да се предотврати възникването им, независимо дали съгласно националното право тези мерки се считат за административна санкция или за друга административна мярка. Държавите членки следва да могат да предвидят санкции в допълнение към определените в настоящата директива.

(36)

Действащите национални правни уредби за покритите облигации се характеризират с факта, че тези инструменти са подробно уредени на национално равнище и върху емисиите и програмите за покрити облигации се осъществява надзор с цел да се гарантира, че правата на инвеститорите в покрити облигации са защитени във всеки един момент. Този надзор включва непрекъснат мониторинг на елементите на програмата, изискванията за покритие и качеството на пула от обезпечения. Един от основните елементи на защитата на инвеститорите е те да получават адекватна информация относно уредбата, регламентираща емитирането на покрити облигации. Следователно е целесъобразно да се гарантира, че компетентните органи публикуват редовно информация относно разпоредбите на националното право за транспониране на настоящата директива и начина, по който осъществяват публичния надзор върху покритите облигации.

(37)

Понастоящем покритите облигации се предлагат в Съюза с национални наименования и знаци, някои от които са вече утвърдени, докато други не са. Следователно изглежда целесъобразно да се даде възможност на кредитните институции, емитиращи покрити облигации в Съюза, да използват специфичен знак за „европейска покрита облигация“ при предлагането на тези облигации на инвеститори както от Съюза, така и от трети държави, при условие че облигациите отговарят на изискванията в настоящата директива. Ако тези покрити облигации отговарят и на изискванията, посочени в член 129 от Регламент (ЕС) № 575/2013, кредитните институции следва да могат да използват знака за „европейска покрита облигация (премиум)“. Този знак, указващ изпълнението на конкретни допълнителни изисквания вследствие на повишено и добре познато качество, може да бъде привлекателен дори в държави членки с утвърдени национални знаци. Целта на знаците за „европейска покрита облигация“ и за „европейска покрита облигация (премиум)“ е да могат инвеститорите по-лесно да оценяват качеството на покритите облигации и по този начин да ги превърнат в по-привлекателна инвестиция както в Съюза, така и извън него. Използването на тези два знака обаче следва да е доброволно, а държавите членки следва да могат да запазят националната си рамка за наименования и знаци успоредно с тези два знака.

(38)

За да оцени прилагането на настоящата директива, Комисията следва в тясно сътрудничество с ЕБО да наблюдава развитието при използването на покрити облигации в Съюза и да докладва на Европейския парламент и на Съвета относно нивото на защита на инвеститорите и развитието на пазарите на покрити облигации. В доклада следва също да се отразят развитията по отношение на активите, обезпечаващи емитирането на покрити облигации. Тъй като използването на структури с възможност за удължаване на срока до падежа нараства, Комисията следва също да докладва на Европейския парламент и на Съвета за функционирането на покрити облигации с възможност за удължаване на срока до падежа и за риска и ползите от емитирането на такива покрити облигации.

(39)

С цел финансиране на реалната икономика участници на пазара и други предложиха като допълнителен инструмент за банките нов клас финансови инструменти, наречени „европейски обезпечени ценни книжа“, обезпечени с активи, които са по-рискови от публичните експозиции и ипотеките и които не са приемливи покриващи активи съгласно настоящата директива. На 3 октомври 2017 г. Комисията проведе консултации с ЕБО с цел оценка на степента, в която европейските обезпечени ценни книжа биха могли да използват „най-добрите практики“, определени от ЕБО за традиционните покрити облигации, подходящото третиране на риска на европейските обезпечени ценни книжа и възможните последици от емитирането на европейски обезпечени ценни книжа за равнището на обременяване с тежести в банковите счетоводни баланси. В отговор на това на 24 юли 2018 г. ЕБО представи доклад. Паралелно с доклада на ЕБО на 12 октомври 2018 г. Комисията публикува проучване. В проучването на Комисията и в доклада на ЕБО се заключава, че е необходима допълнителна оценка, например на регулаторното третиране. По тази причина Комисията следва да продължи да прави оценка на целесъобразността на евентуална законодателна уредба за европейските обезпечени ценни книжа и да представи доклад на Европейския парламент и на Съвета за своите констатации, придружен от законодателно предложение, ако е целесъобразно.

(40)

Понастоящем не съществува режим на еквивалентност с оглед на признаването от Съюза на покритите облигации, емитирани от кредитни институции в трети държави, с изключение на случаите, в които поради пруденциални съображения и при определени условия може да се предостави преференциално третиране по отношение на ликвидността за някои облигации от трети държави. Затова Комисията следва в тясно сътрудничество с ЕБО да прецени доколко въвеждането на режим на еквивалентност по отношение на емитентите и инвеститорите в покрити облигации от трети държави е необходимо и целесъобразно. Комисията следва не по-късно от две години след датата, от която държавите членки следва да започнат да прилагат разпоредбите на националното право за транспониране на настоящата директива, да представи доклад на Европейския парламент и на Съвета по този въпрос, придружен от законодателно предложение, ако е целесъобразно.

(41)

Покритите облигации имат предварително определен падеж, който е няколко години. Затова е необходимо да се предвидят преходни мерки, за да се гарантира, че покритите облигации, които са емитирани преди 8 юли 2022 г., не са засегнати. Поради това покритите облигации, емитирани преди тази дата, следва да продължават да отговарят текущо на изискванията съгласно член 52, параграф 4 на Директива 2009/65/ЕО и да бъдат освободени от повечето нови изисквания, посочени в настоящата директива. Тези покрити облигации следва да могат да продължат да бъдат определяни като покрити облигации, при условие че по отношение на това дали отговарят на изискванията на член 52, параграф 4 на Директива 2009/65/ЕО, приложим към датата на тяхното емитиране, и на приложимите към тях изисквания на настоящата директива, се осъществява надзор от компетентните органи, определени съгласно настоящата директива. Надзорът не следва да обхваща изисквания съгласно настоящата директива, от които въпросните покрити облигации са освободени. В някои държави членки ISIN номерата се отварят за по-дълъг период от време, благодарение на което покрити облигации могат да се емитират непрекъснато под съответния номер с цел повишаване на обема (размер на емисията) на покритата облигация (продължаващи емисии). Преходните мерки следва да обхванат постоянните емисии на покрити облигации по ISIN номера, отворени преди 8 юли 2022 г., като се прилагат известни ограничения.

(42)

В резултат на установяването на единна уредба за покритите облигации следва тяхното описание в член 52, параграф 4 от Директива 2009/65/ЕО да бъде изменено. Определението за покритите облигации в Директива 2014/59/ЕС препраща към член 52, параграф 4 от Директива 2009/65/ЕО. Тъй като това определение следва да се измени, Директива 2014/59/ЕС също следва да бъде изменена. Освен това, за да не бъдат засегнати покритите облигации, емитирани в съответствие с член 52, параграф 4 от Директива 2009/65/ЕО преди 8 юли 2022 г., те следва да продължат да се считат за покрити облигации до настъпването на техния падеж. Поради това директиви 2009/65/ЕО и 2014/59/ЕС следва да бъдат съответно изменени.

(43)

В съответствие със Съвместната политическа декларация от 28 септември 2011 г. на държавите членки и на Комисията относно обяснителните документи (14) държавите членки са поели ангажимент в обосновани случаи да прилагат към съобщението за своите мерки за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответстващите им части от националните инструменти за транспониране. По отношение на настоящата директива законодателите считат, че предоставянето на такива документи е обосновано.

(44)

Доколкото целта на настоящата директива, а именно да се установи обща уредба за покритите облигации, за да се гарантира, че структурните характеристики на покритите облигации в целия Съюз съответстват на по-ниския рисков профил, обосноваващ преференциалното третиране в Съюза, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, но поради необходимостта от допълнително развитие на пазара на покрити облигации и подкрепа на трансграничните инвестиции в Съюза може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(45)

Бяха проведени консултации с Европейската централна банка, която представи становището си на 22 август 2018 г.

(46)

В съответствие с член 28, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета (15) бяха проведени консултации с Европейския надзорен орган по защита на данните, който представи своето становище на 12 октомври 2018 г.

(47)

Кредитните институции, които емитират покрити облигации, обработват значителен обем лични данни. Обработването им следва винаги да бъде в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (16). По същия начин обработването на лични данни от ЕБО в случаите, когато съгласно изискванията на настоящата директива той поддържа централна база данни относно административните санкции и другите административни мерки, за които му се съобщава от националните компетентни органи, следва да се осъществява в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета (17),