1.   Мониторингът и докладването са последователни и сравними за различни периоди от време. За тази цел, операторите и операторите на въздухоплавателни средства използват едни и същи методики и масиви от данни, подлежащи на промени и дерогации, одобрени от компетентния орган.

2.   Операторите и операторите на въздухоплавателни средства събират, регистрират, компилират, анализират и документират данните от мониторинга, включително допусканията, референтните данни, данните за дейността и коефициентите на изчисление по прозрачен начин, който да позволява възпроизвеждане на определянето на емисиите от проверяващия орган и компетентния орган.

1.   Всеки оператор или оператор на въздухоплавателно средство провежда мониторинг на емисиите на парникови газове, въз основа на план за мониторинг, одобрен от компетентния орган съгласно посоченото в член 12, и съобразен с характера и функционирането на инсталацията или авиационната дейност, за която се отнася.

Планът за мониторинг се допълва от писмени процедури, които се определят, документират, въвеждат и поддържат от оператора или оператора на въздухоплавателно средство, и се отнасят за дейностите по плана за мониторинг, както това е уместно.

2.   В плана за мониторинг по параграф 1 инструкциите към оператора или оператора на въздухоплавателно средство са описани по логичен и прост начин, като се избягва дублирането на дейности и се вземат предвид съществуващите системи в съответната инсталация или използвани от оператора на въздухоплавателно средство.

1.   Операторът или операторът на въздухоплавателно средство е длъжен да подаде план за мониторинг за одобрение от съответния компетентен орган.

Планът за мониторинг се състои от подробна, пълна и прозрачна документация относно методиката за мониторинг на съответния оператор или оператор на въздухоплавателно средство и съдържа поне елементите, посочени в приложение I.

Заедно с плана за мониторинг, операторът или операторът на въздухоплавателно средство подава и всички посочени по-долу придружаващи документи:

2.   В случаите, за които в приложение I е посочена необходимостта от процедура, операторът или операторът на въздухоплавателно средство формулира, документира, въвежда и поддържа такава процедура отделно от плана за мониторинг.

Операторът или операторът на въздухоплавателно средство представя в плана за мониторинг резюме на процедурите, включващо следната информация:

Операторът или на въздухоплавателно средство осигурява на компетентния орган при поискване достъп до всяка писмена документация за процедурите. Операторът или операторът на въздухоплавателно средство осигурява достъп до тези документи за целите на проверката съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2067.

3.   Освен посочените в параграфи 1 и 2 от настоящия член елементи, държавите членки могат да поискат включване на допълнителни елементи в плана за мониторинг за инсталациите, за да изпълнят изискванията на делегираните актове, приети в съответствие с член 10а, параграф 1 от Директива 2003/87/ЕО и актовете за изпълнение, приети в съответствие с член 10а, параграф 21 от същата директива.

1.   Държавите членки могат да разрешат на операторите и операторите на въздухоплавателни средства да използват стандартни или опростени планове за мониторинг, без това да противоречи на посоченото в член 12, параграф 3.

За тази цел държавите членки могат да публикуват образци за такива планове за мониторинг, включително с описания на процедурите по движението на данните и контролните процедури по членове 58 и 59, въз основа на публикувани от Комисията образци и указания.

2.   Преди да одобри опростен план за мониторинг по параграф 1, компетентният орган провежда опростена оценка на риска, за да прецени доколко предложените контролни дейности и процедури за контролните дейности са съпоставими с установените присъщи рискове и контролни рискове и доколко позволяват използването на такъв опростен план за мониторинг.

Държавите членки мога да изискват оценката на риска по предходната алинея да бъде проведена от оператора или оператора на въздухоплавателно средство, когато това е уместно.

1.   Всеки оператор на инсталация или на въздухоплавателно средство редовно проверява дали планът за мониторинг отразява характера и функционирането на инсталацията или авиационната дейност в съответствие с член 7 от Директива 2003/87/ЕО, както и дали методиката за мониторинг може да бъде подобрена.

2.   Операторът или на въздухоплавателно средство изменя плана за мониторинг при някоя от следните ситуации:

1.   Операторът или на въздухоплавателно средство уведомява компетентния орган за всякакви предложения за изменения в плана за мониторинг без излишно забавяне.

Компетентният орган обаче може да позволи на оператора или на въздухоплавателно средство да съобщава за промените в плана, които не са съществени по смисъла на параграфи 3 и 4, до 31 декември на същата година.

2.   Всяко съществено изменение на плана за мониторинг по смисъла на параграфи 3 и 4 подлежи на одобрение от компетентния орган.

Ако компетентният орган счете, че дадено изменение е несъществено, той без излишно забавяне уведомява за това оператора или оператора на въздухоплавателно средство.

3.   Съществените изменения на плана за мониторинг за инсталация включват:

4.   Съществените промени в плана за мониторинг на оператор на въздухоплавателно средство включват:

1.   Операторът или операторът на въздухоплавателно средство може да провежда мониторинг и докладване в съответствие с изменения план за мониторинг преди да е получил одобрение или информация съгласно член 15, параграф 2, при условие че може основателно да се приеме, че предлаганите изменения не са съществени, или че мониторингът в съответствие с първоначалния план за мониторинг би довел до непълнота на данните за емисиите.

В случаи на съмнение, операторът или операторът на въздухоплавателно средство прилага успоредно при целия мониторинг и докладване, както и в междинната документация, както изменения, така и първоначалния план за мониторинг.

2.   След като получи одобрение или информация съгласно член 15, параграф 2, операторът или операторът на въздухоплавателно средство използва само данните, съответстващи на изменения план за мониторинг, и провежда целия мониторинг и докладване, като използва само изменения план за мониторинг от датата, на която тази версия на плана за мониторинг започне да се прилага.

3.   Операторът или операторът на въздухоплавателно средство поддържа писмена документация за всички изменения на плана за мониторинг. Всеки запис съдържа:

1.   Когато оператор или оператор на въздухоплавателно средство твърди, че прилагането на определена методика за мониторинг води до неоправдани разходи, компетентният орган преценява дали разходите са неоправдани, като взема предвид обосновката на оператора.

Компетентният орган счита разходите за неоправдани, когато разходите надхвърлят ползите. За тази цел ползите се изчисляват като произведение на коефициента на подобрение по референтна цена от 20 евро за квота, а разходите включват подходящ амортизационен период на основата на икономическия живот съоръженията.

2.   При оценяването на неоправдания характер на разходите във връзка с избора на даден оператор на ниво за данните за дейността, за определяне на коефициента на подобрение по параграф 1 компетентният орган използва разликата между постигнатата към момента неопределеност и прага на неопределеността за съответното ниво, който би бил постигнат чрез подобрението, умножена по средните годишни емисии, пораждани от съответния поток на емисии през последните три години.

При липса на такива данни за средните годишни емисии, породени от съответния поток през последните три години, операторът или операторът на въздухоплавателно средство прави консервативна оценка на средните годишни емисии, без да се включва произхождащият от биомаса CO2 и преди да се приспаднат пренесените количества CO2. За измервателните уреди, намиращи се под национален нормативен метрологичен контрол, стойността на текущо постиганата неопределеност може да бъде заместена с максимално допустимата грешка при измерване, разрешена от съответната национална нормативна уредба.

3.   При оценяването на неоправдания характер на разходите, които имат връзка с мерки за подобряване на качеството на докладваните данни за емисиите, но нямат пряко въздействие върху точността на данните за дейността, компетентният орган използва коефициент на подобрение в размер на 1 % от средните годишни емисии, породени от съответните потоци през последните три докладвани периоди. Тези мерки могат да включват:

4.   Мерките, свързани с подобряване на методиката за мониторинг на дадена инсталация, не могат да се смятат за свързани с неоправдани разходи, ако общите разходи за тях не надвишават 2 000 EUR за период на докладване. За инсталациите с малки емисии този праг е 500 евро за период на докладване.

1.   За целите на мониторинга на емисиите и определянето на минималните изисквания за нивата, всеки оператор на инсталация определя категорията на своята инсталация съгласно посоченото в параграф 2, и, когато е уместно, всеки пораждащ емисии поток съгласно посоченото в параграф 3, както и на всеки източник на емисии съгласно посоченото в параграф 4.

2.   Операторът класифицира всяка инсталация в една от следните категории:

Чрез дерогация от член 14, параграф 2, компетентният орган може да разреши на оператора да не изменя плана за мониторинг, когато въз основа на проверените емисии, прагът за класифициране на инсталацията, посочен в първа алинея, е надхвърлен, но операторът докаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че този праг не е бил надхвърлян през последните пет периода на докладване и няма да бъде надхвърлен през следващите периоди.

3.   Операторът класифицира всеки пораждащ емисии поток, като го сравнява със сумарното количество на всички абсолютни стойности на изкопаем CO2 и CO2 екв., съответстващи на всички пораждащи емисии потоци, включени в изчислителните и измервателните методики, и на всички емисии от подложени на мониторинг с измервателни методики източници, преди да бъдат приспаднати пренесените количества CO2, в една от следните категории:

Чрез дерогация от член 14, параграф 2 компетентният орган може да разреши на оператора да не изменя плана за мониторинг, когато въз основа на проверените емисии прагът за класифициране на пораждащия емисии поток като малък или незначителен, посочен в първа алинея, е надхвърлен, но операторът докаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че този праг не е бил надхвърлян през последните пет периода на докладване и няма да бъде надхвърлен през следващите периоди.

4.   Операторът класифицира всеки източник на емисии, за който се прилага измервателна методика, в една от следните категории:

Чрез дерогация от член 14, параграф 2, компетентният орган може да разреши на оператора да не изменя плана за мониторинг, когато въз основа на проверените емисии, прагът за класифициране на пораждащ емисии източник като малък, посочен в първа алинея, е надхвърлен, но операторът докаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че този праг не е бил надхвърлян през последните пет периода на докладване и няма да бъде надхвърлен през следващите периоди.

5.   Когато няма налични данни за средните годишни проверени емисии на съответната инсталация през периода на търговия, непосредствено предхождащ текущия период на търговия, или ако съответните данни вече не са представителни за целите на параграф 2, за определянето на категорията на инсталацията операторът използва консервативна оценка за средните годишни емисии, без да се включва произхождащият от биомаса CO2 и преди да се приспаднат пренесените количества CO2.

1.   Операторите определят граници на мониторинга за всяка инсталация.

В тези граници операторът включва всички съответни емисии на парникови газове от всички източници на емисии и пораждащи емисии потоци, свързани с дейностите на инсталацията и посочени в приложение I към Директива 2003/87/ЕО, както и с дейностите и парниковите газове, включени допълнително от държавата членка, на чиято територия се намира инсталацията, съгласно член 24 от същата директива.

Операторът включва също емисиите от редовно провеждани дейности и от извънредни събития, включително при пускания и спирания и аварийни ситуации по време на периода на докладване, с изключение на емисиите от подвижна техника за транспортни цели.

2.   При определянето на процеса на мониторинг и докладване операторът включва специфичните за съответния сектор изисквания, посочени в приложение IV.

3.   Когато бъдат установени изтичания от комплекс за съхранение по смисъла на Директива 2009/31/ЕО, водещи до емисии или изпускане на CO2 във водния стълб, те се считат за източници на емисии от съответната инсталация и съответно се подлагат на мониторинг съгласно изискванията в раздел 23 на приложение IV към настоящия регламент.

Компетентният орган може да разреши изключване от процеса на мониторинг и докладване на такъв източник на емисии от изтичане, след като бъдат предприети коригиращи мерки в съответствие с член 16 от Директива 2009/31/ЕО и вече не се установява наличие на емисии или изпускане във водния стълб.

1.   За мониторинга на емисиите от дадена инсталация, операторът избира да прилага или изчислителна, или измервателна методика, съгласно конкретните разпоредби на настоящия регламент.

Изчислителната методика представлява определяне на емисиите от пораждащите емисии потоци на основата на данни за дейността, получени от измервателни системи и допълнителни параметри от лабораторни анализи или възприети стойности. Изчислителната методика може да бъде приложена посредством стандартната методика, описана в член 24 или методиката на масовия баланс, посочена в член 25.

Измервателната методика представлява определяне на емисиите от източниците на емисии посредством непрекъснато измерване на концентрацията на съответния парников газ в димните газове и на дебита на димните газове, включително мониторинг на преносите на CO2 между отделни инсталации, където концентрацията на CO2 и дебитът на пренасяния газ се измерват.

Когато се прилага изчислителната методика, в плана за мониторинг операторът определя по отношение на всеки пораждащ емисии поток дали ще се използва стандартната методика или методиката на масовия баланс, включително съответните нива съгласно приложение II.

2.   Ако получи съответно одобрение от компетентния орган, операторът може да комбинира стандартна методика, методики на масовия баланс и измервателни методики за различните източници на емисии и пораждащи емисии потоци в рамките на една инсталация, при условие че това не води нито до пропуски в отчитането, нито до двойно отчитане на емисии.

3.   Когато специфичните за секторите изисквания, определени в приложение IV, въвеждат използването на конкретна методика за мониторинг, операторът използва тази методика или измервателна методика. Операторът може да избере различна методика само ако представи на компетентния орган доказателства, че използването на изискваната методика е технически неосъществимо или би довело до неоправдани разходи, или че алтернативната методика води до по-висока точност на данните за емисиите.

1.   Когато по технически причини временно е невъзможно да се прилага планът за мониторинг във вида, одобрен от компетентния орган, операторът прилага възможно най-високото ниво или консервативен подход, който не е основан на нива, ако прилагането на ниво е непостижимо, докато условията позволят да се възстанови прилагането на одобреното в плана за мониторинг ниво.

Операторът предприема всички необходими мерки за бързо възстановяване на прилагането на плана за мониторинг, както е одобрен от компетентния орган.

2.   Засегнатият оператор без излишно забавяне уведомява компетентния орган за временната промяна в методиката за мониторинг, посочена в параграф 1, като посочва:

1.   При стандартната методика операторът изчислява горивните емисии по отношение на всеки пораждащ емисии поток чрез умножаване на данните за дейността, свързани с количеството изгорено гориво, изразено в тераджаули, на база долната топлина на изгаряне (NCV), по съответния емисионен фактор, изразен в тонове СО2 за тераджаул (t CO2/TJ), съответстващ на използването на долната топлина на изгаряне, и по съответния коефициент на окисление.

Компетентният орган може да разреши използването на емисионни фактори за горива, изразени в t CO2/t или t CO2/Nm3. В такива случаи, операторът определя горивните емисии, като умножава данните за дейността, свързани с количеството използвано гориво, изразено в тонове или нормални кубични метри, по емисионния фактор и по съответния коефициент на окисление.

2.   Операторът определя емисиите от процеси за всеки пораждащ емисии поток, като умножава данните за дейността, свързани с потреблението на материали, производителността или количеството на продукцията, изразени в тонове или нормални кубични метри, по съответния емисионен фактор, изразен в t CO2/t или t CO2/Nm3, и по съответния коефициент на превръщане.

3.   Когато в даден емисионен фактор по ниво 1 или 2 вече е отчетен ефектът от непълното протичане на химичните реакции, коефициентът на окисление или коефициентът на превръщане имат стойност 1.

1.   При методиката на масовия баланс операторът изчислява количеството CO2, съответстващо на всеки пораждащ емисии поток, включен в масовия баланс, като умножава данните за дейността, свързани с количеството гориво или материал, влизащо в или напускащо границите на масовия баланс, по съдържанието на въглерод в този материал или гориво и по коефициента 3,664 t CO2/t C, в съответствие с посоченото в раздел 3 от приложение II.

2.   Независимо от посоченото в член 49, емисиите от целия процес, обхванат от масовия баланс, представляват сумата от количествата CO2, съответстващи на всички пораждащи емисии потоци, обхванати в масовия баланс. Емисиите на въглероден оксид (CO) в атмосферата се изчисляват в масовия баланс като емисии на моларно еквивалентно количество CO2.

1.   При определянето на съответните нива за големи и малки пораждащи емисии потоци съгласно посоченото в член 21, параграф 1, които да се прилагат при определяне на данните за дейността и всеки изчислителен коефициент, всеки оператор прилага както следва:

Ако операторът обаче успее да покаже по задоволителен за компетентния орган начин, че прилагането на изискваното съгласно първата алинея ниво е технически неосъществимо или би довело до неоправдани разходи, той може да прилага ниво с една степен по-ниско в сравнение с посоченото в първата алинея — за инсталации от категория В, и съответно с две степени по-ниско — за инсталации от категории А и Б, като минимално възможното е ниво 1.

За преходен период, договорен с оператора, компетентният орган може да разреши на даден оператор да прилага спрямо големи пораждащи емисии потоци нива, които са по-ниски от посочените във втората алинея, като минимално възможното е ниво 1, ако:

2.   Ако покаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че изискваното съгласно първата алинея от параграф 1 ниво е технически неосъществимо или поражда неоправдани разходи, операторът може да прилага по-ниско ниво от изискваното съгласно първата алинея от параграф 1 по отношение на малки пораждащи емисии потоци, като минимумът е ниво 1.

3.   За незначителните пораждащи емисии потоци, операторът може да определя данните за дейността и всеки изчислителен коефициент, като използва консервативни допускания вместо да прилага нива, освен ако определено ниво е постижимо без допълнителни усилия.

4.   За коефициента на окисление и коефициента на превръщане, операторът като минимум прилага най-ниските нива, посочени в приложение II.

5.   Когато компетентният орган е разрешил използването на емисионни фактори, изразени в t CO2/t или t CO2/Nm3 по отношение на горива, както и за горива, използвани като технологична суровина или в масови баланси съгласно посоченото в член 25, за мониторинга на долната топлина на изгаряне може да се използват консервативни допускания вместо нива, освен ако определено ниво е постижимо без допълнителни усилия.

1.   Операторът определя данните за дейността по отношение на даден пораждащ емисии поток по един от следните начини:

2.   За целите на параграф 1, буква б), количеството гориво или преработен материал за периода на докладване се изчислява като количеството получено гориво или материал през периода на докладване минус изнесеното от инсталацията количество гориво или материал, плюс складовите запаси от гориво или материал в началото на периода на докладване, минус складовите запаси от гориво или материал в края на периода на докладване.

Когато определянето на складовите запаси с пряко измерване е технически неосъществимо или би довело до неоправдани разходи, операторът може да направи оценка на тези количества въз основа на едно от следните:

Когато определянето на данни за дейността за цялата календарна година е технически неосъществимо или би довело до неоправдани разходи, операторът може да избере следващия най-подходящ ден за разделянето на една година на докладване от следващата и да уравни съответно за изискваната календарна година. Отклоненията, които биха могли да съществуват при един или повече пораждащи емисии потоци, се записват ясно и служат за основа на определянето на представителна стойност за съответната календарна година, и съответно се вземат предвид за следващата година.

1.   За определянето на данните за дейността съгласно член 27 операторът използва резултати от измерване, получени от намиращи се под негов контрол измервателни системи на инсталацията, при условие че са спазени всички изброени по-долу условия:

Ако бъдат надхвърлени праговите стойности за съответните нива, одобрени съгласно член 12, или ако се установи, че измервателната апаратура не съответства на други изисквания, операторът без излишно забавяне предприема корекционни действия и уведомява за тях компетентния орган.

2.   Когато се съобщава нов план за мониторинг или когато този въпрос е от значение при промяна в одобрения план за мониторинг, операторът представя на компетентния орган оценката на неопределеността съгласно параграф 1, буква а).

Тази оценка включва посочената неопределеност на използваните измервателни уреди, неопределеността, свързана с калибрирането и всяка друга неопределеност, произтичаща от начина на практическо използване на измервателните уреди. Ако складовите съоръжения могат да поемат поне 5 % от годишното използвано количество на разглежданото гориво или материал, оценката на неопределеността обхваща и неопределеността във връзка с измененията на складовите количества. При извършването на оценката на неопределеността операторът взема под внимание факта, че посочените в приложение II прагове на неопределеност за различните нива се отнасят за общата неопределеност за целия период на докладване.

Ако измервателните уреди са инсталирани в среда, подходяща от гледна точка на техните работни спецификации, операторът може да опрости оценката на неопределеността като приеме, че максимално допустимата грешка, определена за работата на съответните измервателни уреди или на постиганата чрез калибриране неопределеност (ако съответната стойност е по-ниска), умножена по консервативен корекционен коефициент с цел отразяване на влиянието на неопределеността в работни условия, може да се разглежда като неопределеността за целия период на докладване, както се изисква в определенията на нивата в приложение II.

3.   Независимо от посоченото в параграф 2, компетентният орган може да разреши на оператора да използва резултати от измервания, получени от намиращи се под негов контрол измервателни системи на инсталацията, в случай че операторът представи доказателства, че използваните измервателни уреди са подложени на съответстващ национален метрологичен нормативен контрол.

В такъв случай, като стойност на неопределеността може да се използва максимално допустимата грешка при работни условия, разрешена от националната нормативна уредба за метрологичен контрол за съответното измерване, без да е необходимо да се предоставят допълнителни данни и доказателства.

1.   Когато въз основа на опростена оценка на неопределеността се установи, че използването на измервателни системи извън контрола на оператора му дава възможност да спазва поне също толкова високо ниво, осигурява по-надеждни резултати и е по-малко зависимо от контролните рискове в сравнение с използването на системи, намиращи се под контрола на оператора съгласно член 28, той определя данните за дейността със системи извън неговия контрол.

За тази цел операторът може да използва един от следните източници на данни:

2.   Операторът гарантира съответствието с приложимото ниво съгласно член 26.

За тази цел, като стойност на неопределеността може да се използва максимално допустимата грешка при работни условия, разрешена от националната нормативна уредба за метрологичен контрол за съответната търговска сделка, без да е необходимо да се предоставят допълнителни данни и доказателства.

Ако приложимите изисквания по националните нормативи за метрологичен контрол не са така строги както в приложимото ниво по член 26, операторът търси данни за съществуващата неопределеност от търговския партньор, отговарящ за измервателната система.

1.   Операторът определя изчислителните коефициенти в съответствие с възприети стойности или въз основа на лабораторен анализ, в зависимост от приложимото ниво.

2.   Операторът определя и докладва изчислителните коефициенти съобразно посоченото в данните за дейността състояние на горивото/материала, а именно състоянието, в което съответното гориво или материал се купуват или използват в пораждащия емисии процес, преди да бъдат изсушени или подложени на друга обработка за целите на лабораторния анализ.

Когато този подход би довел до неоправдани разходи, или ако съответно може да бъде постигната по-висока точност, данните за дейността и изчислителните коефициенти могат да бъдат системно докладвани на база на състоянието на горивото/материала, при което се извършват лабораторните анализи.

От оператора се изисква да определи фракцията на биомасата само за смесени горива или материали. За други горива или материали се използва възприета стойност от 0 % за фракцията на биомасата на изкопаеми горива или материали, и възприета стойност от 100 % за фракцията на биомасата за горива от биомаса или материали, състоящи се изключително от биомаса.

1.   Когато операторът определя изчислителните коефициенти като възприети стойности, той използва една от следните стойности, съгласно изискването за приложимото ниво, посочено в приложения II и VI:

2.   Операторът посочва в плана за мониторинг всички използвани възприети стойности.

Ако стойностите се променят за отделните години, операторът посочва в плана за мониторинг достоверния приложим източник по отношение на съответната стойност.

3.   Компетентният орган може да одобрява промяна в плана за мониторинг на възприетите стойности за даден изчислителен коефициент съгласно член 15, параграф 2, ако операторът представи доказателство, че новата възприета стойност води до по-точно определяне на емисиите.

4.   По искане на оператора компетентният орган може да разреши долната топлина на изгаряне и емисионните фактори на горивата да се определят при използване на същите нива, каквито се изискват за стандартните търговски горива, при условие че поне веднъж на всеки три години операторът представя данни, показващи че отклоненията от определената стойност на топлината на изгаряне не са надхвърлили 1 % през последните три години.

5.   По молба на оператора компетентният орган може да приеме, че стехиометричното въглеродно съдържание на чисто химическо вещество се счита за спазване на ниво, което в противен случай би изисквало анализи, извършени в съответствие с членове 32—35, ако операторът може да покаже по задоволителен за компетентния орган начин, че използването на анализи би довело до неоправдани разходи и че използването на стехиометричната стойност няма да доведе до подценяване на емисиите.

1.   Операторът гарантира, че всички анализи, вземания на проби, калибрирания и валидирания за определяне на изчислителните коефициенти се извършват по методите, основаващи се на съответните европейски стандарти (EN).

Когато такива стандарти липсват, методите се основават на подходящи стандарти на ISO или национални стандарти. Когато липсват съответни публикувани стандарти, се използват подходящи проектостандарти, отраслови насоки за най-добрите практики или други научно доказани методики, с които се ограничават систематичните грешки при вземането на проби и измерването.

2.   Когато за определяне на емисиите се използват монтирани в инсталацията газови хроматографи, или екстракторни или неекстракторни газови анализатори, операторът получава одобрение от компетентния орган за използването на такава апаратура. Тези уреди се използват само за определяне на състава на газови горива и материали. Като минимално допустима мярка за осигуряване на качеството, операторът осигурява провеждането на първоначална валидиране и ежегодни валидирания на съответния уред.

3.   Резултатът от всеки анализ се използва само за съответния период на доставка или съответната партида на горивото или материала, за които са взети проби и за които се е целяло тези проби да са представителни.

За определянето на даден конкретен параметър операторът използва резултатите от всички анализи, направени във връзка с този параметър.

1.   Когато изчислителните коефициенти се определят чрез анализи, операторът представя за одобрение от компетентния орган, съответно за всяко гориво или материал, план за вземане на проби, съставен под формата на писмена процедура и съдържащ информация за методиките за подготовка на пробите, включително информация за отговорностите, местата на вземане на проби, периодичността и количествата, както и за методиките за съхранение и транспорт на пробите.

Операторът гарантира, че пробите за съответната партида или период на доставка са представителни, както и че няма систематични грешки. Съответните елементи от плана за вземане на проби се съгласуват с лабораторията, извършваща анализа на даденото гориво или материал, като информация за това съгласуване се включва в плана. Операторът предоставя достъп до плана за целите на проверката съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2067.

2.   Съгласувано с лабораторията, провеждаща анализа на съответното гориво или материал и с одобрението на компетентния орган, операторът адаптира елементите на плана за вземане на проби, в случай че резултатите от анализа показват, че хетерогенността на горивото или материала се различава значително от информацията за неговата хетерогенност, на която се е основавал първоначалният план за вземане на проби от това конкретно гориво или материал.

1.   Операторът гарантира, че за извършване на анализи за определянето на изчислителните коефициенти се използват само лаборатории, акредитирани в съответствие с EN ISO/IEC 17025 за прилагането на съответните методи за анализ.

2.   Допуска се използването на неакредитирани в съответствие с EN ISO/IEC 17025 лаборатории само в случаите, когато операторът може да докаже по задоволителен за компетентния орган начин, че достъпът до лаборатории като определените в параграф 1 е технически неосъществим или би довел до неоправдани разходи, като в същото време съответната неакредитирана лаборатория отговаря на изисквания, еквивалентни на определените в EN ISO/IEC 17025.

3.   Компетентният орган счита, че дадена лаборатория съответства на изисквания, еквивалентни на определените в EN ISO/IEC 17025 по смисъла на параграф 2, ако операторът предостави данните съгласно втората и третата алинеи на настоящия параграф, доколкото е възможно, под същата форма и със сходна степен на подробност като изискваните за процедурите съгласно член 12, параграф 2.

По отношение на управлението на качеството, операторът представя акредитирано сертифициране на лабораторията по стандарта EN ISO/IEC 9001 или по други сертифицирани системи за управление на качеството, прилагани в лабораторията. Ако не се прилагат подобни сертифицирани системи за управление на качеството, операторът представя други подходящи доказателства, че лабораторията е в състояние да управлява надеждно своя персонал, процедури, документация и задачи.

По отношение на техническата компетентност, операторът представя доказателства, че лабораторията е компетентна и може да генерира технически валидни резултати, като използва съответните процедури за анализ. Тези доказателства обхващат най-малко следните области:

1.   Операторът спазва минимално допустимата честота на анализите за съответните горива и материали, посочени в приложение VII.

2.   Компетентният орган може да разреши на оператора да прилага честота на анализите, различна от тази в параграф 1, когато няма минимално допустима честота, или операторът докаже, че:

Ако дадена инсталация работи само през част от годината или ако горивата/материалите се доставят в партиди, които се консумират за повече от една календарна година, компетентният орган може да договори с оператора по-подходящ график за анализи, стига той да доведе до неопределеност, сравнима с посочената в буква а) от първа алинея.

1.   Операторът определя специфични за съответните видове дейности емисионни фактори за емисиите на CO2.

2.   Емисионните фактори за горивата, включително когато горивата се използват като технологична суровина, се изразяват в t CO2/TJ.

По отношение на горивните емисии, компетентният орган може да разреши на оператора да използва за дадено гориво и емисионен фактор, изразен в t CO2/t или t CO2/Nm3, ако използването на емисионен фактор, изразен в t CO2/TJ би довело до неоправдани разходи или ако с използването на такъв вид емисионен фактор може да се постигне най-малкото еквивалентна точност при изчисляването на емисиите.

3.   За преобразуването на въглеродното съдържание в съответната стойност на емисионен фактор за емисии на CO2, или съответно за обратното преобразуване, операторът използва коефициента 3,664 t CO2/t C.

1.   При определяне на коефициентите на окисление или коефициентите на превръщане, операторът прилага най-малко ниво 1. Когато в съответния емисионен фактор вече е отчетен ефектът от непълното окисление или химично превръщане, операторът използва коефициент на окисление или коефициент на превръщане със стойност 1.

Възможно е, обаче, компетентният орган да изисква от операторите винаги да прилагат изискванията на ниво 1.

2.   Когато се използват няколко вида горива в една и съща инсталация и е необходимо прилагането на ниво 3 по отношение на специфичния коефициент на окисление, операторът може да поиска одобрението на компетентния орган за един или и двата посочени по-долу подходи:

Ако се използва биомаса или смес от горива, операторът представя доказателство, че прилагането на подходите от буква а) или буква б) от първата алинея не води до подценяване на емисиите.

1.   Операторът може да определя данните за дейността във връзка с пораждащите емисии потоци от биомаса без да използва нива и без да представя данни от анализ за състава на биомасата, ако пораждащият емисии поток се състои изключително от биомаса и операторът може да гарантира, че в него няма примеси на други материали или горива.

2.   Емисионният фактор за биомаса е нула.

Емисионният фактор за смесено гориво или материал се изчислява и докладва като произведение на предварителния емисионен фактор, определен съгласно член 30, умножен по стойността на изкопаемата фракция в смесеното гориво или материал.

3.   Торфът, ксилитът и изкопаемите фракции в смесените горива или материали не се считат за биомаса.

4.   Когато фракцията на биомасата в смесените горива или материали е по-голяма или равна на 97 % или когато количеството на емисиите от изкопаемата фракция в горивото или материала е толкова малко, че отговаря на определението за незначителен пораждащ емисии поток, компетентният орган може да разреши на оператора да прилага методики, които не се основават на нива, включително метода на енергийния баланс, при определяне на данните за дейността и съответните изчислителни коефициенти.

1.   При смесени горива или материали операторът може или да приеме отсъствието на биомаса и да прилага по подразбиране 100 % изкопаема фракция, или да определи фракция на биомасата в съответствие с параграф 2, като прилага нивата, както е определено в раздел 2.4 от приложение II.

2.   Ако в зависимост от изискваното ниво операторът трябва да извърши анализи за определяне на фракцията на биомасата, той прави това въз основа на съответния стандарт и съдържащите се в него аналитични методи, стига използването на този стандарт и аналитичен метод да е одобрено от компетентния орган.

Ако в зависимост от изискваното ниво операторът трябва да извърши анализи за определяне на фракцията на биомасата, но прилагането на първа алинея е технически неосъществимо или би довело до неоправдани разходи, операторът представя алтернативен метод за приблизителна оценка за определяне на фракцията на биомасата за одобрение от компетентния орган. За горивата или материалите, произхождащи от производствени процеси с определени и подлежащи на проследяване входящи потоци, операторът може да определя фракцията на биомасата въз основа на масовия баланс на въглерода от биомасата и изкопаемия въглерод, които постъпват и напускат процеса.

Комисията може да предоставя насоки за други приложими методи за приблизителна оценка.

3.   Чрез дерогация от посоченото в параграфи 1 и 2 и член 30, когато гаранцията за произход е издадена в съответствие с член 2, буква й) и член 15 от Директива 2009/28/ЕО по отношение на биогаза, който постъпва в газоразпределителна мрежа и впоследствие излиза от нея, не е необходимо операторът да използва анализи за определяне на фракцията на биомасата.

1.   За всеки голям източник на емисии операторът прилага следното:

Ако обаче покаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че изискваното съгласно първата алинея ниво е технически неосъществимо или поражда неоправдани разходи, операторът може да прилага ниво с една степен по-ниско в сравнение с посоченото в първата алинея за инсталации от категория В, и съответно ниво с до две степени по-ниско за инсталации от категории А и Б, като минимумът е ниво 1.

2.   Ако покаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че изискваното съгласно първата алинея от параграф 1 ниво е технически неосъществимо или поражда неоправдани разходи, операторът може да прилага по-ниско ниво от изискваното съгласно първата алинея от параграф 1 по отношение на емисиите от малки пораждащи емисии потоци, като минимумът е ниво 1.

1.   Всички измервания се извършват с прилагане на методите, основаващи се на:

Когато такива стандарти липсват, методите се основават на подходящи стандарти на ISO, публикувани от Комисията стандарти или национални стандарти. Когато липсват приложими публикувани стандарти, се използват подходящи проектостандарти, отраслови насоки за най-добрите практики или други научно доказани методики, с които се ограничават систематичните грешки при вземането на проби и измерването.

Операторът взема предвид всички съответни аспекти на системата за непрекъснато измерване, включително разположението на апаратурата, калибрирането, измерването, осигуряването и контрола на качеството.

2.   Операторът гарантира, че лабораториите, използвани за измерванията, калибриранията и съответните оценки на системите за непрекъснато измерване на емисиите (CEMS), са акредитирани по EN ISO/IEC 17025 за съответните методи за анализ или калибриране.

Ако съответната лаборатория няма такава акредитация, операторът осигурява спазването на еквивалентни изисквания съгласно посоченото в член 34, параграфи 2 и 3.

1.   Операторът определя годишните емисии от даден източник на емисии през периода на докладване като събира за този период всички произведения на часовите стойности на измерените концентрации на парникови газове, умножени по часовите стойности на дебита на димните газове, като съответните часови стойности представляват осреднявания на всички отделни измерени стойности през въпросния работен час.

По отношение на емисиите на CO2, за определянето на годишните емисии се използва формула 1 от приложение VIII. Отделеният в атмосферата CO се отчита като моларно еквивалентно количество CO2.

Що се отнася до емисиите на двуазотен оксид (N2O), операторът определя годишните емисии по формулата в подраздел Б.1 на раздел 16 от приложение IV.

2.   Когато в една инсталация съществуват няколко източника на емисии и съответните емисии не могат да бъдат измервани като емисии от един източник, операторът измерва емисиите от тези източници поотделно и ги сумира за получаването на общите емисии на дадения газ, отделяни през периода на докладване от цялата инсталация.

3.   Операторът определя концентрацията на парникови газове в димните газове въз основа на непрекъснато мерене в представителна точка по един от следните начини:

4.   Когато е необходимо, операторът определя отделно всяко количество CO2, произхождащо от биомаса, и го изважда от общите измерени емисии на CO2. За тази цел операторът може да използва:

Когато предложеният от оператора метод включва непрекъснато вземане на проби от потока димни газове, се прилага стандарт EN 15259 („Качество на въздуха. Измерване на емисии от стационарни източници. Изисквания за участъците и местата за измерване, за целта на измерването, плана и протокола от измерването“).

5.   Операторът определя стойността на дебита на димните газове, необходима за изчислението по параграф 1, по един от следните методи:

1.   Операторът изчислява средночасови стойности за всеки параметър, използван при определянето на емисиите чрез измервателна методика, включително на концентрациите и на дебита на димните газове, като използва всички налични измерени стойности през съответния час.

Ако даден оператор може да генерира данни и за по-кратки отчетни периоди без това да води до допълнителни разходи, той използва тези по-кратки отчетни периоди за определяне на годишните емисии в съответствие с член 43, параграф 1.

2.   Ако апаратурата за непрекъснато измерване на даден параметър стане неуправляема, излезе от обхвата си или спре да работи за част от съответен час или отчетен период по параграф 1, операторът изчислява съответната средночасова стойност пропорционално на останалите единични данни през този конкретен час или по-кратък отчетен период, при условие че са налице поне 80 % от максималния брой единични данни за съответния параметър.

Когато са налице данни за по-малко от 80 % от единичните данни, се прилага посоченото в член 45, параграфи 2 — 4.

1.   Ако част от измервателната апаратура на система за непрекъснат мониторинг на емисиите спре да работи в продължение на повече от пет последователни дни в дадена календарна година, операторът излишно забавяне уведомява компетентния орган и предлага адекватни мерки за подобряване на качеството на съответната система за непрекъснат мониторинг на емисиите.

2.   Когато не могат да бъдат дадени валидни данни за часови или по-кратък отчетен период съгласно изискванията на член 44, параграф 1, за един или повече параметри по измервателната методика поради това, че апаратурата е била неуправляема, излязла е извън обхвата си или е спряла да работи, операторът определя заместващи данни за всеки час с липсващи данни.

3.   Когато съответният параметър, за който не е възможно да бъдат дадени валидни данни за часови или по-кратък отчетен период, е пряко измерван параметър, като например концентрация, операторът изчислява заместваща стойност като сбор на средната концентрация и на удвоеното стандартно отклонение при тази средна стойност, съгласно формула 4 от приложение VIII.

Когато периодът на докладване не е подходящ за определяне на подобни заместващи стойности поради значителни технически промени в инсталацията, операторът съгласува с компетентния орган представителен срок за определяне на средната стойност и на стандартното отклонение, по възможност с продължителност една година.

4.   Когато съответният параметър, за който не е възможно да бъдат дадени валидни данни за часови период, е параметър различен от концентрацията, операторът получава заместващи стойности на този параметър чрез подходящ модел на масов баланс или енергиен баланс на процеса. Операторът валидира резултатите като използва останалите измервани параметри при съответната измервателна методика, както и данни, съответстващи на нормални работни условия, като разглежда период със същата продължителност като периода, за който липсват данни.

1.   За инсталация с малки емисии компетентният орган може да разреши на оператора да подаде опростен план за мониторинг в съответствие с член 13.

Посоченото в първа алинея не се отнася за инсталациите, чиито дейности включват N2O съгласно приложение I към Директива 2003/87/ЕО.

2.   За целите по първата алинея на параграф 1, дадена инсталация ще се счита за инсталация с малки емисии, ако е изпълнено поне едно от следните условия:

3.   Операторът на инсталация с малки емисии не е длъжен да подава придружаващите документи, посочени в член 12, параграф 1, трета алинея, и е освободен от изискването да представя доклад за подобрения съгласно член 69, параграф 4 в отговор на препоръки за подобрение, направени от проверяващия орган в доклада от проверката.

4.   Чрез дерогация от посоченото в член 27, операторът на инсталация с малки емисии може да определя количеството гориво или материал като използва налични и документирани търговски данни и оценка на промените в складовите наличности. Също така, операторът на инсталация с малки емисии се освобождава от изискването да представя на компетентния орган оценка на неопределеността съгласно член 28, параграф 2.

5.   Операторът на инсталация с малки емисии се освобождава от изискването на член 28, параграф 2 за включване на неопределеността, свързана с промените в складовите наличности, в оценката на неопределеността.

6.   Чрез дерогация от член 26, параграф 1 и член 41, параграф 1, операторът на инсталация с малки емисии може да прилага като минимум ниво 1 за определяне на данните за дейността и изчислителните коефициенти за всички пораждащи емисии потоци и за определяне на емисиите чрез измервателни методики (освен ако може да се постигне по-висока точност без допълнителни усилия от страна на оператора), без да представя доказателства, че прилагането на по-високи нива е технически неосъществимо или би довело до неоправдани разходи.

7.   При определяне на изчислителните коефициенти чрез анализи в съответствие с член 32, операторът на инсталация с малки емисии може да използва всяка лаборатория, която е технически компетентна, може да предостави технически валидни резултати чрез използване на съответните процедури за анализ и е предоставила доказателства за прилагането на мерки за осигуряване на качеството, както е посочено в член 34, параграф 3.

8.   Ако емисиите на даден оператор с малки емисии, прилагащ опростен план за мониторинг, надхвърлят посочената в параграф 2 прагова стойност в която и да е календарна година, операторът без излишно забавяне уведомява компетентния орган за това.

Операторът без излишно забавяне представя за одобрение от компетентния орган всяко съществено изменение на плана за мониторинг по смисъла на член 15, параграф 3, буква б).

Компетентният орган, обаче, разрешава на оператора да продължи да прилага опростен мониторинг, при условие че операторът покаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че праговата стойност по параграф 2 не е била вече надхвърляна през петте последни докладвани периода и няма да бъде надхвърлена в бъдещите докладвани периоди.

1.   Присъщият CO2, който се подава към дадена инсталация, включително съдържащият се в състава на природен газ, на изходящ газ, (включително доменен или коксов газ) или във входящ материал в процеса (включително синтетичен газ), се включва в емисионния фактор на съответния пораждащ емисии поток.

2.   Когато присъщият CO2 произхожда от дейности, обхванати от приложение I към Директива 2003/87/ЕО или включени съгласно член 24 от същата директива, и който впоследствие бива подаден извън инсталацията като част от пораждащ емисии поток към друга инсталация или дейност, обхванати от същата директива, той не се отчита в емисиите на инсталацията, от която произхожда.

Ако обаче този присъщ CO2 бъде отделен като емисии или подаден извън инсталацията към обекти извън обхвата на посочената директива, той се отчита в емисиите на инсталацията, от която произхожда.

3.   Операторите могат да определят количествата присъщ CO2, подаден извън дадена инсталация, както при подаващата, така и при приемащата инсталация. В такъв случай количествата съответно на подадения и получения присъщ CO2 трябва да са еднакви.

Ако има разлика между подадения и получения присъщ CO2 и тя може да се обясни с неопределеността на измервателните системи или периода на определяне, в докладите за емисиите и на подаващата, и на приемащата инсталация се използва средноаритметичната стойност от двете измервания. В такъв случай в доклада за емисиите се посочва, че е направено уеднаквяване на тази стойност.

Ако отклонението между стойностите не може да бъде обяснено с одобрения интервал на неопределеност на измервателните системи или метода на определяне, операторите на подаващата и приемащата инсталация уеднаквяват тези стойности чрез прилагането на консервативни корекции, одобрени от компетентния орган.

1.   Операторът приспада от емисиите на инсталацията всяко количество CO2, произхождащо от изкопаем въглерод при дейности, попадащи в обхвата на приложение I към Директива 2003/87/ЕО, което не се отделя като емисии от инсталацията, но:

2.   В своя годишен доклад за емисиите операторът на подаващата инсталация вписва идентификационния код на приемащата инсталация, признат в съответствие с актовете, приети съгласно член 19, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО, ако приемащата инсталация попада в обхвата на посочената директива. Във всички други случаи операторът на подаващата инсталация вписва името, адреса и данните за връзка на лицето за контакт за приемащата инсталация.

Посоченото в първата алинея се отнася също и за приемащата инсталация, като в съответния доклад се посочва идентификационният код на подаващата инсталация.

3.   За определяне на количеството CO2, подадено от една инсталация на друга, операторът прилага измервателна методика, включително в съответствие с посоченото в членове 43, 44 и 45. Като източник на емисии в този случай се разбира точката на измерване, а като емисии се разбира количеството подаден CO2.

За целите на параграф 1, буква б) операторът прилага изчислителна методика.

4.   За определяне на количеството CO2, подадено от една инсталация към друга, операторът прилага най-високото ниво, както е определено в раздел 1 от приложение VIII.

Операторът може обаче да прилага следващото по-ниско ниво, ако докаже че прилагането на най-високото ниво, определено в раздел 1 от приложение VIII, е технически неосъществимо или води до неоправдани разходи.

За определяне на количеството CO2, химически свързано в утаен калциев карбонат, операторът използва източници на данни, представляващи най-голямата постижима точност.

5.   Операторите могат да определят количествата подаден извън дадена инсталация CO2 както при подаващата, така и при приемащата инсталация. В такива случаи се прилага член 48, параграф 3.

1.   Ако N2O произхожда от дейности, попадащи в обхвата на приложение I към Директива 2003/87/ЕО, за които N2O е от значение съгласно посоченото приложение, а дадена инсталация не отделя N2O, но го подава към друга инсталация, която осъществява мониторинг и докладва емисиите съгласно настоящия регламент, той се отчита като емисии на инсталацията, откъдето произхожда.

Инсталация, която получава N2O от инсталация и дейност в съответствие с първата алинея, извършва мониторинг на съответните газови потоци, като използва същите методики, изисквани съгласно настоящия регламент, както ако N2O е генериран в самата приемащата инсталация.

Ако обаче N2O се бутилира или използва като газ в продукти така, че да бъде отделян извън инсталацията, или ако се подава от инсталацията към обекти извън обхвата на Директива 2003/87/ЕО, той се отчита като емисии на инсталацията, от която произхожда, с изключение на количествата N2O, за които операторът на същата инсталация може да докаже на компетентния орган, че N2O се унищожава чрез подходящо оборудване за вторично намаляване на емисиите.

2.   В своя годишен доклад за емисиите операторът на подаващата инсталация вписва идентификационния код на приемащата инсталация, признат в съответствие с актовете, приети съгласно член 19, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО, ако е приложимо.

Посоченото в първата алинея се отнася също и за приемащата инсталация, като в съответния доклад се посочва идентификационният код на подаващата инсталация.

3.   За определяне на количеството N2O, подадено от една инсталация на друга, операторът прилага измервателна методика, включително в съответствие с посоченото в членове 43, 44 и 45. Като източник на емисии в този случай се разбира точката на измерване, а като емисии се разбира количеството подаден N2O.

4.   За определяне на количеството N2O, подадено от една инсталация към друга, операторът прилага най-високото ниво, както е определено в раздел 1 от приложение VIII за емисии на N2O.

Операторът може обаче да прилага следващото по-ниско ниво, ако докаже че прилагането на най-високото ниво, определено в раздел 1 от приложение VIII, е технически неосъществимо или води до неоправдани разходи.

5.   Операторите могат да определят количествата подаден извън дадена инсталация N2O както при подаващата, така и при приемащата инсталация. В такива случаи член 48, параграф 3 се прилага mutatis mutandis.

1.   Всеки оператор на въздухоплавателно средство провежда мониторинг и докладва за емисиите от авиационни дейности по отношение на всички полети, включени в приложение I към Директива 2003/87/ЕО, които се провеждат от този оператор на въздухоплавателно средство през периода на докладване и за които операторът на въздухоплавателно средство носи отговорност.

За тази цел операторът на въздухоплавателно средство отчита всички полети през календарната година, в която попада моментът на излитане, отчетен по Координираното универсално време.

2.   Ако операторът на въздухоплавателно средство възнамерява да поиска безплатно предоставяне на квоти за емисии съгласно член 3д или член 3е от Директива 2003/87/ЕО, той провежда и мониторинг на данните за тонкилометрите за същите полети през съответните години на мониторинг.

3.   За установяването на конкретния оператор на въздухоплавателно средство по член 3, буква о) от Директива 2003/87/ЕО, който отговаря за даден полет, служи позивната, използвана за целите на контрола на въздушното движение. Като позивна се разбира едно от следните:

4.   Когато самоличността на оператора на въздухоплавателното средство е неизвестна, компетентният орган счита за оператор собственика на въздухоплавателното средство, освен ако той докаже самоличността на отговорния оператор на въздухоплавателно средство.

1.   Най-малкото четири месеца преди даден оператор на въздухоплавателно средство да започне авиационни дейности, попадащи в обхвата на приложение I към Директива 2003/87/ЕО, той подава до компетентния орган план за мониторинг и докладване на емисиите в съответствие с член 12.

Чрез дерогация от посоченото в първата алинея, ако даден оператор на въздухоплавателно средство изпълнява за пръв път авиационна дейност, попадаща в обхвата на приложение I към Директива 2003/87/ЕО, и това не е могло да бъде предвидено четири месеца преди началото на дейността, той подава план за мониторинг до компетентния орган без излишно забавяне, но не по-късно от шест седмици след извършването на тази дейност. Операторът на въздухоплавателно средство представя на компетентния орган адекватна обосновка, изясняваща защо не е било възможно планът за мониторинг да бъде подаден четири месеца преди започването на дейността.

Ако предварително не е известно коя е администриращата държава членка по член 18а от Директива 2003/87/ЕО, операторът на въздухоплавателно средство без излишно забавяне подава плана за мониторинг веднага след като се появи информация относно компетентния орган на администриращата държава членка.

2.   Ако операторът на въздухоплавателно средство възнамерява да подаде заявка за безплатно предоставяне на квоти за емисии съгласно член 3д или член 3е от Директива 2003/87/ЕО, той представя също и план за мониторинг за мониторинг и докладване на данните за тонкилометрите. Този план за мониторинг се представя не по-късно от четири месеца преди началото на:

1.   Всеки оператор на въздухоплавателно средство определя годишното количество на емисиите на CO2 от авиационни дейности чрез умножаване на годишното потребление на всеки вид използвано гориво, изразено в тонове, по съответния емисионен фактор.

2.   Всеки оператор на въздухоплавателно средство определя потреблението на гориво при всеки полет, включително и потреблението на гориво на спомагателната силова установка. За тази цел операторът на въздухоплавателно средство използва един от методите, посочени в раздел 1 от приложение III. Операторът на въздухоплавателно средство избира този метод, който осигурява най-пълни и навременни данни, в комбинация с най-ниска степен на неопределеност, без да води до неоправдани разходи.

3.   Всеки оператор на въздухоплавателно средство определя количеството заредено гориво, посочено в раздел 1 на приложение III, по един от следните начини:

4.   Операторът на въздухоплавателно средство определя количеството на горивото в резервоара, като използва данни от бордовите измервателни системи, записани в документацията за масата и баланса на въздухоплавателното средство, в техническия бордови дневник, или предадени електронно от въздухоплавателното средство до неговия оператор.

5.   Ако количеството на зареденото гориво или количеството на горивото, което остава в резервоарите, се определя в обемни единици, изразени в литри, операторът на въздухоплавателно средство преизчислява това количество от обем в маса, като използва стойностите на плътността. Операторът на въздухоплавателно средство използва плътността на горивото (което може да бъде действителната или стандартната стойност от 0,8 kg на литър), която се използва по оперативни съображения и съображения за сигурност.

Процедурата за обосновка на използването на действителната или стандартната плътност се описва в доклада от мониторинга заедно с препратка към съответната документация на оператора на въздухоплавателно средство.

6.   За целите на изчислението по параграф 1, операторът на въздухоплавателно средство използва възприетите стойности на емисионните фактори, посочени в таблица 1 в приложение III.

По отношение на горивата, които не са включени в тази таблица, операторът на въздухоплавателно средство определя емисионния фактор в съответствие с посоченото в член 32. За такива горива долната топлина на изгаряне се определя и докладва в записка за допълнителни данни.

7.   Чрез дерогация от посоченото в параграф 6, операторът на въздухоплавателно средство може, след одобрение от компетентния орган, да определя емисионния фактор или въглеродното съдържание, използвано при неговото пресмятане, или долната топлина на изгаряне за намиращи се в търговско разпространение горива въз основа на данните в търговската документация за съответното гориво, предоставяна от доставчика на горивото, при условие че тези данни са определени въз основа на международно възприети стандарти и че не могат да бъдат използвани емисионните фактори, посочени в таблица 1 в приложение III.

1.   Операторите на въздухоплавателни средства, които изпълняват по-малко от 243 полета за четиримесечен период в течение на три последователни четиримесечни периода, както и операторите на въздухоплавателни средства, които изпълняват полети с общи годишни емисии под 25 000 тона CO2, се считат за оператори с малки емисии.

2.   Чрез дерогация от посоченото в член 53, операторите с малки емисии могат да оценяват разхода на гориво като използват инструменти, въведени от Евроконтрол или друга подобна организация, които могат да обработват цялата свързана с въздушното движение информация и не допускат подценяване на емисиите.

Съответните инструменти могат да се използват единствено при условие че са одобрени от Комисията, включително по отношение на използването на корекционни коефициенти за компенсиране на евентуални неточности в методите за моделиране.

3.   Чрез дерогация от посоченото в член 12, ако оператор с малки емисии желае да използва който и да е от инструментите, посочени в параграф 2 от настоящия член, той може да представи само следната информация в плана за мониторинг за емисиите:

Операторът с малки емисии се освобождава от изискването да представя придружаващи документи съгласно член 12, параграф 1, третата алинея.

4.   Ако даден оператор на въздухоплавателно средство използва някой от инструментите по параграф 2 и надхвърли праговите стойности по параграф 1 по време на докладвана година, той без излишно забавяне уведомява за това компетентния орган.

Операторът на въздухоплавателно средство без излишно забавяне представя за одобрение от компетентния орган съществено изменение на плана за мониторинг по смисъла на член 15, параграф 4, буква а), подточка iv).

От друга страна, обаче, компетентният орган разрешава на оператора на въздухоплавателно средство да продължи да използва инструмента по параграф 2, ако операторът на въздухоплавателно средство покаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че праговите стойности по параграф 1 не са били вече надхвърляни през петте предходни периода на докладване и няма да бъдат надхвърлени отново от следващия период на докладване.

1.   Операторът на въздухоплавателно средство взема предвид източниците на неопределеност и свързаните с тях степени на неопределеност при избора на методика за мониторинг в съответствие с член 53, параграф 2.

2.   Операторът на въздухоплавателно средство редовно провежда подходящи контролни дейности, включително проверки за съответствие между количеството заредено гориво, както е посочено във фактурите, и количеството заредено гориво съгласно бордовите измервателни системи и ако бъдат забелязани значими различия, предприема корекционни действия.

1.   Ако операторите на въздухоплавателни средства възнамеряват да подадат заявка за безплатно предоставяне на квоти за емисии съгласно член 3д или член 3е от Директива 2003/87/ЕО, те провеждат мониторинг на данните за тонкилометрите за всички полети, попадащи в обхвата на приложение I към Директива 2003/87/ЕО през годините на мониторинг, свързани с такива заявки.

2.   Операторът на въздухоплавателно средство изчислява данните за тонкилометрите чрез умножаване на разстоянието, изчислено в съответствие с разпоредбите в раздел 3 на приложение III и изразено в километри, по полезния товар, изчислен като сбор от масите на товара, пощенските пратки, пътниците и регистрирания багаж, изразен в тонове.

3.   Операторът на въздухоплавателно средство определя масата на товара и пощенските пратки въз основа на действителната или стандартната маса, посочена в документацията за масата и баланса при съответните полети.

Операторите на въздухоплавателни средства, от които не се изисква да имат документация за масата и баланса, предлагат в плана за мониторинг подходяща методика за определяне на масата на стоките и пощата, без това да включва тара теглото на всички палети и контейнери, които не представляват полезен товар, както и сервизното тегло.

4.   Операторът на въздухоплавателно средство определя масата на пътниците като прилага едно от следните нива:

Избраното ниво обаче се прилага за всички полети през годините на мониторинг, имащи значение за заявките по член 3д и член 3е от Директива 2003/87/ЕО.

1.   Операторът или операторът на въздухоплавателно средство въвежда, документира, прилага и поддържа писмени процедури за дейностите по движението на данни във връзка с мониторинга и докладването на емисиите на парникови газове, и гарантира, че годишният доклад за емисиите, съставен въз основа на движението на данни, не съдържа неточности и е в съответствие с плана за мониторинг и с настоящия регламент.

Ако операторът на въздухоплавателно средство възнамерява да подаде заявка за безплатно предоставяне на квоти за емисии съгласно член 3д или член 3е от Директива 2003/87/ЕО, посоченото в първата алинея се отнася също и за мониторинга и докладването на данните за тонкилометрите.

2.   Описанията на писмените процедури по движението на данни, включени в плана за мониторинг, обхващат най-малко следните елементи:

1.   Операторът или операторът на въздухоплавателно средство въвежда, документира, прилага и поддържа ефективна система за контрол, за да гарантира, че годишният доклад за емисиите, съставен въз основа на движението на данни, не съдържа неточности и е в съответствие с плана за мониторинг и настоящия регламент.

2.   Системата за контрол, посочена в параграф 1, се състои от:

3.   Писмените процедури за контролните дейности по параграф 2, буква б), включват поне следните елементи:

4.   Операторът или операторът на въздухоплавателно средство наблюдава ефективността на системата за контрол, включително като провежда вътрешни прегледи и отчита констатациите на проверяващия орган от проверката на годишните доклади за емисиите и, в съответните случаи — на годишните доклади за тонкилометрите, в съответствие с Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2067.

Ако бъде констатирано, че системата за контрол е неефективна или непропорционална на установените рискове, операторът или операторът на въздухоплавателно средство търси начин да я подобри и да актуализира плана за мониторинг или съпътстващите го писмени процедури за дейностите по движението на данните, оценките на риска и контролните дейности, според случая.

1.   За целите на член 59, параграф 3, буква а), операторът гарантира, че цялата съответна измервателна апаратура редовно се калибрира, настройва и проверява, включително преди употреба, и че тя се проверява в съответствие с измервателни стандарти, проследими до международни измервателни стандарти, ако съществуват такива, в съответствие с изискванията на настоящия регламент и пропорционално на установените рискове.

Когато компоненти на измервателните системи не могат да бъдат калибрирани, операторът ги посочва в плана за мониторинг и предлага алтернативни контролни дейности.

Когато се констатира, че апаратурата не отговаря на изискваните за нея работни показатели, операторът незабавно предприема необходимото корекционно действие.

2.   По отношение на системите за непрекъснато измерване на емисиите, операторът прилага осигуряване на качеството в съответствие със стандарта „Осигуряване на качеството на автоматизирани измервателни системи“ (EN 14181), включително поне веднъж годишно паралелни измервания по съответните референтни методи, извършвани от компетентен персонал.

Когато дейностите за осигуряване на качество изискват гранични стойности на емисиите (ELV) като необходими параметри за основа на калибрирането и на проверките на действието на апаратурата, като заместваща стойност за такива гранични стойности се използва средногодишната часова концентрация на съответния парников газ в димните газове. Ако операторът установи несъответствие с изискванията за осигуряване на качеството, включително необходимост от провеждане на повторно калибриране, той докладва това обстоятелство на компетентния орган и предприема корекционно действие без излишно забавяне.

1.   За целите на член 59, параграф 3, буква г) и въз основа на присъщите рискове и рисковете при контрола, установени при оценката на риска по член 59, параграф 2, буква а), операторът или операторът на въздухоплавателно средство преглежда и валидира данните, получени от дейностите по движението на данни, посочени в член 58.

Този преглед и валидиране на данните включва най-малко следното:

2.   Операторът или операторът на въздухоплавателно средство гарантира, доколкото това е възможно, че критериите за отхвърляне на данни като част от прегледа и валидирането са предварително известни. За тази цел критериите за отхвърляне на данни се определят в документацията за съответните писмени процедури.

1.   Когато се установи, че която и да е част от дейностите по движението на данни, посочени в член 58, или от контролните дейности съгласно член 59, не функционират ефективно или функционират извън ограниченията, посочени в документацията за процедурите при тези дейности по движението на данни и контролни дейности, операторът или операторът на въздухоплавателно средство незабавно прави подходящи корекции и коригира отхвърлените данни, като при това избягва подценяване на емисиите.

2.   За целите на параграф 1, операторът или операторът на въздухоплавателно средство извършва поне всички посочени по-долу действия:

3.   Операторът или операторът на въздухоплавателно средство извършва корекциите и корекционните действия в съответствие с параграф 1 от настоящия член по начин, съответстващ на присъщите рискове и рисковете при контрола, установени в оценката на риска, посочена в член 59.

1.   Когато липсват данни, необходими за определяне на емисиите от дадена инсталация, операторът използва подходящ метод за оценка, чрез който да определи заместващи консервативни данни за съответния период и липсващ параметър.

Ако операторът не е определил метода за оценка в писмена процедура, той подготвя такава писмена процедура и представя на компетентния орган за одобрение съответно изменение на плана за мониторинг в съответствие с член 15.

2.   Когато липсват данни за един или повече полети, необходими за определяне на емисиите на даден оператор на въздухоплавателно средство, този оператор използва заместващи данни за съответния период, изчислени съгласно алтернативния метод, определен в плана за мониторинг.

Ако не е възможно да бъдат определени заместващи данни съгласно първата алинея на настоящия параграф, емисиите за съответния полет или съответните полети могат да бъдат оценени от оператора на въздухоплавателно средство въз основа на консумираното гориво, определено с използването на инструмент, посочен в член 55, параграф 2.

„Ако пропуските в данните, посочени в първите две алинеи, надхвърлят 5 % от международните полети за дадена година, операторът уведомява компетентния орган за това без излишно забавяне и предприема корективни действия за подобряване на методиката за мониторинг.“

1.   Операторът или операторът на въздухоплавателно средство поддържа записи за всички съответни данни и информация, включително за информацията, посочена в приложение IX, за срок от поне 10 години.

Документираните и архивирани данни от мониторинга позволяват проверка на годишния доклад за емисиите или на данните за тонкилометрите в съответствие с Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2067. Докладваните от оператор или оператор на въздухоплавателно средство данни, които се съдържат в електронна система за докладване и управление на данните, създадена от компетентния орган, могат да се считат за запазени от оператора или оператора на въздухоплавателно средство, при положение че той има достъп до тези данни.

2.   Операторът или операторът на въздухоплавателно средство осигурява достъп до съответните документи, когато и където е необходимо, за извършване на дейностите във връзка с движението на данни, както и на контролните дейности.

Операторът или операторът на въздухоплавателно средство при поискване осигурява достъп до тези документи на компетентния орган, както и на проверяващия орган, който проверява доклада за емисиите или за тонкилометрите, в съответствие с Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2067.

1.   Операторът или операторът на въздухоплавателно средство предава на компетентния орган до 31 март всяка година доклад за емисиите, отнасящ се за годишните емисии през периода на докладване, който трябва да е проверен в съответствие с Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2067.

От друга страна, обаче, компетентните органи могат да поискат от операторите или операторите на въздухоплавателни средства да представят проверения годишен доклад за емисиите преди 31 март, но не по-рано от 28 февруари.

2.   Ако операторът на въздухоплавателно средство реши да подаде заявка за безплатно предоставяне на квоти за емисии съгласно член 3д или член 3е от Директива 2003/87/ЕО, той предава на компетентния орган в срок до 31 март на годината след годината на съответния мониторинг по член 3д или член 3е от посочената директива, доклад за тонкилометрите, обхващащ данните за тонкилометрите през годината на мониторинг, който да е проверен съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2067.

3.   Годишните доклади за емисиите и за тонкилометрите съдържат най-малко информацията, посочена в приложение X.

1.   Всеки оператор или оператор на въздухоплавателно средство редовно проверява дали прилаганата методика за мониторинг може да бъде подобрена.

Операторът на инсталация представя на компетентния орган за одобрение доклад с информацията по параграфи 2 или 3, когато е уместно, в следните срокове:

При все това компетентният орган може да определи алтернативен срок за представяне на доклада, но не по-късно от 30 септември от същата година.

Чрез дерогация от втора и трета алинея и без да се засягат разпоредбите на първа алинея, компетентният орган може да одобри, заедно с плана за мониторинг или доклада за подобрения, удължаване на крайния срок, приложим съгласно втора алинея, ако при подаването на план за мониторинг съгласно член 12, при уведомяването за актуализации съгласно член 15 или при представяне на доклад за подобрения съгласно настоящия член, операторът представи доказателство, удовлетворяващо компетентния орган, че причините за неоправданите разходи или техническата неосъществимост на мерките за подобрение ще продължат да бъдат валидни за по-дълъг период от време. Това удължаване взема предвид броя години, за които операторът представя доказателства. Общият период между отделните доклади за подобрения не надхвърля три години за инсталация от категория В, четири години за инсталация от категория Б или пет години за инсталация от категория A.

2.   Когато операторът не прилага поне нивата съгласно член 26, параграф 1, първа алинея към големи и малки пораждащи емисии потоци и съгласно член 41 — към източници на емисии, той представя обосновка защо прилагането на тези нива е технически неосъществимо или би довело до неоправдани разходи.

Когато обаче бъде установено, че постигането на тези нива е станало технически осъществимо и вече не води до неоправдани разходи, операторът уведомява компетентния орган за подходящите изменения в плана за мониторинг съгласно член 15 и представя предложения за изпълнение на съответните мерки и график за тях.

3.   Когато операторът прилага непряка методика за мониторинг, посочена в член 22, той представя: обосновка защо прилагането най-малко на ниво 1 за един или повече големи или малки пораждащи емисии потоци е технически осъществимо или би довело до неоправдани разходи.

Когато обаче бъде установено, че постигането най-малко на ниво 1 за тези пораждащи емисии потоци е станало технически осъществимо или вече не води до неоправдани разходи, операторът уведомява компетентния орган за подходящите изменения в плана за мониторинг съгласно член 15 и подава предложения за изпълнение на съответните мерки и график за тях.

4.   Ако в доклада за проверката в съответствие с Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2067 са посочени значителни несъответствия или препоръки за подобрения съгласно членове 27, 29 и 30 от посочения регламент за изпълнение, операторът или операторът на въздухоплавателно средство представя за одобрение от компетентния орган доклад в срок до 30 юни от годината, в която докладът от проверката е издаден от проверяващия орган. В този доклад се описва как и кога операторът или операторът на въздухоплавателно средство е поправил или възнамерява да поправи установените от проверяващия орган несъответствия, както и да осъществи препоръчаните подобрения.

Компетентният орган може да определи алтернативен срок за представяне на доклада, но не по-късно от 30 септември на същата година. Когато е приложимо, този доклад може да бъде обединен с доклада по параграф 1 от настоящия член.

Когато препоръчаните подобрения не биха довели до подобряване на методиката за мониторинг, операторът или операторът на въздухоплавателно средство представя обосновка защо това е така. Ако препоръчаните подобрения биха довели до неоправдани разходи, операторът или операторът на въздухоплавателно средство представя доказателства защо разходите са неоправдани.

5.   Параграф 4 от настоящия член не се прилага, ако операторът или въздухоплавателно средство вече е разрешил всички несъответствия и препоръки за подобрения и е представил съответните изменения на плана за мониторинг за одобрение от компетентния орган в съответствие с член 15 от настоящия регламент преди датата, определена в съответствие с параграф 4.

1.   Компетентният орган прави консервативна оценка на емисиите на дадена инсталация или на оператор на въздухоплавателно средство при всяка от следните ситуации:

2.   Когато проверяващият орган заяви в доклада от проверката съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2067 наличието на несъществени неточности, които не са били коригирани от оператора или оператора на въздухоплавателно средство преди издаването на доклада от проверката, компетентният орган оценява тези неточности и прави консервативна оценка на емисиите на инсталацията или въздухоплавателното средство, ако е уместно. Компетентният орган информира оператора или оператора на въздухоплавателно средство дали в годишния доклад за емисиите са необходими корекции, и ако да — какви. Операторът или операторът на въздухоплавателно средство предоставя тази информация на проверяващия орган.

3.   Държавите членки въвеждат ефективен обмен на информация между компетентните органи, отговарящи за одобряването на плановете за мониторинг и компетентните органи, отговарящи за приемането на годишните доклади за емисиите.

1.   Общото количество на докладваните годишни емисии се закръглява до тонове CO2 или CO2 екв..

Докладваните тонкилометри се закръгляват до тонкилометър.

2.   Всички променливи, използвани за изчисляване на емисиите, се закръгляват така, че да включват всички значещи цифри в съответните числа при изчисляването и докладването на емисиите.

3.   Всички данни за полетите се закръгляват така, че да включват всички значещи цифри в съответните числа при изчисляването на разстоянието и полезния товар съгласно член 57, както и за докладването на тонкилометрите.

1.   Държавите членки могат да изискват от оператора или оператора на въздухоплавателно средство да използва електронни образци или определени файлови формати за подаването на планове за мониторинг и за промените в тези планове, както и за подаването на годишните доклади за емисиите, докладите за тонкилометрите, докладите от проверките и докладите за подобренията.

Тези образци или спецификации на файловите формати, определени от държавите членки, съдържат най-малко информацията, съдържаща се в електронните образци или спецификациите на файлови формати, публикувани от Комисията.

2.   При изготвянето на образците или спецификациите на файлови формати по параграф 1, втора алинея, държавите членки могат да изберат един или и двата от следните варианти:-

1.   Когато дадена държава членка избере да използва автоматизирани системи за електронен обмен на данни на базата на спецификациите за файлови формати съгласно член 74, параграф 2, буква а), тези системи осигуряват по разходоефективен начин, чрез прилагането на технологични мерки, съответстващи на актуалното състояние на технологията, следното:

2.   Всички автоматизирани системи, използвани от държавите членки въз основа на спецификациите за файлови формати съгласно член 74, параграф 2, буква а) за комуникация между компетентния орган, оператора или оператора на въздухоплавателно средство, както и между проверяващия орган и националния орган по акредитация по смисъла на Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2067, отговарят на следните нефункционални изисквания чрез прилагане на технологични мерки в съответствие с актуалното състояние на технологиите:

1.   Регламент (ЕС) № 601/2012 се отменя, считано от 1 януари 2021 г.

Позоваванията на отменения регламент се смятат за позовавания на настоящия регламент и се четат съобразно таблицата на съответствието в приложение XI.

2.   Разпоредбите на Регламент (ЕС) № 601/2012 продължават да се прилагат по отношение на мониторинга, докладването и проверката на емисиите и, където е приложимо, на данните за дейностите преди 1 януари 2021 г.