8.8.2008

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 213/31

---

ДИРЕКТИВА 2008/71/ЕО НА СЪВЕТА

от 15 юли 2008 година

относно идентификацията и регистрацията на прасета

(кодифицирана версия)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейскатa общност, и по-специално член 37 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Европейския парламент (1),

като има предвид, че:

(1)	Директива 92/102/ЕИО на Съвета от 27 ноември 1992 г. относно идентификацията и регистрацията на животните (2) е била неколкократно съществено изменяна (3). С оглед постигане на яснота и рационалност посочената директива следва да бъде кодифицирана.

(2)

Съгласно член 3, параграф 1, буква в) от Директива 90/425/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. относно ветеринарните и зоотехническите проверки, приложими при търговията в Общността с определени видове живи животни и продукти с оглед завършване изграждането на вътрешния пазар (4) животните за търговия в Общността следва да бъдат идентифицирани в съответствие с изискванията на правилата на Общността и да бъдат регистрирани по такъв начин, че първоначалното или транзитното стопанство, център или организация да могат да бъдат проследени. Преди 1 януари 1993 г. тези системи за идентификация и регистрация трябваше да се разширят до движението на животни в рамките на територията на всяка държава-членка.

(3)

В член 14 от Директива 91/496/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 г. за установяване на принципите относно организацията на ветеринарните проверки на животни, въведени в Общността от трети страни (5) се посочва, че идентификацията и регистрацията на такива животни, както е предвидено в член 3, параграф 1, буква в) от Директива 90/425/ЕИО, следва да се направят, след като са извършени посочените проверки, освен в случай на животни за клане и регистрирани еднокопитни.

(4)

Необходимо е да се гарантира бързата и ефективна обмяна на информация между държавите-членки за правилното прилагане на настоящата директива. Разпоредбите на Общността са установени от Регламент (ЕО) № 515/97 на Съвета от 13 март 1997 г. относно взаимопомощта между административните органи на държавите-членки и сътрудничеството между последните и Комисията по гарантиране на правилното прилагане на законодателството в областта на митническите и земеделските въпроси (6) и от Директива 89/608/ЕИО на Съвета от 21 ноември 1989 г. относно взаимната помощ между административните органи на държавите-членки и сътрудничеството между последните и Комисията, за да се гарантира правилното прилагане на законодателството по ветеринарните и зоотехническите въпроси (7).

(5)	Държателите на животни следва да поддържат актуализирани регистри за животните в техните стопанства. Лицата, занимаващи се с търговия на животни, следва да съхраняват регистър за своите сделки. Компетентните органи следва да имат достъп до тези регистри при поискване.

(6)

За да се позволи бързото и акуратно проследяване на движенията на животни, животните следва да могат да бъдат идентифицирани. Решение следва да се вземе на по-късна дата, за да се определи естеството на маркировката, и в очакване на такова решение националните системи за идентификация следва да бъдат поддържани за движенията, ограничени в рамките на националния пазар.

(7)	Следва да се предвиди възможността за освобождаване от изискванията за маркировки в случай на животни, които се преместват директно от стопанството към кланицата. Във всеки случай тези животни обаче следва да бъдат идентифицирани, така че да може да се проследи стопанството, от което произхождат.

(8)	Следва да се предвиди възможността за освобождаване от задължението за регистрация на държателите на животни за лични нужди и, с оглед вземане предвид на определени специфични случаи — от процедурите по поддържане на регистри.

(9)	В случай на животни, при които маркировката е станала нечетлива или е била изгубена, следва да се направи нова, позволяваща връзка с предишната маркировка.

(10)

Настоящата директива не следва да засяга специфичните изисквания, определени в Решение 89/153/ЕИО на Комисията от 13 февруари 1989 г. относно връзката между пробите, взети за изследване за остатъчни количества при животните и стопанствата им на произход (8), или всякакви съответни правила за прилагане, установени в съответствие с Директива 91/496/ЕИО.

(11)	Следва да се предвиди процедура на управителен комитет за приемането на всякакви необходими правила за изпълнението на настоящата директива.

(12)	Настоящата директива не следва да засяга задълженията на държавите-членки, свързани със сроковете за транспониране в националното право на директивите, които са посочени в приложение I, част Б,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Настоящата директива установява минималните изисквания за идентификацията и регистрацията на прасета, без да засяга по-подробните правила на Общността, които могат да бъдат установени за ликвидиране на болести или за контролни цели.

Тя се прилага, без да се засягат Решение 89/153/ЕИО и правилата за изпълнение, определени в съответствие с Директива 91/496/ЕИО.

Член 2

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

а)	„животно“ означава всяко животно от семейство Suidae, с изключение на диви свине, както са определени в член 2, буква б) от Директива 2001/89/ЕО на Съвета от 23 октомври 2001 г. относно мерки на Общността за борба с класическата чума по свинете (9);

б)	„стопанство“ означава всяка сграда, конструкция или, в случай на отглеждане на открито, всяко място, в което се държат, отглеждат или се извършват манипулации с животни;

в)	„държател“ означава всяко физическо или юридическо лице, което дори временно отговаря за животни;

г)	„компетентен орган“ означава централния орган на държава-членка, компетентен да извършва ветеринарни проверки, или всеки орган, на който е делегирана тази компетентност за целите на изпълнението на настоящата директива;

д)	„търговия“ означава търговия, както е определена в член 2, точка 3 от Директива 90/425/ЕИО.

Член 3

1.   Държавите-членки гарантират, че:

а)

компетентният орган разполага с актуализиран списък на всички стопанства, в които се държат животни, обхванати от настоящата директива, и които са разположени на тяхна територия, с подробно описание на държателите на животните; тези стопанства следва да останат в посочения списък в продължение на три последователни години, след като са останали без животни. Този списък следва да включва също маркировката или маркировките, които позволяват идентификацията на стопанството в съответствие с член 5, параграф 2, първа алинея и член 8;

б)	Комисията и компетентният орган могат да имат достъп до цялата информация, получена съгласно настоящата директива.

2.   На държавите-членки може да бъде разрешено в съответствие с процедурата, посочена в член 18 от Директива 90/425/ЕИО, да изключват от списъка в параграф 1, буква а) от настоящия член физически лица, които държат само едно животно, предназначено за лична употреба или консумация, или да вземат предвид особените обстоятелства, при условие че това животно е обект на проверките, предвидени в настоящата директива преди извършването на каквото и да е движение.

Член 4

1.   Държавите-членки гарантират, че всеки държател, фигуриращ в списъка, предвиден в член 3, параграф 1, буква а), поддържа регистър, посочващ броя животни в наличност в стопанството.

Този регистър включва актуализирана информация за движенията (съответен брой на съответните животни при всяка операция на влизане или напускане) поне на базата на общите движения, като се отбелязват, когато е целесъобразно, произходът или местоназначението на животните и датата на такива движения.

Идентификационната маркировка, прилагана съгласно членове 5 и 8, се посочва във всички случаи.

В случай на чистопородни и хибридни свине, които са вписани в родословната книга в съответствие с Директива 88/661/ЕИО на Съвета от 19 декември 1988 г. относно приложимите зоотехнически стандарти за разплодните свине (10), може да бъде призната алтернативна система за регистрация на базата на индивидуална идентификация, позволяваща животните да бъдат идентифицирани в съответствие с процедурата, посочена в член 18 от Директива 90/425/ЕИО, ако тя предлага еквивалентни на регистър гаранции.

2.   Държавите-членки следва също да гарантират, че:

а)	всеки държател предоставя на компетентния орган при поискване цялата информация относно произхода, идентификацията и когато е подходящо, местоназначението на животните, които той е притежавал, държал, транспортирал, търгувал или заклал;

б)

всеки държател на животни, които следва да се придвижат до или от пазар или център за събиране, представя документ, посочващ данните за въпросните животни, на оператора, който на пазара или в центъра за събиране е временно държател на животните. Този оператор може да използва получените документи в съответствие с първата алинея, за да изпълни задълженията, посочени в параграф 1, трета алинея;

в)	регистрите и информацията са на разположение в стопанството и на компетентните органи, при поискване, за минимален период, който следва да се определи от компетентния орган, но който не може да бъде по-кратък от три години.

Член 5

1.   Държавите-членки гарантират, че се спазват следните общи принципи:

а)	идентификационните маркировки следва да бъдат сложени, преди животните да напуснат стопанството, където са родени;

б)	никоя маркировка не може да бъде премахната или заменена без разрешение на компетентния орган. Когато маркировката е станала нечетлива или е била изгубена, се слага нова в съответствие с настоящия член;

в)	държателят записва всяка нова маркировка в регистъра, посочен в член 4, за да се направи връзка с предишната маркировка на животното.

2.   Животните следва да бъдат маркирани, колкото е възможно по-бързо и във всеки случай преди да напуснат стопанството, с ушна маркировка или татуировка, които правят възможно да се определи стопанството, от което идват, и позволява да се прави позоваване на всеки придружаващ документ, който следва да посочва тази ушна маркировка или татуировка, както и на списъка, посочен в член 3, параграф 1, буква а).

Държавите-членки могат чрез дерогация от член 3, параграф 1, буква в), втора алинея от Директива 90/425/ЕИО да прилагат техни национални системи за всички движения на животни на тяхна територия. Тези системи следва да позволяват идентификацията на стопанството, от което идват животните, както и на стопанството, в което са били родени. Държавите-членки нотифицират на Комисията системите, които възнамеряват да въведат за тази цел. В съответствие с процедурата, посочена в член 18 от Директива 90/425/ЕИО, може да бъде поискано дадена държава-членка да измени системата си, ако тя не изпълнява това изискване.

Животните, имащи временна маркировка, идентифицираща партида, следва да бъдат придружени по време на своето движение от документ, който позволява да бъдат определени произходът им, собственикът им, мястото на тръгване и местоназначението.

Член 6

1.   Когато компетентният орган на държавата-членка по местоназначение реши да не запази идентификационната маркировка, дадена на животното в стопанството, от което произхожда, всички произтичащи разходи в резултат на замяната на маркировката се поемат от този орган. Когато маркировката е била заменена по този начин, следва да се установи връзка между идентификацията, дадена от компетентния орган на държавата-членка на изпращане, и новата идентификация, дадена от компетентния орган на държавата-членка по местоназначение; тази връзка се записва в регистъра, предвиден в член 4.

Възможността по първа алинея не може да бъде прилагана в случай на животни, предназначени за клане, които са внесени съгласно член 8, без да носят нова маркировка в съответствие с член 5.

2.   Когато животните са били търгувани, компетентният орган на държавата-членка по местоназначение може, за целите на член 5 от Директива 90/425/ЕИО, да приложи разпоредбите на член 4 от Директива 89/608/ЕИО, за да получи информацията за животните, стадото, от което произхождат, и всяко движение, на което са подлежали.

Член 7

Държавите-членки гарантират, че всяка информация, свързана с движенията на животни, които не са придружени от сертификат или документ, изискван от ветеринарното или зоотехническото законодателство, остава на разположение на компетентния орган, при поискване, за минимален период, определен от последния.

Член 8

Всяко животно, внесено от трета държава, което е преминало проверките, определени в Директива 91/496/ЕИО, и което остава на територията на Общността, следва да бъде идентифицирано с маркировка, съответстваща на член 5 от настоящата директива, в рамките на тридесет дни след преминаване на тези проверки и във всеки случай преди неговото движение, освен ако стопанството по местоназначение е кланица, разположена на територията на компетентния орган, отговорен за ветеринарните проверки, и животното действително е заклано в рамките на този 30-дневен период.

Следва да се установи връзка между идентификацията, установена от третата държава, и идентификацията, дадена от държавата-членка по местоназначение. Тази връзка се записва в регистъра, предвиден в член 4.

Член 9

Държавите-членки приемат необходимите административни и/или наказателни мерки, за да санкционират всяко нарушение на ветеринарното законодателство на Общността, когато е установено, че маркирането или идентификацията, или воденето на регистрите, предвидени в член 4, не се извършва в съответствие с изискванията на настоящата директива.

Член 10

Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 11

Директива 92/102/ЕИО, изменена с актовете, изброени в приложение I, част А, се отменя, без да се засягат задълженията на държавите-членки, свързани със сроковете за транспониране в националното право на директивата, които са посочени в приложение I, част Б.

Позоваванията на отменената директива се смятат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствиетo в приложение II.

Член 12

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 13

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

---

(1)  Становище от 11 март 2008 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(2)  ОВ L 355, 5.12.1992 г., стр. 32. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 21/2004 (ОВ L 5, 9.1.2004 г., стр. 8).

(3)  Вж. приложение I, част А.

(4)  ОВ L 224, 18.8.1990 г., стр. 29. Директива, последно изменена с Директива 2002/33/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 315, 19.11.2002 г., стр. 14).

(5)  ОВ L 268, 24.9.1991 г., стр. 56. Директива, последно изменена с Директива 2006/104/ЕО (ОВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 352).

(6)  ОВ L 82, 22.3.1997 г., стр. 1. Регламент, изменен с Регламент (ЕО) № 807/2003 (ОВ L 122, 16.5.2003 г., стр. 36).

(7)  ОВ L 351, 2.12.1989 г., стр. 34.

(8)  ОВ L 59, 2.3.1989 г., стр. 33.

(9)  ОВ L 316, 1.12.2001 г., стp. 5. Директива, последно изменена с Решение 2007/729/ЕО на Комисията (ОВ L 294, 13.11.2007 г., стp. 26).

(10)  ОВ L 382, 31.12.1988 г., стр. 36. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 806/2003 (ОВ L 122, 16.5.2003 г., стp. 1).

---

---

---