1.12.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 314/9

(1)

Трябва да бъдат направени редица съществени промени в Решение 2001/792/ЕО, Евратом на Съвета от 23 октомври 2001 г. за създаване на общностен механизъм за улесняване на засиленото сътрудничество в рамките на спасителните операции в областта на гражданската защита (3) (по-долу наричан „механизмът“) с цел реагирането на Европейския съюз на извънредни ситуации да бъде по-последователно и ефективно. За да се постигне яснота, посоченото решение следва да бъде преработено.

(2)

През последните години се наблюдава значително увеличаване на случаите и остротата на природните и предизвиканите от човека бедствия, причиняващи загуби на човешки живот, имущество, включително културно наследство, разрушаване на икономическа и социална инфраструктура и вреди на околната среда.

(3)

Дейността на Общността по прилагане на резолюцията на Съвета и на представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета от 8 юли 1991 г., относно подобряване на взаимната помощ между държавите-членки в случай на природно или технологическо бедствие (4) допринесе за защита на хората и опазване на околната среда и имуществото. Конвенцията на Икономическата комисия за Европа на Обединените нации от 17 март 1992 г. относно трансграничните последствия на промишлени аварии, одобрена от Общността с Решение 98/685/ЕО на Съвета (5), спомага за по-нататъшно подобряване на предотвратяването и управлението на промишлени бедствия.

(4)

Главната цел на механизма е при поискване да оказва помощ в извънредни ситуации и да допринася за по-добра координация на спасителните операции, обезпечени от държавите-членки и Общността, като се отчитат специфичните потребности на изолираните, разположените в крайната периферия и други региони или острови в Общността. През последните години се наблюдава значително нарастване на броя на страните, прибегнали към механизма за съдействие в гражданската защита. Механизмът следва да се укрепи, за да осигури по-ефективен и видим израз на европейската солидарност и да позволи развитието на способност за бързо европейско реагиране, основано на модулите за гражданска защита на държавите-членки, както призоваха Европейският съвет от 16 и 17 юни 2005 г. и Европейският парламент в резолюцията си от 13 януари 2005 г. относно бедствието с цунами.

(5)

Механизмът надлежно ще отчита съответното законодателство и международните ангажименти на Европейската общност. Следователно настоящото решение следва да не накърнява реципрочните права и задължения на държавите-членки, произтичащи от двустранни и многостранни договори, които се отнасят до въпросите, обхванати от настоящото решение.

(6)

Механизмът следва да улеснява реагирането в областта на гражданската защита при всички видове сериозни извънредни ситуации, в рамките на Общността или извън нея, включително природни и причинени от човека бедствия, терористични актове и технологични, радиологични и екологични аварии. Във всички тези извънредни ситуации може да се наложи съдействие за гражданска защита, за да се допълнят способностите за реагиране на засегнатата държава.

(7)

Предотвратяването има особено значение за защитата срещу природни, технологични и екологични бедствия и ще се наложи да се разгледат по-нататъшни дейности. Като допринася за по-нататъшно развитие на системите за откриване и ранно предупреждаване, Общността следва да подпомага държавите-членки в свеждането до минимум на необходимото време за реагиране на бедствия и в подаването на сигнал на гражданите на ЕС. Тези системи следва да отчитат и да се основават на съществуващи информационни източници.

(8)

Необходимо е да се предприемат подготвителни мерки както на равнище държави-членки, така и на общностно равнище, за да могат екипите за спасителни операции бързо да се мобилизират и да се координират с необходимата гъвкавост при извънредни ситуации, както и за да се обезпечи, посредством програма за обучение, ефективна способност за реагиране и взаимно допълване на екипите за оценка и/или координация, екипите за намеса и други ресурси, както е уместно.

(9)

Други подготвителни мерки включват централизиране на информацията във връзка с необходимите медицински ресурси и поощряване на използването на нови технологии. Тази информация касае медицински ресурси, които държавите-членки биха могли доброволно да предоставят на разположение за целите на опазването на общественото здраве, след искане за намеса по линия на механизма. В съответствие с член 296 от Договора за създаване на Европейската общност никоя държава-членка не е задължена да предоставя информация, чието разкриване тя смята за противоречащо на съществените интереси на нейната сигурност.

(10)

Следва да се обсъди изграждането на допълнителни модули за спасителни операции в областта на гражданската защита, състоящи се от ресурси на една или повече държави-членки, чиято цел е да бъдат напълно оперативно съвместими, за да се подпомогне развитието на способност за бързо реагиране в областта на гражданската защита. Модулите се организират на равнище държави-членки и са подчинени на тяхното ръководство и командване.

(11)

В случай на сериозна извънредна ситуация в границите на Общността или непосредствена заплаха за такава ситуация, която води или може да доведе до трансгранични последствия или в резултат на която може да бъде отправено искане за помощ от една или повече държави-членки, е необходимо съответно нотифициране, както е целесъобразно, посредством установена надеждна обща система за комуникация и информация при извънредни ситуации.

(12)

Механизмът следва да позволява да се мобилизират спасителните екипи и да улесни тяхната координация, за да спомогне осигуряването на по-добра защита, на първо място на хората, но също и на околната среда и имуществото, включително културното наследство, като така ще се намалят загубите на човешки живот, травмите, материалните щети, икономическите и екологичните вреди, както и ще се направи по-осезаемо достигането на целите за социално единство и солидарност. Засиленото сътрудничество при спасителните операции в областта на гражданската защита следва да се базира на структура за гражданска защита на Общността, състояща се от център за мониторинг и информация и обща система за спешна комуникация и информация, управлявана от Комисията и точките за контакт в държавите-членки. Тя следва да осигури рамка за събиране на потвърдена спешна информация, за разпространяване на тази информация до държавите-членки и за споделяне на поуките от спасителните операции.

(13)

Точките за контакт в държавите-членки следва да са в състояние да предоставят информация относно възможността за помощ в областта на гражданската защита, поискана от засегнатата държава, включително информация относно наличността на военни сили, средства и възможности.

(14)

Необходимо е да се обогати наличността на подходящи транспортни средства за подпомагане на развитието на способност за бързо реагиране на общностно равнище. Общността следва да подкрепя и допълва усилията на държавите-членки, като улеснява обединяването на транспортните ресурси на държавите-членки и допринася, когато е необходимо, към финансирането за допълнителни транспортни средства.

(15)

По отношение на спасителните операции в областта на гражданската защита извън Общността механизмът следва да улеснява и подпомага действията, предприети от Общността и държавите-членки. Спасителните операции извън Общността могат да бъдат провеждани или самостоятелно, или в помощ на операция, ръководена от международна организация, като за тази цел Общността следва да развие отношенията си със съответните международни организации.

(16)

Обединените нации, когато присъстват, имат цялостна координираща роля за операциите за подпомагане в трети страни. Съдействието за гражданска защита, предоставяно по линията на механизма, следва да се координира с Обединените нации и други съответни международни участници, за да се използват максимално наличните ресурси и да се избегне всяко излишно дублиране на усилията. Засилената координация на помощта в областта на гражданската защита посредством механизма е предпоставка за подкрепата на цялостното координационно усилие и за осигуряване на изчерпателен европейски принос към цялостното усилие за подпомагане. При сериозни извънредни ситуации, когато се предоставя помощ в съответствие както с механизма, така и с Регламент (ЕО) № 1257/96 на Съвета от 20 юни 1996 г. относно хуманитарната помощ (6), Комисията следва да обезпечи ефективността, съгласуваността и взаимното допълване на цялостното реагиране на Общността.

(17)

Механизмът би могъл също да бъде средство за улесняване и подпомагане на управлението на кризи в съответствие със Съвместната декларация на Съвета и на Комисията от 29 септември 2003 г. относно използването на общностния механизъм за гражданска защита в управлението на кризи, посочено в дял V от Договора за Европейския съюз. Настоящото решение не засяга компетенциите и ролята на председателството в управлението на кризи съгласно посочения дял.

(18)

Механизмът би могъл да се използва също за подкрепа на консулското съдействие на граждани на ЕС при сериозни извънредни ситуации в трети страни по отношение на дейностите за гражданска защита, ако бъде поискана от консулските власти на държавите-членки.

(19)

Когато се смята подходящо използването на военни сили, средства и възможности, сътрудничеството с военните ще следва условията и реда, процедурите и критериите, установени от Съвета или неговите компетентни органи за предоставянето на разположение на механизма на военни сили, средства и възможности във връзка със защитата на цивилното население.

(20)

Използването на военни сили, средства и възможности следва също да е в съгласие с принципите на съответните насоки на ООН.

(21)

Следва да бъде възможно участието на страни кандидатки и сътрудничеството с други трети страни, както и с международни и регионални организации.

(22)

Мерките, необходими за прилагането на настоящото решение, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за определяне на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (7).

(23)

Целите на настоящото решение, а именно улесняване на засиленото сътрудничество между Общността и държавите-членки в рамките на спасителните операции в областта на гражданската защита в случай на сериозни извънредни ситуации или при непосредствена заплаха за възникване на такива ситуации, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и затова, поради мащаба или въздействието на предложената дейност, като отчитат ползите от действието на механизма за намаляване на загубите на човешки живот и вредите, могат да бъдат по-добре постигнати на общностно равнище.

Ако сериозни извънредни ситуации затруднят способностите за реагиране на засегната държава-членка, тя следва да може да използва механизма за допълване на собствените си ресурси за гражданска защита. Поради това Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора за създаване на Европейската общност. В съответствие с принципа на пропорционалност, посочен в същия член, настоящото решение не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(24)

Договорът за създаване на Европейската общност и Договорът за създаване на Европейската общност за атомна енергия не предвиждат други правомощия за приемането на настоящото решение освен посочените съответно в членове 308 и 203,

1.

списък на спасителните екипи и другите спасителни средства, с които разполагат държавите-членки за подпомагане на спасителните работи при настъпване на извънредни ситуации;

2.

изготвяне и изпълнение на програма за обучение на спасителните екипи и друга помощ за спасителните операции, както и на експертите от екипите, които отговарят за оценка и/или координация (наричани по-долу „екипи за оценка и/или координация“);

3.

практически и научни семинари, както и пилотни проекти по основните аспекти на спасителните операции;

4.

сформиране и изпращане на екипи за оценка и/или координация;

5.

създаване и управление на център за наблюдение и информация (MIC), който денонощно е на разположение и е способен незабавно да реагира и обслужва държавите-членки и Комисията за целите на механизма;

6.

създаване и управление на Обща система за спешна комуникация и информация (CECIS), с цел възможност за комуникация и обмен на информация между MIC и точките за контакт на държавите-членки;

7.

съдействие за разработването на системи за откриване и ранно предупреждение за бедствия, които могат да засегнат територията на държавите-членки, за да се осигури възможност за бързо реагиране на държавите-членки и Общността, както и за тяхното установяване посредством проучвания и оценки относно необходимостта и осъществимостта им и посредством дейности в подкрепа на тяхната взаимосвързаност и връзката им с MIC и CECIS; Тези системи отчитат и се основават на съществуващи източници на информация, наблюдение и откриване;

8.

подпомагане на държавите-членки за получаването на достъп до оборудване и транспортни ресурси чрез:

9.

допълване на транспорта, предоставен от държавите-членки, чрез осигуряване на допълнителни транспортни ресурси, необходими за обезпечаване на бързо реагиране при сериозни извънредни ситуации;

10.

подкрепа на консулското съдействие на граждани на ЕС при сериозни извънредни ситуации в трети страни по отношение на дейностите за гражданска защита, ако това бъде поискано от консулските власти на държавите-членки;

11.

други подкрепящи и допълващи дейности, необходими в рамката на механизма, посочени в член 4 от Решение 2007/162/ЕО, Евратом на Съвета от 5 март 2007 г. за създаване на финансов инструмент в областта на гражданската защита (8).

1.

„сериозна извънредна ситуация“ означава всяка ситуация, която има или може да има неблагоприятно въздействие върху хората, околната среда или имуществото и в резултат на която може да бъде поискана помощ по линия на механизма;

2.

„реагиране“ означава всяко действие, предприето в съответствие с механизма по време на сериозна извънредна ситуация или след нея, насочено към овладяване на нейните непосредствените последствия;

3.

„готовност“ означава състояние на подготвеност и способност на човешките и материалните ресурси за ефективно бързо реагиране при извънредна ситуация, което е постигнато в резултат на предварително предприети действия;

4.

„ранно предупреждение“ означава своевременно и ефективно предоставяне на информация, което позволява да се предприемат действия за избягване или намаляване на рисковете и за осигуряване на готовност за ефективно реагиране;

5.

„модул“ означава самостоятелна и независима предварително определена структура, обусловена от задачите и потребностите, на способностите на държавите-членки или подвижен оперативен екип на държавите-членки, представляваща комбинация от човешки и материални ресурси, която може да се използва според способността ѝ за намеса или според задачата(ите), която(ито) може да поеме.

а)

съставени от ресурсите на една или повече държави, участващи в механизма;

б)

способни да изпълняват задачите в зоните на реагиране;

в)

способни да изпълняват задачите си в съответствие с установени международни насоки и, следователно, способни:

г)

оперативно съвместими с други модули;

д)

обучени и тренирани да посрещнат изискванията за оперативна съвместимост съгласно букви а) и г);

е)

поставени на подчинение на лице, отговарящо за тяхната операция;

ж)

способни да окажат съдействие на други органи на ЕС и/или международни институции, особено на ООН.

1.

създаване и управление на MIC;

2.

създаване и управление на CECIS;

3.

помощ за развитието на системи за откриване и ранно предупреждение за бедствия, предвидени в член 2, точка 7;

4.

създаване на възможността за мобилизиране и изпращане възможно най-бързо на малки експертни екипи, отговорни за:

5.

изготвяне на програма за обучение с цел подобряване на координацията на спасителните операции в областта на гражданската защита, като се обезпечи съвместимост и взаимно допълване между спасителните екипи и модулите, посочени в член 4, параграф 1, или по целесъобразност други спасителни средства, посочени в член 4, параграф 4, и като се подобри компетентността на експертите по смисъла на член 4, параграф 2. Програмата включва съвместни занятия и учения, както и система за обмен, позволяваща командироването на лица в други държави-членки;

6.

обединяване и компилиране, в случай на сериозна извънредна ситуация, на информация относно възможностите на държавите-членки да поддържат производство на серуми и ваксини или други необходими медицински ресурси и относно запасите от такива ресурси, които биха могли да бъдат на разположение за спасителни операции;

7.

създаване на програма за отчитане на поуките, извлечени по време на извършените операции в рамките на механизма, и разпространяване на тези поуки чрез системата за информация;

8.

стимулиране и насърчаване на въвеждането и използването на нови технологии за целите на механизма;

9.

предприемане на мерките, изброени в член 2, точки 8 и 9;

10.

създаване на възможност за оказване на основна логистична подкрепа на експертите за оценка и/или координация;

11.

предприемане на всякакви други подкрепящи и допълващи дейности, необходими в рамките на механизма, посочени в член 4 от Решение 2007/162/ЕО, Евратом.

а)

изпраща искането до точките за контакт на останалите държави-членки;

б)

улеснява мобилизирането на екипите, експертите, модулите и други спасителни средства;

в)

събира потвърдена информация за извънредната ситуация и я разпространява на държавите-членки.

а)

оценява уместността на евентуалното използване на механизма като инструмент за улесняване и подпомагане на управлението на кризата;

б)

когато смята за необходимо, установява връзки със засегнатата трета страна на политическо равнище и поддържа връзка с тази страна на всички етапи от извънредната ситуация по отношение на цялостната политическа и стратегическа рамка на спасителните операции.

а)

поддържане на постоянен диалог с точките за контакт на държавите-членки, за да се осигури ефективен и последователен европейски принос в областта на гражданската защита по линията на механизма към цялостното усилие за подпомагане, по-конкретно:

б)

поддържане на контакт със засегнатите трети страни относно технически подробности, като например точните потребности от помощ, приемането на оферти и практическите условия за приемане и разпределение на помощта на място;

в)

поддържане на контакт или сътрудничество с Координационното бюро на ООН по хуманитарни въпроси (UNOCHA), когато то присъства, и с други съответни участници, допринасящи към общото усилие за подпомагане с цел максимална ефективност, търсене на взаимно допълване и избягване на дублиране и пропуски;

г)

поддържане на контакт с всички съответни участници, особено в заключителната фаза на спасителните операции по линия на механизма, за улесняване на плавното предаване.

а)

всички държави-членки, предоставящи помощ в областта на гражданската защита, посочена в параграф 1, в отговор на искане, разпространено посредством MIC, подават постоянно пълна информация на MIC за своите дейности, и

б)

екипите и модулите на държавите-членки на място, участващи в спасителните операции по линия на механизма, поддържат тясно връзка с екипите на MIC за координация и/или оценка на място.

1.

ресурсите, които са в наличност за спасителните операции, посочени в член 4;

2.

MIC, предвиден в член 2, точка 5;

3.

CECIS, предвидена в член 2, точка 6;

4.

екипите за оценка и/или координация, предвидени в член 2, точка 4, включително критериите за подбора на експерти;

5.

програмата за обучение, предвидена в член 2, точка 2;

6.

модулите, предвидени в член 4, параграф 3;

7.

системите за откриване и ранно предупреждение, предвидени в член 2, точка 7;

8.

информация относно медицинските ресурси, предвидена в член 5, точка 6;

9.

спасителните операции на територията на Общността, както е предвидено в член 7, както и спасителните операции извън територията на Общността, както е предвидено в член 8.