03/ 46

BG

Официален вестник на Европейския съюз

227

L 076/21

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

Член 8, параграф 2 от Директива 91/414/ЕИО предвижда Комисията да осъществи работна програма за изследване на активните вещества, използвани в продуктите за растителна защита, които вече са на пазара към 25 юли 1993 г. Подробни правила за провеждането на тази програма бяха определени в Регламент (ЕИО) № 3600/92.

(2)

Регламент (ЕО) № 933/94 на Комисията от 27 април 1994 година относно съставяне на списъка на активните вещества в продуктите за растителна защита и за определяне на държавите-членки докладчици относно прилагането на Регламент (ЕИО) № 3600/92 (3), определи активните вещества, които следва да бъдат оценени в рамките на Регламент (ЕИО) № 3600/92, а така също определи и по една държава-членка, която да отговаря за оценяването на всяко вещество, и идентифицира производителите на всяко активно вещество, които са направили нотификация в установените срокове.

(3)

Алдикарб е едно от 89-те активни вещества, определени в Регламент (ЕО) № 933/94.

(4)

В съответствие с член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕИО) № 3600/92 на 30 април 1996 г. Обединеното кралство, в качеството си на държава-членка, определена за докладчик, представи на Комисията доклад със своята оценка на информацията, предоставена ѝ от нотификаторите съгласно член 6, параграф 1 от посочения регламент.

(5)

След получаването на доклада от определената за това държава-членка, Комисията проведе консултации с експерти от държавите-членки, както и с основния нотификатор Rhône-Poulenc (сега Bayer CropScience), както това е предвидено в член 7, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 3600/92.

(6)

Докладът за оценка, изготвен от Обединеното кралство, бе разгледан от държавите-членки и Комисията в рамките на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните. Преценено бе, че предоставената информация не е достатъчна при предложените условия на употреба, за да се определи дали продуктите за растителна защита, които съдържат алдикарб, като цяло отговарят на изискванията, определени в член 5, параграф 1, букви а) и б) от Директива 91/414/ЕИО. Досието и информацията от това разглеждане бяха предоставени също така и на Научния комитет по растенията. Изискано бе становището на Комитета по оценката за екотоксикологичния риск, включително рисковете за малките птици. Комитетът отбеляза, че оценката за риска при излагане на малките птици на въздействието на гранулите изключително силно се влияе от предположението, че над 99 % от гранулите са смесени с почвата. Въпреки че при идеални условия това е възможно да бъде постигнато, становището на Комитета е, че този висок процент на смесване с почвата не винаги може да се запази постоянен при нормални условия на приложение в селското стопанство и поради тази причина е препоръчително да се направи повторна оценка. По отношение на други организми, които не са обект на третирането, Комитетът не е в състояние на базата на наличните данни да даде оценка за това доколко е уместно да продължи употребата на алдикарб. Това би могло да стане след набирането, предоставянето и анализа на допълнителна информация. На това основание Комисията покани нотификатора най-късно до 31 декември 2001 г. да допълни своето досие с данни за един ограничен диапазон от представителни употреби. След получаване на тази допълнителна информация процедурата по разглеждането приключи на 18 октомври 2002 г. под формата на доклад на Комисията за алдикарба, съгласно член 7, параграф 6 от Регламент (ЕИО) № 3600/92.

(7)

Оценките, извършени въз основа на предоставената информация, не доказват, че може да се очаква при предложените условия на употреба продуктите за растителна защита, които съдържат алдикарб, да отговарят като цяло на изискванията, установени в член 5, параграф 1, букви а) и б) от Директива 91/414/ЕИО, по-специално по отношение на възможното им въздействие върху други организми, които не са обект на третирането.Уместно е настоящото решение да се разглежда, като се има предвид високия риск на веществото алдикарб под формата на гранули, както се предлага понастоящем, конкретно за малките птици. Предоставените от нотификатора данни за предполагаемата примерна употреба на препарата сочат, че гранулите често остават на повърхността на почвата след третирането. Възможността от смъртоносно поглъщане на гранулите от малките птици не може да бъде изключена. Нотификаторът подготви предполагаема оценка на риска, която бе анализирана от държавата-членка, определена за отговорник по докладването. Нейното заключение е, че не може да се очаква това да окаже някакво въздействие върху популациите в национален мащаб, но е възможно да възникнат някои локални прояви. Трябва да се има предвид, че все още не са утвърдени взаимно договорени критерии за тълкуването на подобни вероятностни оценки на риска и, предвид възможните рискове, не би било уместно допълнително да се забавя процеса на вземане на решение, докато тези критерии бъдат съгласувани. Още повече, че при анализите бе отчетено, че съществуват известни рискове за земните червеи, а наличната информация от практическите изследвания все още е недостатъчна, за да се намери пълно решение на този въпрос.

(8)

Поради това веществото алдикарб не следва да бъде включено в приложение I към Директива 91/414/ЕИО.

(9)

Необходимо е да бъдат взети мерки, за да се гарантира предоставените понастоящем разрешителни за продукти за растителна защита, които съдържат алдикарб, да бъдат оттеглени в рамките на един предварително определен период от време и да не бъдат подновявани, както и да не бъдат предоставяни нови такива за тези продукти.

(10)

Предвид информацията, предоставена на Съвета, може да се каже, че при отсъствието на ефикасни алтернативи за някои конкретни ограничени приложения в някои от държавите-членки, е необходимо употребата на активното вещество да продължи, за да се предостави възможност да бъдат разработени нейни алтернативи. Поради това при сегашните обстоятелства е оправдано да се допусне един по-дълъг период за отмяна на предоставените разрешителни за ограничените приложения, които се считат за изключително важни в това отношение и за които понастоящем няма данни за налични ефикасни алтернативи за контрол на вредителите по растенията, но това следва да стане при строго определени условия, с които се цели рисковете да бъдат сведени до минимум (например чрез програми за управление).

(11)

Всеки гратисен период, предоставен от държавите-членки съгласно член 4, параграф 6 от Директива 91/414/ЕИО с цел унищожаване, съхранение, пласиране на пазара и употреба на наличните количества продукти за растителна защита, които съдържат алдикарб, следва да бъде ограничен в рамките на един кратък срок, за да се позволи наличните количества да бъдат използвани в рамките на не повече от още един вегетативен период.

(12)

Настоящото решение не засяга евентуални действия, които Комисията може да предприеме на по-късен етап по отношение на това активно вещество в рамките на разпоредбите на Директива 79/117/ЕИО на Съвета от 21 декември 1978 година относно забрана за пускане на пазара и употреба на продукти за растителна защита, съдържащи някои активни вещества (4).

(13)

В отсъствието на положително становище на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, Комисията не е в състояние да приеме разпоредбите, предвидени по силата на процедурата, установена в член 19 от Директива 91/414/ЕИО на Съвета,

1.

в срок до 18 септември 2003 г. предоставените разрешителни за продукти за растителна защита, които съдържат алдикарб, да бъдат оттеглени;

2.

от 18 септември 2003 г. да не бъдат давани или подновявани на основание предвидената в член 8, параграф 2 от Директива 91/414/ЕИО дерогация разрешителни за продукти за растителна защита, които съдържат алдикарб;

3.

по отношение на употребите, изброени в колона Б на приложението, всяка държава-членка, посочена в колона А, може да запази в сила разрешителните за продукти за растителна защита, които съдържат алдикарб, до 30 юни 2007 г., при условие че:

а)

за употребите, за които се предвижда разрешителните да бъдат отнети до 18 септември 2003 г., този срок изтича не по-късно от 18 септември 2004 г.;

б)

за употребите, за които се предвижда разрешителните да бъдат отнети до 30 юни 2007 г., този срок изтича не по-късно от 31 декември 2007 г.