Accept Refuse

EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 31998R2533

Регламент (ЕО) № 2533/98 на Съвета от 23 ноември 1998 година относно събирането на статистическа информация от Европейската централна банка

OJ L 318, 27.11.1998, p. 8–19 (ES, DA, DE, EL, EN, FR, IT, NL, PT, FI, SV)
Special edition in Czech: Chapter 01 Volume 003 P. 23 - 34
Special edition in Estonian: Chapter 01 Volume 003 P. 23 - 34
Special edition in Latvian: Chapter 01 Volume 003 P. 23 - 34
Special edition in Lithuanian: Chapter 01 Volume 003 P. 23 - 34
Special edition in Hungarian Chapter 01 Volume 003 P. 23 - 34
Special edition in Maltese: Chapter 01 Volume 003 P. 23 - 34
Special edition in Polish: Chapter 01 Volume 003 P. 23 - 34
Special edition in Slovak: Chapter 01 Volume 003 P. 23 - 34
Special edition in Slovene: Chapter 01 Volume 003 P. 23 - 34
Special edition in Bulgarian: Chapter 01 Volume 002 P. 98 - 109
Special edition in Romanian: Chapter 01 Volume 002 P. 98 - 109
Special edition in Croatian: Chapter 01 Volume 007 P. 12 - 23

In force

ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/1998/2533/oj

01/ 02

BG

Официален вестник на Европейския съюз

98


31998R2533


L 318/8

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2533/98 НА СЪВЕТА

от 23 ноември 1998 година

относно събирането на статистическа информация от Европейската централна банка

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Протокола (№ 3) за Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка (наричан по-долу „Уставът“), и по-специално член 5.4 от него,

като взе предвид препоръката на Европейската централна банка (ЕЦБ) (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Комисията (3),

В съответствие с процедурата, предвидена в член 106, параграф 6 от Договора за създаване на Европейската общност и в член 42 от Устава,

(1)

като има предвид, че член 5.1 от Устава изисква от ЕЦБ, с помощта на националните централни банки, да събира от компетентните национални власти или пряко от стопанските субекти статистическа информация, която е необходима с оглед рисковете за Европейската система на централните банки (наричана по-долу „ЕСЦБ“); като има предвид, че за улесняване изпълнението на тези задачи, предвидени в член 105 от Договора, и в частност за осъществяване на паричната политика, тази статистическа информация се използва на първо място за съставянето на съвкупна статистическа информация, при която идентичността на отделните стопански субекти е без значение, но също така може да се използва и на равнище отделни стопански субекти; като има предвид, че член 5.2 от Устава изисква националните централни банки да изпълняват, доколкото е възможно, задачите, изложени в член 5.1 от Устава; като има предвид, че член 5.4 от Устава изисква от Съвета да определи физическите и юридическите лица, които са длъжни да спазват изискванията за предоставяне на информация, режима на поверителност и съответните разпоредби за изпълнение на задълженията; като има предвид, че националните централни банки могат по смисъла на член 5.1 от Устава да работят в сътрудничество с други компетентни органи, включително националните статистически институти и органите, които регулират пазара;

(2)

като има предвид, че, за да може статистическата информация да е ефективна като инструмент за изпълнение на задачите на ЕСЦБ, е необходимо дефинициите и процедурите за събирането ѝ да бъдат структурирани по такъв начин, че ЕЦБ да е в състояние гъвкаво и своевременно да получава висококачествена статистика, която отразява променящите се икономически и финансови условия и не обременява икономическите субекти; като има предвид, че в това отношение трябва да се обърне внимание не само на изпълнението на задачите на ЕСЦБ, но и на свеждане до минимум на тежестта, наложена на отчитащите се субекти;

(3)

като има предвид, че поради това е желателно да се определи общата съвкупност от отчетни единици, по отношение на които се ограничават статистическите правомощия на ЕЦБ, и на базата на които, чрез своите регулативни правомощия ЕЦБ определя действителната съвкупност от отчетни единици;

(4)

като има предвид, че хомогенната съвкупност от отчетни единици e необходимо за изготвяне на консолидиран счетоводен отчет на сектор „Парично-финансови институции“ на участващите държави-членки, чиято основна цел е ЕЦБ да получи всеобхватна статистическа картина за динамиката в паричния сектор на участващите държави-членки, взети като една икономическа територия; като има предвид, че ЕЦБ е съставила и подържа за статистически цели списък на парично-финансовите институции, който се базира на обща дефиниция на тези институции;

(5)

като има предвид, че горното определение за статистически цели уточнява, че парично-финансовите институции са кредитните институции, така както се определят от правото на Общността, и всичките останали резидентни финансови институции, чийто предмет на дейност е да приемат депозити и/или близки заместители на депозити от лица, различни от парично-финансови институции и, за своя сметка (поне в икономически смисъл) да отпускат кредити и/или да инвестират в ценни книжа;

(6)

като има предвид, че може да е необходимо тези пощенски джиро институции, които не отговарят на общото определение за парично-финансови институции за статистически цели, да се определят като подлежащи на изискванията на ЕЦБ за статистически отчети в сферата на статистиката на парите, банките и платежните системи, тъй като е възможно те в значителна степен да приемат депозити и/или близки заместители на депозити и да извършват дейност като платежни системи;

(7)

като има предвид, че в Европейската система за национални и регионални сметки от 1995 г. (4) (наричана по-долу „ESA 95/ЕСС 95“), парично-финансови институции включват подсекторите „централна банка“ и „други парично-финансови институции“, и могат да бъдат разширени единствено чрез включване на категории институции от подсектора „други финансови посредници, с изключение на застрахователни компании и пенсионните фондове“;

(8)

като има предвид, че за да може ЕСЦБ да изпълнява задълженията си независимо, е необходима статистическа информация за платежния баланс, международната инвестиционна позиция, ценните книжа, електронните пари и платежни системи;

(9)

като има предвид, че употребата на термина „физически и юридически лица“ в член 5.4 от Устава трябва да се тълкува по начин, който е съвместим с практиката на държавите-членки в сферата на паричната и банковата статистика и статистиката на платежния баланс, и затова включва субекти, които не са нито юридически, нито физически лица съгласно съответното националното законодателство, но въпреки това спадат към съответните подсектори на ESA 95/ЕСС 95; като има предвид, че изискванията за отчетност могат да бъдат наложени на субектите като дружества, клонове, предприятия за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) и фондове, които съгласно съответното свое законодателство нямат статут на юридически лица; като има предвид, че в тези случаи задължението за отчетност може да бъде наложено върху онези лица, които съгласно приложимото национално законодателство, са юридически представители на тези субекти;

(10)

като има предвид, че статистическите доклади за балансовите отчети на институциите, посочени в член 19.1 на Устава, могат също така да бъдат използвани за изчисление на количеството минимални резерви, който те могат да бъдат задължени да държат;

(11)

като има предвид, че управителният съвет на ЕЦБ има за задача да определя разпределението на задачите между ЕЦБ и националните централни банки по отношение на събирането и проверяването на статистическа информация и изпълнението на това задължение; като има предвид принципа, предвиден в член 5.2 от Устава, както и задачите, които ще бъдат поети от националните органи в рамките на тяхната компетентност, за целите на събиране на статистическа информация с постоянно високо качество;

(12)

като има предвид, че в началните години в зоната на единната валута, поради съображения за ефективност и икономичност, може да се наложи изискванията за отчетност на ЕЦБ да бъдат изпълнявани чрез преходни процедури поради съществуващите ограничения за системите за събиране на информация; като има предвид, че това може да означава по-конкретно, че за случая на финансовия отчет за платежния баланс, данните за трансгранични позиции или транзакции на участващите държави-членки, които се разглеждат като една единна територия, могат, в началните години в зоната на единната валута, да бъдат съставяни чрез използването на всички позиции или сделки между гражданите на участващите държави-членки и гражданите на други държави;

(13)

като има предвид, че ограниченията и условията, съгласно които ЕЦБ има право да налага санкции върху дадени предприятия, поради това, че не са се съобразили с изискванията, посочени в регламентите и решенията на ЕЦБ, са определени в Регламент (ЕО) № 2532/98 на Съвета от 23 ноември 1998 г. относно правомощията на ЕЦБ да налага санкции (5), съгласно член 34.3 от Устава; като има предвид, че в случай на несъответствие между разпоредбите на споменатия регламент и на настоящия регламент, които упълномощават ЕЦБ да налага санкции, се считат за валидни разпоредбите на настоящия регламент; като има предвид, че санкциите за неспазване на задълженията, изложени в настоящия регламент, не засягат възможността ЕСЦБ да приема подходящи разпоредби за изпълнение при своите взаимоотношения с другите страни, включително частично или пълно изключване на дадена отчетна единица от паричните операции в случай на сериозно нарушение на изискванията за статистическа отчетност;

(14)

като има предвид, че наредбите, издадени от ЕЦБ по член 34.1 от Устава, не дават права и не налагат задължения на неучастващите държави-членки;

(15)

като има предвид, че Дания като се позова на параграф 1 от Протокола (№ 12) за някои разпоредби относно Дания, е изпратила уведомление в контекста на Решението от Единбург от 12 декември 1992 г., че няма да участва в третия етап на Икономическия и паричен съюз; като има предвид, че съгласно параграф 2 от протокола по-горе всички членове и разпоредби от Договора и Устава, които се отнасят до дерогация, са приложими за Дания;

(16)

като има предвид, че съгласно параграф 8 от Протокола (№ 11) относно някои разпоредби, отнасящи се до Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, член 34 от Устава не се прилага за Обединено кралство, освен в случай, че участва в третия етап на Икономическия и паричен съюз;

(17)

като има предвид, че въпреки че се приема, че статистическата информация, която е необходима за изпълнение на изискванията на ЕЦБ за статистическа отчетност, не е същата за участващите и неучастващите държави-членки, член 5 от Устава се прилага както за участващите, така и за неучастващите страни; като има предвид, че този факт заедно с член 5 от Договора визират задължение на национално равнище да се разработят и приложат всички мерки, които държавите-членки считат за подходящи за извършване на събирането на статистическата информация, която е необходима за изпълнение на изискванията на ЕЦБ за статистическа отчетност и своевременната подготовка в областта на статистиката, за да могат държавите-членки да станат участващи държави-членки;

(18)

като има предвид, че поверителната статистическа информация, която ЕЦБ и националните централни банки трябва да събират за изпълнение на задачите на ЕСЦБ, трябва да бъде защитена, за да се спечели и запази доверието на отчетните единици; като има предвид, че след приемането на настоящия регламент няма да има причини за позоваване на разпоредби за поверителност, които не допускат размяна на статистическа информация, свързана със задачите на ЕСЦБ, съгласно Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защитата на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (6);

(19)

като има предвид, че член 38.1 от Устава предвижда, че от членовете на управителните органи и от персонала на ЕЦБ и на националните централни банки се изисква дори и след прекратяване на изпълнението на задълженията им да не разкриват информация от вид, който е предмет на задължение за професионална тайна, и че член 38.2 от Устава предвижда лицата, които имат достъп до данни, обхванати от правото на Общността, което налага задължение за тайна, да подлежат на разпоредбите на това законодателство;

(20)

като има предвид, че всяко нарушение на правилата, които обвързват членовете на персонала на ЕЦБ, извършено умишлено или поради небрежност, подлежи на дисциплинарни санкции и, ако това е необходимо, на наказателно преследване за нарушаване на професионалната тайна, при условията на свързаните разпоредби на членове 12 и 18 от Протокола за привилегиите и имунитета на Европейските общности;

(21)

като има предвид, че е възможно статистическата информация за изпълнение на задачите на ЕСЦБ да се събира в съответствие с член 105 от Договора като същевременно се намалява общото обременяване с отчети, което означава, че режимът на поверителност, дефиниран в настоящия регламент, трябва в известна степен да се различава от общите общностни и международни принципи на статистическата поверителност, и по-специално от разпоредбите за статистическа поверителност в Регламент (ЕО) № 322/97 на Съвета от 17 февруари 1997 г. относно статистиката в Общността (7); като има предвид, че съгласно условията в настоящата точка ЕЦБ ще вземе предвид принципите, които уреждат статистиката в Общността, и са изложени в член 10 от Регламент (ЕО) № 322/97;

(22)

като има предвид, че режимът на поверителност, дефиниран в настоящия регламент, е приложим само за поверителната информация, която се предоставя на ЕЦБ за изпълнение на задачите на ЕСЦБ и не засяга специалните разпоредбите на националното и общностното право относно предоставянето на други видове информация на ЕЦБ; като има предвид, че трябва да се зачитат правилата за статистическа поверителност, които се прилагат от националните статистически институти и Комисията относно информацията, която събират от свое име;

(23)

като има предвид, че по смисъла на член 5.1 от Устава, от ЕЦБ се изисква да сътрудничи в областта на статистиката с институциите и органите на Общността и с компетентните органи на държавите-членки или на трети страни и с международните организации; като има предвид, че ЕЦБ и Комисията ще установят подходящи форми на сътрудничество в областта на статистиката, за да могат да изпълняват задачите си по най-ефективен начин като се стараят да сведат до минимум разходите на отчетните единици;

(24)

като има предвид, че на ЕСЦБ и ЕЦБ е възложена задачата да подготвят изискванията за отчетност в Еурозоната с оглед на пълното действие на третия етап на Икономическия и паричен съюз (наричан по-долу „трети етап“); като има предвид, че своевременната подготовка в областта на статистиката е особено важна, за да може ЕСЦБ да изпълни задачите си на третия етап; като има предвид, че основен момент в подготовката е приемането преди Третия етап на статистически регламенти на ЕЦБ; като има предвид, че е желателно през 1998 г. участниците на пазара да бъдат информирани за подробните разпоредби, които ЕЦБ може да счете за необходимо да приеме за изпълнение на своите статистически изисквания; като има предвид, че от датата на влизане в сила на настоящия регламент е необходимо на ЕЦБ да се дадат регулативни правомощия;

(25)

като има предвид, че разпоредбите на настоящия регламент могат ефективно да се прилагат, само ако участващите държави-членки като цяло са приели необходимите мерки с оглед на предоставяне на своите органи на правомощия за пълна помощ и сътрудничество с ЕЦБ при извършване на проверка и задължително събиране на статистическа информация в съответствие с член 5 от Договора,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Дефиниции

По смисъла на настоящия регламент:

1.

„изисквания на ЕЦБ за статистическо отчитане“ означава статистическата информация, която отчетните единици следва да предоставят и която е необходима за изпълнение на задачите на ЕСЦБ;

2.

„отчетни единици“ означава юридическите и физическите лица и лицата, посочени в член 2, параграф 3, които подлежат на изискванията на ЕЦБ за статистическа отчетност;

3.

„участваща държава-членка“ означава държава-членка, която е приела единната валута в съответствие с Договора;

4.

„резидент“ или „резидентен“ означава отчетна единица имаща център на икономически интереси в икономическата територия на държава, както е посочена в приложение А; в този контекст „трансгранични позиции“ и „трансгранични транзакции“ означават съответно позиции и транзакции с активи и/или пасиви на резиденти от участващите държави-членки като една икономическа територия, за разлика от резидентите от неучастващи държави-членки и/или резиденти от трети страни;

5.

„международна инвестиционна позиция“ означава балансовият отчет със съвкупността от трансгранични финансови активи и пасиви;

6.

„електронни пари“ означава електронното съхраняване на парична стойност чрез техническо средство, включително предплатени карти, които в значителна степен могат да се използват за извършване на плащания към субекти, различни от емитента, без във всички случаи да се налага транзакцията да минава през банкова сметка, и които се използват като предплатени инструменти на приносител.

Член 2

Обща съвкупност от отчетни единици

1.   За изпълнение на изискванията на ЕЦБ за статистическа отчетност и с помощта на националните централни банки, в съответствие с член 5.2 от Устава, ЕЦБ има правото да събира статистическа информация от общата съвкупност от отчетни единици и съобразно нуждите за изпълнение на задачите на ЕСЦБ.

2.   Общата съвкупност от отчетни единици се състоят от следните отчетни единици:

а)

юридическите и физическите лица, които попадат в подсекторите „централна банка“, „други парично-финансови институции“ и „други финансови посредници с изключение на застрахователни компании и пенсионни фондове“, както са посочени в приложение Б и пребиваващи в държава-членка, доколкото е необходимо за изпълнение на изискванията за статистическа отчетност в областта на паричната и банковата статистика и статистиката на платежните системи;

б)

пощенски джиро институции доколкото е необходимо за изпълнение на изискванията на ЕЦБ за статистическа отчетност в областта на паричната и банковата статистика и статистиката на платежните системи;

в)

юридическите и физическите лица, пребиваващи в държава-членка, доколкото те държат трансгранични позиции или извършават трансгранични транзакции и в която статистическата информация, свързана с тези позиции или транзакции, е необходима за изпълнение на изискванията за статистическа отчетност на ЕЦБ в областта на статистиката за платежния баланс или международната инвестиционна позиция;

г)

юридически и физически лица, пребиваващи в държава-членка, доколкото статистическа информация, свързана с ценните книжа и електронните пари, емитирани от тях, е необходима за изпълнение на изискванията на ЕЦБ за статистическа отчетност.

3.   Субект, който иначе би бил включен в обхвата на дефиницията на параграф 2, но който съгласно вътрешното право на страната, в която пребивава, не е нито юридическо лице, нито съдружие от физически лица, като в същото време подлежи на задължения и има права, се счита за отчетена единица. Отчетните задължения на такъв субект се изпълняват от лицето, което юридически представлява субекта.

Когато юридическо лице, съдружие от физически лица или субектът, посочен в първата алинея, имат клон, който е резидент на друга държава, клонът е отделена отчетна единица без оглед на това къде се намира неговото централно управление, доколкото клонът удовлетворява условията, дефинирани в параграф 2 с изключение на необходимостта да има отделна правоспособност. Всички клонове в същата държава-членка се считат за един клон в случаите, когато са в един и същ икономически подсектор. Отчетните задължения на такъв субект се изпълняват от лицето, което юридически представлява субекта.

Член 3

Варианти за дефиниране на изискванията за статистическа отчетност

При дефинирането и налагането на изискванията си за статистическа отчетност ЕЦБ уточнява действителната обща съвкупност от отчетни единици в рамките на общата съвкупност от отчетни единици, както е дефинирана в член 2. Без да засяга изпълнението на изискванията си за статистическа отчетност, ЕЦБ:

а)

минимализира съответните разходи по отчитането, включително чрез възможно най-широко използване на съществуваща информация;

б)

взема предвид общностните и международните статистически стандарти;

в)

може изцяло или частично да освободи конкретни категории от отчетни единици от изпълнение на изискванията за статистическа отчетност.

Член 4

Задължения на държавите-членки

Държавите-членки създават своя организация в областта на статистиката и работят в пълно сътрудничество с ЕСЦБ, за да се осигури изпълнението на задълженията, които произтичат от член 5 от Устава.

Член 5

Регулативни правомощия на ЕЦБ

1.   ЕЦБ може да приема регламенти за дефиниране и налагане на изисквания за статистическа отчетност за действителната съвкупност от отчетни единици в държавите-членки.

2.   За да се гарантира съвместимостта, която е необходима за изпълнение на съответните изисквания за информация, ЕЦБ се консултира с Комисията относно проекторегламенти, които имат връзка с изискванията за статистическа отчетност на Комисията. В рамките на своята компетентност Комитетът по монетарна и финансова статистика и статистика на платежния баланс участва в процеса на сътрудничество между Комисията и ЕЦБ.

Член 6

Право на проверка и принудително събиране на статистическа информация

1.   В случай на съмнение за нарушение от страна на отчетна единица, резидент в участваща държава-членка, както е предвидено в член 7, параграф 2 от изискванията на ЕЦБ за статистическата отчетност, ЕЦБ и, в съответствие с член 5.2 от Устава, националната централна банка на участващата държава-членка имат право да проверят точността и качеството на статистическата информация и да извършат принудителното ѝ събиране. Ако въпросната статистическа информация е необходима за доказване на спазването на изискването за минимални резерви, проверката се извършва в съответствие с член 6 от Регламент (ЕО) № 2531/98 на Съвета от 23 ноември 1998 г. относно приложението на минимални резерви от страна на Европейската централна банка (8). Правото на проверка на статистическа информация или за извършване на принудително събиране на такава включва правото:

а)

да изисква представяне на документи;

б)

да преглежда книгите и записите на отчетните единици;

в)

да снема копия или извлечения от такива книги или записи; и

г)

да получава писмени или устни обяснения.

2.   ЕЦБ или компетентната национална централна банка уведомяват отчетната единица в писмен вид за решението си да проверят статистическата информация или да пристъпят към принудителното ѝ събиране, като уточняват срока за удовлетворяване на искането за проверка, санкциите, които са приложими в случай на неизпълнение и правото на преглед. ЕЦБ и съответната национална централна банка се информират взаимно за искането за проверка.

3.   При проверката и принудителното събиране на статистическа информация се следват националните процедури. Разходите за процедурата се поемат от съответната отчетна единица, в случай че се установи, че тя е нарушила изискванията за статистическа отчетност.

4.   ЕЦБ може да приема регламенти, които уточняват условията, при които може да се упражнява правото на проверка или принудително събиране на статистическа информация.

5.   В рамките на своята компетентност националните органи на участващите държави-членки предоставят необходимата помощ на ЕЦБ и на националните централни банки за упражняване на правомощията, предвидени в настоящия член.

6.   В случай че отчетната единица се противопоставя или пречи на процеса на проверка или принудително събиране на необходимата статистическа информация, участващата държава-членка, на чиято територия се намират помещенията на отчетната единица, предоставя необходимата помощ, включително осигуряване на достъп на ЕЦБ или националната централна банка до помещенията на отчетната единица за упражняване на правото, посочено в параграф 1.

Член 7

Налагане на санкции

1.   ЕЦБ има правомощието да налага санкциите, предвидени в настоящия член, на отчетните единици, които подлежат на изискванията за статистическа отчетност и пребивават в участваща държава-членка и които не спазват задълженията, произтичащи от настоящия регламент или от регламентите или решенията на ЕЦБ за дефиниране и налагане на изисквания на ЕЦБ за статистическа отчетност.

2.   Задължението за предаване на дадена статистическа информация на ЕЦБ или на националните централни банки се счита за нарушено, в случай че:

а)

до определения срок статистическата информация не се получи в ЕЦБ или националната централна банка; или

б)

статистическата информация е неточна, непълна или във форма, която не отговаря на изискванията.

3.   Задължението да се позволи на ЕЦБ и на националната централна банка да проверят точността и качеството на статистическата информация, представена от отчетната единица на ЕЦБ или националната централна банка, се счита за нарушено във всички случаи, когато отчетната единица възпрепятства тази дейност. Възпрепятстването включва, но не се ограничава до изнасяне на документи и предотвратяване на физически достъп от страна на ЕЦБ или националната централна банка, който им е необходим за изпълнение на задачата по проверка или принудително събиране.

4.   ЕЦБ може да налага следните санкции на дадена отчетна единица:

а)

в случай на нарушение по параграф 2, буква а) — дневна парична санкция, която не надвишава 10 000 EUR, като общата глоба не надвишава 100 000 EUR;

б)

в случай на нарушение по параграф 2, буква б) — глоба, която не надвишава 200 000 EUR; и

в)

в случай на нарушение по параграф 3 – глоба, която не надвишава 200 000 EUR;

5.   Санкциите, предвидени в параграф 4, са в допълнение към задължението на отчетната единица да поеме разходите за процедурата за проверка и принудително събиране, както е предвидено в член 6, параграф 3.

6.   При упражняване на правомощията, предвидени в настоящия член, ЕЦБ действа в съответствие с принципите и процедурите, предвидени в Регламент (ЕО) № 2532/98.

Член 8

Режим на поверителност

1.   В рамките на обхвата на настоящия регламент и за целите на режима на поверителност, който обхваща статистическата информация, която е необходима за изпълнение на задачите на ЕСЦБ, статистическата информация е поверителна, когато дава възможност за идентифициране на отчетната единица или друго юридическо лице, физическо лице, правен субект или клон, пряко от тяхно име, адрес или официално определен идентификационен код, или непряко чрез дедукция, като с това се разкрива индивидуална информация. За да се определи дали отчетната единица или другото юридическо или физическо лице, единица или клон могат да бъдат идентифицирани, трябва да се вземат предвид всички средства, които една трета страна може разумно да използва за идентифициране на дадения респондент, юридическо или физическо лице, правен субект или клон. Статистическата информация, която е взета от източници, които са на разположение на обществеността съгласно националното законодателство, не е поверителна.

2.   Предаването от националните централни банки на поверителна статистическа информация на ЕЦБ се извършва в степента и в подробност, които са необходими за изпълнение на задачите от страна на ЕСЦБ, както е посочено в член 105 от Договора.

3.   Отчетните единици биват информирани за статистическите и другите административни приложения, за които може да се използва информацията, която са предоставили. Отчетните единици имат право да получават информация за правното основание за предаване на информация и за приетите защитни мерки.

4.   ЕЦБ използва поверителната статистическа информация, която ѝ е предадена, единствено за изпълнение на задачите на ЕСЦБ с изключение на случаите:

а)

когато отчетната единица или другото юридическо или физическо лице, правен субект или клон, които могат да бъдат идентифицирани, са дали изрично съгласието си упоменатата статистическа информация да се използва за други цели; или

б)

когато тя се използва за съставянето на специфична статистика на Общността след споразумение между Комисията и ЕЦБ в съответствие с член 9 от Регламент (ЕО) № 322/97; или

в)

за предоставянето на научноизследователски организации на достъп до поверителна статистическа информация, която не позволява пряко идентифициране без да се накърнява националното законодателство и с предварителното изрично съгласие на националния орган, който е предоставил информацията.

5.   Националните централни банки използват поверителната статистическа информация, събрана за изпълнение на изискванията на ЕЦБ за статистическа отчетност, изключително за изпълнение на задачите на ЕСЦБ, с изключение на случаите:

а)

когато отчетната единица или другото юридическо или физическо лице, правен субект или клон, които могат да бъдат идентифицирани, са дали изрично съгласието си упоменатата статистическа информация да се използва за други цели; или

б)

когато тя се използва на национално равнище за статистически цели след споразумение между националните статистически органи и националната централна банка или за съставянето на специфична статистика на Общността след споразумение между Комисията и ЕЦБ в съответствие с член 9 от Регламент (ЕО) № 322/97; или

в)

когато тя се използва в областта на пруденциалния надзор или за упражняване в съответствие с член 14, параграф 4 от Устава на други функции освен тези, посочени в Устава, или

г)

за предоставяне на научноизследователски организации на достъп до поверителна статистическа информация, която не позволява пряко идентифициране.

6.   Настоящият член не пречи събираната поверителна статистическа информация да се използва за цели, които са различни от или допълват изпълнението на изисквания на ЕЦБ за статистическа отчетност.

7.   Настоящият член се прилага само за събирането и предаването на поверителна статистическа информация за изпълнение на статистическите отчетни цели на ЕЦБ; той не засяга специалните разпоредби на националното право или правото на Общностите по отношение на предаването на други видове информация на ЕЦБ.

8.   Настоящият член се прилага, без да се засяга Директива 95/46/ЕО.

В случаите на данни, събрани от националните статистически институти и от Комисията, които се предоставят на ЕЦБ, по отношение на статистическата поверителност настоящият регламент се прилага, без да се засяга Регламент (ЕО) № 322/97.

9.   ЕЦБ и националните централни банки вземат всички необходими регулативни, административни, технически и организационни мерки за осигуряване на защитата на поверителната статистическа информация. ЕЦБ дефинира общи правила и минимални стандарти за недопускане на незаконосъобразно разкриване и неразрешено използване. Мерките за защита са прилагат за цялата поверителна статистическа информация, както е дефинирана в параграф 1.

10.   Държавите-членки приемат всички необходими мерки за защита на поверителната статистическа информация, включително налагането на подходящи мерки за изпълнение на държавите-членки в случай на нарушение.

Член 9

Заключителни разпоредби

Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Член 5, член 6, параграф 4 и член 8, параграф 9 се прилагат от датата на влизане в сила на настоящия регламент. Останалите членове се прилагат от 1 януари 1999 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 23 ноември 1998 година.

За Съвета

Председател

R. EDLINGER


(1)  ОВ С 246, 6.8.1998 г. стр. 12.

(2)  ОВ С 328, 26.10.1998 г.

(3)  Становище от 8 октомври 1998 г. (все още не публикувано в Официален вестник).

(4)  ОВ L 310, 30.11.1996 г., стр. 1.

(5)  ОВ L 318, 27.11.1998 г., стр. 4.

(6)  ОВ L 281, 23.11.1995 г. стр. 31.

(7)  ОВ L 52, 22.2.1997 г. стр. 1.

(8)  ОВ L 318, 27.11.1998 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ А

ПРЕДЕЛИ НА НАЦИОНАЛНАТА ИКОНОМИКА

2.04.

Единиците с институционална дейност, местна дейност или хомогенно производство, които образуват икономиката на дадена страна и чиито транзакции се записват в ЕСС/ESA, са тези единици, които имат икономически интереси на икономическата територия на страната. Тези единици, известни като резидентни единици, могат да имат или не националността на тази страна, да бъдат или да не бъдат юридически лица и да присъстват или не на икономическата територия на страната в момента на извършването на транзакциите. След дефиниране по този начин на пределите на националната икономика с оглед на резидентните единици е необходимо да се дефинира значението на понятията икономическа територия и център на икономически интереси.

2.05.

Понятието „икономическа територия“ означава:

а)

географската територия, администрирана от правителство, в която свободно се движат лица, стоки, услуги и капитал;

б)

всички безмитни зони, митнически складове и фабриките под митнически контрол;

в)

националното въздушно пространство, териториалните води и континенталния шелф в международни води, спрямо които страната има изключителни права (1);

г)

териториалните анклави, т.е. географските територии, които се намират в останалата част на света и се ползват по силата на международни договори или спогодби от държавните органи на страната (посолства, консулства, военни бази, научни бази и др.);

д)

залежите от нефт, природен газ и др. в международни води извън континенталния шелф на страната, по които работят единици, пребиваващи на територията, както е дефинирано в предходните точки.

2.06

Икономическата територия не включва извънтериториалните анклави (т.е. части от собствената територия на страната, които се използват от държавните органи на други страни, институциите на Европейския съюз и международните организации съгласно международни договори или спогодби между страните (2).

2.07.

Понятието „център на икономически интереси“ обозначава факта, че на икономическата територия съществува някакво местонахождение или форма, в която единицата се е ангажирала или възнамерява да се ангажира или да продължи ангажимента си в икономическа дейност или транзакции в значим мащаб, или за неопределено време, или за краен, но не дълъг период от време (една година или повече). Оттук следва, че за дадена единица, която извършва такива операции на икономическата територия на няколко държави, се счита че има център на икономически интереси във всяка от тях. Притежаването на земя и сгради в пределите на икономическата територия се счита само по себе си за достатъчно основание собственикът да има център на икономически интереси в тази страна.

2.08.

На базата на тези дефиниции, единиците, за които се счита, че са резиденти за дадена страна, могат да бъдат разделени на:

а)

единици, които главно се занимават с производство, финанси, застраховане или преразпределение по отношение на всички свои транзакции с изключение на транзакциите, свързани със собствеността върху земя и сгради;

б)

единици, които главно се занимават с потребление (3) по отношение на всички свои транзакции с изключение на операциите, свързани със собствеността върху земя и сгради;

в)

всички единици в качеството си на собственици на земя и сгради, с изключение на собствениците на извънтериториални анклави, които са част от икономическата територия на други държави или са държави sui generis (виж параграф 2.06).

2.09.

В случаите с единиците, които главно се занимават с производство, финанси, застраховане или преразпределение по отношение на всички свои транзакции с изключение на собствеността си върху земя и сгради, могат да се разграничат следните две категории:

а)

дейност, която се извършва изключително на икономическата територия на страната; единиците, които извършват такава дейност, са единици резиденти в страната;

б)

дейност, която се извършва в продължение на една година или повече на икономическата територия на няколко страни: за местна единица се счита само тази част от единицата, която има икономически интереси на икономическата територия на страната. Тя може да бъде:

1.

или институционална резидентна единица, чиито дейности, извършвани в продължение на една година или повече в останалата част на света се изключват и се третират отделно (4), или

2.

фиктивна резидентна единица по отношение на дейността, извършвана в страната в продължение на година или повече от единица, която е резидент в друга страна.

2.10.

В случая с единиците, които главно се занимават с потребление с изключение в качеството си на собственик на земя и сгради, домакинствата, които имат център на икономически интереси в страната, се считат за резидентни единици, дори и когато пребивават в чужбина за кратки периоди (по-малко от една година). Те в частност включват:

а)

работещите от другата страна на границата, т.е. хората, които ежедневно прекосяват границата, за да работят в съседната страна;

б)

сезонните работници, т.е. хората, които напускат страната за няколко месеца, но за не повече от година, за да работят в друга страна в сектори, които периодично се нуждаят от допълнителна работна ръка;

в)

туристи, пациенти, студенти (5), гостуващи официални лица, бизнесмени, търговци, художници и членове на екипажи, които пътуват в чужбина;

г)

местните служители, които са наети в извънтериториалните анклави на чужди държави;

д)

служителите на институциите на Европейския съюз и на цивилните или военните международни организации, чиято главна квартира е в извънтериториалните анклави;

е)

длъжностните лица, цивилните и военните представители на правителството на страната (включително техните домакинства), които са се установили в териториалните анклави.

2.11.

Всички единици в качеството си на собственици на земя и/или сгради, които са част от икономическата територия, се считат за местни единици или за фиктивни резидентни единици в страната, в която се намират въпросната земя или сгради.


(1)  Рибарските кораби, другите кораби и плаващите платформи и самолети се третират в ЕСС/ESA както всички останали подвижни съоръжения, които са собственост и/или се експлоатират от резидентните единици за страната, или които са собственост на нерезидентни единици, но се експлоатират от резидентни единици. Транзакциите, свързани със собствеността (формирането на брутния постоянен капитал) и с ползването (отдаване под наем, застраховки и др.) на този вид съоръжения се записват към икономиката на страната, за която собственикът и/или операторът съответно са резиденти. Финансовият лизинг се счита за промяна на собствеността.

(2)  Териториите, използвани от институциите на Европейския съюз и международните организации, съставляват територията sui generis на страната. Характеристиката на тези страни е, че единствените пребиваващи са самите институции (виж параграф 2.01, буква д).

(3)  Потреблението не е единствената възможна дейност на домакинствата. Домакинствата могат като предприемачи да се ангажират с всякакъв вид икономическа дейност.

(4)  Само в случаите на извършване на дейност в продължение на по-малко от година тя не се отделя от дейностите на институционална единица на производителя. Това също може да се направи, когато дейността в продължение на година или повече е значителна и при всички обстоятелства се извършва в инсталациите в чужбина. Единица, която присъства в дадена страна и която извършва строителна дейност в тази страна в продължение на по-малко от година, се счита че има център на икономически интереси на икономическата територия на тази страна, в случай че резултатът от строителната дейност се състои от формиране на брутен постоянен капитал. Такава единица условно се третира като местна за страната.

(5)  Студентите винаги се третират като лица, пребиваващи в страната, без оглед на продължителността на обучението в чужбина.


ПРИЛОЖЕНИЕ Б

ПОДСЕКТОР: ЦЕНТРАЛНА БАНКА (S. 121)

2.45.

Дефиниция: Подсекторът „Централна банка“ (S.121) се състои от всички финансови дружества и квазидружества, чиято основна функция е да емитират валута, да подържат вътрешната и външната стойност на валутата и да държат всички или част от международните резерви на страната.

2.46.

В подсектор S.121 се класифицират следните финансови институции:

а)

националната централна банка, също в случая когато тя е част от Европейската система от централни банки;

б)

централните парични ведомства с главно публичен произход (например ведомствата, които управляват чуждестранна валута или емитирането на валута), които поддържат пълен набор от отчети и разполагат с автономност на решенията си спрямо централното правителство. Повечето от тези дейности се извършват или в централното правителство, или в централната банка. В такива случаи не съществуват отделни институционални единици.

2.47.

Подсекторът S.121 не включва ведомствата и организациите, различни от централната банка, които регулират или надзирават финансовите дружества или финансовите пазари.

ПОДСЕКТОР: ДРУГИ ПАРИЧНО-ФИНАНСОВИ ИНСТИТУЦИИ (S.122)

2.48.

Дефиниция. Подсекторът „Други парично-финансови институции“ (S.122) се състои от всички финансови дружества и квазидружества, освен тези, които са класифицирани в подсектора „Централна банка“, които основно се занимават с финансово посредничество и чиито предмет включва приемането на депозити и/или близки заместители на депозити от институционални единици, които са различни от парично-финансовите институции, и които за своя сметка предоставят кредити и/или правят инвестиции в ценни книжа.

2.49.

Парично-финансовите институции (ПФИ) се състоят от подсектора „Централна банка“ (S.121) и подсектора „Други парично-финансови институции (S.122) и съвпадат за статистически цели с парично-финансовите институции, както са дефинирани от ЕПИ.“

2.50.

Парично-финансовите институции не могат да се опишат просто като „банки“, тъй като е възможно да включват някои финансови дружества, които не се наричат „банки“, и други, на които в някои страни не е разрешено да се наричат така, като в същото време други финансови институции, които са е обявили за банки, може на практика да не са парично-финансови институции. По принцип в подсектор S.122 се включват следните финансови посредници:

а)

търговски банки, „универсални“ банки, „общи“ банки;

б)

спестовни каси (включително доверителните спестовни каси и спестовните банкови и кредитни асоциации);

в)

пощенски джиро институции, пощенските банки, джиро банки;

г)

банките за кредити за селските райони, банките за земеделски кредит;

д)

кооперативните кредитни банки, кредитните съюзи;

е)

специализираните банки (например търговски банки, емитетни къщи, частни банки).

2.51.

Следните финансови посредници могат също да се класифицират в подсектор S.122, когато техният предмет включва приемането от населението на средства за възстановяване било във формата на депозити, или в друга форма като подновяване на емисия облигации или други сравними ценни книжа. В противен случай се класифицират като подсектор S.123:

а)

дружества, които се занимават с предоставяне на ипотеки (включително жилищно спестовни банки, ипотечни банки и ипотечни кредитни институции;

б)

Взаимните фондове (включително инвестиционните фондове, взаимните или единните фондове и други схеми за колективни инвестиции, например предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК);

в)

общинските кредитни институции.

2.52.

В подсектор S.122 не се включват:

а)

компании, които единствено контролират и управляват група, която предимно се състои от други парично-финансови институции, но които сами по себе си не са други парично-финансови институции. Те се класифицират в подсектор S.123;

б)

нетърговски организации, които се приемат за независими юридически лица, които обслужват други парично-финансови институции, но самите те не се занимават с финансово посредничество.

ПОДСЕКТОР: ДРУГИ ФИНАНСОВИ ПОСРЕДНИЦИ С ИЗКЛЮЧЕНИЕ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНИ КОМПАНИИ И ПЕНСИОННИ ФОНДОВЕ (S.123)

2.53.

Дефиниция. Подсекторът „Други финансови посредници с изключение на застрахователни компании и пенсионните фондове“ (S.123) се състои от всички финансови дружества и квазидружества, които основно се занимават с финансово посредничество като приемат задължения във форма, различна от валута, депозити и/или близки заместители на депозити, спрямо институционални единици, които са различни от парично-финансовите институции или технически застрахователните резерви.

2.54.

В подсектор S.123 се включват различни видове финансови посредници и по-специално тези, които основно се занимават с дългосрочно финансиране. В повечето случаи този преобладаващ вид падеж е базата за разграничаване от сектора на другите парично-финансови институции. Границата със застрахователните дружества и пенсионните фондове може да се определи на базата на несъществуването на задължения във формата на технически застрахователни резерви.

2.55.

Освен ако не са парично-финансови институции, в този сектор се класифицират следните финансови дружества и квазидружества:

а)

дружества, които се занимават с финансов лизинг,

б)

дружества, които се занимават с продажба на изплащане и предоставяне на лично или търговско финансиране,

в)

дружества, които се занимават с факторинг,

г)

дилъри с ценни книжа и деривативи (за своя сметка),

д)

специализирани финансови дружества като компании за рисков капитал или капитал за развитие, компании за финансиране на износа или вноса,

е)

дружества за финансово обезпечение, които са създадени да държат обезпечени активи,

ж)

финансови посредници, които приемат депозити и/или близки заместители на депозити само от парично-финансови институции,

з)

холдингови дружества, които само контролират и управляват група поделения, които основно се занимават с финансово посредничество и/или със спомагателни финансови дейности, но които сами по себе си не са финансови дружества.

2.56.

Подсектор S.123 не включва нетърговски организации, които се приемат за независими юридически лица, които обслужват други финансови посредници с изключение на застрахователните компании и пенсионните фондове, но сами не се занимават с финансово посредничество.


Top