Accept Refuse

EUR-Lex Access to European Union law

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 31994L0022

Директива 94/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно условията за предоставяне и ползване на разрешения за проучване, изследване и производство на въглеводороди

OJ L 164, 30.6.1994, p. 3–8 (ES, DA, DE, EL, EN, FR, IT, NL, PT)
Special edition in Finnish: Chapter 06 Volume 004 P. 237 - 241
Special edition in Swedish: Chapter 06 Volume 004 P. 237 - 241
Special edition in Czech: Chapter 06 Volume 002 P. 262 - 267
Special edition in Estonian: Chapter 06 Volume 002 P. 262 - 267
Special edition in Latvian: Chapter 06 Volume 002 P. 262 - 267
Special edition in Lithuanian: Chapter 06 Volume 002 P. 262 - 267
Special edition in Hungarian Chapter 06 Volume 002 P. 262 - 267
Special edition in Maltese: Chapter 06 Volume 002 P. 262 - 267
Special edition in Polish: Chapter 06 Volume 002 P. 262 - 267
Special edition in Slovak: Chapter 06 Volume 002 P. 262 - 267
Special edition in Slovene: Chapter 06 Volume 002 P. 262 - 267
Special edition in Bulgarian: Chapter 06 Volume 002 P. 173 - 178
Special edition in Romanian: Chapter 06 Volume 002 P. 173 - 178
Special edition in Croatian: Chapter 06 Volume 001 P. 5 - 10

In force

ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/1994/22/oj

06/ 2

BG

Официален вестник на Европейския съюз

173


31994L0022


L 164/3

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА 94/22/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 30 май 1994 година

относно условията за предоставяне и ползване на разрешения за проучване, изследване и производство на въглеводороди

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 57, параграф 2, първо и трето изречение, и членове 66 и 100а от него,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

в съответствие с процедурата, посочена в член 189б от Договора (3),

като имат предвид, че вътрешният пазар обхваща лространство без вътрешни граници, в което се гарантира свободното движение на стоки, услуги, хора и капитали; като имат предвид, че трябва да се приемат необходимите мерки за неговото функциониране;

като имат предвид, че в своята Резолюция от 16 септември 1986 г. (4), Съветът определи като цел на енергийната политика на Общността и на държавите-членки задълбочаването на интеграцията на вътрешния енергиен пазар без търговски бариери, с оглед подобряване сигурността на доставките, намаляване на разходите и подобряване на икономическата конкурентоспособност;

като имат предвид, че за осигуряването си с въглеводороди Общността в голяма степен зависи от внос; като имат предвид, че следователно е желателно да се насърчават възможно най-добрите начини за проучване, изследване и производство на ресурсите, намиращи се в Общността;

като има предвид, че държавите-членки имат суверенитет и суверенни права върху въглеводородните ресурси на техните територии;

като имат предвид, че Общността е подписала Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право;

като имат предвид, че трябва да се предприемат стъпки за гарантиране на недискриминационен достъп до и осъществяване на дейности, свързани с проучването, изследването и производството на въглеводороди при условия, които насърчават по-голяма конкуренция в този сектор и следователно благоприятстват най-добрите начини за проучване, изследване и производство на ресурси в държавите-членки и укрепват интеграцията във вътрешния енергиен пазар;

като имат предвид, че за тази цел е необходимо да се изработят общи правила, за да се гарантира, че процедурите за предоставяне на разрешения за проучване, изследване и производство на въглеводороди са открити за всички субекти, притежаващи необходимите способности; като имат предвид, че разрешенията трябва да се предоставят въз основа на обективни, публикувани критерии; като имат предвид, че условията за предоставяне на разрешения трябва също да бъдат известни предварително на всички субекти, участващи в процедурата;

като имат предвид, че държавите-членки трябва да запазят възможностите за ограничаване на достъпа и упражняването на тези дейности по причини, обосновани от обществен интерес и предмет на заплащане на финансова вноска или на вноска във въглеводороди, като подробностите, свързани с упоменатата вноска следва да бъдат определени така, че да не се намесват в управлението на субектите; като имат предвид, че тези възможности не трябва да бъдат използвани по дискриминационен начин; като имат предвид, че с изключение на задълженията, свързани с използването на тази възможност, трябва да се предприемат стъпки, за да се избегне налагането на субектите на условия и задължения, които не са обосновани от необходимостта от правилно изпълнение на тази дейност; като имат предвид, че контрол върху дейностите на субектите е необходим само до степен, която да гарантира спазването на тези задължения и условия;

като имат предвид, че трябва да се ограничи обсегът на областите, които са обхванати от едно разрешително и продължителността на разрешителното, за да се избегне запазването за един-единствен субект на изключителното право върху дадена област, която може да бъде обект на по-ефективно проучване, изследване и производство от няколко субекти;

като имат предвид, че субекти от държавите-членки следва да бъдат третирани в трети страни по начина, по който субектите от тези трети страни се третират в Общността по силата на настоящата директива; като имат предвид, че е необходимо изготвянето на процедура в тази връзка;

като имат предвид, че настоящата директива следва да се прилага за разрешения, издадени след датата, до която държавите-членки трябва да въведат в сила необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да приведат законодателството си в съответствие с настоящата директива;

като имат предвид, че Директива 90/531/ЕИО на Съвета от 17 септември 1990 г. относно процедурите по възлагане на обществени поръчки на субекти, които оперират във водния, енергийния, транспортния сектор и в сектора на далекосъобщенията (5) и Директива 93/38/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 г. относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки на субектите, които оперират във водния, енергийния, транспортния сектор и сектора на далекосъобщенията (6) се прилагат спрямо субектите в енергийния сектор във връзка с възложените им поръчки за стоки, строителство и услуги; като имат предвид, че прилагането на алтернативни договорености, съгласно член 3 от Директива 90/531/ЕИО се подчинява по-специално на условието, че в държавата-членка, желаеща да прилага тези договорености, разрешенията се предоставят по един недискриминационен и прозрачен начин; като имат предвид, че дадена държава-членка изпълнява това условие от момента и за срока, който съответства на изискванията на настоящата директива; като имат предвид, че следователно е необходимо да се измени Директива 90/531/ЕИО;

като имат предвид, че член 36 от Директива 90/531/ЕИО предвижда в рамките на четири години да се преразгледа приложното поле на настоящата директива, в светлината на развитие, отнасящо се по-специално до напредъка в отварянето на пазара и нивото на конкуренция. Това преразглеждане на приложното поле включва изследването и добива на въглеводороди;

като имат предвид, че Дания се намира в специално положение поради факта, че е длъжна да започне преговори за евентуално продължение на дейностите след изтичането на срока на концесията, издадена на 8 юли 1962 г., по отношение на областите, за които е получен отказ до 8 юли 2012 г., като по този начин на Дания ще бъде предоставена дерогация по отношение на тези области,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

По смисъла на настоящата директива:

1.

„компетентни органи“ означава публичните органи, както са определени в член 1, параграф 1 от Директива 90/531/ЕИО, които отговарят за предоставянето на разрешителни и/или контрола върху тяхното използване;

2.

„субект“ означава всяка физическо или юридическо лице, или група от такива лица, които кандидатстват за, има вероятност да кандидатстват за или притежават разрешително;

3.

„разрешително“ означава всяка законова, подзаконова, административна или договорна разпоредба или акт, издаден по силата им, съгласно които компетентните органи на държава-членка предоставят на субект правото да упражнява, от свое име и на свой собствен риск, изключителното право да проучва, изследва или произвежда въглеводороди в дадена географска област. Разрешително може да се предостави за всяка дейност поотделно или за няколко дейности едновременно;

4.

„публичен субект“ означава публично предприятие, както е определено в член 1, параграф 2 от Директива 90/531/ЕИО.

Член 2

1.   Държавите-членки си запазват правото да определят областите в рамките на тяхната територия, в които биха могли да бъдат упражнявани дейностите по проучване, изследване и производство на въглеводороди.

2.   Когато дадена област е отворена за упражняване на дейностите съгласно параграф 1, държавите-членки гарантират, че няма да има дискриминация между субектите по отношение на достъпа до и упражняването на тези дейности.

Все пак на основание на националната сигурност държавите-членки могат да откажат да разрешат достъп до и упражняване на тези дейности на всеки субект, който се контролира ефективно от трети страни или от граждани на трети страни.

Член 3

1.   Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че разрешенията се предоставят въз основа на процедура, съгласно която всички заинтересовани субекти могат да подадат заявления в съответствие с параграфи 2 или 3.

2.   Тази процедура се инициира:

а)

или по предложение на компетентните органи посредством уведомление, с което се отправя покана за подаване на заявления и което се публикува в Официален вестник на Европейските общности най-малко 90 дни преди крайната дата за подаване на заявления;

б)

или посредством уведомление, с което се отправя покана за подаване на заявления и което се публикува в Официален вестник на Европейските общности след представяне на заявление от страна на даден субект, без това да засяга член 2, параграф 1. Други заинтересовани субекти разполагат с период от най-малко 90 дни от датата на публикуване, в рамките на който да подадат заявление.

Уведомленията конкретизират типа разрешително, географската област или области за част или за всички, от които вече е отправено или може да бъде отправено заявление и предложената дата или краен срок за предоставяне на разрешително.

Когато е отдадено предпочитание на заявления от субекти, които са отделни физически или юридически лица, това се уточнява в уведомлението.

3.   Държавите-членки могат да предоставят разрешения без иницииране на процедура по параграф 2, в случай, че областта, за която се иска разрешително:

а)

е постоянно на разположение; или

б)

е била предмет на предишна процедура в съответствие с параграф 2, която не е завършила с предоставянето на разрешително; или

в)

е била изоставена от субект и не попада автоматично под а).

В рамките на три месеца от приемането на настоящата директива, дадена държава-членка, която желае да прилага настоящия параграф, или в случай, че държавите-членки все още не са въвели такива процедури, незабавно организира публикуването на уведомление в Официален вестник на Европейските общности, в което се посочват областите в рамките на нейната територия, които са на разположение съгласно настоящия параграф и къде може да се получи подробна информация по този въпрос. Всяка съществена промяна в тази информация е предмет на допълнително уведомление. Няма да се разглеждат обаче никакви заявления за разрешително по настоящия параграф до публикуването на съответното уведомление по този текст.

4.   Държава-членка може да реши да не прилага разпоредбите на параграф 1 ако и до степен такава, че геоложки или производствени съображения, обосновават предоставянето на разрешително за дадена област на титуляра на разрешително за съседна област. Съответната държава-членка гарантира, че в такъв случай титулярите на разрешения за всички съседни области могат да подадат заявления и разполагат с достатъчно време, за да направят това.

5.   Няма да се считат като предоставяне на разрешително по смисъла на параграф 1 следните дейности:

а)

предоставянето на разрешително единствено по причина на промяна в името или собствеността на даден субект, титуляр на съществуващо разрешително, промяна в състава на такъв субект или прехвърляне на разрешително;

б)

предоставянето на разрешително на субект, който притежава друга форма на разрешително, когато притежаването на последното разрешително дава право на предоставяне на посоченото разрешително;

в)

решението на компетентните органи, взето в рамките на разрешително (независимо от това дали такова разрешително е било предоставено преди определената в член 14 дата) и отнасящо се до започването, прекъсването, продължаването или прекратяването на дейностите или до продължаване валидността на самото разрешително.

6.   Държавите-членки запазват възможността си да откажат да предоставят разрешителни и независимо, че са инициирани процедурите, посочени в параграф 2, като в същото време гарантират, че тази възможност няма да доведе до дискриминация между субектите.

Член 4

Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че:

а)

ако географските области не са отграничени въз основа на предварително геометрично поделяне на територията, обсегът на всяка област се определя по такъв начин, че да не надвишава областта, обоснована от възможно най-доброто от техническа и икономическа гледна точка упражняване на дейностите. В случай на разрешения, предоставени в съответствие с процедурите по член 3, параграф 2, се установяват обективни критерии за тази цел, които се съобщават на субектите преди подаването на заявленията;

б)

продължителността на дадено разрешително не надхвърля периода, необходим за осъществяване на дейностите, за които е предоставено разрешителното. Все пак компетентните органи могат да продължат валидността на разрешително, когато предвиденият му срок не е достатъчен за завършване на съответната дейност и когато дейността е била извършвана в съответствие с разрешителното;

в)

лицата не запазват изключителни права в географската област, за която са получили разрешително за по-дълго от необходимото за правилното осъществяване на разрешените дейности.

Член 5

Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че:

1.

разрешенията се предоставят въз основа на критерии, които във всички случаи касаят:

а)

техническия и финансов капацитет на субектите; и

б)

начина, по който те предлагат да осъществят проучването, изследването и/или производството в съответната географска област;

и когато е приложимо:

в)

ако разрешителното е предложено за продажба, цената, която субектът е готов да заплати, за да получи разрешителното;

г)

ако, след оценка съгласно критерии по а), б) и когато е приложимо в), две или повече заявления имат еднакви качества, други подходящи обективни и недискриминационни критерии, с цел да се направи окончателен избор между тези заявления.

При оценката на заявленията, компетентните органи могат също така да вземат предвид липсата на ефективност и отговорност, показана от кандидатите в операции съгласно предишни разрешения.

Когато компетентните органи определят състава на даден субект, на който могат да предоставят разрешително, те правят това въз основа на обективни и недискриминационни критерии.

Когато компетентните органи определят оператора на даден субект, на който могат да предоставят разрешително, те правят определянето въз основа на обективни и недискриминационни критерии.

Критериите се определят и публикуват в Официален вестник на Европейските общности преди началото на периода за подаване на заявления. Държавите-членки, които вече са публикували критериите в техните официални вестници, могат да ограничат публикуването в Официален вестник на Европейските общности до позоваване на публикацията в техните официални вестници. Всяка промяна в критериите, обаче, се публикува изцяло в Официален вестник на Европейските общности;

2.

условията и изискванията относно упражняването или прекратяването на дейността, които могат да се прилагат спрямо всеки вид разрешения по силата на законови, подзаконови и административни разпоредби, които са в сила в момента на подаване на заявленията, независимо от това дали се съдържат в разрешителното или представляват едно от условията, които трябва да се приемат преди предоставянето на такова разрешително, се установяват и се съобщават на заинтересованите субекти по всяко време. В случая, предвиден в член 3, параграф 2, буква а), те могат да се оповестяват само от датата, от която заявленията за разрешително могат да бъдат подадени;

3.

за всякакви промени в условията и изискванията, настъпили в хода на процедурата, се отправя уведомление до всички заинтересовани субекти;

4.

критериите, условията и изискванията, посочени в настоящия член, се прилагат по недискриминационен начин;

5.

всеки субект, чието заявление за разрешително не е одобрено, ако субектът желае това, бива информиран относно причините за решението.

Член 6

1.   Държавите-членки гарантират, че условията и изискванията съгласно член 5, параграф 2 и подробните задължения за ползване на конкретно разрешително се обосновават изключително от нуждата да се осигури правилно изпълнение на дейностите в областта, за която е поискано разрешително, чрез прилагането на параграф 2 или чрез заплащане на финансова вноска или на вноска във въглеводороди.

2.   Държавите-членки могат да налагат условия и изисквания относно упражняването на дейностите, изложени в член 2, параграф 1 до степен, обоснована от съображения за националната сигурност, обществената сигурност, общественото здравеопазване, сигурността на транспорта, опазването на околната среда, опазването на биологичните ресурси и на националните богатства с художествена, историческа или археологическа стойност, безопасността на съоръженията и работниците, планираното управление на въглеводородните ресурси (например степента на изчерпване на въглеводородите или оптимизиране на възстановяването им) или необходимостта да се осигурят постъпления от данъци.

3.   Правилата на плащане на вноските, посочени в параграф 1, включително всяко изискване за държавно участие, се определят от държавите-членки по начин, който да гарантира запазване на независимостта на субектите що се отнася до управлението.

Но когато предоставянето на разрешения е свързано с държавно участие в дейностите и когато юридическо лице е било натоварено с управлението на това участие или когато държавата сама управлява участието си, нито юридическото лице, нито държавата са препятствани да поемат правата и задълженията, свързани с такова участие, еквивалентни със значимостта на участието, при условие че юридическото лице или държавата няма да имат достъп до информация, нито упражняват право на глас по решения, отнасящи се до източници за снабдяване на субектите, че юридическото лице или държавата заедно с който и да е публичен субект или субекти няма да упражняват мажоритарно право на глас по други решения, и че всяко гласуване на държавата или на юридическото лице се основава изключително на принципите на прозрачност, обективност и недискриминация, и няма да препятства субекта да основава решенията по отношение на управлението на нормални търговски принципи.

Все пак разпоредбите на предходната алинея не препятстват юридическото лице или държавата да се противопоставят на решение на титулярите на разрешителното, които не биха спазили условията и изискванията, уточнени в разрешителното, предвид политиката на ограничаване и на защита на финансовите интереси на държавата.

Възможността за противопоставяне на решение се прилага по недискриминационен начин, особено по отношение на инвестиционни решения и източници за доставка на субектите. Когато участието на държавата в дейностите се управлява от юридическо лице, което също е титуляр на разрешения, държавата-членка предвижда разпоредби, изискващи юридическото лице да води отделно счетоводство в качеството си на търговец и на администратор на участието на държавата, и гарантиращи, че няма да има преливане на информация от частта на юридическото лице, отговаряща за управлението на участието на държавата към частта от юридическото лице, която е титуляр на разрешенията за нейна собствена сметка. Но когато частта от юридическото лице, отговаряща за управлението на участието на държавата, ангажира частта от юридическото лице, която притежава разрешително, като консултант, първата може да предостави всякаква информация, която е необходима за осъществяване на консултантската работа. Титулярите на всички разрешения, до които се отнася информацията, биват предварително информирани за това, каква информация ще се предостави по този начин и им се предоставя достатъчно време за повдигане на възражения.

4.   Държавите-членки гарантират, че контролът на субектите съгласно дадено разрешително се ограничава до необходимостта да се осигури съответствие с условията, изискванията и задълженията по параграф 1. По-специално, те предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че от никой субект не се изисква въз основа на каквото и да е законово, подзаконово или административно изискване, или по каквото и да е споразумение или поето задължение, да предоставя информация относно планираните или действителни източници за снабдяване, с изключение по искане на компетентните органи и изключително с оглед на целите, изложени в член 36 от Договора.

Член 7

Без това да засяга разпоредбите, отнасящи се до или съдържащи се в индивидуални разрешения и разпоредбите на член 3, параграф 5, буква б), законовите, подзаконовите и административни разпоредби, които запазват за един-единствен субект правото да получи разрешения в конкретна географска област в рамките на територията на държава-членка, се отменят от съответните държави-членки преди 1 януари 1997 г.

Член 8

1.   Държавите-членки информират Комисията за всяка съществена трудност, с която са се сблъскали субектите, правно или фактически, при достъпа до или упражняването на дейностите по проучване, изследване и производство на въглеводороди в трети страни, които са били сведени до знанието им. Държавите-членки и Комисията гарантират спазването на търговска тайна.

2.   Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета преди 31 декември 1994 г., а след това периодично, относно положението на субектите в трети страни и относно напредването на всякакви преговори, предприети с тези страни, съгласно параграф 3, или в рамките на международни организации.

3.   Когато въз основа или на докладите по параграф 2, или на друга информация, Комисията установи, че трета страна не третира субектите от Общността по начин, сравним с този, по който Общността третира лица от трети страни по отношение на достъпа до или упражняването на дейностите по параграф 1, Комисията може да представи предложения на Общността за подходящ мандат за водене на преговори с оглед получаване на съпоставими конкурентни възможности за субектите от Общността. Съветът взима решение с квалифицирано мнозинство.

4.   При обстоятелствата, описани в параграф 3, Комисията може по всяко време да предложи на Съвета да оправомощи една или повече държави-членки да откажат разрешително на субект, което ефективно се контролира от съответна трета страна и/или от граждани на тази трета страна.

Комисията може да направи такова предложение по своя собствена инициатива или по искане на държава-членка.

Съветът взeма решение с квалифицирано мнозинство във възможно най-кратък срок.

5.   Мерки, предприети съгласно настоящия член, не засягат задълженията на Общността по което и да е международно споразумение, регулиращо достъпа до упражняване на дейностите по проучване, изследване и производство на въглеводороди.

Член 9

Всяка държава-членка публикува и съобщава на Комисията годишен доклад, който включва информация относно географските области, до които е открит достъп за проучване, изследване и производство, предоставените разрешения, субектите, титуляри на разрешения и техния състав, както и приблизителните запаси, намиращи се на нейна територия.

Настоящата разпоредба не налага задължение за държавите-членки да публикуват информация с поверителен характер от търговска гледна точка.

Член 10

Не по-късно от 1 май 1995 г. държавите-членки уведомяват Комисията за техните компетентни органи. Държавите-членки незабавно уведомяват Комисията за всякакви последващи промени. Комисията публикува списъка на компетентните органи и всички промени в него в Официален вестник на Европейските общности.

Член 11

Настоящата директива се прилага спрямо разрешения, предоставени от датата, посочена в член 14.

Член 12

Към член 3 от Директива 90/531/ЕИО се добавя следният параграф:

„5.   Що се отнася до разработването на географски области с цел проучване или добив на нефт или газ, параграфи от 1 до 4 се прилагат както следва от датата, на която съответната държава-членка е привела законодателството си в съответствие с разпоредбите на Директива 94/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно условията за предоставяне и ползване на разрешения за проучване, изследване и про изводство на въглеводороди (*1):

а)

условията, посочени в параграф 1, се смята че са изпълнени, считано от тази дата без това да засяга параграф 3;

б)

считано от тази дата, от държавата-членка, посочена в параграф 4, се изисква да съобщава само разпоредбите, които се отнасят до привеждането в съответствие с условията, посочени в параграфи 2 и 3.

Член 13

Разпоредбите на членове 3 и 5 не се прилагат за нови разрешения, предоставени от Дания преди 31 декември 2012 г., по отношение на областите, които се освобождават на 8 юли 2012 г. при изтичане на срока на разрешителното, издадено на 8 юли 1962 г. Новите разрешителни се предоставят въз основа на обективни и недискриминационни принципи.

Следователно, настоящият член не създава какъвто и да е прецедент за държавите-членки.

Член 14

Държавите-членки въвеждат в сила необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива до 1 юли 1995 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на това позоваване се определят от държавите-членки.

Член 15

Настоящата директива влиза в сила в деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 16

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 30 май 1994 година.

За Европейския парламент

Председател

E. KLEPSCH

За Съвета

Председател

C. SIMITIS


(1)  ОВ С 139, 2.6.1992 г., стр. 12.

(2)  ОВ С 19, 25.1.1993 г., стр. 128.

(3)  Становище на Европейския парламент от 18 ноември 1992 г. (ОВ С 337, 21.12.1992 г., стр. 145). Обща позиция на Съвета от 22 декември 1993 г. (ОВ С 101, 9.4.1994 г., стр. 14) и Решение на Европейския парламент от 9 март 1994 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(4)  ОВ С 241, 25.9.1986 г., стр. 1.

(5)  ОВ L 297, 29.10.1990 г., стр. 1.

(6)  ОВ L 199, 9.8.1993 г., стр. 84.


Top