1. В клауза 1 се добавя следната точка 3:

„3. В случай на съмнение дали някои категории лица да бъдат считани за морски лица за целите на настоящото споразумение, въпросът се решава от компетентния орган във всяка държава-членка след консултация с организациите на корабособствениците и на морските лица, за които се отнася въпросът. Във връзка с това се взема предвид Резолюцията на 94-тата (морска) сесия на Общата конференция на Международната организация на труда относно информацията за професионалните групи.“;

2. В клауза 2 букви в) и г) се заменят със следното:

„в) понятието „морско лице“ означава всяко лице, което е наето на работа или е ангажирано или работи в каквото и да е качество на борда на кораб, за който се прилага настоящото споразумение;“

„г) понятието „корабособственик“ означава собственика на кораба или друга организация или лице, като например мениджър, агент или беърбоут чартьор, което е поело отговорност за експлоатацията на кораба от собственика и което при поемането на такава отговорност се е съгласило да поеме задълженията и отговорностите, наложени на корабособствениците в съответствие с настоящото споразумение, независимо дали друга организация или лица изпълняват някои от задълженията или отговорностите от името на корабособственика.“;

3. Клауза 6 се заменя със следното:

„1. Нощният труд на морски лица под 18-годишна възраст е забранен. За целите на настоящата клауза понятието „нощ“ се определя в съответствие с националното законодателство и практика. Нощта обхваща период с продължителност най-малко девет часа, който започва не по-късно от полунощ и завършва не по-рано от 5,00 ч. сутринта.

2. Изключение от стриктното придържане към ограничението за нощен труд може да бъде направено от компетентния орган, когато:

а) това би попречило на ефективното обучение на съответните морски лица в съответствие с установените програми и графици; или

б) специфичното естество на задълженията или на призната програма за обучение изисква морските лица, обхванати от изключението, да изпълняват задължения през нощта и органът определя, след консултация със съответните организации на корабособствениците и на морските лица, че работата няма да навреди на тяхното здраве или добро състояние.

3. Наемането на работа, ангажирането или работата на морски лица под осемнайсетгодишна възраст е забранено, когато е вероятно работата да изложи на опасност тяхното здраве или безопасност. Работата от такова естество се определя от националните законови или подзаконови актове или от компетентния орган след консултация със съответните организации на корабособствениците и на морските лица и в съответствие с приложимите международни стандарти.“;

4. Клауза 13 се заменя със следното:

„1. Морските лица не работят на кораби, освен ако не е медицински удостоверено, че са годни да изпълняват своите задължения.

2. Изключения може да се допускат само според установеното в настоящото споразумение.

3. Компетентният орган изисква от морските лица, преди да започнат работа на кораб, да притежават валидно медицинско свидетелство, удостоверяващо, че са годни да изпълняват задълженията, които извършват на море.

4. За да се гарантира, че медицинските свидетелства отразяват действително здравословното състояние на морските лица с оглед на задълженията, които те предстои да изпълняват, компетентният орган, след консултация със съответните организации на корабособствениците и на морските лица и след отдаване на съответното внимание на приложимите международни насоки, определя естеството на медицинския преглед и свидетелството.

5. Настоящото споразумение не засяга изменената Международна конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците от 1978 г. („STCW“). Медицинските свидетелства, издадени в съответствие с изискванията на STCW, се приемат от компетентния орган за целите на точки 1 и 2 от настоящата клауза. Приемат се също така медицински свидетелства, отговарящи по същество на тези изисквания, в случай на морски лица, които не са обхванати от STCW.

6. Медицинското свидетелство се издава от практикуващ лекар със съответната квалификация или в случай на свидетелство, засягащо само зрението, от лице, което е признато от компетентния орган за квалифицирано да издаде такова свидетелство. Практикуващите лекари трябва да се ползват с пълна професионална независимост при упражняването на медицинската си преценка по време на процедурата за медицински преглед.

7. На морски лица, на които е отказано издаването на свидетелство или на които е наложено ограничение на способността за работа, особено по отношение на време, област на труд или търговска зона, се дава възможност да преминат допълнителен преглед при друг независим практикуващ лекар или при независим медицински арбитър.

8. Всяко медицинско свидетелство изрично удостоверява по-специално, че:

а) слухът и зрението на съответното морско лице, и цветоусещането, в случай че морското лице бъде наето за дейност, в която способността за работа може да бъде засегната от нарушено цветоусещане, са задоволителни; и

б) съответното морско лице не страда от никакви здравословни проблеми, които биха могли да се усложнят от служба в морето, да направят морското лице негодно за такава служба или да застрашат здравето на другите лица на борда.

9. Освен ако поради спецификата на задълженията, които ще изпълнява съответното морско лице, или поради изисквания на STCW не се изисква по-кратък срок, то:

а) медицинското свидетелство важи за максимален срок от две години, освен ако морското лице е на възраст под осемнайсет години, в който случай максималният срок на валидност е една година;

б) свидетелството за цветоусещане е валидно за максимален срок от шест години.

10. При спешни случаи компетентният орган може да разреши на морското лице да работи без валидно медицинско свидетелство до следващото междинно пристанище, в което на морското лице може да бъде издадено медицинско свидетелство от квалифициран практикуващ лекар, при условие че:

а) срокът на това разрешение не надвишава три месеца; и

б) съответното морско лице притежава медицинско свидетелство с изтекла валидност от скорошна дата.

11. Ако срокът на валидност на свидетелството изтече по време на плаване, свидетелството продължава да бъде в сила до следващото междинно пристанище, в което на морското лице може да бъде издадено медицинско свидетелство от квалифициран практикуващ лекар, при условие че срокът не надвишава три месеца.

12. Медицинските свидетелства за морски лица, работещи на кораби, които обичайно извършват международни плавания, трябва да бъдат представени най-малкото на английски език.

13. Характерът на медицинския преглед, който се извършва, и данните, които се включват в медицинското свидетелство, се определят след консултация със съответните организации на корабособствениците и на морските лица.

14. Всяко морско лице подлежи на редовни медицински прегледи. Морските лица на вахта, които имат здравословни проблеми, които се дължат на нощен труд, което е установено от лекар, се прехвърлят доколкото е възможно на подходяща дневна работа.

15. Медицинският преглед, посочен в точки 13 и 14, се извършва безплатно и при спазване на лекарската тайна. Тези медицински прегледи могат да се провеждат в рамките на националната здравна система.“;

5. Клауза 16 се заменя със следното:

1. За целите на настоящото споразумение и освен ако в конкретните разпоредби не е предвидено друго, понятието:

а)  компетентен орган означава министърът, правителствена служба или други органи, определени от държава-членка, които имат правомощието да издават и осигуряват прилагането на правила, заповеди или други инструкции, имащи силата на закон по отношение на предмета на съответните разпоредби;

б)  бруто тонаж означава брутния тонаж, изчислен в съответствие с разпоредбите за измерване на тонажа, които се съдържат в приложение I към Международната конвенция за измерване на тонажа на корабите от 1969 г., или в последваща конвенция; брутният тонаж за кораби, обхванати от временната схема за измерване на тонажа, приета от Международната морска организация, представлява брутният тонаж в колоната REMARKS на международния сертификат за тонаж (1969 г.);

в)  морско лице означава всяко лице, което е наето на работа или е ангажирано или работи в каквото и да е качество на борда на кораб, за който се прилага настоящото споразумение;

г)  споразумение за наемане на работа на морски лица включва както самия трудов договор, така и членовете на споразумението;

д)  кораб означава всеки кораб, който не плава изключително във вътрешни води или във води в рамките на или прилежащи към защитени води или области, в които се прилагат пристанищни разпоредби;

е)  корабособственик означава собственик на кораб или друга организация или лице, като например мениджър, агент или беърбоут чартьор, което е поело отговорност за експлоатацията на кораба от собственика и което при поемането на такава отговорност се е съгласило да поеме задълженията и отговорностите, наложени на корабособствениците в съответствие с настоящото споразумение, независимо дали друга организация или лица изпълняват някои от задълженията или отговорностите от името на корабособственика.

2. Освен ако изрично не е предвидено друго, настоящото споразумение се прилага за всички морски лица.

3. В случай на съмнение дали някои категории лица трябва да бъдат считани за морски лица за целите на настоящото споразумение, въпросът се решава от компетентния орган във всяка държава-членка след консултация с организациите на корабособствениците и на морските лица, за които се отнася въпросът. Във връзка с това се взема под внимание Резолюцията на 94-тата (морска) сесия на Общата конференция на Международната организация на труда относно информацията за професионалните групи.

4. Освен ако изрично не е предвидено друго, настоящото споразумение се прилага за всички кораби, независимо дали са публична или частна собственост, които обикновено извършват търговска дейност, с изключение на кораби, занимаващи се с риболовна или подобна дейност, и кораби с традиционна направа, като например джонги и пироги. Настоящото споразумение не се прилага за военни кораби и спомагателни военни кораби.

5. В случай на съмнение дали настоящото споразумение се прилага към кораб или специална категория кораби, въпросът се решава от компетентния орган на всяка държава-членка след консултация със съответните организации на корабособствениците и на морските лица.

1. Лица под минималната възраст не се наемат или ангажират, нито работят на кораб.

2. При обстоятелствата, изложени в настоящото споразумение, се изисква по-висока минимална възраст.

1. Морските лица не работят на кораби, освен ако не са обучени или сертифицирани като компетентни или по друг начин квалифицирани да изпълняват своите задължения.

2. На морските лица не се разрешава да работят на кораби, освен ако не са преминали успешно обучение за лична безопасност на борда на кораб.

3. Обучението и сертифицирането в съответствие със задължителните инструменти, приети от Международната морска организация, се считат като отговарящи на изискванията на параграфи 1 и 2 от настоящото правило.

1. Редът и условията за наемане на работа на морски лица се излагат или посочват в ясно, писмено, законово изпълнимо споразумение и съответстват на стандартите, изложени в настоящото споразумение.

2. Споразуменията за наемане на работа на морски лица се договарят с морското лице при условия, които гарантират, че то има възможността да прегледа и да потърси съвет относно реда и условията на споразумението, както и да ги приеме свободно, преди да подпише.

3. До степен, съвместима с националното законодателство и практиката на държавите-членки, се приема, че споразумението за наемане на работа на морски лица включва всички приложими колективни трудови договори.

1. Всяка държава-членка приема законови или подзаконови актове, изискващи от корабите, плаващи под нейно знаме, да отговарят на следните изисквания:

а) морските лица, работещи на кораби, които плават под нейно знаме, имат споразумение за наемане на работа на морски лица, подписано от морското лице и корабособственика или представител на корабособственика (или когато не са служители, доказателство за договорни или подобни отношения), с което му се предоставят достойни условия на труд и живот на борда на кораба съгласно изискванията на настоящото споразумение;

б) морските лица, подписващи споразумение за наемане на работа на морски лица, получават възможността да проучат и да потърсят съвет по споразумението, преди да го подпишат, както и всички други улеснения, необходими за гарантиране, че те пристъпват към споразумение свободно и с достатъчно разбиране на своите права и отговорности;

в) съответният корабособственик и морското лице получават по един подписан екземпляр от споразумението за наемане на работа на морски лица;

г) предприемат се мерки, които да гарантират, че морските лица могат да получат ясна информация на борда на кораба относно условията на наемането им на работа, включително за капитана на кораба, както и че тази информация, включително копие от споразумението за наемане на работа на морски лица, е достъпна за преглед от служителите на компетентния орган, включително и от тези в посещаваните пристанища; и

д) морските лица получават документ, съдържащ тяхното трудово досие на борда на кораба.

2. Когато колективен трудов договор представлява изцяло или отчасти споразумение за наемане на работа на морски лица, на борда на кораба има на разположение и екземпляр от него. Когато споразумението за наемане на работа на морски лица и всички приложими колективни трудови договори не са на английски език, то следните документи също са на разположение на английски език (освен за кораби, извършващи плавания само във вътрешни води):

а) копие от образеца на споразумението; и

б) частите на колективния трудов договор, които подлежат на държавен пристанищен контрол.

3. Документът, посочен в параграф 1, буква д) от настоящия стандарт, не съдържа никакви изявления, отнасящи се до качеството на работата или заплащането на морските лица. Формулярът на документа, данните, които да се впишат в него, и начинът, по който тези данни да бъдат вписани, се определят от националното законодателство.

4. Всяка държава-членка приема законови или подзаконови актове, в които се уточняват въпросите, които следва да бъдат включени във всички споразумения за наемане на работа на морски лица, уредени от съответното национално законодателство. При всички случаи споразуменията за наемане на работа на морски лица съдържат следните данни:

а) пълното име на морското лице, неговата дата на раждане или възраст, както и мястото на раждане;

б) името и адреса на корабособственика;

в) мястото и датата на сключване на споразумението за наемане на работа на морски лица;

г) качеството, в което е наето на работа морското лице;

д) размера на заплатата на морското лице или когато е приложимо, формулата, използвана за изчисляването ѝ;

е) размера на платения годишен отпуск или когато е приложимо, формулата, използвана за изчисляването му;

ж) прекратяване на споразумението и условията в него, включително:

i) ако споразумението е за неопределен период от време, условията, даващи право на всяка от страните да го прекрати, както и необходимия период на предизвестие, който не е по-кратък за корабособственика, отколкото за морското лице;

ii) ако споразумението е за определен период от време — датата, определена за изтичането му; и

iii) ако споразумението е сключено за определено плаване, крайното пристанище и времето, което трябва да изтече след пристигането, преди морското лице да бъде освободено;

з) здравноосигурителните обезщетения и обезщетенията за социална сигурност, които корабособственикът трябва да предостави на морското лице;

и) правото на репатриране на морското лице;

й) позоваване на колективния трудов договор, ако е приложимо; и

к) всички други данни, които може да се изискват от националното законодателство.

5. Всяка държава-членка приема законови или подзаконови актове, с които се установяват минималните срокове на предизвестие, давани от морските лица и корабособствениците при предсрочно прекратяване на споразумението за наемане на работа на морски лица. Продължителността на тези минимални срокове се определя след консултация със съответните организации на корабособствениците и на морските лица, но не е по-кратка от седем дни.

6. Срок на предизвестие, който е по-кратък от минималния, може да бъде даван при обстоятелства, които са признати от националните законови или подзаконови актове или от приложимите колективни трудови договори за оправдаващи прекратяването на споразумението за наемане на работа с по-кратко предизвестие или без предизвестие. При определянето на тези обстоятелства всяка държава-членка гарантира, че е взета предвид нуждата морското лице да прекратява без санкции споразумението за наемане на работа с по-кратко предизвестие или без предизвестие по хуманни или други спешни съображения.

1. Всяка държава-членка изисква морските лица, които работят на кораби, плаващи под нейно знаме, да получават платен годишен отпуск при подходящи условия в съответствие с настоящото споразумение и Директива 1999/63/ЕО на Съвета от 21 юни 1999 г. (предстои да бъде изменена) относно Европейското споразумение за организацията на работното време на морските лица (предстои да бъде изменено в съответствие с приложение А към настоящото споразумение).

2. На морските лица се предоставя отпуск на сушата от съображения за тяхното здраве и добро състояние и в съответствие с оперативните изисквания на тяхната позиция.

1. Морските лица имат правото да бъдат репатрирани, без те самите да заплащат за това.

2. Всяка държава-членка изисква от корабите, които плават под нейно знаме, да предоставят финансово обезпечение, за да се осигури на морските лица съответното репатриране.

1. Всяка държава-членка осигурява на морските лица на кораби, плаващи под нейно знаме, правото на репатриране при следните обстоятелства:

а) ако срокът на действие на споразумението за наемане на работа на морски лица изтече, докато морското лице е в чужбина;

б) когато споразумението за наемане на работа на морски лица бъде прекратено:

i) от корабособственика; или

ii) от морското лице поради обосновани съображения; и

в) когато морското лице вече не е способно да изпълнява своите задължения съгласно споразумението за наемане на работа или не може да се очаква да ги изпълнява при конкретни обстоятелства.

2. Всяка държава-членка осигурява наличието на подходящи разпоредби в своите законови и подзаконови актове или други мерки или в колективни трудови договори, които установяват:

а) обстоятелствата, при които морските лица имат право на репатриране в съответствие с параграф 1, букви б) и в) от настоящия стандарт;

б) максималната продължителност на периодите на служба на борда, след които морското лице има право на репатриране — тези периоди трябва да бъдат по-кратки от 12 месеца; и

в) точните права на репатриране, които трябва да бъдат предоставени от корабособствениците, включително тези, отнасящи се до крайната точка на репатриране, начина на транспортиране, съответните разходни елементи, които се поемат, и други мерки, които трябва да бъдат взети от корабособственика.

3. Всяка държава-членка забранява на корабособствениците да изискват от морските лица да извършват предварителни плащания по стойността на своето репатриране в началото на трудовите им правоотношения, както и да си възстановяват стойността на репатрирането от заплатите на морските лица или от други техни вземания, освен в случай че е установено в съответствие с националните законови или подзаконови актове или други мерки или приложими колективни трудови договори, че морското лице е в сериозно нарушение на своите трудови задължения.

4. Националните законови и подзаконови актове не засягат правото на корабособственика да си възстанови стойността на репатрирането по договорно споразумение с трета страна.

5. Ако корабособственикът не вземе мерки или не поеме разходите за репатрирането на морските лица, които имат право на репатриране:

а) компетентният орган на държавата-членка, под чието знаме плава корабът, организира репатрирането на съответните морски лица; в противен случай държавата, от която трябва да бъдат репатрирани морските лица, или държавата, чиито граждани са, може да организира репатрирането им и да възстанови разходите в тази връзка от държавата, под чието знаме плава корабът;

б) разходите, направени по репатрирането на морските лица, се възстановяват от корабособственика на държавата-членка, под чието знаме плава корабът;

в) разходите за репатрирането в никакъв случай не са за сметка на морското лице, освен съгласно предвиденото в параграф 3 от настоящия стандарт.

6. Вземайки предвид приложимите международни инструменти, включително Международната конвенция за задържането на кораби от 1999 г., държавата-членка, която е заплатила разходите за репатриране, може да задържи или да изиска задържането на корабите на съответния корабособственик, докато не бъде извършено възстановяване на разходите в съответствие с параграф 5 от настоящия стандарт.

7. Всяка държава-членка подпомага репатрирането на морските лица, служещи на кораби, които минават транзитно през нейните пристанища или преминават през нейните териториални или вътрешни води, както и тяхното заместване на борда.

8. По-конкретно държавите-членки не отказват правото на репатриране на никое морско лице поради финансовото състояние на корабособственика или поради неспособността или нежеланието на корабособственика да замени някое морско лице.

9. Всяка държава-членка изисква от корабите, които плават под нейно знаме, да имат в наличност и да предоставят на морските лица копие от приложимите национални разпоредби относно репатрирането, написани на подходящ език.

1. В изпълнение на Правило 2.5, параграф 2 с настоящия стандарт се установяват изисквания за осигуряване наличието на експедитивна и ефективна система за финансово обезпечение, която да подпомага морски лица, в случай че бъдат изоставени.

2. За целите на настоящия стандарт дадено морско лице се счита за изоставено, когато, в нарушение на изискванията на настоящото споразумение или на условията по договора за наемане на работа на морските лица, корабособственикът:

а) не покрие разходите на морското лице за репатриране;

б) остави морското лице без необходимата издръжка и подкрепа; или

в) прекрати по друг начин едностранно отношенията си с морското лице, включително не му изплати договорените възнаграждения за период от най-малко два месеца.

3. Всяка държава членка гарантира за корабите, които плават под нейно знаме, наличието на система за финансово обезпечение, която отговаря на изискванията на настоящия стандарт. Системата за финансово обезпечение може да бъде под формата на схема за социална сигурност, застраховка, национален фонд или други подобни договорености. Нейната форма се определя от държавата членка след консултации със съответните организации на корабособствениците и на морските лица.

4. Системата за финансово обезпечение осигурява пряк достъп, достатъчно покритие и експедитивна финансова помощ в съответствие с настоящия стандарт на всяко изоставено морско лице на борда на кораб, плаващ под знамето на съответната държава членка.

5. За целите на точка 2, буква б) от настоящия стандарт необходимата издръжка и подкрепа на морските лица включват: подходяща храна, настаняване, доставка на питейна вода, достатъчно гориво за оцеляване на борда на кораба и необходимото медицинско обслужване.

6. Всяка държава членка изисква от корабите, които плават под нейно знаме и за които по националното право се изисква да имат на борда морско трудово свидетелство или имат такова по искане на корабособственика, да имат на борда си удостоверение или друго документно доказателство за наличието на финансово обезпечение, издадено от доставчика на финансовото обезпечение. Копие се поставя на видно място на борда, така че да е на разположение на морските лица. Когато обезпечението се осигурява от повече от един доставчик на финансово обезпечение, документът, осигурен от всеки доставчик, се съхранява на борда.

7. Удостоверението или другото документно доказателство за наличието на финансово обезпечение се съставя на английски език или се придружава от превод на английски език и съдържа следната информация:

а) име на кораба;

б) пристанище на регистрация на кораба;

в) позивни на кораба;

г) номер по ММО на кораба;

д) име и адрес на доставчика или доставчиците на финансовото обезпечение;

е) данни за контакт на лицата или субекта, отговарящи за обработката на исканията на морските лица за помощ;

ж) име на корабособственика;

з) срок на валидност на финансовото обезпечение; и

и) атестация от доставчика на финансовото обезпечение, че то отговаря на изискванията на настоящия Стандарт A2.5.2.

8. Помощта, предоставяна от системата за финансово обезпечение, се осигурява незабавно по искане на морското лице или на посочен от него представител, придружена от необходимата обосновка на правото на такава помощ в съответствие с параграф 2 от настоящия стандарт.

9. Като се имат предвид Правило 2.5, помощта, предоставяна от системата за финансово обезпечение, следва да бъде достатъчна, за да покрие следното:

а) неизплатени възнаграждения и други плащания, дължими от корабособственика на морското лице съгласно договора за наемане на работа на морското лице, колективния трудов договор или националното законодателство на държавата на знамето, с горна граница четири месеца за неизплатените възнаграждения и четири месеца за други дължими плащания;

б) всички разумни разходи, направени от морското лице, включително разходите за репатриране, посочени в параграф 10 от настоящия стандарт; и

в) основните нужди на морското лице, включително неща, като например: подходяща храна, облекло, ако е необходимо, настаняване, доставка на питейна вода, достатъчно гориво за оцеляване на борда на кораба, необходимото медицинско обслужване и всякакви други разумни разходи или такси, произтичащи от акта или пропуска, представляващи изоставянето, до пристигането на морското лице у дома.

10. Разходите за репатриране покриват пътуване с подходящи и бързи транспортни средства, обикновено по въздух, и включват осигуряване на храна и настаняване на морското лице от момента на напускане на кораба до пристигането му у дома, необходимото медицинско обслужване, прехвърляне и транспортиране на лични вещи и други разумни разходи или такси, произтичащи от изоставянето.

11. Финансовото обезпечение не се прекратява преди края на срока на валидност на финансовото обезпечение, освен ако доставчикът на финансовото обезпечение не отправи предизвестие от най-малко 30 дни до компетентния орган на държавата на знамето.

12. Ако застрахователят или доставчикът на друго финансово обезпечение е извършил плащане към дадено морско лице в съответствие с настоящия стандарт, този доставчик придобива чрез суброгация, прехвърляне или по друг начин правата, които морското лице би имало, до размера на сумата, която е изплатил, и в съответствие с приложимото право.

13. Нищо в настоящия стандарт не засяга правото на регресен иск на застрахователя или доставчика на финансово обезпечение срещу трети страни.

14. Разпоредбите в настоящия стандарт не са ексклузивни или ограничаващи други права, претенции или правни средства за защита, които също могат да бъдат на разположение за обезщетяване на изоставени морски лица. В националните законови и подзаконови актове може да бъде предвидено всички суми, дължими по силата на настоящия стандарт, да бъдат приспаднати от суми, получени от други източници, произтичащи от права, претенции или правни средства за защита, които могат да бъдат предмет на обезщетение съгласно настоящия стандарт.

1. Всяка държава-членка изготвя правила, които да гарантират, че при всеки случай на загуба или потъване на кораб корабособственикът изплаща на всяко морско лице на борда обезщетение за безработица, породена от тази загуба или потъване.

2. Правилата, посочени в параграф 1 от настоящия стандарт, не засягат други права, които морските лица може да имат според националното законодателство на съответната държава-членка относно загуби или увреждания, причинени от загубата или потъването на кораб.

1. Всяка държава-членка разполага с национални политики за насърчаване на развитието на кариерата и уменията и възможностите за работа на морските лица, с цел да се осигури стабилна и подготвена работна сила за морския сектор.

2. Целта на политиките, посочени в параграф 1 от настоящия стандарт, е да се подпомагат морските лица да подобряват своята компетентност, квалификация и възможности за работа.

3. Всяка държава-членка, след консултация със съответните организации на корабособствениците и на морските лица, установява ясни цели за професионално ориентиране, образование и обучение на морските лица, чиито задължения на борда на кораб са свързани предимно с безопасното управление и навигация на кораба, включително текущо обучение.

1. Корабите, които редовно посещават пристанища с голяма популация на комари, са снабдени със съответните устройства според изискванията на компетентния орган.

2. На разположение на всички морски лица на борда се предоставят подходящи съоръжения, удобства и услуги за отдих, приспособени към специалните нужди на морските лица, които трябва да живеят и работят на кораби, като се вземат предвид разпоредбите относно защитата на здравето и безопасността и предотвратяването на злополуки.

3. Компетентният орган изисква провеждането на чести проверки на борда на корабите от или под контрола на капитана, за да се осигури, че помещенията на морските лица са чисти, годни за живеене и в добро състояние. Резултатите от всяка такава проверка се записват и се предоставят на разположение за преглед.

4. В случаите на кораби, на които е нужно да се вземат предвид без дискриминация интересите на морските лица с различаващи се и характерни религиозни и социални практики, компетентният орган, след консултация със съответните организации на корабособствениците и на морските лица, може да разреши справедливи изменения по отношение на настоящия стандарт, при условие че тези изменения не водят до по-неблагоприятни условия, отколкото при спазването на настоящия стандарт.

1. Всяка държава-членка гарантира, че корабите, които плават под нейно знаме, имат на борда и сервират храна и питейна вода с подходящо качество, хранителна стойност и количество, които изпълняват по подходящ начин изискванията на кораба и взимат предвид различията от културен и религиозен характер.

2. На морските лица на борда на кораб се предоставя безплатна храна за периода на заетост.

3. Морските лица, наети като корабни готвачи, отговарящи за приготвянето на храната, трябва да бъдат обучени и да имат съответната квалификация за тази позиция на борда на кораба.

1. Всяка държава-членка приема законови и подзаконови актове или други мерки за установяване на минимални стандарти за количеството и качеството на храната и питейната вода и за стандартите за сервиране, които се прилагат за храната, предоставяна на морските лица на корабите, които плават под нейно знаме, и предприема образователни дейности за повишаване на осведомеността и прилагането на стандартите, посочени в настоящия параграф.

2. Всяка държава-членка гарантира, че корабите, които плават под нейно знаме, отговарят на следните минимални стандарти:

а) запасите от храна и питейна вода предвид броя на морските лица на борда, техните религиозни изисквания и културни практики по отношение на храната, продължителността и естеството на плаването, са подходящи по отношение на количество, хранителна стойност, качество и разнообразие;

б) организацията и оборудването на звеното, което отговаря за сервирането, са такива, че да позволяват осигуряването за морските лица на подходящи, разнообразни и хранителни ястия, приготвени и сервирани в хигиенни условия; и

в) персоналът, който отговаря за сервирането, е подходящо обучен или инструктиран за съответните позиции.

3. Корабособствениците гарантират, че морските лица, които работят като корабни готвачи, са обучени, квалифицирани и оценени като компетентни да заемат позицията в съответствие с изискванията, изложени в законовите и подзаконовите разпоредби на съответната държава-членка.

4. Изискванията съгласно параграф 3 от настоящия стандарт включват преминаване на одобрен или признат от компетентния орган курс на обучение, който обхваща практическо готварство, лична хигиена и хигиена на храната, съхранение на храни, контрол на запасите, опазване на околната среда и безопасност и здраве при сервиране.

5. На кораби с определена численост на екипажа под десет души поради размера на екипажа или вида търговия компетентният орган може да не изисква да има напълно квалифициран готвач. Всеки, който обработва храна в корабната кухня, трябва да е обучен или инструктиран в области, включващи лична хигиена и хигиена на храната, както и обработка и съхранение на храни на борда на кораб.

6. При крайна необходимост компетентният орган може да разреши по изключение на непълно квалифициран готвач да служи на определен кораб за ограничено време до следващото подходящо междинно пристанище или за срок не по-дълъг от един месец, при условие че лицето, за което се издава това разрешение, е обучено или инструктирано в области, включващи лична хигиена и хигиена на храната, както и обработка и съхранение на храни на борда на кораб.

7. Компетентният орган изисква редовното извършване на документирани проверки на борда на корабите или под контрола на капитана по отношение на:

а) запасите от храна и питейна вода;

б) всички помещения и цялото оборудване, които се използват за съхранение и обработка на храна и питейна вода; и

в) корабната кухня и останалото оборудване за приготвяне и сервиране на храна.

8. Морски лица на възраст под 18 години не се наемат или ангажират като корабни готвачи.

1. Всяка държава-членка гарантира, че всички морски лица на корабите, плаващи под нейно знаме, са обхванати от подходящи мерки за защита на тяхното здраве и имат достъп до бързо и подходящо медицинско обслужване, докато работят на борда.

2. Всяка държава-членка осигурява на морските лица на борда на корабите на нейна територия, които се нуждаят от спешно медицинско обслужване, достъп до медицинските услуги на сушата на държавата-членка.

3. Изискванията за защита на здравето и медицинско обслужване на борда включват стандарти за мерки, насочени към осигуряване на морските лица на защита и медицинско обслужване възможно най-близки до това, което обикновено е на разположение на работниците на сушата.

1. Всяка държава-членка осигурява приемането на мерки за защита на здравето и медицинско обслужване, включително основно стоматологично обслужване, за морските лица, работещи на борда на корабите, плаващи под нейно знаме, които:

а) да гарантират на морските лица прилагането на всички общи разпоредби за защита на здравето на работното място и медицинско обслужване, съответстващи на техните задължения, както и на специални разпоредби, характерни за работата на борда на кораб;

б) да гарантират, че морските лица получават защита и медицинско обслужване възможно най-близки до това, което обикновено е на разположение на работниците на сушата, включително бърз достъп до нужните лекарства, медицинско оборудване и съоръжения за диагностика и лечение, както и до медицинска информация и експертиза;

в) да предоставят на всички морски лица правото на посещение в междинните пристанища на квалифициран лекар или стоматолог без забавяне, когато това е осъществимо;

г) да не се ограничават само до лечение на болни или пострадали морски лица, а да включват също така и мерки с превантивен характер, като например промоция на здравето и програми за здравно образование.

2. Компетентният орган приема стандартен формуляр за медицински преглед, който да се използва от капитаните на кораби и съответния медицински персонал на борда на кораба и на сушата. След като бъде попълнен, формулярът и неговото съдържание са с поверителен характер и се използват само за улесняване на лечението на морските лица.

3. Всяка държава-членка приема законови и подзаконови актове, с които установява изисквания за бордова болница и за съоръжения, оборудване и обучение за медицинско обслужване на корабите, които плават под нейно знаме.

4. Националните законови и подзаконови актове предвиждат най-малко следните изисквания:

а) всички кораби са снабдени с медицинска аптечка, медицинско оборудване и медицинско ръководство по спецификация, която се установява и подлежи на редовна проверка от компетентния орган; националните изисквания отчитат вида на кораба, броя на лицата на борда и естеството, крайната точка и продължителността на плаванията, както и съответните национални и международни препоръчителни медицински стандарти;

б) кораби със 100 или повече души, които обикновено извършват международни плавания с продължителност повече от 72 часа, имат на борда си квалифициран лекар, който отговаря за предоставянето на медицинско обслужване; националните законови и подзаконови актове също така уточняват от кои други кораби се изисква да имат на борда си лекар, като се вземат предвид, inter alia, фактори като продължителност, естество и условия на плаването, както и брой морски лица на борда;

в) от корабите, които нямат на борда си лекар, се изисква да разполагат поне с едно морско лице, което да отговаря за медицинското обслужване и предписването на лекарства като част от редовните си задължения, или поне с едно морско лице, компетентно да предоставя първа медицинска помощ; лицата, които отговарят за медицинското обслужване на борда и които не са лекари, трябва да са преминали на задоволително ниво курс на обучение по медицинско обслужване, отговарящ на изискванията на изменената Международна конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците от 1978 г. („STCW“); морските лица, които са определени да предоставят първа медицинска помощ, трябва да са преминали задоволително курс на обучение по първа медицинска помощ, отговарящ на изискванията на STCW; националните законови и подзаконови актове уточняват одобреното равнище на обучение, което се изисква, като вземат предвид, inter alia, фактори като продължителност, естество и условия на плаването, както и брой морски лица на борда; и

г) компетентният орган гарантира чрез предварително създадена система, че корабите в морето имат достъп до медицински консултации чрез радио или сателит, включително специализирани консултации, налични 24 часа в денонощието; медицинските консултации, включително последващото предаване на медицински съобщения чрез радио или сателит между кораба и тези, които дават консултацията от сушата, са на разположение безплатно за всички кораби, независимо под чие знаме плават.

1. Всяка държава-членка гарантира, че са налице мерки на корабите, които плават под нейно знаме, за предоставяне на морските лица, работещи на тези кораби, на правото на материална подкрепа и подпомагане от страна на корабособственика по отношение на финансовите последици от заболяване, увреждане или смърт, настъпили по време на служба съгласно споразумение за наемане на работа на морски лица или произтичащи от работата им по такова споразумение.

2. Настоящото правило не засяга другите средства за правна защита, до които може да прибегне морското лице.

1. Всяка държава-членка приема законови и подзаконови актове, които изискват от корабособствениците на кораби, плаващи под нейно знаме, да отговарят за защитата на здравето и медицинското обслужване на всички морски лица, които работят на борда на корабите, в съответствие със следните минимални стандарти:

а) корабособствениците отговарят за покриване на разходите за морски лица, работещи на техните кораби, свързани със заболяване и увреждане на морско лице, настъпили между дата на започване на работа и датата, на която се счита, че лицата са били надлежно репатрирани, или произтичащи от работата им между тези дати;

б) корабособствениците предоставят финансово обезпечение за осигуряване на обезщетение в случай на смърт или трайно намалена работоспособност на морски лица поради професионално увреждане, заболяване или риск, установени в националното законодателство, споразумението за наемане на работа на морски лица или колективния трудов договор;

в) корабособствениците поемат разходите за медицинско обслужване, включително за медицинско лечение и доставка на необходимите лекарства и терапевтично оборудване, както и за пътуване и настаняване извън дома до възстановяването на болното или пострадалото морско лице или до обявяването на постоянния характер на заболяването или неработоспособността; и

г) корабособствениците поемат разходите за погребението в случай на смърт, настъпила на борда на кораб или на сушата по време на трудовото правоотношение.

2. Националните законови и подзаконови актове могат да ограничат отговорността на корабособственика за покриване на разходите за медицинско обслужване и за пътуване и настаняване до срок, който е не по-кратък от 16 седмици от деня на увреждането или началото на заболяването.

3. Когато заболяването или увреждането водят до неработоспособност, корабособственикът отговаря:

а) за изплащането на пълния размер на заплатата за времето, през което болните или пострадалите морски лица са на борда или докато бъдат репатрирани в съответствие с настоящото споразумение; и

б) да изплати в пълен или частичен размер заплатите на морските лица, както е установено в националните законови или подзаконови актове или е предвидено в колективните трудови договори, от момента, в който морските лица бъдат репатрирани или оставени на суша, до възстановяването им или, ако този момент настъпи по-рано — до момента, в който морските лица имат право на парични обезщетения съгласно законодателството на съответната държава-членка.

4. Националните законови и подзаконови актове могат да ограничат отговорността на корабособственика за изплащане в пълен или частичен размер на заплатите по отношение на морски лица, които вече не са на борда, до срок, който е не по-кратък от 16 седмици от деня на увреждането или началото на заболяването.

5. Националните законови и подзаконови актове могат да освободят корабособственика от отговорност по отношение на:

а) увреждане, което не е настъпило при служба на кораба;

б) увреждане или заболяване, дължащо се на умишлено неправомерно поведение на болното, увреденото или починалото морско лице; и

в) заболяване или недъг, укрит умишлено при встъпване в трудово правоотношение.

6. Националните законови или подзаконови актове могат да освободят корабособственика от отговорност за покриване на разходите за медицинско обслужване и за пътуване и настаняване, както и разходите за погребение, когато тази отговорност е поета от публичните органи.

7. Корабособствениците или техните представители предприемат мерки за съхранение на собствеността, оставена на борда от болно, пострадало или починало морско лице, и за връщането ѝ на самото лице или на близките му.

8. В националните законови и подзаконови актове се предвижда системата за финансово обезпечение, която гарантира предоставяне на обезщетение съгласно параграф 1, буква б) от настоящия стандарт в случай на искове по договора, както е определено в Стандарт А4.2.2, да отговаря на следните минимални изисквания:

а) обезщетението по договора, когато е определено в договора за наемане на работа на морското лице и без да се засяга буква в) от настоящия параграф, се изплаща изцяло и незабавно;

б) не се оказва натиск за приемане на плащане, по-малко от определената в договора сума;

в) когато естеството на дълготрайната неработоспособност на морското лице затруднява изчисляването на цялостния размер на обезщетението, на което морското лице може да има право, за морското лице се извършва междинно плащане или междинни плащания, за да не се затруднява излишно положението му;

г) съгласно Правило 4.2, параграф 2 морското лице получава плащане, без да се засягат други законови права, но това плащане може да бъде приспаднато от корабособственика от суми за щети, произтичащи от друг иск, подаден от морското лице срещу корабособственика, и произтичащи от същия инцидент; и

д) искът за обезщетение по договора може да бъде подаден пряко от съответното морско лице или негов близък родственик, или от представител на морското лице, или посочен бенефициент.

9. В националните законови и подзаконови актове се гарантира, че морските лица получават предизвестие, ако финансовото обезпечение на корабособственика трябва да бъде отменено или прекратено.

10. В националните законови и подзаконови актове се гарантира, че компетентният орган на държавата на знамето се уведомява от доставчика на финансово обезпечение, ако финансовото обезпечение на корабособственика трябва да бъде отменено или прекратено.

11. Всяка държава членка изисква от корабите, които плават под нейно знаме, да имат на борда си удостоверение или друго документно доказателство за наличието на финансово обезпечение, издадено от доставчика на финансовото обезпечение. Копие се поставя на видно място на борда, така че да е на разположение на морските лица. Когато обезпечението се осигурява от повече от един доставчик на финансово обезпечение, документът, осигурен от всеки доставчик, се съхранява на борда.

12. Финансовото обезпечение не се прекратява преди края на срока на валидност на финансовото обезпечение, освен ако доставчикът на финансовото обезпечение не отправи предизвестие от най-малко 30 дни до компетентния орган на държавата на знамето.

13. Финансовото обезпечение предвижда изплащането на всички покрити от него искове по договора, които възникват в рамките на срока на валидност на документа.

14. Удостоверението или другото документно доказателство за наличието на финансово обезпечение се съставя на английски език или се придружава от превод на английски език и съдържа следната информация:

а) име на кораба;

б) пристанище на регистрация на кораба;

в) позивни на кораба;

г) номер по ММО на кораба;

д) име и адрес на доставчика или доставчиците на финансовото обезпечение;

е) данни за контакт на лицата или субекта, отговарящи за обработката на искания по договора на морски лица;

ж) име на корабособственика;

з) срок на валидност на финансовото обезпечение; и

и) атестация от доставчика на финансовото обезпечение, че то отговаря на изискванията на Стандарт A4.2.1.

1. За целите на Стандарт А4.2.1, параграф 8 и на настоящия стандарт терминът „искове по договора“ означава всеки иск, който е свързан със смъртта или дълготрайната неработоспособност на морски лица вследствие на професионално увреждане, заболяване или риск, както е предвидено в националното законодателство, договора за наемане на работа на морското лице или колективния трудов договор.

2. Системата за финансово обезпечение, както е предвидена в Стандарт А4.2.1, параграф 1, буква б), може да бъде под формата на схема за социална сигурност, застраховка, фонд или други подобни договорености. Нейната форма се определя от държавата членка след консултации със съответните организации на корабособствениците и на морските лица.

3. В националните законови и подзаконови актове се гарантира, че съществуват ефективни разпоредби за получаване, обработка и безпристрастно уреждане на свързани с обезщетение искове по договора, посочени в Стандарт A4.2.1, параграф 8, посредством експедитивни и справедливи процедури.

1. Всяка държава-членка гарантира, че морските лица, които работят на кораби, плаващи под нейно знаме, имат осигурена защита на здравето при работа и живеят, работят и се обучават на борда на кораб в безопасна и хигиенна среда.

2. Всяка държава-членка разработва и публикува национални насоки за управление на професионалната безопасност и здраве на борда на корабите, плаващи под нейно знаме, след консултация с представителните организации на корабособствениците и на морските лица и като взема предвид приложимите кодекси, насоки и стандарти, препоръчани от международните организации, националните администрации и организациите на морското корабоплаване.

3. Всяка държава-членка приема законови и подзаконови актове и други мерки за регулиране на въпросите, посочени в настоящото споразумение, като взема предвид съответните международни инструменти, и установява стандарти за професионална безопасност и защита на здравето и предотвратяване на злополуки на корабите, които плават под нейно знаме.

1. Законовите и подзаконовите актове и другите мерки, които трябва да бъдат приети в съответствие с правило 4.3, параграф 3, включват следните въпроси:

а) приемането и ефективното изпълнение и насърчаване на политики и програми за професионална безопасност и здраве на корабите, които плават под знамето на държавата-членка, включително оценка на риска, както и обучение и инструктаж на морските лица;

б) програми на борда на кораба за предотвратяване на трудови злополуки, професионални увреждания и заболявания и за непрекъснато повишаване на професионалната безопасност и защита на здравето с участието на представители на морските лица и на всички други лица, отговорни за тяхното изпълнение, като се вземат предвид превантивни мерки, включително инженерен и проектантски контрол, замяна на процеси и процедури за колективни и индивидуални задачи и използването на лична защитна екипировка; и

в) изисквания за проверки, докладване и поправяне на опасни условия и за разследване и докладване на трудови злополуки на борда.

2. Разпоредбите, посочени в параграф 1 от настоящия стандарт:

а) отчитат съответните международни инструменти в областта на професионалната безопасност и защитата на здравето като цяло и конкретните рискове и разглеждат всички проблеми от областта на предотвратяването на трудови злополуки, професионални увреждания и заболявания, които могат да бъдат приложими за работата на морските лица, и особено тези, които са специфични за морската работа;

б) уточняват задълженията на капитана или на лицето, посочено от капитана, или и на двамата, за поемане на конкретна отговорност за изпълнението и спазването на политиките и програмите за безопасност и здраве при работа на кораба; и

в) уточняват пълномощията на морските лица на кораба, определени или избрани за представители по безопасността при участие в срещите на корабната комисия по безопасност; такава комисия се създава на борда на кораб с пет или повече морски лица.

3. Законовите и подзаконовите актове и другите мерки, посочени в правило 4.3, параграф 3, редовно се преразглеждат при консултация с представителите на организациите на корабособствениците и на морските лица и ако е необходимо, се преработват, за да вземат предвид промените в технологиите и проучванията, за да се осигури непрекъснатото подобряване на политиките и програмите за професионална безопасност и здраве и за да се предоставят безопасни условия на труд на морските лица на корабите, плаващи под знамето на държавата-членка.

4. Спазването на изискванията на приложимите международни инструменти относно приемливите нива на излагане на рискове на работното място на борда на кораби и относно разработването и изпълнението на политики и програми за професионална безопасност и здраве на корабите, се счита за изпълняване на изискванията на настоящото споразумение.

5. Компетентният орган гарантира, че:

а) се докладва своевременно за трудови злополуки, професионални увреждания и заболявания;

б) се съхраняват, анализират и публикуват изчерпателни статистики за такъв вид злополуки и заболявания и когато е подходящо, се извършва последващо проучване за общи тенденции и идентифицирани рискове; и

в) трудовите злополуки се разследват.

6. Докладването и разследването на въпросите на професионалната безопасност и здравето се организират така, че да защитават личните данни на морските лица.

7. Компетентният орган си сътрудничи с организациите на корабособствениците и на морските лица при вземането на мерки за осведомяване на всички морски лица относно конкретните рискове при работа на борда на кораби, например чрез поставяне на официални известия, съдържащи съответните инструкции.

8. Компетентният орган изисква от корабособствениците при извършване на оценки на риска във връзка с управлението на професионалната безопасност и здраве да се позовават на съответната статистическа информация от техните кораби и от общите статистики, предоставени от компетентния орган.

1. Когато на територията на държава-членка съществуват социално-битови услуги, тя изисква те да бъдат на разположение за ползване от всички морски лица, независимо от тяхната националност, раса, цвят на кожата, пол, религия, политически убеждения или социален произход и независимо от това под чие знаме плава корабът, на който са наети, ангажирани или работят.

2. Всяка държава-членка подпомага развитието на социално-битови услуги в подходящи пристанища на територията си и определя, след консултация със съответните организации на корабособствениците и на морските лица, кои пристанища следва да се считат за подходящи.

3. Всяка държава-членка насърчава създаването на социално-битови комисии, които редовно да проверяват социално-битовите услуги и съоръжения, за да се гарантира, че те са подходящи предвид промените в нуждите на морските лица в резултат на техническото, работното и друго развитие в сектора на корабоплаването.

1. Всяка държава-членка изисква от корабите, които плават под нейно знаме, да имат бордови процедури за справедливо, ефективно и своевременно обработване на жалби от морски лица срещу евентуални нарушения на изискванията на конвенцията (включително относно правата на морските лица).

2. Всяка държава-членка забранява и наказва всяка форма на преследване на морски лица заради подаване на жалби.

3. Разпоредбите на настоящото правило не засягат правото на морското лице да търси удовлетворение с други правни средства, които то счита за подходящи.

1. Без да се засяга евентуален по-широк обхват, който може да бъде даден в националните законови и подзаконови актове или в колективните трудови договори, бордовите процедури може да бъдат използвани от морските лица за подаване на жалби по всички въпроси, които биха могли да представляват нарушение на изискванията на конвенцията (включително относно правата на морските лица).

2. Всяка държава-членка осигурява наличие в своите законови и подзаконови актове на бордови процедури за подаване на жалби, за да отговори на изискванията на правило 5.1.5. Целта на такива процедури е жалбите да бъдат разглеждани на най-ниското възможно ниво. При всички случаи обаче морските лица имат право да подават жалби директно до капитана и ако считат това за необходимо, до съответните външни органи.

3. Бордовите процедури за подаване на жалби дават на морските лица право да бъдат придружавани или представлявани по време на процедурата, както и да се предоставят защитни мерки срещу евентуално преследване на морски лица заради подаването на жалби. Понятието „преследване“ обхваща всички недобронамерени действия, предприети от лице по отношение на морско лице заради подаването на жалба, която не е очевидно дребнава или злонамерена.

4. В допълнение към копието от споразумението за наемане на работа на морски лица всички морски лица разполагат с копие на бордовите процедури за подаване на жалби, приложими на кораба. То съдържа информация за контакт с компетентния орган в държавата, под чието знаме плава корабът, и в държавата, в която пребивава морското лице, ако те са различни, както и името на лицето(ата) на борда на кораба, което(ито) може(гат) поверително да предоставят на морските лица безпристрастни съвети относно техните жалби и да ги подпомогне(ат) по друг начин при следването на процедурите за подаване на жалби, до които имат достъп на борда на кораба.

„3. В случай на съмнение дали някои категории лица да бъдат считани за морски лица за целите на настоящото споразумение, въпросът се решава от компетентния орган във всяка държава-членка след консултация с организациите на корабособствениците и на морските лица, за които се отнася въпросът. Във връзка с това се взема предвид Резолюцията на 94-тата (морска) сесия на Общата конференция на Международната организация на труда относно информацията за професионалните групи.“

„в) понятието морско лице означава всяко лице, което е наето на работа или е ангажирано или работи в каквото и да е качество на борда на кораб, за който се прилага настоящото споразумение;“

„г) понятието корабособственик означава собственика на кораб или друга организация или лице, като например мениджър, агент или беърбоут чартьор, което е поело отговорност за експлоатацията на кораба от собственика и което при поемането на такава отговорност се е съгласило да поеме задълженията и отговорностите, наложени на корабособствениците в съответствие с настоящото споразумение, независимо дали друга организация или лица изпълняват някои от задълженията или отговорностите от името на корабособственика.“

„1. Нощният труд на морски лица под 18-годишна възраст е забранен. За целите на настоящата клауза понятието „нощ“ се определя в съответствие с националното законодателство и практика. Нощта обхваща период с продължителност най-малко девет часа, който започва не по-късно от полунощ и завършва не по-рано от 5,00 ч. сутринта.

2. Изключение от стриктното придържане към ограничението за нощен труд може да бъде направено от компетентния орган, когато:

а) това би попречило на ефективното обучение на съответните морски лица, в съответствие с установените програми и графици; или

б) специфичното естество на задълженията или на призната програма за обучение изисква морските лица, обхванати от изключението, да изпълняват задължения през нощта и органът определя, след консултация със съответните организации на корабособствениците и на морските лица, че работата няма да навреди на тяхното здраве или добро състояние.

3. Наемането на работа, ангажирането или работата на морски лица под осемнайсетгодишна възраст е забранено, когато е вероятно работата да изложи на опасност тяхното здраве или безопасност. Работата от такова естество се определя от националните законови или подзаконови актове или от компетентния орган след консултация със съответните организации на корабособствениците и морските лица и в съответствие с приложимите международни стандарти.“

„1. Морските лица не работят на кораби, освен ако не е медицински удостоверено, че са годни да изпълняват своите задължения.

2. Изключения може да се допускат само според установеното в настоящото споразумение.

3. Компетентният орган изисква от морските лица, преди да започнат работа на кораб, да притежават валидно медицинско свидетелство, удостоверяващо, че са годни да изпълняват задълженията, които извършват на море.

4. За да се гарантира, че медицинските свидетелства отразяват действително здравословното състояние на морските лица с оглед на задълженията, които те предстои да изпълняват, компетентният орган, след консултация със съответните организации на корабособствениците и на морските лица и след отдаване на съответното внимание на приложимите международни насоки, определя естеството на медицинския преглед и свидетелството.

5. Настоящото споразумение не засяга изменената Международна конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците от 1978 г. („STCW“). Медицинските свидетелства, издадени в съответствие с изискванията на STCW, се приемат от компетентния орган за целите на параграфи 1 и 2 от настоящата клауза. Приемат се също така медицински свидетелства, отговарящи по същество на тези изисквания, в случай на морски лица, които не са обхванати от STCW.

6. Медицинското свидетелство се издава от практикуващ лекар със съответната квалификация или в случай на свидетелство, засягащо само зрението, от лице, което е признато от компетентния орган за квалифицирано да издаде такова свидетелство. Практикуващите лекари трябва да се ползват с пълна професионална независимост при упражняването на медицинската си преценка по време на процедурата за медицински преглед.

7. На морските лица, на които е отказано издаването на свидетелство или на които е наложено ограничение на способността за работа, особено по отношение на време, област на труд или търговска зона, се дава възможност да преминат допълнителен преглед при друг независим практикуващ лекар или при независим медицински арбитър.

8. Всяко медицинско свидетелство изрично удостоверява по-специално, че:

а) слухът и зрението на съответното морско лице, и цветоусещането, в случай че морското лице бъде наето за дейност, в която способността за работа може да бъде засегната от нарушено цветоусещане, са задоволителни; и

б) съответното морско лице не страда от никакви здравословни проблеми, които биха могли да се усложнят от служба в морето, да направят морското лице негодно за такава служба или да застрашат здравето на другите лица на борда.

9. Освен ако поради спецификата на задълженията, които ще изпълнява съответното морско лице, или поради изисквания на STCW, не се изисква по-кратък срок, то:

а) медицинското свидетелство важи за максимален срок от две години, освен ако морското лице е на възраст под осемнайсет години, в който случай максималният срок на валидност е една година;

б) свидетелството за цветоусещане е валидно за максимален срок от шест години.

10. В спешни случаи компетентният орган може да разреши на морското лице да работи без валидно медицинско свидетелство до следващото междинно пристанище, в което на морското лице може да бъде издадено медицинско свидетелство от квалифициран практикуващ лекар, при условие че:

а) срокът на това разрешение не надвишава три месеца; и

б) съответното морско лице притежава медицинско свидетелство с изтекла валидност от скорошна дата.

11. Ако срокът на валидност на свидетелството изтече по време на плаване, свидетелството продължава да бъде в сила до следващото междинно пристанище, в което на морското лице може да бъде издадено медицинско свидетелство от квалифициран практикуващ лекар, при условие че срокът не надвишава три месеца.

12. Медицинските свидетелства за морски лица, работещи на кораби, които обичайно извършват международни плавания, трябва да бъдат представени най-малкото на английски език.“