This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 62018TJ0722
Judgment of the General Court (Third Chamber) of 9 December 2020.#Repsol, SA v European Union Intellectual Property Office.#EU trade mark – Invalidity proceedings – EU figurative mark BASIC – Earlier national trade names basic and basic AG – Relative grounds for refusal – Use in the course of trade of a sign of more than mere local significance – Article 8(4) and Article 53(1)(c) of Regulation (EU) No 207/2009 (now Article 8(4) and Article 60(1)(c) of Regulation (EU) 2017/1001) – Declaration of partial invalidity – Decision taken following the annulment of an earlier decision by the General Court – Referral of the case back to a Board of Appeal – Lack of competence of the authority referring the case – Article 1(d) of Regulation (EC) No 216/96 – Cross-claim.#Case T-722/18.
Решение на Общия съд (трети състав) от 9 декември 2020 г.
Repsol, SA срещу Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост.
Марка на Европейския съюз — Производство за обявяване на недействителност — Фигуративна марка на Европейския съюз „BASIC“ — По-ранни национални търговски наименования „basic“ и „basic AG“ — Относителни основания за отказ — Използване в процеса на търговията на знак с по-голям обхват от местния — Член 8, параграф 4 и член 53, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 4 и член 60, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2017/1001) — Обявяване на частична недействителност — Решение, взето след отмяната от Общия съд на предходно решение — Отнасяне на делото до апелативен състав — Липса на компетентност на органа, извършил отнасянето — Член 1г от Регламент (ЕО) № 216/96 — Насрещна жалба.
Дело T-722/18.
Решение на Общия съд (трети състав) от 9 декември 2020 г.
Repsol, SA срещу Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост.
Марка на Европейския съюз — Производство за обявяване на недействителност — Фигуративна марка на Европейския съюз „BASIC“ — По-ранни национални търговски наименования „basic“ и „basic AG“ — Относителни основания за отказ — Използване в процеса на търговията на знак с по-голям обхват от местния — Член 8, параграф 4 и член 53, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 4 и член 60, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2017/1001) — Обявяване на частична недействителност — Решение, взето след отмяната от Общия съд на предходно решение — Отнасяне на делото до апелативен състав — Липса на компетентност на органа, извършил отнасянето — Член 1г от Регламент (ЕО) № 216/96 — Насрещна жалба.
Дело T-722/18.
Court reports – general
ECLI identifier: ECLI:EU:T:2020:592
РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (трети състав)
9 декември 2020 година ( *1 )
„Марка на Европейския съюз — Производство за обявяване на недействителност — Фигуративна марка на Европейския съюз „BASIC“ — По-ранни национални търговски наименования „basic“ и „basic AG“ — Относителни основания за отказ — Използване в процеса на търговията на знак с по-голям обхват от местния — Член 8, параграф 4 и член 53, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 4 и член 60, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2017/1001) — Обявяване на частична недействителност — Решение, взето след отмяната от Общия съд на предходно решение — Отнасяне на делото до апелативен състав — Липса на компетентност на органа, извършил отнасянето — Член 1г от Регламент (ЕО) № 216/96 — Насрещна жалба“
По дело T‑722/18
Repsol, SA, установено в Мадрид (Испания), за което се явяват J.‑B. Devaureix и J. C. Erdozain López, avocats,
жалбоподател,
срещу
Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), за която се явяват H. O’Neill и V. Ruzek, в качеството на представители,
ответник,
като другата страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството през Общия съд, е
Basic AG Lebensmittelhandel, установено в Мюнхен (Германия), за което се явява D. Altenburg, avocate,
с предмет жалба срещу решението на втори апелативен състав на EUIPO от 22 август 2018 г. (преписка R 178/2018‑2), постановено в производство за обявяване на недействителност между Basic Lebensmittelhandel и Repsol,
ОБЩИЯТ СЪД (трети състав),
състоящ се от: A. M. Collins (докладчик), председател, V. Kreuschitz и G. De Baere, съдии,
секретар: A. Juhász-Tóth, администратор,
предвид жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на 7 декември 2018 г.,
предвид писмения отговор на EUIPO, подаден в секретариата на Общия съд на 4 март 2019 г.,
предвид писмения отговор на встъпилата страна, подаден в секретариата на Общия съд на 27 февруари 2019 г.,
предвид насрещната жалба на встъпилата страна, подадена в секретариата на Общия съд на 27 февруари 2019 г.,
предвид писмения отговор на жалбоподателя по насрещната жалба, подаден в секретариата на Общия съд на 10 юли 2019 г.,
предвид писмения отговор на EUIPO по насрещната жалба, подаден в секретариата на Общия съд на 28 юни 2019 г.,
предвид отговорите в рамките на процесуално-организационните действия, подадени в секретариата на Общия съд от EUIPO на 4 март 2020 г. и от жалбоподателя на 6 март 2020 г.,
след съдебното заседание от 3 юли 2020 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелствата по спора
1 |
На 29 януари 2007 г. жалбоподателят, Repsol, SA, подава заявка за регистрация на марка на Европейския съюз в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) на основание на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146), изменен (заменен с Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 78, 2009 г., стр. 1), изменен и на свой ред заменен с Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз (OВ L 154, 2017 г., стр. 1). |
2 |
Марката, чиято регистрация се иска, е следният фигуративен знак, заявен в синьо, червено, оранжево и бяло: |
3 |
Услугите, за които се иска регистрация, спадат по-конкретно към класове 35 и 39 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 година и за всеки от тези класове по-специално отговарят на следното описание:
|
4 |
Заявката за марка на Европейския съюз е публикувана в Бюлетин на марките на Общността № 34/2007 от 16 юли 2007 г. |
5 |
Спорната марка е регистрирана на 4 май 2009 г. под номер 5648159. |
6 |
На 26 септември 2011 г. встъпилата страна, Basic AG Lebensmittelhandel, подава искане спорната марка да се обяви за частично недействителна, що се отнася до услугите, посочени в точка 3 по-горе. |
7 |
Искането се основава на член 53, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 60, параграф 1, буква а) от Регламент 2017/1001) във връзка с член 8, параграф 1, буква б) от същия регламент (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001) и на член 53, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 60, параграф 1, буква в) от Регламент 2017/1001) във връзка с член 8, параграф 4 от същия регламент (понастоящем член 8, параграф 4 от Регламент 2017/1001). |
8 |
В подкрепа на искането си за обявяване на недействителност — доколкото е основано на разпоредбите на член 53, параграф 1, буква а) във връзка с член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 — встъпилата страна се позовава на следната по-ранна фигуративна марка на Европейския съюз, заявена на 15 януари 2004 г., регистрирана на 29 април 2005 г. и надлежно подновена: |
9 |
Тази по-ранна марка обозначава стоки и услуги от класове 29—33, 35, 42 и 43. |
10 |
В подкрепа на искането си за обявяване на недействителност — доколкото е основано на разпоредбите на член 53, параграф 1, буква в) и на член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009 — встъпилата страна се позовава на „фирмени знаци“ по смисъла на член 5 от Gesetz über den Schutz von Marken und sonstigen Kennzeichen (Markengesetz) (Закон за защита на марките и други отличителни знаци) от 25 октомври 1994 г. (BGBl. 1994 I, стр. 3082, и BGBl. 1995 I, стр. 156) „basic“ и „basic AG“, които използвала в процеса на търговия в Германия и в Австрия при доставката на услуги за „търговия на дребно с хранителни стоки, дрогерийни изделия, биологични продукти и други потребителски стоки за ежедневна употреба и ресторантьорство“. |
11 |
За да обоснове правата си върху тези фирмени знаци, встъпилата страна привежда редица доказателства към своето искане за обявяване на недействителност, които включват снимки, направени от екрана на нейния интернет сайт, годишните ѝ отчети от 2004 г. до 2006 г., писма от доставчик, известие за доставка, фактури, статистически данни за продажби, клетвена декларация на служител от маркетинговия ѝ отдел, таблици с реализираните от нея обороти, търговски брошури, промоционални и рекламни материали, сертификат „Предприемач на 2006 г.“, връчен на двама нейни управители, публикации в пресата от 2003—2006 г. и съдебно решение на Landgericht München I (Областен съд Мюнхен I, Германия) от 9 септември 2006 г. |
12 |
В искането си за обявяване на недействителност встъпилата страна цитира освен това релевантните разпоредби на членове 5 и 15 от Закона за защита на марките и други отличителни знаци, както и решения на германските съдилища, в които се тълкуват тези разпоредби. |
13 |
На 24 май 2012 г. встъпилата страна отговаря на становището, подадено от жалбоподателя на 29 декември 2011 г., и привежда редица доказателства, за да установи, че по-ранната фигуративна марка на Европейския съюз, възпроизведена в точка 8 по-горе, е била реално използвана. Тя представя допълнителни доказателства в приложение на становището си от 4 март 2013 г. |
14 |
С решение от 8 октомври 2013 г. отделът по отмяна уважава искането за обявяване на недействителност на основание член 53, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 във връзка с член 8, параграф 4 от същия регламент и обявява спорната марка за частично недействителна, а именно в частта, в която е била регистрирана за услугите, посочени в точка 3 по-горе. Отделът по отмяна счита, че поради това не е необходимо да разглежда основанието за недействителност въз основа на разпоредбите на член 53, параграф 1, буква а) и член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009. |
15 |
На 2 декември 2013 г. жалбоподателят подава пред EUIPO жалба срещу решението на отдела по отмяна на основание членове 58—64 от Регламент № 207/2009 (понастоящем членове 66—71 от Регламент 2017/1001). |
16 |
С решение от 11 август 2015 г. първи апелативен състав на EUIPO потвърждава решението на отдела по отмяна и отхвърля жалбата. Според него отделът по отмяна е приложил правилно основанието за недействителност, предвидено в член 53, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 във връзка с член 8, параграф 4 от същия регламент. В това отношение той по-специално констатира, че представените от встъпилата страна доказателства надлежно установяват, че по-ранните знаци „basic“ и „basic AG“ са били използвани в процеса на търговия с обхват, по-голям от местния по смисъла на последната разпоредба. Подобно на отдела по отмяна апелативният състав приема, че не е необходимо да се разглежда основанието за недействителност, предвидено в разпоредбите на член 53, параграф 1, буква а) и член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009. |
17 |
На 29 октомври 2015 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд жалба за отмяна на решението на апелативния състав от 11 август 2015 г., по която е образувано дело с номер T‑609/15. |
18 |
С решение от 21 септември 2017 г., Repsol YPF/EUIPO — Basic (BASIC) (T‑609/15, EU:T:2017:640) Общият съд отменя решението на апелативния състав от 11 август 2015 г., като приема, че само въз основа на доказателствата, на които основал това решение — а именно посочените в точка 11 по-горе — той не е имал право да заключи, че е изпълнено условието за използване на посочените знаци в процеса на търговия. Общият съд отбелязва, що се отнася до релевантния период, че встъпилата страна е следвало да докаже, че знаците „basic“ и „basic AG“ са били използвани в процеса на търговия в Германия не само към датата, на която е подадена заявката за регистрацията на спорната марка, но и към датата, на която е подадено искането за обявяване на недействителност. При все това, макар разглежданите доказателства да установявали надлежно, че посочените знаци са били използвани в процеса на търговия в Германия към първата дата, те все пак не доказвали, че те все още били използвани и към втората дата. |
19 |
На 24 януари 2018 г., след решение от 21 септември 2017 г., BASIC (T‑609/15, EU:T:2017:640), на основание на Делегиран регламент (ЕС) 2017/1430 на Комисията от 18 май 2017 година за допълнение на Регламент № 207/2009 и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2868/95 и (ЕО) № 216/96 (OВ L 205, 2017 г., стр. 1), изменен (заменен с Делегиран регламент (ЕС) 2018/625 на Комисията от 5 март 2018 година за допълнение на Регламент 2017/1001 и за отмяна на Делегиран регламент 2017/1430 (OВ L 104, 2018 г., стр. 1), и по-конкретно на член 35, параграф 4 (понастоящем член 35, параграф 4 от Делегиран регламент 2018/625), председателят на апелативните състави отнася делото до втори апелативен състав с референтен номер R 178/2018‑2. |
20 |
С решение от 22 август 2018 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“), след като проверява всяко от основанията за недействителност, изтъкнати от встъпилата страна, втори апелативен състав отменя решението на отдела по отмяна в частта, в която е уважил искането за обявяване на недействителност за услугите за „[т]ърговия на дребно с тютюн, преса, батерии, играчки“ от клас 35 и „[у]слуги[те] за дистрибуция на тютюн, преса, батерии, играчки“ от клас 39. От друга страна, той потвърждава последното решение в частта, в която уважава искането за обявяване на недействителност за „[у]слуги за дистрибуция на основни хранителни стоки, сладкарски изделия и захарни сладкарски изделия, сладолед, готова храна“ от клас 39. Той стига до тези изводи по-специално след като при своята проверка на основанието за недействителност, предвидено в член 53, параграф 1, буква в) от Регламент№ 207/2009 във връзка с член 8, параграф 4 от същия регламент, той взема предвид доказателствата, представени от встъпилата страна на 24 май 2012 г. (вж. т. 13 по-горе). |
Искания на страните
По исканията, представени в подкрепа на главната жалба
21 |
Жалбоподателят моли Общия съд:
|
22 |
EUIPO и встъпилата страна искат от Общия съд:
|
По исканията, представени в подкрепа на насрещната жалба
23 |
Встъпилата страна моли Общия съд:
|
24 |
Жалбоподателят моли Общия съд:
|
25 |
EUIPO моли Общия съд:
|
От правна страна
26 |
В подкрепа на главната жалба жалбоподателят излага две основания. Първото основание, изтъкнато като главно, е нарушение на член 65, параграф 6 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 72, параграф 6 от Регламент 2017/1001). Второто основание, изтъкнато при условията на евентуалност, е нарушение на член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009. |
27 |
В подкрепа на насрещната жалба встъпилата страна излага две основания. Първото е неправилно прилагане на основанието за недействителност, предвидено в член 53, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 във връзка с член 8, параграф 4 от същия регламент. Второто е неправилно прилагане на основанието за недействителност, предвидено в член 53, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 във връзка с член 8, параграф 1, буква б) от същия регламент. |
28 |
Във връзка с първото си основание жалбоподателят излага две твърдения. Първото твърдение е, че делото е било преразпределено на втори апелативен състав на неправилно правно основание, а именно член 35, параграф 4 от Делегиран регламент 2017/1430. Второто твърдение е нарушение на член 65, параграф 6 от Регламент № 207/2009, като по същество оплакването е за това, че апелативният състав не зачел силата на пресъдено нещо, с която се ползва решение от 21 септември 2017 г., BASIC (T‑609/15, EU:T:2017:640), като в обжалваното решение при своята проверка на основанието за недействителност, предвидено в член 53, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 във връзка с член 8, параграф 4 от същия регламент, взел предвид допълнителните доказателства, представени на 24 май 2012 г. |
29 |
EUIPO и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя. |
30 |
Що се отнася до първото твърдение по първото повдигнато от жалбоподателя основание, следва да се констатира, че — и впрочем по този въпрос страните не спорят — разпоредбата, въз основа на която делото е трябвало да бъде преразпределено на апелативен състав след решението от 21 септември 2017 г., BASIC (T‑609/15, EU:T:2017:640), е член 1г от Регламент (ЕО) № 216/96 на Комисията от 5 февруари 1996 година за установяване на процедурни правила за организацията на дейността на апелативните състави към Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайн) (OВ L 28, 1996 г., стр. 11; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 221), изменен с Регламент (EO) № 2082/2004 на Комисията от 6 декември 2004 г. (OВ L 360, 2004 г., стр. 8; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 2, стр. 64), а не член 35, параграф 4 от Делегиран регламент 2017/1430. |
31 |
Всъщност, макар член 80 от Делегиран регламент 2017/1430 да отменя по-специално Регламент № 216/96, той все пак предвижда, че последният продължава да се прилага „за текущите производства, за които не е приложим […] [Делегиран регламент 2017/1430] в съответствие с член 81 от него, до приключването на тези производства“. От член 81, параграф 2, буква й) от Делегиран регламент 2017/1430 обаче следва, че дял V, в който се намира по-специално член 35, параграф 4, не се прилага към жалби, подадени пред апелативния състав преди 1 октомври 2017 г. Настоящият случай е именно такъв, като се има предвид, че решение от 21 септември 2017 г., BASIC (T‑609/15, EU:T:2017:640), което отменя изцяло решението на апелативния състав от 11 август 2015 г., е довело до заличаване с обратна сила на последното решение от правния ред и до нова висящност на жалбата, подадена от жалбоподателя пред EUIPO срещу решението на отдела по отмяна на 2 декември 2013 г., а именно преди 1 октомври 2017 г. |
32 |
Член 1г от изменения Регламент № 216/96, озаглавен „Отнасяне на дело след [решение] на Съда на [Европейския съюз]“, предвижда следното: „1. Ако съгласно член [65], параграф 6 от регламент [№ 207/2009], необходимите мерки за спазване на [решението] на Съда на [Европейския съюз], анулиращо цялото или част от решение на апелативен състав или на [г]олемия състав, включват преразглеждане от апелативните състави на делото, предмет на посоченото решение, президиумът решава дали делото да се отнесе до състава, който е взел решението, или до друг състав, или до [г]олемия състав. 2. Ако делото се отнесе до друг състав, този състав не може да включва членове, които са [участвали в постановяването на] оспорваното решение. Тази разпоредба не се прилага, ако делото се отнесе до [г]олемия състав“. |
33 |
Член 35, параграф 4 от Делегиран регламент 2017/1430 предвижда: „Ако решение на апелативния състав по дадено дело е отменено или променено с окончателно решение на Общия съд или, според случая, на Съда, с оглед съобразяване с това решение в съответствие с член 65, параграф 6 от Регламент […] № 207/2009 председателят на апелативните състави преразпределя делото в съответствие с параграф 1 от настоящия член към апелативен състав, който не включва членовете, приели отмененото решение, освен ако делото бъде отнесено към разширения апелативен състав („голям състав“) или ако отмененото решение е взето от големия състав“. |
34 |
Така в приложение на член 1г, параграф 1 от изменения Регламент № 216/96 решението за преразпределяне на делото на даден апелативен състав вследствие на отменително съдебно решение е от компетентността на президиума на апелативните състави, докато в приложение на член 35, параграф 4 от Делегиран регламент 2017/1430 това решение е от компетентността на председателя на апелативните състави. Ето защо следва да се приеме, че в настоящия случай решението за преразпределяне на делото на втори апелативен състав след решение от 21 септември 2017 г., BASIC (T‑609/15, EU:T:2017:640) е било взето от орган, който не имал такава компетентност, в случая председателят на апелативните състави. |
35 |
Без да поставя под въпрос този извод, EUIPO твърди, че макар преразпределянето на съответното дело да е извършено на основание член 35, параграф 4 от Делегиран регламент 2017/1430, на практика то е отговаряло на изискванията, предвидени в член 1г от изменения Регламент № 216/96. Според EUIPO всъщност може да се приеме, че в настоящия случай президиумът е разгледал и одобрил преразпределянето на делото на втори апелативен състав, при положение че на своето заседание от 23 април 2018 г. той не направил никакви възражения срещу това преразпределяне, което е посочено в доклад, който съгласно решение на председателя на апелативните състави, приложимо от 1 октомври 2017 г., е одобрен от последния и представен на президиума, за да го информира за делата, отменени през даден период, и за да му даде възможност да изрази евентуални съображения относно тяхното преразпределяне. |
36 |
Тези твърдения трябва да бъдат отхвърлени. Всъщност само фактът, че президиумът е бил уведомен за решение за преразпределяне, взето от орган, който не е компетентен — а именно орган, различен от него самия — и че не е отправил никакво възражение срещу това решение, не би могъл да означава, че той трябва да се приеме за негов автор и следователно че е била отстранена незаконосъобразността, установена в точка 34 по-горе. В този контекст трябва да се отбележи, че EUIPO не посочва нито една нормативна разпоредба, която може да доведе до обратния извод. |
37 |
Следва да се отхвърли също и доводът на EUIPO — към който в съдебното заседание се присъединява и встъпилата страна — а именно че резултатът щял да е същият дори ако в случая бе приложен член 1г от изменения Регламент № 216/96, в смисъл че делото отново е щяло да бъде преразпределено на апелативен състав, за да бъде преразгледано, а жалбоподателят не обяснявал с какво би му навредило прилагането на член 35, параграф 4 от Делегиран регламент 2017/1430 вместо прилагането на горепосочената разпоредба. |
38 |
Вярно е, че от съдебната практика следва, че процесуално нарушение води до цялостна или частична отмяна на решение само в случаите, когато се установи, че при липсата на това нарушение обжалваното решение би имало различно съдържание (вж. решение от 1 февруари 2018 г., Philip Morris Brands/EUIPO — Explosal (Superior Quality Cigarettes FILTER CIGARETTES Raquel), T‑105/16, EU:T:2018:51, т. 78 и цитираната съдебна практика). |
39 |
В случая обаче се налага изводът, че доводът на EUIPO, свързан с последиците, които нарушаването на член 1г от изменения Регламент № 216/96 има за съдържанието на обжалваното решение, е изцяло спекулативен. Вярно е, че в приложение на тази разпоредба президиумът би преразпределил делото на апелативен състав, за да може да се произнесе отново по него. Вярно е също така, че и президиумът е можел да избере втори апелативен състав. Той обаче по същия начин би могъл да преразпредели делото на друг апелативен състав, в това число на състава, взел отмененото от Общия съд решение, при това без да се налага в последната хипотеза — за разлика от онова, което следва от член 35, параграф 4 от Делегиран регламент 2017/1430 — да формира състава така, че да не включва някой от членовете, участвали във вземането на това решение. Като се има предвид, че изборът и формирането на апелативния състав е етап, който предхожда вземането на решение и оказва решаващо влияние върху неговото съдържание, не е възможно нито да се твърди, нито да се отрече, че като отнася делото до друг апелативен състав, решението, което той ще трябва да вземе, би било различно (вж. в този смисъл решение от 3 юли 2013 г., Cytochroma Development/OHMI — Teva Pharmaceutical Industries (ALPHAREN), T‑106/12, непубликувано, EU:T:2013:340, т. 31). |
40 |
Накрая, напразно EUIPO изтъква обстоятелството, че жалбоподателят не е поставял пред втори апелативен състав въпроса за преразпределяне на делото на неправилно правно основание, въпреки че с писмо на секретариата на апелативните състави от 24 януари 2018 г., т.е. близо седем месеца преди да бъде прието обжалваното решение, той е бил уведомен, че делото ще бъде отнесено до този апелативен състав на основание член 35, параграф 4 от Делегиран регламент 2017/1430. Всъщност, тъй като това писмо е било само за информация, то не е съдържало покана за представяне на евентуални коментари. |
41 |
От всички изложени по-горе съображения следва, че първото твърдение по първото основание на главната жалба трябва да бъде прието, а обжалваното решение — отменено изцяло, без да е необходимо да се разглежда второто твърдение по това основание, нито пък второто основание на тази жалба. Тъй като тази отмяна прави безпредметна насрещната жалба, с която се иска частична отмяна на обжалваното решение, няма основание за произнасяне по нея. |
По съдебните разноски
42 |
Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Съгласно член 137 от Процедурния правилник, когато липсва основание за произнасяне по същество, Общият съд определя съдебните разноски по своя преценка. |
43 |
В случая, тъй като EUIPO и встъпилата страна губят делото по главната жалба, те следва да бъдат осъдени да понесат направените от тях съдебни разноски, както и разноските на жалбоподателя, в съответствие с неговото искане. В това отношение EUIPO и встъпилата страна понасят, всяка от тях, половината от съдебните разноски на жалбоподателя. |
44 |
Що се отнася до насрещната жалба, като се има предвид, че неоснователността на главната жалба оставя без предмет насрещната жалба, EUIPO и встъпилата страна следва също така да бъдат осъдени да понесат направените от тях съдебни разноски, както и всяка от тях — половината от съдебните разноски на жалбоподателя. |
По изложените съображения ОБЩИЯТ СЪД (трети състав) реши: |
|
|
|
Collins Kreuschitz De Baere Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 9 декември 2020 година. Подписи |
( *1 ) Език на производството: английски.