7.8.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 256/16

1.

Съответна ли е на чл.14 от Директива 2014/41/ПВР (1) за Европейската заповед за разследване по наказателно-правни въпроси национален закон и съдебна практика, които не допускат оспорване на материалноправните основания на съдбното решение за издаване на Европейска заповед за разследване, която има за предмет извършване на претърсване в жилищен и стопански имот и изземване на определени вещи, респективно за допускане на разпит на свидетел — като такова оспорване не е възможно както с пряка жалба срещу съдебното решение, така и с предявяване на отделен иск за присъждане на обезщетение.

2.

Предоставя ли чл. 14 ал.2 от Директивата, по непосредствен и пряк начин, право на заинтересованата страна да оспорва съдебното решение за издаване на Европейска заповед за разследване, независимо от липсата на такава процесуална възможност в националното право.

3.

Представлява ли заинтересована страна по смисъла на чл.14 ал.4, в светлината на чл.14 ал.2 вр чл.6 т.1 б.„а“ вр чл. 1 ал.4 от Директивата лицето, срещу което е повдигнато наказателно обвинение — ако действието по събиране на доказателства е насочено към трето лице.

4.

Представлява ли заинтересована страна по смисъла на чл.14 ал.4 вр ал.2 от Директивата лицето, което обитава или ползва имота, в който се извършва претърсването и изземването; респективно лицето, което ще бъде разпитано като свидетел.