—

за Idrodinamica Spurgo Velox srl, от L. Quinto и P. Quinto, avvocati,

—

за Acquedotto Pugliese SpA, от E. Sticchi Damiani, M. Todino и G. Martellino, avvocati,

—

за Giovanni XXIII Soc. coop. arl, от C. Rella и R. Rella, avvocati,

—

за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от C. Colelli, avvocato dello Stato,

—

за австрийското правителство, от M. Fruhmann, в качеството на представител,

—

за Европейската комисия, от L. Pignataro‑Nolin и A. Tokár, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 1, 2а, 2в и 2е от Директива 92/13/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно прилагането на правилата на Общността по възлагане на обществени поръчки на субекти, извършващи дейност във водния, енергийния, транспортния и телекомуникационния сектор (JO L 76, p. 14; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 2, стр. 43), изменена с Директива 2007/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2007 г. (ОВ L 335, стр. 31, наричана по-нататък „Директива 92/13“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Idrodinamica Spurgo Velox srl (наричано по-нататък „Idrodinamica“) и четири други жалбоподатели, от една страна, и от друга страна, Acquedotto Pugliese SpA (наричано по-нататък „Acquedotto Pugliese“), възлагащ орган, по повод на правомерния характер на процедурата за възлагане на обществена поръчка, възложена от този орган на временното сдружение от предприятия, чието водещо предприятие е Giovanni XXIII Soc. coop. arl (наричано по-нататък „Cooperativa Giovanni XXIII“).

3

Разглежданата в главното производство обществена поръчка относно дейностите в сектора на водоснабдяването се урежда от разпоредбите на Директива 2004/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги (ОВ L 134, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 3; поправка в ОВ L 182, 10.7.2008 г., стр. 169), обичайно наричана „секторната директива“.

4

Трето, пето и шесто съображение от Директива 92/13 гласят:

„[…] липсата на ефективни средства за правна защита или неудовлетворителното равнище на съществуващите средства възпрепятства представянето на оферти от страна на предприятията в Общността; […] следователно държавите членки трябва да поправят съществуващото положение;

[…]

[…] навлизането на обществени поръчки в посочените сектори в условията на конкуренция в Общността, предполага, че трябва да се приемат разпоредби за осигуряване предоставянето на доставчиците и предприемачите на надлежни процедури за преразглеждане в случай на нарушение на правото на Общността или на националната уредба за въвеждане на това право;

[…] е необходимо да се предвиди съществено засилване на гаранциите за прозрачност и недопускане на дискриминация и […] за да последва реален ефект, трябва да се разполага с достъпни, ефективни и бързи средства за правна защита“.

5

Член 1 от тази директива, озаглавен „Приложно поле и наличие на процедури за преразглеждане“, предвижда в параграфи 1 и 3:

„1.   Настоящата директива се прилага за поръчките, посочени в Директива [2004/17] […]

[…]

Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че по отношение на обществени поръчки, попадащи в приложното поле на Директива [2004/17], решения, взети от възложителите, могат да бъдат ефективно преразглеждани, и по-специално във възможно най-кратък срок при условията на членове 2—2е от настоящата директива, на основание, че тези решения са нарушили правото на Общността в областта на обществените поръчки или националните норми, транспониращи това право.

[…]

3.   Държавите членки гарантират достъпност до процедурите по преразглеждане съгласно подробни разпоредби, които държавите членки могат да установят, най-малко за всяко лице, имащо или имало интерес от получаването на определена обществена поръчка и на което е била или рискува да бъде нанесена вреда от твърдяно нарушение“.

6

Член 2, параграф 1 от Директива 92/13 гласи:

„Държавите членки гарантират, че предприетите мерки, относно процедурите за преразглеждане, определени в член 1, ще включват разпоредби относно правомощията:

било

било

Когато исковете за вреди са предявени на основание незаконосъобразност на решението, държавите членки могат в случаите, когато вътрешното им право го изисква и предвижда съществуването на органи, имащи необходимите правомощия, да предвидят мерки за първоначалната отмяна или установяване противозаконността на оспореното решение“.

7

Съгласно член 2а, параграф 2, последна алинея от тази директива:

„Уведомлението относно решението за възлагане на обществена поръчка до всеки заинтересован оферент и кандидат се придружава от:

8

Член 49, параграфи 1 и 2 от Директива 2004/17, озаглавен „Информация за кандидатите за квалификация, кандидатите и оферентите“, предвижда:

„1.   Възложителите информират във възможно най-кратък срок участващите икономически оператори за постигнатите решения относно сключването нa рамково споразумение, възлагането нa поръчка или допускането до динамичнa системa зa покупки, включително и за мотивите зa всяко решение дa не бъде сключено рамково споразумение или дa се възложи поръчкa, зa която е било обявено конкурентно възлагане на поръчка или зa възобновяване нa процедуратa, или дa не се въведе динамичнa системa зa покупки; тази информация се предоставя писмено, ако бъде отправено такова искане до възложителите.

2.   По искане нa заинтересованатa странa възложителите своевременно информират:

Срокът за информиране при никакви обстоятелствa не може дa надхвърля 15 дни от получаване нa писменото искане.

Въпреки това, възложителите могат дa откажат достъп до определенa информация относно възлагането нa поръчкатa или сключването нa рамковото споразумение, или допускането до динамичнa системa зa покупки, посоченa в параграф 1, когато разкриването нa такавa информация би попречило на правоприлагането, би противоречало по друг начин нa обществения интерес, би увредило законните търговски интереси нa публични или частни икономически оператори, включително интересите нa икономически оператор, нa когото е била възложенa поръчкатa, или би засегнало лоялнатa конкуренция между икономическите оператори“.

9

Законодателен декрет № 163/2006 от 12 април 2006 г. (редовна притурка на GURI № 100 от 2 май 2006 г.) кодифицира нормите в областта на обществените поръчки.

10

Член 11 от този законодателен декрет, озаглавен „Етапи на процедурите за възлагане на обществени поръчки“, гласи:

„1.   Процедурите за възлагане на договори за обществени поръчки се провеждат в съответствие с програмните актове на възлагащите органи, ако са предвидени в настоящия кодекс или в действащите разпоредби.

[…]

4.   В процедурите за възлагане на обществени поръчки се избира най-добрата оферта съобразно един от предвидените в настоящия кодекс критерии. В края на процедурата поръчката се възлага временно на оферента, подал най-добрата оферта.

5.   След проверка на временното възлагане по смисъла на член 12, параграф 1 възлагащият орган извършва окончателно възлагане.

[…]

8.   Окончателното възлагане влиза в сила след проверката за спазването на предвидените условия.

9.   След влизането в сила на окончателното възлагане и без да се засяга прилагането на нормите относно правомощието на администрацията в случаите, предвидени от закона [а именно правомощието на администрацията да оттегля, спира или изменя актовете си], договорът за обществена поръчка или за концесия се сключва в срок от 60 дни, освен ако в обявлението за поръчката или в поканата за представяне на оферта не е предвиден друг срок, както в случая на изрично договорено със спечелилия оферент отлагане. […]

10.   Договорът не може да бъде сключен, преди да изтекат най-малко 35 дни от изпращането на последното уведомление за решението за окончателно възлагане по смисъла на член 79.

[…]“.

11

Релевантните разпоредби на член 79 от същия законодателен декрет са резюмирани по следния начин от запитващата юрисдикция:

12

Член 120 от Законодателен декрет № 104/2010 от 2 юли 2010 г. относно Административнопроцесуалния кодекс (редовна притурка на GURI № 156 от 7 юли 2010 г.) предвижда, че жалбите срещу актовете по процедурите за възлагане на обществени поръчки трябва да бъдат подавани в 30‑дневен срок, считано от получаването на уведомлението по член 79 от Законодателен декрет № 163 от 2006 г.

13

Член 43 от Законодателен декрет № 104/2010 предвижда, че решенията на възлагащия орган, приети след като даден кандидат е подал жалба срещу окончателното възлагане на поръчката, могат да бъдат оспорвани в рамките на същото производство чрез подаването на жалба, квалифицирана като „жалба, с която се представят нови основания“, в рамките на 30‑дневния срок, предвиден в член 120 от този законодателен декрет.

14

В съответствие с постоянната съдебна практика италианските административни юрисдикции считат, че предвиденото в член 79, параграф 5 от Законодателен декрет № 163/2006 уведомление за решението за възлагане е достатъчно условие за осигуряване на пълното запознаване с увреждащия акт и е подходящо, за да постави начало на преклузивния срок, независимо от това, че съответното предприятие не е било запознато изцяло или отчасти с вътрешните документи по процедурата за възлагане на обществената поръчка. Това уведомление поражда за съответното предприятие задължението да обжалва незабавно резултата от процедурата за възлагане на обществената поръчка в срок от 30 дни, без да се засяга възможността на това предприятие да изтъкне допълнителни основания за обжалване, свързани с евентуални пороци, които са станали известни впоследствие. Съдебната практика достига до същия извод по отношение на случая, при който възлагащият орган приема решение за окончателно възлагане, чието действие е подчинено на суспензивното условие да се установи, че спечелилото поръчката предприятие отговаря на общите и специални изисквания в обявлението за обществена поръчка, като се има предвид, че могат да се изтъкват и допълнителни основания в подкрепа на жалбата, която трябва да се подаде в 30‑дневния срок.

15

Acquedotto Pugliese е публично дружество, контролирано изцяло от Regione Puglia (регион Пулия) — негов единствен акционер. То се грижи за управлението на водоснабдителната и канализационната мрежа, както и на водоснабдителните услуги за регион Пулия и за някои общини от съседни региони. Съгласно приложение VI‑C към Законодателен декрет № 163/2006 Acquedotto Pugliese е възлагащ орган в сектора на производството, транспорта и разпространението на питейна вода, който е длъжен да спазва националната правна уредба за транспониране на Директива 2004/17.

16

С обявление за обществена поръчка, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз на 15 март 2011 г., Acquedotto Pugliese започва открита процедура за възлагане на четиригодишна обществена поръчка за услугата по саниране на канализационната мрежа, извършване на редовна и извънредна поддръжка на водоснабдителната и канализационната мрежа и изграждане на връзки и водопроводи в селищата, принадлежащи към съответен район, с базова стойност от 17615739,07 EUR, която да се възложи на офертата с най-ниска стойност.

17

След публичните заседания, проведени на 17 и 30 май 2011 г., на първо място, като подало най-добрата оферта сдружение, е класирано временното сдружение от предприятия, чието водещо предприятие е Cooperativa Giovanni XXIII. На второ място е класирано временното сдружение от предприятия с водещо предприятие Tundo srl (наричано по-нататък „Tundo“), а на трето място — временното сдружение от предприятия с водещо предприятие Idrodinamica. Поради това с решение от 7 юни 2011 г. възлагащият орган възлага окончателно поръчката на временното сдружение от предприятия, ръководено от Cooperativa Giovanni XXIII. Уведомяването за това решение е извършено на 6 юли 2011 г.

18

В посоченото решение е предвидено също, че в очакване на сключването на договора се допуска предварително изпълнение на обществената поръчка, че поръчката може да се възложи окончателно само след като се установи, че всяко едно от предприятията, които участват в спечелилото сдружение и в класираното на второ място сдружение, отговарят на общите и специални условия, и че всички оференти трябва да бъдат уведомени за възлагането на поръчката.

19

В очакване на сключването на договора, с писмо от 28 февруари 2012 г. спечелилото поръчката сдружение, междувременно учредено с нотариален акт от 4 октомври 2011 г., уведомява възлагащия орган, че едно от участващите във временното сдружение предприятия се е оттеглило от обединението, като същевременно уточнява, че въпреки това то е готово да поеме обществената поръчка и макар и в намален състав, включващ водещото предприятие и две други предприятия, може да изпълни техническите и икономическите изисквания, посочени в обявлението за обществената поръчка.

20

С решение от 28 март 2012 г. Acquedotto Pugliese одобрява горепосоченото оттегляне. Договорът е сключен на 17 април 2012 г. с временното сдружение от предприятия, ръководено от Cooperativa Giovanni XXIII в новия му намален състав.

21

Idrodinamica подава жалба на 17 май 2012 г. срещу документацията от разглежданата процедура за възлагане на обществена поръчка, като по-специално иска отмяната на решението от 28 март 2012 г., с което е одобрена промяната на състава на спечелилото обединение, отмяната на договора, сключен на 17 април 2012 г., и отмяната на решението от 7 юни 2011 г. за окончателното възлагане на обществената поръчка. Idrodinamica изтъква, че тази процедура е незаконосъобразна, с мотива че от една страна, възлагащият орган е одобрил промяната на състава на спечелилото временно сдружение от предприятия и от друга, че този орган не е отстранил от процедурата ръководеното от Tundo srl временно сдружение от предприятия, класирано на второ място, доколкото процесуалният представител на участващо в това сдружение предприятие е представил невярна декларация, че никога не е бил осъждан.

22

Запитващата юрисдикция отбелязва, че в съответствие с националните норми и съдебната практика жалбата на Idrodinamica трябва да се обяви за недопустима, тъй като е подадена доста след изтичането на 30-дневния преклузивен срок, течащ от уведомлението за решението за възлагане на разглежданата в главното производство обществена поръчка. Съдът обаче е приел в точка 40 от решение Uniplex (UK) (C‑406/08, EU:C:2010:45), че търсената с правилата относно обжалването в областта на възлагането на обществени поръчки бързина не позволява на държавите членки да се отклоняват от принципа на ефективност на съдебната защита, според който правилата за прилагане на националните преклузивни срокове не трябва да правят невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, които заинтересованите лица черпят от правото на Съюза.

23

Запитващата юрисдикция иска да се установи дали разглежданите национални норми са съвместими с този принцип на ефективност, доколкото данните, съдържащи се в уведомлението за решението за окончателно възлагане на обществената поръчка, невинаги са достатъчни, за да могат отстранените кандидати и оференти да се запознаят с документите и с фактическите обстоятелства, които са от значение за решението за подаване на жалба, по-специално когато евентуалното нарушение на процедурата е извършено след официалното приемане на дадено решение за окончателно възлагане.

24

Освен това процесуалноправната норма, която изисква засегнатото лице да обжалва в 30-дневния преклузивен срок решението за възлагане на обществената поръчка, без да се засяга възможността за изтъкване на допълнителни основания въз основа на действия и обстоятелства, настъпили впоследствие, изглежда, противоречи на принципа на ефективна съдебна защита, тъй като жалбоподателят трябва да плати хонорарите на адвоката и на определените от страните консултанти, както и таксата във връзка с разходите за производството, както при подаването на жалбата, така и при представянето на нови основания.

25

Следователно запитващата юрисдикция иска да се установи дали релевантните разпоредби на правото на Съюза могат да се тълкуват в смисъл, че предвиденият от националните норми преклузивен срок за обжалване започва да тече от момента, в който заинтересованото лице действително узнава или има възможност да узнае, полагайки обичайната грижа, за наличието на нарушение, а не от датата на уведомлението за решението за окончателно възлагане на обществената поръчка.

26

С оглед на тези съображения Tribunale amministrativo regionale per la Puglia решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

27

Cooperativa Giovanni XXIII и италианското правителство изразяват съмнения относно допустимостта на въпросите по-конкретно с мотива че твърденията за нарушение на Idrodinamica са насочени срещу акта на възлагащия орган за одобряване на промяната на състава на спечелилото обединение и че не е изтъкнато никакво твърдение за нарушение срещу решението за окончателно възлагане на обществената поръчка.

28

Поради това евентуалната отмяна на този акт щяла да доведе единствено до невалидността на договора, сключен със спечелилото обединение в намаления му състав, без обаче последното да загуби качеството си на спечелил оферент. Следователно отправените въпроси от запитващата юрисдикция нямали конкретна връзка с предмета на спора в главното производство.

29

Следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика въпросите, които са свързани с тълкуването на правото на Съюза и са поставени от националния съд в нормативната и фактическата рамка, която той определя съгласно своите правомощия и проверката на чиято точност не е задача на Съда, се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по отправеното от национална юрисдикция преюдициално запитване само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или също когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решение Fish Legal и Shirley, C‑279/12, EU:C:2013:853, точка 30 и цитираната съдебна практика).

30

Настоящият случай не е такъв и съмненията, изразени от Cooperativa Giovanni XXIII и италианското правителство относно допустимостта на въпросите, не са основателни. Всъщност запитващата юрисдикция иска тълкуването на релевантните разпоредби от Директива 92/13, за да прецени допустимостта на жалбата, подадена от Idrodinamica. Както е видно от представената пред Съда преписка, тази жалба по същество е насочена, от една страна, към отмяната на решението на възлагащия орган, с което е одобрена промяната на състава на спечелилото обединение, и от друга страна, към факта, че този орган не е отстранил от процедурата за възлагане на обществената поръчка конкурент, класиран преди Idrodinamica.

31

Трябва да се констатира, че ако се уважи първото твърдение за нарушение, изтъкнато от Idrodinamica в рамките на спора в главното производство и изведено по същество от обстоятелството, че възлагащият орган незаконосъобразно одобрил намаляването на броя на предприятията, които участват в спечелилото временно сдружение от предприятия, решението за сключване на договора със спечелилото обединение би могло да бъде отменено. Ако се уважи и второто твърдение за нарушение, съгласно което възлагащият орган трябвало да отстрани временното сдружение от предприятия Tundo, класирано на второ място, поради това че процесуалният представител на един от неговите членове представил невярна декларация, вероятността разглежданият в главното производство договор да се възложи на Idrodinamica, значително се увеличава. Така Idrodinamica основателно може да се разглежда като лице, „имащо или имало интерес от получаването на определена обществена поръчка и на което е била или рискува да бъде нанесена вреда от твърдяно нарушение“, по смисъла на член 1, параграф 3 от Директива 92/13.

32

Следователно въпросите са допустими.

33

С въпросите си, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали срокът за подаване на жалба за отмяна на решението за възлагане на дадена обществена поръчка трябва да започне да тече отново, когато след изтичането на срока за обжалване възлагащият орган е приел решение, което може да засегне законосъобразността на това решение за възлагане. Тя иска да се установи и дали в същия случай даден оферент може да подаде жалба за отмяна на решението за възлагане на обществената поръчка, когато е узнал предхождащи същото решение за възлагане обстоятелства, които могат да засегнат законосъобразността на разглежданата процедура по възлагане на обществена поръчка.

34

Изменението, внесено в Директива 92/13 с Директива 2007/66, и член 49 от Директива 2004/17 значително допринесоха за това оферент, на когото не е била възложена дадена поръчка, да бъде информиран за резултата от процедурата за възлагане на тази обществена поръчка и за причините, на които той се основава. Съгласно член 49, параграф 2 от Директива 2004/17 оферентът може да поиска да му бъде предоставена подробна информация.

35

Принципът на правната сигурност изисква така получената информация и информацията, която е можело да бъде получена, да не могат повече да служат за основание за подаване на жалба от оферента след изтичането на предвидения от националното право срок.

36

В спора по главното производство обаче решението за одобряване на промяната на състава на спечелилото поръчката обединение се отнася до факти, които са настъпили след възлагането на обществената поръчка и след изтичането на 30-дневния срок за обжалване, предвиден от националната правна уредба. Поради това нито уведомлението за решението за възлагане на обществената поръчка и за причините за това решение, нито предоставеният отговор на евентуално искане за допълнителна информация от оферента до възлагащия орган са можели да позволят узнаването на тези факти.

37

В съответствие с практиката на Съда ефективно обжалване при нарушения на приложимите при възлагането на обществени поръчки разпоредби може да бъде осигурено само ако предвидените срокове за обжалване започват да текат едва от датата, на която жалбоподателят е узнал или е могъл да узнае за твърдяното нарушение на посочените разпоредби (вж. в този смисъл решение Uniplex (UK), EU:C:2010:45, точка 32 и цитираната съдебна практика).

38

Впрочем от акта за преюдициално запитване е видно, че решението за одобряване на промяната на състава на спечелилото поръчката обединение, което може да засегне законосъобразността на решението за възлагане на обществената поръчка, е било прието преди сключването на договора между възлагащия орган и това обединение. При такива обстоятелства не може да се приеме, че принципът на правната сигурност не допуска да се възстанови 30-дневният срок за обжалване по отношение на жалба, насочена към отмяната на решението за възлагане на обществената поръчка.

39

В това отношение следва да се приеме, че решението за одобряване на промяната на състава на спечелилото поръчката обединение налага изменение на решението за възлагане, което може да се разглежда като съществено, ако предвид особеностите на съответната процедура за възлагане на обществена поръчка то засяга един от съществените елементи, които са от решаващо значение за приемането на решението за възлагане. В тази хипотеза би следвало да се приложат съответните предвидени от националното право мерки за поправяне на това неправомерно положение, които могат да включват и провеждането на нова процедура за възлагане (вж. по аналогия решение Wall, C‑91/08, EU:C:2010:182, точки 38, 39, 42 и 43).

40

Освен това следва да се отбележи, че възможност, каквато е предвидената в член 43 от Законодателен декрет № 104/2010 да се представят „нови основания“ в рамките на подадена в срок първоначална жалба срещу решението за възлагане на обществената поръчка, невинаги представлява действителна алтернатива на ефективна съдебна защита. Всъщност в положение като това в главното производство оферентите биха били принудени да обжалват in abstracto решението за възлагане на обществената поръчка, без на този етап да знаят мотивите, обосноваващи тази жалба.

41

Следователно предвиденият от националната правна уредба 30-дневен срок за обжалване на решението за възлагане на обществената поръчка трябва да започне да тече отново, за да позволи да се провери законосъобразността на решението на възлагащия орган за одобряване на промяната на състава на спечелилото поръчката обединение, което може да засегне законосъобразността на решението за възлагане на обществената поръчка. Този срок трябва да започне да тече от датата, на която оферентът е получил уведомлението за решението за одобряване на промяната на състава на спечелилото поръчката обединение или е узнал за това решение.

42

Що се отнася до твърдението за нарушение на Idrodinamica, изведено от неотстраняването на обединението, класирано на второ място, от процедурата за възлагане на обществената поръчка поради невярна декларация на процесуалния представител на едно от дружествата, участващи в това обединение, следва да се констатира, че това твърдяно нарушение е могло да се осъществи преди решението за възлагане на поръчката.

43

При тези условия следва да се приеме за установено, че оферентът, въз основа на информацията, за която е уведомен съгласно член 2а от Директива 92/13 и член 49 от Директива 2004/17, и въз основа на информацията, която е могъл да получи, полагайки обичайната грижа, е имал възможност да подаде жалба срещу евентуалните нарушения на правото на Съюза в областта на обществените поръчки и че поради това не следва да се възстановява срокът за обжалване, предвиден от националната правна уредба.

44

Трябва да се отбележи, че в положението в главното производство, в случай на отмяна на решението за възлагане на обществената поръчка на обединението, класирано на първо място в процедурата за възлагане, новото решение за възлагане на обществената поръчка на друг оферент може да бъде предмет на нова жалба за отмяна в рамките на срока, предвиден от националната правна уредба.

45

Следователно трябва да се приеме, че съгласно принципа на правната сигурност в случай на нарушения, за които се твърди, че са извършени преди решението за възлагане на обществената поръчка, оферентът има право да подаде жалба за отмяна на решението за възлагане на обществената поръчка само в специалния срок, предвиден за тази цел от националното право, освен при изрична разпоредба от националното право, гарантираща такова право на жалба в съответствие с правото на Съюза.

46

За сметка на това оферентът има право да предяви иск за обезщетение за вреди в общия давностен срок, предвиден за тази цел от националното право.

47

Предвид гореизложените съображения на поставените въпроси следва да се отговори, че член 1, параграфи 1 и 3, както и член 2а, параграф 2, последна алинея от Директива 92/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че срокът за подаване на жалба за отмяна на решението за възлагане на дадена обществена поръчка трябва да започне да тече отново, когато след приемането на това решение за възлагане, но преди подписването на договора възлагащият орган е приел ново решение, което може да засегне законосъобразността на посоченото решение за възлагане. Този срок започва да тече от уведомяването на оферентите за последващото решение или при липсата на такова уведомление — от момента, в който последните са узнали за него.

48

В случай че даден оферент узнае за нарушение след изтичането на предвидения от националната правна уредба срок за обжалване, за което се твърди, че е извършено преди решението за възлагане на обществена поръчка, правото на жалба срещу това решение му е гарантирано само в този срок, освен при изрична разпоредба от националното право, гарантираща такова право в съответствие с правото на Съюза.

49

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:

Член 1, параграфи 1 и 3, както и член 2а, параграф 2, последна алинея от Директива 92/13/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно прилагането на правилата на Общността по възлагане на обществени поръчки на субекти, извършващи дейност във водния, енергийния, транспортния и телекомуникационния сектор, изменена с Директива 2007/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2007 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че срокът за подаване на жалба за отмяна на решението за възлагане на дадена обществена поръчка трябва да започне да тече отново, когато след приемането на това решение за възлагане, но преди подписването на договора възлагащият орган е приел ново решение, което може да засегне законосъобразността на посоченото решение за възлагане. Този срок започва да тече от уведомяването на оферентите за последващото решение или при липсата на такова уведомление — от момента, в който последните са узнали за него.

В случай че даден оферент узнае за нарушение след изтичането на предвидения от националната правна уредба срок за обжалване, за което се твърди, че е извършено преди решението за възлагане на обществена поръчка, правото на жалба срещу това решение му е гарантирано само в този срок, освен при изрична разпоредба от националното право, гарантираща такова право в съответствие с правото на Съюза.