Определение на Съда (пети състав) от 6 февруари 2014 г. (преюдициално запитване от Wojewódzki Sąd Administracyjny w Łodzi — Полша) — Marcin Jagiełło/Dyrektor Izby Skarbowej w Łodzi

(Дело C-33/13) (1)

((Преюдициално запитване - Член 99 от Процедурния правилник на Съда - Данъчни въпроси - ДДС - Шеста директива - Право на приспадане - Отказ - Фактура, издадена от дружество, действащо като подставено лице))

2014/C 175/18

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Wojewódzki Sąd Administracyjny w Łodzi

Страни в главното производство

Жалбоподател: Marcin Jagiełło

Ответник: Dyrektor Izby Skarbowej w Łodzi

Предмет

Преюдициално запитване — Wojewódzki Sąd Administracyjny w Łodzi — Тълкуване на член 4, параграфи 1 и 2 във връзка с член 5, параграф 1, както и на член 17, параграф 2, буква а) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стp. 1) — Право на приспадане на платения по получени доставки ДДС — Отказ получателят на доставките да се ползва от право на приспадане на ДДС в случай, че продавачът използва наименованието на друго лице — Прикриване на собствената дейност на продавача — Фактура, издадена от лице, различно от продавача — Липса на необходимост от доказване знанието на купувача, че разглежданата сделка е свързана с престъпление или с друга нередност, извършена от продавача или от образуванието, което му оказва съдействие

Диспозитив

Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Директива 2001/115/ЕО на Съвета от 20 декември 2001 г., трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска на данъчнозадължено лице да бъде отказано правото да приспада дължимия или платен за доставени му стоки данък върху добавената стойност поради това, че с оглед на измами или нередности, извършени от издателя на фактурата, свързана с тази доставка, последната се счита за неосъществена реално от посочения издател, освен ако с оглед на обективни обстоятелства и без от данъчнозадълженото лице да се изискват проверки, които то не следва да извършва, се докаже, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че посочената доставка е част от измама с данък върху добавената стойност, а това следва да се провери от националната юрисдикция.

(1)  ОВ C 141, 18.5.2013 г.