Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62013CA0020

    Дело C-20/13: Решение на Съда (втори състав) от 9 септември 2015 г. (преюдициално запитване от Verwaltungsgericht Berlin — Германия) — Daniel Unland/Land Berlin (Преюдициално запитване — Социална политика — Директива 2000/78/ЕО — Равно третиране в областта на заетостта и професиите — Член 2, член 3, параграф 1, буква в) и член 6, параграф 1 — Пряка дискриминация, основана на възрастта — Основна заплата на съдиите — Преходен режим — Повторно класиране и последващо повишение — Запазване на различното третиране — Обосновки)

    OB C 363, 3.11.2015, p. 2–3 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

    3.11.2015   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    C 363/2


    Решение на Съда (втори състав) от 9 септември 2015 г. (преюдициално запитване от Verwaltungsgericht Berlin — Германия) — Daniel Unland/Land Berlin

    (Дело C-20/13) (1)

    ((Преюдициално запитване - Социална политика - Директива 2000/78/ЕО - Равно третиране в областта на заетостта и професиите - Член 2, член 3, параграф 1, буква в) и член 6, параграф 1 - Пряка дискриминация, основана на възрастта - Основна заплата на съдиите - Преходен режим - Повторно класиране и последващо повишение - Запазване на различното третиране - Обосновки))

    (2015/C 363/02)

    Език на производството: немски

    Запитваща юрисдикция

    Verwaltungsgericht Berlin

    Страни в главното производство

    Жалбоподател: Daniel Unland

    Ответник: Land Berlin

    Диспозитив

    1)

    Член 3, параграф 1, буква в) от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите трябва да се тълкува в смисъл, че условията за заплащане на съдиите попадат в приложното поле на тази директива.

    2)

    Член 2 и член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство като разглежданото в главното производство, съгласно което при назначаване на съдия основната му заплата се определя единствено в зависимост от възрастта му.

    3)

    Член 2 и член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национално законодателство като разглежданото в главното производство, което урежда условията и реда за повторно класиране на вече назначените преди влизането в сила на това законодателство съдии в рамките на нов режим за заплащане, като предвижда, че рангът, в който те са класирани занапред, се определя само въз основа на размера на основната заплата, която са получавали съгласно предишния режим за заплащане, при положение че последният се базира на дискриминация, основана на възрастта на съдиите, тъй като произтичащата от това законодателство разлика в третирането може да бъде обоснована с целта за защита на придобитите права.

    4)

    Член 2 и член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национално законодателство като разглежданото в главното производство, което урежда условията и реда за повишаване на вече назначените преди влизането в сила на това законодателство съдии в рамките на нов режим за заплащане и предвижда, че от даден ранг нагоре заплатата на съдиите, навършили определена възраст към референтната дата за прехода към новия режим, може да бъде увеличавана по-бързо от тази на по-младите към посочената дата съдии, тъй като произтичащата от това законодателство разлика в третирането може да бъде обоснована съгласно член 6, параграф 1 от посочената директива.

    5)

    При обстоятелства като тези в главното производство правото на Съюза не съдържа изискване на дискриминираните съдии да бъде изплатена с обратна сила определена парична сума, съответстваща на разликата между размера на действително получената заплата и размера на заплатата за най-високия ранг от длъжностната им категория.

    Запитващата юрисдикция има задължение да провери дали са налице всички установени в практиката на Съда условия, за да може Федерална република Германия да бъде подведена под отговорност в съответствие с правото на Съюза.

    6)

    Правото на Съюза допуска национална разпоредба като разглежданата в главното производство, която предвижда задължение за националните съдии да предявяват парични претенции, които не произтичат пряко от закона, в относително кратък срок, и по-конкретно преди края на текущата бюджетна година, ако тази разпоредба не накърнява нито принципа на равностойност, нито принципа на ефективност. Запитващата юрисдикция има задължение да провери дали тези условия са изпълнени в главното производство.


    (1)  ОВ C 86, 23.3.2013 г..


    Top