Жалба, подадена на 11 юни 2012 г. от You-Q BV срещу решението на Общия съд (осми състав), постановено на 29 март 2012 г. по дело T-369/10 — You-Q BV/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

(Дело C-294/12 P)

2012/C 303/22

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: You-Q BV (представител: G.S.C.M. van Roeyen, advocaat)

Други страни в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), Apple Corps Limited

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

Правни основания и основни доводи

В първото си правно основание жалбоподателят поддържа, че някои части от представянето на обстоятелствата в основата на спора от Общия съд, по-конкретно някои части от точки 9, 12, 14, 17 и 53, не са установени правилно и противоречат на изискванията на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009 (1). Първо, Общият съд неправилно е приел, че по-ранните марки, на които се позовава Apple Corps, включват по-ранна реномирана марка, тъй като Общият съд не е установил този статут и освен това не е посочил коя по-ранна марка трябва да се разглежда като реномирана марка. Тези констатации на Общия съд са погрешни и нарушават принципа за яснота. Второ, Общият съд не е отчел правилно фактора „естеството на стоките или услугите, за които са съответно регистрирани конфликтните марки, включително степента на близост или на различие на тези стоки или услуги, както и съответните потребители“, който следва да се отчете по силата на Решение от 27 ноември 2008 г. по дело Intel Corporation (C-252/07, Сборник, стр. I-8823).

Във второто си правно основание жалбоподателят посочва девет твърдения за нарушение срещу обжалваното съдебно решение на Общия съд, като всичките се основават на нарушение на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009. Първо, жалбоподателят критикува неправилните констатации на Общия съд в точки 24, 55, 56, 57 и 58 по отношение на различието на стоките и услугите и по отношение на отличителния характер на по-ранните марки. Второ, жалбоподателят оспорва извода в точка 26 от обжалваното съдебно решение, където Общият съд — противно на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009 — отделя предвидената от този член защита от стоките или услугите, за които е регистрирана марката с реноме и от другите предписания за защита съгласно този член (увреждане на отличителния характер на по-ранната марка, увреждане на реномето на тази марка и неоснователно извлечена полза от отличителния характер на реномето на тази марка). Трето, жалбоподателят оспорва извода в точки 31 и 54 от обжалваното съдебно решение, че отличителният характер и реномето на по-ранните марки трябва да бъдат разгледани в светлината на възприемането на заявената марка от потребителите, тъй като в точка 39 от жалбата пред Общия съд You-Q посочва, че „[с]ледва освен това да се отбележи, че апелативният състав не е определил — както е трябвало да направи — потребителите, чието възприемане следвало да се вземе предвид, за да се прецени отличителният характер и реномето на по-ранната марка. Съгласно Решение по дело Intel това следвало да бъдат потребителите на продуктите и услугите, за които е регистрирана по-ранната марка.“ Четвърто, жалбоподателят оспорва констатацията на Общия съд, съгласно която апелативният състав приел, че съответните потребители по отношение на които по-ранните марки имат реноме, са широкият кръг потребители. Пето, жалбоподателят оспорва констатацията на Общия съд, че според You-Q наличието на реноме трябва да се установи с оглед на заинтересованите от заявената марка потребители — а именно специализирани потребители, и освен това оспорва доводите на Общия съд във връзка със съответните потребители, по-конкретно припокриването между съответните потребители, което не може да бъде фактор при преценката на реномето на по-ранна марка. Шесто, жалбоподателят оспорва констатациите на Общия съд относно изискванията за доказване на голямо и много съществено реноме на съответните стоки и услуги. Седмо, жалбоподателят оспорва констатациите на Общия съд що се отнася до сходството на знаците. Осмо, жалбоподателят оспорва прилагането от Общия съд на цялостния критерий за преценка и на съдържащите се в него релевантни фактори, за да се докаже необходимата връзка. Накрая, жалбоподателят оспорва прилагането и тълкуването от Общия съд на изискването по член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009, че трябва да се извлича неоснователно полза от отличителния характер или от реномето на по-ранните марки.

(1)  Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1).