—

за Uniplex (UK) Ltd, от г-н M. Sheridan, barrister, и г-жа A. Stanic, solicitor,

—

за NHS Business Services Authority, от г-н R. Williams, barrister,

—

за правителството на Обединеното кралство, от г-жа I. Rao, в качеството на представител, подпомагана от г-жа K. Smith, barrister,

—

за германското правителство, от г-н M. Lumma и г-н J. Möller, в качеството на представители,

—

за Ирландия, от г-н D. O’Hagan, в качеството на представител, подпомаган от г-н A. Collins, SC,

—

за Комисията на Европейските общности, от г-н E. White и г-н M. Konstantinidis, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Директива 89/665/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на производства по обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство (ОВ L 395, стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 237), изменена с Директива 92/50/ЕИО на Съвета от 18 юни 1992 г. (ОВ L 209, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 2, стр. 50, наричана по-нататък „Директива 89/665“), що се отнася до датата, от която започва да тече срокът за обжалване при възлагането на обществени поръчки.

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Uniplex (UK) Ltd (наричано по-нататък „Uniplex“) и NHS Business Services Authority (наричана по-нататък „NHS“) по повод сключването на рамково споразумение.

3

Член 1, параграф 1 от Директива 89/665 предвижда:

„1.   Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че по отношение на процедурите за възлагане на обществени поръчки, попадащи в приложното поле на Директив[а] 71/305/ЕИО [на Съвета от 26 юли 1971 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство (ОВ L 185, стр. 5)], [Директива] 77/62/ЕИО [на Съвета от 21 декември 1976 година относно координирането на процедури за възлагане на обществени поръчки за доставка (ОВ 1977 г., L 13, стр. 1)] и [Директива] 92/50/ЕИО, решенията, взети от възложителите, могат да бъдат ефективно обжалвани, и по-специално възможно най-бързо в съответствие с условията, посочени в следващите членове, и по-специално в член 2, параграф 7, с мотива, че тези решения са нарушили правото на Общността в областта на обществените поръчки или националните норми, транспониращи това право.“

4

Съгласно член 2, параграф 1 от Директива 89/665:

„1.   Държавите членки гарантират, че мерките, приети относно производствата по обжалване, уточнени в член 1, включват правомощия, които да позволяват:

5

Член 41, параграфи 1 и 2 от Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги (ОВ L 134, стр. 114; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 116, поправка ОВ L 182, 10.7.2008 г., стр. 282) предвижда:

„1.   Възлагащите органи информират във възможно най-кратък срок кандидатите и оферентите за решенията, взети във връзка със сключването на рамково споразумение, възлагането на поръчка или допускането до динамичната система за покупки, включително и за основанията за всяко решение да не се сключва рамково споразумение или да не се възложи поръчка, за която е имало обявяване на конкурентно възлагане на поръчка и да се възобнови процедурата, или да не се въведе динамична система за покупки; тази информация се предоставя в писмен вид при отправяне на искане до възлагащите органи.

2.   По искане на заинтересованата страна възлагащият орган своевременно информира:

Срокът за информиране при никакви обстоятелства не може да надхвърли 15 дни от получаване на писменото искане.“

6

Член 47, параграф 7, буква б) от Правилника за обществените поръчки от 2006 г. (Public Contracts Regulations 2006, наричан по-нататък „Правилника от 2006 г.“), приет с оглед транспонирането на Директива 89/665 във вътрешното право, гласи:

„Не може да се подава жалба на основание на настоящия член, освен ако

[…]

7

Uniplex — дружество, установено в Обединеното кралство, е изключителен дистрибутор в тази държава членка на кръвоспиращи средства, произведени от Gelita Medical BV — дружество, установено в Нидерландия.

8

NHS е част от National Health Service — държавната служба за здравеопазване в Обединеното кралство, която се управлява от държавата. Тя е възлагащ орган по смисъла на Директива 2004/18.

9

На 26 март 2007 г. NHS започва ограничена процедура за възлагане на обществена поръчка за сключване на рамково споразумение за доставка на кръвоспиращи средства. В Официален вестник на Европейския съюз от 28 март 2007 г. е публикувано обявление за обществена поръчка.

10

На 13 юни 2007 г. NHS изпраща покана за представяне на оферти на пет доставчика, които изразяват интерес към това рамково споразумение, сред които е и Uniplex. Офертите е трябвало да бъдат представени до 19 юли 2007 г.

11

Критериите за възлагане и относителната им тежест, посочени в изпратената на оферентите документация във връзка с поканата за представяне на оферти, са следните: цена и други фактори за разходна ефективност — 30%, качество и клинична допустимост — 30%, продуктова поддръжка и обучение — 20%, показатели и капацитет за доставка — 10%, продуктова гама и развитието ѝ — 5%, околна среда и устойчиво развитие — 5%.

12

Uniplex представя своята оферта на 18 юли 2007 г.

13

На 22 ноември 2007 г. NHS изпраща на Uniplex писмо, в което се посочва, че е взела решение да сключи рамково споразумение с три оферента. Uniplex е информирано, че няма да бъде допуснато до сключването на рамково споразумение, тъй като е събрало най-малък брой точки сред петимата оференти, които са били поканени да подадат оферти и са подали такива. С писмото се припомнят критериите за възлагане и съответната им относителна тежест и се съобщават имената на избраните оференти, диапазонът на оценките на избраните оферти, както и оценката на офертата на Uniplex.

14

Според същото това писмо диапазонът на оценките на избраните оферти е между 905,5 и 971,5, докато оценката на Uniplex е 568.

15

Писмото от 22 ноември 2007 г. освен това информира Uniplex за правото му да обжалва решението за сключване на въпросното рамково споразумение, за десетдневния период на изчакване преди неговото сключване, който се прилага, считано от датата на уведомяването за това решение, и за правото му да получи допълнителни разяснения.

16

Uniplex изисква такива разяснения с електронно писмо от 23 ноември 2007 г.

17

С писмо от 13 декември 2007 г. NHS предоставя по-подробна информация относно начина, по който е преценила критериите за възлагане, що се отнася до характеристиките и относителните предимства на избраните оферти спрямо офертата на Uniplex.

18

От това писмо става ясно по-специално, че от една страна, Uniplex е получило оценка нула за критерия „цена и други фактори за разходна ефективност“, защото е представило своите каталожни цени. Всички останали оференти са предложили намаления спрямо каталожните си цени. От друга страна, в рамките на критерия „показатели и капацитет за доставка“, всички оференти, които до този момент не са имали дейност на пазара на кръвоспиращи средства в Обединеното кралство, получават оценка нула в подкритерия за потребителската им база в Обединеното кралство.

19

На 28 януари 2008 г. Uniplex изпраща на NHS писмо, в което го уведомява за намерението си да обжалва и твърди няколко нарушения на Правилника от 2006 г. В това писмо Uniplex заявява, че срокът за обжалване започва да тече едва считано от 13 декември 2007 г. Uniplex иска от NHS да отговори преди 13 февруари 2008 г., но добавя, че ако NHS счита, че срокът не започва да тече от тази дата, то NHS трябва да отговори най-късно до 6 февруари 2008 г.

20

С писмо от 11 февруари 2008 г. NHS информира Uniplex за промяна в обстоятелствата. Тя установява, че офертата на Assut (UK) Ltd не отговаря на изискванията, и предоставя на B. Braun UK Ltd, което е класирано на четвърто място при оценката на офертите, участие в рамковото споразумение на мястото на Assut (UK) Ltd.

21

NHS отговаря на писмото на Uniplex с писмо от 13 февруари 2008 г., в което отхвърля различните твърдения, изтъкнати от Uniplex. В това писмо NHS освен това на първо място посочва, че събитията, на които се основава жалбата на Uniplex, са настъпили не по-късно от 22 ноември 2007 г. — датата, на която на Uniplex е било съобщено решението да не бъде включено в рамковото споразумение. NHS изтъква, че 22 ноември 2007 г. е датата, считано от която започва да тече срокът за обжалване за целите на член 47, параграф 7, буква б) от Правилника от 2006 г.

22

Uniplex отговаря с писмо от 26 февруари 2008 г. В това писмо то продължава да поддържа, че срокът за обжалване на основание на Правилника от 2006 г. започва да тече едва от 13 декември 2007 г.

23

На 12 март 2008 г. Uniplex подава жалба пред High Court of Justice (England & Wales), Queen’s Bench Division, като иска по-специално да се установи, че NHS е нарушила приложимите правила при възлагането на обществени поръчки, и да му се присъди обезщетение на това основание.

24

High Court of Justice (England & Wales), Queen’s Bench Division решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„Когато в национално производство икономически оператор оспорва сключването на рамково споразумение от страна на възлагащия орган в резултат от процедура по възлагане на обществена поръчка, по която този оператор е бил оферент и която е трябвало да бъде проведена в съответствие с Директива 2004/18 (и с приложимите национални разпоредби), и в рамките на това производство прави искане за установяване и за поправяне на вредите от нарушение на разпоредбите, които се прилагат за посочената процедура и за решението за възлагане на обществена поръчка:

25

С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 1 от Директива 89/665 изисква срокът за подаване на жалба, целяща установяването на нарушение на правилата за възлагане на обществени поръчки или получаването на обезщетение за нарушаването на тези правила, да тече, считано от датата на нарушението на посочените правила или от датата, на която жалбоподателят е узнал или е могъл да узнае за това нарушение.

26

Директива 89/665 има за предмет да гарантира съществуването на ефективни правни средства за защита в случаите на нарушение на общностното право относно обществените поръчки или на националните норми, с които се транспонира това право, за да се осигури ефикасното прилагане на директивите относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки. При все това тя не съдържа каквато и да е разпоредба, свързана конкретно с условията във връзка със сроковете в процедурите по обжалване, които цели да въведе. Условията във връзка със сроковете следва да се определят във вътрешния правен ред на всяка държава членка (Решение от 12 декември 2002 г. по дело Universale-Bau и др., C-470/99, Recueil, стр. I-11617, точка 71).

27

Процесуалните правила за съдебни производства, предназначени да гарантират защитата на правата, предоставени от общностното право на кандидатите и оферентите, които са претърпели вреди от решения на възлагащите органи, не трябва да засягат полезното действие на Директива 89/665 (Решение по дело Universale-Bau и др., посочено по-горе, точка 72).

28

В този смисъл следва да се провери дали от гледна точка на целта на директивата национална правна уредба като разглежданата по главното производство не накърнява правата, които общностното право предоставя на частноправните субекти (Решение по дело Universale-Bau и др., посочено по-горе, точка 73).

29

В това отношение следва да се припомни, че държавите членки са длъжни съгласно член 1, параграф 1 от Директива 89/665 да гарантират, че незаконосъобразните решения на възложителите могат да бъдат ефективно и възможно най-бързо обжалвани (Решение по дело Universale-Bau и др., посочено по-горе, точка 74).

30

Фактът обаче, че кандидат или оферент е узнал за отхвърлянето на неговото заявление или оферта, не му дава възможност за ефективно обжалване. Подобна информация не е достатъчна, за да позволи на кандидата или оферента да открие евентуалното съществуване на незаконосъобразност, която би могла да бъде основание за обжалване.

31

Едва след като е уведомен за причините, поради които не му е възложена обществената поръчка, заинтересованият кандидат или оферент е в състояние да си създаде ясно убеждение по въпроса дали е налице нарушение на приложимите разпоредби и дали е целесъобразно да обжалва.

32

От това следва, че целта, определена в член 1, параграф 1 от Директива 89/665, да се гарантира съществуването на ефективно обжалване при нарушения на приложимите при възлагането на обществени поръчки разпоредби, не може да бъде постигната, освен ако наложените срокове за обжалване започват да текат едва от датата, на която жалбоподателят е узнал или е могъл да узнае за твърдяното нарушение на посочените разпоредби (вж. в този смисъл Решение по дело Universale-Bau и др., посочено по-горе, точка 78).

33

Този извод се потвърждава от факта, че член 41, параграфи 1 и 2 от Директива 2004/18, който е в сила към момента на настъпване на фактите по главното производство, налага на възлагащите органи да съобщят на неуспелите кандидати и оференти причините за засягащото ги решение. Тези разпоредби са в синхрон с уредбата на преклузивните срокове, по силата на която тези срокове текат от датата, на която жалбоподателят е узнал или е могъл да узнае твърдяното нарушение на приложимите при възлагането на обществени поръчки разпоредби.

34

Същият извод се подкрепя и от измененията на Директива 89/665 с Директива 2007/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2007 година за изменение на директиви 89/665/ЕИО и 92/13/ЕИО на Съвета с оглед повишаване на ефективността на процедурите за [обжалване] при възлагане на обществени поръчки (ОВ L 335, стр. 31), въпреки че срокът за транспониране на тази директива изтича след осъществяването на фактите по главното производство. Всъщност член 2в от Директива 89/665, въведен с Директива 2007/66, предвижда, че решението на възлагащия орган се съобщава на всеки кандидат или оферент заедно с обобщение на съответните причини и че сроковете за обжалване изтичат едва определен брой дни след това съобщаване.

35

Така на първия въпрос следва да се отговори в смисъл, че член 1, параграф 1 от Директива 89/665 изисква срокът за подаване на жалба, целяща установяването на нарушение на правилата за възлагане на обществени поръчки или получаването на обезщетение за нарушаването на тези правила, да тече, считано от датата, на която жалбоподателят е узнал или е могъл да узнае за това нарушение.

36

Вторият въпрос се състои от две части. Първата засяга тълкуването на Директива 89/665 по отношение на наложено от националното законодателство изискване, съгласно което жалбата трябва да бъде подадена незабавно. Втората се отнася до последиците, които произтичат от тази директива по отношение на правото на преценка на националния съд за удължаване на сроковете за обжалване.

37

С първата част от втория въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали Директива 89/665 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба като член 47, параграф 7, буква б) от Правилника от 2006 г., която изисква жалбата да бъде подадена незабавно.

38

Както бе припомнено в точка 29 от настоящото решение, държавите членки са длъжни съгласно член 1, параграф 1 от Директива 89/665 да гарантират, че решенията на възложителите могат да бъдат ефективно и възможно най-бързо обжалвани. За да се постигне целената с тази директива бързина, държавите членки могат да налагат срокове за обжалване, за да обвържат операторите с кратки срокове при оспорването на подготвителните мерки или междинните решения, приети в рамките на процедурата за възлагане на обществена поръчка (вж. в този смисъл Решение по дело Universale-Bau и др., посочено по-горе, точки 75—79, Решение от 12 февруари 2004 г. по дело Grossmann Air Service, C-230/02, Recueil, стр. I-1829, точки 30 и 36—39, както и Решение от 11 октомври 2007 г. по дело Lämmerzahl, C-241/06, Сборник, стр. I-8415, точки 50 и 51).

39

Търсената с Директива 89/665 бързина трябва да бъде постигната в националното право при спазване на изискванията на правната сигурност. За тази цел държавите членки са длъжни да въведат достатъчно точна, ясна и предвидима уредба на сроковете, позволяваща на частноправните субекти да се запознаят с правата и задълженията си (вж. в този смисъл Решение от 30 май 1991 г. по дело Комисия/Германия, C-361/88, Recueil, стр. I-2567, точка 24 и Решение от 7 ноември 1996 г. по дело Комисия/Люксембург, C-221/94, Recueil, стр. I-5669, точка 22).

40

По-нататък, търсената с Директива 89/665 бързина не позволява на държавите членки да се отклоняват от принципа на ефективност, според който правилата за прилагане на националните преклузивни срокове не трябва да правят невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, които заинтересованите лица черпят от общностното право — принцип, на който се основава целта за ефективно обжалване, изтъкната в член 1, параграф 1 от посочената директива.

41

Национална разпоредба като член 47, параграф 7, буква б) от Правилника от 2006 г., съгласно която не може да се подава жалба, освен ако „тази жалба бъде подадена незабавно и при всички случаи в тримесечен срок“, поражда несигурност. Всъщност не е изключено подобна разпоредба да оправомощава националните юрисдикции да приемат, че дори подадената преди изтичането на тримесечния срок жалба е просрочена, тъй като не е подадена „незабавно“ по смисъла на тази разпоредба.

42

Както отбелязва генералният адвокат в точка 69 от заключението си, преклузивният срок, чиято продължителност е оставена на свободната преценка на компетентния съд, е с непредвидима продължителност. Ето защо национална разпоредба, която предвижда такъв срок, не осигурява ефикасно транспониране на Директива 89/665.

43

От гореизложеното следва, че на първата част от втория въпрос трябва да се отговори в смисъл, че член 1, параграф 1 от Директива 89/665 не допуска национална разпоредба като разглежданата в главното производство, която позволява на националната юрисдикция — въз основа на дискреционно прилагания критерий, че жалбите трябва да се подават незабавно — да отхвърли като подадена след изтичането на преклузивния срок жалба, целяща установяването на нарушение на правилата за възлагане на обществени поръчки или получаването на обезщетение за нарушаването на тези правила.

44

С втората част от втория въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи какви са последиците от Директива 89/665 по отношение на правото на преценка на националния съд за удължаване на сроковете за обжалване.

45

В рамките на националните разпоредби, транспониращи дадена директива, националните юрисдикции са длъжни да тълкуват тези национални разпоредби, доколкото е възможно, в светлината на текста и целта на въпросната директива, за да се постигне търсеният от нея резултат (вж. Решение от 10 април 1984 г. по дело von Colson и Kamann, 14/83, Recueil, стр. 1891, точка 26, както и Решение от 5 октомври 2004 г. по дело Pfeiffer и др., C-397/01—C-403/01, Recueil, стр. I-8835, точка 113).

46

В конкретния случай националната юрисдикция трябва, доколкото е възможно, да тълкува установяващите преклузивния срок вътрешни разпоредби в съответствие с целта на Директива 89/665 (вж. в този смисъл Решение от 27 февруари 2003 г. по дело Santex, C-327/00, Recueil, стр. I-1877, точка 63 и Решение по дело Lämmerzahl, посочено по-горе, точка 62).

47

За да отговори на изискванията, които се съдържат в предоставения отговор на първия въпрос, сезираната национална юрисдикция трябва, доколкото е възможно, да тълкува националните разпоредби относно срока за обжалване по такъв начин, че да гарантира, че този срок започва да тече едва считано от датата, на която жалбоподателят е узнал или е могъл да узнае за нарушението на правилата, приложими към възлагането на съответната обществена поръчка.

48

Ако въпросните национални разпоредби не се поддават на подобно тълкуване, тази юрисдикция е длъжна, използвайки своето право на преценка, да удължи срока за обжалване така, че да гарантира на жалбоподателя срок, който е равностоен на този, с които той щеше да разполага, ако предвиденият от приложимото национално законодателство срок бе започнал да тече, считано от датата, на която той е узнал или е могъл да узнае за нарушението на правилата за възлагане на обществени поръчки.

49

Във всеки случай, ако националните разпоредби относно сроковете за обжалване не могат да се тълкуват в съответствие с Директива 89/665, националната юрисдикция е длъжна да ги остави без приложение, за да приложи общностното право в неговата цялост и да защити правата, които то предоставя на частноправните субекти (вж. в този смисъл Решение по дело Santex посочено по-горе, точка 64 и Решение по дело Lämmerzahl, посочено по-горе, точка 63).

50

При това положение на втората част от втория въпрос следва да се отговори, че Директива 89/665 изисква от националната юрисдикция да използва своето право на преценка, за да удължи срока за обжалване така, че да гарантира на жалбоподателя срок, който е равностоен на този, с които той щеше да разполага, ако предвиденият от приложимото национално законодателство срок бе започнал да тече, считано от датата, на която той е узнал или е могъл да узнае за нарушението на правилата за възлагане на обществени поръчки. Ако националните разпоредби относно сроковете за обжалване не могат да се тълкуват в съответствие с Директива 89/665, националната юрисдикция е длъжна да ги остави без приложение, за да приложи общностното право в неговата цялост и да защити правата, които то предоставя на частноправните субекти.

51

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши: