1)

В хипотезата на закъсняло транспониране на директива във вътрешния правен ред на съответната държава-членка, както и на липса на непосредствено действие на релевантните разпоредби на последната националните юрисдикции са длъжни от момента на изтичане на срока за транспониране да тълкуват националното право, доколкото е възможно, в светлината на текста и крайната цел на разглежданата директива за постигането на резултатите, към които е насочена последната, давайки предимство на онова тълкуване на националните норми, което съответства в най-голяма степен на посочената крайна цел, с оглед на постигане на разрешение, съвместимо с разпоредбите на споменатата директива.

2)

Клауза 5, точка 1, буква а) от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено на 18 март 1999 година, което фигурира в приложението към Директива 1999/70/EО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска използването на последователни срочни трудови договори, обосновано единствено с обстоятелството, че е предвидено от обща законова или подзаконова разпоредба на държава-членка. Обратно, понятието „обективни причини“ по смисъла на споменатата клауза изисква прибягването до този особен вид трудови правоотношения, предвиден от националната правна уредба, да се обосновава с наличието на конкретни обстоятелства, свързани по-специално с разглежданата дейност и с условията за нейното упражняване.

3)

Клауза 5 от Рамковото споразумение за срочната работа трябва да се тълкува в смисъл, че принципно допуска национална правна уредба като тази, която е предмет на третия преюдициален въпрос, по силата на която единствено срочните трудови договори или срочните трудови правоотношения, между които съществува времеви промеждутък по-малък от три месеца, могат да се разглеждат като договори или правоотношения с „последователен“ характер по смисъла на споменатата клауза.

4)

При обстоятелства като тези по главното производство Рамковото споразумение за срочната работа трябва да се тълкува в смисъл, че доколкото не изглежда вътрешният правен ред на съответната държава-членка да съдържа в съответния сектор други ефективни мерки за избягване, а при необходимост и за санкциониране на злоупотребите при използването на последователни срочни договори, то възпрепятства прилагането на национална правна норма за абсолютна забрана единствено в държавния сектор за преобразуване в трудов договор с неопределена продължителност на последователни срочни договори, които трябва да се разглеждат като злоупотреба, след като са имали за цел да задоволят „постоянни и трайни нужди“ на работодателя. Все пак съобразно нейното задължение за съответстващо тълкуване националната юрисдикция трябва да провери дали нейният вътрешен правен ред не съдържа други такива ефективни мерки.

5)

Принципът за полезно действие на общностното право и Рамковото споразумение за срочната работа принципно допускат национална разпоредба, съгласно която независим административен орган е компетентен евентуално да преквалифицира срочни договори в договори с неопределена продължителност. Все пак националната юрисдикция трябва да следи за гарантирането на правото на ефективна съдебна защита при спазване на принципите за ефективност и равностойност.