ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 5.7.2023

COM(2023) 432 final

2023/0260(NLE)

Предложение за

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

относно сключването, от името на Европейския съюз, на Усъвършенстваното рамково споразумение между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Чили, от друга страна

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

•Основания и цели на предложението

В политически аспект УРС с Република Чили („Чили“) е важна стъпка към укрепване на ролята на Европейския съюз в Южна Америка въз основа на споделени универсални ценности, като демокрацията и правата на човека. То проправя пътя към засилване на политическото, регионалното и глобалното сътрудничество между двама партньори съмишленици. Прилагането на УРС ще доведе до практически ползи и за двете страни, като формира основата, която подпомага по-общите политически интереси на Европейския съюз.

От подписването на действащото Споразумение за асоцииране преди 20 години светът се е променил значително. С УРС се отговаря на тези промени и се третират новите глобални предизвикателства. Актуализацията на Споразумението за асоцииране идва в момент, когато обществата и икономиките на Чили и ЕС са изправени пред безпрецедентни глобални предизвикателства в резултат на руското нашествие в Украйна. Последиците от войната, включително инфлацията в световен мащаб, прекъсванията на веригата на доставки и енергийната криза, извадиха наяве спешната необходимост от укрепване на взаимно изгодните връзки с ключови единомислещи съюзници за ускоряване на енергийния преход, укрепване на стратегическите вериги на доставките и разнообразяване на източниците на доставки.

През 2006 г. Европейската комисия прие стратегията „Глобална Европа“, като осъвремени своя дневен ред относно търговската политика на ЕС и се насочи към по-задълбочени търговски споразумения. ЕС е сключил споразумения с други държави в региона (Споразумение за търговия с Колумбия, Еквадор и Перу, Споразумение за асоцииране с Централна Америка) и освен тях, наред с другото, с Канада, Япония, Нова Зеландия, Сингапур и Виетнам.

Чили има подписани 26 ССТ с 64 държави, включително със САЩ (2004 г.), Китай (2006 г.) и Япония (2007 г.). Чили се присъедини също така към Тихоокеанския алианс и Транстихоокеанското партньорство (понастоящем Всеобхватно и прогресивно споразумение за Транстихоокеанско партньорство).

Гореспоменатите международни споразумения далеч надхвърлят амбицията и обхвата на съществуващото Споразумение за асоцииране между ЕС и Чили в повечето области. В резултат на това двете страни изразиха интерес към осъвременяване на Споразумението за асоцииране с цел по-нататъшно подобряване на своите политически и икономически отношения, както и задълбочаване на сътрудничеството и търговията.

На заседание в рамките на срещата на върха между ЕС и Общността на латиноамериканските и карибските държави (CELAC), провела се в Сантяго на 26—27 януари 2013 г., лидерите от ЕС и Чили постигнаха съгласие да проучат възможностите за осъвременяване на Споразумението за асоцииране 10 години след влизането му в сила. През април 2015 г. на 6-ата среща на Съвета по асоцииране ЕС—Чили беше одобрено създаването на съвместна работна група („групата“) по въпросите на осъвременяването на Споразумението за асоцииране. Целта на групата бе да проведе подготвително проучване, като определи равнището на амбиция за започване на преговори за осъвременяване на Споразумението за асоцииране във всички области. Групата създаде две подгрупи, едната от които отговаря за политическите въпроси и сътрудничеството, а другата — за търговията. Подгрупите приключиха работата си на 14-ото заседание на Комитета по асоцииране ЕС—Чили, проведено на 31 януари 2017 г.

На 13 ноември 2017 г. Съветът прие решение за упълномощаване на Европейската комисия и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да започнат преговори за осъвременено споразумение с Чили, което да замени Споразумението за асоцииране 2 .

Преговорите започнаха официално на 16 ноември 2017 г. Те бяха проведени в консултация с работната група на Съвета „Латинска Америка и Карибите“. С Комитета по търговска политика бяха проведени консултации относно свързаните с търговията части на споразумението. Европейският парламент бе информиран относно изхода на преговорите.

ЕС и Чили достигнаха до политическото приключване на преговорите на 9 декември 2022 г. в Брюксел. Осъвременяването на съществуващото Споразумение за асоцииране между ЕС и Чили се основава на два правни инструмента:

1.УРС, приложено към настоящото предложение, което включва: а) стълб „Политика и сътрудничество“; и б) стълб „Търговия и инвестиции“ (включително разпоредби за защита на инвестициите); както и

2.Временно споразумение за търговия между Европейския съюз и Република Чили („ВСТ“), обхващащо либерализирането на търговията и инвестициите. ВСТ ще престане да се прилага, когато УРС влезе в сила.

УРС обхваща стандартните клаузи на ЕС относно правата на човека, Международния наказателен съд (МНС), оръжията за масово унищожение (ОМУ), малките оръжия и леките въоръжения (МОЛВ) и борбата с тероризма. Обхванати са и области като здравеопазването, околната среда, изменението на климата, управлението на океаните, енергетиката, данъчното облагане, образованието и културата, труда, заетостта и социалните въпроси, науката и технологиите, транспорта. В УРС са разгледани също така въпроси като правното сътрудничество, върховенството на закона, изпирането на пари и финансирането на тероризма, организираната престъпност и корупцията. В частта „Търговия“ от УРС се разширява обхватът на настоящата двустранна търговска рамка и тя се адаптира към новите политически и икономически предизвикателства в световен мащаб, към новата реалност на партньорството между ЕС и Чили и към равнището на амбиция на наскоро сключените търговски споразумения и проведените преговори от ЕС и Чили.

Със споразумението се установява институционална рамка, съставена от Съвместния съвет, Съвместния комитет, както и подкомитети и други органи, които да подпомагат Съвместния съвет. В споразумението се предвижда механизъм за изпълнение на задълженията, чрез който да се предприемат действия, в случай че една от страните не изпълнява задълженията, поети по силата на УРС.

•Съгласуваност с действащите разпоредби в тази област на политиката

УРС е в пълно съответствие с цялостната визия на ЕС за партньорството му с Латинска Америка и Карибите, очертана в съвместното съобщение до Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз, „Латинска Америка и Карибският басейн — с обединени сили за общо бъдеще“, прието на 17 април 2019 г. То също така отговаря на работната програма на Комисията на ЕС за 2023 г. (По-силна Европа на световната сцена).

Освен това частта „Търговия и инвестиции“ от УРС е изцяло в съответствие със стратегията „Търговията — за всички“ от октомври 2015 г. чрез закрепването на търговската и инвестиционната политика в европейски и универсални стандарти и ценности, редом с основните икономически интереси, като се набляга повече върху устойчивото развитие, правата на човека, отклонението от данъчно облагане, защитата на потребителите и отговорната и справедлива търговия.

УРС предоставя осъвременена всеобхватна правна рамка за отношенията между ЕС и Чили и заменя настоящото Споразумение за асоцииране, включително всяко последващо решение на неговите институционални органи. През годините ЕС и Чили сключиха няколко двустранни секторни споразумения, включително Споразумението относно търговията с вина и Споразумението относно търговията със спиртни и ароматизирани напитки (наричани по-долу „споразуменията относно вината и спиртните напитки“) във връзка с взаимното признаване и защита на наименованията на вината и спиртните напитки, подписани в Брюксел. Споразуменията относно вината и спиртните напитки, които преди това бяха приложени към Споразумението за асоцииране 3 , са включени в УРС.

 •Съгласуваност с други политики на Съюза

Освен това към УРС и към ВСТ са приложени съвместни изявления за търговията и устойчивото развитие, в които се предвижда, че с влизането в сила на ВСТ страните ще започнат процес на официален преглед на аспектите на ВСТ в областта на търговията и устойчивото развитие, за да обмислят включването, ако е целесъобразно, на допълнителни разпоредби, които може да се смятат за подходящи от всяка от страните към съответния момент, включително в контекста на съответните промени на вътрешната им политика и на неотдавнашната им практика в областта на международните договори. Тези допълнителни разпоредби могат да се отнасят по-специално до по-нататъшното укрепване на механизма за прилагане на глава „Търговия и устойчиво развитие“, включително възможността за прилагане на етап на спазване на изискванията , както и подходящи мерки за противодействие като крайна мярка. Без да се засяга резултатът от прегледа, страните също така ще разгледат възможността за включване на Парижкото споразумение относно изменението на климата като съществен елемент от споразуменията в бъдеще.

2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ

•Правно основание

Материалноправно основание

Материалноправното основание за решение съгласно член 218, параграф 6 от ДФЕС зависи преди всичко от целта и съдържанието на споразумението. Според съдебната практика, ако при проверка на дадена мярка на ЕС стане ясно, че тази мярка има две цели или се състои от два елемента, и ако една от целите или един от елементите се отличава като основен или водещ, а другият е само второстепенен, мярката трябва да има едно-единствено правно основание, а именно това правно основание, което се изисква за основната или водещата цел или основния или водещия елемент.

Ако обаче по изключение се установи, че с мярката се преследват едновременно няколко цели или тя има няколко съставни елемента, които са неразривно свързани, без една от целите или един от елементите да бъдат акцесорни по отношение на друга цел или друг елемент, поради което са приложими различни разпоредби от Договора, тогава мярката трябва да се основава на съответните различни правни основания (вж. в този смисъл решение от 10 януари 2006 г. по дело Комисия/Парламент и Съвет, C-178/03, EU:C:2006:4, т. 42 и 43; решение от 11 юни 2014 г. по дело Комисия/Съвет, C-377/12, EU:C:2014:1903, т. 34; решение от 14 юни 2016 г. по дело Парламент/Съвет, C-263/14, EU:C:2016:435, т. 44 и решение от 4 септември 2018 г. по дело Комисия/Съвет (Казахстан), C-244/17, ECLI:EU:C:2018:662, т. 40).

В член 218, параграф 6, буква а), подточка iii) от ДФЕС се предвижда, че когато дадено споразумение създава специфична институционална рамка чрез организиране на процедури за сътрудничество, Съветът приема решение за сключване на споразумението, след като получи одобрението на Европейския парламент.

Член 218, параграф 8 от ДФЕС предвижда Съветът да действа с квалифицирано мнозинство, с изключение на случаите, изброени в член 218, параграф 8, втора алинея от ДФЕС, когато Съветът действа с единодушие. Като се има предвид фактът, че водещите елемента на споразумението са търговската политика, транспорта и икономическото, финансовото и техническото сътрудничество с трети държави, правилото за гласуване за този конкретен случай е квалифицирано мнозинство.

•Субсидиарност (при неизключителна компетентност)

На 13 ноември 2017 г. Съветът прие решение за упълномощаване на Европейската комисия и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да започнат преговори за осъвременено споразумение с Чили, което да замени Споразумението за асоцииране.

Тези части от УРС, които попадат в компетенциите на ЕС, споделени с държавите членки, обхващат области на политиката и елементи, които могат да бъдат предмет на външни действия на равнището на Съюза. В областите на политиката, в които са предприети регулаторни действия на равнището на Съюза, външното упражняване от страна на Съюза на съответната компетентност е неизбежно (член 3, параграф 2 от ДФЕС). В допълнение, за да се постигне съдържателно сътрудничество, както и по-силна преговорна позиция спрямо Чили, беше преценено, че действията на равнището на Съюза са по-желателни от действията на равнището на отделни държави членки. Поради това действията на равнището на Съюза се смятат за по-ефективни от действията на национално равнище..

•Пропорционалност

Тази инициатива е пряко насочена към постигането на целите на Съюза в областта на външната дейност и допринася за политическия приоритет „ЕС като по-силен участник на световната сцена“. Тя е в съответствие с ориентацията на Глобалната стратегия на ЕС за взаимодействие с други държави и за обновяване на нашите външни партньорства по отговорен начин с цел постигане на външните приоритети на ЕС. Тя допринася за постигане на целите на ЕС по отношение на търговското, икономическото и техническото сътрудничество с трети държави.

Преговорите относно УРС с Чили бяха проведени в съответствие с насоките за водене на преговори, определени от Съвета. Резултатът от преговорите не надхвърля необходимото за постигане на целите на политиката, определени в насоките за водене на преговори.

•Избор на инструмент

3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

•Последващи оценки/проверки за пригодност на нормативната уредба

Тези оценки показаха, че макар към онзи момент съществуващият търговски стълб да е бил широкообхватен, има възможност за по-нататъшно подобряване на правилата и постигане на по-голям достъп до пазара. Стигна се също така до заключението, че е необходимо Споразумението за асоцииране да се актуализира в съответствие с развитието на търговската среда в световен мащаб.

Освен това Комисията възложи „Оценка на въздействието върху устойчивостта в подкрепа на преговорите за осъвременяване на търговската част от Споразумението за асоцииране с Чили“, която приключи през май 2019 г.

•Консултации със заинтересованите страни

В контекста на оценката на въздействието ГД „Търговия“ проведе консултации относно осъвременяването със заинтересованите страни, включително предприятия, заинтересовани страни от гражданското общество, НПО, профсъюзи, както и търговски асоциации, търговски камари и други частни интереси. Тези консултации със заинтересованите страни включваха различни консултативни дейности, включително открита публична онлайн консултация.

Тези външни проучвания и консултациите, проведени в контекста на тяхната подготовка, осигуриха осведомителен материал, който бе от голямо значение за Комисията при преговорите относно УРС.

По време на преговорите бяха организирани и срещи за информиране на организациите на гражданското общество за състоянието на преговорите и за обмен на мнения относно осъвременяването.

Преговорите бяха проведени след консултация с работната група на Съвета „Латинска Америка и Карибите“ относно политическите аспекти и аспектите на сътрудничеството на споразумението и след консултация с Комитета по търговска политика относно търговските аспекти на споразумението като специалния комитет, определен от Съвета в съответствие с член 218, параграф 4 от ДФЕС. Европейският парламент и Европейският икономически и социален комитет също бяха редовно информирани чрез Комисията по международна търговия (INTA), по-специално нейната група за наблюдение на Чили, и чрез Комисията по външни работи. Текстовете, по които постепенно се постигаше съгласие по време на преговорите, бяха предоставяни на двете институции в хода на целия преговорен процес.

•Събиране и използване на експертни становища

 •Оценка на въздействието

Освен това оценката на въздействието върху устойчивостта (ОВУ), извършена по време на преговорите, предоставя цялостна оценка на потенциалните икономически, социални и екологични въздействия от увеличената либерализация на търговията съгласно УРС в ЕС и Чили. В ОВУ също така се анализират потенциалните въздействия на осъвременяването върху правата на човека и върху производствения сектор, селскостопанския сектор и сектора на услугите.

•Пригодност и опростяване на законодателството

•Основни права

4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ

•Планове за изпълнение и механизми за мониторинг, оценка и докладване

•Обяснителни документи (за директивите)

•Подробно разяснение на отделните разпоредби на предложението

УРС също така включва механизъм за консултации с гражданското общество, който обхваща цялото споразумение, с което се дава възможност за изслушване на гражданското общество от двете страни по всички разпоредби в споразумението.

·Политически диалог, външна политика, международен мир и сигурност, управление и права на човека

·Правосъдие, свобода и сигурност

·Устойчиво развитие

·Икономическо, социално и културно партньорство

·Други области (макроикономически политики, данъчни въпроси, потребителска политика, обществено здраве, спорт и физическа активност)

·Модернизация на държавата и обществените услуги, децентрализация, регионална политика и междуинституционално сътрудничество

Акцентът се поставя върху широк спектър от ключови въпроси, включително опазването на околната среда, изменението на климата, устойчивата енергия, управлението на океаните, върховенството на закона, правата на човека и правата на жените, отговорното бизнес поведение, трудовите права и намаляването на риска от бедствия. Разпоредбите в част II ще дадат възможност за по-координирани и общи действия в нови области, като общественото здравеопазване, модернизацията на държавата, управлението на миграционните потоци, неразпространението на оръжия за масово унищожение, изпирането на пари или финансирането на тероризъм и киберпрестъпността.

Това ще доведе до по-силно партньорство в световен мащаб, например по отношение на Програмата до 2030 г., действията срещу изменението на климата, управлението на океаните и по въпросите на глобалното демократично управление и правата на човека, международната миграция, мира и сигурността.

Целите на разпоредбите на този протокол са предотвратяване на корупцията в търговията и инвестициите чрез различни мерки, по-специално чрез насърчаване на почтеността в частния и публичния сектор, засилване на вътрешния контрол, външен одит и финансово отчитане, както и засилване на борбата срещу корупцията, която се води вече чрез международни конвенции, по-специално Конвенцията на ООН срещу корупцията.

Във връзка с това страните потвърждават ангажимента си за инкриминиране на корупцията за държавните служители, както и за разглеждане на възможността за инкриминиране на корупцията за предприятията. Двете страни се споразумяха за налагане на определени санкции с цел справяне с изпирането на пари.

В протокола се насърчава и активното участие на гражданското общество в предотвратяването на корупцията и борбата с нея. В него се предвижда също така механизъм за консултации в случай на несъгласие относно тълкуването или прилагането на разпоредбите за борба с корупцията.

В съответствие с целите, определени в указанията за водене на преговори, в част III от УРС се предлага следното:

·Подобрен пазарен достъп за износ на селскостопански и рибни продукти и подобрени правила

·Опростени правила за произход

·Осъвременени и опростени гранични процедури

·Гарантиране на справедлива търговия и условия за стопанска дейност

·Гарантиране на устойчивостта

·Акцент върху нуждите на по-малките предприятия

·Възможности за доставчиците на услуги и правила за цифровата търговия

·Насърчаване на инвестициите

·Достъп до публичните търгове в Чили

·Установяване на по-добра защита на иновациите и творческите произведения

·Гарантиране на безопасна и устойчива търговия със селскостопански хранителни продукти

·Гарантиране, че техническите правила, стандарти и процедури за оценка на съответствието са недискриминационни и не създават ненужни пречки пред търговията

·Прозрачност и добри регулаторни практики

·Съвременни процедури за уреждане на спорове

Споразумението предвижда възможността да се прилага временно изцяло или частично. То се сключва за неопределен период от време и заменя Споразумението за асоцииране и Временното споразумение за търговия.

2023/0260 (NLE)

Предложение за

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

относно сключването, от името на Европейския съюз, на Усъвършенстваното рамково споразумение между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Чили, от друга страна

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 91, параграф 1, член 100, параграф 2 и членове 207 и 212 във връзка с член 218, параграф 6, буква а) от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

като взе предвид одобрението на Европейския парламент 7 ,

като има предвид, че:

(1)В съответствие с Решение № [XX] 8 на Съвета Усъвършенстваното рамково споразумение между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Чили, от друга страна („Споразумението“), беше подписано на [XX XXX 2023 г.], при условие че Споразумението бъде сключено на по-късна дата. На същия ден Европейският съюз и Чили одобриха също така Съвместното изявление относно разпоредбите за търговията и устойчивото развитие, съдържащи се в Усъвършенстваното рамково споразумение между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Чили, от друга страна („Съвместното изявление“).

(2)Споразумението и Съвместното изявление следва да бъдат одобрени от името на Съюза.

(3)Съгласно член 218, параграф 7 от Договора за функционирането на Европейския съюз е целесъобразно Комисията да бъде упълномощена да одобри от името на Съюза позицията, която трябва да се заеме по отношение на някои изменения на Споразумението, които трябва да се приемат чрез опростена процедура съгласно членове 28.20 и 41.7, параграф 14 от Споразумението и от орган, създаден със Споразумението съгласно член 32.34 и член 8.5, параграф 1, буква а), подточка x) от Споразумението.

(4)В рамките на Съюза Споразумението, в съответствие с член 41.10 от него, не предоставя права, нито налага задължения на лица, различни от правата и задълженията, възникнали между страните по силата на международното публично право,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

1. Споразумението е одобрено от името на Съюза.

2. Съвместното изявление е одобрено от името на Европейския съюз.

3. Текстовете на Споразумението и на Съвместното изявление са приложени към настоящото решение.

Член 2

За целите на член 28.20 от Споразумението измененията или поправките по отношение на приложения 28-A и 28-Б към Споразумението се одобряват от Комисията от името на Съюза.

Член 3

За целите на член 32.34 и член 8.5, параграф 1, буква а), подточка x) от Споразумението изменението на приложение 32-В към Споразумението се одобрява от Комисията от името на Съюза.

Член 4

За целите на член 41.7, параграф 14 от Споразумението изменението на допълненията към Споразумението относно търговията с вина в приложение V към Споразумението за асоцииране, подписано от Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Чили, от друга страна, на 18 ноември 2002 г. („Споразумението за асоцииране“), включено в Споразумението, се одобрява от Комисията от името на Съюза.

За целите на член 41.7, параграф 14 от Споразумението изменението на допълненията към Споразумението за спиртни и ароматизирани напитки в приложение VI към Споразумението за асоцииране, включено в Споразумението, се одобрява от Комисията от името на Съюза.

Член 5

Комисията се оправомощава да посочи лицето(ата), упълномощено(и) да извърши(ат) от името на Съюза нотификациите, предвидени в член 41.5, параграф 1 от глава 41 от Споразумението, за да изрази съгласието на Съюза да се обвърже със Споразумението.

Член 6

Настоящото решение влиза в сила в […] ден от приемането му.

Съставено в Брюксел на […] година.

(1)    OВ L 26, 31.1.2003 г..

(2)    JOIN/2017/019 final.

(3)    Споразуменията са изменени през 2005 г., 2006 г., 2009 г. и последно през 2022 г. (ОВ C287/19 от 28 юли 2022 г.).

(4)    Чили не е получател на официална помощ за развитие в съответствие с критериите, определени от Комитета на ОИСР за подпомагане на развитието за периода 2022 г. и 2023 г.

(5)     https://policy.trade.ec.europa.eu/analysis-and-assessment/sustainability-impact-assessments_en#chile

(6)     https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX:52017SC0173

(7)    ОВ С [...], [...] г., стр. [...].

(8)    [Да се вмъкне препратка].

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 5.7.2023

COM(2023) 432 final

ПРИЛОЖЕНИЕ

към

Предложение за РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

за сключване от името на Европейския съюз на Усъвършенстваното рамково споразумение между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Чили, от друга страна.

УСЪВЪРШЕНСТВАНО РАМКОВО СПОРАЗУМЕНИЕ  
МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И НЕГОВИТЕ ДЪРЖАВИ ЧЛЕНКИ,  
ОТ ЕДНА СТРАНА,  
И РЕПУБЛИКА ЧИЛИ,  
ОТ ДРУГА СТРАНА

ПРЕАМБЮЛ

КРАЛСТВО БЕЛГИЯ,

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,

ЧЕШКАТА РЕПУБЛИКА,

КРАЛСТВО ДАНИЯ,

ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ,

РЕПУБЛИКА ЕСТОНИЯ,

ИРЛАНДИЯ,

РЕПУБЛИКА ГЪРЦИЯ,

КРАЛСТВО ИСПАНИЯ,

ФРЕНСКАТА РЕПУБЛИКА,

РЕПУБЛИКА ХЪРВАТИЯ,

ИТАЛИАНСКАТА РЕПУБЛИКА,

РЕПУБЛИКА КИПЪР,

РЕПУБЛИКА ЛАТВИЯ,

РЕПУБЛИКА ЛИТВА,

ВЕЛИКОТО ХЕРЦОГСТВО ЛЮКСЕМБУРГ,

УНГАРИЯ,

РЕПУБЛИКА МАЛТА,

КРАЛСТВО НИДЕРЛАНДИЯ,

РЕПУБЛИКА АВСТРИЯ,

РЕПУБЛИКА ПОЛША,

ПОРТУГАЛСКАТА РЕПУБЛИКА,

РУМЪНИЯ,

РЕПУБЛИКА СЛОВЕНИЯ,

СЛОВАШКАТА РЕПУБЛИКА,

РЕПУБЛИКА ФИНЛАНДИЯ,

КРАЛСТВО ШВЕЦИЯ,

договарящи страни по Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз, наричани по-нататък „държавите членки“,

както и

ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ,

   от една страна,

и

РЕПУБЛИКА ЧИЛИ, наричана по-нататък „Чили“,

   от друга страна,

наричани заедно по-нататък „страните“,

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД силните културни, политически и икономически връзки и връзки на сътрудничество, които ги обединяват,

КАТО ОТНОВО ПОТВЪРЖДАВАТ ангажимента си към демократичните принципи, правата на човека и основните свободи, върховенството на закона и доброто управление, както и към постигането на устойчиво развитие и борбата с изменението на климата, които представляват основата на тяхното партньорство и сътрудничество,

КАТО СПОДЕЛЯТ виждането, че разпространението на оръжия за масово унищожение и средства за доставянето им както на държавни, така и на недържавни субекти, представлява една от най-сериозните заплахи за международния мир и сигурност,

КАТО ОТЧИТАТ значителния принос към засилването на тези връзки, направен от Споразумението за асоцииране между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Република Чили, от друга страна, подписано в Брюксел на 18 ноември 2002 г.,

КАТО ПОДЧЕРТАВАТ цялостния характер на своите отношения и важността на осигуряването на последователна рамка за тяхното по-нататъшно развитие,

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД ангажимента си да осъвременят действащото Споразумение за асоцииране, за да бъдат отразени новите политически и икономически реалности и напредъкът, постигнат в партньорството им,

КАТО ПРИЗНАВАТ значението на силната и ефективна многостранна система, основана на международното право, за запазването на мира, предотвратяването на конфликти и укрепването на международната сигурност, както и за справянето с общите предизвикателства,

КАТО ПОТВЪРЖДАВАТ ангажимента си да укрепват сътрудничеството по двустранни, регионални и световни въпроси от общ интерес и да използват всички налични инструменти за насърчаването на дейности, предназначени за развитие на активно и реципрочно международно сътрудничество,

КАТО ПРИВЕТСТВАТ приемането и призовават за прилагането на Рамковата програма от Сендай за намаляване на риска от бедствия за периода 2015—2030 г., приета на Третата световна конференция на ООН в Сендай на 18 март 2015 г.; Програмата за действие от Адис Абеба, приета на Третата международна конференция за финансиране на развитието в Адис Абеба на 13—16 юли 2015 г., Резолюция 70/1, приета от Общото събрание на ООН на 25 септември 2015 г., съдържаща заключителния документ „Да преобразим нашия свят: Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и 17-те цели за устойчиво развитие“ („Програмата до 2030 г.“), Парижкото споразумение към Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, сключено в Париж на 12 декември 2015 г. („Парижкото споразумение"), Новата програма за градовете, приета по време на Конференцията на ООН по въпросите на жилищното настаняване и устойчивото градско развитие (Хабитат III) в Кито на 20 октомври 2016 г. („Новата програма за градовете“), и ангажиментите на Световната хуманитарна среща на върха, приети на Световната хуманитарна среща на върха в Истанбул на 23—24 май 2016 г.,

КАТО ПОТВЪРЖДАВАТ ОТНОВО своя ангажимент за насърчаване на устойчивото развитие в неговото икономическо, социално и екологично измерение, своя ангажимент за развитие на международната търговия по такъв начин, че да допринася за устойчивото развитие в тези три измерения, които са признати като дълбоко взаимосвързани и взаимно подсилващи се, както и своя ангажимент да насърчават постигането на целите на Програмата до 2030 г.,

КАТО ПОТВЪРЖДАВАТ ОТНОВО ангажимента си да разширяват и разнообразяват търговските си отношения в съответствие със Споразумението от Маракеш за създаване на Световната търговска организация, сключено в Маракеш на 15 април 1994 г., и конкретните цели и разпоредби, изложени в част III от настоящото споразумение,

КАТО ЖЕЛАЯТ да укрепят икономическите си отношения, по-специално търговските и инвестиционните си отношения, чрез засилване и подобряване на достъпа до пазара и допринасяне за икономическия растеж, като същевременно имат предвид необходимостта от повишаване на осведомеността относно икономическото и социалното въздействие на екологичните щети, неустойчивите модели на производство и потребление и свързаното с тях въздействие върху човешкото благосъстояние,

УБЕДЕНИ, че настоящото споразумение ще създаде климат, благоприятстващ развитието на устойчиви икономически отношения между тях, по-специално в секторите на търговията и инвестициите, които са от съществено значение за осъществяването на икономическото и социалното развитие, технологичните иновации и модернизацията,

КАТО ПРИЗНАВАТ, че разпоредбите на настоящото споразумение защитават инвестициите и инвеститорите и са предназначени да стимулират взаимноизгодната стопанска дейност, без да се накърнява правото на страните да приемат специална нормативна уредба в защита на обществения интерес в рамките на своите територии,

КАТО ПРИЗНАВАТ тясната връзка между иновациите и търговията, както и значението на иновациите за икономическия растеж и социалното развитие, и като също така потвърждават своя интерес да насърчават по-високи нива на сътрудничество в областта на иновациите, научните изследвания, науката, технологиите, транспорта и други свързани области, както и като насърчават участието на публичния и частния сектор,

КАТО ПОТВЪРЖДАВАТ ангажимента си за засилено сътрудничество в областта на правосъдието, свободата и сигурността,

КАТО ПРИЗНАВАТ взаимните ползи от по-силното сътрудничество в областта на образованието, околната среда, културата, научните изследвания и иновациите, заетостта и социалните въпроси, здравето и други области от общ интерес,

КАТО ИЗРАЗЯВАТ решимостта си да продължат да засилват своите отношения посредством нови споразумения за сътрудничество, както и решимостта си това сътрудничество да се осъществява в полза на трети държави, както е заложено в меморандума за разбирателство за международно сътрудничество, подписан от страните през 2015 г., и чрез непрекъснатото участие на Чили в регионалните програми на Европейския съюз,

КАТО ПРИПОМНЯТ значението на различните споразумения, подписани от Европейския съюз и Чили, чрез които се насърчи политическият диалог и сътрудничеството във всички секторни области на отношенията между страните и се увеличиха търговията и инвестициите,

КАТО ОТБЕЛЯЗВАТ, че ако страните решат в рамките на настоящото споразумение да сключат специални споразумения в областта на свободата, сигурността и правосъдието, които Европейският съюз може да сключва съгласно част трета, дял V от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), разпоредбите на тези бъдещи специални споразумения няма да обвързват Ирландия, освен ако Европейският съюз, едновременно с Ирландия по отношение на съответните им предходни двустранни отношения, не уведоми Чили, че тези бъдещи специални споразумения обвързват Ирландия като част от Европейския съюз в съответствие с Протокол № 21 относно позицията на Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към Договора за Европейския съюз (ДЕС) и ДФЕС. Също така всички последващи вътрешни мерки на Европейския съюз, които се приемат за изпълнение на настоящото споразумение по силата на част трета, дял V от ДФЕС, няма да обвързват Ирландия, освен ако тя е уведомила за желанието си да участва в такива мерки или да ги приеме в съответствие с Протокол № 21. Като отбелязват също, че тези бъдещи специални споразумения или последващи вътрешни мерки на Европейския съюз попадат в приложното поле на Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към ДЕС и ДФЕС,

СЕ СПОРАЗУМЯХА ЗА СЛЕДНОТО:

ЧАСТ I

ОБЩИ ПРИНЦИПИ И ЦЕЛИ

ГЛАВА 1

ОБЩИ ПРИНЦИПИ И ЦЕЛИ

ЧЛЕН 1.1

Цели на настоящото споразумение

Целите на настоящото споразумение са:

а)    потвърждаване отново на асоциирането между страните въз основа на засилено партньорство, подобрен политически диалог и засилено сътрудничество по въпроси от взаимен интерес, включително иновации във всички приложими области;

б)    поощряване на засилена търговия и инвестиции между страните чрез разширяване и разнообразяване на техните икономически и търговски отношения, което следва да допринесе за по-висок и по-устойчив икономически растеж и за подобряване на качеството на живот; както и

в)    засилване на съществуващите отношения на сътрудничество между страните, включително международно сътрудничество за устойчиво развитие и поощряване на съвместна работа, с цел да се допринесе за изпълнението на Програмата до 2030 г.

ЧЛЕН 1.2

Общи принципи

1.    Страните потвърждават силната си подкрепа за принципите, заложени в Устава на Организацията на обединените нации.

2.    Зачитането на демократичните принципи, правата на човека и основните свободи, установени във Всеобщата декларация за правата на човека, приета от Общото събрание на ООН на 10 декември1948 г., и други международни инструменти за правата на човека, по които страните са страна, и на принципите на върховенството на закона и доброто управление, които са в основата на вътрешните и международните политики на двете страни, представлява основен елемент от настоящото споразумение.

3.    Страните споделят становището, че разпространението на оръжия за масово унищожение и средствата за доставянето им, както за държавни, така и за недържавни образувания, представлява сериозна заплаха за международната стабилност и сигурност.

4.    Страните потвърждават ангажираността си да продължат да насърчават устойчивото развитие във всичките му измерения, да допринасят за постигане на целите на устойчивото развитие, по които е постигнато международно съгласие, включително да си сътрудничат за намиране на решение на глобалните предизвикателства, свързани с околната среда.

5.    Страните потвърждават своя ангажимент за включване в своите политики на равенството между половете и овластяването на жените и момичетата.

6.    Страните потвърждават отново своята подкрепа за Декларацията на ООН за правата на коренното население, приета на 13 септември 2007 г., и своите ангажименти да зачитат културното многообразие и да защитават правата на коренното население.

7.    Страните изпълняват настоящото споразумение въз основа на споделени ценности, включително принципите на диалог, взаимно уважение, равноправно партньорство, многостранно сътрудничество, консенсус и зачитане на международното право.

ЧЛЕН 1.3

Определения

За целите на настоящото споразумение:

а)    „Споразумение за асоцииране“ означава Споразумението за асоцииране между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Република Чили, от друга страна, подписано в Брюксел на 18 ноември 2002 г.;

б)    „Временно търговско споразумение“ означава временното споразумение за търговия между Европейския съюз, от една страна, и Република Чили, от друга страна, което предстои да бъде сключено;

в)    „трета държава“ означава държава или територия извън териториалното приложение на настоящото споразумение, както е определено в член 41.2; както и

г)    „Виенска конвенция за правото на договорите“ означава Виенската конвенция за правото на договорите, съставена във Виена на 23 май 1969 г.

ЧАСТ ІІ

ПОЛИТИЧЕСКИ ДИАЛОГ И СЪТРУДНИЧЕСТВО

ГЛАВА 2

ПОЛИТИЧЕСКИ ДИАЛОГ, ВЪНШНА ПОЛИТИКА, МЕЖДУНАРОДЕН МИР  
И СИГУРНОСТ, УПРАВЛЕНИЕ И ПРАВА НА ЧОВЕКА

ЧЛЕН 2.1

Политически диалог

1.    Страните засилват политическия си диалог и сътрудничеството си на всички равнища чрез обмен и консултации по двустранни, регионални, международни и многостранни въпроси с цел консолидиране на засиленото партньорство.

2.    Целта на политическия диалог е:

а)    насърчаване на развитието на двустранните отношения и засилване на тяхното партньорство;

б)    укрепване на сътрудничеството във връзка с регионалните и глобалните предизвикателства и въпроси;

в)    укрепване на институционалния им капацитет, включително, но не само по отношение на модернизацията на държавата, децентрализация и насърчаването на междуинституционалното сътрудничество.

3.    Политическият диалог между страните може да се провежда в следните форми по взаимно съгласие:

а)    консултации, срещи и посещения на високо равнище;

б)    консултации, срещи и посещения на равнище министри;

в)    редовни срещи на висши служители, включително политически диалог на високо равнище;

г)    секторни диалози, включително чрез обмен на мисии и експерти по въпроси от общ интерес;

д)    обмен на делегации и други контакти между Националния конгрес на Чили и Европейския парламент.

ЧЛЕН 2.2

Борба с разпространението на оръжия за масово унищожение

1.    Страните считат, че разпространението на оръжия за масово унищожение („ОМУ“) и средствата за доставянето им, както за държавни, така и за недържавни субекти, представлява една от най-сериозните заплахи за международната стабилност и сигурност. Ето защо страните се споразумяват да си сътрудничат и да допринасят за борбата срещу разпространението на оръжия за масово унищожение и средствата за доставянето им в пълно съответствие със и прилагане на национално ниво на техните съществуващи задължения по международни договори и споразумения за разоръжаване и неразпространение и други съответни международни задължения. Страните се споразумяват, че настоящият параграф представлява съществен елемент от настоящото споразумение.

2.    Освен това, страните се договарят да си сътрудничат и да допринасят за борбата с разпространението на оръжия за масово унищожение и средствата за тяхното доставяне, като:

а)    предприемат стъпки, както е целесъобразно, за подписване, ратифициране или присъединяване към всички други съответни международни инструменти и за цялостното им прилагане;

б)    установяват ефективна система за национален контрол върху износа, чрез която да се контролират износът и транзитът на стоки, свързани с ОМУ, включително за контрол, упражняван спрямо крайната употреба на технологиите с възможна двойна употреба, и която съдържа ефективни санкции за нарушаване на контрола върху износа.

ЧЛЕН 2.3

Права на човека, върховенство на закона и добро управление

1.    Страните насърчават редовния съдържателен и поставен на широка основа диалог в областта на правата на човека.

2.    Страните си сътрудничат за насърчаването и защитата на правата на човека, включително по отношение на ратифицирането и прилагането на международни инструменти за правата на човека, както и за укрепването на демократичните принципи и върховенството на закона, насърчаването на равенството между половете и борбата с дискриминацията във всичките ѝ форми и на всички основания.

3.    Това сътрудничество може да включва:

а)    подпомагане на разработването и изпълнението на планове за действие в областта на правата на човека;

б)    насърчаване на правата на човека, включително чрез образование и чрез медиите;

в)    укрепване на националните и регионалните институции, свързани с правата на човека, върховенството на закона и доброто управление;

г)    засилване на сътрудничеството с органите на ООН по договорите за правата на човека и специалните процедури на Съвета по правата на човека съгласно общите принципи на международното право в областта на правата на човека;

д)    подобряване на координацията и сътрудничеството в рамките на институциите на ООН, свързани с правата на човека, и съответните регионални и многостранни форуми;

е)    засилване на националния, регионалния и децентрализирания капацитет за прилагане на демократични принципи и практики, включително насърчаване на изборни процеси в съответствие с международните демократични стандарти;

ж)    укрепване на доброто, независимо и прозрачно управление на местно, национално, регионално и световно равнище, насърчаване на отчетността и прозрачността на институциите и подкрепа за участието на гражданите и съпричастността на гражданското общество;

з)    сътрудничество и координация, когато е целесъобразно, включително в трети държави, за укрепване на демократичните принципи, правата на човека и върховенството на закона, което включва наличието на независима съдебна система, равенство пред закона, достъпа на лицата до ефективна правна публична подкрепа, както и правото на справедлив съдебен процес, надлежно провеждане на съдебния процес и достъп до правосъдие;

и)    насърчаване на всеобщото прилагане на международните договори за правата на човека и поощряване на трети страни да изпълняват своите задължения в тази област;

й)     действия за гарантиране на отговорност за нарушенията и злоупотребите с правата на човека и гарантиране на достъп до средства за правна защита на жертвите на тези нарушения и злоупотреби.

ЧЛЕН 2.4

Утвърждаване на равенството между половете и овластяване на жените и момичетата

1.    Страните насърчават равенството между половете, пълноценното упражняване от страна на жените и момичетата на всички права на човека и тяхното овластяване. Те признават необходимостта от равенство между половете и овластяването на жените като самостоятелна цел и като движещ фактор за демокрацията, устойчивото и приобщаващо развитие, мира и сигурността. Страните обменят най-добри практики и проучват допълнителни схеми за сътрудничество и потенциални полезни взаимодействия между съответни инициативи, като например политики и програми, при спазване на международните стандарти и ангажименти, като Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW), приета от Общото събрание на ООН на 18 декември 1979 г., общите препоръки, направени от Комитета за премахване на дискриминацията по отношение на жените, Пекинската декларация и платформа за действие, приета на Четвъртата световна конференция за жените, проведена в Пекин в периода 4―15 септември 1995 г., Програмата за действие, приета на Международната конференция за населението и развитието, проведена в Кайро в периода 5―13 септември 1994 г., и резултатите от конференциите за прегледа ѝ, Резолюция 1325 (2000) на Съвета за сигурност на ООН за Програмата до 2030 г., както и последващите му резолюции относно жените, мира и сигурността, и други международни споразумения, отнасящи се до равенството между половете и човешките права на жените и момичетата, по които те са страна.

2.    Това сътрудничество може да включва:

а)    сътрудничество за постигане на всичките цели за устойчиво развитие, по-специално цел 5 и нейните целеви резултати;

б)    насърчаване, защита и прилагане на всички човешки права на всички жени и момичета; предотвратяване, борба със и наказателно преследване на всички форми на насилие, дискриминация и тормоз срещу жени и момичета както в обществената, така и в частната сфера и активно насърчаване на човешките права на жените и момичетата съгласно съответната международна рамка;

в)    активно насърчаване на системното включване на свързаните с половете аспекти; засилване на диалога и сътрудничеството за насърчаване на равенството между половете и недискриминацията, социалния диалог, защитата и приобщаването, програмата за достоен труд и политиката по заетостта;

г)    подкрепа за разработването и прилагането на национален план за действие във връзка с Резолюция 1325 (2000) на Съвета за сигурност на ООН , както и за изпълнението на Програмата за жените, мира и сигурността, която се състои от Резолюция 1325 (2000) на Съвета за сигурност на ООН и последващите му резолюции;

д)    насърчаване на политическото участие и лидерство на жените, достъпа до качествено образование, икономическо овластяване и лидерство, както и засиленото им участие във всички области на живота, в това число политическата, социалната, икономическата и културната сфера;

е)    укрепване на националните и регионалните институции посредством специални мерки за справяне с проблеми, свързани с насилието над жени, включително предотвратяване на и защита от всички форми на сексуално и основано на пола насилие и тормоз, чрез механизми за разследване и за отговорност, предоставяне на грижи и подкрепа на жертвите и насърчаване на условия за безопасност и сигурност за жените и момичетата;

ж)    ефективно гарантиране, че човешките права на жените и момичетата се насърчават, зачитат и защитават, противодействие срещу всеки вид дискриминация и насилие срещу тях, включително насилие, насочено срещу защитници на човешките права на жените, гарантиране на достъп до правосъдие и предприемане на необходимите стъпки за прекратяване на безнаказаността;

з)    засилване на сътрудничеството със съответните органи на Организацията на обединените нации и други международни организации;

и)    активно насърчаване на анализ от гледна точка на равенството между половете и систематично отчитане на социалните аспекти на пола по всички въпроси, свързани с мира и сигурността, като същевременно се гарантира лидерството и пълноценното участие на жените в мирните процеси, усилията за посредничество, разрешаването на конфликти и изграждането на мира, както и гражданските и военните мисии и операции.

ЧЛЕН 2.5

Международна сигурност и киберпространство

Страните ще засилят своето сътрудничество и обмена на мнения в областта на киберсигурността и по отношение на използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в контекста на международния мир и сигурност, включително относно нормите, принципите на отговорно поведение на държавите, спазването на действащото международно право в областта на киберпространството, разработването на мерки за изграждане на доверие и изграждане на капацитет.

ЧЛЕН 2.6

Борба с тероризма

1.    Страните отново потвърждават значението на борбата с тероризма и си сътрудничат при предотвратяването и неутрализирането на терористични актове в съответствие с международното право и съответното свое законодателство и върховенството на закона. Те правят това по-специално:

а)    като част от цялостното изпълнение на всички относими резолюции на Съвета за сигурност на ООН и Общото събрание на ООН, международни конвенции и инструменти;

б)    като насърчават сътрудничеството между държавите членки на ООН за ефективно изпълнение на Глобалната стратегия на ООН за борба с тероризма, приета от Общото събрание на ООН на 8 септември 2006 г.;

в)    като обменят най-добри практики за предотвратяване на радикализацията, водеща до насилнически екстремизъм, и за противодействие на тероризма;

г)    като обменят информация за терористични групи и поддържащите ги мрежи в съответствие с националното и международното право и като подкрепят, когато е възможно, регионални инициативи за сътрудничество в областта на правоприлагането в борбата срещу тероризма, при което същевременно зачитат изцяло правата на човека, правото на неприкосновеност на личния живот и върховенството на закона.

ЧЛЕН 2.7

Сигурност на гражданите

1.    Страните си сътрудничат в областта на сигурността на гражданите. Те признават, че сигурността на гражданите надхвърля националните и регионалните граници и изисква по-широк диалог и сътрудничество с регионално и двурегионално измерение.

Страните признават значението на борбата с организираната престъпност и трафика на наркотици за повишаване на сигурността на гражданите. Те поемат ангажимент да подпомагат двурегионалните диалози и сътрудничество в областта на сигурността на гражданите.

2.    Страните могат да обменят основан на доказателства опит и най-добри практики относно разработването и изпълнението на политики, свързани с предотвратяването на насилието и престъпността, както и относно системите за измерване и оценка на насилието, престъпността и несигурността.

Страните могат да обменят основани на доказателства най-добри практики относно защитата на жертвите на престъпления в контекста на сигурността на гражданите.

3.    По отношение на превенцията страните могат да насърчават публични политики, насочени към предотвратяване на насилието, със специален акцент върху младежта и половете.

4.    Страните могат да обменят опит и най-добри практики в области като насърчаването на култура на мир и ненасилие, спазването на закона, рехабилитацията, реинтеграцията в обществото, корективното правосъдие. Международните стандарти и норми следва да бъдат отразени в законодателството на страните, уреждащо съответните системи за лишаване от свобода.

ЧЛЕН 2.8

Малки оръжия и леки въоръжения и други конвенционални оръжия

1.    Страните признават, че незаконното производство, трансфер и движение на малки оръжия, леки въоръжения и други конвенционални оръжия, включително боеприпаси за тях, както и прекаленото им натрупване, лошо управление, несигурно съхранение и неконтролирано разпространение продължават да представляват сериозна заплаха за мира и международната сигурност.

2.    Страните се споразумяват да изпълняват своите съответни задължения за борба с незаконната търговия с малки оръжия, леки въоръжения и други конвенционални оръжия, включително боеприпасите за тях, съгласно действащите международни споразумения, Протокола на ООН срещу незаконното производство и трафика на огнестрелни оръжия, техните части, компоненти и боеприпаси, приет на 31 май 2001 г. с Резолюция 55/255 на ООН, и резолюциите на Съвета за сигурност на ООН, както и своите ангажименти в рамките на други международни инструменти, приложими в тази област, като например приетата на 20 юли 2001 г. Програма за действие на ООН за предотвратяване, борба и премахване на незаконната търговия с малки оръжия и леки въоръжения.

3.    Страните признават значението на вътрешните системи за контрол на трансфера на конвенционални оръжия в съответствие със съществуващите международни стандарти и правила. Страните признават значението на прилагането на този контрол по отговорен начин като принос за мира, сигурността и стабилността в международен и регионален план и за намаляване на човешкото страдание, както и за предотвратяване на отклоняването на конвенционални оръжия.

4.    В това отношение страните поемат задължение да прилагат изцяло Договора за търговията с оръжие, приет в Ню Йорк на 2 април 2013 г., и да си сътрудничат в рамките на този договор, включително за насърчаване на всеобщото му приемане и на пълното му прилагане от всички държави членки на ООН.

5.    Ето защо страните се ангажират да си сътрудничат и да гарантират координация, допълване и полезно взаимодействие в усилията си за регулиране или подобряване на регулирането на международната търговия с конвенционални оръжия и за предотвратяване, борба и премахване на незаконната търговия с оръжие.

ЧЛЕН 2.9

Международен наказателен съд

1.    Страните признават, че най-тежките престъпления, които засягат международната общност, не трябва да остават ненаказани, и се стремят да гарантират ефективното разследване и наказателно преследване на тези престъпления чрез предприемане на мерки на национално равнище и чрез засилване на международното сътрудничество, включително с Международния наказателен съд (по-нататък „МНС“)..

2.    Страните насърчават всеобщото ратифициране или присъединяване към Римския статут на Международния наказателен съд (по-нататък „Статутът“) и работят за ефективното му прилагане на национално равнище от държавите страни по МНС. Страните обменят, когато е целесъобразно, най-добри практики относно приемането на вътрешни закони и предприемат мерки за запазване на целостта на Статута.

ЧЛЕН 2.10

Сътрудничество в управлението на международни кризи

1.    Страните потвърждават отново ангажимента си да си сътрудничат за насърчаването на мира и международната сигурност, включително сътрудничество за поставянето на акцент върху равенството между половете в областта на международния мир и сигурност.

2.    Страните координират дейностите по управление на кризи, включително сътрудничество в операции за управление на кризи.

3.    Страните работят за прилагане на Споразумението между Европейския съюз и Република Чили, подписано на 30 януари 2014 г. в Брюксел, за създаване на рамка за участието на Република Чили в операциите на Европейски съюз за управление на кризи.

ГЛАВА 3

ПРАВОСЪДИЕ, СВОБОДА И СИГУРНОСТ

ЧЛЕН 3.1

Съдебно сътрудничество

1.    Страните засилват съществуващото сътрудничество в областта на правната взаимопомощ и екстрадицията въз основа на съответните международни споразумения. Страните укрепват съществуващите механизми и, когато е целесъобразно, обмислят разработването на нови механизми за улесняване на международното сътрудничество в тази област. Това сътрудничество включва, когато е целесъобразно, присъединяването към съответните международни инструменти и тяхното прилагане, както и по-тясно сътрудничество с други съответни международни мрежи за правно сътрудничество.

2.    Страните развиват съдебно сътрудничество по граждански и търговски дела, по-специално относно договарянето, ратифицирането и изпълнението на многостранни конвенции за съдебно сътрудничество по граждански въпроси, включително Конвенциите на Хагската конференция по частно международно право в областта на международното правно сътрудничество и съдебно производство, както и закрилата на децата.

3.    За целите на международното съдебно сътрудничество страните си сътрудничат за насърчаване на използването на електронни средства за предаването на документи, както е целесъобразно, а също и на високи стандарти за защита на личните данни.

ЧЛЕН 3.2

Световен проблем с наркотиците

1.    Страните си сътрудничат, за да гарантират интегриран, балансиран и основан на доказателства подход по въпросите, свързани с наркотиците, с оглед на:

а)    осъществяването на инициативи и на свързаните с тях мерки, насочени към намаляване на търсенето, включително превенция, лечение и реинтеграция в обществото, както и други въпроси, свързани със здравето;

б)    гарантирането на наличието на контролирани вещества и достъпа до тях изключително за медицински и научни цели, като същевременно се предотвратява тяхното отклоняване;

в)    осъществяването на инициативи и на свързаните с тях мерки, свързани с намаляване на предлагането, като например ефективно правоприлагане и отговор по отношение на престъпления, свързани с наркотици, противодействие на изпирането на пари, незаконната търговия с наркотици, включително търговията с наркотици по интернет, и насърчаване на съдебното сътрудничество;

г)    съсредоточаването върху междусекторни въпроси: наркотиците и правата на човека, младежите, децата, пола, жените и общностите, включително чрез мерки за взаимодействие и сътрудничество за насърчаване на разработването на програми и действия за образование и реинтеграция, така че да се създаде възможност за намаляване на търсенето на наркотици и психотропни вещества;

д)    обмен на информация и най-добри практики относно променящите се реалности, тенденции и съществуващи обстоятелства, нововъзникващите и трайните предизвикателства и заплахи, включително относно новите психоактивни вещества; това може да включва намаляване на търсенето на наркотици и съдебно-техническа експертиза на материали, като например иззети прекурсори на наркотични вещества;

е)    укрепването на международното сътрудничество, включително за справяне с проблема с отклоняването на прекурсори на наркотични вещества, основни химични вещества и продукти или препарати, които ги съдържат, използвани за незаконното производство на упойващи вещества, психотропни вещества и нови психоактивни вещества;

ж)    укрепването на алтернативното развитие, регионалното, междурегионалното и международното сътрудничество за балансирана и насочена към развитието политика за контрол на наркотиците.

2.    Страните си сътрудничат за постигането на тези цели, включително, когато е възможно, като насърчават трети държави, които все още не са го направили, да ратифицират и прилагат действащите международни конвенции и протоколи за контрол на наркотиците, по които те са страни. Страните основават действията си на своите приложими закони и разпоредби, на общоприети принципи съгласно съответните конвенции на ООН за контрол на наркотиците и на препоръките, изложени в заключителния документ от проведената през 2016 г. специална сесия на Общото събрание на ООН, посветена на световния проблем с наркотиците, озаглавен „Нашият съвместен ангажимент за ефективно разрешаване и противодействие на световния проблем с наркотиците“, който представлява най-скорошната проява на международен консенсус по отношение на международната политика в областта на наркотиците, за да се направи преглед на изпълнението на поетите ангажименти за съвместно разрешаване и противодействие на световния проблем с наркотиците.

ЧЛЕН 3.3

Международна миграция и убежище

1.    Страните си сътрудничат и обменят мнения в рамките на съответните си закони, разпоредби и компетентности в областта на миграцията, включително законната и незаконната миграция, трафика на хора и незаконното превеждане през границата на мигранти, миграцията и развитието, убежището и международната закрила, връщането, обратното приемане, интеграцията, визите и управлението на границите.

2.    Страните си сътрудничат, включително евентуално чрез техническо сътрудничество, за обмен на информация и добри практики, свързани с политиките, разпоредбите, институциите и гражданското общество, заедно със споделянето на данни и статистика за миграцията.

3.    Страните си сътрудничат за предотвратяване на незаконната миграция и противодействие на незаконното превеждане през границата на мигранти. За тази цел:

а)    Чили приема обратно всички свои граждани, незаконно пребиваващи на територията на държава членка, по искане на последната и освен ако е предвидено друго в специално споразумение, без допълнителни формалности;

б)    всяка държава членка приема обратно всички свои граждани, незаконно пребиваващи на територията на Чили, по искане на последната и освен ако е предвидено друго в специално споразумение, без допълнителни формалности;

в)    държавите членки и Чили осигуряват на своите граждани подходящите документи за целите, посочени в букви а) и б), или приемат използването на европейските пътни документи за връщане;

г)    страните взаимно се споразумяват да договорят специфично споразумение, в което се определят задължения за обратно приемане, включително видове доказателства по отношение на националността. Споразумението може също така да включва задължение за обратно приемане на лица, които са граждани на трети държави, в съответствие с приложимото законодателство на страните.

4.    Страните се ангажират да засилят международното сътрудничество в областта на миграцията във всичките му измерения, включително в рамките на Организацията на обединените нации, особено при справяне с първопричините за незаконната миграция и принудителното разселване на населението, като същевременно зачитат националната компетентност.

ЧЛЕН 3.4

Консулска закрила

Дипломатическите и консулските органи на всяка представена държава членка предоставят защита на всеки гражданин на държава членка, която няма постоянно представителство в Чили, което действително да може да предостави консулска защита в даден случай, като това става при същите условия, които се прилагат към гражданите на представената държава членка.

ЧЛЕН 3.5

Изпиране на пари и финансиране на тероризъм

Страните си сътрудничат с оглед на предотвратяването и борбата с използването на техните финансови институции и определени нефинансови дружества и професии за финансиране на тероризма и изпиране на приходите от престъпна дейност. За целта те обменят информация в рамките на съответното си законодателство и си сътрудничат, за да гарантират ефективното и пълно изпълнение на препоръките на Специалната група за финансови действия (FATF). Това сътрудничество може да включва, наред с другото, възстановяването, изземването, конфискуването, проследяването, установяването и връщането на активи или финансови средства, придобити в резултат на престъпна дейност.

ЧЛЕН 3. 6

Правоприлагане и борба с корупцията и транснационалната организирана престъпност

1.    Страните си сътрудничат и обменят мнения относно борбата с транснационалната организирана икономическа и финансова престъпност, трафика на наркотици и незаконните наркотици, трафика на хора и други свързани с него форми на експлоатация, корупцията, фалшифицирането, контрабандата и незаконните сделки чрез спазване на поетите от тях взаимни международни задължения в тази област, включително по отношение на правната взаимопомощ и ефективното сътрудничество при възстановяването на активи или средства, придобити от престъпна дейност.

2.    Страните ще обменят основан на доказателства опит и най-добри практики за разработването и прилагането на политики, свързани с борбата с корупцията и транснационалната организирана престъпност.

3.    Страните развиват диалог и сътрудничество в областта на правоприлагането, включително чрез продължаващо стратегическо сътрудничество с Европол, както и стратегическо съдебно сътрудничество, включително чрез Евроюст.

4.    Страните се стремят да си сътрудничат в рамките на международни форуми за насърчаване, по целесъобразност, на придържането към и прилагането на Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу транснационалната организирана престъпност, приета на 15 ноември 2000 г. с Резолюция 55/25 на ООН, и протоколите към нея.

5.    Страните насърчават прилагането на Конвенцията на ООН срещу корупцията, приета на 31 октомври 2003 г. с Резолюция 58/4 на ООН, и механизма за преглед на прилагането на Конвенцията на ООН срещу корупцията, създаден от Конференцията на държавите страни по Конвенцията на ООН срещу корупцията, проведена в Доха в периода 9—13 ноември 2009 г. („механизъм за преглед“), включително като се придържат към принципа на прозрачност и участието на гражданското общество в механизма за преглед на прилагането.

6.    Страните признават значението на борбата с корупцията в международната търговия и инвестициите и за тази цел се споразумяват по отношение на по-подробните разпоредби, предвидени в Протокола относно предотвратяването на корупцията и борбата с нея, който е приложен към настоящото споразумение.

7.    По отношение на борбата с корупцията, страните се споразумяват по-специално:

а)    да обменят съответна информация и най-добри практики по въпроси като почтеност, обществена прозрачност и борба с корупцията;

б)    да обменят информация и най-добри практики, включително кампании за повишаване на осведомеността и образователни методи относно борбата с корупцията.

ЧЛЕН 3.7

Киберпрестъпност

1.    Страните приемат, че киберпрестъпността е световен проблем, който изисква решение на световно равнище.

2.    Страните ще засилят сътрудничеството си за предотвратяване и борба с киберпрестъпността. За тази цел те ще обменят информация и най-добри практики в съответствие със съответните си закони и международни ангажименти, като например Конвенцията на Съвета на Европа за престъпления в кибернетичното пространство, подписана в Будапеща на 23 ноември 2001 г. („Будапещенска конвенция“), по начин, който напълно зачита правата на човека, и в рамките на своята отговорност.

3.    Страните ще обменят информация относно образованието и обучението на следователи и други професионалисти или прокурори, специализирани в компютърни престъпления и цифрова криминалистика, и могат да извършват съвместни дейности по обучение в полза една на друга или на трети страни.

4.    Страните се стремят да работят съвместно, когато е целесъобразно, за оказването на помощ и подкрепа на други държави в разработването на подходящи закони, политики, практики, образование и обучение, съвместими с Будапещенската конвенция и признаващи я като международен стандарт в предотвратяването и борбата с киберпрестъпността.

ЧЛЕН 3.8

Защита на личните данни

1.    Страните признават значението на защитата на основните права на неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни. Страните си сътрудничат, за да гарантират зачитането на тези основни права, включително в областта на правоприлагането и при предотвратяването и борбата с тероризма и други тежки транснационални престъпления.

2.    Страните си сътрудничат за насърчаване на високо равнище на защита на личните данни. Сътрудничеството на двустранно и многостранно равнище може да включва изграждане на капацитет, техническа помощ, обмен на информация и експертен опит и сътрудничество чрез регулаторни партньори в международни органи по взаимно съгласие на страните.

ГЛАВА 4

УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ

ЧЛЕН 4.1

Устойчиво развитие

1.    Страните насърчават устойчивото развитие в трите му измерения ― социално, икономическо и екологично, по приобщаващ и балансиран начин чрез диалог, съвместни действия, споделянето на най-добри практики, добро управление на всички равнища, съгласувани национални стратегии за устойчиво развитие и мобилизирането на финансови ресурси, като се използват по възможно най-добър начин действащите и бъдещите инструменти.

2.    Страните предприемат мерки по отношение на предизвикателствата, свързани с постигането на целите за устойчиво развитие, като отдават приоритет на нуждите и националната ангажираност на всяка страна , като вземат предвид регионалния и местния контекст и като изграждат полезни взаимодействия и партньорства със съответните заинтересовани страни в тази област, включително гражданското общество, местното самоуправление, частния сектор, организациите с нестопанска цел и академичните среди. Като признават централната роля на правителствата за насърчаване на развитието, страните си сътрудничат и за насърчаване на възприемането на политиките за устойчиво развитие от страна на частния сектор, по-специално малките и средните предприятия, в неговите практики.

3.    Страните признават значението на средствата за изпълнение, включително финансирането, трансфера на технологии, техническото сътрудничество и изграждането на капацитет, при изпълнението и последващите действия във връзка с Програмата до 2030 г. чрез множество източници, включително правителства, гражданско общество, частен сектор и други участници. В тази връзка те се ангажират да продължат да работят за укрепване на международното сътрудничество, включително чрез насърчаване на използването на иновативни инструменти с оглед на постигането на устойчиво развитие.

4.    Страните си сътрудничат за подобряване на устойчивостта на моделите на потребление и производство и се стремят да предприемат действия, насочени към прекъсване на връзката между икономическия растеж и влошаването на състоянието на околната среда, включително чрез кръгова икономика, публични политики и бизнес стратегии.

5.    Страните следва да насърчават отговорното, устойчиво и ефективно използване на природните ресурси.

6.    Страните следва да повишават осведомеността относно икономическата и социалната цена на щетите, нанесени на околната среда, и свързаното с тях въздействие върху благосъстоянието на хората, включително чрез използване на научни доказателства.

7.    Страните провеждат редовно структуриран диалог по политиката относно устойчивото развитие и постигането на целите за устойчиво развитие, за да подобрят координацията на политиката по въпроси от общ интерес, както и качеството и ефективността на тази координация.

8.    Страните работят заедно за включване на съображенията, свързани с половете, в политиките и инструментите.

9.    Сътрудничеството за развитие се осъществява съгласно съответните международно договорени принципи и политики, към които двете страни се придържат.

ЧЛЕН 4.2

Международно сътрудничество

1.    Страните признават взаимната полза от международното сътрудничество и неговата стойност за насърчаване на процесите на устойчиво развитие.

2.    Страните насърчават тристранното сътрудничество с трети държави по въпроси от общ интерес по начин, който напълно зачита стратегиите и приоритетите на бенефициерите. Те насърчават засилването на регионалната интеграция в Латинска Америка и Карибския регион и признават стратегическото значение на приобщаващото двурегионално сътрудничество.

ЧЛЕН 4.3

Околна среда

1.    Страните са споразумяват относно необходимостта от защита на околната среда и опазване, възстановяване и устойчиво управление на природните ресурси.

2.    Страните ще си сътрудничат по-специално по въпроси, като правата на достъп по въпроси, свързани с околната среда, биологичното разнообразие и защитените зони, качеството на земята и почвите, водата и въздуха, екологичния мониторинг, оценката на въздействието върху околната среда, управлението на отпадъците, разширената отговорност на производителя, рециклирането и управлението на химическите вещества, оценката и управлението на въздействието от транспорта.

3.    Страните признават значението на управлението на околната среда в световен мащаб, включително изпълнението на многостранни споразумения в областта на околната среда, по които те са страна, и по целесъобразност — резолюции на Асамблеята на ООН по околната среда и други имащи отношение форуми, за справяне с екологичните предизвикателства от общ интерес. Всяка от страните потвърждава отново ангажимента си да изпълнява многостранните споразумения в областта на околната среда, по които тя е страна.

4.    Страните засилват сътрудничеството си по отношение на опазването на околната среда и човешкото здраве, както и по включването, когато е целесъобразно, на съображения, свързани с околната среда, във всички сектори на сътрудничество, по-специално по отношение на:

а)    насърчаването на доброто управление на околната среда във взаимно договорените приоритетни области;

б)    насърчаването на обмена на информация, технически опит и най-добри практики в области, като:

и)    зелената и кръговата икономика и най-добрите налични техники;

ii)    опазването и устойчивото използване на биологичното разнообразие, включително картографирането и оценката на екосистемите и техните услуги, тяхната стойност и включване на тези цели в други съответни области на политиката;

iii)    опазването и устойчивото управление на горите;

iv)    борбата с незаконната търговия с дива флора и фауна, включително дървен материал и други биологични ресурси;

v)    доброто управление на химикалите и отпадъците;

vi)    политиката в областта на водните ресурси, почвите и земеползването;

vii)    замърсяването на въздуха и намаляването на краткотрайните замърсители;

viii) опазването и управлението на крайбрежната и морската среда;

ix)    социалното и икономическото въздействие на влошаването на състоянието на околната среда;

x)    въздействието върху околната среда на стопанските дейности и възможностите, свързани с екологизирането на предприятията;

xi)    достъпа до информация, участието и правосъдието по въпросите на околната среда;

xii)    съвместните академични изследвания по въпросите на околната среда.

ЧЛЕН 4.4

Изменение на климата

1.    Страните признават, че неотложната заплаха от изменението на климата изисква колективни действия за устойчиво на изменението на климата развитие с ниски емисии.

2.    Страните признават значението на международните правила и споразумения в областта на изменението на климата, по-специално Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата, съставена в Ню Йорк на 9 май 1992 г. („РКООНИК“), Парижкото споразумение и Протокола от Киото към Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата, съставен в Киото на 11 декември 1997 г.

3.    Страните работят заедно за засилване на сътрудничеството си по РКООНИК, за прилагане на Парижкото споразумение и изпълнение на своите национално определени приноси (НОП).

4.    Това сътрудничество може да включва:

а)    сътрудничество за изпълнението на поетите ангажименти до 2020 г., както и на действия за изграждане на взаимно доверие между страните;

б)    улесняване на по-нататъшни действия на страните, водени от своите национални дебати и политически анализи;

в)    подпомагане на икономическото развитие с ниски емисии на парникови газове в съответствие с Парижкото споразумение;

г)    подкрепа на всички конструктивни диалози и ангажименти в рамките на РКООНИК, особено на създадените с цел оценка на колективния напредък към постигане на целите на Парижкото споразумение, като например глобалния преглед;

д)    развиване на диалог по политиката и сътрудничество при прилагането на рамката за осигуряване на по-голяма прозрачност, създадена с Парижкото споразумение, във взаимно договорени приоритетни области, включително подобряването на националния капацитет с цел постигане на по-високи нива на прозрачност;

е)    насърчаване на двустранен диалог и сътрудничество от взаимен интерес с цел подкрепа на многостранни процеси, както е целесъобразно, които могат да имат значително въздействие върху намаляването на емисиите на парникови газове от международния морски транспорт и авиацията, по-конкретно в Международната организация за гражданско въздухоплаване и Международната морска организация;

ж)    насърчаване на вътрешни политики и програми в областта на климата в подкрепа на целите на Парижкото споразумение за смекчаване на изменението на климата, адаптиране към него и съгласуване на финансовите потоци, включително чрез целите и действията, съдържащи се в НОП на страните;

з)    действия за подкрепа за съгласуване на финансовите потоци в съответствие с курса към ниски емисии на парникови газове и устойчиво на климатичните изменения развитие с акцент върху приобщаващото финансиране на борбата с изменението на климата, насочено към най-бедните и групите, които са особено уязвими от отрицателното въздействие на изменението на климата, като жените и момичетата;

и)    насърчаване на диалог относно укрепването на политиките и мерките за адаптиране, включително по въпроси, свързани с финансирането за адаптиране, оценка на резултатите и повишаване на устойчивостта;

й)    насърчаване на полезните взаимодействия в борбата с изменението на климата на всички равнища между публичната администрация, организациите на гражданското общество и частния бизнес и насърчаване на участието на частния сектор за постигане на устойчива на изменението на климата икономика с ниски емисии на парникови газове;

к)    насърчаване на инструменти на икономическата политика за действия за борба с изменението на климата, като ценообразуване на въглеродните емисии, пазарни инструменти и данъци върху въглеродните емисии, по целесъобразност;

л)    засилване на разработването и внедряването на икономически изгодни технологии с ниски емисии и други благоприятни за климата технологии;

м)    насърчаване на глобалните усилия за рационализиране и постепенно премахване на неефективните субсидии за изкопаеми горива, с които се насърчава разточителното потребление, като се отчитат изцяло специфичните нужди и условия на развиващите се страни и се свежда до минимум възможното неблагоприятно въздействие върху тяхното развитие по начин, който защитава бедните и засегнатите общности;

н)    засилване на двустранния диалог по други области на политиката в областта на климата, които може да възникнат, и насърчаване на разглеждането на хоризонталните подходи на Парижкото споразумение и Програмата до 2030 г.

ЧЛЕН 4.5

Устойчива енергетика

1.    Страните признават значението на енергийния сектор за икономическия просперитет и международния мир и стабилност и подчертават, че трансформацията на енергийния сектор е от ключово значение за постигане на целите, определени в Програмата до 2030 г. и Парижкото споразумение. Те се споразумяват относно необходимостта от подобряване и разнообразяване на енергийните доставки, насърчаване на иновациите, повишаване на енергийната ефективност, за да се гарантира достъп до безопасна, устойчива и екологосъобразна енергия на достъпни цени. Страните признават, че енергийният преход няма да бъде без разходи в регионите, и ще окажат подкрепа за справедлив преход. Страните работят за постигането на тези цели.

2.    Страните поддържат обмен на информация в областта на енергетиката и си сътрудничат двустранно, регионално и многостранно, за да подпомагат отворените и конкурентни пазари, да споделят най-добри практики, да насърчават научно обоснованото и прозрачно регулиране и да обсъждат области на сътрудничество по енергийни въпроси.

3.    Сътрудничеството между страните съгласно настоящия член се осъществява при надлежно спазване на член 15.14 от част III, за да се гарантират полезни взаимодействия.

ЧЛЕН 4.6

Управление на океаните

1.    Страните признават значението на устойчивото управление на океаните и моретата, включително защитата и опазването на морската среда, връзката между океаните и климата, опазването, устойчивото използване и отговорното управление на рибното стопанство, аквакултурите и други морски дейности и техния принос за осигуряването на екологични, икономически и социални възможности за настоящите и бъдещите поколения.

2.    За тази цел, по начин, съответстващ на техните задължения съгласно международното право, по-специално Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право, съставена в Монтего Бей на 10 декември 1982 г., страните се ангажират:

а)    да насърчават активната ангажираност на всички държави за своевременно финализиране на текущите преговори и сключване и прилагане на амбициозен международен правно обвързващ инструмент по линия на Конвенцията на ООН по морско право за опазване и устойчиво използване на морското биологично разнообразие в зоните, попадащи извън рамките на националната юрисдикция;

б)    да си сътрудничат за постигане на цел за устойчиво развитие (ЦУР) 14 и други свързани с нея цели, включително в рамките на съответните регионални и многостранни органи и процеси;

в)    да допринасят за укрепване на международното управление на океаните, включително чрез преодоляване на пропуски в нормативната уредба и прилагането;

г)    да насърчават по-доброто сътрудничество и консултациите в рамките на и между компетентните международни организации, инструменти и органи за укрепване на управлението на океаните и насърчаване на ефективното правоприлагане;

д)    да насърчават и прилагат ефективно мерки за наблюдение, контрол и надзор, като например схеми за наблюдатели, системи за наблюдение на корабите, контрол на трансбордирането, инспекции в открито море и държавен пристанищен контрол, както и съпътстващи санкции съгласно своите закони и разпоредби, с които се цели опазването на рибните запаси и предотвратяването на прекомерния улов;

е)    да продължат да осъществяват или да предприемат действия и да си сътрудничат за борба с незаконния, недеклариран и нерегулиран (ННН) риболов, включително, когато е целесъобразно, чрез обмен на информация относно дейности по ННН риболов в техни води и чрез прилагането на политики и мерки за изключване на продукти от ННН риболов от търговските потоци и от дейностите на рибните стопанства;

ж)    да си сътрудничат със, и когато е целесъобразно — в рамките на, регионалните организации за управление на рибарството, в които и двете страни участват като членове, наблюдатели или сътрудничещи недоговарящи страни, с цел постигане на добро управление;

з)    да намалят натиска върху океаните посредством борба срещу замърсяването на морето и морските отпадъци, включително от наземни източници, пластмаси и пластмасови микрочастици;

и)    да си сътрудничат за разработване на мерки за опазване и инструменти за управление чрез екосистемен подход на зонален принцип, включително морски защитени зони, в съответствие със законодателството на всяка страна и с международното право и въз основа на най-добрата налична научна информация за опазване и възстановяване на крайбрежните и морските зони и ресурси;

й)    да насърчават укрепването на безопасността и сигурността на океаните чрез обмен на най-добри практики по отношение на функциите на бреговата охрана и морското наблюдение, включително чрез подобрено сътрудничество между съответните органи;

к)    да насърчават развитието на инструменти на зонален принцип, като морско пространствено планиране и интегрирано управление на крайбрежните зони чрез екосистемен подход, с цел устойчиво управление и развитие на морски дейности;

л)    да си сътрудничат за увеличаване на океанските изследвания и събирането на данни;

м)    да подпомагат морските изследвания и научно обоснованите решения за управление на рибарството и за други дейности по експлоатиране на морските ресурси;

н)    да си сътрудничат с цел максимално намаляване на неблагоприятните последици от изменението на климата за океаните, бреговата линия и екосистемите, включително чрез намаляване на емисиите на парникови газове, по-специално въглероден диоксид, ефективни действия за адаптиране и подкрепа за прилагането на съответните международни споразумения и международни действия;

о)    да насърчават развитието на устойчиви и отговорни аквакултури, включително по отношение на изпълнението на целите и принципите, съдържащи се в Кодекса за поведение за отговорно рибарство, приет на 31 октомври 1995 г. в Рим, Италия, от Организацията на ООН по прехрана и земеделие;

п)    да обменят най-добри практики относно устойчивото развитие на избрани морски икономически дейности, представляващи интерес за страните.

ЧЛЕН 4.7

Намаляване на риска от бедствия

1.    Страните признават нуждата от управление на рисковете от природните бедствия и бедствията, причинени от човека, както на своята територия, така и в световен мащаб.

2.    Страните си сътрудничат за подобряване на мерките за превенция, смекчаване, готовност, реагиране и възстановяване, за да намалят риска от бедствия, да стимулират създаването на култура на превенция и да увеличат устойчивостта на своите общества, екосистеми и инфраструктура, и работят, според случая, на двустранно, регионално и многостранно политическо равнище за подобряване на намаляването на риска от бедствия в световен мащаб.

3.    Страните се ангажират да насърчават обмена на информация и добри практики относно изпълнението и мониторинга на Рамковата програма от Сендай за намаляване на риска от бедствия за периода 2015—2030 г., приета на третата световна конференция на ООН в Сендай на 18 март 2015 г., чрез регионални и глобални платформи за сътрудничество, и по-специално относно оценката на риска, изпълнението на планове за намаляване на риска от бедствия на всички равнища, събирането и използването на статистически данни за бедствията и данни за бедствията и загубите, включително икономическа оценка на последиците от бедствията.

ЧЛЕН 4.8

Развитие на селищната политика

1.    Страните признават значението на политиките за насърчаване на устойчивото градско развитие като средство за ефективен принос за изпълнението на целите на Програмата до 2030 г. и Новата програма за градовете.

2.    Страните насърчават сътрудничеството и партньорството, като включват всички ключови участници в областта на устойчивото градско развитие, по-специално по отношение на начините за справяне с градските предизвикателства по интегриран и всеобхватен начин.

3.    Страните развиват, когато е уместно, конкретни възможности за сътрудничество между градовете за устойчиви решения на градските предизвикателства с оглед на по-доброто изграждане на капацитет чрез обмен на опит, практики и взаимно обучение.

ЧЛЕН 4.9

Сътрудничество в областта на селското стопанство и развитието на селските райони 1

1.    Страните си сътрудничат в областта на селското стопанство и развитието на селските райони с общата цел да подобрят издръжливостта и устойчивостта на производството на храни, устойчивото селско стопанство и управлението на природните ресурси като водата, борбата с изменението на климата, кръговите продоволствени системи, включително предотвратяването и намаляването на загубата и разхищението на храни, насърчаването на организациите на производители, географските указания, научните изследвания и иновациите, политиките за развитие на селските райони и перспективите за селскостопанските пазари.

2.    Страните признават усилията, положени на международни форуми за подобряване на продоволствената сигурност, изхранването и устойчивото селско стопанство в световен мащаб, и се ангажират да са активни в сътрудничеството на тези форуми, за да допринесат за премахване на глада и всички форми на недохранване до 2030 г.

3.    Страните работят заедно, за да допринесат за постигането на Програмата до 2030 г. в хранително-вкусовата промишленост, по-специално на целите за устойчиво развитие (ЦУР) 1, 2, 12, 15 и 17 и на други свързани с тях ЦУР.

4.    Страните стимулират и насърчават създаването на ефективни публични и публично-частни партньорства и партньорства на гражданското общество, с които се надграждат опитът и стратегиите за ресурсите на партньорствата, предвидени в ЦУР 17. За тази цел страните се стремят да засилят двустранното сътрудничество и координация, свързани със селското стопанство и развитието на селските райони, въз основа на съответните им дългосрочни цели за устойчивост, посочени в Европейския зелен пакт, Стратегията на ЕС „От фермата до трапезата“ и Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие, както и на чилийските инициативи за устойчивост на хранително-вкусовата промишленост.

ГЛАВА 5

ИКОНОМИЧЕСКО, СОЦИАЛНО И КУЛТУРНО ПАРТНЬОРСТВО

ЧЛЕН 5.1

Предприятия и промишленост

1.    Страните си сътрудничат за насърчаването на благоприятна среда за развитие и подобряване на конкурентоспособността на малките и средните предприятия (МСП) и на сътрудничеството, когато е уместно, в областта на индустриалната политика. Това сътрудничество се състои в:

а)    насърчаване на контактите между икономическите оператори, стимулиране на съвместните инвестиции и създаване на съвместни предприятия и информационни мрежи чрез съществуващите хоризонтални програми;

б)    обмен на информация и опит относно създаването на рамкови условия за МСП, за да се подобри тяхната конкурентоспособност, и относно процедурите за създаване на МСП;

в)    улесняване на дейностите на МСП на страните;

г)    насърчаване на корпоративната социална отговорност и отчетност и насърчаване на отговорни бизнес практики, включително устойчиво потребление и производство.

2.    Страните си сътрудничат, за да улеснят дейностите по сътрудничество, осъществявани от частния сектор.

ЧЛЕН 5.2

Суровини

1.    Страните признават, че прозрачният пазарен подход е най-добрият начин за създаване на благоприятна среда за инвестиции в сектора на суровините.

2.    Страните насърчават сътрудничеството по въпроси, свързани със суровините, в рамките на съответните регионални или многостранни форуми или чрез двустранен диалог по искане на една от страните, въз основа на взаимни интереси. Това сътрудничество има за цел да насърчи прозрачността на световните пазари на суровини и да допринесе за устойчивото развитие.

3.    Сътрудничеството между страните съгласно настоящия член се осъществява при надлежно спазване на член 15.14 от част III, за да се гарантират полезни взаимодействия.

ЧЛЕН 5.3

Отговорно бизнес поведение, стопанска дейност и права на човека

1.    Страните подкрепят изготвянето и изпълнението на националните планове за действие относно стопанската дейност и правата на човека, като гарантират, че в плановете се споменават и насърчават разпоредби за ефективна надлежна проверка в областта на правата на човека.

2.    Като се има предвид, че държавите имат задължение да защитават правата на човека на своята територия във връзка със стопанската дейност, страните насърчават отговорното бизнес поведение в съответствие с международните стандарти, одобрени или подкрепяни от страните съгласно Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека, Насоките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за мултинационалните предприятия, Насоките на ОИСР по надлежната проверка за отговорно бизнес поведение, Тристранната декларация на Международната организация на труда (МОТ) относно принципите за многонационалните предприятия и социалната политика, и Програмата до 2030 г.

ЧЛЕН 5.4

Заетост и социални въпроси

1.    Страните, в съответствие с Програмата до 2030 г., признават, че премахването на бедността във всичките ѝ форми и измерения, включително крайната бедност, е най-голямото предизвикателство пред света и представлява задължително изискване за устойчиво развитие. Във връзка с това те се споразумяват да обменят информация относно методите за измерване на бедността, за да подпомогнат създаването на политики, основани на доказателства.

2.    Страните признават, че подобряването на жизнения стандарт, създаването на качествени работни места и насърчаването на социалната закрила и достойния труд за всички ― жени и мъже, следва да бъдат в основата на политиките по заетостта и социалните политики.

3.    Страните зачитат, насърчават и прилагат основните принципи и права при работа, посочени в Декларацията на МОТ за основните принципи и права при работа и последващите действия във връзка с нея, приети в Женева на 18 юни 1998 г., Декларацията на МОТ относно социалната справедливост за справедлива глобализация, приета на 10 юни 2008 г., както и в съответните основни конвенции на МОТ.

4.    Страните засилват сътрудничеството, включително между социалните партньори в областта на заетостта и социалните въпроси, и насърчават обмена на най-добри практики по отношение на заетостта, здравето и безопасността на работното място, трудовите инспекции, недекларирания труд, социалния диалог и социалната и трудовата защита, включително оценката на въздействието на неформалната икономика, както и управлението на професионалните преходи.

5.    Страните се споразумяват да установят редовен диалог, който ще съпътства и прави преглед на напредъка в работата в тези области от общ интерес и на замисъла и ефективността на техните политики в тези области.

ЧЛЕН 5.5

Възрастни хора и хора с увреждания

1.    Страните се ангажират да работят за благополучието, достойнството и ефективното приобщаване на уязвимите групи в техните общества, както и на лицата, които срещат пречки пред участието си в обществото на равна основа с останалите, по-специално възрастните хора и хората с увреждания.

2.    Страните отчитат, че е важно да се насърчава остаряването с достойнство и достъпността на всички нива през целия живот. Страните също така признават, че е важно да се спазват задълженията за осигуряване на достъпност съгласно Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, приета на 13 декември 2006 г.

3.    Страните се споразумяват да си сътрудничат с цел:

а)    насърчаване и разработване на действия за подкрепа или увеличаване на възможностите на пазара на труда и социалното приобщаване на възрастните хора и хората с увреждания;

б)    гарантиране на приобщаващо образование и учене през целия живот за хората с увреждания, по-специално за децата и младите хора, както и за възрастните хора;

в)    насърчаване на целенасочени действия с акцент върху приобщаването на хора с психични и интелектуални нарушения и проблеми с психичното здраве, както и върху тяхното лечение и рехабилитация;

г)    определяне и обмен на добри практики за помощни средства, включително средства, които се използват при предоставянето на грижи за насърчаване на независим живот и които са приложими както за възрастни хора, така и за хора с увреждания, включително в положение на зависимост;

д)    подобряване на достъпността на продуктите и услугите по съгласуван начин, за да се гарантира достъп на равни начала и без дискриминация спрямо хората с увреждания или възрастните хора.

ЧЛЕН 5.6

Младежи

1.    Страните признават значението на младежите като двигател на растежа и просперитета. В тази връзка страните ще подчертаят значението на създаването на заетост и достойни работни места за младите хора, както и разработването на проекти, насочени към увеличаване на тяхното гражданско участие.

2.    Страните си сътрудничат с цел:

а)    улесняване на активното участие на младите хора в гражданското общество;

б)    насърчаване на обмена в областите на политиката за младежта и неформалното образование за младите хора и младите работници;

в)    насърчаване на устойчивото и приобщаващо развитие чрез участие в диалог с цел подкрепа за кампании за повишаване на осведомеността, насочени към младите хора по отношение на правата на човека и недискриминацията.

3.    В тази рамка те ще полагат съвместни усилия за премахване на тормоза и насилието в учебните заведения.

ЧЛЕН 5.7

Култура

1.    Страните си сътрудничат в рамките на съответните международни форуми, по-специално Организацията на ООН за образование, наука и култура (ЮНЕСКО), за да преследват общи цели и да насърчават културното многообразие, включително чрез прилагане на Конвенцията за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване, приета от Генералната конференция на ЮНЕСКО в Париж на 20 октомври 2005 г.

2.    Страните насърчават по-тесен диалог и сътрудничество в културните и творческите сектори, включително по отношение на нововъзникващите и новите технологии и аудио-визуалните медии, като имат предвид съществуващите двустранни споразумения с държавите членки, за да се подобри, inter alia, взаимното разбиране и познаването на техните съответни култури и обменът в тази област.

3.    Страните се стремят да предприемат подходящи мерки за насърчаване на културния обмен и провеждане на съвместни инициативи в различни области на културата, включително съвместно производство в областта на медиите, филмовата и телевизионната индустрия, като използват наличните инструменти и рамки за сътрудничество.

4.    Страните насърчават междукултурния диалог между организациите на гражданското общество и между гражданите от страните.

ЧЛЕН 5.8

Научни изследвания и иновации

1.    Страните си сътрудничат в областта на научните изследвания, технологичното развитие и иновациите въз основа на общ интерес и взаимна полза, в съответствие с вътрешните си правила и разпоредби. Това сътрудничество е насочено към насърчаване на социалното и икономическото развитие, справяне с глобалните обществени предизвикателства, постигане на високи научни постижения, подобряване на регионалната конкурентоспособност и укрепване на отношенията между страните, което води до дълготрайно партньорство. Страните насърчават диалога по политиката и използват своите различни инструменти, като Споразумението за научно и технологично сътрудничество между Европейската общност и Република Чили, сключено в Брюксел на 23 септември 2002 г., по взаимнодопълващи се начини.

2.    Страните се стремят:

а)    да подобрят условията за мобилност на изследователи, учени, експерти, студенти и предприемачи и за трансгранично движение на материали и оборудване;

б)    да улеснят взаимния достъп до програмите на другата страна в областта на науката, технологиите и иновациите, научноизследователските инфраструктури и съоръжения, публикациите и научните данни;

в)    да засилят сътрудничеството в научните изследвания в преднормативната фаза и стандартизацията;

г)    да насърчават общи принципи за справедливо и безпристрастно третиране на правата върху интелектуалната собственост в проекти за научни изследвания и иновации;

д)    да насърчават диалога по политиката относно иновациите, насочен по-специално към МСП, с оглед на създаването на нови стоки и услуги и стимулирането на технологичните иновации и предприемачеството;

е)    да увеличават броя на съвместните бизнес проекти за приложна научноизследователска и развойна дейност, с които се цели разработването на иновативни решения на общи проблеми и предизвикателства;

ж)    да поощряват мрежите и връзките между институциите за научни изследвания и иновации, като университети, научноизследователски центрове и дружества, в регионите на страните с цел развитието на дейности в тясна връзка с пазара;

з)    да оказват подкрепа на социални и обществени програми за иновации, насочени към подобряване на социалното развитие на регионите, и по-специално качеството на живот на гражданите;

и)    да насърчават сътрудничеството и обмена на най-добри практики, политики и стратегии, включително глобалните предизвикателства, между създателите на политики, агенциите за иновации и други съответни заинтересовани страни.

3.    Страните насърчават провеждането на следните дейности, които включват държавни организации, публични и частни научноизследователски центрове, висши училища, агенции и мрежи за иновации, както и други заинтересовани страни, включително МСП:

а)    съвместни инициативи за повишаване на осведомеността относно програмите, свързани с науката, технологиите, иновациите и изграждането на капацитет, и възможностите за участие в програмите на другата страна;

б)    съвместни срещи и семинари, насочени към обмен на информация, най-добри практики и определяне на области за съвместни научни изследвания;

в)    съвместни и съфинансирани действия в областта на научните изследвания и иновациите, включително тематични мрежи, в области от общ интерес;

г)    взаимно признати преценка и оценка на сътрудничеството в областта на науката и иновациите и разпространение на съответните резултати.

ЧЛЕН 5.9

Сътрудничество по въпросите на полярните региони

Страните признават значението на диалога и сътрудничеството на двустранно и многостранно равнище по въпросите на полярните региони. Това сътрудничество се осъществява чрез експертен диалог и обмен на най-добри практики, включително в рамките на Комисията за опазване на антарктическите живи морски ресурси.

ЧЛЕН 5.10

Политика в областта на цифровите технологии

1.    Страните признават, че информационните и комуникационните технологии (ИКТ) подобряват икономическото, образователното и социалното развитие. Страните обменят мнения относно съответните си политики в тази област.

2.    Ето защо страните си сътрудничат по отношение на политиките в областта на ИКТ. Това сътрудничество може да включва:

а)    обмен на мнения относно различните аспекти на стратегията за цифров единен пазар на Европейския съюз, по-специално политиките и регулирането в областта на електронните съобщения, включително достъпа до широколентови услуги, защитата на неприкосновеността на личния живот и личните данни, движението на данни, изискванията за локализиране на данни, електронното управление, откритото управление, отворените данни, сигурността на интернет, електронното здравеопазване и независимостта на регулаторните органи;

б)    обмен на мнения относно мрежовата неутралност като принцип за насърчаване на свободен и отворен интернет и създаването и осигуряването на достъп до онлайн услуги и приложения в полза на всички граждани;

в)    насърчаване на ИКТ като средство за социално, културно и икономическо развитие, социално и цифрово приобщаване и културно многообразие, както и като основен инструмент за стимулиране на свързаността в училищата и развитие на научноизследователски и академични мрежи;

г)    развиване на взаимосвързаността и оперативната съвместимост на научноизследователските мрежи и инфраструктурите и услугите за изчисления и научни данни, и насърчаване на това развитие в своя регионален контекст.

д)    сътрудничество в областта на електронното управление и удостоверителните услуги, като например електронен подпис и електронна идентификация, с акцент върху обмена относно принципи на политиката, на информация и най-добри практики относно използването на ИКТ за модернизиране на публичната администрация, насърчаване на висококачествени обществени услуги, подобряване на организационната ефективност и прозрачно управление на публичните ресурси;

е)    обмен на информация относно стандарти, оценка на съответствието и одобрение на типа, inter alia, с цел улесняване на търговията;

ж)    насърчаване на обмена и обучението на специалисти, по-специално млади специалисти и жени;

з)    насърчаване на цифровите умения.

ЧЛЕН 5.11

Образование и висше образование

1.    Страните си сътрудничат в областта на образованието с цел подпомагане на развитието на човешкия капитал, по-специално на равнището на висшето образование.

2.    С цел да подкрепят качеството и модернизацията на системите за висше образование страните:

а)    насърчават мобилността на студенти, преподаватели и административен персонал чрез съществуващи или нови програми;

б)    повишават капацитета на висшите училища;

в)    подобряват механизмите за признаване на квалификациите и периодите на обучение в чужбина в съответствие със законодателството на всяка страна.

ЧЛЕН 5.12

Гражданска спътникова навигация, наблюдение на Земята и други космически дейности

1.    Страните признават, че космическите дейности имат положително въздействие върху икономическото и социалното развитие, както и устойчивото развитие на околната среда, а също и конкурентоспособността на промишлеността.

2.    Страните си сътрудничат в съответствие с международните конвенции и съответното свое законодателство по въпроси от общ интерес в областта на гражданските дейности в космическото пространство, като например:

а)    космически изследвания, включително спътникова навигация и наблюдение на Земята чрез участието в „Хоризонт Европа“;

б)    сътрудничество в областта на приложенията и услугите на глобалните навигационни спътникови системи, включително по-специално научни изследвания, индустриално сътрудничество, търговия и развитие на пазара, приложими стандарти, сертифициране и регулаторни мерки;

в)    разработване на спътникови системи за повишаване на точността на спътниковите данни, по-специално за системите на въздушния транспорт или за бордните допълващи системи, взаимна защита на инфраструктурата на спътниковите навигационни системи, сътрудничество в областта на оперативната и общата съвместимост и използването на спектъра;

г)    наблюдение на Земята и науки за Земята, включително сътрудничество в рамките на международни форуми, и по-специално Групата за наблюдение на Земята („GEO“) и Комитета по въпросите на спътниците за наблюдение на Земята („CEOS“), с цел разрешаване на обществените предизвикателства и за улесняване на партньорствата между предприятия и партньорствата за иновации в наблюдението на Земята в рамките на компонента „Коперник“ на космическата програма на Съюза чрез определяне на области от общ интерес;

д)    спътникови комуникации.

ЧЛЕН 5.13

Туризъм

1.    Страните си сътрудничат в областта на туризма с цел подобряване на обмена на информация и установяване на най-добри практики, за да се гарантира балансирано и устойчиво развитие на туризма и да се подкрепи създаването на работни места, икономическото развитие и повишаването на качеството на живот.

2.    В частност страните съсредоточават усилията си върху:

а)    опазване и оптимизиране на потенциала на природното и културното наследство;

б)    зачитане на целостта и интересите на местните общности;

в)    насърчаване на сътрудничеството между регионите на страните и регионите и общините на съседните държави;

г)    насърчаване на обмена на информация и сътрудничеството в областта на творческите индустрии и иновациите в сектора на туризма.

ЧЛЕН 5.14

Статистика

1.    Страните си сътрудничат в областта на статистиката:

2.    Това сътрудничество може да включва:

а)    насърчаване на хармонизирането на статистическите методики с цел подобряване на съпоставимостта на данните;

б)    изготвяне и разпространение на официални статистически данни и разработване на показатели;

в)    обмен на знания и добри практики между официалните институции на Чили, отговарящи за статистическите въпроси и процедури, и техните колеги в Европейския съюз.

ЧЛЕН 5.15

Транспорт

1.    Страните си сътрудничат в съответните области на транспортната политика, включително интегрираната транспортна политика, с оглед на разработването и подкрепата за ефективна, устойчива, безопасна, сигурна и екологосъобразна транспортна система както за пътниците, така и за стоките.

2.    Целта на това сътрудничество е насърчаването на:

а)    обмена на информация относно съответните техни транспортни политики, стандарти и най-добри практики и други теми от взаимен интерес;

б)    взаимното свързване и оперативната съвместимост на мрежите;

в)    системен подход за мултимодален транспорт;

г)    среда, която е благоприятна за инвестиции;

д)    безопасността и сигурността на транспортните системи;

е)    свързаните с околната среда въпроси на транспорта;

ж)    транспортни решения, научни изследвания и иновации, интелигентни и цифрови решения във връзка с ниски или нулеви въглеродни емисии;

з)    експертен диалог и сътрудничество в рамките на международните транспортни форуми;

и)    устойчиви транспортни решения, включително във връзка с градската мобилност; както и

й)    улесняване на търговията, повишена ефективност и оптимизиране на транспортните и логистичните операции чрез цифровизация и опростяване на изискванията за докладване при всички видове транспорт.

ГЛАВА 6

ДРУГИ ОБЛАСТИ

ЧЛЕН 6.1

Макроикономически политики

Страните си сътрудничат и насърчават обмена на информация и мнения относно макроикономическите политики и тенденции.

ЧЛЕН 6.2

Данъчни въпроси

Страните признават и се ангажират да прилагат принципите на добро управление в областта на данъчното облагане, включително световните стандарти за прозрачност и обмен на информация, и минималните стандарти срещу намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, както и да премахнат вредните данъчни практики. Страните ще насърчават еднакви условия на конкуренция и ще работят за подобряване на международното сътрудничество в областта на данъчното облагане с цел предотвратяване на избягването и укриването на данъци.

ЧЛЕН 6.3

Политика за защита на потребителите

Страните признават значението на гарантирането на високо равнище на защита на потребителите и за тази цел се стремят да си сътрудничат в областта на политиката за защита на потребителите. Страните се споразумяват, че това сътрудничество може да включва, доколкото е възможно:

а)    обмен на информация относно съответните им рамки за защита на потребителите, включително относно потребителското право, безопасността на потребителските продукти, средствата за защита на потребителите и прилагането на законодателството за защита на потребителите;

б)    насърчаване на развитието на независими сдружения на потребителите и на контактите между представители на потребителите.

ЧЛЕН 6.4

Обществено здравеопазване

Страните се споразумяват да си сътрудничат в областта на общественото здраве, по-специално по отношение на превенцията и контрола на заразните болести, готовността за борба с огнища на високопатогенни болести, прилагането на Международните здравни правила (2005 г.), приети на 23 май 2005 г. от Световната здравна асамблея, и борбата срещу антимикробната резистентност.

ЧЛЕН 6.5

Сътрудничество в областта на спорта и физическата активност

Страните ще си сътрудничат в областта на спорта и физическата активност като начин да допринесат за развитието на активен и здравословен начин на живот, включително чрез насърчаване на укрепваща здравето физическа активност във всички възрастови групи, да насърчават социалните роли и образователните ценности на спорта и да се борят със заплахите спрямо спорта, като например допинга, уреждането на мачове, расизма и насилието.

ГЛАВА 7

МОДЕРНИЗАЦИЯ НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩЕСТВЕНИТЕ УСЛУГИ, ДЕЦЕНТРАЛИЗАЦИЯ,  
ЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА И МЕЖДУИНСТИТУЦИОНАЛНО СЪТРУДНИЧЕСТВО

ЧЛЕН 7.1

Модернизация на държавата

В контекста на своя политически диалог и сътрудничество страните ще работят за обмен на опит по въпроси, свързани с модернизацията и децентрализацията на държавата и публичната администрация, като извличат поуки от най-добрите практики на страните в областта на цялостната организационна ефективност и от действащото законодателство и институционална рамка с цел постигане на добро управление, включително следното:

а)    признаване на автономията и ролята на върховните одитни институции за насърчаването на доброто управление на всички равнища чрез гарантиране на ефикасност, отчетност, ефективност и прозрачност;

б)    насърчаване по отношение на своите граждани на прозрачността и отчетността в публичните политики и вземането на решения, както и засилването на ролята на гражданското общество в тази област;

в)    насърчаване на култура на почтеност и неподкупност в обществените услуги, която обхваща цялото общество, в сътрудничество с частния сектор и гражданското общество;

г)    насърчаване, подпомагане и стимулиране на иновациите в публичния сектор, осигуряване на решения на проблемите и предизвикателствата на различните му равнища и области на работа, така че те да генерират обществена стойност в екосистемата за иновации и обществото.

ЧЛЕН 7.2

Регионална политика и децентрализация

1.    Страните признават значението на политиките за насърчаването на балансирано и устойчиво регионално и териториално развитие. Страните признават значението на регионите и на работата с органите на управление на поднационално равнище и как те могат да добавят важни познания относно публичните политики в съответствие с изискванията на бъдещата децентрализация на Чили.

2.    Страните ще си сътрудничат, когато е възможно, с оглед на подобряването на системите за управление на различни равнища, изграждането на капацитет чрез обмен на опит и практики и взаимно обучение, по отношение на устойчиви решения на предизвикателствата пред териториалното и регионалното развитие, по отношение на политики, насочени към насърчаването на социалното, икономическото и териториалното сближаване, включително трансграничното сътрудничество, по отношение на създаването и изпълнението на регионална политика и съставянето на стратегии за териториално развитие, както и по въпроси на партньорството, процедури и методи за планиране и оценка, регионални иновации и политики за интелигентна специализация.

3.    Страните се ангажират да укрепват и разширяват, когато е възможно, динамиката и възможностите за сътрудничество между регионите в Европейския съюз и регионите в Чили чрез разработване и изпълнение на съвместни програми и проекти, насочени, inter alia, към регионално и териториално развитие.

4.    Страните ще се стремят да обменят опит и добри практики относно взаимовръзките между децентрализацията и изпълнението на регионалната политика.

ЧЛЕН 7.3

Междуинституционално сътрудничество

1.    Страните се ангажират да насърчават и улесняват по-тесния диалог и сътрудничеството между съответните институции във всяка от областите, включени в настоящото споразумение. За тази цел страните ще насърчават поддържането на контакти между институциите на правителството на Чили и публичния сектор, както и други съответни институции на Чили и техните колеги от Европейския съюз, за да се постигне възможно най-широко секторно сътрудничество, което може да включва:

а)    предотвратяване и борба с корупцията;

б)    организационна подкрепа и обучение;

в)    техническа помощ, предоставена на институциите на Чили, отговорни за създаването, изпълнението и оценката на публичните политики и за предоставянето на информация относно тези политики, включително срещи на служителите на институциите на Европейския съюз с колеги от Чили;

г)    редовен обмен на информация по целесъобразност, включително чрез използването на информационни комуникационни технологии и създаването на информационни мрежи, като същевременно се гарантира защитата на личните данни във всички области, в които е необходим обмен на данни;

д)    обмен на информация и добри практики по отношение на цифровизацията на държавните процедури, свързани с предоставянето на услуги на гражданите;

е)    трансфер на специализирани знания;

ж)    предварителни проучвания и съвместно изпълнение на проекти, включващи пропорционално финансово участие;

з)    разработване на планове за действие, включително фокусни точки, графици и механизми за оценка;

и)    принос към създаването на капацитет, компетентности и умения в областта на обществените иновации.

2.    Страните, по взаимно съгласие, могат да добавят други области на действие към областите, посочени в параграф 1.

(1)    До степента, в която въпросите, обхванати от настоящия член, са обхванати и от глава 14, сътрудничеството, посочено в настоящия член, ще бъде осъществявано съгласно посочената глава.

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 5.7.2023

COM(2023) 432 final

ПРИЛОЖЕНИЕ

към

Предложение за РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

за сключване от името на Европейския съюз на Усъвършенстваното рамково споразумение между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Чили, от друга страна

ЧАСТ III

ТЪРГОВИЯ И СВЪРЗАНИ С ТЪРГОВИЯТА ВЪПРОСИ

ГЛАВА 8

ОБЩИ И ИНСТИТУЦИОНАЛНИ РАЗПОРЕДБИ

РАЗДЕЛ A

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

ЧЛЕН 8.1

Създаване на зона за свободна търговия

Страните създават зона за свободна търговия в съответствие с член XXIV от ГАТТ от 1994 г. и член V от ГАТС.

ЧЛЕН 8.2

Цели

Целите на настоящата част от настоящото споразумение са:

a)    разширяването и диверсификацията на търговията със стоки в съответствие с член XXIV от ГАТТ от 1994 г. между страните чрез намаляване или премахване на тарифните и нетарифните бариери пред търговията;

б)    улесняването на търговията със стоки, по-специално чрез разпоредбите относно митниците и улесняването на търговията, стандартите, техническите правила, процедурите за оценяване на съответствието, както и санитарните и фитосанитарните мерки, като същевременно всяка страна запазва правото си да регулира с оглед на постигането на целите на обществената политика;

в)    либерализирането на търговията с услуги в съответствие с член V от ГАТС;

г)    развитието на икономическа обстановка, която благоприятства увеличаването на инвестиционните потоци, подобряването на условията за установяване въз основа на принципа на недопускане на дискриминация, като същевременно се запазва правото на всяка страна да приема и прилага мерки, необходими за постигането на легитимни цели на политиката;

д)    улесняването на търговията и инвестициите между страните, включително чрез свободни преводи на текущи плащания и движение на капитали;

е)    развитието на благоприятна за инвестициите среда чрез осигуряване на прозрачни, стабилни и предвидими правила, които гарантират справедливо третиране на инвеститорите, и създаването на съдебна система за разрешаване на спорове между инвеститор и държава по ефективен, справедлив и предвидим начин;

ж)    ефективното и реципрочно отваряне на пазарите за обществени поръчки на страните;

з)    насърчаването на иновациите и творчеството чрез осигуряване на адекватна и ефективна защита на правата върху интелектуалната собственост в съответствие с международните задължения, приложими между страните;

и)    стимулирането на условия за насърчаване на ненарушаване на конкуренцията, по-специално по отношение на търговията и инвестициите между тях;

й)    развитието на международната търговия по начин, който допринася за устойчивото развитие в неговото икономическо, социално и екологично измерение; и

к)    създаването на ефективен, справедлив и предвидим механизъм за уреждане на спорове с цел разрешаване на спорове във връзка с тълкуването и прилагането на настоящата част от настоящото споразумение.

ЧЛЕН 8.3

Определения с общо приложение

За целите на настоящата част от настоящото споразумение, приложения 9, 10-A—10-Д, 13-A—13-З, 15-A, 15-Б, 16-A, 16-Б, 16-В, 17-A—17-И, 19-A, 19-Б, 19-В, 21-A, 21-Б, 25, 28-A, 28-Б, 29, 32-A, 32-Б, 32-В, 38-A и 38-Б и протоколите към настоящото споразумение:

a)    „Споразумение за селското стопанство“ означава Споразумението за селското стопанство в приложение 1A към Споразумението за СТО;

б)    „Антидъмпингово споразумение“ означава споразумението за прилагане на член VI от Общото споразумение за митата и търговията в приложение 1А към Споразумението за СТО;

в)    „мито“ означава всички мита или налози от каквото и да било естество, налагани върху вноса на дадена стока или във връзка с него, с изключение на:

i)    налог, еквивалентен на вътрешен данък, налаган в съответствие с член 9.4 от настоящото споразумение;

ii)    антидъмпингово, специално защитно, изравнително или защитно мито, прилагано в съответствие с ГАТТ от 1994 г., Антидъмпинговото споразумение, Споразумението за селското стопанство, Споразумението за СИМ и Споразумението за защитни мерки; и

iii)    такса или друг налог, налагани върху вноса или във връзка с него, които са ограничени като сума до приблизителния размер на разходите за предоставените услуги;

г)    „CPC“ означава Временната централна класификация на продуктите (Statistical Papers Series M № 77, Отдел „Международни икономически и социални въпроси“, Статистическа служба на Организацията на обединените нации, Ню Йорк, 1991 г.);

д)    „дни“ означава календарни дни, включително събота и неделя и празничните дни;

е)    „съществуващ“ означава действащ към датата на влизане в сила на настоящото споразумение;

ж)    „ГАТС“ означава Общото споразумение по търговията с услуги в приложение 1Б към Споразумението за СТО;

з)    „ГАТТ от 1994 г.“ означава Общото споразумение за митата и търговията от 1994 г. в приложение 1А към Споразумението за СТО;

и)    „стока на една от страните“ означава местна стока по смисъла на ГАТТ от 1994 г. и включва стоки с произход от съответната страна;

й)    „Хармонизирана система“ или „ХС“ означава Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките, включително нейните общи правила за тълкуване, бележките към разделите, главите и подпозициите, разработени от Световната митническа организация;

к)    „позиция“ означават първите четири цифри в номера на тарифното класиране по Хармонизираната система;

л)    „юридическо лице“ означава всеки правен субект, надлежно учреден или организиран по друг начин съгласно приложимото законодателство, с цел печалба или с друга цел, частна или публична собственост, в това число всяко дружество, дружество за попечителство, съдружие, съвместно предприятие, еднолично предприятие или сдружение;

м)    „мярка“ означава всяка мярка във вид на закон, подзаконов акт, правило, процедура, решение, административно действие, изискване, практика или под каквато и да било друга форма;

н)    „мярка на една от страните“ означава мярка, приета или запазена в сила от 1 :

и)    правителствата и органите на всички равнища;

ii)    неправителствени органи, изпълняващи правомощия, делегирани им от правителствата или органите на всички равнища 2 ; или

iii)    всеки субект, който на практика действа по указание, под ръководството или под контрола на една от страните по отношение на мярката 3 ;

о)    „физическо лице“ означава:

i)    за ЕС като страна — гражданин на държава членка съгласно нейното право 4 ; и

ii)    за Чили — гражданин на Чили съгласно нейното законодателство;

п)    „стока с произход“ означава стока, която е определена като отговаряща на условията на правилата за произход, установени в глава 10;

р)    „лице“ означава всяко физическо или юридическо лице;

с)    „лични данни“ означава всяка информация относно физическо лице, чиято самоличност е установена или може да бъде установена;

т)    „Споразумение за защитни мерки“ означава Споразумението за защитни мерки в приложение 1A към Споразумението за СТО;

у)    „санитарна или фитосанитарна мярка“ означава всяка мярка по параграф 1 от приложение А към Споразумението за СФМ;

ф)    „Споразумение за СИМ“ означава Споразумението за субсидиите и изравнителните мерки в приложение 1A към Споразумението за СТО;

х)    „Споразумение за СФМ“ означава Споразумението за санитарните и фитосанитарните мерки в приложение 1A към Споразумението за СТО;

ц)    „Споразумение за ТПТ“ означава Споразумението за техническите пречки пред търговията в приложение 1 към Споразумението за СТО;

ч)    „Споразумение ТРИПС“ означава Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост в приложение 1В към Споразумението за СТО; и

ш)    „Споразумение за СТО“ означава Споразумението от Маракеш за създаване на Световната търговска организация, подписано в Маракеш на 15 април 1994 г.

ЧЛЕН 8.4

Връзка със Споразумението за СТО и други съществуващи споразумения, 
попадащи в обхвата на настоящата част от настоящото споразумение

1.    Страните потвърждават своите права и задължения, произтичащи от Споразумението за СТО и други съществуващи споразумения, попадащи в обхвата на настоящата част от настоящото споразумение, по които те са страни.

2.    Никоя от разпоредбите на настоящото споразумение не се тълкува като задължаваща някоя от страните да действа по начин, който е несъвместим със задълженията ѝ съгласно Споразумението за СТО.

3.    В случай на каквото и да било несъответствие между настоящото споразумение и което и да е съществуващо споразумение, различно от Споразумението за СТО, по което и двете страни са страна и които попадат в обхвата на настоящата част от настоящото споразумение, страните незабавно се консултират помежду си с цел намиране на взаимноприемливо решение.

РАЗДЕЛ Б

ИНСТИТУЦИОНАЛНИ РАЗПОРЕДБИ

ЧЛЕН 8.5

Специфични функции на Съвместния съвет, действащ в състав „Търговия“

1.    Когато Съвместният съвет, създаден съгласно член 40.1, разглежда въпроси, свързани с настоящата част от споразумението, 5 той може:

a)    да приема решения за изменение на:

i)    графиците за премахване на митата в допълнения 9-1 и 9-2, за да се ускори премахването на митата;

ii)    глава 10 и приложения 10-А—10-Д;

iii)    приложения 13-Е и 13-Ж и допълнение 13-Е-1;

iv)    приложения 16-А, 16-Г, 16-Д и параграф 1 от приложение 16-Б;

v)    Приложение 21-Б;

vi)    Приложение 29;

vii)    определението за „субсидия“ в член 31.2, параграф 1, доколкото то се отнася до предприятия, предоставящи услуги, с оглед включване на резултатите от бъдещи обсъждания в рамките на СТО или на свързани многостранни форуми по този въпрос;

viii)    приложение 32-А по отношение на позоваванията на приложимото право в страните;

ix)    приложение 32-Б по отношение на критериите, които да се включат в процедурата по предявяване на възражения;

x)    приложение 32-В по отношение на географските означения;

xi)    приложения 38-А и 38-Б; и

xii)    всяка друга разпоредба, приложение, допълнение или протокол, чието изменение е предвидено в настоящата част от настоящото споразумение;

б)    да приема решения за тълкуване на разпоредбите на настоящата част от споразумението, които са задължителни за страните и за всички органи, създадени съгласно настоящата част от споразумението, и за специалните групи, посочени в глави 33 и 38;

в)    да създава допълнителни подкомитети и други органи, които да отговарят за въпросите, попадащи в обхвата на настоящата част от споразумението, в съответствие с член 40.3, параграф 3; и

г)    ако счете за целесъобразно, да приема процедурния правилник на подкомитетите и другите органи, създадени съгласно член 8.8 и буква в) от настоящия параграф.

2.    Дневният ред на заседанията на Съвместния съвет, действащ в състав „Търговия“, се определя от координаторите за настоящата част от споразумението в съответствие с член 8.7, параграф 2.

ЧЛЕН 8.6

Специфични функции на Съвместния комитет, действащ в състав „Търговия“

1.    Когато Съвместният комитет, създаден съгласно член 40.2, разглежда въпроси, свързани с настоящата част от споразумението, 6 той:

a)    подпомага Съвместния съвет при изпълнението на неговите функции относно въпросите, свързани с търговията и инвестициите;

б)    отговаря за правилното изпълнение на настоящата част от споразумението; в тази връзка и без да се засягат правата, установени в глава 38, една от страните може да отнесе за обсъждане в рамките на Съвместния комитет всеки въпрос, свързан с прилагането или тълкуването на настоящата част от споразумението;

в)    наблюдава по-нататъшното изготвяне на разпоредбите на настоящата част от настоящото споразумение, когато е необходимо, и прави оценка на постигнатите при неговото прилагане резултати;

г)    търси подходящи начини за предотвратяване и решаване на проблеми, които иначе биха могли да възникнат в областите, попадащи в обхвата на настоящата част от споразумението;

д)    упражнява надзор върху работата на всички подкомитети, създадени съгласно член 8.8, и подкомитетите, създадени съгласно член 40.3, параграф 3, изпълняващи задачи, специфични за част III от настоящото споразумение; и

е)    разглежда евентуалното въздействие на настоящата част от споразумението върху присъединяването на нова държава членка към Европейския съюз.

2.    Съвместният комитет, действащ в състав „Търговия“, може:

a)    да създава допълнителни подкомитети и други органи, които да отговарят за въпросите, попадащи в обхвата на настоящата част от споразумението, в съответствие с член 40.3, параграф 3;

б)    да приема решения за изменение на настоящата част от споразумението в съответствие с член 8.5, параграф 1, буква а) и за формулиране на тълкуванията, посочени в член 8.5, параграф 1, буква б), между заседанията на Съвместния съвет, когато Съвместният съвет не може да заседава или е предвидено друго в настоящото споразумение; и

в)    да приеме процедурния правилник на подкомитетите и другите органи, създадени съгласно член 8.8 и буква а) от настоящия параграф, ако счете това за целесъобразно.

3.    Дневният ред на заседанията на Съвместния комитет, действащ в състав „Търговия“, се определя от координаторите за настоящата част от споразумението в съответствие с член 8.7, параграф 2.

ЧЛЕН 8.7

Координатори за настоящата част от споразумението

1.    Всяка страна определя координатор за настоящата част от споразумението в срок от 60 дни от датата на влизане в сила на настоящото споразумение и уведомява другата страна за координатите за връзка с този координатор.

2.    Координаторите съвместно изготвят дневния ред и провеждат цялата необходима подготовка за заседанията на Съвместния съвет, Съвместния комитет и подкомитетите и другите органи, създадени съгласно член 8.8, или подкомитетите и органите, създадени съгласно член 40.3, параграф 3, изпълняващи задачи, специфични за част III от настоящото споразумение. Координаторите предприемат последващи действия във връзка с решенията на Съвместния съвет и Съвместния комитет, действащи в състав „Търговия“, и решенията на подкомитетите в случаите, предвидени в членове 17.39 и 25.20, според случая.

ЧЛЕН 8.8

Подкомитети и други органи по настоящата част от споразумението

1.    Страните създават следните подкомитети:

a)    Подкомитет за борба с корупцията в областта на търговията и инвестициите

б)    Подкомитет по митниците, улесняването на търговията и правилата за произход

в)    Подкомитет по финансовите услуги

г)    Подкомитет по интелектуалната собственост

д)    Подкомитет по обществените поръчки

е)    Подкомитет по санитарните и фитосанитарните мерки

ж)    Подкомитет по услугите и инвестициите

з)    Подкомитет по устойчиви продоволствени системи

и)    Подкомитет по техническите пречки пред търговията

й)    Подкомитет по търговията със стоки и

к)    Подкомитет по търговията и устойчивото развитие.

2.    Дневният ред на заседанията на подкомитетите и другите органи, които отговарят за въпросите в обхвата на настоящата част от споразумението, се определя от координаторите за настоящата част от споразумението в съответствие с член 8.7, параграф 2.

ГЛАВА 9

ТЪРГОВИЯ СЪС СТОКИ

ЧЛЕН 9.1

Цел

Страните либерализират постепенно и реципрочно търговията със стоки в съответствие с настоящата част от настоящото споразумение.

ЧЛЕН 9.2

Приложно поле

Освен ако в настоящата част от настоящото споразумение не е предвидено друго, настоящата глава се прилага по отношение на търговията със стоки на една от страните.

ЧЛЕН 9.3

Определения

За целите на настоящата глава и на приложение 9:

a)    „Споразумение за процедурите по лицензиране на вноса“ означава Споразумението за процедурите по лицензиране на вноса в приложение 1A към Споразумението за СТО;

б)    „консулски операции“ означава процедурата за получаване от консул на страната вносител на територията на страната износител или на територията на трета страна на консулска фактура или консулска виза за търговска фактура, сертификат за произход, манифест, декларация за износ от изпращача или всякакви други митнически документи във връзка с вноса на дадена стока;

в)    „Споразумение за митническо остойностяване“ означава Споразумението за прилагане на член VII от ГАТТ от 1994 г. в приложение 1А към Споразумението за СТО;

г)    „процедура по лицензиране на износа“ означава административна процедура, за която се изисква подаването на заявление или на други документи, различни от тези, които се изискват обичайно за целите на митническото оформяне, до съответния административен орган или административни органи като предварително условие за износ от територията на страната износител;

д)    „процедура по лицензиране на вноса“ означава административна процедура, за която се изисква подаването на заявление или на други документи, различни от тези, които се изискват обичайно за целите на митническото оформяне, до съответния административен орган или административни органи като предварително условие за внос на територията на страната вносител;

е)    „стока, преминала заводска преработка“ означава стока, класирана в глави 84—90 от ХС или в позиция 94.02, с изключение на стока, класирана в позиции от ХС 84.18, 85.09, 85.10, 85.16 и 87.03 или в подпозиции 8414.51, 8450.11, 8450.12, 8508.1 и 8517.11, която:

i)    е изцяло или частично съставена от части, получени от стоки, които са били използвани преди това;

ii)    има сходни характеристики и условия на функциониране в сравнение с еквивалентна стока в ново състояние; и

iii)    е получила същата гаранция като еквивалентна стока в ново състояние;

ж)    „ремонт“ означава всяка операция по обработка, предприета върху дадена стока, с цел отстраняване на експлоатационни дефекти или материални щети, която води до възстановяване на първоначалната функция на стоката, или за осигуряване на съответствие с техническите изисквания за нейното използване, без която операция стоката повече не би могла да се използва по обичайния начин за целите, за които е била предназначена. Действията по ремонт на стоки включват възстановяване и поддръжка, но не включват операция или процес, които:

i)    водят до унищожаване на съществените характеристики на дадена стока или до създаване на нова или различна от търговска гледна точка стока;

ii)    водят до превръщане на незавършена стока в завършена стока; или

iii)    се използват за подобряване или осъвременяване на техническите характеристики на стока;

з)    „поетапна категория“ означава времевата рамка за премахване на митата, варираща от нула до седем години, след която дадена стока е освободена от мито, освен ако в графиците в приложение 9 не е посочено друго.

ЧЛЕН 9.4

Национално третиране по отношение на вътрешното данъчно облагане и нормативната уредба

Всяка от страните предоставя национално третиране по отношение на стоките на другата страна в съответствие с член III от ГАТТ от 1994 г., включително забележките и допълнителните разпоредби към него. За тази цел член III от ГАТТ от 1994 г. и забележките и допълнителните разпоредби към него се включват в настоящото споразумение и стават част от него mutatis mutandis.

ЧЛЕН 9.5

Намаляване или премахване на митата

1.    Освен ако в настоящото споразумение е предвидено друго, всяка от страните намалява или премахва прилаганите мита върху стоките с произход от другата страна в съответствие с графика в приложение 9.

2.    За целите на параграф 1 базовата митническа ставка е базовата ставка, определена за всяка стока в графиците в приложение 9.

3.    Ако някоя от страните намали прилаганата от нея митническа ставка за най-облагодетелствана нация („ставка за най-облагодетелствана нация“), към намалените ставки се прилага графикът в приложение 9 на тази страна. Ако някоя от страните намали прилаганата от нея ставка за най-облагодетелствана нация до равнище, по-ниско от базовата ставка по отношение на конкретна тарифна линия, тази страна изчислява приложимата преференциална ставка, която води до намаляване на митото, върху намалената прилагана ставка за най-облагодетелствана нация, като запазва относителния преференциален марж за тази конкретна тарифна линия, докато прилаганата ставка за най-облагодетелствана нация е по-ниска от базовата ставка. Относителният преференциален марж за дадена тарифна линия през всеки поетапен период съответства на разликата между базовата ставка, посочена в графика в приложение 9 на тази страна, и прилаганата митническа ставка за тази тарифна линия в съответствие с посочения график, разделена на тази базова ставка и изразена в проценти.

4.    По искане на някоя от страните, страните се консултират помежду си, за да обмислят ускоряване на намаляването или премахването на митата, посочени в графиците в приложение 9. Като взема предвид тези консултации, Съвместният съвет може да приеме решение за изменение на приложение 9, за да се ускори намаляването или премахването на митата.

ЧЛЕН 9.6

Запазване на съществуващото положение

1.    Освен ако не е предвидено друго в настоящата част от настоящото споразумение, никоя от страните не увеличава никакви мита, определени като базова ставка в приложение 9, нито приема нови мита за стока с произход от другата страна.

2.    От съображения за правна сигурност някоя от страните може да увеличи митото до равнището, посочено в приложение 9, за съответния поетапен период след едностранно намаление.

ЧЛЕН 9.7

Износни мита, данъци или други налози

1.    Никоя от страните не въвежда или запазва в сила каквото и да е мито, данък или друг налог от каквото и да било естество, налагани върху или във връзка с износа на стока за другата страна; нито какъвто и да е вътрешен данък или друг налог върху стока, изнасяна за другата страна, които надвишават данъка или налога, с който биха били обложени подобни стоки, когато са предназначени за местно потребление.

2.    Никоя от разпоредбите на настоящия член не възпрепятства някоя от страните да налага върху износа на стока такса или налог, разрешени съгласно член 9.8.

ЧЛЕН 9.8

Такси и формалности

1.    Таксите и другите налози, налагани от някоя от страните върху или във връзка с вноса или износа на стока на другата страна, са ограничени до размера на приблизителната стойност на предоставените услуги и не представляват косвен начин за закрила на местните стоки, нито облагане на вноса или износа за данъчни цели.

2.    Никоя от страните не събира такси или други налози върху или във връзка с внос или износ на адвалорна основа.

3.    Всяка от страните може да определя налози или да си възстановява направените разходи единствено когато се предоставят специфични услуги, включително:

a)    присъствие, при поискване, на митнически служители извън официалното работно време или на място извън митническите учреждения;

б)    анализи или експертни доклади относно стоки и пощенски такси за връщането на стоки на заявителя, по-специално във връзка с решения, отнасящи се до обвързваща информация, или предоставянето на информация относно прилагането на митническото законодателство;

в)    проверка на стоки или вземане на проби от тях с цел потвърждаване на данните или унищожаване на стоки, когато са направени разходи, различни от тези за ангажиране на митнически служители; или

г)    когато поради характера на стоките или потенциалния риск се налагат извънредни мерки за контрол.

4.    Всяка от страните публикува незабавно всички такси и налози, които налага във връзка с вноса или износа, по такъв начин, че да се даде възможност на правителствата, търговците и другите заинтересовани страни да се запознаят с тях.

5.    Никоя от страните не изисква извършването на консулски операции, нито свързани с тях такси и налози, във връзка с вноса на каквато и да било стока от другата страна.

ЧЛЕН 9.9

Ремонтирани стоки

1.    Никоя от страните не прилага мито за стока, независимо от нейния произход, която се въвежда повторно на нейната митническа територия, след като е била временно изнесена от митническата ѝ територия към митническата територия на другата страна за ремонт.

2.    Параграф 1 не се прилага за стока, която се внася под гаранция в зони за свободна търговия, или се внася с подобен статут, и след това се изнася за ремонт и не се внася повторно под гаранция в зони за свободна търговия или с подобен статут.

3.    Никоя от страните не прилага мито за стока, независимо от нейния произход, която е внесена временно от митническата територия на другата страна с цел ремонт 7 .

ЧЛЕН 9.10

Стоки, преминали заводска преработка

1.    Освен ако в настоящата част от настоящото споразумение не е предвидено друго, никоя от страните не предоставя на стоки, преминали заводска преработка, на другата страна третиране, което е по-неблагоприятно от третирането, което предоставя на подобни стоки в ново състояние.

2.    От съображения за правна сигурност се уточнява, че член 9.11 се прилага по отношение на забраните или ограниченията за внос и износ на стоки, преминали заводска преработка. Ако някоя от страните приеме или запази в сила забрани или ограничения върху вноса и износа на употребявани стоки, тези мерки не се прилагат за стоките, преминали заводска преработка.

3.    Всяка страна може да изисква стоките, преминали заводска преработка, да бъдат идентифицирани като такива за целите на разпространението или продажбата на нейна територия и да отговарят на всички приложими технически изисквания, които се прилагат към подобни стоки в ново състояние.

ЧЛЕН 9.11

Ограничения върху вноса и износа

Член ХI от ГАТТ от 1994 г. и забележките и допълнителните разпоредби към него се включват в настоящата част от настоящото споразумение и стават част от него mutatis mutandis. Съответно никоя от страните не приема или запазва в сила каквито и да било забрани или ограничения върху вноса на каквато и да било стока на другата страна или върху износа или продажбата за износ на каквато и да било стока, предназначена за територията на другата страна, освен когато това става в съответствие с член XI от ГАТТ от 1994 г., включително забележките и допълнителните разпоредби към него.

ЧЛЕН 9.12

Маркиране на произхода

Ако Чили прилага задължителни изисквания за маркировка за страната на произход по отношение на стоки от ЕС като страна, Съвместният комитет може да реши, че стоките, маркирани с надпис „Произведено в ЕС“ или с подобна маркировка на местния език, отговарят на тези изисквания при внос в Чили. Настоящият член не засяга правото на никоя от страните да определя вида на продуктите, за които изискванията за маркировка за страната на произход са задължителни. Глава 10 не се прилага по отношение на настоящия член.

ЧЛЕН 9.13

Процедури по лицензиране на вноса

1.    Всяка страна гарантира, че всички процедури по лицензиране на вноса, приложими към търговията със стоки между страните, се прилагат неутрално и се администрират по коректен, справедлив, недискриминационен и прозрачен начин.

2.    Някоя от страните приема или запазва в сила процедури по лицензиране на вноса като условие за внос на нейна територия от територията на другата страна единствено ако не може разумно да се използват други подходящи процедури за постигане на дадена административна цел.

3.    Никоя от страните не приема или запазва в сила процедура по неавтоматично лицензиране на вноса като условие за внос на нейна територия от територията на другата страна, освен ако това не е необходимо за прилагане на мярка, която е в съответствие с настоящата част от настоящото споразумение. Страната, която приема такава процедура по неавтоматично лицензиране на вноса, ясно посочва на другата страна мярката, която се прилага чрез тази процедура.

4.    Всяка от страните приема и администрира всички процедури по лицензиране на вноса в съответствие с членове 1, 2 и 3 от Споразумението за процедурите по лицензиране на вноса. За тази цел членове 1, 2 и 3 от посоченото споразумение се включват в настоящото споразумение и стават неразделна част от него mutatis mutandis.

5.    Страна, която приема нови процедури по лицензиране на вноса или изменения в действащите процедури по лицензиране на вноса, уведомява другата страна в срок от 60 дни от датата на публикуването на тези нови процедури по лицензиране на вноса или на всички изменения на съществуващите процедури по лицензиране на вноса. Уведомлението включва информацията, посочена в параграф 3 от настоящия член и в член 5, параграф 2 от Споразумението за процедурите по лицензиране на вноса. Счита се, че дадена страна спазва тази разпоредба, ако е уведомила Комитета по лицензиране на вноса, създаден съгласно член 4 от Споразумението за процедурите по лицензиране на вноса, за съответната нова процедура по лицензиране на вноса или за изменения на съществуващите процедури по лицензиране на вноса, включително информацията, посочена в член 5, параграф 2 от посоченото споразумение.

6.    По искане на една от страните другата страна незабавно предоставя всяка имаща отношение информация, включително информацията, посочена в член 5, параграф 2 от Споразумението за процедурите по лицензиране на вноса, относно всяка процедура по лицензиране на вноса, която възнамерява да приеме, вече е приела или която запазва, както и всяко изменение на съществуващите процедури по лицензиране на вноса.

ЧЛЕН 9.14

Процедури по лицензиране на износа

1.    Всяка страна публикува всяка нова процедура по лицензиране на износа или всяко изменение на съществуваща процедура по лицензиране на износа по такъв начин, че да даде възможност на правителствата, търговците и другите заинтересовани страни да се запознаят с тях. Това публикуване се извършва, ако е осъществимо, 30 дни преди процедурата или изменението да са влезли в сила и във всеки случай не по-късно от датата на влизане в сила на тази процедура или изменение.

2.    Всяка страна гарантира, че публикацията относно процедурите по лицензиране на износа включва следната информация:

a)    текста на процедурите по лицензиране на износа на страната или текста на измененията, които тя внася в такива процедури;

б)    стоките, за които се прилага всяка процедура по лицензиране на износа;

в)    за всяка процедура по лицензиране на износа — описание на процеса за подаване на заявление за лиценз за износ и всички критерии, които заявителят трябва да изпълни, за да отговаря на условията за кандидатстване за лиценз за износ, като например притежаване на лиценз за дейност, установяване или поддържане на инвестиция или извършване на дейност чрез определена форма на установяване на територията на някоя от страните;

г)    звено или звена за контакт, от които заинтересованите лица могат да получат допълнителна информация относно условията за получаване на лиценз за износ;

д)    административния орган или органи, до които трябва да се подадат заявлението или другите относими документи;

е)    описание на всяка мярка или мерки, които процедурата по лицензиране на износа има за цел да се приложат;

ж)    периода, през който всяка процедура по лицензиране на износа ще се прилага, освен ако процедурата ще се прилага, докато бъде оттеглена или преразгледана в нова публикация;

з)    ако страната възнамерява да използва процедура по лицензиране на износа във връзка с администрирането на конкретна квота за износ — общото количество, а ако е приложимо — и стойността на квотата и датите на отваряне и затваряне на квотата; и

и)    освобождаванията или изключенията, които заменят изискването за получаване на лиценз за износ, информация как да бъдат поискани или използвани тези освобождавания или изключения, както и критериите за предоставянето им.

3.    В срок от 30 дни след датата на влизане в сила на настоящото споразумение всяка от страните уведомява другата за своите съществуващи процедури по лицензиране на износа. Страна, която приема нови процедури по лицензиране на износа или изменения в съществуващите процедури по лицензиране на износа, уведомява другата страна в срок от 60 дни от датата на публикуването на тези нови процедури по лицензиране на износа или на всички изменения на съществуващите процедури по лицензиране на износа. Уведомлението включва препратка към източника или източниците, където е публикувана информацията по параграф 2, и включва, ако е целесъобразно, адреса на съответния правителствен уебсайт или уебсайтове.

4.    От съображения за правна сигурност се уточнява, че нищо в настоящия член не изисква от някоя страна да издаде лиценз за износ, нито възпрепятства дадена страна да изпълнява своите задължения или ангажименти съгласно резолюциите на Съвета за сигурност на ООН или съгласно многостранни режими за неразпространение и договорености за контрол на износа.

ЧЛЕН 9.15

Определяне на митническата стойност

Всяка страна определя митническата стойност на стоките на другата страна, внесени на нейна територия, в съответствие с член VII от ГАТТ от 1994 г. и със Споразумението за митническо остойностяване. За тази цел член VII от ГАТТ от 1994 г., включително забележките и допълнителните разпоредби към него, и членове 1—17 от Споразумението за митническо остойностяване, включително тълкувателните бележки към него, се включват в настоящото споразумение и стават неразделна част от него mutatis mutandis.

ЧЛЕН 9.16

Използване на преференции

1.    За целите на наблюдението на функционирането на настоящата част от настоящото споразумение и изчисляването на степента на използване на преференциите страните обменят ежегодно статистически данни за вноса за период, започващ една година след влизането в сила на настоящото споразумение и изтичащ 10 години след приключване на премахването на митата за всички стоки в съответствие с приложение 9. Освен ако Съвместният комитет не реши друго, този срок автоматично се удължава с пет години, а след това Съвместният комитет може да реши да го удължи допълнително.

2.    Обменът на статистически данни за вноса, посочен в параграф 1, обхваща данните за последната налична година, включително стойността и, когато е приложимо, обема, на равнище тарифна линия относно вноса на стоки от другата страна, ползващи се от преференциално митническо третиране съгласно настоящата част от настоящото споразумение, и за вноса на тези стоки, които са получили непреференциално третиране.

ЧЛЕН 9.17

Специални мерки относно управлението на преференциалното третиране

1.    Страните си сътрудничат за предотвратяване, разкриване и борба с нарушенията на митническото законодателство, свързани с преференциалното третиране, предоставено съгласно настоящата глава, в съответствие със задълженията им по глава 10 и Протокола към настоящото споразумение относно административната взаимопомощ по митнически въпроси.

2.    В съответствие с процедурата, установена в параграф 3, една от страните може временно да спре съответното преференциално третиране на засегнатите стоки, когато тази страна е установила, въз основа на обективна, убедителна и проверима информация, че другата страна е извършвала мащабни системни нарушения на митническото законодателство, за да получи преференциалното третиране, предоставено съгласно настоящата глава, и е направила констатация за:

a)    системно бездействие или неадекватни действия на другата страна при проверката на статуса на стоки с произход и изпълнението на другите изисквания на Протокола към настоящото споразумение относно административната взаимопомощ по митнически въпроси, когато се установява или предотвратява нарушение на правилата за произход;

б)    системен отказ на другата страна да извършва последваща проверка на доказателството за произход по искане на другата страна или да съобщава навреме резултатите от нея, или неоправдано забавяне на извършването на такава проверка или съобщаване; или

в)    системен отказ или неизпълнение на задълженията на другата страна да сътрудничи или да оказва съдействие в изпълнение на задълженията си по Протокола към настоящото споразумение относно административната взаимопомощ по митнически въпроси във връзка с преференциалното третиране.

3.    Страната, която е направила констатация по параграф 2, уведомява без неоправдано забавяне Съвместния комитет и започва консултации с другата страна в рамките на Съвместния комитет с цел постигане на приемливо за двете страни решение.

Ако страните не успеят да се споразумеят за взаимноприемливо решение в срок от три месеца след датата на уведомлението, страната, която е направила констатацията, може да реши да спре временно съответното преференциално третиране на засегнатите стоки. Съвместният комитет се уведомява без необосновано забавяне за всяко временно спиране.

Временното спиране се прилага само за периода, необходим за защита на финансовите интереси на засегнатата страна, и не се прилага повече от шест месеца. Когато условията, дали основание за първоначалното спиране, продължават да са налице и след изтичането на шестмесечния период, засегнатата страна може да реши да поднови спирането. За всяко временно спиране се провеждат периодични консултации в рамките на Съвместния комитет.

4.    Всяка страна публикува в съответствие с вътрешните си процедури известия до вносителите във връзка с всяко уведомление и решение, отнасящо се до временното спиране по параграф 3.

ЧЛЕН 9.18

Подкомитет по търговията със стоки

Подкомитетът по търговията със стоки, създаден съгласно член 8.8, параграф 1:

a)    следи за прилагането и администрирането на настоящата глава и приложение 9;

б)    насърчава търговията със стоки между страните, включително чрез консултации относно подобряването на тарифното третиране на достъпа до пазара съгласно член 9.5, параграф 4 и по други въпроси по целесъобразност;

в)    предоставя форум за обсъждане и разрешаване на всички свързани с настоящата глава въпроси;

г)    разглежда незабавно пречките пред търговията със стоки между страните, по-специално пречките, свързани с прилагането на нетарифни мерки и, ако е целесъобразно, отнася тези въпроси до Съвместния комитет, за да бъдат разгледани от него;

д)    препоръчва на страните евентуални изменения или допълнения към настоящата глава;

е)    координира обмена на данни за използването на преференции или всяка друга информация относно търговията със стоки между страните, за която може да реши;

ж)    прави преглед на всички бъдещи изменения на Хармонизираната система, за да гарантира, че задълженията на всяка страна по настоящата част от настоящото споразумение не се променят, и провежда консултации за разрешаване на всеки свързан с това конфликт;

з)    изпълнява функциите, посочени в член 15.17.

ГЛАВА 10

ПРАВИЛА ЗА ПРОИЗХОД И ПРОЦЕДУРИ, СВЪРЗАНИ С ПРОИЗХОДА

РАЗДЕЛ A

ПРАВИЛА ЗА ПРОИЗХОД

ЧЛЕН 10.1

Определения

За целите на настоящата глава и на приложения 10-A—10-З:

a)    „класиране“ означава класирането на продукт или материал в определена глава, позиция или подпозиция на Хармонизираната система;

б)    „пратка“ означава продукти, които са изпратени едновременно от един износител до един получател или са обхванати от само един транспортен документ, който обхваща техния превоз от износителя до получателя, или — при липса на такъв документ — от само една фактура;

в)    „митнически орган“ означава:

i)    за Чили — Националната митническа служба; и

ii)    за ЕС като страна — службите на Европейската комисия, отговарящи за митническите въпроси, и митническите администрации и всички други органи, отговарящи в държавите — членки на Европейския съюз, за прилагането и изпълнението на митническото законодателство;

г)    „износител“ означава намиращо се в някоя от страните лице, което в съответствие с законовите и подзаконовите актове на тази страна изнася или произвежда продукта с произход и изготвя изявление за произход;

д)    „идентични продукти“ означава продукти, които във всяко отношение съответстват на описаните в описанието на продукта; описанието на продукта в търговския документ, използван за изготвяне на изявление за произход за повече на брой пратки, трябва да бъде достатъчно точно, за да идентифицира ясно този продукт, както и идентичните продукти, които ще бъдат внесени впоследствие въз основа на това изявление;

е)    „вносител“ означава лице, което внася продукта с произход и иска за него преференциално тарифно третиране;

ж)    „материал“ означава всяко вещество, използвано при производството на продукт, включително всякакви съставки, суровини, компоненти или части;

з)    „продукт“ означава резултатът от производството дори ако е предназначен за използване като материал на по-късен етап в производството на друг продукт; и

и)    „производство“ означава всякакъв вид обработка или преработка, включително сглобяване.

ЧЛЕН 10.2

Общи изисквания

1.    За целите на прилагането на преференциалното тарифно третиране от някоя от страните по отношение на стока с произход от другата страна в съответствие с настоящата част от настоящото споразумение, при условие че продуктът отговаря на всички други приложими изисквания на настоящата глава, за продукти с произход от другата страна се смятат следните продукти:

a)    продукти, изцяло получени в тази страна, както е посочено в член 10.4;

б)    продукти, произведени изключително от материали с произход от тази страна; и

в)    продукти, произведени в посочената страна чрез използването на материали без произход, при условие че отговарят на изискванията, определени в приложение 10-Б.

2.    Ако даден продукт е придобил статус на продукт с произход в съответствие с параграф 1, използваните в неговото производство материали без произход не се считат за материали без произход, когато този продукт е вложен като материал в друг продукт.

3.    Придобиването на статус на продукт с произход се осъществява без прекъсване на територията на някоя от страните.

ЧЛЕН 10.3

Кумулация на произход

1.    Продукт с произход от някоя от страните се счита за продукт с произход от другата страна, ако се използва като материал в производството на друг продукт в тази друга страна, при условие че извършената обработка и преработка надхвърля една или повече от операциите, посочени в член 10.6.

2.    Материалите, класирани в глава 3 от Хармонизираната система, с произход от държавите, посочени в параграф 4, буква б), и използвани в производството на консервирани продукти от риба тон, класирани в подпозиция 1604.14 от Хармонизираната система, могат да се считат за материали с произход от една от страните, при условие че са изпълнени условията, посочени в параграф 3, букви а)—д), и че тази страна изпрати уведомление за разглеждане от подкомитета, посочен в член 10.31.

3.    Съвместният комитет може да реши по препоръка на Подкомитета, че някои материали с произход от третите държави 8 , посочени в параграф 4 от настоящия член, може да се считат за материали с произход от една от страните, ако са използвани в производството на продукт в тази страна, при условие че:

a)    всяка от страните има действащо търговско споразумение, по силата на което е създадена зона за свободна търговия с тази трета държава по смисъла на член XXIV от ГАТТ от 1994 г.;

б)    произходът на материалите, посочени в настоящия параграф, се определя в съответствие с правилата за произход, приложими съгласно:

i)    търговското споразумение на ЕС като страна за създаване на зона за свободна търговия с тази трета държава, ако съответният материал се използва за производството на продукт в Чили; и

ii)    търговското споразумение на Чили за създаване на зона за свободна търговия с тази трета държава, ако съответният материал се използва за производството на продукт в ЕС като страна;

в)    между страната и тази трета държава е в сила договореност за адекватно административно сътрудничество, включително разпоредби относно използването на подходяща документация за произхода на материалите, и че тази страна уведомява другата страна за тази договореност;

г)    производството или преработката на материалите, предприети в тази страна, надхвърлят една или повече от операциите, посочени в член 10.6; и

д)    страните се споразумеят относно всички други приложими условия.

4.    Третите държави, посочени в параграф 3, са:

a)    държавите от Централна Америка — Гватемала, Ел Салвадор, Коста Рика, Никарагуа, Панама и Хондурас; и

б)    държавите от Андите — Еквадор, Колумбия и Перу.

ЧЛЕН 10.4

Изцяло получени продукти

1.    Следните продукти се считат за изцяло получени в една от страните:

a)    растения и растителни продукти, отгледани или прибрани там;

б)    живите животни, родени и отгледани там;

в)    продукти, получени от живи животни, отгледани там;

г)    продукти, получени чрез лов, улавяне с капани, риболов, събиране или улавяне там, но не отвъд външните граници на териториалното море на тази страна;

д)    продукти, получени от заклани животни, родени и отгледани там;

е)    продукти, получени от аквакултури там, ако водни организми, включително риби, мекотели, ракообразни, други водни безгръбначни и водни растения са родени или отгледани от запаси от яйца, хайвер от риби, новоизлюпени рибки, млади сьомгови риби или ларви чрез намеса в процесите на отглеждане или растеж с цел подобряване на производството, като например редовно попълване на рибния запас, хранене или защита от хищници;

ж)    минерали или други вещества с естествен произход, невключени в букви а)—е), извлечени или добити там;

з)    продукти от морски риболов и други продукти, уловени от плавателен съд на тази страна в морето извън което и да било териториално море;

и)    продукти, произведени на борда на кораб фабрика на тази страна изключително от продуктите, посочени в буква з);

й)    продукти, извлечени от една от страните или от лице от една от страните от морското дъно или неговите недра, извън което и да било териториално море, при условие че има право да обработва морското дъно или недра;

к)    отпадъци или скрап, получени от производство в страната, или от използвани продукти, събрани в страната, при условие че тези продукти са годни само за възстановяване на суровини; и

л)    продукти, произведени в страната изключително от продуктите, посочени в букви а)—к).

2.    Понятията „плавателен съд на една от страните“ и „кораб фабрика на една от страните“ в параграф 1, букви з) и и) означават съответно плавателен съд и кораб фабрика, който:

a)    е регистриран в държава членка или в Чили;

б)    плава под флага на държава членка или на Чили; и

в)    отговаря на едно от посочените по-долу условия:

i)    повече от 50 % от него са собственост на физически лица от държава членка или от Чили; или

ii)    е собственост на юридическо лице, което:

A)    има централно управление и основно място на стопанска дейност в държава членка или в Чили, и

Б)    повече от 50 % от него са собственост на лица от една от страните.

ЧЛЕН 10.5

Допустими отклонения

1.    Ако използван в производството на даден продукт материал без произход не отговаря на изложените в приложение 10-Б изисквания, този продукт се счита за продукт с произход от една от страните при следните условия:

a)    за всички продукти 9 , с изключение на класираните в глави 50—63 от Хармонизираната система, общата стойност на материалите без произход не надвишава 10 % от цената на продукта франко завода;

б)    за продукти, класирани в глави 50—63 от Хармонизираната система — прилагат се допустимите отклонения, както е предвидено в бележки 6—8 към приложение 10-А.

2.    Параграф 1 не се прилага, ако стойността или теглото на материалите без произход, използвани в производството на даден продукт, надвишава някой от процентите за максималната стойност или тегло на материалите без произход, посочени в изискванията, определени в приложение 10-Б.

3.    Параграф 1 не се прилага за продукти, които са изцяло получени в една от страните по смисъла на член 10.4. Ако в приложение 10-Б се изисква използваните в производството на даден продукт материали да са изцяло получени, се прилагат параграфи 1 и 2.

ЧЛЕН 10.6

Недостатъчна обработка или преработка

1.    Независимо от член 10.2, параграф 1, буква в), даден продукт не се счита с произход от една от страните, ако само една или повече от следните операции са извършени върху материали без произход в тази страна:

a)    операции по съхранение, като например сушене, замразяване, съхраняване в саламура или други подобни операции, ако единствената цел е да се гарантира запазването на продуктите в добро състояние по време на транспортиране и складиране;

б)    разделяне и събиране в пакети;

в)    измиване, почистване, отстраняване на прах, окисни, маслени, бояджийски или други покрития;

г)    гладене с ютия или гладачна преса на текстил и текстилни изделия;

д)    прости операции по боядисване и полиране;

е)    лющене и частично или цялостно бланширане на ориз, полиране и гланциране на житни растения и ориз;

ж)    операции по оцветяване или ароматизиране на захар или оформянето ѝ на бучки, частично или цялостно смилане на кристална захар в твърда форма;

з)    белене, премахване на костилките и черупките на плодове, ядки и зеленчуци;

и)    подостряне, просто смилане или просто нарязване;

й)    пресяване, отделяне, сортиране, класиране, категоризиране или съчетаване;

к)    просто поставяне в бутилки, метални кутии, флакони, торби, каси, кутии, закрепване върху подложки или плочи и всички други прости операции по опаковане;

л)    поставяне или отпечатване на маркировки, етикети, емблеми и други подобни отличителни знаци върху продукти или техните опаковки;

м)    просто смесване на продукти, дори и от различни видове, включително смесване на захар с какъвто и да било материал;

н)    просто сглобяване на частите на изделия, така че да се получи завършено изделие, или разглобяване на продукти на частите им;

о)    просто добавяне на вода или разреждане, дехидратиране или денатуриране на продукти; или

п)    клане на животни.

2.    За целите на параграф 1 една операция се счита за проста, ако за нейното извършване не са необходими нито специални умения, нито специално произведени или монтирани машини, апаратура или оборудване.

ЧЛЕН 10.7

Единица за оценка

1.    За целите на настоящата глава единицата за оценка е продуктът, който се счита за основна единица при класирането на продукта по Хармонизираната система.

2.    Ако дадена пратка се състои от определен брой идентични продукти, класирани в една и съща позиция по Хармонизираната система, при прилагането на настоящата глава се взема предвид всеки отделен продукт.

ЧЛЕН 10.8

Принадлежности, резервни части и инструменти

1.    Принадлежностите, резервните части и инструментите, които се доставят заедно с оборудване, машина, апарат или превозно средство и представляват част от нормалната му окомплектовка, и които са включени в неговата цена или не се фактурират отделно, се считат за едно цяло с въпросното оборудване, машина, апарат или превозно средство.

2.    Принадлежностите, резервните части и инструментите, посочени в параграф 1, не се вземат предвид при определянето на произхода на продукта, освен за целите на изчисляването на максималната стойност на материалите без произход, ако за продукта се изисква изчисляване на максималната стойност на материалите без произход, както е определено в приложение 10-Б.

ЧЛЕН 10.9

Комплекти

Комплектите съгласно определението в общо правило 3 за тълкуване на Хармонизираната система се считат, че са с произход в една от страните, ако всички съставящи ги компоненти са продукти с произход. Когато един комплект е съставен от продукти с произход и от такива без произход, като цяло се счита, че комплектът е с произход от една от страните, при условие че стойността на продуктите без произход не надхвърля 15 % от цената на комплекта франко завода.

ЧЛЕН 10.10

Неутрални елементи

За да се установи дали един продукт се определя като с произход в една от страните, не е необходимо да се определя произходът на следните елементи, които могат да се използват за производството на продукта:

a)    гориво, енергия, катализатори и разтворители;

б)    оборудване, устройства и материали, използвани за изпитване или проверка на продукта;

в)    машини, инструменти, пресформи и леярски форми;

г)    резервни части и материали, използвани при поддръжката на оборудване и сгради;

д)    смазочни материали, мазнини, материали за смесване и други материали, използвани в производството или за експлоатация на оборудване и сгради;

е)    ръкавици, очила, обувки, дрехи, оборудване и материали за безопасност;

ж)    всеки друг материал, който не е вложен в продукта, но чиято употреба може да се докаже, че е част от производството на продукта.

ЧЛЕН 10.11

Опаковки, опаковъчни материали и опаковъчни съдове

1.    Ако съгласно общо правило 5 за тълкуване на Хармонизираната система опаковъчните материали и опаковъчните съдове, в които е опакован продукт за продажба на дребно, са класирани заедно с продукта, тези опаковъчни материали и опаковъчни съдове не се вземат под внимание при произхода на продукта, освен за целите на изчисляването на максималната стойност на материалите без произход, ако за продукта се изисква изчисляване на максималната стойност на материалите без произход, в съответствие с приложение 10-Б.

2.    Опаковъчните материали и опаковъчните съдове, които се използват за предпазване на продукта по време на транспорт, не се вземат под внимание при определянето дали даден продукт е с произход на една от страните.

ЧЛЕН 10.12

Счетоводно разделяне за взаимозаменяеми материали

1.    Взаимозаменяемите материали с произход и тези без произход са физически разделени по време на складиране, за да се запази техният статус на материали с произход или без произход, в зависимост от случая. Тези материали могат да бъдат използвани в производството на даден продукт, без да бъдат физически разделени по време на складиране, при условие че се използва метод на счетоводно разделяне.

2.    Посоченият в параграф 1 метод на счетоводно разделяне се прилага в съответствие с метод за управление на стоково-материалните запаси съгласно общоприети в страната счетоводни принципи. Методът на счетоводно разделяне гарантира, че по всяко време броят на продуктите, които биха могли да се считат за продукти с произход в една от страните, не надвишава броя, който би бил получен чрез физическо разделяне на запасите по време на складиране.

3.    За целите на параграф 1 „взаимозаменяеми материали“ означава материали, които са от един и същи вид и с едно и също търговско качество, с еднакви технически и физически характеристики и които не могат да бъдат разграничени един от друг след влагането им в крайния продукт.

ЧЛЕН 10.13

Върнати продукти

Ако продукт с произход от една от страните е бил изнесен от тази страна за трета държава и е върнат в тази страна, той се разглежда като продукт без произход, освен ако може да бъде доказано по удовлетворителен за митническия орган на тази страна начин, че върнатият продукт:

a)    е същият като изнесения продукт; и

б)    не е претърпял каквито и да било операции, освен необходимите за запазването му в добро състояние, докато е бил в тази трета държава или докато е бил изнесен.

ЧЛЕН 10.14

Забрана за промяна

1.    Продукт с произход, деклариран за вътрешно потребление в страната вносител, не може след износа му и преди декларирането му за вътрешно потребление да бъде преправян или трансформиран по какъвто и да било начин, нито подлаган на операции, различни от операциите, предназначени да го съхранят в добро състояние, или различни от добавяне или поставяне на маркировки, етикети, пломби или всякакви други документи, с цел да се осигури съответствие със специфичните национални изисквания на страната вносител.

2.    Допуска се складиране или излагане на продукт в трета държава, при условие че той остане под митнически надзор в тази трета държава.

3.    Без да се засяга раздел Б, разделянето на пратки на територията на трета държава се допуска, ако се извършва от износителя или на негова отговорност и при условие че тези пратки останат под митнически надзор в третата държава.

4.    В случай на съмнение дали условията по параграфи 1—3 са спазени, митническите органи на страната вносител могат да поискат от вносителя да представи доказателства за това. Такива доказателства могат да бъдат предоставени чрез всякакви средства, включително транспортни документи, издадени въз основа на сключен договор, като например товарителници, фактическо или конкретно доказателство, основаващо се на маркировката или номерирането на пакетите, или всяко доказателство, свързано със самия продукт.

ЧЛЕН 10.15

Изложения

1.    Продуктите с произход, изпратени за участие в изложение в трета държава, и продадени след изложението с цел внос в една от страните, се ползват при внос от разпоредбите на настоящата част от настоящото споразумение, при условие че бъде доказано по удовлетворителен за митническите органи начин, че:

a)    износителят е изпратил тези продукти от една от страните за третата държава, в която е проведено изложението, и ги е изложил там;

б)    продуктите са били продадени или прехвърлени по друг начин от този износител на лице в една от страните;

в)    продуктите са били изпратени по време на изложението или непосредствено след него в състоянието, в което са били изпратени за участие в изложението; и

г)    след изпращането им за участие в изложението продуктите не са били използвани за друга цел, освен за представяне на изложението.

2.    Изготвя се изявление за произход в съответствие с раздел Б и се представя на митническите органи съгласно митническите процедури на страната вносител. В него се посочват наименованието и адресът на изложението.

3.    Параграф 1 се прилага по отношение на всяко търговско, промишлено, селскостопанско или занаятчийско изложение, панаир или подобно обществено изложение, което не е организирано за частни цели в магазини или търговски помещения с оглед на продажбата на чуждестранни продукти и по време на което продуктите остават под митнически контрол.

4.    Митническите органи на страната вносител могат да изискват доказателства, че продуктите са останали под митнически контрол в държавата на изложението, както и допълнителни писмени доказателства за условията, при които са били изложени.

РАЗДЕЛ Б

ПРОЦЕДУРИ, СВЪРЗАНИ С ПРОИЗХОДА

ЧЛЕН 10.16

Искане за преференциално тарифно третиране

1.    Страната вносител предоставя преференциално тарифно третиране за продукт с произход от другата страна по смисъла на настоящата глава въз основа на искане от вносителя за преференциално тарифно третиране. Вносителят отговаря за верността на искането за преференциално тарифно третиране и за спазването на изискванията, определени в настоящата глава.

2.    Искането за преференциално тарифно третиране се основава на едно от следните:

a)    изявление за произход, изготвено от износителя в съответствие с член 10.17;

б)    информираността на вносителя при условията, определени в член 10.19.

3.    Искането за преференциално тарифно третиране и неговото основание, както е посочено в параграф 2, се посочват в митническата декларация в съответствие със законовите и подзаконовите актове на страната вносител.

4.    Вносител, който представя искане за преференциално третиране въз основа на изявление за произход в съответствие с параграф 2, буква а), съхранява изявлението и при поискване го представя на митническия орган на страната вносител.

ЧЛЕН 10.17

Изявление за произход

1.    Износителят на даден продукт изготвя изявление за произход въз основа на информация, доказваща, че продуктът е с произход, включително, ако е приложимо, информация за статуса на материали с произход на използваните в производството на продукта материали.

2.    Износителят отговаря за верността на изготвеното изявление за произход и предоставената информация съгласно параграф 1. Ако износителят има основание да смята, че изявлението за произход съдържа или се основава на невярна информация, той незабавно уведомява вносителя за всяка промяна, засягаща статуса на продукт с произход. В този случай вносителят коригира декларацията за внос и заплаща дължимото приложимо мито.

3.    Износителят изготвя изявление за произход на една от езиковите версии, включени в приложение 3-В, във фактура или във всеки друг търговски документ, съдържащ достатъчно подробно описание на продукта с произход, за да може той да бъде идентифициран в номенклатурата на Хармонизираната система. Страната вносител не изиска от вносителя да представи превод на изявлението за произход.

4.    Изявлението за произход е валидно една година от датата на изготвянето му.

5.    Изявлението за произход може да се изготви за:

a)    една пратка на един или няколко продукта в една от страните; или

б)    повече на брой пратки с идентични продукти в една от страните в рамките на посочения в изявлението за произход период, не по-дълъг от 12 месеца.

6.    Страната вносител, по искане на вносителя и при спазване на всички изисквания, наложени от страната вносител, разрешава използването на единно изявление за произход за несглобени или разглобени продукти по смисъла на общо правило 2, буква а) от Хармонизираната система, класирани в раздели XV—XXI от Хармонизираната система, ако се внасят чрез поредица от доставки.

ЧЛЕН 10.18

Незначителни несъответствия и незначителни грешки

Митническият орган на страната вносител не отхвърля искане за преференциално тарифно третиране поради незначителни несъответствия между изявлението за произход и документите, представени в митническото учреждение, или незначителни грешки в изявлението за произход.

ЧЛЕН 10.19

Информираност на вносителя

1.    Страната вносител може да установи в своите законови и подзаконови актове условия, за да определи кои вносители могат да основават искането си за преференциално тарифно третиране на информираността на вносителя.

2.    Независимо от параграф 1, информираността на вносителя, че даден продукт е с произход, трябва да се основава на информация, която доказва, че продуктът действително се квалифицира като продукт с произход и отговаря на изискванията, посочени в настоящата глава, за да получи статус на продукт с произход.

ЧЛЕН 10.20

Изисквания за съхранение на документация

1.    Вносител, който представя искане за преференциално тарифно третиране за продукт, внесен в една от страните:

a)    ако искането за преференциално третиране се основава на изявление за произход — съхранява изявлението за произход, изготвено от износителя, за срок от най-малко три години от датата на искането за преференциално третиране на продукта; и

б)    ако искането за преференциално третиране се основава на информираността на вносителя — съхранява информацията, която доказва, че продуктът отговаря на изискванията, посочени в настоящата глава, за да получи статус на продукт с произход, за срок от най-малко три години от датата на искането за преференциално третиране.

2.    Износител, изготвил изявление за произход, съхранява за период от най-малко четири години след изготвянето на това изявление за произход копия и всички други документи, които доказват, че продуктът отговаря на изискванията за получаване на статус на продукт с произход.

3.    Документите, които подлежат на съхранение в съответствие с настоящия член, могат да бъдат в електронен формат в съответствие със законовите и подзаконовите разпоредби на страната вносител или страната износител, според случая.

ЧЛЕН 10.21

Освобождаване от изискванията за представяне на изявление за произход

1.    Продукти, изпращани като пакети от частни лица за частни лица или представляващи част от личния багаж на пътници, се приемат като продукти с произход, без да се изисква изявление за произход, при условие че тези продукти не са внесени с търговска цел и са декларирани като отговарящи на изискванията на настоящата глава и че няма съмнение относно истинността на това изявление.

2.    Вносът, който е случаен и се състои единствено от продукти за лична употреба на получателите или пътниците или техните семейства, не се счита за внос с търговска цел, ако естеството и количеството на стоките ясно показва, че те не са предназначени за търговска цел и при условие че вносът не представлява поредица от внесени стоки, която разумно може да бъде счетена за извършена отделно с цел избягване на изискването за представяне на изявление за произход.

3.    Общата стойност на продуктите, посочени в параграф 1, не може да надвишава 500 евро или еквивалентна сума на тази стойност във валутата на страната, в случай на пакети, или 1 200 евро или еквивалентната сума на тази стойност във валутата на страната, в случай на продукти, които са част от личния багаж на пътниците.

ЧЛЕН 10.22

Проверка

1.    Митническият орган на страната вносител може да провери дали даден продукт е с произход или дали са изпълнени другите изисквания, посочени в настоящата глава, въз основа на методи за оценка на риска, които може да включват случаен подбор. За целите на тази проверка митническият орган на страната вносител може да изпрати искане за информация до вносителя, който е подал искането за преференциално третиране съгласно член 10.16.

2.    Митническият орган на страната вносител, който изпраща искане съгласно параграф 1, не изисква повече от следната информация във връзка с произхода на даден продукт:

a)    изявлението за произход, ако искането за преференциално третиране се основава на изявление за произход; и

б)    информация, отнасяща се до изпълнението на критериите за произход, която е:

i)    ако критерият за определяне на произхода е „изцяло получен“ — приложимата категория (като например добив, минно дело, риболов и място на производство);

ii)    ако критерият за определяне на произхода се основава на промяна на тарифното класиране — списък на всички материали без произход, включително тяхното тарифно класиране (във формат от две, четири или шест цифри в зависимост от критериите за определяне на произхода);

iii)    ако критерият за определяне на произхода се основава на метод на стойността — стойността на крайния продукт, както и стойността на всички материали без произход, използвани в производството;

iv)    ако критерият за определяне на произхода се основава на теглото — теглото на крайния продукт, както и теглото на съответните материали без произход, използвани в крайния продукт; и

v)    ако критерият за определяне на произхода се основава на конкретен производствен процес — описание на този процес.

3.    При предоставянето на исканата информация вносителят може да добави всяка друга информация, която сметне за значима за целите на проверката.

4.    Ако искането за преференциално тарифно третиране се основава на изявление за произход в съответствие с член 10.16, параграф 2, буква а), издадено от износителя, вносителят предоставя това изявление за произход, но може да отговори на митническия орган на страната вносител, че информацията, посочена в параграф 2, буква б) от настоящия член, не може да бъде предоставена.

5.    Когато искането за преференциално тарифно третиране е основано на информираността на вносителя, посочена в член 10.16, параграф 2, буква б), извършващият проверката митнически орган на страната вносител, след като е поискал информация съгласно параграф 1 от настоящия член, може да изпрати допълнително искане за информация до вносителя, ако този митнически орган смята, че такава информация е необходима, за да бъде проверен статусът на продукта с произход или дали са изпълнени другите изисквания по настоящата глава. Митническият орган на страната вносител може да поиска от вносителя конкретни документи и информация, ако счете това за уместно.

6.    Ако митническият орган на страната вносител реши да спре предоставянето на преференциално тарифно третиране на съответните продукти, докато се чакат резултатите от проверката, той може да предложи на вносителя да освободи продуктите. Като условие за такова освобождаване страната вносител може да изиска обезпечение или друга подходяща предпазна мярка. Всяко спиране на преференциалното тарифно третиране се прекратява възможно най-бързо, след като митническият орган на страната вносител потвърди, че съответният продукт има статус на продукт с произход или че са изпълнени останалите изисквания, посочени в настоящата глава.

ЧЛЕН 10.23

Административно сътрудничество

1.    С цел да се осигури правилното прилагане на настоящата глава страните си сътрудничат посредством съответните си митнически органи, за да проверят статуса на произход на даден продукт или дали са изпълнени другите изисквания, посочени в настоящата глава.

2.    Ако искането за преференциално тарифно третиране е основано на изявление за произход в съответствие с член 10.16, параграф 2, буква а), извършващият проверката митнически орган на страната вносител, след като е поискал информация от вносителя съгласно член 10.22, параграф 1, може да изпрати искане за информация до митническия орган на страната износител в срок от две години след датата на искането за преференциално третиране, ако митническият орган на страната вносител смята, че такава информация е необходима, за да бъде проверен статусът на продукта с произход или дали са изпълнени другите изисквания по настоящата глава. Митническият орган на страната вносител може да поиска от митническия орган на страната износител конкретни документи и информация, ако счете това за уместно.

3.    Митническият орган на страната вносител включва следната информация в искането, посочено в параграф 2:

a)    изявлението за произход или копие от него;

б)    идентификационните данни на отправилия искането митнически орган;

в)    наименованието на износителя, който трябва да бъде проверен;

г)    предмета и обхвата на проверката; и

д)    ако е приложимо — всеки значим документ.

4.    Митническият орган на страната износител може, в съответствие със законовите и подзаконовите разпоредби на тази страна, да извърши проверката си, като поиска документация от износителя или всякакви доказателства, или като посети помещенията на износителя, за да направи преглед на документацията и да наблюдава съоръженията, използвани при производството на продукта.

5.    След искането, посочено в параграф 2, митническият орган на страната износител предоставя на митническия орган на страната вносител следната информация:

a)    поисканите документи, ако са налични;

б)    становище за статуса на продукт с произход;

в)    описанието на продукта, предмет на проверката, и тарифното класиране, свързано с прилагането на правилата за произход;

г)    описание и обяснение на производствения процес в подкрепа на статуса на продукт с произход;

д)    информация за начина, по който е извършена проверката на статуса на продукт с произход в съответствие с параграф 4; и

е)    доказателствени документи, ако е целесъобразно.

6.    Митническият орган на страната износител не предоставя на митническия орган на страната вносител информацията, посочена в параграф 5, буква а) или е) без съгласието на износителя.

7.    За предпочитане е цялата поискана информация, включително всички придружаващи документи и цялата друга информация, свързана с проверката, да се обменя между митническите органи на страните по електронен път.

8.    Страните, чрез координаторите, определени в съответствие с настоящата част от настоящото споразумение, си предоставят взаимно данните за контакт на съответните си митнически органи и всяка промяна в тях в срок от 30 дни от тази промяна.

ЧЛЕН 10.24

Взаимопомощ в борбата с измамите

В случай на съмнение за нарушение на настоящата глава страните си оказват взаимопомощ в съответствие с Протокола към настоящото споразумение относно административната взаимопомощ по митнически въпроси.

ЧЛЕН 10.25

Отказ на искания за предоставяне на преференциално тарифно третиране

1.    При спазване на изискванията, посочени в параграфи 3—5, митническият орган на страната вносител може да откаже искане за преференциално тарифно третиране, ако:

a)    в срок от три месеца след искането за информация съгласно член 10.22, параграф 1:

i)    вносителят не е предоставил отговор;

ii)    в случаите, когато искането за преференциално тарифно третиране се основава на изявление за произход в съответствие с член 10.16, параграф 2, буква а) — не е предоставено изявлението за произход; или

iii)    в случаите, когато искането за преференциално тарифно третиране се основава на информираността на вносителя, както е посочено в член 10.16, параграф 2, буква б) — предоставената от вносителя информация не е достатъчна, за да се потвърди, че продуктът има статус на продукт с произход;

б)    в срок от три месеца след искането за допълнителна информация съгласно член 10.22, параграф 5:

i)    вносителят не е предоставил отговор; или

ii)    предоставената от вносителя информация е недостатъчна, за да потвърди, че продуктът има статус на продукт с произход;

в)    в срок от десет месеца след искането за информация съгласно член 10.23, параграф 2:

i)    митническият орган на страната износител не е предоставил отговор; или

ii)    информацията, предоставена от митническия орган на страната износител, не е достатъчна, за да се потвърди, че продуктът има статус на продукт с произход.

2.    Митническият орган на страната вносител може да откаже искане за преференциално тарифно третиране, ако вносителят, изготвил искането, не изпълнява изисквания, посочени в настоящата глава, различни от свързаните със статуса на продуктите по отношение на произхода.

3.    Ако митническият орган на страната вносител има достатъчно основание да откаже искане за преференциално тарифно третиране в съответствие с параграф 1 от настоящия член, и когато митническият орган на страната износител е представил становище по член 10.23, параграф 5, буква б), с което потвърждава, че продуктите имат статус на продукти с произход, в срок от два месеца след датата на получаване на това становище митническият орган на страната вносител уведомява митническия орган на страната износител за намерението си да откаже искането за преференциално тарифно третиране.

4.    Ако уведомлението, посочено в параграф 3, е направено, се провеждат консултации по искане на една от страните в срок от три месеца след датата на това уведомление. Периодът за консултациите може да бъде удължаван по взаимно съгласие между митническите органи на страните в зависимост от конкретния случай. Консултацията може да се проведе в съответствие с процедурата, определена от Подкомитета.

5.    След изтичането на срока за консултация митническият орган на страната вносител отказва искането за преференциално тарифно третиране само ако не е в състояние да потвърди статуса на продукт с произход и след като е предоставил на вносителя правото да бъде изслушан.

ЧЛЕН 10.26

Поверителност

1.    Всяка страна запазва в съответствие със своите законови и подзаконови актове поверителността на всяка информация, предоставена ѝ от другата страна по силата на настоящата глава, и осигурява защита на тази информация от разгласяване.

2.    Информацията, получена от органите на страната вносител, се използва само от тези органи за целите на настоящата глава.

3.    Всяка страна гарантира, че поверителната информация, събрана в съответствие с настоящата глава, не се използва за цели, различни от администрирането и прилагането на решения и определения във връзка с произхода на продукти и митнически въпроси, освен с разрешение на лицето или страната, които са предоставили поверителната информация.

4.    Независимо от параграф 3, всяка страна може да разреши информацията, събрана в съответствие с настоящата глава, да се използва при всякакви административни, съдебни или квазисъдебни производства, образувани поради неспазване на свързаните с митническата област законови и подзаконови актове за прилагане на настоящата глава. Една от страните уведомява предварително лицето или страната, които са предоставили информацията, за всяко такова използване.

ЧЛЕН 10.27

Възстановявания и искания за преференциално тарифно третиране след внос

1.    Всяка страна предвижда, че след вноса вносителят може да подаде искане за преференциално тарифно третиране и за възстановяване на надвзетите мита, платени за даден продукт, ако:

a)    вносителят не е направил искане за преференциално тарифно третиране по време на вноса;

б)    искането е направено не по-късно от две години след датата на вноса; и

в)    разглежданият продукт е отговарял на условията за преференциално тарифно третиране, когато е бил внесен на територията на страната.

2.    Като условие за преференциално тарифно третиране въз основа на искане, направено съгласно параграф 1, всяка от страните може да изиска от вносителя:

a)    да отправи искане за преференциално тарифно третиране в съответствие със законовите и подзаконовите актове на страната вносител;

б)    да предостави изявлението за произход, ако е необходимо; и

в)    да изпълни всички други приложими изисквания, посочени в настоящата глава, все едно че е било поискано преференциално тарифно третиране в момента на вноса.

ЧЛЕН 10.28

Административни мерки и санкции

1.    Всяка от страните налага административни мерки и санкции, когато е целесъобразно, в съответствие със съответните си законови и подзаконови разпоредби, на всяко лице, което изготвя документ или е причина за изготвяне на документ, който съдържа невярна информация за целите на получаване на преференциално тарифно третиране за даден продукт, или който не отговаря на изискванията, посочени в:

a)    член 10.20;

б)    член 10.23, параграф 4, като не е предоставил доказателства или е отказал посещение; или

в)    член 10.17, параграф 2, като не коригира искането за преференциално тарифно третиране, направено в митническата декларация, и не заплаща съответното мито, ако първоначалното искане за преференция се основава на невярна информация.

2.    Страната взема предвид член 6, параграф 3.6 от Споразумението на СТО за улесняване на търговията в случаите, когато вносителят доброволно разкрие корекция на искане за преференциално третиране, преди да получи искане за проверка, в съответствие със законовите и подзаконовите разпоредби на тази страна.

РАЗДЕЛ В

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

ЧЛЕН 10.29

Сеута и Мелиля

1.    За целите на настоящата глава, за ЕС като страна понятието „страна“ не обхваща Сеута и Мелиля.

2.    При внасянето в Сеута и Мелиля на продукти с произход от Чили за тях се прилага във всяко едно отношение същото митническо третиране по настоящата част от настоящото споразумение като прилаганото за продукти с произход от митническата територия на Европейския съюз съгласно Протокол 2 от Акта за присъединяване на Кралство Испания и Португалската република към Европейския съюз. Чили прилага спрямо вноса на продукти, попадащи в обхвата на настоящата част от настоящото споразумение и с произход от Сеута и Мелиля, същото митническо третиране като това, което прилага към продуктите, внесени от ЕС като страна и с произход от него.

3.    Правилата за произход и процедурите, свързани с произхода, по настоящата глава се прилагат mutatis mutandis по отношение на продуктите, изнасяни от Чили за Сеута и Мелиля, и на продуктите, изнасяни от Сеута и Мелиля за Чили.

4.    Сеута и Мелиля се считат за една територия.

5.    Член 10.3 се прилага по отношение на вноса и износа на продукти между ЕС като страна, Чили и Сеута и Мелиля.

6.    Износителите вписват „Чили“ и „Сеута и Мелила“ в поле 3 от текста на изявлението за произход в приложение 10-В в зависимост от произхода на продукта.

7.    За прилагането на настоящия член в Сеута и Мелиля отговаря митническият орган на Кралство Испания.

ЧЛЕН 10.30

Изменения

Съвместният съвет може да приема решения за изменение на настоящата глава и на приложения 10-А—10-Д съгласно член 8.1, параграф 6, буква а).

ЧЛЕН 10.31

Подкомитет по митниците, улесняването на търговията и правилата за произход

1.    Подкомитетът по митниците, улесняването на търговията и правилата за произход („Подкомитетът“), създаден съгласно член 8.8, параграф 1, се състои от представители на страните, които отговарят за митниците.

2.    Подкомитетът отговаря за ефективното изпълнение и прилагане на настоящата глава.

3.    За целите на настоящата глава Подкомитетът има следните функции:

a)    прави преглед и при необходимост отправя подходящи препоръки към Съвместния комитет във връзка с:

i)    прилагането и изпълнението на настоящата глава; и

ii)    всички изменения на настоящата глава и на приложения 10-А—10-Д, предложени от една от страните;

б)    отправя предложения до Съвместния комитет относно приемането на обяснителни бележки за улесняване на прилагането на настоящата глава; и

в)    разглежда всеки друг въпрос, свързан с настоящата глава, по взаимно съгласие на страните.

ЧЛЕН 10.32

Продукти в транзит и продукти на склад

Страните могат да прилагат настоящата част от настоящото споразумение по отношение на продукти, които отговарят на изискванията на настоящата глава и които към датата на влизане в сила на настоящото споразумение са в транзит или са временно складирани в митнически склад или в свободни зони в ЕС като страна или в Чили, при условие че на митническите органи на страната вносител се представи изявление за произход.

ЧЛЕН 10.33

Обяснителни бележки

Обяснителните бележки относно тълкуването, прилагането и администрирането на настоящата глава са изложени в приложение 10-Д.

ГЛАВА 11

МИТНИЦИ И УЛЕСНЯВАНЕ НА ТЪРГОВИЯТА

ЧЛЕН 11.1

Цели

1.    Страните отчитат значението на митниците и улесняването на търговията с оглед на динамичния контекст на световната търговия.

2.    Страните признават, че международните търговски и митнически инструменти и стандарти са в основата на изискванията и процедурите за внос, износ и транзит.

3.    Страните отчитат, че митническите законови и подзаконови нормативни актове са недискриминационни и че митническите процедури се основават на използването на съвременни методи и ефикасни проверки за борба с измамите, защита на здравето и безопасността на потребителите и насърчаване на законната търговия. Всяка страна следва периодично да преразглежда своите митнически законови и подзаконови актове и процедури. Страните също така отчитат, че техните митнически процедури не трябва да водят до по-голяма административна тежест или да ограничават в по-голяма степен търговията, отколкото е необходимо за постигането на легитимни цели, и че те трябва да се прилагат по начин, който е предвидим, последователен и прозрачен.

4.    Страните се договарят да укрепват своето сътрудничество с цел да гарантират, че съответното им митническо законодателство и процедури, както и административният капацитет на техните съответни администрации, отговарят на целта за насърчаване на улесняването на търговията, като същевременно се осъществява ефективен контрол.

ЧЛЕН 11.2

Определения

За целите на настоящата глава „митнически орган“ означава:

a)    за Чили — Servicio Nacional de Aduanas (Национална митническа служба) или нейният приемник; и

б)    за ЕС като страна — службите на Европейската комисия, отговарящи за митническите въпроси, и митническите администрации и всички други органи, отговарящи в държавите — членки на Европейския съюз, за прилагането и изпълнението на митническите законови и подзаконови нормативни актове.

ЧЛЕН 11.3

Митническо сътрудничество

1.    Страните си сътрудничат по митническите въпроси посредством съответните си митнически органи , за да се гарантира постигането на целите, посочени в член 11.1.

2.    Страните развиват сътрудничество, включително чрез:

a)    обмен на информация относно митническите законови и подзаконови актове и тяхното прилагане и митническите процедури, по-специално в следните области:

i)    опростяване и осъвременяване на митническите процедури;

ii)    прилагане на правата върху интелектуална собственост от митническите органи;

iii)    улесняване на транзитното движение и трансбордирането;

iv)    отношения с деловите среди; и

v)    сигурност на веригата на доставки и управление на риска;

б)    съвместна работа по свързаните с митниците аспекти за осигуряване и улесняване на международната търговска верига за доставки в съответствие с приетата през юни 2005 г. Рамка от стандарти SAFE за сигурност и улесняване на световната търговия на Световната митническа организация („СМО“);

в)    обмисляне на възможностите за развиване на съвместни инициативи, свързани с внос, износ и други митнически процедури, включително обмен на най-добри практики и техническа помощ, и осигуряване на ефективно обслужване на деловите среди; това сътрудничество може да включва обмен на информация за митнически лаборатории, обучение на митнически служители и нови технологии за митнически контрол и процедури;

г)    задълбочаване на сътрудничеството помежду си по митнически въпроси в рамките на международни организации като СТО и СМО;

д)    установяване, ако е приложимо и целесъобразно, на взаимно признаване на програмите за одобрени икономически оператори, включително равностойни мерки за улесняване на търговията;

е)    провеждане на обмен на информация относно техниките за управление на риска, стандартите за риска и контрола на сигурността, за да се установят, доколкото е възможно, минимални стандарти за техниките за управление на риска и свързаните с тях изисквания и програми;

ж)    стремеж към хармонизиране на изискванията за данни при внос, износ и други митнически процедури чрез прилагане на общи стандарти и елементи от данни в съответствие с модела на данни на СМО;

з)    споделяне на съответния си опит в разработването и внедряването на техните системи за обслужване на едно гише, и, ако е уместно, разработване на общи набори от елементи на данни за тези системи;

и)    поддържане на диалог между техните съответни експерти по политиката с цел насърчаване на полезността, ефикасността и приложимостта на предварителните решения за митническите органи и търговците; и

й)    обмен, ако е уместно и целесъобразно, чрез структурирана и периодична комуникация между техните митнически органи, на някои категории свързана с митниците информация за конкретни цели, по-специално подобряване на управлението на риска и ефективността на митническия контрол, насочване към стоки, изложени на риск по отношение на събирането на приходи или безопасността и сигурността, и улесняване на законната търговия; този обмен не засяга обмена на информация, който може да се осъществява между страните в съответствие с Протокола към настоящото споразумение относно административната взаимопомощ по митнически въпроси.

3.    Всеки обмен на информация между страните съгласно настоящата глава подлежи mutatis mutandis на изискванията за поверителност на информацията и защита на личните данни, посочени в член 12 от Протокола към настоящото споразумение относно административната взаимопомощ по митнически въпроси, както и на всички изисквания за поверителност и неприкосновеност на личния живот, предвидени в законовите и подзаконовите актове на страните.

ЧЛЕН 11.4

Административна взаимопомощ

Страните си оказват административна взаимопомощ по митнически въпроси в съответствие с Протокола към настоящото споразумение относно административната взаимопомощ по митнически въпроси.

ЧЛЕН 11.5

Митнически законови и подзаконови актове и процедури

1.    Всяка страна гарантира, че нейните митнически законови и подзаконови актове и процедури:

a)    се основават на международни инструменти и стандарти в областта на митниците и търговията, включително Международната конвенция относно Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките, подписана в Брюксел на 14 юни 1983 г., както и Рамката от стандарти SAFE за сигурност и улесняване на световната търговия на СТО и Модела за данни на СТО, и ако е приложимо, съществените елементи на ревизираната Конвенция от Киото за опростяване и хармонизация на митническите процедури, подписана в Киото на 18 май 1973 г. и приета от Съвета на Световната митническа организация през юни 1999 г.;

б)    се основават на защитата и улесняването на законната търговия чрез ефективно прилагане и спазване на законовите изисквания; и

в)    са пропорционални и недискриминационни, за да се избегне ненужната тежест за икономическите оператори, предвиждат допълнителни улеснения за операторите с висока степен на съответствие, включително благоприятно третиране по отношение на митническия контрол преди вдигането на стоките, и осигуряват предпазни мерки срещу измами и незаконни или увреждащи дейности.

2.    С цел да се подобрят методите на работа, както и да се гарантира недискриминационният характер, прозрачността, ефикасността, целостта и отчетността на митническите операции, всяка от страните по споразумението:

a)    ако е възможно, опростява и преразглежда изискванията и формалностите с оглед на бързото вдигане и митническо оформяне на стоките;

б)    се стреми допълнително да опрости и стандартизира данните и документацията, изисквани от митниците и други агенции, за да се намалят необходимите за целта време и разходи за търговците или операторите, включително малките и средните предприятия; и

в)    следят за поддържането на възможно най-високо равнище на почтеност посредством прилагането на мерки, които отразяват принципите на приложимите международни конвенции и инструменти в тази област.

ЧЛЕН 11.6

Вдигане на стоки

Всяка страна гарантира, че нейните митнически органи, гранични агенции или други компетентни органи:

a)    предвиждат бързо вдигане на стоките в рамките на срок, който не е по-дълъг от срока, изискван за гарантиране спазването на нейните митнически и други свързани с търговията закони и подзаконови нормативни актове и формалности;

б)    дават възможност за предварително предаване и обработка по електронен път на документи и всяка друга изисквана информация преди пристигането на стоките;

в)    дават възможност за вдигане на стоките преди окончателното определяне на размера на митата, данъците, таксите и налозите, при условие че се представи гаранция, ако такава се изисква по силата на нейните законови и подзаконови актове, с цел да се гарантира тяхното окончателно плащане; и

г)    дават подходящ приоритет на бързоразвалящите се стоки, когато се планират и извършват евентуално изискуемите проверки.

ЧЛЕН 11.7

Опростени митнически процедури

Всяка страна приема или запазва в сила мерки, които позволяват на операторите, които изпълняват критериите, определени в нейните законови и подзаконови актове, да се ползват от допълнително опростяване на митническите процедури. Такива мерки могат да включват митнически декларации, които съдържат намалени набори от данни или съпътстващи документи, или периодично деклариране за определянето и плащането на мита и данъци, обхващащо многократен внос в рамките на определен период, след вдигането на тези внесени стоки, или други процедури, които предвиждат ускорено вдигане на определени пратки.

ЧЛЕН 11.8

Одобрени икономически оператори

1.    Всяка страна създава или поддържа програма за партньорство за улесняване на търговията за икономически оператори, които отговарят на определени критерии („одобрени икономически оператори“).

2.    Посочените критерии за определяне на одобрени икономически оператори са свързани със спазването, или риска от неспазване, на изискванията, посочени в законовите, подзаконовите разпоредби или процедурите на всяка страна. Посочените критерии трябва да бъдат публикувани и може да включват:

a)    липсата на сериозно нарушение или повторни нарушения на митническото законодателство и на правилата за данъчно облагане, включително липсата на сериозни престъпления, свързани с икономическата дейност на заявителя;

б)    доказателства от заявителя за високо равнище на контрол върху неговите операции и стокови потоци посредством система за управление на търговската и в съответните случаи на транспортната отчетност, позволяваща подходящ митнически контрол;

в)    платежоспособност, ако се счита за доказана, когато заявителят има добро финансово състояние, позволяващо му да изпълнява ангажиментите си, при надлежно отчитане на характерните особености на съответния вид стопанска дейност;

г)    доказана компетентност или професионална квалификация, пряко свързана с извършваната дейност; и

д)    целесъобразни стандарти за сигурност и безопасност.

3.    Посочените в параграф 2 критерии не се разработват или прилагат, така че да позволяват или създават произволна или неоправдана дискриминация между икономическите оператори, когато преобладават едни и същи условия, и трябва да позволяват участието на малките и средни предприятия.

4.    Програмата за партньорство за улесняване на търговията, посочена в параграф 1, включва следните ползи:

a)    ниски изисквания за документи и данни, доколкото е подходящо;

б)    по-нисък процент на физически проверки и ускорени инспекции, доколкото е подходящо;

в)    опростени процедури за вдигане и бързо вдигане, доколкото е подходящо;

г)    използване на гаранции, включително, ако е приложимо, общи или намалени гаранции; и

д)    контрол на стоките в помещенията на одобрения икономически оператор или на друго място, разрешено от митническите органи.

5.    Програмата за партньорство за улесняване на търговията, посочена в параграф 1, може да включва допълнителни ползи, като например:

a)    отложено плащане на мита, данъци, такси и налози;

б)    една обща митническа декларация за целия внос или износ в даден период; или

в)    наличие на специално звено за контакт, което да оказва съдействие по митнически въпроси.

ЧЛЕН 11.9

Изисквания по отношение на данните и документацията

1.    Всяка страна гарантира, че формалностите по внос, износ и транзит, както и изискванията по отношение на данните и документацията:

a)    се приемат и прилагат с оглед на бързото вдигане на стоки, при условие че са изпълнени условията за вдигане;

б)    се приемат и прилагат по начин, който цели намаляване на времето и разходите за съобразяване с изискванията от страна на търговци или оператори;

в)    са най-малко ограничаващата търговията алтернатива, ако са налице две или повече алтернативи за изпълнение на въпросната цел или цели на политиката; и

г)    не се запазват, в т.ч. отделни елементи от тях, ако вече не са необходими.

2.    Всяка страна прилага общи митнически процедури и използва единни митнически документи за вдигането на стоки на цялата си митническа територия.

ЧЛЕН 11.10

Използване на информационните технологии и електронно разплащане

1.    Всяка страна използва информационни технологии, насочени към ускоряване на процедурите за вдигане на стоки, за да се улеснява търговията между страните.

2.    Всяка от страните:

a)    предоставя по електронен път митническа декларация, която се изисква за внос, износ или транзит на стоки;

б)    дава възможност митническата декларация да се подава в електронен формат;

в)    създава средства за осигуряване на електронен обмен на митническа информация със своята търговска общност;

г)    насърчава електронния обмен на данни между операторите и митническите органи, както и други свързани агенции; и

д)    използва електронни системи за управление на риска за оценка и насочване, които позволяват на митническите органи да съсредоточат проверките си върху високорискови стоки и които улесняват вдигането и движението на стоки с нисък риск.

3.    Всяка страна приема или запазва процедури, осигуряващи възможност за електронно плащане на мита, данъци, такси и налози, събирани от митническите органи при внос и износ.

ЧЛЕН 11.11

Управление на риска

1.    Всяка страна приема или поддържа система за управление на риска в областта на митническия контрол.

2.    Всяка страна определя и прилага система за управление на риска по такъв начин, че да се избягват своеволната или неоправдана дискриминация или прикритите ограничения на международната търговия.

3.    Всяка страна насочва митническия контрол и останалите приложими гранични проверки към високорисковите пратки и ускорява вдигането на пратките с нисък риск. Всяка страна също така може да подбира на случаен принцип пратки за такива проверки като част от своето управление на риска.

4.    Всяка страна основава управлението на риска на оценка на риска чрез подходящи критерии за подбор.

ЧЛЕН 11.12

Одит след митническо оформяне

1.    С цел да се ускори вдигането на стоките, всяка от страните приема или поддържа механизъм за одит след митническото оформяне, за да се гарантира спазването на нейните митнически и други свързани с търговията законови и подзаконови актове.

2.    Всяка страна извършва одити след митническото оформяне по основан на риска начин.

3.    Всяка страна извършва одити след митническото оформяне по прозрачен начин. Ако бъде извършен одит, от който са постигнати окончателни резултати, страната уведомява незабавно лицето, чиито документи са били одитирани, за резултатите, причините за резултатите и правата и задълженията на лицето.

4.    Страните признават, че получената по време на одита след митническото оформяне информация може да се използва за последващо административно или съдебно производство.

5.    Всяка страна, когато е приложимо, използва резултатите от последващия контрол при прилагане на управлението на риска.

ЧЛЕН 11.13

Прозрачност

1.    Страните признават значимостта на навременните консултации с представители на търговските среди по отношение на законодателни предложения и общи процедури, отнасящи се до търговски въпроси. За тази цел всяка от страните предвижда подходящи консултации между администрациите и деловите среди.

2.    Всяка страна гарантира, че нейните митнически и свързани с митниците изисквания и процедури продължават да отговарят на нуждите на деловите среди, следват най-добрите практики и остават възможно най-малко

ограничаващи търговията.

3.    Доколкото е подходящо, всяка страна предвижда редовни консултации между своите гранични служби и търговците или други заинтересовани страни на нейна територия.

4.    Всяка от страните публикува незабавно по недискриминационен и достъпен начин, включително онлайн, и преди да бъдат приложени, новите законови и подзаконови актове, свързани с митниците и улесняването на търговията, както и измененията и тълкуванията на тези законови и подзаконови актове.

Такива законови и подзаконови актове, както и техните изменения и тълкувания, включват тези, които се отнасят до: