ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 1.6.2022

COM(2022) 282 final

2022/0179(NLE)

Предложение за

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

относно приемането на еврото от Хърватия на 1 януари 2023 г.

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

На 3 май 1998 г. Съветът реши, че Белгия, Германия, Испания, Франция, Ирландия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Португалия, Австрия и Финландия са изпълнили необходимите условия за приемане на еврото на 1 януари 1999 г. Дания и Обединеното кралство приложиха своите клаузи за неучастие и поради това не бяха подложени на оценка от страна на Съвета. Гърция и Швеция бяха разгледани от Съвета като държави членки с дерогация.

На 19 юни 2000 г. Съветът реши, че Гърция е изпълнила необходимите условия за приемане на еврото, считано от 1 януари 2001 г. Държавите, които се присъединиха към Европейския Съюз на 1 май 2004 г. (Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия), станаха държави членки с дерогация в съответствие с член 4 от съответния акт за присъединяване.

На 11 юли 2006 г. Съветът реши, че Словения е изпълнила необходимите условия за приемане на еврото, считано от 1 януари 2007 г.

България и Румъния, които се присъединиха към Европейския Съюз на 1 януари 2007 г., станаха държави членки с дерогация в съответствие с член 5 от съответния акт за присъединяване.

На 10 юли 2007 г. Съветът реши, че Кипър и Малта са изпълнили необходимите условия за приемане на еврото, считано от 1 януари 2008 г.

На 8 юли 2008 г. Съветът реши, че Словакия е изпълнила необходимите условия за приемане на еврото, считано от 1 януари 2009 г.

На 13 юли 2010 г. Съветът реши, че Естония е изпълнила необходимите условия за приемане на еврото, считано от 1 януари 2011 г.

Хърватия се присъедини към Европейския съюз на 1 юли 2013 г. и стана държава членка с дерогация в съответствие с член 5 от съответния акт за присъединяване.

На 9 юли 2013 г. Съветът реши, че Латвия е изпълнила необходимите условия за приемане на еврото, считано от 1 януари 2014 г.

На 23 юли 2014 г. Съветът реши, че Литва е изпълнила необходимите условия за приемане на еврото, считано от 1 януари 2015 г.

В член 140, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз („Договора“) се предвижда, че най-малко веднъж на всеки две години или при искане от държава членка с дерогация Комисията и Европейската централна банка трябва да докладват на Съвета относно напредъка на държавите членки с дерогация при изпълнението на техните задължения във връзка с постигането на икономически и паричен съюз.

Въз основа на своя доклад и доклада на ЕЦБ и в съответствие с процедурата, определена в член 140, параграф 2 Комисията следва да представи на Съвета предложение за решение на Съвета за отмяна на дерогацията за държавите членки, които изпълняват необходимите условия.

Докладите за конвергенцията на Комисията и ЕЦБ бяха публикувани на 1 юни 2022 г. Докладите включват преглед на съвместимостта на националното законодателство на Хърватия, включително устройствения закон на националната централна банка, с членове 130 и 131 от Договора и с устава на ЕСЦБ и ЕЦБ.

В докладите също така се анализира дали е постигната висока степен на устойчива конвергенция чрез изпълнението на критериите за конвергенция и се отчитат редица други фактори, посочени в член 140, параграф 1, последната алинея от Договора.

Съгласно заключенията в доклада за конвергенция на Комисията Хърватия изпълнява условията за приемане на еврото.

На основание на своя доклад и на този на ЕЦБ Комисията прие приложеното предложение за решение на Съвета за отмяна на дерогацията за Хърватия, считано от 1 януари 2023 г.

2.РЕЗУЛТАТИ ОТ КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

В Икономическия и финансов комитет (ИФК) и в Съвета по икономическите и финансовите въпроси/Еврогрупата редовно се провеждат обсъждания под различна форма с държавите членки относно предизвикателствата пред икономическата политика. Те включват неофициални дискусии по въпроси, които са от особено значение за подготовката за евентуално влизане в еврозоната (включително по въпроси, свързани с политиката по валутните курсове). В рамките на конференции и семинари или по конкретни поводи се провеждат разговори с представители на академичните среди и други заинтересовани групи.

Икономическите промени в еврозоната и държавите членки се оценяват чрез различни процедури за координиране и надзор на икономическата политика (по-конкретно съгласно член 121 от Договора), както и на редовно извършваните от Комисията наблюдение и анализ по отношение на промените в отделните държави и в цялата еврозона (включително прогнози, периодични публикации и материали, предоставяни на ИФК и Съвета по икономическите и финансовите въпроси/Еврогрупата). Въз основа на принципа на пропорционалност и в съответствие с установената практика не бе извършена официална оценка на въздействието.

3.ПРАВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

3.1.Правно основание

Правното основание на настоящото предложение е член 140, параграф 2 от Договора, с който се установява процедурата за решение на Съвета относно приемането на еврото и за отмяна на дерогацията в съответните държави членки.

Съветът гласува по предложението на Комисията след консултация с Европейския парламент, след обсъждания в Европейския съвет и след получаването на препоръка, приета с квалифицирано мнозинство от членовете на Съвета, представляващи държавите членки, чиято парична единица е еврото.

3.2.Субсидиарност и пропорционалност

Предложението е от изключителната компетентност на Съюза. Следователно принципът на субсидиарност не се прилага.

Настоящата инициатива не надхвърля необходимото за постигането на своята цел и следователно отговаря на принципа на пропорционалност.

3.3.Избор на правен инструмент

Решението е единственият подходящ правен инструмент съгласно член 140, параграф 2 от Договора.

4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

Предложението няма отражение върху бюджета на Съюза.

2022/0179 (NLE)

Предложение за

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

относно приемането на еврото от Хърватия на 1 януари 2023 г.

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 140, параграф 2 от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

като взе предвид доклада на Европейската комисия( 1 ),

като взе предвид доклада на Европейската централна банка( 2 ),

като взе предвид становището на Европейския парламент,

като взе предвид обсъжданията в Европейския съвет,

като взе предвид препоръката на членовете на Съвета, представляващи държавите членки, чиято парична единица е еврото,

като има предвид, че:

(1)Третият етап на икономическия и паричен съюз (ИПС) започна на 1 януари 1999 г. На своето заседание, проведено на 3 май 1998 г. в Брюксел, Съветът в състав държавни и правителствени ръководители реши, че Белгия, Германия, Испания, Франция, Ирландия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Австрия, Португалия и Финландия са изпълнили необходимите условия за приемане на еврото на 1 януари 1999 г.( 3 )

(2)С Решение 2000/427/ЕС( 4 ) Съветът реши, че Гърция е изпълнила необходимите условия за приемане на еврото, считано от 1 януари 2001 г. С Решение 2006/495/ЕС( 5 ) Съветът реши, че Словения е изпълнила необходимите условия за приемане на еврото, считано от 1 януари 2007 г. С решения 2007/503/EО( 6 ) и 2007/504/EО( 7 ) Съветът реши, че Кипър и Малта са изпълнили необходимите условия за приемане на еврото, считано от 1 януари 2008 г. С Решение 2008/608/ЕС( 8 ) Съветът реши, че Словакия е изпълнила необходимите условия за приемане на еврото. С Решение 2010/416/ЕС( 9 ) Съветът реши, че Естония е изпълнила необходимите условия за приемане на еврото. С Решение 2013/387/ЕС( 10 ) Съветът реши, че Латвия е изпълнила необходимите условия за приемане на еврото. С Решение 2014/509/ЕС( 11 ) Съветът реши, че Литва е изпълнила необходимите условия за приемане на еврото.

(3)В съответствие с параграф 1 от Протокола за някои разпоредби относно Дания, приложен към Договора за създаване на Европейската общност, и в съответствие с решението, взето от държавните и правителствените ръководители в Единбург през декември 1992 г., Дания е уведомила Съвета, че няма да участва в третия етап на ИПС. Дания не е поискала започване на процедурата по член 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

(4)По силата на Решение 98/317/ЕО на Швеция e предоставена дерогация по член 139, параграф 1 от ДФЕС. В съответствие с член 4 от Акта за присъединяване от 2003 г.( 12 ) на Чешката република, Унгария и Полша е предоставена дерогация по член 139, параграф 1 от ДФЕС. В съответствие с член 5 от Акта за присъединяване от 2005 г.( 13 ) на България и Румъния е предоставена дерогация по член 139, параграф 1 от ДФЕС. В съответствие с член 5 от Акта за присъединяване от 2012 г.( 14 ) на Хърватия е предоставена дерогация по член 139, параграф 1 от ДФЕС.

(5)Европейската централна банка (ЕЦБ) бе учредена на 1 юли 1998 г. Европейската парична система бе заменена с валутен механизъм, чието създаване бе договорено с Резолюция на Европейския съвет от 16 юни 1997 г. за установяването на валутен механизъм на третия етап на икономическия и паричен съюз( 15 ). Процедурите за валутния механизъм на третия етап на икономическия и паричен съюз (ВМ II) бяха определени в Споразумението от 16 март 2006 г. между Европейската централна банка и националните централни банки на държавите членки извън еврозоната за определяне на процедурите за работа на механизма на обменните курсове в третия етап на икономическия и паричен съюз( 16 ).

(6)В член 140, параграф 2 от ДФЕС се предвиждат процедурите за отмяна на дерогацията за съответните държави членки. Най-малко веднъж на всеки две години или по искане на държава членка с дерогация Комисията и ЕЦБ докладват на Съвета в съответствие с процедурата, предвидена в член 140, параграф 1 от ДФЕС.

(7)При необходимост националните законодателства на държавите членки, включително устройствените закони на националните централни банки, се адаптират с цел да се гарантира съвместимост с членове 130 и 131 от ДФЕС и с устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка („устава на ЕСЦБ и ЕЦБ“). В докладите на Комисията и ЕЦБ се дава подробна оценка на съвместимостта на законодателството на Хърватия с членове 130 и 131 от Договора и с Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ.

(8)В съответствие с член 1 от Протокол № 13 относно критериите за конвергенция, посочени в член 140 от ДФЕС, изпълнението на критерия за ценова стабилност по член 140, параграф 1, първо тире от ДФЕС означава, че в съответната държава членка е налице устойчивост на цените и средният темп на инфлацията за период от една година преди осъществяването на прегледа на резултатите не превишава с повече от 1,5 процентни пункта темпа на инфлация, която съществува в трите държави членки с най-добри резултати по отношение на ценовата стабилност. За целите на критерия за ценова стабилност инфлацията се измерва с хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), който е определен в Регламент (ЕС) 2016/792 на Европейския парламент и на Съвета( 17 ). За да се оцени изпълнението на критерия за ценова стабилност, инфлацията в определена държава членка се измерва чрез процентното изменение в средноаритметичната стойност на дванадесет месечни индекса спрямо средноаритметичната стойност на дванадесет месечни индекса от предходния период. В докладите на Комисията и ЕЦБ бе използвана референтна стойност, изчислена като непретеглена средноаритметична стойност на темповете на инфлация на трите държави членки с най-добри резултати по отношение на ценовата стабилност плюс 1,5 процентни пункта. За едногодишния период до края на април 2022 г. изчислената референтна стойност за инфлацията е 4,9 %, като трите държави членки с най-добри резултати по отношение на ценовата стабилност са Франция, Финландия и Гърция с темп на инфлация съответно 3,2 %, 3,3 % и 3,6 %. Оправдано е от списъка на държавите членки с най-добри резултати да бъдат изключени страните, чиито темпове на инфлация не могат да се смятат за подходяща референтна стойност за другите държави членки. В миналото такива случаи бяха установени през 2004 г., 2010 г., 2013 г., 2014 г. и 2016 г. Понастоящем е оправдано Малта и Португалия да бъдат изключени от списъка на държавите с най-добри резултати( 18 ). За изчисляването на референтната стойност те се заменят от Финландия и Гърция — държавите членки със следващите по големина най-ниски средни темпове на инфлация.

(9)В съответствие с член 2 от Протокол № 13 за изпълнението на критерия за състоянието на консолидирания държавен бюджет съгласно член 140, параграф 1, второ тире от ДФЕС се изисква към момента на прегледа на резултатите по отношение на засегнатата държава членка да няма действащо решение на Съвета в съответствие с член 126, параграф 6 от ДФЕС за наличието на прекомерен бюджетен дефицит.

(10)В съответствие с член 3 от Протокол № 13 за изпълнението на критерия за участие във валутния механизъм (ВМ) на Европейската парична система, посочен в член 140, параграф 1, трето тире от ДФЕС, се изисква най-малко през последните две години преди прегледа на резултатите държавата членка да е спазвала предвидените във ВМ нормални граници на отклонение без голямо напрежение. По-конкретно през същия период държавата членка не трябва да е извършвала по своя инициатива девалвация на двустранния централен курс на своята валута към еврото. От 1 януари 1999 г. с ВМ II се установява рамката за оценяване на изпълнението на критерия за валутния курс. При оценяването на изпълнението на този критерий в своите доклади Комисията и ЕЦБ са проучили двегодишния период до 18 май 2022 г.

(11)В съответствие с член 4 от Протокол № 13 за изпълнението на критерия за конвергенция на лихвените проценти съгласно член 140, параграф 1, четвърто тире от ДФЕС се изисква за период от една година преди прегледа на резултатите дадена държава членка да е имала среден номинален дългосрочен лихвен процент, който не надвишава с повече от два процентни пункта лихвения процент най-много на трите държави членки с най-добри резултати по отношение на ценовата стабилност. Критерият, използван за оценка на конвергенцията на лихвените проценти, е сравним лихвен процент по десетгодишни референтни държавни облигации. За да се оцени изпълнението на критерия за лихвените проценти, в докладите на Комисията и ЕЦБ е използвана референтна стойност, изчислена като непретеглена средноаритметична стойност на номиналните дългосрочни лихвени проценти на трите държави членки с най-добри резултати по отношение на ценовата стабилност, плюс два процентни пункта. Референтната стойност е въз основа на дългосрочните лихвени проценти във Франция (0,3 %), Финландия (0,2 %) и Гърция (1,4 %) и в рамките на едногодишния период до април 2022 г. е била 2,6 %.

(12)В съответствие с член 5 от Протокол № 13 данните, използвани при оценката на изпълнението на критериите за конвергенция, се осигуряват от Комисията. Комисията осигури тези данни. Бюджетните данни бяха осигурени от Комисията въз основа на докладите на държавите членки преди 1 април 2022 г. в съответствие с Регламент (ЕО) № 479/2009 на Съвета.( 19 )

(13)Въз основа на докладите на Комисията и ЕЦБ относно напредъка на Хърватия при изпълнението на нейните задължения за постигането на икономически и паричен съюз бяха направени следните заключения:

а)законодателството на Хърватия, включително устройственият закон на националната централна банка, е съвместимо с членове 130 и 131 от Договора и с устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ;

б)по отношение на изпълнението от страна на Хърватия на критериите за конвергенция, посочени в четирите тирета на член 140, параграф 1 от ДФЕС:

–средният темп на инфлация в Хърватия през годината до април 2022 г. е бил 4,7 %, което е под референтната стойност, и вероятно ще остане под тази стойност през следващите месеци,

–по отношение на Хърватия няма решение на Съвета за наличието на прекомерен бюджетен дефицит,

–Хърватия участва във ВМ II от 10 юли 2020 г. През двете години, предхождащи настоящата оценка, валутният курс на куната (HRK) не е бил подложен на сериозно напрежение и Хърватия не е девалвирала по своя собствена инициатива двустранния централен валутен курс на HRK спрямо еврото,

–през годината до април 2022 г. дългосрочният лихвен процент в Хърватия е бил средно 0,8 %, което е много под референтната стойност,

в)предвид оценката на съвместимостта на законодателството и изпълнението на критериите за конвергенция и с оглед на допълнителните фактори Хърватия изпълнява необходимите условия за приемане на еврото,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Хърватия изпълнява необходимите условия за приемане на еврото. Дерогацията за Хърватия, посочена в член 5 от Акта за присъединяване от 2012 г., се отменя, считано от 1 януари 2023 г.

Член 2

Адресати на настоящото решение са държавите членки.

Съставено в Брюксел на […] година.

(1) ()    Доклад от 1 юни 2022 г. (все още непубликуван в Официален вестник).

(2) ()    Доклад от 1 юни 2022 г. (все още непубликуван в Официален вестник).

(3) ()    Решение 98/317/ЕО на Съвета от 3 май 1998 г. в съответствие с член 109й, параграф 4 от Договора (ОВ L 139, 11.5.1998 г., стр. 30).

(4) ()    Решение 2000/427/ЕО на Съвета от 19 юни 2000 г. съгласно член 122, параграф 2 от Договора за приемането от Гърция на единната валута на 1 януари 2001 г. (ОВ L 167, 7.7.2000 г., стр. 19).

(5) ()    Решение 2006/495/ЕО на Съвета от 11 юли 2006 г. в съответствие с член 122, параграф 2 от Договора за приемане от Словения на единната валута на 1 януари 2007 г. (ОВ L 195, 15.7.2006 г., стр. 25).

(6) ()    Решение 2007/503/ЕО на Съвета от 10 юли 2007 г. в съответствие с член 122, параграф 2 от Договора, относно приемането на единната валута от Кипър на 1 януари 2008 г. (ОВ L 186, 18.7.2007 г., стр. 29).

(7) ()    Решение 2007/504/ЕО на Съвета от 10 юли 2007 г. съгласно член 122, параграф 2 от Договора относно приемането на единната валута от страна на Малта на 1 януари 2008 г. (ОВ L 186, 18.7.2007 г., стр. 32).

(8) ()    Решение 2008/608/ЕО на Съвета от 8 юли 2008 г. в съответствие с член 122, параграф 2 от Договора относно приемането от страна на Словакия на единната валута на 1 януари 2009 г. (ОВ L 195, 24.7.2008 г., стр. 24).

(9) ()    Решение 2010/416/ЕС на Съвета от 13 юли 2010 г. в съответствие с член 140, параграф 2 от Договора относно приемането на еврото от Естония от 1 януари 2011 г. (ОВ L 196, 28.7.2010 г., стр. 24).

(10) ()    Решение 2013/387/ЕС на Съвета от 9 юли 2013 г. относно приемането на еврото от Латвия на 1 януари 2014 г. (ОВ L 195, 18.7.2013 г., стр. 24).

(11) ()    Решение 2014/509/ЕС на Съвета от 23 юли 2014 г. относно приемането на еврото от Литва на 1 януари 2014 г. (ОВ L 228, 31.7.2014 г., стр. 29).

(12) ()    ОВ L 236, 23.9.2003 г., стр. 33.

(13) ()    ОВ L 157, 21.6.2005 г., стр. 203.

(14) ()    ОВ L 112, 24.4.2012 г., стр. 21.

(15) ()    ОВ C 236, 2.8.1997 г., стр. 5.

(16) ()    ОВ C 73, 25.3.2006 г., стр. 21.

(17) ()    Регламент (ЕС) 2016/792 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. за хармонизираните индекси на потребителските цени и за индекса на цените на жилищата и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2494/95 на Съвета (ОВ L 135, 24.5.2016 г., стр. 11).

(18) ()    През април 2022 г. 12-месечният среден темп на инфлация в Малта и Португалия бе съответно 2,1 % и 2,6 %, а в еврозоната — 4,4 %.

(19) ()    Регламент (ЕО) № 479/2009 на Съвета от 25 май 2009 г. за прилагане на Протокола за процедурата при прекомерен дефицит, приложен към Договора за създаване на Европейската общност (ОВ L 145, 10.6.2009 г., стр. 1).