ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 14.6.2018

COM(2018) 462 final

2018/0245(NLE)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА СЪВЕТА

за създаване на Европейски инструмент за сътрудничество в областта на ядрената безопасност, допълващ Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество въз основа на Договора за Евратом

{SWD(2018) 337}

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

•Основания и цели

Настоящото предложение е направено в контекста на Многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2021—2027 г., очертана в съобщението, озаглавено „Модерен бюджет за Съюз, който закриля, предоставя възможности и защитава — Многогодишна финансова рамка за периода 2021—2027 г.“ 1 , на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите. В съобщението се предвиждат основните приоритети и общата бюджетна рамка за програмите за външна дейност на ЕС в рамките на функцията „Съседните региони и светът“. Европейският инструмент за ядрена безопасност допълва тази правна уредба с дейности, които ще се извършват в рамките на Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия (Договор за Евратом).

Целта на новия Европейски инструмент за сътрудничество в областта на ядрената безопасност е да се насърчи създаването на ефективни и ефикасни стандарти за ядрена безопасност в трети държави в съответствие с член 203 от Договора за Евратом, въз основа на опита от дейностите за ядрена безопасност в рамките на Европейската общност за атомна енергия.

Режимът за неразпространение бе изложен на изпитание през последните години и се нуждае от непрекъсната подкрепа за укрепване на международната рамка за предотвратяване на разпространението на оръжия за масово унищожение. Това е основната роля на гаранциите по отношение на ядрените материали, които имат за цел предотвратяването и откриването на отклоняване на ядрени материали. Освен това в рамките на различни споразумения за асоцииране и партньорски споразумения (напр. с Украйна), ЕС е поел ангажимент за подкрепа на заинтересованите държави при приемането в националното им законодателство на достиженията на правото на ЕС, в това число на ядрените гаранции.

По линия на многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г. съществуваше финансов инструмент, който ще изтече на 31 декември 2020 г., посветен на насърчаването на високо равнище на ядрена безопасност (Регламент (Евратом) № 237/2014 за създаване на Инструмент за сътрудничество в областта на ядрената безопасност).

В съответствие със съобщението, озаглавено „Нова, модерна многогодишна финансова рамка за Европейския съюз, с която ефикасно да постига резултати по своите приоритети след 2020 г.“ 2 и както беше заключено в оценката на въздействието 3 , придружаваща настоящия регламент, повечето инструменти следва да бъдат интегрирани в един широкообхватен инструмент. Част от дейностите за сътрудничество в областта на ядрената безопасност, които понастоящем са обхванати от Инструмента за сътрудничество в областта на ядрената безопасност, може да не попадат в рамките на рационализирания широкообхватен инструмент, тъй като те трябва да следват специалната процедура по член 203 от Договора за Евратом, която е несъвместима с процедурата въз основа на членове 209 и 212 от Договора за функционирането на Европейския съюз за Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество.

Последните прегледи и оценки 4 на инструментите за външна дейност показаха добавената стойност и целесъобразността на съществуващите инструменти. Те обаче изтъкнаха също така възможности за подобрения, по-специално необходимостта от опростяване на начините на работа и предоставяне на възможност на ЕС да реагира при непредвидени обстоятелства с по-голяма гъвкавост. Тези извлечени поуки заедно и нарастващите предизвикателства накараха Комисията да измени структурата на инструментите за външно финансиране във възможно най-голяма степен.

В настоящото предложение се предвижда дата на прилагане от 1 януари 2021 г., като същото се представя с оглед на Съюз с 27 държави членки в съответствие с нотификацията от страна на Обединеното кралство за намерението на държавата да се оттегли от Европейския съюз и от Европейската общност за атомна енергия на основание член 50 от Договора за Европейския съюз, получена от Европейския съвет на 29 март 2017 г.

•Съгласуваност с действащите разпоредби в тази област на политиката

С настоящото предложение се предоставя рамка, благоприятстваща осъществяването на политиките за външни действия и изпълнението на международните задължения.

•Съгласуваност с други политики на Съюза

Освен това следва да се търсят полезни взаимодействия с действията по други програми на ЕС, за да се увеличи максимално въздействието на комбинираните интервенции. Взаимодействията и допълняемостта с такива програми следва да даде възможност за по-силно въздействие от Съюза. Действията, финансирани съгласно настоящото предложение, следва да бъдат съгласувани и допълващи се с тези, изпълнявани в рамките на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество 5 в областта на ядрената енергия, Инструмента за предприсъединителна помощ III 6 , Решението за отвъдморските страни и територии 7 , общата външна политика и политика на сигурност и новосъздаденият Европейски механизъм за подкрепа на мира 8 , който е финансиран извън бюджета на ЕС.

2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ

•Правно основание

Настоящето предложение се основава на член 203 от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия.

•Субсидиарност

Европейският съюз и Европейската общност за атомна енергия („Общността“) са в уникална позиция за предоставяне на външна помощ поради редица причини. Техният статут на наднационални субекти носи със себе си политическо влияние и съответен ливъридж. Общността има глобално присъствие чрез делегациите на Съюза, което осигурява огромна мрежа от информация за развитията, засягащи държави по цял свят. ЕС и Общността също така участват в повечето многостранни процеси, насочени към справяне с глобалните предизвикателства. Това позволява на ЕС и Общността да бъдат непрекъснато осведомени за новите нужди и проблеми и следователно да преразпределят средствата подобаващо. Нараства взаимното допълване между действията на ЕС и Общността и действията, предприети от държавите членки. Това засилва диалога и сътрудничеството с партньорските държави, които все повече се осъществяват чрез съвместно програмиране с държавите членки.

ЕС и Общността могат също така да допълват дейностите на държавите членки при справянето с потенциално опасни ситуации или в случай на особено скъпи интервенции. В някои области, в които държавите членки не осъществяват активна дейност, ЕС и Общността остават основните и понякога единствените участници, които могат да се намесят.

Субсидиарността, свързана с дейностите в областта на ядрената безопасност и ядрените гаранции, е посочена в Договора за Евратом по-специално за постигането на целите, съдържащи се в дял II, глави 3 и 7 от него. В тази конкретна област Общността осъществява и тясно сътрудничество с Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) в съответствие с глава 10.

ЕС и Общността имат значителен опит в тази област, произтичащ от историята на самата Европа, основаващ се на собствените им дейности за ядрени гаранции в рамките на Съюза и успешните им политики. Те са международно признат авторитет в областта на ядрената безопасност и ядрените гаранции за ядрените материали, в частност поради ролята им в прилагането на гаранциите в ЕС и в подкрепа на Международната агенция за атомна енергия.

ЕС и Общността могат да осигурят добавена стойност въз основа на обема на средствата, насочвани чрез техните инструменти, относително гъвкавите им методи на управление и предвидимостта на средствата за периода на многогодишната финансова рамка.

•Пропорционалност

В съответствие с принципа на пропорционалност предложеният регламент не надхвърля необходимото за постигането на преследваните с него цели.

•Избор на инструмент

Една от целите на Договора за Евратом е да се постигне високо равнище на ядрена безопасност в рамките на Съюза. Това следва да се постигне и извън Съюза. Тъй като Договорът за Евратом не е предвидил необходимите правомощия, въз основа на член 203 трябва да се вземат подходящи мерки. Предложението е под формата на регламент, което осигурява еднаквото му прилагане, задължителния му характер в неговата цялост и пряката му приложимост.

3.РЕЗУЛТАТИ ОТ РЕТРОСПЕКТИВНИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

•Ретроспективни оценки/проверки за пригодност на действащото законодателство

В доклада от междинния преглед 9 , приет от Комисията относно десет от инструментите за външно финансиране 10 , в докладите от последващата оценка на макрофинансовата помощ и в междинния преглед на мандата на Европейската инвестиционна банка за външно кредитиране 11 — във всички тях беше заключено, че инструментите за външно финансиране като цяло са подходящи за целта и че възникват положителни тенденции във връзка с постигането на целите. Докладите показват, че са необходими повече средства за инструментите за външно финансиране, тъй като те са достигнали своя финансов лимит.

В инструментите се определят обхватът, целите и процедурите за прилагането на политиките. Докладът от междинния преглед показа, че техният благоприятстващ характер им дава възможност да покрият повечето от нуждите и целите на външната дейност на ЕС и Общността. От полза за инструментите би било те да отразяват по-добре редица промени като новата рамка относно политиката, включваща универсалния обхват на Програмата до 2030 г. и външното въздействие на вътрешните политики. Освен това трябва да се обърне повече внимание на връзките между развитието и сигурността и общото равнище на амбицията за мир и сигурност във външните действия.

Необходима е съгласуваност между компонентите на инструмента, между различните инструменти и с донорите. Като цяло в доклада от междинния преглед са отбелязани смесени констатации относно съгласуваността. По отношение на съгласуваността в рамките на инструментите, констатациите бяха задоволителни. Съществуваше известно равнище на съгласуваност между инструментите, но множеството от програми в някои случаи беше довело до припокриващи се действия, по-специално до сложно сътрудничество с по-напредналите развиващи се държави. Освен това взаимодействието между географски и тематични подходи в някои случаи беше довело до несъгласувани реакции на равнището на отделните държави.

•Консултации със заинтересованите страни

При изготвянето на документите за оценка, които бяха използвани в доклада от междинния преглед, бяха проведени три вида консултации със заинтересованите страни. Оценителите проведоха около хиляда структурирани или полуструктурирани интервюта с длъжностни лица на ЕС и представители на институциите на ЕС, държавите членки и държавите партньори. Няколко технически семинара бяха проведени, за да се представят и обсъдят проектите на оценките с участници от Европейския парламент, работни групи на Съвета, комитети на държавите членки, както и организации на гражданското общество и местни органи. Открита обществена консултация беше проведена през 2017 г. 12 Тя имаше за цел да се събере обратна информация от заинтересованите страни относно констатациите от оценките на инструментите и относно бъдещите инструменти за външно финансиране след 2020 г. 13

Основните послания от заинтересованите страни, с които бяха проведени консултации, са обобщени по-долу.

Гъвкавост: Заинтересованите страни се съгласиха, че новите инструменти за финансиране следва да бъдат по-гъвкави, за да отговарят на непредвидими предизвикателства и кризи. По-специално те подчертаха необходимостта да се направи по-лесно пренасочването на средства между регионите и между начините на предоставяне на помощ. При все това беше подчертано също така, че увеличаването на гъвкавостта не следва да става за сметка на по-малка предсказуемост, по-слаба ангажираност на държавите и по-слаб акцент върху постигането на дългосрочните цели за развитие. За да се осигури гъвкавост и предсказуемост, някои респонденти изказаха доводи в полза на разполагането с достатъчни резерви.

Съгласуваност: Заинтересованите страни счетоха за необходимо да се гарантира по-голяма съгласуваност между вътрешните и външните политики на ЕС, както и между самите външни инструменти. Някои от тях подчертаха необходимостта да се засили взаимното допълване и полезното взаимодействие между географските и тематичните инструменти. Други твърдяха, че целите за устойчиво развитие предоставят най-подходящата основа за увеличаване на съгласуваността между вътрешните и външните политики. Повечето препоръчаха ЕС да поеме водеща роля за подобряване на взаимното допълване между различните заинтересовани страни както в ЕС, така и извън него.

Някои от респондентите подчертаха риска от припокриване, когато едни и същи цели на политиката са финансирани от множество инструменти. Респондентите също така призоваха за ясно разграничаване на инструментите, като същевременно подчертаха необходимостта да се гарантира, че географските и тематичните програми се ползват от междусекторни полезни взаимодействия и връзки между тях.

Взаимно допълване: Относно структурата на бъдещите инструменти заинтересованите страни се съгласиха, че съчетаването на географски и тематични програми води до положителни резултати. Те подчертаха, че ценното при инструментите, структурирани на географски принцип, е възможността посредством тях да се отговаря на специфичните нужди на държавите партньори по начин, съобразен с конкретната ситуация в съответните държави. Това е от ключово значение, предвид разнообразието от предизвикателства и потребности в тези държави. Заинтересованите страни оцениха също високо целенасочените интервенции в световен мащаб, предлагани от инструменти като Инструмента за партньорство и Инструмента, допринасящ за стабилността и мира.

Опростяване: ЕС беше силно насърчен допълнително да опрости цялостната архитектура на инструментите. ЕС следва също така да продължи усилията си за опростяване на обременителните административни и финансови процедури. Гражданското общество и местните органи подчертаха, че действащите в момента процедури и правила имат важни последици за способността им да участват по-активно в сътрудничеството за развитие.

Ливъридж: Заинтересованите страни се съгласиха, че иновационните финансови инструменти могат да играят важна роля за привличането на публично и частно финансиране за външната помощ на ЕС. Положителните констатации относно ефекта на ливъридж и финансовата допълняемост на тези инструменти в неотдавнашната оценка на смесеното финансиране 14 се считат за окуражаващи. Въпреки това респондентите от гражданското общество изразиха опасения относно това, че приоритетите в частния сектор натежават над целите за намаляване на бедността в държавите партньори.

Тъй като ядрената безопасност, включително ядрените гаранции, попадат в приложното поле на Договора за Евратом, настоящото предложение не може да отговори на опасенията, изразени от заинтересованите страни. Въпреки това ще бъдат осигурени съгласуваността и взаимното допълване с Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество, който дава отговор на основните опасения, изразени от заинтересованите страни, включително чрез изпълнението на дейности в ядрената област, които са акцесорни спрямо по-широките му цели, основно по отношение на използването на ядрената енергия за мирни цели в съответствие с политиката за сътрудничество за развитие и международно сътрудничество в областта на здравеопазването, селското стопанство, промишлеността и социалните проекти, свързани с последиците от евентуална ядрена авария.

•Външни експертни становища

Докладът от междинния преглед и свързаните с него работни документи на службите на Комисията в голяма степен бяха изготвени въз основа на набор от доклади от независими оценки, проведени в периода 2016—2017 г. (по една оценка на инструмент). Същевременно беше изготвен независим доклад, в който бяха извлечени основни поуки и формулирани послания във връзка с тях, относно набора от инструменти за външна дейност, обхванати от доклада от междинния преглед 15 .

Освен тези скорошни доклади в изготвената от Комитета за подпомагане на развитието към ОИСР партньорска проверка на дейностите на ЕС в областта на сътрудничеството за развитие през 2012 г. 16 бяха представени редица препоръки по отношение на структурата на инструментите за външна финансова помощ на ЕС и свързаните с тях правила и процедури. Например, ОИСР призова ЕС допълнително да опрости и модернизира сътрудничеството, като намали броя на бюджетните позиции, хармонизира правилата относно Инструмента за сътрудничество за развитие и относно Европейския фонд за развитие, рационализира процедурите за одобряване и подобри съгласуваността между регионалните и тематичните програми. От ЕС беше поискано да постигне повече ефективност, бързина и гъвкавост както на програмно равнище, така и по отношение на целия набор от инструменти. Гъвкавостта беше особено желателна в ситуации на нестабилност и кризи, във връзка с които ОИСР установи значителни възможности за подобрение.

•Оценка на въздействието

През 2018 г. Комисията извърши оценка на въздействието 17 , обхващаща функцията за външна дейност „Глобална Европа” по многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г., като постави акцент върху основните промени, предложени по отношение на външната дейност, включително интегрирането на няколко инструмента в един общ инструмент и включването на дейностите, които понастоящем се финансират от Европейския фонд за развитие, в бюджета на ЕС.

В оценката на въздействието също така бе заключено, че повечето инструменти, като се изключат тези с много специфичен характер, като например хуманитарната помощ с характерния за нея принцип на неутралност, биха могли да бъдат обединени в един инструмент, а именно: Общият регламент за изпълнение, Инструментът за сътрудничество за развитие, Европейският фонд за развитие, Европейският фонд за устойчиво развитие, Мандатът за външно кредитиране, Европейският инструмент за съседство, Европейският инструмент за демокрация и права на човека, Гаранционният фонд, Инструментът, допринасящ за стабилността и мира, Инструментът за сътрудничество в областта на ядрената безопасност 18 и Инструментът за партньорство. Инструментите, които следва да продължат да съществуват самостоятелно са: Инструментът за предприсъединителна помощ; хуманитарната помощ; бюджетът на общата външна политика и политика на сигурност; отвъдморските страни и територии, включително Гренландия; Механизмът за гражданска защита на Съюза; схемата „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“; подкрепата за турско-кипърската общност; резервът за спешна помощ; и новият Европейски механизъм за подкрепа на мира.

Както беше отбелязано от Комисията 19 , а така също и в обратната информация, предоставена от партньорите по време на откритата обществена консултация, настоящата структура на инструментите за външно финансиране е прекалено сложна. Интегрирането на редица инструменти в един общ инструмент ще предостави възможност да се рационализират техните системи за управление и надзор и по този начин да се намали административната тежест за всички заинтересовани страни. Наличието на опростена система за надзор ще позволи на съответните институции да имат по-добро и по-всеобхватно разбиране за външните разходи на ЕС.

Един общ инструмент ще осигури по-цялостен от географска и тематична гледна точка подход, улесняващ прилагането на различни политики по един трансрегионален, многосекторен и глобален начин. ЕС ще улесни съгласуваните реакции и полезните взаимодействия, като преодолее изолираността между тематичните и географските области.

На 25 април 2018 г. оценката на въздействието бе разгледана от Комитета за регулаторен контрол и получи положително становище с резерви 20 с условието, че оценката следва да бъде адаптирана, за да се включат нея препоръките на Комитета относно някои аспекти. Вследствие на това оценката бе преразгледана с цел:

–да се предостави повече информация относно структурата за управление на новия инструмент, включително информация относно процедурите за вземане на решения;

–да се предоставят по-подробни разяснения по редица въпроси на финансирането, включително базовия сценарий за финансиране, обособяването на средства за региони и тематични области и алгоритъма за приноса на държавите членки към Европейския фонд за развитие; и

–да се предостави подробна информация за това как ще работят бъдещите системи за мониторинг и оценка.

Становището на Комитета и свързаните с него изменения, направени в оценката на въздействието са по-подробно описани в приложение 1 на оценката на въздействието.

•Опростяване

Един от приоритетите на Комисията във връзка с многогодишната финансова рамка е да се опрости нейната регулаторна среда.

Интегрирането на редица инструменти в рамките на един общ инструмент ще предостави възможност да се рационализират системите за управление и надзор и по този начин да се намали административната тежест за институциите и държавите — членки на ЕС. Вместо да поставя акцент върху множество процеси на програмиране, дебатите ще бъдат насочени повече върху политическите цели и съвместната работа с външните партньори. Освен това действията, които получават кумулативно финансиране от различни програми на Съюза, ще се одитират само веднъж, като се обхващат всички участващи програми и съответните правила, приложими за тях. Ето защо ядрените дейности ще бъдат част от новия ИССРМС и само дейностите по ядрената безопасност, които изискват специфично правно основание от Договора за Евратом, ще бъдат включени в настоящия инструмент, който ще се прилага в пълна съгласуваност с ИССРМС.

Що се отнася до хармонизирането на правилата, включването на разпоредби от Общия регламент за изпълнение ще предостави на новия инструмент съгласуван набор от принципи за всичките му компоненти и ще го направи по-лесен за разбиране за партньорите и изпълнителите . Тези принципи или са премахнати, или са адаптирани към настоящия регламент, който запазва позовавания на ИССРМС за осигуряване на съгласуван и опростен подход.

•Основни права

ЕС се основава на силна ангажираност за насърчаване и защита на основните права, правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава. Той подкрепя активно тези права и принципи в рамките на своите граници, но също и когато има отношения с трети държави.

4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

В съобщението си от 2 май 2018 г. 21 Европейската комисия предложи да отпусне 89 500 000 000 EUR (по текущи цени) за Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество за периода 2021—2027 г., от които 300 000 000 EUR (по текущи цени) ще бъдат отпуснати за този инструмент за допълване на ядрените дейности, които попадат в рамките на Договора за Евратом.

5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ

•Планове за изпълнение и механизми за мониторинг, оценка и докладване

Комисията редовно ще извършва мониторинг на своите действия и ще прави преглед на постигнатия напредък към постигането на резултатите. Комисията ще направи междинна и окончателна оценка в съответствие с точки 22 и 23 от Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. 22 , в което трите институции потвърдиха, че оценките на действащото законодателство и на действащата политика следва да служат като база за оценки на въздействието на вариантите за по-нататъшни действия. При този процес ще се извършва оценка на въздействията на инструмента по места въз основа на съответните показатели и на анализ на степента, до която инструментът може да бъде счетен за целесъобразен, ефективен, ефикасен, осигуряващ достатъчно добавена стойност от ЕС и съгласуван с други политики на ЕС. Оценките ще включват извлечените поуки, за да се идентифицират проблемите, както и потенциалът за по-нататъшно подобряване на действията или резултатите от тях и за спомагане за максимално повишаване на тяхното въздействие.

Заключенията от оценките, придружени от констатации, ще бъдат съобщени на Европейския парламент и на Съвета.

Върху напредъка ще се извършва мониторинг въз основа на показатели, съгласувани с целите на предложението. Считано от 2022 г., Комисията ще изпраща на Европейския парламент и на Съвета годишен доклад относно постигането на целите на настоящия регламент.

Оценките ще се извършват своевременно, за да могат да се използват в процеса на вземане на решения.

•Географски обхват и участие на трети държави

Предложеният регламент има световен географски обхват.

Що се отнася до избора на партньори извън Съюза, Комисията може да реши да работи с международни организации, партньорски държави или организации от други трети държави при непряко управление за изпълнението на специфично действие, ако това е в интерес на Съюза и на целите на това действие и ако се спазват правилата и условията, предвидени във Финансовия регламент. За упражняването на този избор ще се изисква решение на Комисията.

•Разпоредби на предложението

ДЯЛ I: ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

ДЯЛ II — ПРИЛАГАНЕ НА ИНСТРУМЕНТА

ДЯЛ III — ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

2018/0245 (NLE)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА СЪВЕТА

за създаване на Европейски инструмент за сътрудничество в областта на ядрената безопасност, допълващ Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество въз основа на Договора за Евратом

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, и по-специално член 203 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

като взе предвид становището на Европейския парламент 23 ,

като имат предвид, че:

(1)Съюзът следва да утвърждава и насърчава ценностите и интересите на Съюза в световен мащаб, за да се преследват целите и прилагат принципите на външната дейност на Съюза, определени в член 3, параграф 5 и членове 8 и 21 от Договора за Европейския съюз.

(2)За да се приложи новата международна рамка, установена с Програмата до 2030 г., Глобалната стратегия и Консенсуса, Регламент (ЕС) №.../.... (ИССРМС) има за цел да повиши съгласуваността на външната дейност на Съюза и да осигури нейната ефективност посредством съсредоточаване на усилията му чрез един рационализиран инструмент за подобряване на изпълнението на различните политики за външна дейност.

(3)Целта на настоящата програма „Европейски инструмент за сътрудничество в областта на ядрената безопасност, допълващ Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество въз основа на Договора за Евратом“ следва да бъде да насърчава създаването на ефективна и ефикасна ядрена безопасност, радиационна защита, както и прилагането на ефикасни и ефективни гаранции за ядрените материали в трети държави, като се основава на собствените си дейности в рамките на Съюза.

(4)Настоящият регламент е част от рамката, предназначена за планиране на сътрудничеството и следва да допълва тези мерки за ядрено сътрудничество, които се финансират съгласно [Регламента за ИССРМС].

(5)Държавите—членки, са страни, подписали Договора за неразпространение на ядреното оръжие и допълнителния протокол.

(6)Общността следва да продължи тясното си сътрудничество, в съответствие с глава 10 от Договора за Евратом, с Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) по отношение на ядрената безопасност и ядрените гаранции, за постигането на целите, съдържащи се в глави 3 и 7 от дял II.

(7)Настоящият инструмент следва да предвиди дейности в подкрепа на тези цели и доразвие дейностите, подкрепяни преди по Регламент (Евратом) № 237/2014 24 относно ядрената безопасност и ядрените гаранции в трети държави, по-специално в държавите в процес на присъединяване, държавите кандидатки и потенциалните държави кандидатки.

(8)Изпълнението на настоящия регламент следва да се основава на консултациите, доколкото е подходящо, с компетентните органи на държавите членки, и на диалог с партньорските държави.

(9)Когато е възможно и целесъобразно, резултатите от външната дейност на Общността следва да се наблюдават и оценяват въз основа на предварително определени, прозрачни, специфични за отделните държави и измерими показатели, адаптирани към специфичните особености и целите на инструмента и за предпочитане изготвени въз основа на рамката за резултатите на държавата партньор.

(10)Съюзът и Общността следва да се стремят към най-ефективното използване на наличните ресурси с оглед оптимизиране на въздействието на външната им дейност. Това следва да се постигне чрез съгласуваност и допълняемост между инструментите на Съюза за външно финансиране, както и чрез създаването на полезно взаимодействие с други политики и програми на Съюза. За да се увеличи максимално въздействието на комбинираните интервенции за постигане на обща цел, настоящият регламент следва да даде възможност за комбиниране на финансови средства с други програми на Съюза, доколкото приносът в съответните случаи не покрива едни и същи разходи.

(11)С настоящия регламент се определя финансов пакет за настоящия инструмент, който представлява финансовата референтна сума, по смисъла на точка 18 от Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление 25 , за Европейския парламент и за Съвета в рамките на годишната бюджетна процедура.

(12)Правилата и процедурите, определени в Регламент (ЕС) №.../.... (ИССРМС), следва да се прилагат по отношение на изпълнението на настоящия регламент, когато това е необходимо, а разпоредбите за изпълнение в настоящия регламент следва да са същите като тези, предвидени в Регламент (ЕС) №.../... (ИССРМС).

(13)Хоризонталните финансови правила, приети от Европейския парламент и от Съвета на основание на член 106, буква а) от Договора за Евратом и член 322 от Договора за функционирането на Европейския съюз, следва да се прилагат за настоящия регламент. Тези правила са установени във Финансовия регламент, като с тях по-специално се определя процедурата за съставяне и изпълнение на бюджета чрез безвъзмездни средства, обществени поръчки, награди, непряко изпълнение, финансова помощ, бюджетна помощ, доверителни фондове, финансови инструменти и бюджетни гаранции и се предвижда контрол върху отговорността на финансовите оператори. Правилата, приети съгласно член 106, буква а) от Договора за Евратом и член 322 от Договора за функционирането на Европейския съюз, се отнасят също така до защитата на бюджета на Съюза в случай на общи недостатъци във връзка с прилагането на принципите на правовата държава в държавите членки и трети държави, тъй като зачитането на принципите на правовата държава е основна предпоставка за добро финансово управление и ефективно финансиране от ЕС.

(14)Видовете финансиране и методите за изпълнение съгласно настоящия регламент следва да се избират въз основа на способността им за постигане на конкретните цели на действията и за постигане на резултати, като се вземат предвид по-специално разходите за проверките, административната тежест и очакваният риск от неспазване. Това следва да включва разглеждане на използването на еднократни суми, единни ставки и единични разходи, както и финансиране, което не е свързано с разходи, както е посочено в член 125, параграф 1 от Финансовия регламент.

(15)Годишните или многогодишните планове за действие и мерки представляват работни програми съгласно Финансовия регламент. Годишните или многогодишните планове за действие се състоят от набор от мерки, групирани в един документ.

(16)В съответствие с Финансовия регламент, Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета 26 , Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета 27 , Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета 28 и Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета 29 финансовите интереси на Съюза се защитават посредством пропорционални мерки, включително посредством предотвратяване, разкриване, коригиране и разследване на нередности, включително измами, събиране на изгубени, недължимо платени или неправилно използвани средства и, когато е целесъобразно, налагане на административни санкции. В съответствие по-специално с Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 и Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 Европейската служба за борба с измамите (OLAF) може да извършва административни разследвания, включително проверки и инспекции на място, за да установи дали е налице измама, корупция или друга незаконна дейност, засягаща финансовите интереси на Съюза. В съответствие с Регламент (ЕС) 2017/1939 Европейската прокуратура може да разследва и да преследва по наказателен ред измами и други престъпления, засягащи финансовите интереси на Съюза, както е предвидено в Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета 30 . В съответствие с Финансовия регламент всички лица или субекти, получаващи средства на Съюза, оказват пълно сътрудничество за защита на финансовите интереси на Съюза и предоставят необходимите права и достъп на Комисията, на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и на Европейската сметна палата, и гарантират, че всички трети страни, участващи в усвояването на средства от съюза, предоставят равностойни права; по тази причина споразуменията с трети държави и територии и с международни организации, както и всеки договор или споразумение, произтичащи от прилагането на настоящия регламент, следва да съдържат разпоредби, изрично оправомощаващи Комисията, Сметната палата и OLAF да провеждат такива одити, проверки и инспекции на място в съответствие със съответните им правомощия и гарантиращи, че трети страни, участващи в изпълнението на финансирането от Съюза, предоставят равностойни права.

(17)За да се гарантират еднакви условия за прилагането на съответните разпоредби от настоящия регламент, на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета 31 .

(18)Позоваванията на актовете на Съюза в член 9 от Решение № 2010/427/ЕС на Съвета 32 , следва да се тълкуват като препратки към настоящия регламент и към тези регламенти, посочени в него. Комисията следва да гарантира, че настоящият регламент се прилага в съответствие с ролята на ЕСВД, както е предвидено в посоченото решение.

(19)Предвидените действия, представени по-долу, следва стриктно да следват условията и процедурите, определени с ограничителните мерки на Съюза,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ДЯЛ I
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1
Предмет

Настоящият регламент създава програмата „Европейски инструмент за сътрудничество в областта на ядрената безопасност, допълващ Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество въз основа на Договора за Евратом“.

С него се определят целите на програмата, бюджетът за периода 2021—2027 г., формите на финансиране от Съюза и правилата за предоставяне на такова финансиране.

Член 2
Цели

1.Целта на настоящия регламент е да допълни тези ядрени дейности за сътрудничество, които се финансират съгласно [Регламента за ИССРМС], по-специално с цел насърчаване на високо равнище на ядрена безопасност, радиационна защита, както и прилагането на ефикасни и ефективни гаранции за ядрените материали в трети държави, като се основава на действията в рамките на Общността и в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент.

2.В съответствие с параграф 1, настоящият регламент има по-специално за цел:

а)насърчаването на култура на ефективна ядрена безопасност и прилагане на най-високи стандарти за ядрена безопасност и радиационна защита, както и постоянното подобряване на ядрената безопасност;

б)отговорното и безопасно управление на отработено гориво и радиоактивни отпадъци и извеждането от експлоатация и възстановяване на околната среда на бивши ядрени обекти и инсталации;

в)създаването на ефективни и ефикасни защитни системи.

Член 3
Последователност, съгласуваност и взаимно допълване

1.При изпълнението на настоящия регламент се осигуряват съгласуваност, полезни взаимодействия и взаимно допълване с Регламент (ЕС) №.../... (ИССРМС), други програми от външната дейност на Съюза, други съответни политики и програми на Съюза, както и последователност на политиката за развитие.

2.Когато е целесъобразно, за действията, провеждани съгласно настоящия регламент, може да се предоставя финансов принос по други програми на Съюза, при условие че финансовият принос не покрива едни и същи разходи. По линия на настоящия регламент може да се предоставя финансов принос и за мерки, провеждани съгласно други програми на Съюза, при условие че финансовият принос не покрива едни и същи разходи. В такива случаи в работната програма, обхващаща тези действия, се определя кой набор от правила да се прилага.

Член 4
Бюджет

Финансовият пакет за изпълнението на настоящия регламент за периода 2021—2027 г. е 300 000 милиона евро по текущи цени.

Член 5
Рамка на политиката

Споразуменията за асоцииране, споразуменията за партньорство и сътрудничество, многостранните споразумения и други споразумения, с които се установява правно обвързващо отношение с държавите партньори, както и заключенията на Европейския съвет и заключенията на Съвета, декларациите от срещи на върха или заключенията от срещи на високо равнище с държавите партньори, съобщенията на Комисията или съвместните съобщения на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, представляват цялостната рамка на политиката за прилагането на настоящия регламент.

ДЯЛ II
ПРИЛАГАНЕ НА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ

Член 6

Многогодишни индикативни програми

1.Сътрудничеството на Общността по настоящия регламент се изпълнява на базата на многогодишни индикативни програми.

2.Многогодишните индикативни програми имат за цел да предоставят съгласувана рамка за сътрудничество между Общността и съответните трети държави или региони, която съответства на общото намерение и обхват, целите, принципите и политиката на Общността и се основава на политическата рамка, упомената в член 5.

3.Многогодишните индикативни програми представляват обща основа за сътрудничеството и определят целите на Общността за сътрудничество по силата на настоящия регламент, като се отчитат потребностите на съответните държави, приоритетите на Общността, международната ситуация и дейностите на съответните трети държави. В многогодишните индикативни програми също се посочва и добавената стойност на сътрудничеството, както и начините за избягване на повторението с други програми и инициативи, по-специално на международни организации, които преследват сходни цели, и на големите донори.

4.Многогодишните индикативни програми излагат приоритетните области, избрани за финансиране на Съюза, конкретните цели, очакваните резултати, показателите за изпълнението и индикативното разпределение на финансови средства, както общо, така и по приоритетни области.

5.Многогодишните индикативни програми се основават на диалог с партньорските държави или региони.

6.Комисията приема многогодишните индикативни програми в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 13, параграф 2. Комисията, като следва същата процедура, преразглежда и при необходимост актуализира тези индикативни програми.

Член 7

Планове за действие и мерки

1.Комисията приема годишни или многогодишни планове за действие и индивидуални мерки въз основа на многогодишната индикативна програма. Комисията може също така да приеме специални мерки и мерки за подпомагане.

За всяко действие в плановете за действие и индивидуалните мерки се посочват преследваните цели, очакваните резултати и основните дейности, начините на изпълнение, бюджетът и евентуалните разходи, свързани с подкрепата.

При необходимост дадено действие може да бъде прието като индивидуална мярка преди или след приемането на многогодишната индикативна програма.

В случай на непредвидени и надлежно обосновани потребности, обстоятелства или ангажименти, Комисията може да приеме специални мерки.

2.Плановете за действие и мерките се приемат чрез актове за изпълнение в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 13, параграф 2.

3.Процедурата, посочена в параграф 2, не се изисква по отношение на:

а)планове за действие, индивидуални мерки и мерки за подкрепа, за които финансирането от Съюза не надвишава 10 милиона евро;

б)специални мерки, за които финансирането на Съюза не надхвърля 10 милиона евро;

в)технически изменения, при условие че тези изменения не засягат съществено целите на съответния план за действие или съответната мярка, като например:

i)промяна на метода за изпълнение;

ii)преразпределяне на средствата между действията, съдържащи се в даден план за действие;

iii)увеличаване или намаляване на бюджета на плановете за действие или на мерките с не повече от 20 % от първоначалния бюджет и без да се надхвърлят 10 милиона евро;

В случай на многогодишни планове за действие и мерки праговете, посочени в параграф 3, буква а), буква б) и буква в), подточка iii) се прилагат на годишна основа.

Когато са приети в съответствие с настоящия параграф, мерките и плановете за действие и техническите изменения се съобщават на съответния комитет, посочен в член 12, в срок от един месец след тяхното приемане.

4.    В надлежно обосновани случаи на неотложна необходимост, свързани необходимостта от бърза реакция от страна на Общността, Комисията приема или изменя програмите за действие или мерките посредством актове за изпълнение с незабавно приложение в съответствие с процедурата по член 13, параграф 3.

Член 8
Мерки за подкрепа

1.Финансирането от Съюза може да покрие разходите за подкрепата на прилагането на инструмента и за постигането на неговите цели, включително за административна подкрепа, свързана с подготовката, последващите действия, мониторинга, контрола, одита и дейностите за оценка, които са необходими за такова прилагане, както и разходите на централата за административна подкрепа, необходима за програмата, и за управление на операциите, финансирани съгласно настоящия регламент, включително информационните и комуникационните действия и корпоративните информационни системи.

2.Когато разходите за подкрепа не са включени в плановете за действие или мерките, посочени в член 6, Комисията приема мерки за подкрепа, когато това е приложимо. Финансирането от Съюза по мерките за подкрепа може да обхваща:

а)проучвания, срещи, информиране, повишаване на осведомеността, обучение, подготовка и обмен на извлечени поуки и на най-добри практики, дейности, свързани с публикуването, и всякакви други административни разходи или разходи за техническа помощ, необходими за програмиране и управление на действията, включително мисии за установяване на фактите или външни експерти, получаващи възнаграждение;

б)разходи, свързани с информационни и комуникационни дейности, включително разработването на комуникационни стратегии и институционалната комуникация относно политическите приоритети на Съюза и насърчаването на тяхната видимост.

Член 9
Методи за сътрудничество

Финансирането по този инструмент се извършва от Комисията, както е предвидено във Финансовия регламент, или пряко от самата Комисия, или непряко чрез един от субектите, посочени в член 62, параграф 1, буква в) от Финансовия регламент.

Член 10
Форми на финансиране от ЕС и методи за изпълнение

1.Финансирането от Съюза може да бъде предоставено чрез видовете финансиране, предвидени във Финансовия регламент, и по-специално:

а)безвъзмездни средства;

б)договори за възлагане на обществени поръчки за услуги или доставки;

в)външни експерти, получаващи възнаграждение;

г)смесено финансиране.

2.Подпомагането по настоящия регламент може също да се изпълнява съгласно правилата, приложими за Гаранцията за външна дейност, създадена по силата на Регламент (ЕС) № XXX/XXX (ИССРМС), и да допринася за обезпечаването на Гаранцията за външна дейност. Гаранцията за външна дейност, създадена по силата на Регламент (ЕС) № XXX/XXX (ИССРМС) също така подкрепя операции въз основа на Решение № 77/270/Евратом на Съвета 33 .

Равнището на обезпечение за дейностите на Гаранцията за външна дейност, за което допринася настоящият регламент, се определя на 9 %.

3.Равнището на обезпечение се преразглежда на всеки три години от датата на прилагане на настоящия регламент.

Член 11
Допустими лица и субекти

1.В процедури за възлагане на обществени поръчки, предоставяне на безвъзмездни средства или присъждане на награди за действия, финансирани по настоящия регламент, могат да участват международни организации и всички правни субекти, които са граждани на следните държави или територии или — в случай на юридически лица — са действително установени в тези държави или територии:

а)държавите членки, бенефициерите по Регламент (ЕС) № .../... (ИПП III) и договарящите страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство;

б)партньорските държави в района на съседството съгласно Регламент (ЕС) № .../... (ИССРМС);

в)развиващите се държави и територии, включени в списъка на получателите на официална помощ за развитие, публикуван от Комитета за подпомагане на развитието на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, които не са членове на групата Г-20, и отвъдморските страни и територии по смисъла на Решение …/.... (ЕС) на Съвета;

г)развиващите се държави, включени в списъка на получателите на официална помощ за развитие, които са членове на групата Г-20, и други държави и територии, когато съответните процедури се извършват в контекста на действие, финансирано от Съюза съгласно настоящия регламент, в което те участват;

д)държави, за които Комисията е установила взаимен достъп до външно финансиране; този достъп може да бъде предоставен, за ограничен срок от най-малко една година, , когато дадена държава разреши допустимост при равни условия за субекти от Съюза и от държави, които отговарят на условията за допустимост съгласно настоящия регламент; Комисията взема решение относно взаимния достъп и неговата продължителност след консултация със съответната държава получател или съответните държави получателки;

е)държави — членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, в случай на договори, които се изпълняват в най-слабо развити държави или в тежко задлъжнели бедни държави, включени в списъка на получателите на официална помощ за развитие.

ж)други трети държави, в които се осъществяват дейностите, съгласно предвиденото в отделните многогодишни индикативни програми, планове за действие или мерки.

2.Всички доставки и материали, финансирани съгласно настоящия регламент, могат да произхождат от държавите и съгласно съответните условия, посочени в параграф 1.

3.Правилата, определени в настоящия член, не се прилагат и не създават национални ограничения за физически лица, наети от изпълнител или, когато това е приложимо, от подизпълнител, който отговаря на условията за допустимост, или сключили договор по друг законен начин с него.

4.За действия, които са съфинансирани от даден субект или са изпълнявани при пряко или непряко управление със субекти, посочени в член 62, параграф 1, буква в), подточки ii)—viii) от Финансовия регламент, се прилагат и правилата за допустимост на тези субекти.

5.Когато донори предоставят финансиране на доверителен фонд, създаден от Комисията, или чрез външни целеви приходи, се прилагат правилата за допустимост в учредителния акт на доверителния фонд или в споразумението с донора в случай на външни целеви приходи.

6.В случай на действия, финансирани съгласно настоящия регламент и по друга програма на Съюза, допустимите субекти по която и да било от тези програми се считат за допустими.

7.Правилата за допустимост, посочени в този член, могат да бъдат ограничени по отношение на гражданството, географското местоположение или характеристиките на кандидатите, или произхода на доставките и материалите, когато такива ограничения се изискват поради специфичното естество и целите на действието и когато те са необходими за неговото ефективно изпълнение.

8.Като допустими могат да се приемат референтните, заявителите и кандидатите от недопустими държави в случаи на спешна нужда или липса на услуги на пазарите в съответните държави или територии, или в други надлежно обосновани случаи, в които прилагането на правилата за допустимост би направило осъществяването на дадено действие невъзможно или изключително трудно.

9.С цел насърчаване на местните способности, пазари и покупки, се дава приоритет на местните и регионалните изпълнители, когато Финансовият регламент предвижда възлагане въз основа на една оферта. Във всички други случаи участието на местните и регионалните изпълнители се насърчава съгласно съответните разпоредби от този регламент.

Член 12
Мониторинг, докладване и оценка

1.Мониторинг, докладване и оценка се извършва в съответствие с член 31, параграфи 2, 4, 5 и 6 и членове 32 и 36 от Регламент (ЕС) № XXX/XXX (ИССРМС).

2.Постигането на целта на настоящия регламент се измерва въз основа на следните показатели:

а)броя на правните и регулаторните актове, изготвени, въведени или преразгледани; и

б)броя на проучванията за конструкцията, концепцията и осъществимостта, свързани със създаването на съоръжения в съответствие с най-високите стандарти на ядрена безопасност.

ДЯЛ III
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 13
Комитет

1.Комисията се подпомага от Комитета по ядрената безопасност. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

3.При позоваване на този параграф се прилага член 8 от Регламент (ЕС) № 182/2011 във връзка с член 5 от него.

Член 14
Информация, комуникация, публичност и дерогация от изискванията за видимост

Информацията, комуникацията и публичността, свързани с целта, посочена в член 3, и дерогацията от изискванията за видимост се провеждат в съответствие с членове 36 и 37 от Регламент (ЕС) № XXX/XXX (ИССРМС).

Член 15
Клауза за Европейската служба за външна дейност (ЕСВД)

Настоящият регламент се прилага в съответствие с Решение 2010/427/ЕС.

Член 16
Преходни разпоредби

1.Финансовият пакет за настоящия регламент може също да покрива разходите за техническа и административна помощ, необходима за осигуряване на прехода между настоящия регламент и действията, приети преди влизането му в сила, по-специално тези, обхванати от Регламент (Евратом) № 237/2014 на Съвета.

2.Финансовият пакет за настоящия регламент може да покрива разходи, свързани с изготвянето на нормативната уредба, приложима след края на прилагането на настоящия регламент.

3.Ако е необходимо, в бюджета могат да се записват бюджетни кредити за поети задължения след 2027 г. за покриване на разходите, предвидени в член 20, параграф 6 , с цел да се гарантира управлението на действията, които не са приключили до 31 декември 2027 г.

Член 17
Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Прилага се от 1 януари 2021 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на […] година.

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА

1.РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

1.1.Наименование на предложението/инициативата

1.2.Съответни области на политиката (програмен клъстер)

1.3.Естество на предложението/инициативата

1.4.Мотиви за предложението/инициативата

1.5.Срок на действие и финансово отражение

1.6.Планирани методи на управление

2.МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

2.1.Правила за мониторинг и докладване

2.2.Система за управление и контрол

2.3.Мерки за предотвратяване на измами и нередности

3.ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

3.1.Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове

3.2.Очаквано отражение върху разходите 

3.2.1.Обобщение на очакваното отражение върху разходите

3.2.2.Очаквано отражение върху бюджетните кредити за административни разходи

3.2.3.Финансов принос от трети страни

3.3.Очаквано отражение върху приходите

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА

1.РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

1.1.Наименование на предложението/инициативата

Европейски инструмент за сътрудничество в областта на ядрената безопасност, допълващ Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество въз основа на Договора за Евратом.

1.2.Съответни области на политиката (програмен клъстер)

Външна дейност

1.3.Предложението/инициативата е във връзка с:

◻ ново действие 

◻ ново действие след пилотен проект/подготвително действие 34  

◻ продължаване на съществуващо действие 

☑ сливане или пренасочване на едно или няколко действия към друго/ново действие 

1.4.Мотиви за предложението/инициативата

1.4.1.Изисквания, които трябва да бъдат изпълнени в краткосрочна или дългосрочна перспектива, включително подробен график за изпълнението на инициативата

Целта на настоящия регламент е да допълни тези ядрени дейности за сътрудничество, които се финансират съгласно [Регламента за ИССРМС], по-специално с цел насърчаване на високо равнище на ядрена безопасност, радиационна защита, както и прилагането на ефикасни и ефективни гаранции за ядрените материали в трети държави, като се основава на действията в рамките на Общността и в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент.

1.4.2.Добавена стойност от участието на Съюза (може да е в резултат от различни фактори, например ползи по отношение на координацията, правна сигурност, по-добра ефективност или взаимно допълване). За целите на тази точка „добавена стойност от участието на Съюза“ е стойността, която е резултат от намесата на ЕС и е допълнителна спрямо стойността, която би била създадена само от отделните държави членки.

ЕС и Общността имат значителен опит в тази област, произтичащ от историята на самата Европа, основаващ се на собствените им дейности за ядрени гаранции в рамките на Съюза и успешните им политики. Те са международно признат авторитет в областта на ядрената безопасност, включително гаранциите за ядрените материали, в частност поради ролята им в прилагането на гаранциите в ЕС и в подкрепа на Международната агенция за атомна енергия.

ЕС и Общността могат да осигурят добавена стойност въз основа на обема на средствата, насочвани чрез техните инструменти, относително гъвкавите им методи на управление и предвидимостта на средствата за периода на многогодишната финансова рамка.

1.4.3.Изводи от подобен опит в миналото

В доклада от междинния преглед 35 , приет от Комисията относно десет от инструментите за външно финансиране 36 , в докладите от последващата оценка на макрофинансовата помощ и в междинния преглед на мандата на Европейската инвестиционна банка за външно кредитиране 37 — във всички тях беше заключено, че инструментите за външно финансиране като цяло са подходящи за целта и че възникват положителни тенденции във връзка с постигането на целите. Докладите показват, че са необходими повече средства за инструментите за външно финансиране, тъй като те са достигнали своя финансов лимит.

С инструментите бяха определени обхватът, целите и процедурите, за да може да се изпълнят политиките. Докладът от междинния преглед показа, че техният благоприятстващ характер им дава възможност да покрият повечето от нуждите и целите на външната дейност на ЕС. От полза за инструментите би било те да отразяват по-добре редица промени като новата рамка относно политиката, включваща универсалния обхват на Програмата до 2030 г., миграционната/бежанската криза и външното въздействие на вътрешните политики.

В доклада от междинния преглед се посочват възникващите положителни тенденции във връзка с постигането на резултатите. Въпреки това бяха отбелязани трудности при измерването на постиженията. Често имаше ограничена информация относно системите за мониторинг, посочени в инструментите. Липсваха данни (включително изходни данни), за да се измери дали инструментите са на път да изпълнят някои от своите цели (по-специално тези на високо равнище), както и разбиране, че много външни фактори (напр. политиките на държавите партньори и други донори) влияят на постигането на целите.

Въпреки че цялостното организационно изпълнение беше намерено за ефективно, някои участници счетоха, че прилагането на определени инструменти е обременяващо от административна гледна точка. Понякога Комисията беше възприемана като по-съсредоточена върху процеса, отколкото върху целите и резултатите от политиката.

1.4.4.Съгласуваност и евентуална синергия с други актове

При прилагането на настоящия регламент ще се гарантира съгласуваността с други области на външната дейност и с други съответни политики на ЕС, заедно със съгласуваността на политиките за развитие 38 . Както се посочва в Програмата до 2030 г., това изисква да се отчита въздействието на всички политики върху устойчивото развитие на всички равнища — на национално равнище, в рамките на ЕС, в други държави и на световно равнище.

Освен това следва да се търсят полезни взаимодействия с действията по други програми на ЕС, за да се увеличи максимално въздействието на комбинираните интервенции.

Действията, финансирани съгласно настоящото предложение, следва да бъдат съгласувани и допълващи се с тези, изпълнявани в рамките на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество, Инструмента за предприсъединителна помощ III, Решението за отвъдморските страни и територии, общата външна политика и политика на сигурност и новосъздаденият Европейски механизъм за подкрепа на мира 39 , който е извън бюджета на ЕС.

1.5.Срок на действие и финансово отражение

◻ ограничен срок на действие

–◻ в сила от [ДД/ММ]ГГГГ до [ДД/ММ]ГГГГ

–◻    Финансово отражение от ГГГГ до ГГГГ за бюджетни кредити за поети задължения и от ГГГГ до ГГГГ за бюджетни кредити за плащания.

☑ неограничен срок на действие

–Осъществяване с период на започване на дейност от 2021 г.

1.6.Планирани методи на управление 40  

☑ Пряко управление от Комисията

–☑ от нейните служби, включително от нейния персонал в делегациите на Съюза;

–☑    от изпълнителните агенции

◻ Споделено управление с държавите членки

☑ Непряко управление чрез възлагане на задачи по изпълнението на бюджета на:

–☑ трети държави или на органите, определени от тях;

–☑ международни организации и техните агенции (да се уточни);

–☑ ЕИБ и Европейския инвестиционен фонд;

–☑ органите, посочени в членове 70 и 71 от Финансовия регламент;

–☑ публичноправни органи;

–☑ частноправни органи със задължение за обществена услуга, доколкото предоставят подходящи финансови гаранции;

–☑ частноправни организации на държава членка, на които е възложено осъществяването на публично-частно партньорство и които предоставят подходящи финансови гаранции;

–☑ лица, на които е възложено изпълнението на специфични дейности в областта на ОВППС съгласно дял V от Договора за Европейския съюз и които са посочени в съответния основен акт.

–Ако е посочен повече от един метод на управление, пояснете в частта „Забележки“.

Забележки

2.МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

2.1.Правила за мониторинг и докладване

Да се посочат честотата и условията.

Системите за мониторинг и оценка на Комисията са все по-насочени към резултатите. Те включват вътрешен персонал, както и партньори по изпълнението и външни експертни становища.

Ръководителите на задачите в делегациите и централата постоянно наблюдават изпълнението на проектите и програмите, като използват информацията, предоставена от партньорите по изпълнението като част от тяхното редовно докладване, както и, когато е възможно, чрез посещения на място. Вътрешният мониторинг предоставя ценна информация за напредъка; той помага на ръководителите да набележат действителните и потенциалните затруднения и да предприемат коригиращи действия.

Освен това се наемат външни независими експерти, които оценяват ефективността на външните действия на ЕС чрез три различни допълващи се системи. Тези оценки допринасят за отчетността и за подобряването на текущите интервенции; чрез тях също така се извличат поуки от опита, които да служат за оформяне на бъдещите политики и дейности. Тези системи обикновено използват международно признатите критерии за оценка на Комитета за подпомагане на развитието на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, включително (потенциалното) въздействие. Например, за сътрудничеството за развитие, на проектно равнище чрез системата за ориентиран към резултатите мониторинг (ОРМ), управлявана от централата, ще бъде осигурено кратко, целенасочено представяне на качеството на дадена извадка от интервенции. Като използват добре структурирана и стандартизирана методология, независими експерти по ОРМ ще оценят изпълнението на проекта по отношение на критериите за оценка на Комитета за подпомагане на развитието на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и ще дадат препоръки как да се подобри бъдещото изпълнение.

Оценките на равнище проект, управлявани главно от ръководещата проекта делегация на ЕС, представят по-подробен и задълбочен анализ и подпомагат ръководителите на проекти да подобрят текущите дейности и да подготвят бъдещи. Наемат се външни независими експерти с тематичен и географски опит, за да извършат анализ и да съберат обратна информация и данни от всички заинтересовани страни, особено от крайните бенефициери. Комисията също така провежда стратегически оценки на своите политики от програмирането и стратегията до осъществяването на дейностите в определен сектор (като здравеопазване или образование и т.н.) в дадена държава или регион или за конкретен инструмент. Тези оценки осигуряват важен принос за формулирането на политиките и за изготвянето на инструменти и проекти. Оценките се публикуват на интернет страницата на Комисията, а обобщение на констатациите се включва в годишния доклад до Съвета и до Европейския парламент.

2.2.Системи за управление и контрол

2.2.1.Обосновка на предложените начини за управление, механизми за финансиране на изпълнението, начини за плащане и стратегия за контрол

Методи на управление

Що се отнася до методите на управление, съществени промени не се предвиждат и опитът, придобит от службите на Комисията и участници в прилагането по предходните програми, ще допринесе за постигането на по-добри резултати в бъдеще. Партньорските държави все още се адаптират към съществуващата законодателна рамка и прилагането на програми по INSC е все още в ранен етап; в резултат следва да бъде гарантирана максимална степен на приемственост.

Действията, които трябва да бъдат финансирани съгласно настоящия регламент, ще бъдат осъществени с пряко централизирано управление от Комисията на централно ниво и/или чрез делегациите на Съюза и чрез непряко управление от някой от субектите, посочени в член 62, параграф 1, буква в) от новия Финансов регламент, с цел по-добре да се постигнат целите на регламента.

По отношение на непрякото управление, както е посочено в член 154 от новия Финансов регламент, тези субекти трябва да гарантират равнище на защита на финансовите интереси на ЕС, което е еквивалентно на това при пряко управление. Предварителна оценка на стълбовете на системите и процедурите на субектите ще се извършва в съответствие с принципа на пропорционалност и при надлежно отчитане на естеството на дейността и свързаните с нея финансови рискове. Ако изпълнението го изисква или ако са били изразени резерви в годишните отчети за дейността, ще бъдат изготвени и приложени планове за действие със специфични мерки за смекчаване. Освен това изпълнението може да се придружава от подходящи надзорни мерки, наложени от Комисията.

Инструментът предвижда, че непрякото управление може също така да бъде възложено на държавите партньори или органите, които те посочат. Това непряко управление на държавата партньор може да бъде под формата на различни степени на делегиране: частично делегиране, чрез което Комисията запазва предварителния контрол върху решенията на държавата партньор и извършва плащанията от името на държавата партньор, за което съгласно член 154, параграф 6, буква б) от новия Финансов регламент не се изисква предварителна оценка на стълбовете. Или пълно делегиране, чрез което, след предварителна оценка на стълбовете, държавата партньор може да изпълни дейността като използва своите оценени системи и процедури без предварителен контрол от Комисията относно изпълнението на дейността на държавата партньор.

Структура за вътрешен контрол

Вътрешният контрол/процесът на управление е предназначен да осигури разумна гаранция за постигането на целите с ефективност и ефикасност на своите операции, надеждност на финансовата си отчетност и съответствие с подходящата законодателна, финансова и процедурна рамка.

Ефективност и ефикасност

За да гарантира ефективността и ефикасността на своите операции (и за смекчаване на високото равнище на риск в средата си за външна помощ), освен всички елементи на широкия процес на стратегическа политика и планиране на Комисията, средата за вътрешен одит и другите изисквания на рамката за вътрешен контрол на Комисията, изпълнителните служби ще продължат да разполагат със функционираща специална рамка за управление на помощта за всички свои инструменти, която включва:

–    Децентрализирано управление на по-голямата част от външната помощ от страна на делегациите на Съюза на място.

–    Ясна и официално приета финансова отчетност (от страна на оправомощения разпоредител с бюджетни кредити (генерален директор)) чрез вторично оправомощаване от страна на вторично упълномощения разпоредител с бюджетни кредити (директор) в централата към ръководителя на делегацията;

–    Редовни доклади от делегациите на Съюза към централата (доклади за управлението на външната помощ), включително годишна декларация за достоверност от ръководителя на делегацията;

–    предоставяне на значителна програма за обучение на служителите в централата и в делегациите,

–    значителна подкрепа и ръководство за централата/делегацията (включително чрез интернет);

–    Редовни посещения с цел наблюдение на делегации на всеки 3—6 години;

–    Методология за управление на проектния и програмния цикъл, включително: инструменти за подкрепа на качеството при изготвянето на действието, на метода за осъществяване, механизма за финансиране, системата за управление, оценката и подбора на партньорите, осъществяващи действието, и т.н.; управление на програми и на проекти, инструменти за мониторинг и докладване за ефективно изпълнение, включително редовен външен мониторинг на проектите на място; и значителни елементи на оценка и одит. Ще се търси опростяване чрез разширяване на използването на варианти за опростено отчитане на разходите и взаимно използване на одитната дейност на организациите партньори. Ще има продължение на диференциран подход за контрол на риска в съответствие с базисните рискове.

Финансово отчитане и счетоводство

Службите, отговарящи за изпълнението, ще продължат да се стремят да прилагат най-високите стандарти за счетоводство и финансово отчитане, като използват системата на Комисията за счетоводство на базата на текущо начисляване (ABAC), както и специални инструменти за външната помощ като Общата информационна система в областта на външните отношения (CRIS) и нейния правоприемник (OPSYS).

Що се отнася до спазването на съответната законодателна и процедурна рамка, методите за контрол на съответствието са посочени в раздел 2.3 (мерки за предотвратяване на измами и нередности).

2.2.2.Информация относно установените рискове и системите за вътрешен контрол, създадени с цел намаляването им

Оперативната среда на сътрудничеството по този инструмент се характеризира с рисковете от непостигане на целите на инструмента, от неоптимално финансово управление и/или от неспазване на приложимите правила (грешки, свързани със законосъобразността и редовността), свързани с:

–    икономическа/политическа нестабилност и/или природно бедствие, които могат да доведат до затруднения и забавяния в проектирането и изпълнението на дейности, по-специално в нестабилни държави;

–    липсата на институционален и административен капацитет в държавите партньори, която може да доведе до затруднения и забавяния в планирането и изпълнението на дейности;

–    разпръснатите в географски план проекти и програми (които обхващат сравнително голям брой държави/територии/региони) могат да представляват предизвикателство за мониторинга от гледна точка на логистиката/ресурсите, особено проследяването на дейностите „на място“;

–    многообразието на потенциалните партньори/бенефициери с многообразните им структури и възможности за вътрешен контрол може да разпокъса наличните ресурси на Комисията за подпомагане и мониторинг на изпълнението и следователно да намали тяхната ефективност и ефикасност;

–    лошото качество и недостатъчният обем на наличните данни за резултатите и за въздействието на осъществяването на външната помощ в държавите партньори могат да възпрепятстват способността на Комисията да докладва и да се отчита за резултатите.

2.2.3.Оценка и обосновка на разходната ефективност на проверките (съотношение „разходи за контрол ÷ стойност на съответните управлявани фондове“) и оценка на очакваната степен на риска от грешки (при плащане и при приключване)

Разходите за вътрешен контрол/управление представляват приблизително 4 % от очакваната средна годишна стойност от 12,78 млрд. EUR, планирана за общите (оперативни + административни) поети задължения по разходния портфейл, финансиран от общия бюджет на ЕС и Европейския фонд за развитие за периода 2021—2027 г. Това изчисление на разходите за контрол се отнася само до разходите на Комисията, като се изключват държавите членки или субектите, на които е възложено изпълнението. Субектите, на които е възложено изпълнението, могат да удържат до 7 % за администрирането на средствата, които биха могли да се използват частично за целите на контрола.

При тези разходи за управление се вземат предвид всички служители в централата и в делегациите, инфраструктурата, пътуванията, обучението, мониторингът, оценката и договорите за одит (включително извършените от бенефициерите).

Съотношението на управленски/оперативни дейности би могло да се намали с течение на времето в рамките на подобрените и опростените договорености по новия инструмент, като се надграждат промените, които трябва да се въведат с новия Финансов регламент. Основните ползи от тези разходи за управление са свързани с изпълнението на целите на политиката, с ефикасното и ефективното използване на ресурсите, както и с прилагането на стабилни и ефективни от гледна точка на разходите превантивни мерки и други проверки, за да се осигури законосъобразното и редовното изразходване на средствата.

Макар че ще продължи да се работи за постигане на подобрения, що се отнася до естеството и насочването на управленските дейности и проверките за съответствие във връзка с портфейла, тези разходи са като цяло необходими за ефективното и ефикасното постигане на целите на инструментите при минимален риск от неспазване на приложимите правила (остатъчни грешки под 2 %). Те са значително по-малко от рисковете, свързани с премахването или ограничаването на вътрешните проверки в тази високорискова област.

Очаквано ниво на риска от неспазване на приложимите правила

Целта на инструмента относно спазването е да се поддържа историческото равнище на риска от неспазване (процент на грешки), което е по-малко от 2 % общо остатъчно „нетно“ равнище на грешки (на многогодишна основа, след като всички планирани проверки и корекции са извършени за приключените договори). Това традиционно означава приблизителен интервал от грешки между 2 и 5 % по отношение на годишна извадка на операциите на произволен принцип, направена от Европейската сметна палата за целите на годишната декларация за достоверност относно надеждността и точността на отчетите, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции (DAS). Комисията, че това е най-малкият риск от неспазване, постижим при високорисковата му среда и като се отчитат административната тежест и необходимата ефективност на разходите на проверките за спазване. Когато бъдат открити слабости, ще бъдат приложени целенасочени корективни мерки, за да се гарантира минимален процент грешки.

2.3.Мерки за предотвратяване на измами и нередности

Да се посочат съществуващите или планираните мерки за превенция и защита, например от стратегията за борба с измамите.

Предвид високорисковата среда, системите трябва да предвиждат честото наличие на потенциални грешки (нередности) в операциите и да изградят високо равнище на проверки за предотвратяване, откриване и коригиране на възможно най-ранен етап в процеса на плащане. На практика това означава, че проверките за съответствие ще се основават в по-голяма степен на значителни предварителни проверки на многогодишна основа от външни одитори и от служители на Комисията на място, преди да се извършат окончателните плащания по проекта (докато се извършват някои последващи одити) и като надхвърлят в голяма степен финансовите гаранции, които се изискват съгласно Финансовия регламент. Рамката за съответствие се състои, наред с другото, от следните важни елементи:

Превантивни мерки

- задължително основно обучение, обхващащо въпроси, свързани с измамите, за служителите, управляващи помощта, и одиторите;

- предоставяне на насоки (включително по интернет), включително съществуващия наръчник на процедурите като Наръчника на DEVCO и набора от инструменти за финансово управление (за партньорите по изпълнението);

- предварителна оценка, за да се гарантира, че при органите, управляващи съответните средства чрез съвместно и децентрализирано управление, са въведени подходящи мерки за борба с измамите, чрез които да се предотвратяват и откриват измами при управлението на средствата на Съюза;

- предварителна проверка на наличните механизми за борба с измамите в държавата партньор като част от оценката на критерия за допустимост на управлението на публичните финанси, за да се получи бюджетна подкрепа (т.е. активен ангажимент за борба с измамите и корупцията, подходящи контролни органи, достатъчен съдебен капацитет и ефективни механизми за реакция и санкциониране);

Мерки за откриване и корекция

- Предварителни проверки на операциите, извършвани от служители на Комисията;

- Външни одити и проверки (както задължителни, така и основани на риска), включително от Европейската сметна палата;

- Последващи проверки (въз основа на риска) и възстановяване на сумите;

- Спиране на финансирането от страна на ЕС при случаи на сериозни измами, включително мащабна корупция, докато органите не предприемат необходимите действия за коригиране и предотвратяване на такива измами в бъдеще;

- EDES (Система за ранно откриване и отстраняване);

- Спиране/прекратяване на договора;

- Процедура за изключване

Стратегиите за борба с измамите на съответните служби, които редовно се преразглеждат, ще бъдат приведени в съответствие, когато е необходимо, след като новата версия на Комисията на стратегията ѝ за борба с измамите бъде публикувана, за да се гарантира, наред с другото, че:

- системите, използвани за оползотворяване на средствата на ЕС в трети държави, предоставят възможност за извличане на съответните данни с цел да се използват при управлението на риска от измами (напр. двойно финансиране);

- при необходимост биха могли да се създадат групи за работа в мрежа и подходящи ИТ инструменти, които да се занимават с анализ на случаите на измами, свързани със сектора за външна помощ.

3.ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

3.1.Функция от многогодишната финансова рамка и предложени нови разходни бюджетни редове

3.2.Очаквано отражение върху разходите

3.2.1.Обобщение на очакваното отражение върху разходите

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

3.2.2.Резюме на очаквано отражение върху бюджетните кредити за административни разходи

–◻    Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за административни разходи

–☑    Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за административни разходи съгласно обяснението по-долу:

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

Бюджетните кредити, необходими за човешки ресурси и други разходи с административен характер, ще бъдат покрити от бюджетни кредити на ГД, които вече са определени за управлението на действието и/или които са преразпределени в рамките на ГД, при необходимост заедно с допълнително отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид бюджетните ограничения.

3.2.2.1.Очаквани нужди от човешки ресурси 46

–◻    Предложението/инициативата не налага използване на човешки ресурси

–☑    Предложението/инициативата налага използване на човешки ресурси съгласно обяснението по-долу:

Оценката се посочва в еквиваленти на пълно работно време

Нуждите от човешки ресурси ще бъдат покрити от персонала на ГД, на който вече е възложено управлението на дейността и/или който е преразпределен в рамките на ГД, при необходимост заедно с всички допълнителни отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид бюджетните ограничения.

Описание на задачите, които трябва да се изпълнят:

3.2.3.Финансов принос от трети страни

Предложението/инициативата:

–☑    не предвижда съфинансиране от трети страни

–◻    предвижда следното съфинансиране от трети страни, като оценките са дадени по-долу:

Бюджетни кредити в млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

3.3.Очаквано отражение върху приходите

–☑    Предложението/инициативата няма финансово отражение върху приходите.

–◻    Предложението/инициативата има следното финансово отражение:

–    ◻    върху собствените ресурси

–    ◻    върху разните приходи

Моля, посочете дали приходите са записани по разходни бюджетни редове. ◻    

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

(1)    СОМ(2018) 321 final.

(2)    COM/2018/092 final

(3)    Работен документ на службите на Комисията, SWD(2018) 337.

(4)     https://ec.europa.eu/europeaid/mid-term-review-report-external-financing-instruments_en  

(5)    COM(2018)460 final Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Инструмент за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество.

(6)    COM (2018) 465 final, Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП ІІI).

(7)    COM(2018) 461 final, Предложение за Решение на Съвета относно асоциирането на отвъдморските страни и територии към Европейския съюз, включително относно отношенията между Европейския съюз, от една страна, и Гренландия и Кралство Дания, от друга страна („Решение за отвъдморско асоцииране“).

(8)    C(2018) 3800 final, Предложение на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност до Съвета за решение на Съвета за създаване на Европейски механизъм за подкрепа на мира.

(9)    Докладът от междинния преглед, COM(2017)720 final, беше изготвен въз основа на десет работни документа на службите на Комисията, по един за всеки инструмент (вж. списъка по-долу), които на свой ред се основаваха на десет независими оценки. Докладът от междинния преглед, работните документи на службите на Комисията и независимите оценки могат да бъдат намерени тук: https://ec.europa.eu/europeaid/public-consultation-external-financing-instruments-european-union_en

(10)    Десетте инструмента бяха: Инструментът за сътрудничество за развитие (ИСР); Европейският фонд за развитие (ЕФР); Европейският инструмент за съседство (ЕИС); Инструментът за предприсъединителна помощ (ИПП); Инструментът, допринасящ за стабилността и мира (IcSP); Европейският инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ); Инструментът за партньорство (ИП); Инструментът за сътрудничество в областта на ядрената безопасност (INSC); Решението за Гренландия (РГ); и Общият регламент за изпълнение (ОРИ).

(11)     http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:52016DC0584   

(12)     https://ec.europa.eu/europeaid/public-consultation-external-financing-instruments-european-union_en

(13)    За повече информация относно обществената консултация, вж.    
https://ec.europa.eu/europeaid/public-consultation-external-financing-instruments-european-union_en

(14)    Вж. https://ec.europa.eu/europeaid/evaluation-blending_en

(15)    Вж. https://ec.europa.eu/europeaid/public-consultation-external-financing-instruments-european-union_en

(16)     http://www.oecd.org/dac/peer-reviews/europeanunion2012dacpeerreviewmainfindingsandrecommendations.htm  

(17)    Работен документ на службите на комисията, SWD(2018) 337.    Запазено място

(18)    С изключение на ядрените дейности, които трябва да следват специалната процедура от член 203 от Договора за Евратом.

(19)    По-специално, в „Документа за размисъл относно бъдещето на финансите на ЕС“ (юни 2017 г.) и в Съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (февруари 2018 г.).

(20)    Запазено място

(21)    COM (2018) 321, 2.5.2018 г.

(22)    Междуинституционално споразумение между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г. ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1—14.

(23)    Запазено място за позоваване на становището

(24)    Регламент (Евратом) № 237/2014 от 13 декември 2013 г. за създаване на Инструмент за сътрудничество в областта на ядрената безопасност (ОВ L 77, 22.3.2007 г., стр. 109).

(25)    ОВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1.

(26)    Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (Евратом) № 1074/1999 на Съвета, (ОВ L 248, 18.9.2013 г., стр.1).

(27)    Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (OB L 312, 23.12.1995 г., стр. 1).

(28)    Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 г. относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности (OB L 292, 15.11.1996 г., стр. 2).

(29)    OВ L 283, 31.10.2017 г., C , , стр. 1. .

(30)    Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2017 г. относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред (ОВ L 198, 28.7.2017 г., стр. 29).

(31)    Регламент (ЕС) № 182/2011на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(32)    Решение 2010/427/ЕС на Съвета от 26 юли 2010 г. за определяне на организацията и функционирането на Европейската служба за външна дейност (ОВ L 201, 3.8.2010 г., стр. 30).

(33)    Решение 77/270/Евратом на Съвета от 29 март 1977 г. за упълномощаване на Комисията да отпуска заеми по Евратом с цел подпомагане финансирането на атомни електроцентрали (OВ L 88, 6.4.1977 г., стр. 9).

(34)    Съгласно член 58, параграф 2, буква а) или б) от Финансовия регламент.

(35)    Докладът от междинния преглед, COM(2017)720 final, беше изготвен въз основа на десет работни документа на службите на Комисията, по един за всеки инструмент (вж. списъка по-долу), които на свой ред се основаваха на десет независими оценки. Докладът от междинния преглед, работните документи на службите на Комисията и независимите оценки могат да бъдат намерени тук: https://ec.europa.eu/europeaid/public-consultation-external-financing-instruments-european-union_en

(36)    Десетте инструмента бяха: Инструментът за сътрудничество за развитие (ИСР); Европейският фонд за развитие (ЕФР); Европейският инструмент за съседство (ЕИС); Инструментът за предприсъединителна помощ (ИПП); Инструментът, допринасящ за стабилността и мира (IcSP); Европейският инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ); Инструментът за партньорство (ИП); Инструментът за сътрудничество в областта на ядрената безопасност (INSC); Решението за Гренландия (РГ); и Общият регламент за изпълнение (ОРИ).

(37)     http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:52016DC0584

(38)     https://ec.europa.eu/europeaid/policies/policy-coherence-development_en

(39)    C(2018) 3800 final, Предложение на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност до Съвета за решение на Съвета за създаване на Европейски механизъм за подкрепа на мира.

(40)    Подробности във връзка с методите на управление и позоваванията на Финансовия регламент могат да бъдат намерени на уебсайта BudgWeb: https://myintracomm.ec.europa.eu/budgweb/EN/man/budgmanag/Pages/budgmanag.aspx  

(41)    Многогод. = многогодишни бюджетни кредити / Едногод. = едногодишни бюджетни кредити.

(42)    ЕАСТ: Европейска асоциация за свободна търговия.

(43)    Държави кандидатки и, ако е приложимо, потенциални кандидатки от Западните Балкани.

(44)    Техническа и/или административна помощ и разходи в подкрепа на изпълнението на програми и/или дейности на ЕС (предишни редове BA), непреки научни изследвания, преки научни изследвания.

(45)    Техническа и/или административна помощ и разходи в подкрепа на изпълнението на програми и/или дейности на ЕС (предишни редове BA), непреки научни изследвания, преки научни изследвания.

(46)    Използването на ресурсите в делегациите на ЕС ще се извършва в съответствие с разпоредбите на споразумението за нивото на обслужване между Комисията и ЕСВД от 20 декември 2010 г.

(47)    ДНП = договорно нает персонал; МП = местен персонал; КНЕ = командирован национален експерт; ПНА = персонал, нает чрез агенции за временна заетост; МЕД = младши експерт в делегация.

(48)    Подтаван за външния персонал, покрит с бюджетните кредити за оперативни разходи (предишни редове BA).

(49)    Що се отнася до традиционните собствени ресурси (мита, налози върху захарта), посочените суми трябва да бъдат нетни, т.е. брутни суми, от които са приспаднати 20 % за разходи по събирането.