ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Страсбург, 15.12.2015

COM(2015) 671 final

2015/0310(COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно европейската гранична и брегова охрана
и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2007/2004, Регламент (ЕО) № 863/2007 и Решение 2005/267/ЕО на Съвета

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

•Основания и цели на предложението

Настоящото предложение има за цел създаването на европейска гранична и брегова охрана, за да се гарантира европейско интегрирано управление на външните граници на ЕС с оглед ефективното управление на миграцията и осигуряването на високо равнище на сигурност в рамките на Съюза, като същевременно се защитава свободното движение на хора в него. То е част от пакет от мерки, представени от Комисията, за осигуряване на по-добра защита на външните граници на ЕС, както е посочено в придружаващото съобщение на Комисията.

През 2015 г. Европейският съюз стана свидетел на изключителен натиск по външните си граници, оказан от близо 1,5 милиона души, прекосили незаконно границите между януари и ноември тази година. Самият мащаб на смесените миграционни потоци, пресекли външните граници на Европейския съюз, и последващите вторични движения показват, че съществуващите структури на равнището на ЕС и държавите членки са недостатъчни, за да се отговори на предизвикателствата, породени от такъв голям наплив. В пространство без вътрешни граници незаконната миграция през външните граници на една държава членка засяга всички останали държави членки в рамките на Шенгенското пространство. Значителните вторични движения принудиха няколко държави членки отново да въведат граничен контрол по вътрешните си граници. Това постави под значителен натиск функционирането и единството на Шенгенското пространство.

По време на настоящата миграционна криза стана ясно, че без вътрешни граници Шенгенското пространство е устойчиво единствено ако външните граници са ефективно сигурни и защитени. Контролът на външните граници на Съюза е от общ и споделен интерес и трябва да се осъществява в съответствие с високи и единни стандарти на Съюза.

Засилената тревога за сигурността след терористичните атаки през тази година допълни опасенията на гражданите. Макар че границите никога не могат да гарантират пълна сигурност, те могат да имат значителен принос за засилване на сигурността и разузнаването и за осуетяване на бъдещи атаки. Тази функция стана още по-важна в светлината на разрастващия се феномен на участието на чуждестранни бойци в извършването на терористични атаки. Поради това засилването на сигурността на външните граници е от съществено значение за възстановяване на общественото доверие.

Единното пространство за пътуване без вътрешни граници е устойчиво единствено ако външните граници са ефективно защитени. Здравината на една верига се определя винаги от най-слабото ѝ звено. Ето защо е необходима решителна стъпка към интегрирана система за управление на външните граници. Тя е възможно да бъде реализирана само като обща задача пред всички държави членки в съответствие с принципите на солидарност и отговорност, за които всички институции на ЕС се съгласиха, че представляват ръководните принципи за справяне с кризата с миграцията.

Европейската програма за миграцията установи нуждата от преминаване към споделено управление на външните граници в съответствие с целта „постепенно да се въведе интегрирана система за управление на външните граници“, определена в член 77 от ДФЕС. В своята реч относно състоянието на Съюза през септември председателят Юнкер обяви, че преди края на годината Комисията ще представи амбициозни стъпки в това отношение под формата на напълно функционираща европейска гранична и бреговата охрана, както впоследствие бе потвърдено в Работната програма на Европейската комисия за 2016 г 1 .

В проекта на регламент се установяват общите принципи на европейското интегрирано управление на границите: с него се създава европейска гранична и брегова охрана и Европейска агенция за гранична и брегова охрана, основана на Frontex. Целта на настоящия проект на регламент е да гарантира по-интегрирано управление на външните граници на ЕС, inter alia чрез предоставянето на по-широки компетенции на Европейската агенция за европейска гранична и брегова охрана в областта на управлението на външните граници и връщането от тези, с които Frontex разполага към момента. В настоящия проект на регламент на Европейската агенция за гранична и брегова охрана са предоставени допълнителни компетенции, които са ѝ необходими, за да осъществява ефективно интегрирано управление на границите на равнището на Съюза, да се справя с недостатъците на управлението на границите на национално равнище, както и за да реагира на безпрецедентни миграционни потоци като пристигналите по външните граници на Европейския съюз през тази година.

Предоставянето на тези допълнителни компетенции на европейско равнище на европейската гранична и брегова охрана е от съществено значение, за да не се допусне недостатъци на управлението на външните граници или непредвидени миграционни потоци да подкопават правилното функциониране на Шенгенското пространство. Предизвикателствата, възникнали в резултат на миграционната криза, не могат да бъдат решени адекватно чрез несъгласувани действия на държавите членки. Интегрираното управление на границите е споделена отговорност на Европейската агенция за гранична и брегова охрана и националните органи, които отговарят за управлението на границите, включително на бреговата охрана, доколкото тя изпълнява задачи за граничен контрол, а заедно те представляват европейската гранична и брегова охрана.

•Съгласуваност със съществуващите разпоредби в тази област на политиката

Настоящият проект на регламент представлява отговор на призивите на Европейския парламент и Европейския съвет за ефективно управление на външните граници на Европейския съюз. През октомври 2015 г. 2 Европейският съвет определи ясни насоки за укрепване на външните граници на Европейския съюз, а именно чрез полагане на усилия за изграждането на интегрирана система за управление на външните граници и чрез разширяване на компетенциите на Frontex в контекста на дискусиите за разработването на система за европейска гранична и брегова охрана, включително по отношение на разполагането на екипи за бърза гранична намеса в случаите, когато оценките по Шенген или анализът на риска показват нужда от силни и бързи действия в сътрудничество със съответната държава членка. Европейският съвет счете също така, че компетенциите на Frontex в областта на връщането следва да бъдат разширени, за да се включи правото да организира съвместни операции по връщане по своя собствена инициатива и да се засили ролята ѝ по отношение на получаването на пътни документи на връщаните лица.

В Европейската програма за миграцията Комисията предложи управлението на външните граници да се превърне в споделена отговорност на държавите членки и на Европейския съюз. Въз основа на това в Европейската програма за миграцията бяха предложени промени в правното основание на Frontex, така че да бъдат засилени ролята и капацитетът ѝ. Сред останалите предложени мерки, които трябва да бъдат предприети от Комисията, е създаването на европейска гранична и брегова охрана, засилването на ролята на Европейската агенция за гранична и брегова охрана в организацията и координацията на връщането, междуведомственото сътрудничество, по-доброто управление на активите на Агенцията и държавите членки и инициирането на новия подход на „горещи точки“.

С настоящия проект на регламент Комисията дава своя принос за увеличаване на ефективността и надеждността на управлението на границите, като го извежда до едно ново равнище на отговорност и солидарност. През последните няколко години Европейският съюз създаде политика, която да даде възможност на държавите членки да изграждат и поддържат стабилни външни граници. Въпреки това, в отсъствието на стратегическо прилагане на интегрирано управление на границите на равнището на Съюза, налице са несъответствия в прилагането, все още осъществявано на национално равнище, между държавите членки. Ето защо е необходимо, както е определено от Комисията в Европейската програма за миграцията, да се установят стандарти на Съюза за управлението на границите, които да обхванат всички аспекти на управлението на външните граници на Съюза.

Настоящото предложение се основава на съществуващата политика за управление на границите, включително на агенцията Frontex, но я извежда на качествено различно равнище. Frontex бе създадена с Регламент (ЕО) № 2007/2004, впоследствие изменен с Регламент (ЕО) № 863/2007 3 , с който беше въведена бързата гранична намеса, и с Регламент (ЕС) № 1168/2011 4 , в който бе изтъкната отговорността на Frontex по отношение на защитата на основните права. Настоящото предложение значително разширява способността на Агенцията да реагира ефективно на настоящи или бъдещи заплахи по външните граници, като проактивно засилва, оценява и координира действията на държавите членки при прилагането на подходящи мерки по външните граници.

Предложението допълва съществуващото законодателство, като следва подход, подобен на този относно Европейската система за наблюдение на границите (Eurosur) 5 , за по-нататъшно насърчаване на дух на сътрудничество, обмен на информация и координирането на усилията между държавите членки и Европейската агенция за гранична и брегова охрана, както и между националните органи и агенциите на Съюза, с конкретни и обвързващи ангажименти. То надгражда също така Регламент (ЕС) № 656/2014 6 за установяване на правила за наблюдението на външните морски граници в контекста на оперативното сътрудничество, координирано от Frontex. Предложението също така развива и засилва бързата гранична намеса.

Предложението, и по-специално установяването на оценка на уязвимостта, допълва механизма за оценка по Шенген, създаден с Регламент (ЕС) № 1053/2013. 7 Целта на механизма за оценка по Шенген е да поддържа взаимно доверие между държавите членки. Той се състои от техническа и правна оценка, предназначена да проверява правилното прилагане на достиженията на правото от Шенген и необходимите условия за премахването на вътрешния граничен контрол. В случаите, когато в резултат на оценка по Шенген бъде установено, че са налице сериозни недостатъци по външната граница, Комисията може да препоръча започване на разполагането на европейски екипи за гранична и брегова охрана или представяне на стратегически планове на Агенцията за становище. Също така настоящото предложение не засяга мерките, които могат да бъдат приети в съответствие с членове 19а и 26 от Кодекса на шенгенските граници.

Оценката на уязвимостта е съсредоточена върху превенцията, така че да не се стига до кризисна ситуация. Това е оценка на оперативните способности на държавите членки по външните граници и за тази цел при нея се разглеждат техническото оборудване, капацитетът, ресурсите и плановете за непредвидени ситуации. Тази оценка се извършва от Агенцията, като надзорният съвет консултира изпълнителния директор, който, от своя страна, взема решение относно необходимите мерки. Когато държава членка не изпълни решението на изпълнителния директор и по този начин рискува да изложи на опасност функционирането на Шенгенското пространство, Комисията може да приеме решение за изпълнение, което изисква пряката намеса от страна на Агенцията на място.

Настоящото предложение надгражда и доразвива тези съществуващи разпоредби на политиката и ги обединява в европейската гранична и брегова охрана, като по този начин установява интегрирана система за управление на външните граници на равнището на Съюза, както е предвидено в член 77, параграф 2, буква г) от Договора за функционирането на Европейския съюз.

•Съгласуваност с другите политики на Съюза

Настоящото предложение е тясно свързано и допълва други политики на Съюза, а именно:

а)общата европейска система за убежище със създаването на екипи за съдействие в управлението на миграцията в горещи точки, което е тясно свързано с преместването на лица, които явно се нуждаят от международна закрила;

б)вътрешната сигурност, както бе подчертано в Европейската програма за сигурност, общите високи стандарти за управление на границите са от съществено значение за предотвратяване на трансграничната престъпност и тероризма; настоящото предложение допринася допълнително за постигането на високо равнище на вътрешна сигурност, като дава възможност на Агенцията в своя анализ на риска да обхване аспекти на трансграничната престъпност и тероризма, като ѝ позволява да обработва лични данни на лица, заподозрени за участие в терористични актове, и като предвижда Агенцията да си сътрудничи с други агенции на Съюза и международни организации за превенция на тероризма. По отношение на достъпа до национални бази данни и европейски бази данни проектът на регламент предвижда задължение за държавите членки да разрешат достъп на членовете на европейските екипи за гранична и брегова охрана до такива бази данни. Комисията ще проучи възможността на Агенцията да бъде даден достъп до европейски бази данни, като например Шенгенската информационна система (ШИС) и Евродак, и ще разгледа възможността за представяне на предложения за промяна на нормативните актове, на които се основават тези бази данни;

в)стратегията на Съюза за управление на риска на митниците и сигурността на веригата на доставки, която предвижда насърчаване на междуведомственото сътрудничество и споделянето на информация между митническите агенции, агенциите по правоприлагане и агенциите за сигурност, за да се гарантира взаимно допълване на ролите, разработването на общи критерии за риска и споделяне на информация за риска;

г)морската сигурност и безопасност, както и наблюдението на морското пространство с установяването на европейско сътрудничество в областта на функциите на бреговата охрана между Европейската агенция за гранична и брегова охрана, Европейската агенция за контрол на рибарството и Европейската агенция за морска безопасност;

д)политиката за външни отношения на Съюза, като се има предвид, че Европейската агенция за гранична и брегова охрана следва да улеснява и насърчава оперативното сътрудничество между държавите членки и трети държави, включително чрез координиране на оперативното сътрудничество в областта на управлението на външните граници и чрез разполагане на служители за връзка в трети държави, както и чрез сътрудничество с органите на трети държави относно връщането, включително що се отнася до получаването на пътни документи.

2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ

•Правно основание

Настоящото законодателно предложение се основава на член 77, параграф 2, букви б) и г) и член 79, параграф 2, буква в) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

В член 77, параграф 1, букви б) и г) се предвижда Съюзът да разработи политика, която има за цел да се осигурят контрол на лицата и ефективно наблюдение при преминаването на външните граници, както и постепенно да се въведе интегрирана система за управление на външните граници. За тези цели, съгласно член 77, параграф 2, букви б) и г), Европейският парламент и Съветът, като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура, приемат мерки относно контрола, на който подлежат лицата, преминаващи външните граници, както и всички необходими мерки за постепенното въвеждане на интегрирана система за управление на външните граници.

Член 79, параграф 2, буква в) упълномощава Европейския парламент и Съвета да приемат мерки в областта на нелегалната имиграция и незаконното пребиваване, включително експулсирането и репатрирането на незаконно пребиваващите лица.

•Субсидиарност

Настоящото предложение има за цел да се гарантира европейско интегрирано управление на външните граници на ЕС с оглед ефективното управление на миграцията и гарантирането на високо равнище на сигурност в рамките на Съюза, като същевременно се защитава свободното движение на хора в него. В пространство без вътрешни граници незаконната миграция през външните граници на една държава членка засяга всички останали държави членки в рамките на Шенгенското пространство. Пространство без вътрешни граници е устойчиво единствено ако външните граници са ефективно сигурни и защитени.

Тъй като контролът на външните граници на Съюза е от общ и споделен интерес и трябва да се осъществява в съответствие с високи и единни стандарти на Съюза, целите на настоящото предложение не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки и могат да бъдат по-добре достигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, посочен в член 5 от Договора за Европейския съюз.

•Пропорционалност

Проектът на регламент е предназначен да отговори на новите предизвикателства и политическа реалност, пред които е изправен Съюзът, както по отношение на управлението на миграцията, така и по отношение на вътрешната сигурност. Чрез него се въвежда набор от мерки по отношение на управлението на границите като цяло. Той гарантира, че правилата за интегрирано управление на границите се прилагат изцяло и правилно от държавите членки, че се предприемат подходящи действия за предотвратяване на кризисни ситуации и за намеса на ранен етап по външните граници и че на равнището на Съюза спешни действия за пряка намеса на терен се предприемат само ако ситуацията стане критична. Предвид своите цели и съгласно принципа на пропорционалност, посочен в член 5 от Договора за Европейския съюз, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

•Избор на инструмент

Необходимата степен на еднородност, нужна за гарантиране на интегрирано управление на външните граници, може да се осигури единствено чрез регламент. Освен това, предвид факта, че агенция Frontex, преименувана на Европейска агенция за гранична и брегова охрана, е създадена чрез регламент, същият правен инструмент е целесъобразен и за настоящото предложение.

3.КОНСУЛТАЦИЯ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ

При подготовката на настоящото предложение Комисията разчиташе на обсъжданията, провеждани редовно в Европейския съвет и в Съвета на министрите, както и в Европейския парламент, относно управлението на границите и мерките, необходими за справяне с миграционната криза. Бъдещето на управлението на границите, и по-специално укрепването на агенция Frontex, неотдавна бяха предмет на обсъждане на заседанието на Съвета на министрите, проведено на 8 октомври 2015 г. 8 Това бе последвано от заседание на Европейския съвет на 15 октомври 2015 г., 9 в чиито насоки за бъдещето на управлението на границите бе отправен призив за укрепване на външните граници на Европейския съюз чрез, наред с другото, усилия за изграждане на интегрирана система за управление на външните граници и разширяване на компетенциите на Frontex.

От 1 май 2005 г., когато Frontex пое своите отговорности, се водят дискусии със съответните заинтересовани страни на европейско и национално равнище. Редовни дискусии са провеждани по-конкретно в контекста на докладите на Агенцията до Европейския парламент и Съвета. Агенцията непрекъснато докладва за дейността си на заседанията на управителния съвет и чрез различни доклади, които изготвя през годината. Осъществяван е и редовен обмен на информация с други агенции на Съюза, по-специално с Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, Агенцията на Европейския съюз за основните права и Европол, както и с Европейския омбудсман. Организирани бяха и няколко дискусии с гражданското общество и академичните среди.

През 2014 г. Комисията започна Проучване относно осъществимостта на създаването на европейска система за гранична охрана за контрол на външните граници на Съюза, резултатите от което бяха взети предвид при изготвянето на настоящото предложение. 

Комисията взе под внимание и становищата на съответните заинтересовани страни и внимателно разгледа резултатите от външната оценка на агенция Frontex. Тази външна оценка, основана на член 33 от Регламент (ЕС) № 2007/2004, бе извършена в периода юли 2014 г.—юни 2015 г. и се отнася за периода юли 2008 г.—юли 2014 г. Окончателният доклад бе обсъден в управителния съвет на Frontex на 10 септември 2015 г., като управителният съвет издаде препоръки относно възможните изменения на Регламента за създаването на Frontex. Настоящото предложение отразява по-голямата част от препоръките, направени с решение на управителния съвет на 28 октомври 2015 г.

При разработването на механизъм за жалби до Агенцията Комисията също така взе предвид доклада на Европейския парламент относно специалния доклад на Европейския омбудсман в рамките на проверка по собствена инициатива OI/5/2012/BEH-MHZ във връзка с Frontex.

•Основни права

В настоящия регламент са спазени основните права и съблюдавани принципите, определени в Хартата на основните права на Европейския съюз, по-специално членове 18 и 19.

Настоящото предложение гарантира основните права, като определя необходимостта Европейската агенция за гранична и брегова охрана да има стратегия за основните права, създава Консултативен форум по основните права, предвижда разширена роля на служителя по основните права и включва механизъм за жалби, чрез който всяко лице, което смята, че са били нарушени основните му права по време на дейности, извършени от Агенцията, или трета страна, действаща от негово име, може да подаде жалба до Европейската агенция за гранична и брегова охрана.

Така предложението е в съответствие с членове 2 и 6 от Договора за Европейския съюз и с Хартата на основните права на Европейския съюз.

4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

Европейската агенция за гранична и брегова охрана, която трябва да бъде създадена на основата на съществуващата агенция Frontex, е натоварена с управлението на външните граници наред с държавите членки. Субсидията за Frontex, която се преименува на Европейска агенция за гранична и брегова охрана, вече е част от бюджета на Съюза.

Бюджетите на Агенцията за 2015 г. и 2016 г. бяха увеличени през 2015 г., за да има тя възможност да реагира на миграционната криза, по-специално чрез утрояване на финансовите ресурси за съвместните операции „Посейдон“ и „Тритон“, като подкрепата на Агенцията за държавите членки беше разширена в областта на връщането и бяха предоставени необходимите ресурси за реализирането на „горещи точки“. Окончателният размер на субсидията от ЕС за 2016 г., приета от бюджетния орган, е 238 686 000 EUR.

Като се има предвид необходимостта Агенцията да продължи с работата си по управлението на външните граници с неотслабваща интензивност, включително по отношение на търсенето и спасяването и в областта на връщането, изключително важно е в бъдеще да се запази размерът на субсидията от 2016 г. като основа за годишния бюджет на Европейската агенция за гранична и брегова охрана.

Въпреки това, за да може Агенцията адекватно да се справя с новите си задачи, предвидени в настоящото предложение, през 2017 г. ще бъде необходимо към бюджета на Агенцията от Съюза да се добави сума от най-малко 31,5 милиона евро в допълнение към бюджета за 2016 г., като до 2020 г. е необходимо разкриването на 602 допълнителни длъжности, заедно със съответните финансови ресурси, включително 329 длъжности в щатното разписание и 273 души външен персонал.

5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ

•Условия във връзка с мониторинга, оценяването и докладването

Европейската агенция за гранична и брегова охрана има редица задължения за докладване относно дейностите си и за извършване на мониторинг върху своята работа. Най-важното е, че Агенцията трябва да изготвя консолидиран годишен доклад за дейността, който трябва да включва оценка на съвместните операции и бързата гранична намеса. На всеки три години Комисията трябва да извършва оценка в съответствие със своите насоки, за да оцени въздействието, ефективността и ефикасността на Агенцията във всички нейни дейности. Констатациите от оценката трябва да се препращат от Комисията до Европейския парламент, до Съвета и до управителния съвет на Агенцията. Тези констатации се оповестяват публично. Освен това Европейският парламент или Съветът могат да поканят изпълнителния директор на Агенцията да докладва пред тези институции относно изпълнението на задачите си.

•Подробно разяснение на конкретни разпоредби на предложението

В настоящото предложение се определят общите принципи на европейското интегрирано управление на границите с цел ефективното управление на миграцията и гарантирането на високо равнище на вътрешна сигурност в Европейския съюз, като същевременно се защитава свободното движение на хора в границите на Европейския съюз.

Европейското интегрирано управление на границите се състои от мерки в трети държави, мерки, прилагани заедно със съседни трети държави, мерки за граничен контрол по външните граници и мерки, осъществявани в рамките на пространството за свободно движение, включително връщането на граждани на трети държави, които незаконно пребивават в държава членка.

С настоящото предложение се създава европейска гранична и брегова охрана, която е отговорна за интегрираното управление на границите, и в сравнение с компетенциите, предоставени на Frontex, се разширяват правомощията на Европейската агенция за гранична и брегова охрана във всички аспекти на интегрираното управление на границите. Европейската гранична и брегова охрана се състои от Европейската агенция за гранична и брегова охрана и националните органи, които отговарят за управлението на границите, включително бреговата охрана, доколкото тя изпълнява задачи за граничен контрол. Задачата на европейската гранична и брегова охрана е да прилага европейското интегрирано управление на границите в съответствие с принципа на споделената отговорност. Тъй като всички национални гранични служители, включително бреговата охрана, доколкото тя изпълнява задачи за граничен контрол, прилагат европейското интегрирано управление на границите, те представляват европейска гранична и брегова охрана и същевременно национални гранични служители и брегова охрана.

За да бъдат отразени промените в правомощията на Frontex, Агенцията следва да бъде преименувана на Европейска агенция за гранична и брегова охрана. Ключовата роля на Европейската агенция за гранична и брегова охрана е да създаде оперативна и техническа стратегия за прилагането на интегрирано управление на границите на равнището на Съюза, да осъществява надзор за ефективното функциониране на граничния контрол по външните граници на държавите членки, да извършва оценки на уязвимостта и да гарантира, че се предприемат мерки по отношение на недостатъците в управлението на външната граница от националните органи, да предоставя по-голяма оперативна и техническа помощ на държавите членки чрез съвместни операции и бърза гранична намеса и да гарантира практическото изпълнение на мерки в случай на ситуация, която изисква спешни действия по външните граници, както и да организира, координира и провежда операции по връщане и действия за намеса в областта на връщането.

Европейската агенция за гранична и брегова охрана ще трябва да има широк и ефективен поглед, за да може да определи дали дадена държава членка е в състояние да изпълнява приложимото законодателство на ЕС, както и да определи дали са налице слабости в управлението на границите на държава членка, така че да не се допуска увеличаването на миграционните потоци да доведе до сериозни проблеми по външните граници. За тези цели в настоящото предложение се определят следните елементи, които да засилят ролята на Европейската агенция за гранична и брегова охрана в сравнение с тази на Frontex:

Установяване на център за мониторинг и анализ на риска с капацитет да осъществява мониторинг на миграционните потоци към и в рамките на Европейския съюз и да извършва анализ на риска, който трябва да се прилага от държавите членки и който обхваща всички аспекти, свързани с интегрираното управление на границите, и по-специално: граничен контрол, връщане, незаконни вторични движения на граждани на трети държави в Европейския съюз, предотвратяване на трансграничната престъпност, включително на улесняването на незаконната имиграция, трафика на хора и тероризма, както и ситуацията в съседни трети държави с оглед разработването на механизъм за ранно предупреждение, който анализира миграционните потоци към ЕС.

Разполагане в държавите членки на служители за връзка на Агенцията, така че Агенцията да може да гарантира правилен и ефективен мониторинг не само чрез анализ на риска, обмен на информация и Eurosur, но и чрез присъствието си на място. Задачата на служителите за връзка е да поощряват сътрудничеството между Агенцията и държавите членки, и по-специално да подкрепят събирането на информация, изисквана от Агенцията за извършване на оценка на уязвимостта, и да извършват мониторинг на мерките, предприети от държавите членки по външните граници.

Надзорна роля на Агенцията чрез установяване на задължителна оценка на уязвимостта от Агенцията с цел оценяване на капацитета на държавите членки да се справят с предизвикателства по външните си граници, включително чрез оценка на оборудването и ресурсите на държавите членки, както и плановете им за непредвидени ситуации. Изпълнителният директор, по становище на надзорен съвет, създаден в рамките на Европейската агенция за гранична и брегова охрана, ще набележи мерките, които трябва да бъдат предприети от съответната държава членка, и следва да определи срок, в рамките на който да бъдат предприети тези мерки. Решението на изпълнителния директор ще бъде задължително за съответната държава членка и когато необходимите мерки не бъдат предприети в рамките на определения срок, въпросът ще бъде отнесен до управителния съвет за последващо решение. Ако държавата членка продължава да не предприема действия, като по този начин рискува да изложи на опасност функционирането на Шенгенското пространство, Комисията може да приеме решение за изпълнение за пряка намеса от страна на Агенцията.

Нови процедури за справяне със ситуации, изискващи спешно действие, когато дадена държава членка не предприема необходимото коригиращо действие в съответствие с оценката на уязвимостта или в случай на несъразмерно голям миграционен натиск по външните граници, който прави контрола на външните граници неефективен до степен, при която съществува риск да се изложи на опасност функционирането на Шенгенското пространство. Това ще включва решение за изпълнение на Комисията, в което се набелязват мерките, които следва да бъдат изпълнени от Европейската агенция за гранична и брегова охрана, както е посочено в настоящия регламент, и които изискват съответната държава членка да си сътрудничи с Агенцията при изпълнението на тези мерки. След това Европейската агенция за гранична и брегова охрана ще определи действията, които трябва да се предприемат за практическото изпълнение на мерките, посочени в решението на Комисията, и ще се намеси пряко в съответната държава членка.

Разширени задачи на Агенцията, които се състоят в създаване и разполагане на европейски екипи за гранична и брегова охрана за съвместни операции и бърза гранична намеса, създаване на фонд от техническо оборудване, подпомагане на Комисията при координирането на дейностите на екипите за съдействие в управлението на миграцията в райони, които са горещи точки, както и засилена роля в областта на връщането, анализа на риска, обучението и научните изследвания.

Задължително обединяване на човешките ресурси чрез създаване на резерв за бързо разполагане, който ще представлява постоянен корпус, съставен от малък процент от общия брой гранични служители в държавите членки на годишна основа. Разполагането на европейски екипи за гранична и брегова охрана от резерва за бързо разполагане следва незабавно да се допълва от допълнителни европейски екипи за гранична и брегова охрана в зависимост от случая.

Разполагане на собствен фонд от техническо оборудване, придобит от Агенцията, самостоятелно или в съсобственост с държава членка, и управление на фонд от техническо оборудване, предоставен от държавите членки, въз основа на нуждите, определени от Агенцията, и с изискване фондът от техническо оборудване да бъде допълнен от транспортни средства и оперативно оборудване, закупени от държавите членки в рамките на специфичните действия по фонд „Вътрешна сигурност“.

Ключова роля в подпомагането на Комисията при координацията на екипите за съдействие в управлението на миграцията в райони, които са горещи точки, характеризиращи се със смесени миграционни потоци, и когато Европейската агенция за гранична и брегова охрана, съвместно с Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, Европол и други съответни агенции на Съюза, предоставя координирана и засилена техническа и оперативна подкрепа на държавите членки.

Засилване на ролята на Агенцията за връщане чрез създаване на Служба за връщане в рамките на Агенцията, която следва да предоставя на държавите членки цялата необходима оперативна подкрепа, за да могат ефективно да връщат незаконно пребиваващи граждани на трети държави. Агенцията ще координира и организира операции по връщане и действия за намеса в областта на връщането от една или повече държави членки и ще насърчава тяхната организация по своя собствена инициатива, за да се укрепи системата за връщане на държавите членки, които са подложени на особен натиск. Агенцията ще трябва да разполага с резерв от наблюдаващи лица при принудително връщане, ескортиращи лица при принудително връщане и специалисти в областта на връщането, които трябва да се предоставят от държавите членки, формиращи европейски екипи за намеса в областта на връщането, за разполагане в държавите членки.

Участие на Агенцията в управлението на научните изследвания и иновациите, които са от значение за контрола на външните граници, включително използване на съвременни технологии за наблюдение, като например дистанционно управляеми летателни системи и разработване на пилотни проекти в областите, обхванати от настоящия регламент.

Европейско сътрудничество по отношение на функциите за брегова охрана чрез развиване на междусекторното сътрудничество между Европейската агенция за гранична и брегова охрана, Европейската агенция за контрол на рибарството и Европейската агенция за морска безопасност с цел подобряване на полезните взаимодействия между тези агенции, за да се предоставят по-ефикасни и икономически ефективни многоцелеви услуги на националните органи, които изпълняват функции за брегова охрана.

Засилено сътрудничество с трети държави чрез координиране на оперативното сътрудничество между държавите членки и трети държави в управлението на границите, включително координиране на съвместни операции, както и чрез разполагане на служители за връзка в трети държави и чрез сътрудничество с органите на трети държави относно връщането, включително що се отнася до получаването на пътни документи.

Разширяване на компетенциите на Агенцията за обработване на лични данни чрез разрешаване и на обработването на лични данни при организацията и координацията на съвместни операции, пилотни проекти, бърза гранична намеса, операции по връщане, действия за намеса в областта на връщането и в рамките на екипите за съдействие в управлението на миграцията, както и при обмена на информация с държавите членки, Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, Европол, Евроюст или други агенции на Съюза.

Гарантиране на защитата на основните права чрез създаване на механизъм за жалби, чрез който да се разглеждат жалби относно възможни нарушения на основните права в хода на дейностите, извършвани от Европейската агенция за гранична и брегова охрана. Механизмът за жалби е административен механизъм, тъй като Агенцията не може самостоятелно да разследва твърдения за нарушения на основните права от страна на членове на европейските екипи за гранична и брегова охрана.

2015/0310 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно европейската гранична и брегова охрана
и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2007/2004, Регламент (ЕО) № 863/2007 и Решение 2005/267/ЕО на Съвета

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 77, параграф 2, букви б) и г) и член 79, параграф 2, буква в) от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

10 като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет,

11 като взеха предвид становището на Комитета на регионите,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)На 25 и 26 юни 2015 г. 12 Европейският съвет призова за по-широки усилия в решаването на миграционната криза по всеобхватен начин, включително чрез укрепването на управлението на границите с цел по-добро управление на нарастващите смесени миграционни потоци. Освен това на 23 септември 2015 г. 13 Европейският съвет подчерта необходимостта от справяне с драматичната ситуация на външните граници, както и от засилване на контрола по тези граници, особено чрез допълнителни ресурси за Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите членки на Европейския съюз, Европейската служба за подкрепа в областта на убежището и Европол, чрез човешки ресурси и технически принос от държавите членки.

(2)Целта на политиката на Съюза в областта на управлението на външните граници е да се разработи и прилага европейско интегрирано управление на границите на национално равнище и на равнището на Съюза, което представлява естествена последица от свободното движение на хора в Съюза и е основен елемент от пространството на свобода, сигурност и правосъдие. Европейското интегрирано управление на границите е от основно значение за подобряване на управлението на миграцията и осигуряване на високо равнище на вътрешна сигурност в Съюза.

(3)Основано на модела за контрол на достъпа на четири нива, европейското интегрирано управление на границите обхваща мерки в трети държави, като например обща визова политика, мерки със съседни трети държави, мерки за граничен контрол на самата външна граница, както и анализ на риска, и мерки в пространството на свободно движение, включително връщане.

(4)С цел да се гарантира ефективното изпълнение на европейското интегрирано управление на границите, трябва да бъде създадена европейска гранична и брегова охрана. Европейската гранична и брегова охрана, която се състои от Европейската агенция за гранична и брегова охрана и националните органи, които отговарят за управлението на границите, включително бреговата охрана, доколкото изпълнява задачи за граничен контрол, разчита на общото използване на информацията, възможностите и системите на национално равнище и на отговора на Европейската агенция за гранична и брегова охрана на равнището на Съюза.

(5)Европейското интегрирано управление на границите е споделена отговорност на Европейската агенция за гранична и брегова охрана и националните органи, които отговарят за управлението на границите, включително бреговата охрана, доколкото тя изпълнява задачи за граничен контрол. Докато държавите членки запазват основната отговорност за управлението на своята част от външните граници в свой интерес и в интерес на всички държави членки, които са премахнали вътрешния граничен контрол, Европейската агенция за гранична и брегова охрана следва да гарантира прилагането на мерките на Съюза, свързани с управлението на външните граници, чрез укрепване, оценяване и координиране на действията на държавите членки, които прилагат тези мерки.

(6)Развитието на политиката и законодателството в областта на контрола на външните граници и връщането остава отговорност на институциите на Съюза. Следва да се гарантира тясната координация между Европейската агенция за гранична и брегова охрана и тези институции.

(7)Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите членки на Европейския съюз, наричана обикновено Frontex, бе създадена с Регламент (ЕО) № 2007/2004 на Съвета. 14 От 1 май 2005 г., когато пое своите отговорности, тя успешно подпомага държавите членки при изпълнението на оперативните аспекти на управлението на външните граници чрез съвместни операции и бърза гранична намеса, както и чрез анализ на риска, обмен на информация, връзки с трети държави и връщане на граждани на трети държави, незаконно пребиваващи на територията на държавите членки.

(8)С оглед на нарастващия миграционен натиск по външните граници, необходимостта от осигуряване на високо равнище на вътрешна сигурност в рамките на Съюза и гарантиране на функционирането на Шенгенското пространство, както и всеобхватния принцип на солидарност е необходимо да се засили управлението на външните граници чрез надграждане на работата на Frontex и превръщането ѝ в агенция със споделена отговорност за управлението на външните граници.

(9)Ето защо задачите на Frontex следва да бъдат разширени и за да бъдат отразени тези промени, тя трябва да се преименува на Европейска агенция за гранична и брегова охрана. Ключовата роля на Европейската агенция за гранична и брегова охрана следва да се състои в създаването на оперативна и техническа стратегия за прилагането на интегрирано управление на границите на равнището на Съюза, осъществяването на надзор на ефективното функциониране на граничния контрол по външните граници, предоставянето на по-голяма оперативна и техническа помощ на държавите членки чрез съвместни операции и бърза гранична намеса и гарантирането на практическото изпълнение на мерки в случай на ситуация, която изисква спешни действия по външните граници, както и организирането, координирането и провеждането на операции по връщане и действия за намеса в областта на връщането.

(10)Европейската агенция за гранична и брегова охрана разчита на сътрудничеството на държавите членки, за да бъде в състояние да изпълнява ефективно своите задачи. В това отношение е важно Агенцията и държавите членки да действат добросъвестно и да осъществяват навременен и точен обмен на информация.

(11)Европейската агенция за гранична и брегова охрана следва да изготвя обобщен и специализиран анализ на риска въз основа на общ модел за интегриран анализ на риска, който се прилага от самата Агенция и от държавите членки. Европейската агенция за гранична и брегова охрана следва да предоставя, въз основа и на информация, осигурена от държавите членки, адекватна информация и разузнавателни данни относно всички аспекти, свързани с европейското интегрирано управление на границите, по-специално относно граничен контрол, връщане, незаконни вторични движения на граждани на трети държави в рамките на Съюза, предотвратяване на трансграничната престъпност, включително на улесняването на незаконната имиграция, трафика на хора и тероризма, както и относно ситуацията в съседни трети държави, така че да се осигури възможност за предприемане на подходящи мерки или за справяне с идентифицираните заплахи и рискове с оглед подобряване на интегрираното управление на външните граници.

(12)В дух на споделена отговорност ролята на Европейската агенция за гранична и брегова охрана следва да включва извършването на редовен мониторинг на управлението на външните граници. Агенцията следва да осигури подходящ и ефективен мониторинг не само чрез анализ на риска, обмен на информация и Eurosur, но също така чрез присъствието на експерти от собствените ѝ служители в държавите членки. Агенцията следва да бъде в състояние да разполага служители за връзка в определени държави членки за определен период, през който служителят за връзка докладва на изпълнителния директор. Докладът на служителите за връзка следва да формира част от оценката на уязвимостта.

(13)Европейската агенция за гранична и брегова охрана следва да извършва оценка на уязвимостта за оценяване на капацитета на държавите членки да се справят с предизвикателства по външните си граници, включително чрез оценяване на оборудването и ресурсите на държавите членки, както и плановете им за непредвидени ситуации за справяне с възможни кризи по външните граници. Държавите членки следва да предприемат коригиращи действия за преодоляване на евентуалните недостатъци, констатирани в тази оценка. Изпълнителният директор, по становището на надзорен съвет, създаден в рамките на Европейската агенция за гранична и брегова охрана, следва да набележи мерките, които да бъдат предприети от съответната държава членка, и да определи срок, в рамките на който да бъдат предприети тези мерки. Това решение следва да бъде задължително за тази държава членка, а когато необходимите мерки не са предприети в рамките на определения срок, въпросът трябва да бъде отнесен до управителния съвет за последващо решение.

(14)Европейската агенция за гранична и брегова охрана следва да организира необходимата оперативна и техническа помощ за държавите членки, за да подсили капацитета им да изпълняват задълженията си по отношение на контрола на външните граници и да се справят с предизвикателства по външната граница, произтичащи от незаконна имиграция или трансгранична престъпност. В това отношение Европейската агенция за гранична и брегова охрана следва, по искане на държава членка или по своя собствена инициатива, да организира и координира съвместни операции за една или повече държави членки и да разположи европейски екипи за гранична и брегова охрана, както и необходимото техническо оборудване, като е възможно да разположи експерти от собствения си персонал.

(15)В случаите, когато е налице специфичен и несъразмерно голям натиск по външните граници, Европейската агенция за гранична и брегова охрана следва да организира и координира, по искане на държава членка или по своя собствена инициатива, бърза гранична намеса и да разположи европейски екипи за гранична и брегова охрана от резерв за бързо разполагане, както и техническо оборудване. Бързата гранична намеса следва да осигури подкрепление в ситуации, в които се изискват неотложни действия и когато такава намеса ще осигури ефективен отговор. За да се гарантира ефективността на тази намеса, държавите членки следва да осигурят гранични служители и друг подходящ персонал за резерва за бързо разполагане.

(16)В определени райони на външните граници, където държавите членки са изправени пред несъразмерно голям миграционен натиск, характеризиращ се с голям приток на смесени миграционни потоци, наричани „горещи точки“, държавите членки следва да могат да разчитат на засиленото оперативно и техническо подкрепление от екипи за съдействие в управлението на миграцията, състоящи се от екипи от експерти от държавите членки, разположени от Европейската агенция за гранична и брегова охрана и Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, от Европол или други съответни агенции на Съюза, както и експерти от персонала на Европейската агенция за гранична и брегова охрана. Европейската агенция за гранична и брегова охрана следва да подпомага Комисията при координирането на различните агенции на място.

(17)На равнището на Съюза следва да бъде осъществен бърз, единен и ефективен отговор в случаите, когато дадена държава членка не предприема необходимото коригиращо действие в съответствие с оценката на уязвимостта или в случай на несъразмерно голям миграционен натиск по външните граници, който прави контрола на външната граница неефективен до степен, при която съществува риск да се изложи на опасност функционирането на Шенгенското пространство. За тази цел и с цел да се осигури по-добра координация на равнището на Съюза, Комисията следва да набележи мерките, които да бъдат изпълнени от Европейската агенция за гранична и брегова охрана, и да поиска от въпросната държава членка да си сътрудничи с Агенцията при изпълнението на тези мерки. След това Европейската агенция за гранична и брегова охрана следва да определи действията, които да бъдат предприети за практическото изпълнение на мерките, посочени в решението на Комисията, като с въпросната държава членка следва да бъде изготвен оперативен план.

(18)Европейската агенция за гранична и брегова охрана следва да разполага с необходимото оборудване и персонал за разгръщане при съвместни операции или бърза гранична намеса. За тази цел, когато стартира бърза гранична намеса по искане на държава членка или в контекста на ситуация, която изисква спешни действия, Европейската агенция за гранична и брегова охрана следва да бъде в състояние да разположи европейски екипи за гранична и брегова охрана от резерв за бързо разполагане, който следва да представлява постоянен корпус, съставен от малък процент от общия брой на граничните служители в държавите членки, възлизащ на минимум 1500 служители. Разполагането на европейски екипи за гранична и брегова охрана от резерва за бързо разполагане следва незабавно да се допълва от допълнителни европейски екипи за гранична и брегова охрана в зависимост от случая.

(19)Като се взема предвид бързината, с която следва да се осъществи разполагането на оборудване и персонал, особено в районите на външните граници, изправени внезапно пред голям приток на миграционен поток, Европейската агенция за гранична и брегова охрана следва също така да може да разположи свое собствено техническо оборудване, което тя следва да придобие самостоятелно или в съсобственост с държава членка. Това техническо оборудване следва да бъде предоставено на Агенцията при поискване от нейна страна. Европейската агенция за гранична и брегова охрана следва също така да управлява фонд с техническо оборудване, предоставен от държавите членки, въз основа на нуждите, идентифицирани от Европейската агенция за гранична и брегова охрана, който следва да бъде допълнен с транспортни средства и оперативно оборудване, закупени от държавите членки в рамките на специфичните действия по фонд „Вътрешна сигурност“.

(20)На 8 октомври 2015 г. Европейският съвет призова за разширяване на компетенциите на Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите членки на Европейския съюз, за да подпомага държавите членки да гарантират ефективното връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети държави, включително чрез организиране на операции по връщане по своя собствена инициатива и засилване на ролята ѝ по отношение на получаването на пътни документи. За тази цел Европейският съвет призова за създаването на Служба за връщане в рамките на Европейската агенция за гранична и брегова охрана, която следва да бъде натоварена с координацията на дейностите на Агенцията в областта на връщането.

(21)Европейската агенция за гранична и брегова охрана следва да увеличи подкрепата си за държавите членки при връщането на незаконно пребиваващи граждани на трети държави, като се спазва политиката на Съюза в областта на връщането и в съответствие с Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. 15 По-специално тя следва да координира и организира операции по връщане от една или повече държави членки и да организира и провежда действия за намеса в областта на връщането, за да укрепи системата за връщане на държавите членки, които се нуждаят от засилена оперативна и техническа помощ при изпълнението на задължението си да връщат незаконно пребиваващи граждани на трети държави в съответствие с посочената директива.

(22)Европейската агенция за гранична и брегова охрана следва да установи резерв от наблюдаващи лица при принудително връщане, ескортиращи лица при принудително връщане и специалисти в областта на връщането, осигурени от държавите членки, които следва да бъдат разположени по време на операции по връщане и да формират част от специално създадени европейски екипи за намеса в областта на връщането, разполагани при действия за намеса в областта на връщането. Европейската агенция за гранична и брегова охрана следва да им осигури необходимото обучение.

(23)Европейската агенция за гранична и брегова охрана следва да разработи специфични инструменти за обучение и да предоставя обучение на равнището на Съюза за националните инструктори на граничните служители, както и допълнително обучение и семинари, свързани с контрола по външните граници и връщането на граждани на трети държави, незаконно пребиваващи на територията на държавите членки, за служителите от компетентните национални органи. Агенцията следва да бъде упълномощена да организира обучителни дейности в сътрудничество с държавите членки и трети държави на тяхна територия.

(24)Европейската агенция за гранична и брегова охрана следва да извършва мониторинг и да допринася за развитието на изследванията в областта на контрола на външните граници, включително използването на съвременни технологии за наблюдение, както и да разпространява тази информация до държавите членки и Комисията.

(25)Ефективното изпълнение на интегрирано управление на външните граници налага редовен, бърз и надежден обмен на информация между държавите членки по отношение на управлението на външните граници, незаконната имиграция и връщането. Европейската агенция за гранична и брегова охрана следва да развива и управлява информационни системи, улесняващи такъв обмен, в съответствие със законодателството за защита на данните на Съюза.

(26)За целите на изпълнението на своята мисия и доколкото е необходимо за изпълнението на задачите си, Европейската агенция за гранична и брегова охрана може да си сътрудничи с институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, както и с международни организации по въпросите, обхванати от настоящия регламент, в рамките на работни договорености, сключени в съответствие с правото и политиката на Съюза. Тези работни договорености подлежат на предварително одобрение от Комисията.

(27)Националните органи, които изпълняват функции за брегова охрана, са отговорни за широк спектър от задачи, включително, но не само, морска безопасност, сигурност, търсене и спасяване, граничен контрол, контрол на рибарството, митнически контрол, общо правоприлагане и защита на околната среда. Поради това Европейската агенция за гранична и брегова охрана, Европейската агенция за контрол на рибарството, създадена с Регламент (ЕО) № 768/2005 на Съвета 16 , и Европейската агенция за морска безопасност, създадена с Регламент (ЕО) № 1406/2002 на Европейския парламент и на Съвета 17 , следва да засилят сътрудничеството както помежду си, така и с националните органи, изпълняващи функции за брегова охрана, за увеличаване на морската ситуационна осведоменост, както и за подкрепа на съгласуваните и рентабилни действия.

(28)Европейската агенция за гранична и брегова охрана следва да улеснява и насърчава оперативното сътрудничество между държавите членки и трети държави в рамките на политиката на външните отношения на Съюза, включително чрез координиране на оперативното сътрудничество между държавите членки и трети държави в областта на управлението на външните граници и чрез разполагане на служители за връзка в трети държави, както и чрез сътрудничество с органите на трети държави в областта на връщането, включително що се отнася до получаването на пътни документи. При сътрудничеството си с трети държави Европейската агенция за гранична и брегова охрана и държавите членки следва да спазват норми и стандарти, най-малко равностойни на посочените в законодателството на Съюза, също и когато сътрудничеството с трети държави се осъществява на територията на тези държави.

(29)В настоящия регламент са спазени основните права и съблюдавани принципите, признати в членове 2 и 6 от Договора за Европейския съюз и залегнали в Хартата на основните права в Европейския съюз. По-специално настоящият регламент има за цел да гарантира пълното зачитане на човешкото достойнство, правото на живот, правото на свобода и сигурност, правото на защита на личните данни, правото на достъп до убежище, правото на ефективни правни средства за защита, правата на детето, забраната на изтезания и нечовешко или унизително отношение или наказание, забраната на трафика на хора, както и насърчаването на прилагането на принципите на недискриминация и забрана за връщане.

(30)Настоящият регламент установява механизъм за жалби за Европейската агенция за гранична и брегова охрана в сътрудничество със служителя по въпросите на основните права с цел мониторинг и гарантиране на спазването на основните права във всички дейности на Агенцията. Това следва да бъде административен механизъм, чрез който служителят по въпросите на основните права следва да отговаря за обработването на получени от Агенцията жалби в съответствие с правото на добра администрация. Служителят по въпросите на основните права следва да разглежда допустимостта на жалбата, да регистрира допустимите жалби, да препраща всички регистрирани жалби до изпълнителния директор, да препраща жалбите, засягащи граничните служители, до изпращащата държава членка и да регистрира последващите действия от страна на Агенцията или държавата членка. Наказателните разследвания следва да се провеждат от държавите членки.

(31)С цел да се осигурят еднакви условия за прилагането на настоящия регламент, по-специално по отношение на ситуации, които изискват спешни действия по външните граници, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета 18 .

(32)Европейската агенция за гранична и брегова охрана следва да бъде независима по отношение на оперативните и техническите въпроси и да разполага с юридическа, административна и финансова самостоятелност. За целта е необходимо и целесъобразно Aгенцията да бъде орган на Съюза, който има правосубектност и упражнява изпълнителните правомощия, които му се предоставят с настоящия регламент.

(33)Комисията и държавите членки следва да бъдат представени в управителния съвет, за да следят политиката и упражняват политически надзор върху действията на Европейската агенция за гранична и брегова охрана. Когато е възможно, съветът следва да е съставен от оперативните ръководители на националните служби, които отговарят за управление на граничната охрана, или от техни представители. Този съвет следва да притежава необходимите правомощия да определя бюджета, да проверява изпълнението му, да приема съответните финансови правила, да установява прозрачни работни процедури за вземане на решения от Европейската агенция за гранична и брегова охрана и да назначава изпълнителния директор и заместник-изпълнителния директор. Агенцията следва да се управлява и да действа в съответствие с принципите на общия подход относно децентрализираните агенции на Съюза, приет на 19 юли 2012 г. от Европейския парламент, Съвета и Европейската комисия.

(34)За гарантирането на автономията на Европейската агенция за гранична и брегова охрана следва да ѝ бъде предоставен автономен бюджет, чиито приходи се формират основно с вноски от Съюза. Бюджетната процедура на Съюза следва да е приложима дотолкова, доколкото се засягат финансовото участие на Съюза и всякакви други субсидии, платими от общия бюджет на Европейския съюз. Одитът на сметките следва да се извършва от Сметната палата.

(35)Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета 19 следва да се прилага без ограничение спрямо Европейската агенция за гранична и брегова охрана, която следва да се присъедини към Междуинституционалното споразумение от 25 май 1999 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Комисията на Европейските общности относно вътрешните разследвания, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF). 20

(36)По отношение на Европейската агенция за гранична и брегова охрана следва да се прилага Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията 21 .

(37)Всяко обработване на лични данни от Европейската агенция за гранична и брегова охрана по силата на настоящия регламент следва да се осъществява в съответствие с Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета 22 .

(38)Всяко обработване на лични данни от държавите членки по силата на настоящия регламент следва да се осъществява в съответствие с Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, 23 Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета 24 и при зачитане на принципите на необходимост и пропорционалност.

(39)Тъй като целите на настоящия регламент, а именно разработването и прилагането на система за интегрирано управление на външните граници, като така се гарантира и правилното функциониране на Шенгенското пространство, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, ако те действат несъгласувано, но поради отсъствието на контрол по вътрешните граници и с оглед на значителния миграционен натиск по външните граници, както и поради необходимостта да се гарантира високо равнище на вътрешната сигурност в рамките на Съюза, могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, то Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, посочен в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, посочен в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(40)По отношение на Исландия и Норвегия настоящият регламент представлява развитие на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението, сключено от Съвета на Европейския съюз, от една страна, и Република Исландия и Кралство Норвегия, от друга страна, за асоциирането на последните в процеса на изпълнение, прилагане и развитие на достиженията на правото от Шенген, 25 които попадат в областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО на Съвета. 26 В Договореността между Европейската общност и Република Исландия и Кралство Норвегия относно реда и условията за участие на тези държави в Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите — членки на Европейския съюз 27  се предвиждат правила за участието на тези държави в работата на Агенцията, включително разпоредби относно финансовите вноски и персонала.

(41)По отношение на Швейцария настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген 28 , които попадат в областта, посочена в член 1, букви А, Б и Ж от Решение 1999/437/ЕО във връзка с член 3 от Решение 2008/146/ЕО на Съвета. 29

(42)По отношение на Лихтенщайн настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген 30 , които попадат в областта, посочена в член 1, букви А, Б и Ж от Решение 1999/437/ЕО, във връзка с член 3 от Решение 2011/350/ЕС на Съвета. 31

(43)В Договореността между Европейската общност, от една страна, и Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн, от друга страна, относно реда и условията на участие на тези държави в Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите — членки на Европейския съюз, 32 се предвиждат правила за участието на тези страни в работата на Агенцията, включително разпоредби относно финансовия принос и персонала.

(44)В съответствие с членове 1 и 2 от Протокола относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане. Доколкото настоящият регламент представлява развитие на достиженията на правото от Шенген, в срок от шест месеца след вземането на решение от Съвета относно настоящия регламент Дания взема решение, в съответствие с член 4 от посочения протокол, дали да го въведе в националното си право.

(45)Настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Обединеното кралство не участва в съответствие с Решение 2000/365/ЕО на Съвета 33 ; следователно Обединеното кралство не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързано от него, нито от неговото прилагане.

(46)Настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Ирландия не участва в съответствие с Решение 2002/192/ЕО на Съвета 34 ; следователно Ирландия не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане.

(47)Агенцията следва да улеснява организирането на специфични дейности, в които държавите членки могат да използват експертния опит и съоръженията, които Ирландия и Обединеното кралство биха могли да им предоставят, съгласно реда и условията, които ще се установяват от управителния съвет за всеки отделен случай. За целта представителите на Ирландия и Обединеното кралство може да бъдат поканени да присъстват на заседания на управителния съвет, което им позволява да участват пълноценно в подготовката на такива специфични дейности.

(48)Съществува разногласие между Кралство Испания и Обединеното кралство по отношение на определянето на границите на Гибралтар.

(49)Суспендирането на приложимостта на настоящия регламент спрямо границите на Гибралтар не предполага никаква промяна в съответните позиции на засегнатите държави.

(50)Беше проведена консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните в съответствие с член 28, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 45/2001, като той представи становище на […]  35 .

(51)Целта на настоящия регламент е да измени и разшири разпоредбите на Регламент (ЕО) № 2007/2004, Регламент (ЕО) № 863/2007  36 на Европейския парламент и на Съвета и Решение 2005/267/ЕО на Съвета. 37 Тъй като необходимите изменения са значителни по брой и естество, от съображения за яснота посочените актове следва да бъдат заменени и отменени. Позоваванията на отменените регламенти следва да се считат за позовавания на настоящия регламент.

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ЕВРОПЕЙСКА ГРАНИЧНА И БРЕГОВА ОХРАНА

Член 1

Предмет

Създава се европейска гранична и брегова охрана, за да се гарантира европейско интегрирано управление на външните граници с оглед ефективното управление на миграцията и осигуряването на високо равнище на вътрешна сигурност в рамките на Съюза, като същевременно се защитава свободното движение на хора в него.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

(1)„външни граници“ означава сухопътните и морските граници на държавите членки, както и техните летища и морски пристанища, за които се прилагат разпоредбите на дял II от Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета  38 ;

(2)„граничен контрол“ означава граничен контрол съгласно определението в член 2, точка 9 от Регламент (ЕО) № 562/2006;

(3)„европейски екипи за гранична и брегова охрана“ означава екипи от гранични служители и друг съответен персонал от участващите държави членки, включително национални експерти, които са командировани от държавите членки в Агенцията, за да бъдат разполагани по време на съвместни операции, бърза гранична намеса, както и в рамките на екипи за съдействие в управлението на миграцията;

(4)„приемаща държава членка“ означава държава членка, в която се осъществява или от която е стартирана съвместна операция, бърза гранична намеса, операция по връщане или действие за намеса в областта на връщането;

(5)„изпращаща държава членка“ означава държавата членка, от която член на европейски екипи за гранична и брегова охрана е граничен служител или член на друг съответен персонал;

(6)„участваща държава членка“ означава държава членка, която участва в съвместна операция, бърза гранична намеса, операция по връщане, действие за намеса в областта на връщането или в екипи за съдействие в управлението на миграцията, като предоставя техническо оборудване, гранични служители и друг съответен персонал, разположени като част от европейските екипи за гранична и брегова охрана, както и държави членки, които участват в операции по връщане или действия за намеса в областта на връщането чрез предоставяне на техническо оборудване или персонал;

(7)„членове на европейски екипи за гранична и брегова охрана“ означава служителите на службите за гранична охрана или друг съответен персонал на държавите членки, различни от приемащата държава членка, включително националните експерти и граничните служители от държавите членки, командировани в Агенцията, които участват в съвместни операции или бърза гранична намеса;

(8)„членове на екипите“ означава членове на европейските екипи за гранична и брегова охрана или екипите от персонал, които изпълняват задачи в областта на връщането, участващи в операции по връщане или действия за намеса в областта на връщането;

(9)„екипи за съдействие в управлението на миграцията“ означава екипи от експерти, които предоставят оперативно и техническо подкрепление на държавите членки в райони, които са горещи точки, и които се състоят от експерти от държавите членки, разположени от Европейската агенция за гранична и брегова охрана и Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, както и от Европол или други съответни агенции на Съюза;

(10)„връщане“ означава връщането съгласно определението в член 3, точка 3 от Директива 2008/115/ЕО;

(11)„решение за връщане“ означава решение за връщане съгласно определението в член 3, точка 4 от Директива 2008/115/ЕО;

(12)„връщано лице“ означава незаконно пребиваващ гражданин на трета държава, за който има постановено решение за връщане;

(13)„операция по връщане“ означава операция за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети държави, която се координира от Агенцията и включва оперативно и техническо подкрепление, предоставено от една или повече държави членки, при която връщаните от една или повече държави членки лица се връщат или чрез принудително връщане, или при доброволно спазване на задължение за връщане;

(14)„действие за намеса в областта на връщането“ означава операция за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети държави, осигуряваща засилена техническа и оперативна помощ, която се състои в разполагане на европейски екипи за гранична и брегова охрана в държавите членки и организиране на операции по връщане.

Член 3

Европейска гранична и брегова охрана

1.Европейската агенция за гранична и брегова охрана и националните органи на държавите членки, които отговарят за управлението на границите, включително бреговата охрана, доколкото изпълнява задачи по граничен контрол, съставляват европейската гранична и брегова охрана.

2.Европейската агенция за гранична и брегова охрана създава оперативна и техническа стратегия за европейско интегрирано управление на границите. Тя насърчава и гарантира прилагането на европейското интегрирано управление на границите във всички държави членки.

3.Националните органи, които са отговорни за управлението на границите, включително бреговата охрана, доколкото изпълнява задачи по граничен контрол, създават свои национални стратегии за интегрирано управление на границите. Тези национални стратегии се съгласуват със стратегията, посочена в параграф 2.

Член 4

Европейско интегрирано управление на границите

Европейското интегрирано управление на границите има следните компоненти:

)граничен контрол, включително мерки, свързани с предотвратяването, разкриването и разследването на трансграничната престъпност, когато е целесъобразно;

)анализ на рисковете за вътрешната сигурност и анализ на заплахите, които могат да повлияят на функционирането и сигурността на външните граници;

)междуведомствено сътрудничество между националните органи във всяка държава членка, които са отговорни за граничния контрол или за други задачи, извършвани по границите, и между съответните институции, агенции, органи и служби на Съюза; включително редовен обмен на информация чрез съществуващите инструменти за обмен на информация, и по-специално чрез Европейската система за наблюдение на границите („Eurosur“), създадена с Регламент (ЕС) № 1052/2013 на Европейския парламент и на Съвета; 39

)сътрудничество с трети държави в областите, обхванати от настоящия регламент, съсредоточено по-специално върху съседните държави и онези трети държави, които са посочени чрез анализ на риска като държави на произход и транзит за незаконна имиграция;

)технически и оперативни мерки в областта на свободното движение, които са свързани с граничния контрол и са предвидени за предотвратяване на незаконната имиграция и противодействие на трансграничната престъпност;

)връщане на граждани на трети държави, които незаконно пребивават на територията на държавите членки;

)използване на най-съвременна технология, включително широкомащабни информационни системи;

)механизъм за контрол на качеството, за да се гарантира прилагането на законодателството на Съюза в областта на управлението на границите.

Член 5

Споделена отговорност

1. Европейската гранична и брегова охрана прилага европейското интегрирано управление на границите като споделена отговорност на Европейската агенция за гранична и брегова охрана и на националните органи, отговорни за управлението на границите, включително бреговата охрана, доколкото тя изпълнява задачи за граничен контрол.

2. Европейската агенция за гранична и брегова охрана улеснява прилагането на мерките на Съюза, свързани с управлението на външните граници, чрез укрепване, оценяване и координиране на действията на държавите членки при прилагането на тези мерки и в областта на връщането. Държавите членки гарантират управлението на своята част от външните граници в свой интерес и в интерес на всички държави членки, които са премахнали вътрешния граничен контрол, в пълно съответствие с правото на Съюза и в съответствие с техническата и оперативната стратегия, посочена в член 3, параграф 2, и в тясно сътрудничество с Агенцията.

3.Европейската агенция за гранична и брегова охрана отговаря за управлението на външните граници в случаите, предвидени в настоящия регламент, и по-специално, когато не са предприети необходимите коригиращи мерки, основани на оценката на уязвимостта, или в случай на несъразмерно голям миграционен натиск, който прави контрола на външните граници неефективен до степен, при която съществува риск да се изложи на опасност функционирането на Шенгенското пространство.

ГЛАВА II

ЕВРОПЕЙСКА АГЕНЦИЯ ЗА ГРАНИЧНА И БРЕГОВА ОХРАНА

Раздел 1

Задачи на екипите на Европейската агенция за гранична и брегова охрана

Член 6

Европейска агенция за гранична и брегова охрана

1.За да се осигури съгласувано европейско интегрирано управление на всички външни граници, Агенцията улеснява и прави по-ефективно прилагането на съществуващите и бъдещите мерки на Съюза, свързани с управлението на външните граници, и по-специално Кодекса на шенгенските граници, създаден с Регламент (ЕО) № 562/2006.

2.Европейска агенция за гранична и брегова охрана („Агенцията“) е новото наименование на Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите — членки на Европейския съюз, създадена с Регламент (ЕО) № 2007/2004 на Съвета. Оттук нататък дейностите се основават на настоящия регламент.

Член 7

Задачи

1. С цел да допринася за ефективно, високо и еднакво ниво на граничен контрол и връщане, Агенцията изпълнява следните задачи:

) създава център за мониторинг и анализ на риска с капацитет за мониторинг на миграционните потоци и извършване на анализ на риска по отношение на всички аспекти на интегрираното управление на границите;

) извършва оценка на уязвимостта, включително оценка на капацитета на държавите членки да се справят със заплахите и натиска по външните граници;

) подпомага държавите членки при обстоятелства, които изискват засилена техническа и оперативна помощ по външните граници, като координира и организира съвместни операции, като има предвид, че някои ситуации може да включват хуманитарни извънредни ситуации и морски спасителни операции;

) подпомага държавите членки при обстоятелства, които изискват засилена техническа и оперативна помощ по външните граници, като стартира бърза гранична намеса по външните граници на онези държави членки, които са изправени пред специфичен и несъразмерно голям натиск, като има предвид, че някои ситуации може да включват хуманитарни извънредни ситуации и морски спасителни операции;

) създава и разполага европейски екипи за гранична и брегова охрана, включително резерв за бързо разполагане, които следва да се разполагат както по време на съвместни операции и бърза гранична намеса, така и в рамките на екипите за съдействие в управлението на миграцията;

) създава фонд от техническо оборудване, което се разполага при съвместни операции, бърза гранична намеса и в рамките на екипите за съдействие в управлението на миграцията, както и при операции по връщане и действия за намеса в областта на връщането;

) разполага европейски екипи за гранична и брегова охрана и техническо оборудване за оказване на помощ при скрининг, идентификация и снемане на дактилоскопични отпечатъци в рамките на екипите за съдействие в управлението на миграцията в райони, които са горещи точки;

) оказва подкрепа за разработването на технически стандарти за оборудване, особено относно командването, контрола и комуникациите на тактическо равнище, както и техническия надзор, за да се осигури оперативна съвместимост на равнището на Съюза и на национално равнище;

) разполага необходимото оборудване и персонал за резерва за бързо разполагане за практическото изпълнение на мерките, които трябва да се предприемат в ситуация, която изисква спешни действия по външните граници;

) подпомага държавите членки при обстоятелства, които изискват засилена техническа и оперативна помощ за изпълнение на задължението за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети държави, включително чрез координирането или организирането на операции по връщане;

) създаване на резерв от наблюдаващи лица при принудително връщане, ескортиращи лица при принудително връщане и специалисти в областта на връщането;

) създава и разполага европейски екипи за гранична и брегова охрана по време на действия за намеса в областта на връщането;

) подпомага държавите членки в обучението на национални гранични служители и експерти в областта на връщането, включително установяването на общи стандарти на обучение;

) участва в развитието и управлението на научноизследователски и иновационни дейности от значение за контрола и наблюдението на външните граници, включително използване на съвременни технологии за наблюдение, като например дистанционно управляеми летателни системи и разработване на пилотни проекти в областите, обхванати от настоящия регламент;

40 41 ) разработва и управлява, в съответствие с Регламент (ЕО) № 45/2001 и Рамково решение 2008/977/ПВР, информационни системи, които позволяват бърз и надежден обмен на информация относно възникващи рискове при управлението на външните граници, незаконната имиграция и връщането, в тясно сътрудничество с Комисията, с агенции, органи и служби на Съюза, както и с Европейската мрежа за миграцията, създадена с Решение 2008/381/ЕО на Съвета;

) предоставя необходимата помощ за разработването и функционирането на европейска система за наблюдение на границите и ако е целесъобразно, за разработването на обща среда за споделяне на информация, включително за оперативната съвместимост на системите, и по-специално чрез разработване, поддържане и координиране на рамката на Eurosur в съответствие с Регламент (ЕС) № 1052/2013;

) сътрудничи с Европейската агенция за контрол на рибарството и Европейската агенция по морска безопасност за оказване на подкрепа на националните органи, които изпълняват функции за брегова охрана, чрез предоставяне на услуги, информация, оборудване и обучение, както и чрез координиране на многоцелеви операции;

) подпомага държавите членки и трети държави в контекста на оперативното сътрудничество между тях в областта на управлението на външните граници и връщането.

2. Държавите членки могат да продължат сътрудничеството на оперативно ниво с други държави членки и/или трети държави по външните граници, включително военни операции при мисия в областта на правоприлагането и в областта на връщането, когато такова сътрудничество е съвместимо с действие на Агенцията. Държавите членки се въздържат от всякаква дейност, която би могла да застраши функционирането на Агенцията или постигането на нейните цели.

Държавите членки докладват на Агенцията за посоченото оперативно сътрудничество с други държави членки и/или с трети държави по външните граници и в областта на връщането. Изпълнителният директор на Агенцията („изпълнителният директор“) информира редовно управителния съвет на Агенцията („управителният съвет“) по тези въпроси и най-малко веднъж годишно.

3. Агенцията може да участва в дейности за комуникация по своя собствена инициатива в своите области на компетентност. Тези дейности не трябва да са в ущърб на задачите, посочени в параграф 1, и се провеждат съгласно съответните планове за комуникация и разпространение на информация, приети от управителния съвет.

Раздел 2

Мониторинг и превенция на кризи

Член 8

Задължение за добросъвестно сътрудничество

Агенцията и националните органи, които отговарят за управлението на границите, включително бреговата охрана, доколкото тя изпълнява задачи по граничен контрол, имат задължение да осъществяват добросъвестно сътрудничество, както и задължение да обменят информация.

Член 9

Общо задължение за обмен на информация

Националните органи, които отговарят за управлението на границите, включително бреговата охрана, доколкото тя изпълнява задачи по граничен контрол, предоставят на Агенцията по навременен и точен начин цялата информация, от която Агенцията се нуждае, за да изпълнява задачите, които са ѝ възложени чрез настоящия регламент, и по-специално да осъществява мониторинг на миграционните потоци към и в рамките на Съюза, за да извършва анализ на риска и оценка на уязвимостта.

Член 10

Мониторинг на миграционните потоци и анализ на риска

1.Агенцията създава център за мониторинг и анализ на риска с капацитет за мониторинг на миграционните потоци към и в рамките на Съюза. За тази цел Агенцията разработва общ модел за интегриран анализ на риска, който се прилага от Агенцията и от държавите членки.

2. Агенцията изготвя както обобщени, така и специализирани анализи на риска и ги предоставя на Съвета и на Комисията.

3.Анализът на риска, изготвен от Агенцията, обхваща всички аспекти, свързани с европейското интегрирано управление на границите, и по-специално граничен контрол, връщане, незаконни вторични движения на граждани на трети държави в рамките на Съюза, предотвратяване на трансграничната престъпност, включително на улесняването на незаконната имиграция, трафика на хора и тероризма, както и ситуацията в съседни трети държави с оглед на разработването на механизъм за ранно предупреждение, който анализира миграционните потоци към Съюза.

4. Държавите членки предоставят на Агенцията цялата необходима информация относно ситуацията, тенденциите и възможните заплахи по външните граници и в областта на връщането. Държавите членки редовно или по искане на Агенцията предоставят цялата необходима информация, като например статистически и оперативни данни, събрани във връзка с прилагането на достиженията на правото от Шенген, както и информация и разузнавателни данни, получени от аналитичната категория в националната картина на състоянието, създадена в съответствие с Регламент (ЕС) № 1052/2013.

5.Резултатите от анализа на риска се предоставят на надзорния съвет и на управителния съвет.

6.Държавите членки вземат под внимание резултатите от анализа на риска при планирането на операциите и дейностите си по външните граници, както и дейностите си по отношение на връщането.

7.Агенцията отчита резултатите от даден общ модел за интегриран анализ на риска при изготвянето на общите основни учебни програми за обучение на граничните служители и персонала, който изпълнява задачи в областта на връщането.

Член 11

Служители за връзка в държавите членки

1.Агенцията гарантира редовен мониторинг на управлението на външните граници чрез своите служители за връзка в държавите членки.

2.Изпълнителният директор назначава експерти от персонала на Агенцията, които се разполагат като служители за връзка. Изпълнителният директор определя, въз основа на анализ на риска и в консултация с управителния съвет, естеството на разполагането, държавата членка, в която може да бъде разположен служител за връзка, и продължителността на разполагането. Изпълнителният директор уведомява съответната държава членка за назначаването и заедно с нея определя мястото на разполагане.

3.Служителите за връзка действат от името на Агенцията и тяхната роля е да поощряват сътрудничеството и диалога между Агенцията и националните органи, които отговарят за управлението на границите, включително бреговата охрана, доколкото тя изпълнява задачи по граничен контрол. По-специално, служителите за връзка:

) действат като връзка между Агенцията и националните органи, които отговарят за управлението на границите, включително бреговата охрана, доколкото тя изпълнява задачи по граничен контрол;

) подкрепят събирането на информация, изисквана от Агенцията за извършване на оценката на уязвимостта, посочена в член 12;

) извършват мониторинг на мерките, предприети от държавата членка по граничните участъци, за които е определена висока степен на въздействие в съответствие с Регламент (ЕС) № 1052/2013;

) подпомагат държавите членки в подготовката на плановете им за непредвидени ситуации;

) докладват редовно на изпълнителния директор относно положението по външната граница и капацитета на съответната държава членка да се справи ефективно с положението по външните граници;

) извършват мониторинг на мерките, предприети от държавата членка по отношение на ситуация, изискваща спешни действия по външните граници, посочена в член 18;

4.За целите на параграф 3 служителят за връзка, наред с другото:

) има неограничен достъп до националния координационен център и националната картина на състоянието, създадена в съответствие с Регламент (ЕС) № 1052/2013;

) има достъп до националните и европейските информационни системи, които са на разположение в националния координационен център, при условие че той отговаря на изискванията на националните правила и правилата на ЕС за сигурност и защита на данните;

) поддържа редовни контакти с националните органи, които отговарят за управлението на границите, включително бреговата охрана, доколкото тя изпълнява задачи по граничен контрол, като информира същевременно ръководителя на националния координационен център.

5.Докладът на служителя за връзка формира част от оценката на уязвимостта, посочена в член 12.

6.При изпълнението на задълженията си служителите за връзка приемат указания единствено от Агенцията.

Член 12

Оценка на уязвимостта

1.Агенцията извършва оценка на техническото оборудване, системите, възможностите, ресурсите и плановете за непредвидени ситуации на държавите членки по отношение на граничния контрол. Тази оценка се основава на информацията, предоставена от държавата членка и от служителя за връзка, информацията, получена от Eurosur, по-специално степените на въздействие, определени за участъците на сухопътните и морските външни граници на всяка държава членка в съответствие с Регламент (ЕС) № 1052/2013, както и на докладите и оценките на съвместни операции, пилотни проекти, бърза гранична намеса и други дейности на Агенцията.

2.Държавите членки предоставят по искане на Агенцията информация относно техническото оборудване, персонала и финансовите ресурси, които са на разположение на национално равнище за осъществяване на граничен контрол, и представят плановете си за непредвидени ситуации.

3.Целта на оценката на уязвимостта е Агенцията да оцени капацитета и готовността на държавите членки да се справят с появяващите се предизвикателства, включително с настоящи и бъдещи заплахи и натиск по външните граници, да идентифицира, особено по отношение на държавите членки, които са изправени пред специфичен и несъразмерно голям натиск, възможните незабавни последици по външните граници и по-нататъшните последици за функционирането на Шенгенското пространство, както и да извърши оценка на възможностите им да допринесат за резерва за бързо разполагане, посочен в член 19, параграф 5. Тази оценка не засяга механизма за оценка по Шенген.

4.Резултатите от оценката на уязвимостта се предоставят на надзорния съвет, който съветва изпълнителния директор относно мерките, които да бъдат предприети от държавите членки въз основа на резултатите от оценката на уязвимостта и като се вземат предвид анализът на риска на Агенцията и резултатите от механизма за оценка по Шенген.

5.Изпълнителният директор приема решение, в което се определят необходимите коригиращи мерки, които следва да бъдат предприети от съответната държава членка, включително чрез използване на ресурси по линия на финансовите инструменти на Съюза. Решението на изпълнителния директор е задължително за съответната държава членка и в него се определя срок, в който мерките трябва да бъдат взети.

6. Когато дадена държава членка не приеме необходимите коригиращи мерки в рамките на определения срок, изпълнителният директор отнася въпроса до управителния съвет и уведомява Комисията. Управителният съвет приема решение, в което се определят необходимите коригиращи мерки, които следва да бъдат предприети от съответната държава членка, включително срокът, в който трябва да бъдат взети такива мерки. Ако държавата членка не предприеме мерки в рамките на срока, предвиден в посоченото решение, Комисията може да предприеме допълнителни действия в съответствие с член 18.

Раздел 3

Управление на външните граници

Член 13

Действия на Агенцията по външните граници

1. Държавите членки могат да поискат помощ от Агенцията при изпълнението на задълженията си за контрол на външните граници. Агенцията осъществява също така мерките, посочени в член 18.

2. Агенцията организира необходимата оперативна и техническа помощ за приемащата държава членка и може да предприеме една или повече от следните мерки:

а) да координира съвместни операции за една или повече държави членки и да разположи европейски екипи за гранична и брегова охрана;

б) да организира бърза гранична намеса и да разположи европейски екипи за гранична и брегова охрана от резерва за бързо разполагане, както и допълнителни европейски екипи за гранична и брегова охрана, когато е необходимо;

в) да координира дейностите за една или повече държави членки и трети страни по външните граници, включително съвместни операции със съседни трети държави;

г) да разположи европейски екипи за гранична и брегова охрана в рамките на екипите за съдействие в управлението на миграцията в райони, които са горещи точки;

д) да разположи свои експерти, както и членове на екипите, които са били командировани от държавите членки в Агенцията, за подпомагане на компетентните национални органи на съответните държави членки за съответния срок;

е) да разположи техническо оборудване.

3. Агенцията финансира или съфинансира дейностите, определени в параграф 2, чрез безвъзмездни средства от своя бюджет в съответствие с финансовите правила, които са приложими за Агенцията.

Член 14

Иницииране на съвместни операции и бърза гранична намеса по външните граници

1. Държавите членки могат да поискат от Агенцията да започне съвместни операции за справяне с появяващите се предизвикателства, включително с настоящи и бъдещи заплахи и натиск по външните граници, произтичащи от незаконна имиграция или трансгранична престъпност, или да предостави увеличена оперативна и техническа помощ при изпълнението на задълженията им по отношение на контрола на външните граници.

2.По искане на държава членка, изправена пред ситуация на специфичен и несъразмерно голям натиск, особено когато в точки на външните граници пристигат голям брой граждани на трети държави, които се опитват да влязат незаконно на територията на посочената държава членка, Агенцията може да осъществи бърза гранична намеса за ограничен срок от време на територията на приемащата държава членка.

3.Изпълнителният директор оценява, одобрява и координира предложенията за съвместни операции, направени от държавите членки. Съвместните операции и бързата гранична намеса се предшестват от задълбочен, надежден и актуален анализ на риска, който дава възможност на Агенцията да подреди по приоритет предложените съвместни операции и бърза гранична намеса, като взема предвид степента на въздействие върху участъци на външните граници в съответствие с Регламент (ЕС) № 1052/2013 и наличието на ресурси.

4.Изпълнителният директор, по становище на надзорния съвет въз основа на резултатите от оценката на уязвимостта, като взема под внимание анализа на риска на Агенцията и аналитичната категория в европейската картина на състоянието, създадена в съответствие с Регламент (ЕС) № 1052/2013, препоръчва на съответната държава членка да инициира и да проведе съвместни операции или бърза гранична намеса. Агенцията предоставя свое техническо оборудване на разположение на приемащите или участващите държави членки.

5. Целите на съвместна операция или бърза гранична намеса могат да бъдат постигнати като част от многоцелева операция, която може да включва спасяване на бедстващи в морето хора или други функции за брегова охрана, борбата срещу трафика на мигранти или трафика на хора, операции за контрол на трафика на наркотици, както и управление на миграцията, включително идентификация, регистрация, получаване на информация и връщане.

Член 15

Оперативен план за съвместни операции

1.При подготовката на съвместна операция изпълнителният директор, в сътрудничество с приемащата държава членка, изготвя списък на необходимото техническо оборудване и персонал, като взема предвид наличните ресурси на приемащата държава членка. Въз основа на тези елементи Агенцията определя пакет от мерки за оперативно и техническо подкрепление, както и дейности за изграждане на капацитет, които да бъдат включени в оперативния план.

2.Изпълнителният директор изготвя оперативен план за съвместни операции по външните граници. Изпълнителният директор и приемащата държава членка, като се консултират с участващите държави членки, постигат съгласие по оперативния план, в който подробно се описват организационните аспекти на съвместната операция.

3.Оперативният план е задължителен за Агенцията, приемащата държава членка и участващите държави членки. Той обхваща всички аспекти, които се считат за необходими за провеждането на съвместната операция, включително следното:

a) описание на ситуацията заедно с начина на действие и целите на разполагането, включително оперативната цел;

б) предвижданата продължителност на съвместната операция;

в) географската област, в която ще се проведе съвместната операция;

г) описание на задачите и специални инструкции за европейските екипи за гранична и брегова охрана, включително относно разрешените справки в бази данни и разрешените служебни оръжия, боеприпаси и оборудване в приемащата държава членка;

д) състава на европейските екипи за гранична и брегова охрана, както и разполагането на друг съответен персонал;

е) разпоредби, свързани с командването и упражняването на контрол, включително имената и чиновете на граничните служители от приемащата държава членка, отговарящи за сътрудничеството с членовете на екипите и Агенцията, по-специално имената и чиновете на тези гранични служители, които командват по време на разполагането, и мястото на членовете на екипите в йерархията на командването;

ж) техническото оборудване, което трябва да бъде разположено по време на съвместната операция, включително специални изисквания като условия за използване, необходим персонал, транспорт и друга логистика, както и финансови разпоредби;

з) подробни разпоредби за незабавно докладване на инциденти от страна на Агенцията пред управителния съвет и съответните национални публични органи;

и) схема за докладване и оценяване, която съдържа сравнителни показатели за доклада за оценка и краен срок за предаване на окончателния доклад за оценка;

42 й) по отношение на морските операции — специфична информация относно прилагането на съответната юрисдикция и законодателство в географската област, в която се провежда съвместна операция, включително позоваване на международното право и на правото на Съюза относно залавянето, спасителните операции в открито море и свалянето на брега. В това отношение оперативният план се установява в съответствие с Регламент (ЕС) № 656/2014 на Европейския парламент и на Съвета; 

к) реда и условията на сътрудничество с трети държави, други агенции, органи и служби на Съюза или международни организации;

л) процедури, установяващи механизъм за насочване, чрез който лицата, нуждаещи се от международна закрила, жертвите на трафик на хора, непридружените непълнолетни лица и лицата в уязвимо положение се пренасочват към компетентните национални органи за съответна помощ;

м) процедури, установяващи механизъм за получаване и предаване на Агенцията на жалби срещу гранични служители на приемащата държава членка и членове на европейските екипи за гранична и брегова охрана във връзка с нарушения на основните права в контекста на съвместната операция или бързата гранична намеса.

4.Всякакви изменения или адаптации на оперативния план изискват съгласието на изпълнителния директор и на приемащата държава членка след консултация с участващите държави членки. Агенцията изпраща незабавно екземпляр от изменения или адаптирания оперативен план на участващите държави членки.

Член 16

Процедура за стартиране на бърза гранична намеса

1. Искането на държава членка за стартиране на бърза гранична намеса включва описание на ситуацията, възможните цели и предполагаемите нужди. Ако е необходимо, изпълнителният директор може незабавно да изпрати експерти от Агенцията, които да извършат оценка на ситуацията по външните граници на съответната държава членка.

2. Изпълнителният директор незабавно уведомява управителния съвет за постъпило искане от държава членка за стартиране на бърза гранична намеса.

3.Когато взема решение относно искането на държава членка, изпълнителният директор взема под внимание констатациите от анализа на риска на Агенцията и аналитичната категория в европейската картина на състоянието, създадена в съответствие с Регламент (ЕС) № 1052/2013, резултатите на оценката на уязвимостта, посочена в член 12, както и всяка друга информация, предоставена от въпросната държава членка или друга държава членка.

4.Изпълнителният директор взема решение относно искането за стартиране на бърза гранична намеса в рамките на два работни дни от датата на получаване на искането. Изпълнителният директор уведомява писмено едновременно въпросната държава членка и управителния съвет за взетото решение. В решението се посочват основните мотиви, на които то се основава.

5.Ако изпълнителният директор вземе решение за стартиране на бърза гранична намеса, той разполага европейски екипи за гранична и брегова охрана от резерва за бързо разполагане в съответствие с член 19, параграф 5, и когато е необходимо, той взема решение за незабавно подкрепление с един или повече европейски екипи за гранична и брегова охрана в съответствие с член 19, параграф 6.

6.Незабавно, и във всеки случай не по-късно от три работни дни, считано от датата на решението, изпълнителният директор изготвя съвместно с приемащата държава членка оперативен план, посочен в член 15, параграф 3,.

7.След съгласуването на оперативния план изпълнителният директор изисква от държавите членки незабавно да разположат граничните служители, които формират част от резерва за бързо разполагане. Изпълнителният директор посочва профилите и броя на граничните служители, изисквани от всяка държава членка, измежду определените в съществуващия резерв за бързо разполагане лица.

8.Успоредно с това, и когато е необходимо, за да се гарантира незабавното подкрепление на европейските екипи за гранична и брегова охрана, разположени от резерва за бързо разполагане, изпълнителният директор уведомява държавите членки за поискания брой и профилите на граничните служители, които трябва да бъдат допълнително разположени. Тази информация се предоставя писмено на националните точки за контакт и включва датата, на която следва да се осъществи разполагането. Предоставя им се и екземпляр от оперативния план.

9.Ако изпълнителният директор отсъства или е възпрепятстван, решенията, свързани с разполагането на резерва за бързо разполагане и всяко допълнително разполагане на европейски екипи за гранична и брегова охрана, се вземат от заместник-изпълнителния директор.

10.Държавите членки гарантират, че граничните служители, включени в резерва за бързо разполагане, са на разположение на Агенцията незабавно и без изключение. Държавите членки имат също така готовност да предоставят допълнителни гранични служители за разполагането на европейски екипи за гранична и брегова охрана по искане на Агенцията освен ако са изправени пред извънредна ситуация, която засяга в значителна степен изпълнението на националните задачи.

11.Разполагането на резерва за бързо разполагане се осъществява не по-късно от три работни дни след датата, на която оперативният план е съгласуван между изпълнителния директор и приемащата държава членка. Когато е необходимо, допълнителни европейски екипи за гранична и брегова охрана се разполагат в рамките на пет работни дни от разполагането на резерва за бързо разполагане.

Член 17

Екипи за съдействие в управлението на миграцията

1.Когато държава членка е изправена пред несъразмерно голям миграционен натиск в определени райони по външната си граница, които са горещи точки, характеризиращи се с голям приток на смесени миграционни потоци, тази държава членка може да поиска оперативно и техническо подкрепление от екипите за съдействие в управлението на миграцията. Посочената държава членка представя искане за подкрепление и оценка на нуждите си на Агенцията и други съответни агенции на Съюза, и по-специално на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището и Европол.

2.Изпълнителният директор, координирано с други съответни агенции на Съюза, извършва оценка на искането за помощ на държавата членка и на нуждите ѝ с цел определяне на цялостен пакет от мерки за подкрепление, състоящ се от различни дейности, координирани от съответните агенции на Съюза, за които е необходимо съгласието на въпросната държава членка.

3.Оперативното и техническото подкрепление, предоставено от европейските екипи за гранична и брегова охрана, европейските екипи за намеса в областта на връщането и експертите от персонала на Агенцията в рамките на екипите за съдействие в управлението на миграцията, може да включва:

а) скрининга на граждани на трети държави, които пристигат на външните граници, включително тяхната идентификация, регистрация, както и получаването на информация от тях, а също и когато е поискано от държавата членка, снемането на дактилоскопични отпечатъци от граждани на трети държави;

б) предоставянето на информация на лица, които явно се нуждаят от международна закрила, или на кандидати или потенциални кандидати за преместване;

в) оперативна и техническа помощ в областта на връщането, включително подготовка и организация на операции по връщане.

4.Агенцията подпомага Комисията при координирането на дейностите на екипите за съдействие в управлението на миграцията в сътрудничество с други съответни агенции на Съюза.

Член 18

Ситуация по външните граници, която изисква спешни действия

1.Когато дадена държава членка не предприема необходимите коригиращи мерки в съответствие с решение на управителния съвет, посочено в член 12, параграф 6, или в случай на несъразмерно голям миграционен натиск по външната граница, който прави контрола на външните граници неефективен до степен, при която съществува риск да се изложи на опасност функционирането на Шенгенското пространство, Комисията, след консултация с Агенцията, може посредством акт за изпълнение да приеме решение, в което набелязва мерките, които трябва да бъдат изпълнени от Агенцията, и изисква от въпросната държава членка да си сътрудничи с Агенцията при изпълнението на тези мерки. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 79, параграф 2.

По надлежно обосновани наложителни причини за спешност във връзка с функционирането на Шенгенското пространство, Комисията приема актове за изпълнение с незабавно приложение в съответствие с процедурата, посочена в член 79, параграф 5.

2.За целите на параграф 1 Комисията предвижда Агенцията да предприеме една или повече от следните мерки:

а) да организира и координира бърза гранична намеса и да разположи европейски екипи за гранична и брегова охрана от резерва за бързо разполагане, както и допълнителни европейски екипи за гранична и брегова охрана, когато е необходимо;

б) да разположи европейски екипи за гранична и брегова охрана в рамките на екипите за съдействие в управлението на миграцията в райони, които са горещи точки;

в) да координира дейностите за една или повече държави членки и трети страни по външните граници, включително съвместни операции със съседни трети държави;

г) да разположи техническо оборудване;

д) да организира действия за намеса в областта на връщането.

3.В рамките на два работни дни, считано от датата на приемане на решението на Комисията, и по становище на надзорния съвет, изпълнителният директор определя действията, които трябва да се предприемат за практическото изпълнение на мерките, посочени в решението на Комисията, включително техническото оборудване, както и броя и профилите на граничните служители и другия съответен персонал, необходим за изпълнение на целите на посоченото решение.

4.Успоредно с това и в рамките на същите два работни дни изпълнителният директор представя на въпросната държава членка проект на оперативен план. Изпълнителният директор и съответната държава членка съставят оперативния план в рамките на два работни дни от датата на представянето му.

5.Агенцията разполага, без забавяне и във всеки случай в рамките на три работни дни от създаването на оперативния план, необходимите техническо оборудване и персонал от резерва за бързо разполагане, посочен в член 19, параграф 5, за практическото изпълнение на мерките, определени в решението на Комисията. Допълнително техническо оборудване и европейски екипи за гранична и брегова охрана се разполагат на втори етап, доколкото е необходимо, и във всеки случай в рамките на пет работни дни от разполагането на резерва за бързо разполагане.

6.Въпросната държава членка се съобразява с решението на Комисията и за тази цел незабавно си сътрудничи с Агенцията и предприема необходимите действия, за да улесни изпълнението на това решение и практическото изпълнение на мерките, определени в същото решение и в оперативния план, съгласуван с изпълнителния директор.

7.Държавите членки предоставят на разположение граничните служители и друг съответен персонал, определени от изпълнителния директор в съответствие с параграф 2. Държавите членки не могат да се позовават на извънредната ситуация, посочена в член 19, параграфи 3 и 6.

Член 19

Състав и разполагане на европейските екипи за гранична и брегова охрана

1. Агенцията разполага гранични служители и друг съответен персонал като членове на европейски екипи за гранична и брегова охрана за съвместни операции, бърза гранична намеса и в рамките на екипите за съдействие в управлението на миграцията. Агенцията може да разположи и експерти от собствения си персонал.

2.По предложение на изпълнителния директор управителният съвет взема решение с абсолютно мнозинство от членовете си, които имат право на глас, относно профилите и общия брой на граничните служители, които да бъдат на разположение за участие в европейски екипи за гранична и брегова охрана. Същата процедура се прилага при последващи промени в профилите и общия брой. Държавите членки допринасят за европейските екипи за гранична и брегова охрана посредством национален резерв, съставен въз основа на различните установени профили, като определят гранични служители, съответстващи на изискваните профили.

3.Приносът на държавите членки по отношение на участието на техни гранични служители в конкретни съвместни операции за следващата година се планира въз основа на ежегодни двустранни преговори и споразумения между Агенцията и държавите членки. В съответствие с тези споразумения държавите членки имат готовност да разположат наличните си гранични служители по искане на Агенцията освен ако са изправени пред извънредна ситуация, която засяга в значителна степен изпълнението на националните задачи. Такова искане се прави най-малко 21 работни дни преди предвиденото разполагане.

4. Що се отнася до бързата гранична намеса, по предложение на изпълнителния директор на Агенцията, управителният съвет взема с мнозинство от три четвърти решение относно профилите и минималния брой на граничните служители, които да бъдат на разположение за резерв за бързо разполагане на европейските екипи за гранична и брегова охрана. Същата процедура се прилага при всяка последваща промяна в профилите и общия брой на граничните служители от резерва за бързо разполагане. Държавите членки допринасят за резерва за бързо разполагане посредством национален резерв от експерти, съставен въз основа на различните установени профили, като определят гранични служители, съответстващи на изискваните профили.

5.Резервът за бързо разполагане представлява постоянен корпус, който е незабавно на разположение на Агенцията и който може да бъде разположен от всяка държава членка в рамките на три работни дни от момента на съгласуване на оперативния план от изпълнителния директор и приемащата държава членка. За тази цел всяка държава членка предоставя ежегодно на разположение на Агенцията определен брой гранични служители, съответстващ на най-малко 3 % от персонала на държавите членки без сухоземни или морски външни граници и 2 % от персонала на държавите членки със сухоземни или морски външни граници, като този брой възлиза на минимум 1500 гранични служители с профили, съответстващи на посочените в решението на управителния съвет.

6.Когато е необходимо, разполагането на европейски екипи за гранична и брегова охрана от резерва за бързо разполагане се допълва незабавно от допълнителни европейски екипи за гранична и брегова охрана. За тази цел държавите членки, по искане на Агенцията, незабавно съобщават броя, имената и профилите на граничните служители от своя национален резерв, които трябва да предоставят на разположение в рамките на пет работни дни от началото на бързата гранична намеса. Държавите членки предоставят граничните служители за разполагане по искане на Агенцията освен ако са изправени пред извънредна ситуация, която засяга в значителна степен изпълнението на националните задачи.

7. Държавите членки гарантират, че граничните служители и другият съответен персонал, с който допринасят, съответстват на профилите и броя, определени в решението на управителния съвет. Продължителността на разполагането се определя от изпращащата държава членка, но в никакъв случай не е по-малко от 30 дни.

8. Агенцията допринася за европейските екипи за гранична и брегова охрана посредством участие на компетентни гранични служители, командировани от държавите членки като национални експерти в Агенцията. Приносът на държавите членки по отношение на командироването на техни гранични служители в Агенцията за следващата година се планира въз основа на ежегодни двустранни преговори и споразумения между Агенцията и държавите членки. В съответствие с тези споразумения държавите членки имат готовност да командироват граничните служители освен ако това засяга в значителна степен изпълнението на националните задачи. В подобни ситуации държавите членки могат да върнат обратно своите командировани гранични служители.

Тези командировки могат да имат продължителност от 12 месеца или повече, но в никакъв случай по-малко от три месеца. Командированите гранични служители се считат за членове на екипите и имат задачите и правомощията на членовете на екипите. Държавата членка, която е командировала граничните служители, се счита за изпращащата държава членка.

Друг персонал, който е временно нает от Агенцията и не притежава квалификацията за изпълняване на функции, свързани с граничния контрол, се разполага единствено по време на съвместни операции за задачи по координиране и не формира част от европейските екипи за гранична и брегова охрана.

9. Агенцията ежегодно информира Европейския парламент за броя на граничните служители, които всяка държава членка е определила за европейските екипи за гранична и брегова охрана в съответствие с настоящия член.

Член 20

Инструкции за европейските екипи за гранична и брегова охрана

1. По време на разполагането на европейските екипи за гранична и брегова охрана приемащата държава членка дава инструкции на екипите в съответствие с оперативния план.

2. Агенцията, чрез своя координиращ служител, може да съобщи своето мнение на приемащата държава членка относно инструкциите, дадени на европейските екипи за гранична и брегова охрана. В този случай приемащата държава членка взема предвид това мнение и се съобразява с него, доколкото е възможно.

3.В случаите, когато инструкциите, дадени на европейските екипи за гранична и брегова охрана, не са в съответствие с оперативния план, координиращият служител незабавно докладва на изпълнителния директор, който може при необходимост да предприеме действия в съответствие с член 24, параграф 2.

4. При изпълнение на своите задачи и упражняване на правомощията си членовете на европейските екипи за гранична и брегова охрана зачитат изцяло основните права, включително достъпа до процедури за предоставяне на убежище, и човешкото достойнство. Всички мерки, предприети при изпълнение на задълженията им и при упражняване на правомощията им, трябва да са пропорционални на целите, които тези мерки преследват. При изпълнение на своите задължения и упражняване на правомощията си те не дискриминират лицата въз основа на пол, расова или етническа принадлежност, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация.

5.Членовете на екипите подлежат на дисциплинарните мерки на своята държава членка. Изпращащата държава членка предвижда подходящи дисциплинарни или други мерки в съответствие със своето национално право в случай на нарушаване на основните права или неизпълнение на задълженията за международна закрила, които са извършени в хода на съвместна операция или бърза гранична намеса.

Член 21

Координиращ служител

1. Агенцията осигурява оперативното изпълнение на всички организационни аспекти, включително присъствието на членове на персонала на Агенцията, по време на съвместни операции, пилотни проекти или бърза гранична намеса.

2. Изпълнителният директор назначава един или повече експерти от персонала на Агенцията, които се разполагат като координиращи служители за всяка съвместна операция или бърза гранична намеса. Изпълнителният директор уведомява приемащата държава членка за назначението.

3. Координиращият служител действа от името на Агенцията във всички аспекти на разполагането на европейски екипи за гранична и брегова охрана. Ролята на координиращите служители е да поощряват сътрудничеството и координацията между приемащите и участващите държави членки. В частност координиращият служител:

а) действа в качеството на връзка между Агенцията и членовете на европейските екипи за гранична и брегова охрана, като предоставя помощ от името на Агенцията по всички въпроси, свързани с условията на тяхното разполагане с екипите;

б) наблюдава правилното изпълнение на оперативния план;

в) действа от името на Агенцията във всички аспекти на разполагането на европейските екипи за гранична и брегова охрана и докладва на Агенцията за всички тези аспекти;

г) докладва на Агенцията за аспектите, свързани с осигуряването на достатъчно гаранции от страна на приемащата държава членка, за да се гарантира защитата на основните права през цялото време на съвместната операция или бързата гранична намеса;

д) докладва на изпълнителния директор, когато инструкциите, дадени на европейските екипи за гранична и брегова охрана от приемащите държави членки, не са в съответствие с оперативния план.

4.В контекста на съвместни операции или бърза гранична намеса изпълнителният директор може да упълномощи координиращия служител да окаже съдействие за разрешаване на всяко разногласие относно изпълнението на оперативния план и разполагането на екипите.

Член 22

Национална точка за контакт

Националният координационен център, създаден в съответствие с Регламент (ЕС) № 1052/2013, представлява националната точка за контакт за комуникация с Агенцията по всички въпроси, отнасящи се до европейските екипи за гранична и брегова охрана .

Член 23

Разходи

1.Агенцията поема изцяло следните разходи, направени от държавите членки при предоставяне на техни гранични служители за целите на разполагане на европейски екипи за гранична и брегова охрана, включително резерва за бързо разполагане;

а)пътни разходи от изпращащата държава членка до приемащата държава членка и от приемащата държава членка до изпращащата държава;

б)разходи, свързани с ваксинации;

в)разходи, свързани с нуждите от специални застраховки;

г)разходи, свързани със здравни грижи;

д)дневни надбавки, включително разходи за настаняване;

е)разходи, свързани с техническото оборудване на Агенцията.

2.Подробни правила за изплащането на дневните надбавки на членовете на европейските екипи за гранична и брегова охрана се приемат и актуализират при необходимост от управителния съвет.

Член 24

Спиране или прекратяване на съвместни операции и бърза гранична намеса

1.Изпълнителният директор прекратява съвместни операции или бърза гранична намеса след уведомяване на съответната държава членка, ако условията за провеждането на тези дейности вече не са изпълнени.

2.Изпълнителният директор може да оттегли финансирането на съвместна операция или бърза гранична намеса, да я спре или прекрати, ако оперативният план не се спазва от приемащата държава членка.

3.Изпълнителният директор оттегля финансирането на съвместна операция или бърза гранична намеса или спира, или прекратява съвместна операция или бърза гранична намеса, изцяло или частично, ако той счита, че са налице нарушения на основни права или задължения за международна закрила, които са със сериозен характер или има вероятност да продължат.

Член 25

Оценка на съвместни операции и бърза гранична намеса

Изпълнителният директор оценява резултатите от съвместните операции и бързата гранична намеса и предава на управителния съвет окончателните доклади за оценка в срок от 60 дни след приключването на тези операции и проекти, придружени от бележките на служителя по въпросите на основните права. Агенцията извършва цялостен сравнителен анализ на тези резултати с цел подобряване на качеството, съгласуваността и ефективността на бъдещите съвместни операции и бърза гранична намеса и го включва в консолидирания годишен доклад за дейността си.

Раздел 4

Връщане

Член 26

Служба за връщане

1. Службата за връщане отговаря за извършване на дейностите на Агенцията, свързани с връщането, при зачитане на основните права и общите принципи на правото на Съюза, както и на международното право, включително задълженията във връзка със защитата на бежанците и правата на човека. По-специално службата за връщане:

a) координира на техническо и оперативно равнище дейностите на държавите членки в областта на връщането с цел изграждане на интегрирана система за управление на връщането между компетентните органи на държавите членки с участието на съответните органи на трети държави и други съответни заинтересовани страни;

б) предоставя оперативна подкрепа на държавите членки, подложени на натиск върху системите им за връщане;

в) координира използването на съответни информационни системи и предоставя подкрепа по отношение на консулското сътрудничество за идентифицирането на граждани на трети държави и получаването на пътни документи, организира и координира операциите по връщане и предоставя подкрепа при доброволно напускане;

г)координира дейностите на Агенцията, свързани с връщането, посочени в настоящия регламент;

д)организира, насърчава и координира дейности, позволяващи обмен на информация и установяването и обединяването на най-добри практики в областта на връщането между държавите членки;

е) финансира или съфинансира операциите, действията за намеса и дейностите, посочени в настоящата глава, чрез безвъзмездни средства от своя бюджет в съответствие с финансовите правила, които са приложими за Агенцията.

2. Оперативната подкрепа, посочена в параграф 1, буква б), включва действия за подпомагане на държавите членки да извършват процедури по връщане посредством компетентните национални органи, като по-специално се предоставят:

a)услуги по устен превод;

б)информация за трети държави на връщане;

в)съвети относно извършването и управлението на процедури по връщане в съответствие с Директива 2008/115/ЕО;

г)съдействие във връзка с мерките, които са необходими, за да се гарантира, че връщаните лица са налице за целите на връщането и се избягва укриването им.

3.Службата за връщане цели да изгради полезни взаимодействия и да свърже финансираните от Съюза мрежи и програми в областта на връщането в тясно сътрудничество с Европейската комисия и Европейска мрежа за миграцията 43 .

4.Агенцията може да използва финансовите средства на Съюза, които са на разположение в областта на връщането. Агенцията гарантира, че в споразуменията с държавите членки за предоставяне на безвъзмездни средства условие за предоставянето на всяка финансова подкрепа е пълното зачитане на Хартата на основните права.

Член 27

Операции по връщане

1. В съответствие с Директива 2008/115/ЕО и без намеса по отношение на основанията на решенията за връщане, Агенцията оказва необходимото съдействие и, по искане на една или няколко от участващите държави членки, осъществява координацията или организацията на операции по връщане, включително чрез наемане на самолети за целите на такива операции. Агенцията може по собствена инициатива да предложи на държавите членки да координира или организира операции по връщане.

2.Държавите членки поне веднъж месечно информират Агенцията за своите планирани национални операции по връщане, както и за своите нужди от съдействие или координация от страна на Агенцията. Агенцията изготвя текущ оперативен план за предоставяне на необходимата оперативна подкрепа на нуждаещите се държави членки, което включва и техническо оборудване. Агенцията може по собствена инициатива да включи в текущия оперативен план датите и местоназначенията на операциите по връщане, които счита за необходими, въз основа на оценка на нуждите. Управителният съвет взема решение по предложение на изпълнителния директор относно начина на действие по текущия оперативен план.

3. Агенцията може да предостави необходимото съдействие и, по искане на участващите държави членки или по предложение по собствена инициатива, да осигури координацията или организацията на операции по връщане, при които транспортните средства и ескортът при принудително връщане са осигурени от трета държава на връщане („операции по връщане, осъществявани от държавата на произход“). Участващите държави членки и Агенцията гарантират зачитането на основните права и пропорционалното използване на принудителни средства по време на цялата операция по принудително отвеждане. Най-малко един представител на държавата членка и едно наблюдаващо лице при принудително връщане от резерва, създаден съгласно член 28, присъстват по време на цялата операция по връщане до пристигането в третата държава на връщане.

4.Агенцията може да предостави необходимото съдействие и, по искане на участващите държави членки или на трета държава или по предложение по собствена инициатива, да осигури координацията или организацията на операции по връщане, по време на които определен брой връщани лица, за които има постановено от трета държава решение за връщане, се прехвърлят от тази трета държава на друга трета държава на връщане („смесени операции по връщане“), при условие че издалата решението за връщане трета държава е обвързана от Европейската конвенция за правата на човека. Участващите държави членки и Агенцията трябва да гарантират зачитането на основните права и пропорционалното използване на принудителни средства по време на цялата операция по принудително отвеждане, по-специално чрез присъствието на наблюдаващи лица при принудително връщане и осигурен от трета държава ескорт при принудително връщане.

5.Всяка операция по връщане подлежи на наблюдение съгласно член 8, параграф 6 от Директива 2008/115/ЕО. Наблюдението на операциите по връщане се извършва въз основа на обективни и прозрачни критерии и обхваща цялата операция по връщане от фазата преди заминаването до предаването на връщаните лица на третата държава на връщане.

6.Агенцията финансира или съфинансира операциите чрез безвъзмездни средства от своя бюджет съгласно финансовите правила, които са приложими за Агенцията, като отдава приоритет на операциите, провеждани от повече от една държава членка или от райони, които са горещи точки.

Член 28

Резерв от наблюдаващи лица при принудително връщане

1. Агенцията създава резерв от наблюдаващи лица при принудително връщане от компетентните национални органи, които извършват дейности по наблюдение на принудителното връщане в съответствие с член 8, параграф 6 от Директива 2008/115/ЕО, и които са обучени в съответствие с член 35.

2.Изпълнителният директор определя профила и броя на наблюдаващите лица при принудително връщане, които следва да бъдат включени в този резерв. Същата процедура се прилага при последващи промени в профила и броя. Държавите членки допринасят към резерва, като предлагат наблюдаващи лица при принудително връщане, които отговарят на определения профил.

3. При поискване Агенцията осигурява на участващите държави членки наблюдаващите лица при принудително връщане, които следва да осъществяват от тяхно име наблюдение на правилното извършване на операцията по връщане и да участват в действия за намеса в областта на връщането.

Член 29

Резерв от ескортиращи лица при принудително връщане

1. Агенцията създава резерв от ескортиращи лица при принудително връщане от компетентните национални органи, които извършват операции по връщане в съответствие с изискванията, посочени в член 8, параграфи 4 и 5 от Директива 2008/115/ЕО, и които са обучени в съответствие с член 35.

2.Изпълнителният директор определя профила и броя на ескортиращите лица при принудително връщане, които следва да бъдат включени в този резерв. Същата процедура се прилага при последващи промени в профила и броя. Държавите членки допринасят към резерва, като предлагат ескортиращи лица при принудително връщане, които отговарят на определения профил.

3. При поискване Агенцията осигурява на участващите държави членки ескортиращите лица, които следва да придружават от тяхно име връщаните лица и да участват в действия за намеса в областта на връщането.

Член 30

Резерв от специалисти в областта на връщането

1. Агенцията създава резерв от специалисти в областта на връщането от компетентните национални органи и от персонала на Агенцията, които разполагат с необходимите умения и експертен опит за извършване на дейности в областта на връщането и които са обучени в съответствие с член 35. Тези специалисти са на разположение за извършването на специфични задачи като идентифициране на конкретни групи граждани на трети държави, получаване на пътни документи от трети държави и улесняване на консулското сътрудничество.

2. Изпълнителният директор определя профила и броя на ескортиращите лица при принудително връщане, които следва да бъдат включени в този резерв. Същата процедура се прилага при последващи промени в профила и броя. Държавите членки допринасят към резерва, като предлагат специалистите, които отговарят на определения профил.

3. При поискване Агенцията осигурява на участващите държави членки такива специалисти, които следва да участват в операции по връщане и в действия за намеса в областта на връщането.

Член 31

Европейски екипи за намеса в областта на връщането

1.От резервите, установени съгласно членове 28, 29 и 30, Агенцията създава специални европейски екипи за намеса в областта на връщането с цел разполагане при действия за намеса в областта на връщането.

2.Членове 20, 21 и 23 се прилагат mutatis mutandis към европейските екипи за намеса в областта на връщането.

Член 32

Действия за намеса в областта на връщането

1. Когато държавите членки са изправени пред значителна тежест във връзка с изпълнението на задължението за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети държави съгласно Директива 2008/115/ЕО, по искане на една или повече държави членки Агенцията предоставя съответната техническа и оперативна помощ под формата на действие за намеса в областта на връщането. Тази намеса може да се състои от разполагането на европейски екипи за намеса в областта на връщането в приемащите държави членки и организацията на операции по връщане от приемащите държави членки. Държавите членки уведомяват редовно Агенцията относно нуждите си от техническа и оперативна помощ и на тази основа Агенцията изготвя текущ план за действия за намеса в областта на връщането.

2. Когато държавите членки са подложени на специфичен и несъразмерно голям натиск във връзка с изпълнението на тяхното задължение за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети държави съгласно Директива 2008/115/ЕО, по искане на една или повече държави членки Агенцията предоставя съответната техническа и оперативна помощ под формата на бърза намеса в областта на връщането. Агенцията може по собствена инициатива да осигури на държавите членки такава техническа и оперативна помощ. Бързата намеса в областта на връщането може да се състои от бързото разполагане на европейски екипи за намеса в областта на връщането в приемащите държави членки и организацията на операции по връщане от приемащите държави членки.

3. Изпълнителният директор незабавно изготвя оперативен план в съгласие с приемащите държави членки и държавите членки, които желаят да участват в действия за намеса в областта на връщането.

4.Оперативният план е задължителен за Агенцията, приемащите държави членки и участващите държави членки и обхваща всички аспекти, необходими за извършване на действия за намеса в областта на връщането, и по-специално описание на ситуацията, цели, начало и предвиждана продължителност на намесата, географски обхват и евентуално разполагане в трети държави, състав на европейския екип за намеса в областта на връщането, логистика, финансови разпоредби, ред и условия за сътрудничество с трети държави, други агенции и органи на Съюза и съответните международни и неправителствени организации. Всяко изменение или адаптация на оперативния план изисква съгласието на изпълнителния директор, на приемащата държава членка и на участващата държава членка. Агенцията незабавно изпраща екземпляр от изменения или адаптирания оперативен план на съответните държави членки и на управителния съвет.

5.Изпълнителният директор взема решение относно оперативния план във възможно най-кратък срок, а в посочения в параграф 2 случай — в срок от пет работни дни. Решението се съобщава незабавно в писмен вид на съответните държави членки и на управителния съвет.

6.Агенцията финансира или съфинансира действията за намеса в областта на връщането чрез безвъзмездни средства от своя бюджет съгласно финансовите правила, които са приложими за Агенцията.

ГЛАВА III

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Раздел 1

Общи правила

Член 33

Защита на основните права и Стратегия за основните права

1.Европейската гранична и брегова охрана гарантира защитата на основните права при изпълнението на своите задачи съгласно настоящия регламент в съответствие с приложимото право на Съюза, и по-специално Хартата на основните права на Европейския съюз, приложимото международно право, включително Конвенцията за статута на бежанците и задълженията, свързани с достъпа до международна закрила, и по-специално принципа за забрана за връщане. За тази цел Агенцията създава, допълнително разработва и прилага Стратегия за основните права.

2.При изпълнението на своите задачи европейската гранична и брегова охрана гарантира, че никое лице не се сваля на брега на държава, не се принуждава да влезе в държава, не се отвежда в държава и не се предава или връща по друг начин на нейните органи в разрез с принципа за забрана на връщането, нито на държава, от която съществува риск да бъде експулсирано или върнато в друга държава в разрез с посочения принцип.

3.При изпълнението на своите задачи европейската гранична и брегова охрана взема под внимание специфичните потребности на децата, жертвите на трафика на хора, лицата, нуждаещи се от медицинска помощ, лицата, нуждаещи се от международна закрила, бедстващите в морето хора и други уязвими лица в съответствие с правото на Съюза и с международното право.

4.При изпълнението на своите задачи, в своите отношения с държавите членки и в сътрудничеството си с трети държави Агенцията взема под внимание докладите на консултативния форум и на служителя по въпросите на основните права.

Член 34

Кодекси на поведение

1.Агенцията изготвя и допълнително разработва кодекс на поведение, приложим по отношение на всички операции по граничен контрол, координирани от Агенцията. Кодексът на поведение установява процедури, предназначени да гарантират принципите на правовата държава и спазването на основните права с особен акцент върху непридружените малолетни и непълнолетни лица и уязвимите лица, както и върху лицата, търсещи международна закрила, като процедурите са приложими за всички лица, които участват в дейностите на Агенцията.

2.Агенцията разработва и редовно актуализира кодекс на поведение за връщането на незаконно пребиваващи граждани на трети държави, който се прилага по време на всички операции по връщане и действия за намеса в областта на връщането, координирани или организирани от Агенцията. В посочения кодекс на поведение се описват общи стандартни процедури, които следва да опростят организацията на операции по връщане и действия за намеса в областта на връщането и да гарантират, че връщането се извършва по хуманен начин и при пълното зачитане на основните права, и по-специално на принципите на човешко достойнство, забраната на изтезания и на нечовешко или унизително отношение или наказание, правото на свобода и сигурност и правото на защита на личните данни и недискриминация.

3.В кодекса на поведение за връщането се обръща специално внимание на задължението на държавите членки за създаване на ефективна система за наблюдение на принудителното връщане, установено в член 8, параграф 6 от Директива 2008/115/ЕО 44 , и на Стратегията за основните права.

4.Агенцията разработва и редовно актуализира своите кодекси на поведение в сътрудничество с консултативния форум.

Член 35

Обучение

1.В сътрудничество със съответните органи за обучение на държавите членки Агенцията разработва специфични средства за обучение и осигурява на граничните служители и друг персонал, които са членове на европейските екипи за гранична и брегова охрана, специализирано обучение, свързано с техните задачи и правомощия. Експертите от персонала на Агенцията провеждат редовни учения с тези гранични служители в съответствие с графика за специализирано обучение и учения, посочен в годишната работна програма на Агенцията.

2.Агенцията предприема необходимите инициативи, за да гарантира, че всички гранични служители и друг персонал на държавите членки, които участват в европейските екипи за гранична и брегова охрана, както и персоналът на Агенцията, преди да участват в оперативни дейности, организирани от Агенцията, са преминали обучение по съответното право на Съюза и по международно право, включително по основни права, достъп до международна закрила и търсене и спасяване.

3.Агенцията предприема необходимите инициативи, за да осигури обучение за персонала, участващ в задачи, свързани с връщането, който ще бъде включен в резервите, посочени в членове 28, 29 и 30. Агенцията гарантира, че целият персонал, който участва в операции по връщане и в действия за намеса в областта на връщането, както и персоналът на Агенцията, преди да участват в оперативни дейности, организирани от Агенцията, са преминали обучение по съответното право на Съюза и международно право, включително по основни права и достъп до международна закрила.

4.Агенцията съставя и допълнително разработва общи основни учебни програми за обучението на граничните служители и предоставя обучение на европейско равнище за инструкторите на националните гранични служители на държавите членки, включително и обучение по основните права, достъпа до международна закрила и съответното морско право. Агенцията изготвя общите основни учебни програми след допитване до консултативния форум. Държавите членки интегрират общите основни учебни програми в обучението на своите национални гранични служители и персонал, участващ в задачи, свързани с връщането.

5.Агенцията предлага също така на служителите от компетентните служби от държавите членки допълнителни учебни курсове и семинари по теми, свързани с контрола по външните граници и връщането на граждани на трети държави.

6.Агенцията може да организира обучителни дейности в сътрудничество с държавите членки и с трети държави на тяхна територия.

7.Агенцията установява обменна програма, която дава възможност на граничните служители, участващи в европейските екипи за гранична и брегова охрана, и персонала, участващ в европейските екипи за намеса в областта на връщането, да придобиват знания или специфично ноу-хау от опита и добрите практики в чужбина, като работят заедно с гранични служители и персонал, участващ в задачи в областта на връщането, в държава членка, различна от тяхната собствена.

Член 36

Научни изследвания и иновации

1.Агенцията активно осъществява мониторинг и допринася за осъществяването на научни изследвания и иновации, които са от значение за контрола на външните граници, включително използването на съвременни технологии за наблюдение като дистанционно управляеми летателни системи, както и в областта на връщането. Агенцията разпространява резултатите от тези научни изследвания до Комисията и държавите членки. По целесъобразност тя може да използва тези резултати в съвместни операции, действия за бърза гранична намеса, операции по връщане и действия за намеса в областта на връщането.

2.Агенцията съдейства на държавите членки и Комисията за определянето на ключови теми за научни изследвания. Агенцията съдейства на Комисията за определянето и осъществяването на съответните рамкови програми на Съюза за научни изследвания и иновации.

3.В обхвата на рамковата програма за научни изследвания и иновации, и по-специално специфичната програма за изпълнение на „Хоризонт 2020“, Агенцията изпълнява частите от рамковата програма за научни изследвания и иновации, които са свързани със сигурността по границите. За тази цел Агенцията изпълнява следните задачи:

a) управление на някои етапи от изпълнението на програмата и някои фази от цикъла на специфични проекти въз основа на съответните работни програми, приети от Комисията, когато Комисията е оправомощила Агенцията за това в акта за делегиране;

б) приемане на инструментите за изпълнение на бюджета за приходите и разходите и осъществяването на всички операции, необходими за управлението на програмата, когато Комисията е оправомощила Агенцията за това в акта за делегиране;

в) предоставяне на подкрепа при изпълнението на програмата, когато Комисията е оправомощила Агенцията за това в акта за делегиране.

4.Агенцията може да планира и да осъществява пилотни проекти в областите, които се уреждат от настоящия регламент.

Член 37

Придобиване на техническо оборудване

1. Агенцията може да придобива, самостоятелно или в съсобственост с държава членка, или да наема техническо оборудване за разполагане по време на съвместни операции, пилотни проекти, действия за бърза гранична намеса, операции по връщане, действия за намеса в областта на връщането или проекти за техническа помощ в съответствие с финансовите правила, приложими към Агенцията.

2.Агенцията може да придобива техническо оборудване, например оборудване за снемане на дактилоскопични отпечатъци, по решение на изпълнителния директор в консултация с управителния съвет. Преди придобиването или наемането на оборудване, свързано със значителни разходи за Агенцията, се прави задълбочен анализ на потребностите и на разходите спрямо ползите. Всеки подобен разход се предвижда в бюджета на Агенцията, който се приема от управителния съвет.

3.Когато Агенцията придобива или наема голямо техническо оборудване като плавателни съдове за патрулиране в открито море или по крайбрежието, хеликоптери или други въздухоплавателни съдове или превозни средства, се прилагат следните условия:

a) в случай на придобиване и съсобственост Агенцията се договаря с една държава членка, че тази държава членка ще извърши регистрирането на оборудването в съответствие с приложимото законодателство на тази държава членка;

б) в случай на наемане техническото оборудване трябва да бъде регистрирано в държава членка.

4.Въз основа на изготвено от Агенцията типово споразумение държавата членка, в която е регистрирано оборудването, и Агенцията се споразумяват относно реда и условията за осигуряване на срокове на пълен достъп до съвместно притежаваните активи за Агенцията , както и относно условията за използване на оборудването. Техническото оборудване, което е собственост единствено на Агенцията, се предоставя на Агенцията по нейно искане, а държавата членка, в която е регистрирано оборудването, не може да се позовава на извънредната ситуация, посочена в член 38, параграф 4.

5.Държавата членка, в която е регистрирано оборудването, или доставчикът на техническото оборудване осигуряват необходимите експерти и технически персонал, който да работи с техническото оборудване по законосъобразен и безопасен начин.

Член 38

Фонд от техническо оборудване

1.Агенцията създава и поддържа централизиран регистър на техническото оборудване във фонд от техническо оборудване, в който се включва техническото оборудване, притежавано от държавите членки или от Агенцията, както и оборудването, притежавано съвместно от държавите членки и Агенцията, за целите на контрола по външните граници или за целите на връщането.

2.Изпълнителният директор определя минималния брой техническо оборудване в съответствие с потребностите на Агенцията, а именно с оглед на това да може да извършва съвместни операции и действия за бърза гранична намеса, в съответствие с работната ѝ програма за въпросната година.

Ако минималният брой техническо оборудване е недостатъчен за осъществяването на оперативния план, одобрен във връзка със съвместни операции или действия за бърза гранична намеса, Агенцията го преразглежда въз основа на обоснованите потребности и въз основа на споразумение с държавите членки.

3.Фондът от техническо оборудване съдържа минималния брой оборудване, който Агенцията е определила като необходим, по вид техническо оборудване. Включеното в този фонд оборудване се разполага по време на съвместни операции, пилотни проекти, действия за бърза гранична намеса, операции по връщане или действия за намеса в областта на връщането.

4.Държавите членки допринасят към фонда от техническо оборудване. Приносът на държавите членки към фонда и разполагането на техническото оборудване за конкретни операции се планира въз основа на ежегодни двустранни преговори и споразумения между Агенцията и държавите членки. В съответствие с тези споразумения и дотолкова, доколкото то е част от минималния брой техническо оборудване за дадена година, държавите членки предоставят на разположение свое техническо оборудване, с цел то да бъде разположено по искане на Агенцията, освен ако са изправени пред извънредна ситуация, която засяга в значителна степен изпълнението на националните задачи. Такова искане се прави най-малко 30 дни преди предвиденото разполагане. Всяка година се прави преглед на приноса към фонда от техническо оборудване.

5.По предложение на изпълнителния директор управителният съвет взема ежегодно решение относно правилата за техническото оборудване, включително за необходимия минимален брой по вид техническо оборудване, и условията за разполагане и за възстановяване на разходите. По причини, свързани с бюджета, управителният съвет взема това решение в срок до 30 дни от датата на приемане на годишната работна програма.

6. Изпълнителният директор докладва на всяко заседание на управителния съвет за състава и разполагането на оборудването, което е част от фонда от техническо оборудване. Ако минималният брой техническо оборудване не е достигнат, изпълнителният директор незабавно уведомява управителния съвет за това. Управителният съвет взема спешно решение за приоритетното разполагане на техническото оборудване и предприема необходимите действия за отстраняване на установения недостиг. Управителният съвет уведомява Комисията за установения недостиг и предприетите действия. Комисията уведомява впоследствие Европейския парламент и Съвета за това, като представя и собствената си оценка.

7.Агенцията информира Европейския парламент ежегодно за броя на техническото оборудване, което всяка държава членка е предоставила за фонда от техническо оборудване в съответствие с настоящия член.

8.Държавите членки регистрират във фонда от техническо оборудване всички транспортни средства и оперативно оборудване, закупени в рамките на специфичните действия по фонд „Вътрешна сигурност“ в съответствие с член 7, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 515/2014 45 на Европейския парламент и на Съвета или чрез друго специално предназначено финансиране от Съюза, предоставено на държавите членки с цел повишаване на оперативния капацитет на Агенцията. Посоченото техническо оборудване представлява част от минималния брой техническо оборудване за дадена година.

Държавите членки предоставят посоченото техническо оборудване за разполагане от страна на Агенцията по нейно искане и не могат да се позовават на извънредната ситуация, посочена в параграф 4.

9. Агенцията води регистъра на фонда от техническо оборудване, като извършва следните дейности:

a) класифициране по вид техническо оборудване и вид операция;

б) класифициране по собственик (държава членка, Агенцията, други);

в) общ брой на необходимото оборудване;

г) изисквания за персонал, ако е приложимо;

д) друга информация като данни, свързани с регистрацията, изисквания за транспортиране и поддръжка, приложими национални режими за износ, технически инструкции или друга информация от значение за правилното използване на техническото оборудване.

10.Агенцията финансира изцяло разполагането на техническото оборудване, което е част от минималния брой техническо оборудване, предоставено от дадена държава членка за дадена година. Разполагането на техническо оборудване, което не е част от минималния брой техническо оборудване, се съфинансира от Агенцията, като съфинансирането е най-много 75 % от допустимите разходи, като се вземат предвид конкретните обстоятелства в държавите членки, които разполагат това техническо оборудване.

Член 39

Задачи и правомощия на членовете на екипите

1. Членовете на екипите имат право да изпълняват всички задачи и да упражняват всички правомощия за граничен контрол и връщане, както и тези, необходими за изпълнение на целите съответно на Регламент (ЕО) № 562/2006 и Директива 2008/115/ЕО.

2. При изпълнението на своите задължения и упражняването на правомощията си членовете на екипите спазват правото на Съюза и международното право и съблюдават основните права и националното законодателство на приемащата държава членка.

3. Членовете на екипите могат да изпълняват задачи и да упражняват правомощия единствено съгласно инструкциите и, като общо правило, в присъствието на гранични служители или персонал на приемащата държава членка, участващ в задачи в областта на връщането, освен ако бъдат упълномощени от приемащата държава членка да действат от нейно име.

4. Членовете на екипите носят собствената си униформа при изпълнение на своите задачи и упражняване на правомощията си. Те носят на ръкава на униформата синя лента с отличителните знаци на Европейския съюз и на Агенцията, като това ги идентифицира като участници в съвместна операция, пилотен проект, бърза гранична намеса, операция по връщане или действие за намеса в областта на връщането. С цел да се идентифицират пред националните органи на приемащата държава членка, членовете на екипите носят винаги документ за акредитация, който представят при поискване.

5. При изпълнение на своите задачи и упражняване на правомощията си членовете на екипите могат да носят служебни оръжия, боеприпаси и оборудване, разрешени в съответствие с националното право на изпращащата държава членка. Приемащата държава членка обаче може да забрани носенето на някои служебни оръжия, боеприпаси и оборудване, ако нейното законодателство включва същите разпоредби за граничните ѝ служители или персонал, участващ в задачи в областта на връщането. Преди разполагането на членовете на екипите приемащата държава членка уведомява Агенцията за разрешените служебни оръжия, боеприпаси и оборудване и условията за тяхното използване. Агенцията предоставя достъп до тази информация на държавите членки.

6. По време на изпълнение на техните задължения и упражняване на правомощията им на членовете на екипите се разрешава употребата на сила, включително служебни оръжия, боеприпаси и оборудване, със съгласието на изпращащата държава членка и приемащата държава членка, в присъствието на гранични служители на приемащата държава членка и в съответствие с националното законодателство на приемащата държава членка. Със съгласието на изпращащата държава членка приемащата държава членка може да разреши на членовете на екипите да използват сила в отсъствието на гранични служители на приемащата държава членка.

7. Служебните оръжия, боеприпаси и оборудване могат да се използват при законна самоотбрана и при законна отбрана на членовете на екипите или на други лица в съответствие с националното законодателство на приемащата държава членка.

8.За целите на настоящия регламент приемащата държава членка може да разреши на членовете на екипите да правят справки в нейните национални и европейски бази данни, търсенето в които е необходимо за граничните проверки и наблюдение и във връзка с връщането. Членовете на екипите правят справки само с данните, необходими за изпълнение на техните задачи и упражняване на правомощията им. Преди разполагането на членовете на екипите приемащата държава членка уведомява Агенцията за националните и европейските бази данни, в които може да се прави справка. Агенцията предоставя достъп до тази информация на всички държави членки, участващи в разполагането.

Посочените справки се извършват в съответствие с правото на Съюза и националното законодателство на приемащата държава членка в областта на защитата на данните.

9.Решенията за отказ на достъп в съответствие с член 13 от Регламент (ЕО) № 562/2006 се вземат само от гранични служители на приемащата държава членка или от членовете на екипите, ако приемащата държава членка ги е упълномощила да действат от нейно име.

Член 40

Документ за акредитиране

1.Агенцията, в сътрудничество с приемащата държава членка, издава на членовете на екипите документ за идентифициране и като доказателство на техните правомощия да изпълняват задачите и да упражняват правомощията по член 39, съставен на официалния език на приемащата държава членка и на друг официален език на институциите на Съюза. Документът включва следните данни за всеки член на екипите:

a) име и гражданство;

б) чин или длъжност;

в) актуална цифрова снимка; и

г) задачи, разрешени за изпълнение.

2.Документът се връща на Агенцията в края на съвместната операция, пилотния проект, бързата гранична намеса, операцията по връщане или намесата в областта на връщането.

Член 41

Гражданска отговорност

1.Когато членове на екипите изпълняват операции в приемаща държава членка, тази държава членка е отговорна в съответствие с националното си законодателство за всяка вреда, причинена от тях по време на техните операции.

2.При нанасяне на вреди вследствие на груба небрежност или на умишлено нарушение приемащата държава членка може да се обърне към изпращащата държава членка с искане изпращащата държава членка да ѝ възстанови сумите, които е изплатила в обезщетение на увредените лица или на техните пълномощници.

3.Без да се засяга упражняването на нейните права спрямо трети страни, всяка държава членка се отказва от всички свои претенции към приемащата държава членка или всяка друга държава членка във връзка с претърпените от нея вреди, освен в случаите на груба небрежност или умишлено нарушение.

4.Всеки спор между държавите членки във връзка с прилагането на параграфи 2 и 3, който не може да бъде решен чрез преговори между тях, се отнася от тях до Съда на Европейския съюз в съответствие с член 273 от ДФЕС.

5.Без да се засяга упражняването на нейните правомощия спрямо трети лица, Агенцията поема разходите, свързани с вреди, причинени на оборудването на Агенцията по време на разполагане, освен в случаите на груба небрежност или умишлено нарушение.

Член 42

Наказателна отговорност

По време на разполагане на съвместна операция, пилотен проект, бърза гранична намеса, операция по връщане или действие за намеса в областта на връщането членовете на екипите се третират по същия начин като длъжностните лица на приемащата държава членка, що се отнася до всякакви престъпления, които могат да бъдат извършени срещу тях или от тях.

Раздел 2

Обмен на информация и защита на данните

Член 43

Системи за обмен на информация

1.Агенцията може да предприема всички необходими мерки за улесняване на обмена с Комисията и държавите членки и, по целесъобразност, със съответните агенции на Съюза на информация, която е от значение за нейните задачи. Тя разработва и управлява информационна система, посредством която да бъде възможен обменът на класифицирана информация с тези участници, включително на лични данни, посочени в членове 44, 46, 47 и 48, в съответствие с Решение 2001/264/ЕО на Съвета 46 и Решение (ЕС, Евратом) 2015/444 на Комисията 47 .

2.Агенцията може да предприеме всички необходими мерки за улесняване на обмена на информация, която е от значение за нейните задачи, с Обединеното кралство и Ирландия, ако тя е свързана с дейности, в които те участват в съответствие с член 50 и член 61, параграф 4.

Член 44

Защита на данни

1.Агенцията прилага Регламент (ЕО) № 45/2001 при обработването на лични данни.

2.Управителният съвет установява мерки за прилагането на Регламент (ЕО) № 45/2001 от Агенцията, включително мерки, свързани с длъжностното лице по защита на данните, което работи в Агенцията. Тези мерки се установяват след консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните.

3.Без да се засягат членове 46, 47 и 48, Агенцията може да обработва лични данни за административни цели.

4.Без да се засяга член 47, се забранява предаването на лични данни, обработени от Агенцията, и по-нататъшното предаване от държави членки на органи на трети държави или трети страни на лични данни, обработени в рамките на настоящия регламент.

Член 45

Цели на обработването на лични данни

1.Агенцията може да обработва лични данни само за следните цели:

a) при изпълнението на своите задачи по организиране и координиране на съвместни операции, пилотни проекти, действия за бърза гранична намеса и в рамките на екипите за съдействие в управлението на миграцията в съответствие с член 46;

б) при изпълнението на своите задачи по организиране и координиране на операции по връщане и действия за намеса в областта на връщането в съответствие с член 47;

в) улесняване на обмена на информация с държавите членки, Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, Европол или Евроюст в съответствие с член 46;

г) анализ на риска, извършван от Агенцията, в съответствие с член 10;

д) идентифициране и проследяване на плавателни съдове в рамките на Eurosur в съответствие с член 48.

2.Всяко обработване на лични данни спазва принципа на пропорционалност и е строго ограничено до личните данни, необходими за целите, посочени в параграф 1.

3.Държавата членка или друга агенция на Съюза, която предоставя на Агенцията лични данни, определя целта или целите, за които се обработват данните, както е посочено в параграф 1. Ако това не е направено, Агенцията в консултация с доставчика на съответните лични данни обработва данните, за да определи необходимостта от данните във връзка с целта или целите, посочени в параграф 1, за които те ще бъдат обработени допълнително. Агенцията може да обработва информация с оглед на цел, различна от целта, посочена в параграф 1, само ако има разрешение от доставчика на данните.

4. Към момента на предаване на лични данни държавите членки и други агенции на Съюза могат да укажат възможни ограничения за достъп или ползване, при общи или специални условия, включително що се отнася до предаването, заличаването или унищожаването. Когато след предаването или предоставянето на информацията стане ясно, че са необходими такива ограничения, те информират Агенцията за това. Агенцията се съобразява с тези ограничения. 

Член 46

Обработване на лични данни, събрани по време на съвместни операции, пилотни проекти и действия за бърза гранична намеса и от екипите за съдействие в управлението на миграцията

1.Използването от Агенцията на лични данни, събрани и предадени ѝ от държавите членки или от нейния собствен персонал в контекста на съвместни операции, пилотни проекти и действия за бърза гранична намеса, както и от екипите за съдействие в управлението на миграцията, е ограничено до:

a) лични данни по отношение на лица, за които има достатъчно основания да бъдат заподозрени от компетентните органи на държавите членки в участие в трансгранични престъпни дейности, включително в улесняване на незаконни миграционни дейности, трафик на хора или тероризъм;

б) лични данни по отношение на лица, които преминават незаконно външните граници и чиито данни се събират от европейските екипи за гранична и брегова охрана, включително когато действат в рамките на екипите за съдействие в управлението на миграцията;

в) регистрационни номера на превозни средства, телефонни номера или идентификационни номера на кораби, които са необходими за разследване и анализ на маршрутите и методите, използвани за незаконна имиграция и трансгранични престъпни дейности.

2.Посочените в параграф 1 лични данни могат да се обработват от Агенцията в следните случаи:

a) когато е необходимо информацията да се предаде на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, Европол или Евроюст, за да се използва в съответствие с техните компетенции и съгласно член 51;

б) когато е необходимо информацията да се предаде на органите на съответната държава членка, които отговарят за граничния контрол, миграцията, убежището или правоприлагането, за да се използва в съответствие с националното законодателство и националните и европейските правила за защита на данните;

в) когато това е необходимо за изготвяне на анализи на риска.

3.Личните данни се заличават веднага след предаването им на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, Европол или Евроюст или на компетентните органи на държавите членки или след използването им за изготвянето на анализи на риска. Срокът на съхраняване във всеки случай не надвишава три месеца след датата на събиране на посочените данни. В резултата от анализа на риска данните се анонимизират.

Член 47

Обработване на лични данни в контекста на операции по връщане и действия за намеса в областта на връщането

1. Агенцията може да обработва лични данни на връщани лица при изпълнение на своите задачи за организация и координация на операции по връщане и провеждане на действия за намеса в областта на връщането.

2.Обработването на тези лични данни е строго ограничено до онези лични данни, които са необходими за целите на операцията по връщане или действието за намеса в областта на връщането.

3.Личните данни се заличават веднага след като целта, за която са били събрани, е постигната и не по-късно от 30 дни след края на операцията по връщане или действието за намеса в областта на връщането.

4.Когато личните данни на връщани лица не са предадени на превозвача от държава членка, Агенцията може да предаде такива данни.

Член 48

Обработка на лични данни в рамките на Eurosur

Агенцията може да обработва лични данни, както е определено в член 13, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1052/2013.

Член 49

Правила за сигурност относно защитата на класифицирана информация и на некласифицирана чувствителна информация

1.Агенцията прилага правилата на Комисията относно сигурността, установени в Решение (ЕС, Евратом) 2015/444 на Комисията 48 . Тези правила се прилагат inter alia към обмена, обработката и съхранението на класифицирана информация.

2.Агенцията прилага принципите за сигурност относно обработката на некласифицирана чувствителна информация, така както са установени в Решението, посочено в параграф 1 от настоящия член, и както се прилагат от Комисията. Управителният съвет установява мерки за прилагането на тези принципи на сигурност.

РАЗДЕЛ 3

Сътрудничество на Агенцията

Член 50

Сътрудничество с Ирландия и Обединеното кралство

1. Агенцията улеснява оперативното сътрудничество на държавите членки с Ирландия и Обединеното кралство по отношение на специфични дейности.

2. Подкрепата, която Агенцията предоставя съгласно член 7, параграф 1, букви й), к) и л), включва организацията на операции по връщане, провеждани от държавите членки, в които участват също Ирландия и/или Обединеното кралство.

3. Прилагането на настоящия регламент спрямо границите на Гибралтар се отлага до датата, на която се постигне споразумение относно обхвата на мерките, свързани с преминаването на лица през външните граници.

Член 51

Сътрудничество с институции, агенции, органи и служби на Съюза и международни организации

1.Агенцията си сътрудничи с Комисията, други институции на Съюза, Европейската служба за външна дейност, Европол, Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, Агенцията на Европейския съюз за основните права, Евроюст, Сателитния център на Европейския съюз, Европейската агенция по морска безопасност и Европейската агенция за контрол на рибарството, както и с други агенции, органи и служби на Съюза, в областите, които се уреждат от настоящия регламент, и по-специално с цел предотвратяване и борба с незаконната имиграция и трансграничната престъпност, включително улесняването на незаконната имиграция, трафика на хора и тероризма.

За тази цел Агенцията може да си сътрудничи с международни организации, компетентни в областите, които се уреждат от настоящия регламент.

2.Това сътрудничество се осъществява в рамките на работните договорености, сключени с тези органи. Тези договорености подлежат на предварително одобрение от Комисията. Във всички случаи Агенцията информира Европейския парламент за всяка от тези договорености.

3.Агенцията си сътрудничи с Комисията във връзка с дейностите, извършвани в контекста на митническия съюз, когато тези дейности, включително управлението на риска в областта на митниците, въпреки че попадат извън неговия обхват, могат да подкрепят прилагането на регламента.

4.Посочените в параграф 1 институции, агенции, органи и служби на Съюза и международни организации използват предоставената от Агенцията информация само в рамките на своите компетенции и при зачитане на основните права, включително изискванията за защита на данните. По-нататъшното предаване или друго съобщаване на лични данни, обработени от Агенцията, на други агенции или органи на Съюза подлежи на специални работни договорености относно обмена на лични данни и на предварително одобрение от страна на Европейския надзорен орган по защита на данните. Що се отнася до обработването на класифицирана информация, тези договорености предвиждат съответните институции, органи, служби и агенции на Съюза или международни организации да спазват правила и стандарти за сигурност, еквивалентни на прилаганите от Агенцията.

5.Агенцията може също така, при наличието на съгласие на заинтересованите държави членки, да кани наблюдатели от институции, агенции, органи и служби на Съюза или международни организации да участват в дейностите ѝ, и по-специално в съвместни операции и пилотни проекти, анализ на риска и обучение, доколкото тяхното присъствие съответства на целите на тези дейности, може да допринесе за подобряване на сътрудничеството и обмена на най-добри практики и не засяга цялостната безопасност на дейностите. Тези наблюдатели могат да участват в анализа на риска и обучението само със съгласието на заинтересованата държава членка. Що се отнася до съвместните операции и пилотните проекти, участието на наблюдателите подлежи на съгласието на приемащата държава членка. В оперативния план се включват подробни правила за участието на наблюдатели. Преди участието си тези наблюдатели преминават подходящо обучение, организирано от Агенцията.

Член 52

Европейско сътрудничество по отношение на функциите за брегова охрана

1.В сътрудничество с Европейската агенция за контрол на рибарството и Европейската агенция по морска безопасност Агенцията подпомага националните органи, които изпълняват функции за брегова охрана, на национално равнище и равнището на Съюза, както и ако е целесъобразно, на международно равнище чрез:

a) споделяне на информация, генерирана чрез обединяване и анализ на данни от системи за корабно докладване и други информационни системи, поддържани от агенциите или достъпни за тях, съгласно техните съответни правни основания и без да се засяга собствеността на държавите членки върху данните;

б) предоставяне на услуги за наблюдение и комуникации въз основа на най-съвременна технология, включително космическа и наземна инфраструктура и датчици, монтирани върху всякакви платформи, като например дистанционно управляеми летателни системи;

в) изграждане на капацитет чрез изготвяне на насоки, препоръки и най-добри практики и чрез подпомагане на обучението и обмена на персонал с цел да се подобрят обменът на информация и сътрудничеството по отношение на функциите за брегова охрана;

г) споделяне на капацитет, включително планирането и изпълнението на многоцелеви операции и споделянето на активи и други възможности между отделните сектори и през границите.

2.Условията за сътрудничество на Европейската агенция за гранична и брегова охрана с Европейската агенция за контрол на рибарството и Европейската агенция по морска безопасност по отношение на функциите за брегова охрана се определят в работна договореност в съответствие с финансовите правила, които са приложими за агенциите.

3.Комисията може да приеме под формата на препоръка практическо ръководство относно европейското сътрудничество по отношение на функциите за брегова охрана, съдържащо насоки, препоръки и най-добри практики за обмен на информация и за сътрудничество на национално, европейско и международно равнище.

Член 53

Сътрудничество с трети държави

1. По въпроси, които са свързани с нейните дейности и в рамките на необходимото за изпълнението на нейните задачи, Агенцията улеснява и насърчава оперативното сътрудничество между държавите членки и трети държави в рамките на политиката на Съюза в областта на външните работи, включително по отношение на защитата на основните права. Агенцията и държавите членки спазват норми и стандарти, най-малко равностойни на определените в законодателството на Съюза, и когато сътрудничеството с трети държави се осъществява на територията на тези държави. Установяването на сътрудничество с трети държави служи за насърчаване на европейски стандарти в областта на управлението на границите и връщането.

2.Агенцията може да си сътрудничи с органите на трети държави, компетентни по въпросите, които са уредени с настоящия регламент, с подкрепата на и в координация с делегациите на Съюза, и в рамките на работни договорености, сключени с тези органи, съгласно правото и политиката на Съюза. Тези работни договорености са свързани с управлението на оперативното сътрудничество. Тези договорености подлежат на предварително одобрение от Комисията.

3.При обстоятелства, които изискват засилена техническа и оперативна помощ, Агенцията може да координира оперативното сътрудничество между държавите членки и трети държави в областта на управлението на външните граници и има възможността да извършва съвместни операции по външните граници с участието на една или повече държави членки и трета държава, съседна на поне една от тези държави членки, като е необходимо и съгласието на тази съседна трета държава, включително на нейната територия. Комисията се информира за тези дейности.

4.Агенцията си сътрудничи с компетентните органи на трети държави по отношение на връщането, включително относно получаването на пътни документи.

5.Агенцията може също така, при наличието на съгласие на заинтересованите държави членки, да кани наблюдатели от трети държави да участват в дейностите ѝ по външните граници, посочени в член 13, операциите по връщане, посочени в член 27, действията за намеса в областта на връщането, посочени в член 32, и обучението, посочено в член 35, доколкото тяхното присъствие съответства на целите на тези дейности, може да допринесе за подобряване на сътрудничеството и обмена на найдобри практики и не засяга цялостната безопасност на дейностите. Тези наблюдатели могат да участват в дейностите, посочени в членове 13, 27 и 35, само със съгласието на заинтересованите държави членки, а в дейностите, посочени в членове 13 и 32 — само със съгласието на приемащата държава членка. В оперативния план се включват подробни правила за участието на наблюдатели. Преди участието си тези наблюдатели преминават подходящо обучение, организирано от Агенцията.

6.Агенцията участва в прилагането на международни споразумения, сключени между Съюза и трети държави в рамките на политиката на Съюза в областта на външните работи и в областите, обхванати от настоящия регламент.

7.Агенцията може да получава финансиране от Съюза в съответствие с разпоредбите на съответните инструменти, които подкрепят политиката на Съюза в областта на външните отношения. Тя може да стартира и финансира проекти за техническа помощ в трети държави в областите, обхванати от настоящия регламент.

8. При сключването на двустранни споразумения с трети държави, държавите членки могат, със съгласието на Агенцията, да включват разпоредби относно ролята и правомощията на Агенцията в съответствие с настоящия регламент, по-специално относно упражняването на изпълнителни правомощия от членовете на европейските екипи за гранична и брегова охрана, разположени от Агенцията, по време на съвместните операции, пилотните проекти, действията за бърза гранична намеса, операциите по връщане или действията за намеса в областта на връщането. Държавите членки нотифицират Комисията за тези разпоредби.

9. Агенцията информира Европейския парламент относно дейностите, посочени в параграфи 2 и 3.

Член 54

Служители за връзка в трети държави

1.Агенцията може да разполага в трети държави експерти от своя персонал като служители за връзка, които следва да се ползват с възможно най-високата степен на защита при изпълнението на задълженията си. Те са част от местните или регионалните мрежи за сътрудничество на служителите за връзка по въпросите на имиграцията и експертите по сигурността на Съюза и на държавите членки, включително мрежата, създадена съгласно Регламент (ЕО) № 377/2004 на Съюза. 49  

2.В рамките на политиката на Съюза в областта на външните отношения, при разполагането на служители за връзка се дава приоритет на онези трети държави, за които при анализ на риска е установено, че представляват държави на произход или държави на транзитно преминаване по отношение на незаконната миграция. На взаимна основа Агенцията може да приеме служители за връзка, изпратени от тези трети държави. По предложение на изпълнителния директор управителният съвет ежегодно приема списък с приоритетите. Разполагането на служителите за връзка се одобрява от управителния съвет.

3.При спазване на законодателството на Съюза и в съответствие с основните права задачите на служителите за връзка на Агенцията включват установяване и поддържане на контакти с компетентните органи на третата държава, в която са разположени, като целта е да допринесат за предотвратяването на незаконната имиграция и борбата с нея и връщането на незаконно пребиваващи граждани на трети държави. Тези служители за връзка си сътрудничат тясно с делегациите на Съюза.

4.Условие за решението да се разположат служители за връзка в трети държави е получаването на предварително становище от Комисията, като Европейският парламент се информира незабавно и обстойно за тези дейности.

Раздел 4

Обща рамка и организация на Агенцията

Член 55

Правно положение и седалище

1.Агенцията е орган на Съюза. Тя има правосубектност.

2.Във всяка от държавите членки Агенцията се ползва от най-широките законови правомощия, които се предоставят на юридическите лица съгласно законодателството на съответната държава членка. Тя може по-специално да придобива или да се разпорежда с движимо и недвижимо имущество, както и да бъде страна в съдебни производства.

3.Агенцията е независима по отношение на оперативните и техническите въпроси.

4.Тя се представлява от нейния изпълнителен директор.

5.Седалището на Агенцията е във Варшава, Полша, при прилагане на член 56.

Член 56

Споразумение за седалището

1.Необходимите договорености относно установяването на агенцията в държавата членка, в която се намира седалището ѝ, и относно съоръженията, които трябва да ѝ бъдат предоставени от тази държава членка, както и специалните правила, приложими в тази държава членка към изпълнителния директор, заместник-изпълнителния директор, членовете на управителния съвет, персонала на агенцията и членовете на техните семейства, се установяват в споразумение за седалището между агенцията и държавата членка, в която се намира седалището ѝ. 

2.Споразумението за седалището се сключва след получаване на одобрение от управителния съвет и най-късно три месеца след влизането в сила на настоящия регламент.

3.Държавата членка, в която се намира седалището на Агенцията, осигурява възможно най-добрите условия, които гарантират доброто функциониране на Агенцията, включително многоезично училищно обучение с европейска насоченост и подходящи транспортни връзки.

Член 57

Персонал

1. Правилникът за длъжностните лица на Европейския съюз и Условията за работа на другите служители на Съюза, както и правилата, приети чрез споразумение между институциите на Съюза за прилагането на Правилника за длъжностните лица и Условията за работа на другите служители на Съюза, се прилагат по отношение на персонала на Агенцията.

2. За целите на прилагането на член 21 и член 32, параграф 6 единствено служител на Агенцията, спрямо който се прилагат Правилникът за длъжностните лица на Европейския съюз или дял II от Условията за работа на другите служители на Съюза, може да бъде определен за координиращ служител или служител за връзка. За целите на прилагането на член 19, параграф 8 единствено национални експерти или гранични служители, командировани от държава членка в Агенцията, могат да бъдат определени, за да бъдат прикрепени към европейските екипи за гранична и брегова охрана. Агенцията определя тези национални експерти, които ще бъдат прикрепени към европейските екипи за гранична и брегова охрана, в съответствие с посочения член.

3. Управителният съвет приема необходимите мерки за изпълнение в съгласие с Комисията по реда на член 110 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз.

4. Управителният съвет може да приеме разпоредби, които да дадат възможност за командироването в Агенцията на национални експерти и гранични служители от държавите членки. В тези разпоредби се вземат предвид изискванията на член 19, параграф 8, и по-специално обстоятелството, че командированите национални експерти или гранични служители се считат за членове на екипите и имат задълженията и правомощията, предвидени в член 39. Те съдържат разпоредби относно условията на разполагане.

Член 58

Привилегии и имунитети

Протоколът за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз се прилага по отношение на Агенцията и нейния персонал.

Член 59

Отговорност

1.Договорната отговорност на Агенцията се урежда от законодателството, приложимо към съответния договор.

2.Съдът на Европейския съюз е компетентен да се произнася с решение по всяка арбитражна клауза, съдържаща се в сключен от Агенцията договор.

3.В случай на извъндоговорна отговорност Агенцията, в съответствие с основните принципи, които са общи за правото на държавите членки, поправя вредите, причинени от нейни отдели или служители при изпълнението на техните задължения.

4.Съдът е компетентен да разглежда споровете относно обезщетения за вредите, посочени в параграф 3.

5.Личната отговорност на служителите към Агенцията се регулира от разпоредби, съдържащи се в Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и Условията за работа на другите служители на Съюза, които се прилагат по отношение на тях.

Член 60

Административна и управленска структура на Агенцията

Административната и управленската структура на Агенцията се състои от:

а) управителен съвет;

б) изпълнителен директор;

в) надзорен съвет;

г) консултативен форум; и

д) служител по въпросите на основните права.

Член 61

Функции на управителния съвет

1.Управителният съвет:

а) назначава изпълнителния директор по предложение на Комисията в съответствие с член 68;

б) назначава членовете на надзорния съвет в съответствие с член 69, параграф 2;

в) приема решения, в които се определят коригиращи мерки, в съответствие с член 12, параграф 6;

г) приема консолидиран годишен доклад за дейността на Агенцията за предходната година и го предава най-късно до 1 юли на Европейския парламент, на Съвета, на Комисията и на Сметната палата; консолидираният годишен доклад за дейността се оповестява публично;

д) до 30 ноември всяка година и след като вземе под внимание становището на Комисията, приема с мнозинство от две трети от членовете с право на глас единен програмен документ, съдържащ многогодишното програмиране на Агенцията и нейната работна програма за следващата година, и го предава на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията;

е) установява процедурите за вземане от изпълнителния директор на решения, свързани с оперативните задачи на Агенцията;

ж) приема с мнозинство от две трети от членовете с право на глас годишния бюджет на Агенцията и упражнява други функции във връзка с бюджета на Агенцията в съответствие с раздел 5 от настоящата глава;

з) упражнява дисциплинарна власт над изпълнителния директор и в съгласие с изпълнителния директор — върху заместник-директора;

и) създава свой процедурен правилник;

50 й) създава организационната структура на Агенцията и приема политиката на Агенцията по отношение на персонала, по-специално многогодишния план относно политиката за персонала. Съгласно съответните разпоредби от Регламент (ЕО, Евратом) № 2343/2002 на Комисията многогодишният план относно политиката за персонала се представя на Комисията и на бюджетния орган след получаването на положително становище от Комисията;

к) приема стратегия за борба с измамите, пропорционална на риска от измами, като се отчитат разходите и ползите от мерките, които ще бъдат прилагани;

л) приема вътрешни правила за предотвратяване и управление на конфликти на интереси по отношение на своите членове;

м) в съответствие с параграф 7 упражнява по отношение на персонала на Агенцията правомощията, предоставени на органа по назначаването съгласно Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз, както и тези, предоставени на органа, оправомощен да сключва трудови договори, съгласно Условията за работа на другите служители на Съюза („правомощия на органа по назначаването“);

н) приема необходимите правила за прилагане на Правилника за длъжностните лица и Условията за работа на другите служители, в съответствие с член 110 от Правилника за длъжностните лица;

о) осигурява подходящи последващи действия във връзка с констатациите и препоръките, направени вследствие на вътрешни или външни одитни доклади и оценки, както и вследствие на разследвания на Европейската служба за борба с измамите (OLAF);

п) приема и редовно актуализира плановете за комуникация и разпространение на информация, посочени в член 7, параграф 3, въз основа на анализ на потребностите;

р), при спазване на Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и Условията за работа на другите служители на Съюза назначава счетоводител, който е напълно независим при изпълнение на функциите си.

2. Всяко предложение за решение, свързано със специализирани дейности на Агенцията, които се извършват по външните граници на определена държава членка или в непосредствена близост до тези граници, е предмет на одобрение от страна на члена на управителния съвет, който е представител на съответната държава членка.

3. Управителният съвет може да консултира изпълнителния директор по всички въпроси, които са строго свързани с развитието на оперативното управление на външните граници и връщането, включително дейностите, свързани с научни изследвания.

4. Управителният съвет се произнася в случай на молба за участие в специфични дейности от страна на Ирландия и/или Обединеното кралство.

Управителният съвет се произнася за всеки конкретен случай поотделно с абсолютно мнозинство на членовете с право на глас. За целта той проверява дали участието на Ирландия и/или Обединеното кралство допринася за изпълнението на съответната дейност. В решението се посочва размерът на финансовия принос на Ирландия и/или Обединеното кралство за дейността, която е предмет на молбата за участие.

5. Управителният съвет предава веднъж годишно на бюджетния орган цялата информация за резултатите от процедурите за оценка, проведени от Агенцията.

6. Управителният съвет може да създаде малък по численост изпълнителен съвет, състоящ се от председателя на управителния съвет, един представител на Комисията и трима членове на управителния съвет, който да подпомага управителния съвет и изпълнителния директор при изготвянето на решенията, програмите и дейностите за приемане от управителния съвет и да приема някои временни решения от името на управителния съвет, когато е необходимо при спешни случаи.

7.На основание член 2, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица и член 6 от Условията за работа на другите служители на Съюза и съгласно процедурата, предвидена в член 110 от същия правилник, управителният съвет взема решение за делегиране на съответните правомощия на орган по назначаването на изпълнителния директор и определя условията, при които делегираните правомощия могат да бъдат оттеглени. Изпълнителният директор е упълномощен, от своя страна, да делегира тези правомощия на други лица.

Когато извънредни обстоятелства налагат това, управителният съвет може с решение временно да оттегли правомощията на орган по назначаването, делегирани на изпълнителния директор, както и правомощията, които последният е делегирал на други лица, и да ги упражнява пряко или да ги делегира на някой от членовете си, или на друг служител, различен от изпълнителния директор.

Член 62

Състав на управителния съвет

1.Без да се засяга параграф 3, управителният съвет се състои от по един представител от всяка държава членка и от двама представители на Комисията, като всички имат право на глас. За целта всяка държава членка назначава един член на управителния съвет и един заместник, който замества титуляря в случай на отсъствие. Комисията назначава двама членове и техни заместници. Срокът на мандата е четири години. Мандатът може да се подновява.

2.Членовете на управителния съвет се назначават на основата на техния опит и компетенции на високо равнище в областта на оперативното сътрудничество за управление на границите и връщането, като се вземат предвид съответните ръководни, административни и бюджетни умения. Представените в управителния съвет страни полагат усилия да ограничат текучеството на своите представители, за да се осигури приемственост в работата на съвета. Те се стремят да постигнат балансирано представителство на мъжете и жените в състава на управителния съвет.

3.Държавите, които са асоциирани към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген, участват в Агенцията. Всяка от тях има един представител и един заместник в управителния съвет. Съгласно съответните разпоредби от споразуменията им за асоцииране се изготвят договорености, в които се уточняват естеството и обхватът на участието на тези държави в работата на Агенцията, както и подробните правила за това участие, включително разпоредби за финансовите вноски и персонала.

Член 63

Многогодишно програмиране и годишни работни програми

1.До 30 ноември всяка година управителният съвет приема програмен документ, съдържащ многогодишното програмиране и годишното програмиране на Агенцията за следващата година въз основа на проект, представен от изпълнителния директор, като взема предвид становището на Комисията и, що се отнася до многогодишното програмиране, след консултация с Европейския парламент. Управителният съвет предава посочения документ на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията.

2.Документът, посочен в параграф 1, става окончателен след окончателното приемане на общия бюджет и се коригира съответно, ако е необходимо.

3.В многогодишното програмиране е представено общото стратегическо програмиране в средносрочен и дългосрочен план, включително целите, очакваните резултати и показателите за изпълнението, както и планирането на ресурсите, включително на многогодишния бюджет и персонала. В многогодишното програмиране са определени стратегическите области за намеса и се обяснява какво трябва да се направи, за да се постигнат целите. То включва стратегия за отношенията с трети държави и международни организации, както и действия, свързани с тази стратегия.

4.Многогодишното програмиране се осъществява посредством годишни работни програми и когато е целесъобразно, се актуализира с оглед на резултатите от оценките, посочени в член 80. Когато е целесъобразно, заключенията от тези оценки се отразяват и в годишната работна програма за следващата година.

5.Годишната работна програма съдържа описание на дейностите, които следва да бъдат финансирани, съдържащо подробни цели и очаквани резултати, включително показатели за изпълнението. В нея също така се посочват финансовите и човешките ресурси, определени за всяка дейност, в съответствие с принципите на бюджетирането и управлението по дейности. Годишната работна програма е съгласувана с многогодишното програмиране. В нея се посочват ясно добавените, променените или отменените задачи в сравнение с предходната финансова година.

6.Годишната работна програма се приема в съответствие със законодателната програма на Съюза в съответните области на управлението на външните граници и връщането.

7.При възлагането на нова задача на Агенцията след приемането на годишна работна програма управителният съвет внася съответните изменения в годишната работна програма.

8.Всяко съществено изменение на годишната работна програма се приема по същата процедура, която се прилага към първоначалната годишна работна програма. Управителният съвет може да делегира на изпълнителния директор правомощие за внасяне на несъществени изменения в годишната работна програма.

Член 64

Председателство на управителния съвет

1.Управителният съвет избира председател и заместник-председател измежду своите членове с право на глас. Председателят и заместник-председателят се избират с мнозинство от две трети от членовете на управителния съвет с право на глас. Заместник-председателят замества по право председателя, когато той е възпрепятстван да изпълнява задълженията си.

2.Мандатът на председателя и този на заместник-председателя изтичат при прекратяване на тяхното членство в управителния съвет. При условията на тази разпоредба продължителността на мандата на председателя и на заместник-председателя е четири години. Тези мандати могат да бъдат подновени еднократно.

Член 65

Заседания

1.Заседанията на управителния съвет се свикват от неговия председател.

2.Изпълнителният директор на Агенцията участва в разискванията, без право на глас.

3.Управителният съвет провежда най-малко две редовни заседания годишно. Той също така заседава и по инициатива на председателя, по искане на Комисията или по искане на най-малко една трета от неговите членове.

4.Ирландия и Обединеното кралство са поканени да присъстват на заседанията на управителния съвет.

5.Управителният съвет може да покани представител на Европейската служба за външна дейност.

6.Управителният съвет може да покани за участие в заседанията в качеството на наблюдател и всяко друго лице, чието становище представлява интерес.

7.Членовете на управителния съвет могат, при спазване на разпоредбите на неговия процедурен правилник, да бъдат подпомагани от съветници или експерти.

8.Секретариатът на управителния съвет се осигурява от Агенцията.

Член 66

Гласуване

1.Без да се засягат член 61, параграф 1, букви д) и ж), член 64, параграф 1 и член 68, параграфи 2 и 4, управителният съвет взема решения с абсолютно мнозинство на своите членове с право на глас.

2.Всеки член разполага с един глас. Изпълнителният директор не участва в гласуването. При отсъствието на един от членовете неговият заместник може да упражни неговото право на глас.

3.В процедурния правилник на агенцията се определят по-подробни разпоредби относно гласуването, по-специално условията, при които един от членовете може да действа от името на друг член, както и всякакви изисквания за кворум, когато е целесъобразно.

4.Държавите, които са асоциирани към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген, имат ограничени права на глас съгласно съответните договорености. С оглед да се позволи на асоциираните държави да упражняват своето право на глас, Агенцията изготвя дневния ред, като посочва по кои точки е предоставено ограничено право на глас.

Член 67

Функции и правомощия на изпълнителния директор

1.Агенцията се управлява от нейния изпълнителен директор, който е напълно независим при изпълнение на задълженията си. Без да се засягат съответните компетенции на Комисията и на управителния съвет, изпълнителният директор не търси и не получава инструкции от нито едно правителство или друг орган.

2.Европейският парламент или Съветът могат да поканят изпълнителния директор да докладва за изпълнението на своите задължения, по-специално относно изпълнението и мониторинга на Стратегията за основните права, консолидирания годишен доклад за дейността на Агенцията за предходната година, работната програма за предстоящата година и многогодишното програмиране на Агенцията.

3.Изпълнителният директор има следните функции и правомощия:

a) да подготвя и прилага решенията, програмите и дейностите, които са одобрени от управителния съвет на Агенцията, в обхвата, който е определен с настоящия регламент, правилата за неговото прилагане, както и всяко приложимо право;

б) да предприема всички необходими стъпки, включително приемането на вътрешни административни инструкции и публикуването на съобщения, за да гарантира ежедневното управление и функционирането на Агенцията в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент;

в) да изготвя ежегодно програмния документ и да го предава на управителния съвет след консултация с Комисията;

г) да изготвя ежегодно консолидирания годишен доклад за дейността на Агенцията и да го предава на управителния съвет;

д) да изготвя проект на разчет на приходите и разходите на Агенцията съгласно член 75 и да изпълнява бюджета съгласно член 76;

е) да делегира своите правомощия на други служители на Агенцията при спазване на правилата, които са приети в съответствие с процедурата по член 61, параграф 1, буква и);

ж) да приема решения за коригиращи мерки в съответствие с член 12, параграф 5, включително да предлага на държавите членки да започнат и осъществят съвместни операции, действия за бърза гранична намеса или друго действие, посочено в член 13, параграф 2;

з) да оценява, одобрява и координира направените от държавите членки предложения за съвместни операции или действия за бърза гранична намеса в съответствие с член 14, параграф 3;

и) да гарантира изпълнението на оперативните планове, посочени в членове 15 и 16 и член 32, параграф 4;

й) да оценява исканията на държавите членки за помощ във връзка с екипи за съдействие в управлението на миграцията и оценката на техните потребности, в координация със съответните агенции на Съюза съгласно член 17, параграф 2;

к) да гарантира изпълнението на решението на Комисията, посочено в член 18;

л) да оттегля финансирането на съвместна операция или бърза гранична намеса или да спре или прекрати такива операции в съответствие с член 24;

м) да оценява резултатите от съвместни операции и действия за бърза гранична намеса в съответствие с член 25;

н) да определя минималния брой техническо оборудване в съответствие с потребностите на Агенцията, а именно с оглед на това тя да може да извършва съвместни операции и действия за бърза гранична намеса, в съответствие с член 38, параграф 2;

о) да изготвя план за последващи действия във връзка с констатациите и препоръките, произтичащи от вътрешните или външните одитни доклади и оценки, както и от разследвания на Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и докладва за напредъка два пъти годишно на Комисията и на управителния съвет;

п) да защитава финансовите интереси на Съюза чрез прилагането на превантивни мерки срещу измамите, корупцията и всякакви други незаконни дейности, чрез ефективни проверки и чрез възстановяването на неоснователно платени суми при установени нередности и чрез налагането на ефективни, пропорционални и възпиращи административни и финансови санкции, когато е целесъобразно;

р) да изготви стратегия на Агенцията за борба с измамите и да я представи на управителния съвет за одобрение.

4. Изпълнителният директор отговаря за своите дейности пред управителния съвет.

5. Изпълнителният директор е законният представител на Агенцията.

Член 68

Назначаване на изпълнителния директор и заместник-изпълнителния директор

1.Комисията предлага кандидати за длъжността на изпълнителния директор и заместник-изпълнителния директор на основата на списък, който е изготвен въз основа на публикувана обява за длъжността в Официален вестник на Европейския съюз и, при необходимост, в пресата или на уебсайтове.

2.Изпълнителният директор се назначава от управителния съвет въз основа на неговите качества и, удостоверени с документи, високи административни и ръководни умения, както и въз основа на професионалния му опит на висша длъжност в областта на управлението на външните граници и връщането. Управителният съвет взема своето решение с мнозинство от две трети от членовете с право на глас.

Управителният съвет може, по предложение на Комисията, да отстрани изпълнителния директор по същата процедура.

3.Изпълнителният директор се подпомага от заместник-изпълнителен директор. Когато изпълнителният директор отсъства или е възпрепятстван, той се замества от заместник-изпълнителния директор.

4.Заместник-изпълнителният директор се назначава от управителния съвет въз основа на неговите качества и, доказани с документи, подходящи административни и ръководни умения, както и въз основа на съответния му професионален опит в областта на управлението на външните граници и връщането, по предложение на Комисията и след консултация с изпълнителния директор. Управителният съвет взема своето решение с мнозинство от две трети от всички членове с право на глас.

Управителният съвет може да отстрани заместник-изпълнителния директор по същата процедура.

5. Мандатът на изпълнителния директор е пет години. Преди изтичането на този срок Комисията прави оценка, при която взема предвид оценката на резултатите от работата на изпълнителния директор и бъдещите задачи и предизвикателства пред Агенцията.

6.По предложение на Комисията, в което се взема предвид оценката, посочена в параграф 5, управителният съвет може еднократно да удължи мандата на изпълнителния директор за не повече от пет години.

7.Мандатът на заместник-изпълнителния директор е пет години. Той може да бъде удължен от управителния съвет еднократно за максимален срок от пет години.

Член 69

Надзорен съвет

1.Надзорният съвет консултира изпълнителния директор:

а) относно препоръките, които изпълнителният директор следва да отправи към съответната държава членка за започване и осъществяване на съвместни операции или действия за бърза гранична намеса в съответствие с член 14, параграф 4;

б) относно решенията, които изпълнителният директор следва да вземе по отношение на държавите членки въз основа на резултата от оценката на уязвимостта, извършена от Агенцията в съответствие с член 12;

в) относно мерките, които е необходимо да бъдат взети за практическото изпълнение на решение на Комисията, свързано със ситуация, която изисква спешно действие по външните граници, включително необходимото техническо оборудване и персонал, за да бъдат постигнати целите на това решение в съответствие с член 18, параграф 3;

2.Надзорният съвет се състои от заместник-изпълнителния директор, четирима други висши служители на Агенцията, назначени от управителния съвет, и един от представителите на Комисията в управителния съвет. Надзорният съвет се председателства от заместник-изпълнителния директор.

3.Надзорният съвет се отчита пред управителния съвет.

Член 70

Консултативен форум

1.Агенцията създава консултативен форум, който да подпомага изпълнителния директор и управителния съвет по въпросите на основните права.

2.Агенцията отправя покана към Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, Агенцията на Европейския съюз за основните права, Върховния комисар на ООН за бежанците и други заинтересовани организации да участват в консултативния форум. По предложение на изпълнителния директор управителният съвет взема решение за състава и методите на работа на консултативния форум и реда и условията на предаване на информация на консултативния форум.

3.С консултативния форум се провеждат консултации относно по-нататъшното развитие и прилагане на Стратегията за основните права, кодексите на поведение и общите основни учебни програми.

4.Консултативният форум изготвя ежегоден доклад за своите дейности. Този доклад се оповестява публично.

5.Консултативният форум има достъп до цялата информация, отнасяща се до зачитането на основните права, включително чрез извършване на посещения на място във връзка със съвместни операции или действия за бърза гранична намеса при наличието на съгласие на приемащата държава членка.

Член 71

Служител по въпросите на основните права

1.Управителният съвет определя служител по въпросите на основните права, който притежава необходимата квалификация и опит в областта на основните права.

2.При изпълнение на задълженията си служителят по въпросите на основните права е независим, отчита се пряко пред управителния съвет и си сътрудничи с консултативния форум. Служителят по въпросите на основните права редовно докладва и по този начин допринася за механизма на наблюдение на основните права.

3.Със служителя по въпросите на основните права се провеждат консултации относно оперативните планове, изготвени в съответствие с членове 15 и 16 и член 32, параграф 4, като той има достъп до цялата информация, отнасяща се до зачитането на основните права, във връзка с всички дейности на Агенцията.

Член 72

Механизъм за жалби

1.В сътрудничество със служителя по въпросите на основните права Агенцията предприема необходимите мерки за създаването на механизъм за жалби в съответствие с настоящия член, за да следи и гарантира зачитането на основните права във връзка с всички дейности на Агенцията.

2.Всяко лице, което е пряко засегнато от действията на персонал, участващ в съвместна операция, пилотен проект, бърза гранична намеса, операция по връщане или действие за намеса в областта на връщането, и което счита, че в резултат на тези действия са били нарушени основните му права, или трета страна, която действа от името на това лице, може да подаде писмена жалба до Агенцията.

3.Допускат се само обосновани жалби, в които се посочват конкретни нарушения на основните права. От механизма се изключват анонимни, злонамерени, неоснователни, недобросъвестни, хипотетични или неверни жалби.

4.Служителят по въпросите на основните права отговаря за разглеждането на жалбите, получени от Агенцията, в съответствие с правото на добра администрация. За тази цел служителят по въпросите на основните права проучва допустимостта на жалбата, регистрира допустимите жалби, предава на изпълнителния директор всички регистрирани жалби, предава на изпращащата държава членка жалбите, свързани с гранични служители, и регистрира последващите действия на Агенцията или тази държава членка.

5.В случай на регистрирана жалба по отношение на служител на Агенцията, изпълнителният директор гарантира предприемането на подходящи последващи мерки, включително дисциплинарни мерки, ако е необходимо. Изпълнителният директор съобщава обратно на служителя по въпросите на основните права констатациите и последващите действия, предприети от Агенцията, във връзка с жалбата.

6.В случай на регистрирана жалба по отношение на граничен служител на приемащата държава членка или член на екипите, включително командировани членове на екипите или командировани национални експерти, изпращащата държава членка гарантира предприемането на подходящи последващи действия, включително дисциплинарни мерки, ако е необходимо, или други мерки в съответствие с националното законодателство. Съответната държава членка съобщава обратно на служителя по въпросите на основните права констатациите и последващите действия във връзка с жалбата.

7.Служителят по въпросите на основните права докладва на изпълнителния директор и на управителния съвет относно констатациите и последващите действия, предприети от Агенцията и държавите членки. във връзка с жалби.

8.В съответствие с правото на добра администрация, ако жалбата е допустима, жалбоподателите се информират, че жалбата е регистрирана, че започва извършването на оценка и че могат да очакват отговор веднага след като е налице. Ако жалбата е недопустима, жалбоподателите се информират относно причините и им се съобщават допълнителни варианти за решаване на проблема.

9.След като се консултира с консултативния форум, служителят по въпросите на основните права изготвя стандартен формуляр за жалба, в който се изисква подробна и конкретна информация относно твърдяното нарушение на основните права. Служителят по въпросите на основните права предава този формуляр на изпълнителния директор и на управителния съвет.

Агенцията гарантира, че стандартният формуляр за жалба е наличен на най-често използваните езици и че е достъпен на уебсайта на Агенцията и също така на хартиен носител при всички провеждани дейности на Агенцията. Служителят по въпросите на основните права разглежда жалбите, дори когато не е използван стандартният формуляр за жалба.

10.Всички лични данни, съдържащи се в жалбата, се третират и обработват от Агенцията и служителя по въпросите на основните права в съответствие с Регламент (ЕО) № 45/2001, а от държавите членки в съответствие с Директива 95/46/ЕО и Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета.

Счита се, че с подаването на жалбата жалбоподателят се съгласява неговите лични данни да бъдат обработени от Агенцията и служителя по въпросите на основните права по смисъла на член 5, буква г) от Регламент (ЕО) № 45/2001.

За да се защитят интересите на жалбоподателите, жалбите се обработват в условията на поверителност, освен ако жалбоподателят се откаже от своето право на поверителност. Счита се, че жалбоподателите, които се отказват от своето право на поверителност, се съгласяват служителят по въпросите на основните права или Агенцията да разкрие тяхната самоличност във връзка с предмета на жалбата.

Член 73

Езиков режим

1. Разпоредбите, предвидени в Регламент № 1 51 , се прилагат по отношение на Агенцията.

2.Без да се засягат решенията, които са приети на основание член 342 от ДФЕС, консолидираният годишен доклад за дейността и работната програма, посочени в член 61, параграф 1, букви г) и д), се изготвят на всички официални езици на Съюза.

3.Преводаческите услуги, необходими за функционирането на Агенцията, се предоставят от Центъра за преводи за органите на Европейския съюз.

Член 74

Прозрачност и комуникация

1.Агенцията действа съгласно Регламент (ЕО) № 1049/2001 при разглеждане на молби за достъп до документите, с които тя разполага.

2.Агенцията може по собствена инициатива да информира по теми в сферата на своята дейност. Тя оповестява публично консолидирания годишен доклад за дейността, посочен в член 61, параграф 1, буква г), и по-специално гарантира, че обществеността и всяка заинтересована страна получават бързо обективна, надеждна и лесно разбираема информация по отношение на нейната дейност.

3.Управителният съвет определя реда и начина за прилагане на параграфи 1 и 2.

4.Всяко физическо или юридическо лице има право да се обърне писмено към Агенцията на всеки от официалните езици на Съюза. Това лице има право да получи отговор на същия език.

5.Решенията, които са приети от Агенцията съгласно член 8 от Регламент (ЕО) № 1049/2001, могат да дадат повод за подаване на жалба до омбудсмана или на иск до Съда на Европейския съюз при условията, предвидени съответно в член 228 и член 263 от ДФЕС.

Раздел 5

Финансови изисквания

Член 75

Бюджет

1. Приходите на Агенцията, без да се засягат други видове приходи, включват:

а) субсидия от Съюза, вписана в общия бюджет на Европейския съюз (раздел „Комисия“);

б) вноски от държавите, които са асоциирани към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген, установени в съответните договорености, в които се посочват финансовите вноски;

в) финансиране от Съюза под формата на споразумения за делегиране или ad hoc безвъзмездни средства в съответствие с нейните финансови правила, посочени в член 78, и с разпоредбите на съответните инструменти за подкрепа на политиките на Съюза;

г) такси, които се събират за предоставени услуги;

д) доброволни вноски от държавите членки.

2. Разходите на Агенцията включват разходите за персонала, административните, инфраструктурните и оперативните разходи.

3. Изпълнителният директор изготвя проект на разчет на приходите и разходите на Агенцията за следващата финансова година, включващ щатното разписание, и го предава на управителния съвет.

4. Приходите и разходите са балансирани.

5. Въз основа на изготвения от изпълнителния директор проект на разчет на приходите и разходите, управителният съвет приема предварителен проект на разчет на приходите и разходите на Агенцията, включващ предварителното щатно разписание, и ги предава на Комисията до 31 януари.

6. Управителният съвет изпраща окончателния проект на разчет на приходите и разходите на Агенцията, включващ проекта на щатно разписание, и съпътстващата го предварителна работна програма на Комисията до 31 март.

7.Разчетът се предава от Комисията на Европейския парламент и на Съвета (наричани по-долу „бюджетен орган“) заедно с предварителния проект на бюджет на Европейския съюз.

8.Въз основа на разчета Комисията вписва в проекта на общ бюджет на Европейския съюз прогнозите, които счита за необходими за щатното разписание и размера на субсидията за сметка на общия бюджет, който Комисията представя пред бюджетния орган в съответствие с членове 313 и 314 от ДФЕС.

9.Бюджетният орган разрешава бюджетните кредити за субсидията на Агенцията.

Бюджетният орган приема щатното разписание на Агенцията.

10.Управителният съвет приема бюджета на Агенцията. Бюджетът става окончателен след окончателното приемане на общия бюджет на Европейския съюз. При необходимост в него се извършват съответните корекции.

11.Всички изменения на бюджета, включително на щатното разписание, се извършват по същата процедура.

12.За всички строителни проекти, които биха могли да имат значително отражение върху бюджета на Агенцията, се прилагат разпоредбите на Делегиран регламент (ЕС) № 1271/2013 на Комисията 52 .

13.С оглед финансиране на разполагането на действия за бърза гранична намеса и намеса в областта на връщането, приетият от управителният съвет бюджет на Агенцията включва финансов оперативен резерв в размер на поне 4 % от средствата, предвидени за оперативните дейности. Резервът следва да се поддържа през цялата година.

Член 76

Изпълнение и контрол върху бюджета

1.Изпълнителният директор изпълнява бюджета на Агенцията.

2.Счетоводителят на Агенцията съобщава на счетоводителя на Комисията и на Сметната палата междинните счетоводни отчети за текущата финансова година (година N) до 1 март на следващата финансова година (година N + 1). Счетоводителят на Комисията консолидира междинните финансови отчети на институциите и децентрализираните органи в съответствие с член 147 от Регламент (ЕО, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета 53 .

3.Агенцията изпраща доклад за бюджетното и финансовото управление за година N на Европейския парламент, на Съвета и на Сметната палата до 31 март на година N + 1.

4. Счетоводителят на Комисията предава на Сметната палата междинните счетоводни отчети на Агенцията за година N, консолидирани със счетоводните отчети на Комисията, до 31 март на година N + 1.

5.След като получи забележките на Сметната палата по междинните отчети на Агенцията за година N съгласно член 148 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012, изпълнителният директор изготвя окончателните отчети на Агенцията на своя отговорност и ги изпраща на управителния съвет за становище.

6.Управителният съвет дава становище относно окончателните отчети на Агенцията за година N.

7.До 1 юли на година N + 1 изпълнителният директор изпраща на Комисията, на Сметната палата, на Европейския парламент и на Съвета окончателните отчети заедно със становището на управителния съвет.

8.Окончателните отчети за година N се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз до 15 ноември на година N + 1.

9.Изпълнителният директор изпраща на Сметната палата отговор на нейните забележки най-късно до 30 септември на година N + 1. Той изпраща този отговор и на управителния съвет.

10.Изпълнителният директор предоставя на Европейския парламент, по негово искане, всяка информация, необходима за гладкото прилагане на процедурата по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за година N, в съответствие с член 165, параграф 3 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012.

11.По препоръка на Съвета, който взема решение с квалифицирано мнозинство, до 15 май на година N + 2 Европейският парламент освобождава изпълнителния директор на Агенцията от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за година N.

Член 77

Борба с измамите

1.За целите на борбата с измамите, корупцията и другите незаконни дейности се прилагат без ограничение разпоредбите на Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013. Агенцията се присъединява към Междуинституционалното споразумение от 25 май 1999 г. относно вътрешните разследвания, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и незабавно приема съответните разпоредби, приложими към всички служители на Агенцията, като използва образеца, съдържащ се в приложението към това споразумение.

2.Сметната палата има правомощия за извършване на одити по документи и на място на всички бенефициери на безвъзмездни средства, изпълнители и подизпълнители, които са получили средства на Съюза от Агенцията.

3.OLAF може да извършва разследвания, включително проверки на място и инспекции, за да установи дали е извършена измама, корупция или друга незаконна дейност, засягаща финансовите интереси на Съюза, във връзка с безвъзмездни средства или договор, финансирани от Агенцията, в съответствие с разпоредбите и процедурите, предвидени в Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 54 и Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 55 .

4.Без да се засягат параграфи 1, 2 и 3, споразуменията за сътрудничество с трети държави и международни организации, договорите, споразуменията и решенията на Агенцията за отпускане на безвъзмездни средства съдържат разпоредби, с които Сметната палата и OLAF изрично се упълномощават да провеждат такива одити и разследвания съгласно съответните техни компетенции.

Член 78

Финансови разпоредби

Приложимите за Агенцията финансови правила се приемат от управителния съвет след консултации с Комисията. Те не могат да се отклоняват от Делегиран регламент (ЕС) № 1271/2013 освен ако специфичните изисквания за функционирането на Агенцията го налагат и ако Комисията е дала предварителното си съгласие.

ГЛАВА ІV

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 79

Процедура на комитет

1.Комисията се подпомага от комитета, създаден с член 33a от Регламент (ЕО) № 562/2006. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.При позоваване на този параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

3.Когато становището на комитета трябва да бъде получено чрез писмена процедура, тази процедура се прекратява без резултат, ако в рамките на определения срок за даване на становището председателят на комитета вземе такова решение или мнозинство от две трети от членовете на комитета отправи такова искане.

4.Когато комитетът не даде становище, Комисията не приема проекта на акт за изпълнение и се прилага член 5, параграф 4, трета алинея от Регламент (ЕС) № 182/2011.

5.При позоваване на този параграф се прилага член 8 от Регламент (ЕС) № 182/2011 във връзка с член 5 от него.

Член 80

Оценка

1.Най-късно до три години от датата на влизане в сила на настоящия регламент и на всеки три години след това Комисията извършва оценка, за да оцени по-специално въздействието, ефективността и ефикасността на работата на Агенцията и работните ѝ практики във връзка с нейните цели, правомощия и задачи. В хода на оценката по-специално се разглеждат евентуалната необходимост от изменение на правомощията на Агенцията и финансовите последици от такова изменение.

Оценката съдържа специален анализ на начина, по който при прилагането на настоящия регламент се спазва Хартата на основните права.

2.Комисията изпраща доклада за оценката заедно със своите заключения по него до Европейския парламент, Съвета и управителния съвет. Докладът за оценката и заключенията по него се оповестяват публично.

3.При извършването на всяка втора оценка Комисията прави оценка на постигнатите от Агенцията резултати, като взема предвид нейните цели, правомощия и задачи.

Член 81

Отмянa

1.Регламент (ЕО) № 2007/2004 на Съвета, Регламент (ЕО) № 863/2007 и Решение 2005/267/ЕО на Съвета 56 се отменят.

2.Позоваванията на отменените регламенти се считат за позовавания на настоящия регламент в съответствие с приложението.

Член 82

Влизане в сила и прилагане

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 19, параграф 5 и членове 28, 29, 30 и 31 се прилагат след третия месец от влизането в сила на настоящия регламент.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите членки в съответствие с Договорите.

Съставено в Страсбург на […] година.

За Европейския парламент    За Съвета

Председател    Председател

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА — „АГЕНЦИИ“

1.    РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

   1.1.    Наименование на предложението/инициативата

   1.2.    Съответни области на политиката в структурата на УД/БД

   1.3.    Естество на предложението/инициативата

   1.4.    Цели

   1.5.    Мотиви за предложението/инициативата

   1.6.    Срок на действие и финансово отражение

   1.7.    Планирани методи на управление

2.    МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

   2.1.    Правила за мониторинг и докладване

   2.2.    Система за управление и контрол

   2.3.    Мерки за предотвратяване на измами и нередности

3.    ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

   3.1.    Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове

   3.2.    Очаквано отражение върху разходите 

   3.2.1.    Обобщение на очакваното отражение върху разходите

   3.2.2.    Очаквано отражение върху бюджетните кредити на Европейската агенция за гранична и брегова охрана

   3.2.3.    Очаквано отражение върху човешките ресурси на Европейската агенция за гранична и брегова охрана

   3.2.4.    Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка

   3.2.5.    Участие на трети страни във финансирането

   3.3.    Очаквано отражение върху приходите

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА

1.РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

1.1.Наименование на предложението/инициативата

1.2.Съответни области на политиката в структурата на УД/БД 57  

1.3.Естество на предложението/инициативата

◻ Предложението/инициативата е във връзка с нова дейност

◻ Предложението/инициативата е във връзка с нова дейност след пилотен проект/подготвителна дейност 58  

X Предложението/инициативата е във връзка с продължаване на съществуваща дейност 

◻ Предложението/инициативата е във връзка с дейност, пренасочена към нова дейност 

1.4.Цели

1.4.1.Многогодишни стратегически цели на Комисията, за чието изпълнение е предназначено предложението/инициативата

1.4.2.Конкретни цели и съответни дейности във връзка с УД/БД

1.4.3.Очаквани резултати и отражение

Да се посочи въздействието, което предложението/инициативата следва да окаже по отношение на бенефициерите/целевите групи.

1.4.4.Показатели за резултатите и за отражението

Да се посочат показателите, които позволяват да се следи изпълнението на предложението/инициативата.

1.5.Мотиви за предложението/инициативата

1.5.1.Нужди, които трябва да бъдат задоволени в краткосрочен или дългосрочен план

1.5.2.Добавена стойност от намесата на ЕС

1.5.3.    Изводи от подобен опит в миналото

1.5.4.Съвместимост и евентуална синергия с други подходящи инструменти

1.6.Срок на действие и финансово отражение

◻ Предложение/инициатива с ограничен срок на действие 

–◻    Предложение/инициатива в сила от [ДД/ММ]ГГГГ до [ДД/ММ]ГГГГ

–◻    Финансово отражение от ГГГГ до ГГГГ.

☑ Предложение/инициатива с неограничен срок на действие

–Осъществяване с период на започване на дейност от 2017 г.,

–последван от функциониране с пълен капацитет.

1.7.Планирани методи на управление

◻ Пряко централизирано управление от Комисията чрез:

–◻    изпълнителни агенции

◻ Споделено управление с държавите членки

☑ Непряко управление чрез възлагане на задачи по изпълнението на бюджета на:

◻ международни организации и техните агенции (да се уточни);

◻ ЕИБ и Европейския инвестиционен фонд;

☑ органите, посочени в членове 208 и 209;

◻ публичноправни органи;

◻ частноправни органи със задължение за обществена услуга, доколкото предоставят подходящи финансови гаранции;

◻ органи, уредени в частното право на държава членка, на които е възложено осъществяването на публично-частно партньорство и които предоставят подходящи финансови гаранции;

◻ лица, на които е възложено изпълнението на специфични дейности в областта на ОВППС съгласно дял V от ДЕС и които са посочени в съответния основен акт.

Бележки

2.МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

2.1.Правила за мониторинг и докладване

Да се посочат честотата и условията.

2.2.Система за управление и контрол

2.2.1.    Установени рискове

2.2.2.    Предвидени методи на контрол

2.3.Мерки за предотвратяване на измами и нередности

Да се посочат съществуващите или планираните мерки за превенция и защита.

3.ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

3.1.Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове

Съществуващи бюджетни редове

По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.

*Frontex получава вноски от държавите, асоциирани към Шенгенското споразумение (Норвегия, Исландия, Швейцария и Лихтенщайн)

Поискани нови бюджетни редове

Не е необходимо да се иска нов бюджетен ред, но бюджетен ред 18 03 02 следва да се преименува по съответния начин

По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.

3.2.Очаквано отражение върху разходите

3.2.1.    Обобщение на очакваното отражение върху разходите

млн. евро (до третия знак след десетичната запетая)

млн. евро (до третия знак след десетичната запетая)

млн. евро (до третия знак след десетичната запетая)

3.2.2.    Очаквано отражение върху бюджетните кредити на Европейската агенция за гранична и брегова охрана

◻    Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи

☑    Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи 64 , съгласно обяснението по-долу:

Бюджетни кредити за поети задължения в млн. евро (до третия знак след десетичната запетая)

3.2.3.Очаквано отражение върху човешките ресурси на Европейската агенция за гранична и брегова охрана

3.2.3.1.Обобщение

–◻    Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за административни разходи

–☑    Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за административни разходи съгласно обяснението по-долу:

Предложението отговаря на реформата за намаляване на персонала с 5 % (2013—2017 г.), като постепенно намалява персонала на Агенцията с 1 % за щатното разписание за 2017 г. (подобен процент на намаление бе приложен и за 2013—2016 г.).

През 2015 г. щатното разписание на Агенцията за 2016 г. беше подсилено с допълнителни 76 длъжности, за да може Агенцията да реагира на миграционната криза по най-ефективния начин. При все това, за да може да изпълнява новите си задачи, предвидени в регламента, до 2020 г. тя ще се нуждае от 329 допълнителни длъжности в щатното разписание и 273 души външен персонал. По-специално трябва да се разкрият следните допълнителни длъжности:

•    117 срочно наети служители (107 AD, 10 AST) за обслужване на Службата за връщане и за управление на увеличения брой дейности по връщане, извършвани от Агенцията, включително достатъчен брой координиращи служители за операции по връщане и необходимия персонал, който да отговаря за наемането на самолети;

•    29 срочно наети служители (27 AD, 2 AST), за да се осигури необходимият брой координиращи служители за съвместни операции, действия за бърза намеса и горещи точки по границите;

•    29 срочно наети служители (27 AD, 2 AST), за да се създаде център за мониторинг и за анализ на риска и да се повиши капацитетът на Агенцията да извършва „оценки на уязвимостта“ и да предприема необходимите последващи действия;

•    6 срочно наети служители (3 AD, 3 AST), за да се подпомогнат дейностите на служителя по въпросите на основните права предвид неговата нараснала работна натовареност във връзка с мониторинга в областта на връщането и въвеждането на новия механизъм за жалби;

•    7 срочно наети служители (4 AD и 3 AST), за да може Агенцията да участва активно в управлението на научни изследвания и иновации, които са от значение за контрола на външните граници, включително използването на съвременни технологии за наблюдение като дистанционно управляеми летателни системи;

•    46 срочно наети служители (41 AD, 5 AST), за да се гарантира непрекъсната дейност на ситуационния център на Агенцията, който осигурява мониторинг и докладване в реално време относно миграционните потоци, включително в почивни дни и по време на празници;

•    10 срочно наети служители (9 AD, 1 AST), за да може Агенцията да разположи служители за връзка в съответни трети държави и допълнително да задълбочи сътрудничеството с третите държави от най-голямо значение;

•    30 срочно наети служители (30 AD), за да може Агенцията да разположи служители за връзка в държавите членки;

•    33 срочно наети служители (31 AD, 2 AST), за да може Агенцията да изпълнява новите си задачи, свързани с нейната роля във функциите за брегова охрана, да координира многоцелеви мисии и да предоставя информационни услуги и обучение;

•    10 срочно наети служители (5 AD, 5 AST), за да може Агенцията ефективно да управлява съществуващите резерви (европейски екипи за гранична охрана, фонда от техническо оборудване), както и да създава нови такива (3 резерва, свързани с дейности в областта на връщането);

•    6 срочно наети служители (3 AD, 3 AST), за да се подпомогне придобиването и наемането на собствено оборудване на Агенцията и да се гарантира поддръжката на собственото оборудване на Агенцията;

•    6 срочно наети служители (3 AD, 3 AST), за да се повиши административният капацитет на Агенцията да управлява увеличения бюджет и да изпълнява новите задачи в съответствие с доброто финансово управление.

Предлага се допълнителните длъжности да се разкриват постепенно, така че общият брой на длъжностите да стане 550 през 2020 г.

Предложението отговаря на реформата за намаляване на персонала с 5 % (2013—2017 г.), като постепенно намалява длъжностите в Агенцията с 1 % за щатното разписание за 2017 г. (подобен процент на намаление бе приложен и за 2013—2016 г.).

През 2015 г. щатното разписание на Агенцията за 2016 г. беше подсилено с допълнителни 76 длъжности, за да може Агенцията да реагира на миграционната криза по най-ефективния начин. При все това, за да може Агенцията да изпълнява новите си задачи, предвидени в регламента, в нейното щатното разписание ще трябва да бъдат разкрити 329 допълнителни длъжности до 2020 г. (длъжности на срочно наети служители). По-специално трябва да се разкрият следните допълнителни длъжности:

•    117 срочно наети служители (107 AD, 10 AST) за обслужване на Службата за връщане и за управление на увеличения брой дейности по връщане, извършвани от Агенцията, включително достатъчен брой координиращи служители за операции по връщане и необходимия персонал, който да отговаря за наемането на самолети;

•    29 срочно наети служители (27 AD, 2 AST), за да се осигури необходимият брой координиращи служители за съвместни операции, действия за бърза намеса и горещи точки по границите;

•    29 срочно наети служители (27 AD, 2 AST), за да се създаде център за мониторинг и за анализ на риска и да се повиши капацитетът на Агенцията да извършва оценки на уязвимостта и да предприема необходимите последващи действия;

•    6 срочно наети служители (3 AD, 3 AST), за да се подпомогнат дейностите на служителя по въпросите на основните права предвид неговата нараснала работна натовареност във връзка с мониторинга в областта на връщането и въвеждането на новия механизъм за подаване на жалби;

•    7 срочно наети служители (4 AD и 3 AST), за да може Агенцията да участва активно в управлението на научни изследвания и иновации, които са от значение за контрола на външните граници, включително използването на съвременни технологии за наблюдение като дистанционно управляеми летателни системи;

•    46 срочно наети служители (41 AD, 5 AST), за да се гарантира непрекъсната дейност на ситуационния център на Агенцията, който осигурява мониторинг и докладване в реално време относно миграционните потоци, включително в почивни дни и по време на празници;

•    10 срочно наети служители (9 AD, 1 AST), за да може Агенцията да разположи служители за връзка в съответни трети държави и допълнително да задълбочи сътрудничеството с третите държави от най-голямо значение;

•    30 срочно наети служители (30 AD), за да може Агенцията да разположи служители за връзка в държавите членки;

•    33 срочно наети служители (31 AD, 2 AST), за да може Агенцията да изпълнява новите си задачи, свързани с нейната роля във функциите за брегова охрана, да координира многоцелеви мисии и да предоставя информационни услуги и обучение;

•    10 срочно наети служители (5 AD, 5 AST), за да може Агенцията ефективно да управлява съществуващите резерви (европейски екипи за гранична охрана, фонда от техническо оборудване), както и да създава нови такива (3 резерва, свързани с дейности в областта на връщането);

•    6 срочно наети служители (3 AD, 3 AST), за да се подпомогне придобиването и наемането на собствено оборудване на Агенцията и да се гарантира поддръжката на собственото оборудване на Агенцията;

•    6 срочно наети служители (1 AD, 5 AST), за да се повиши административният капацитет на Агенцията да управлява увеличения бюджет и да изпълнява новите задачи в съответствие с доброто финансово управление.

Предлага се допълнителните длъжности да се разкриват постепенно, така че общият брой на длъжностите на срочно наетите служители да стане 550 през 2020 г.

В допълнение към това, за да изпълнява новите си задачи, предвидени в регламента, Агенцията ще се нуждае от допълнителни 273 длъжности за външен персонал (договорно наети лица и командировани национални експерти), които постепенно ще бъдат разкрити до 2020 г., така че общият брой на външния персонал да стане 450 през 2020 г.

По този начин Агенцията следва да достигне персонал от 1000 души от всички категории (срочно наети служители, договорно наети лица и командировани национални експерти) до 2020 г.

3.2.3.2.    Очаквани нужди от човешки ресурси за ръководната ГД

–◻    Предложението/инициативата не налага използване на човешки ресурси.

–☑    Предложението/инициативата налага използване на човешки ресурси съгласно обяснението по-долу:

Оценката се посочва в цели стойности (или най-много до един знак след десетичната запетая)

XX е съответната област на политиката или бюджетен дял.

Нуждите от човешки ресурси ще бъдат покрити от персонала на ГД, на който вече е възложено управлението на дейността и/или който е преразпределен в рамките на ГД, при необходимост заедно с всички допълнително отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид бюджетните ограничения.

Описание на задачите, които трябва да се изпълнят:

Описание на изчислението на разходите за еквивалента на пълно работно време (ЕПРВ) следва да бъде включено в раздел 3 от приложение V.

3.2.4.    Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка

–☑ Предложението/инициативата е съвместимо(а) с настоящата многогодишна финансова рамка, но може да включва използването на специални инструменти, определени в Регламента за МФР.

–◻ Предложението/инициативата налага препрограмиране на съответната функция от многогодишната финансова рамка.

–◻    Предложението/инициативата налага да се използва Инструментът за гъвкавост или да се преразгледа многогодишната финансова рамка 68 .

3.2.5.    Участие на трети страни във финансирането

–Предложението/инициативата предвижда съфинансиране съгласно следните прогнози:

млн. евро (до третия знак след десетичната запетая)

3.3.Очаквано отражение върху приходите

–☑    Предложението/инициативата няма финансово отражение върху приходите.

–◻    Предложението/инициативата има следното финансово отражение:

–◻    върху собствените ресурси

–◻    върху разните приходи

млн. евро (до третия знак след десетичната запетая)

За разните „целеви“ приходи да се посочат съответните разходни бюджетни редове.

Да се посочи методът за изчисляване на отражението върху приходите.

(1) COM(2015) 610 final.

(2) Заседание на Европейския съвет, заключения от 15 октомври 2015 г.

(3) Регламент (ЕО) № 863/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за установяване на механизъм за създаване на екипи за бърза гранична намеса и за изменение на Регламент (ЕО) № 2007/2004 на Съвета по отношение на този механизъм, и за регулиране на задълженията и правомощията на гост-служителите (ОВ L 199, 31.7.2007 г., стр. 30).

(4) Регламент (ЕС) № 1168/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 2007/2004 на Съвета за създаване на Европейска агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите — членки на Европейския съюз (ОВ L 304, 22.11.2011 г., стp. 1).

(5) Регламент (ЕС) № 1052/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 г. за създаване на Европейската система за наблюдение на границите (Eurosur) (ОВ L 295, 6.11.2013 г., стр. 11).

(6) Регламент (ЕС) № 656/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за установяване на правила за наблюдението на външните морски граници в контекста на оперативното сътрудничество, координирано от Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите — членки на Европейския съюз (ОВ L 189, 27.6.2014 г., стр. 93).

(7) Регламент (ЕС) № 1053/2013 на Съвета от 7 октомври 2013 г. за създаването на механизъм за оценка и наблюдение с цел проверка на прилагането на достиженията на правото от Шенген и за отмяна на решението на изпълнителния комитет от 16 септември 1998 г. за оценка и прилагане на Споразумението от Шенген (ОВ L 295, 6.11.2013 г., стр. 27).

(8) Заседание на Съвета по правосъдие и вътрешни работи, заключения от 8 и 9 октомври 2015 г.

(9) Заседание на Европейския съвет, заключения от 15 октомври 2015 г.

(10) ОВ C, , стр. .

(11) ОВ C, , стр. .

(12) Заседание на Европейския съвет, заключения от 25 и 26 юни 2015 г.

(13) Неофициална среща на държавните и правителствените ръководители от ЕС относно миграцията, Декларация от 23 септември 2015 г.

(14) Регламент (ЕО) № 2007/2004 на Съвета от 26 октомври 2004 г. за създаване на Европейска агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите членки на Европейския съюз (ОВ L 349, 25.11.2004 г., стр. 1).

(15) Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети държави (ОВ L 348, 24.12.2008 г., стр. 98).

(16) Регламент (ЕО) № 768/2005 на Съвета от 26 април 2005 г. за създаване на Агенция на Общността за контрол на рибарството и за изменение на Регламент (ЕИО) № 2847/93 за установяването на система за контрол, приложима към общата политика в областта на рибарството (ОВ L 128, 21.5.2005 г., стр. 1).

(17) Регламент (ЕО) № 1406/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2002 г. за създаване на Европейска агенция за морска безопасност (ОВ L 208, 5.8.2002 г., стр. 1).

(18) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(19) Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (Евратом) № 1074/1999 на Съвета (ОВ L 248, 18.9.2013 г., стр. 1).

(20) ОВ L 136, 31.5.1999 г., стр. 15.

(21) Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Eвропейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (OВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43).

(22) Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1).

(23) Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31).

(24) Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г. относно защитата на личните данни, обработвани в рамките на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси (ОВ L 350, 30.12.2008 г., стр. 60).

(25) ОВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 36.

(26) Решение на Съвета от 17 май 1999 г. относно определени условия по прилагането на Споразумението между Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия за асоцииране на тези две държави при изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (ОВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 31).

(27) ОВ L 188 от 20.7.2007 г., стр. 19.

(28) ОВ L 53, 27.2.2008 г., стр. 52.

(29) Решение 2008/146/ЕО на Съвета от 28 януари 2008 г. за сключване от името на Европейската общност на Споразумение между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария за асоцииране на Конфедерация Швейцария към въвеждането, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (ОВ L 53, 27.2.2008 г., стр. 1).

(30) ОВ L 160, 18.6.2011 г., стр. 21.

(31) Решение 2011/350/ЕС на Съвета от 7 март 2011 г. за сключване от името на Европейския съюз на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген, по отношение на премахването на проверките по вътрешните граници и движението на хора (ОВ L 160, 18.6.2011 г., стр. 19).

(32) ОВ L 243 от 16.9.2010 г., стр. 4.

(33) ОВ L 131, 1.6.2000 г., стр. 43.

(34) ОВ L 64, 7.3.2002 г., стр. 20.

(35) ОВ C […].

(36) Регламент (ЕО) № 863/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за установяване на механизъм за създаване на екипи за бърза гранична намеса и за изменение на Регламент (ЕО) № 2007/2004 на Съвета по отношение на този механизъм, и за регулиране на задълженията и правомощията на гост-служителите (ОВ L 199, 31.7.2007 г., стр. 30).

(37) Решение 2005/267/ЕО на Съвета от 16 март 2005 г. за създаване на информационна и координационна мрежа с повишено ниво на сигурност, свързана към Интернет, на отделните служби на държавите членки, отговарящи за управление на миграционните потоци (ОВ L 83, 1.4.2005 г., стр. 48);

(38) Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (ОВ L 105, 13.4.2006 г., стр. 1).

(39) Регламент (ЕС) № 1052/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 г. за създаване на Европейската система за наблюдение на границите (Eurosur) (ОВ L 295, 6.11.2013 г., стр. 11).

(40) Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1).

(41) 2008/381/ЕО: Решение на Съвета от 14 май 2008 г. за създаване на Европейска мрежа за миграцията (ОВ L 131, 21.5.2008 г., стр. 7).

(42) Регламент (ЕС) № 656/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за установяване на правила за наблюдението на външните морски граници в контекста на оперативното сътрудничество, координирано от Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите—членки на Европейския съюз (ОВ L 189, 27.6.2014 г., стр. 93).

(43) ОВ L 131, 21.5.2008 г., стр. 7.

(44) ОВ L 348, 21.12.2008 г., стр. 98.

(45) Регламент (ЕС) № 515/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за създаване на инструмента за финансово подпомагане за външните граници и визите като част от фонд „Вътрешна сигурност“ и за отмяна на Решение № 574/2007/ЕО (ОВ L 150, 20.5.2014 г., стр. 143).

(46) Решение 2001/264/ЕО на Съвета от 19 март 2001 г. за приемане на разпоредбите относно сигурността на Съвета (ОВ L 101, 11.4.2001 г., стр. 1).

(47) Решение (ЕС, Евратом) 2015/444 на Комисията от 13 март 2015 г. относно правилата за сигурност за защита на класифицираната информация на EC (ОВ L 72, 17.3.2015 г., стр. 53).

(48) Решение (ЕС, Евратом) 2015/444 на Комисията от 13 март 2015 г. относно правилата за сигурност за защита на класифицираната информация на ЕС (ОВ L 72, 17.3.2015 г., стр. 53).

(49) Регламент (ЕО) № 377/2004 на Съвета от 19 февруари 2004 г. за създаване на мрежа от служители за връзка по въпросите на имиграцията (ОВ L 64, 2.3.2004 г., стр. 1).

(50) Регламент (ЕО, Евратом) № 2343/2002 на Комисията от 23 декември 2002 г. относно рамковия Финансов регламент за органите, посочени в член 185 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (ОВ L 357, 31.12.2002 г., стр. 72).

(51) Регламент № 1 за определяне на езиковия режим на Европейската икономическа общност от 15 април 1958 г. (ОВ 17, 6.10.1958 г., стр. 385, специално английско издание: поредица I том 1952—1958 стр. 59).

(52) Делегиран регламент (ЕС) № 1271/2013 на Комисията от 30 септември 2013 г. относно рамковия Финансов регламент за органите, посочени в член 208 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 328, 7.12.2013 г., стр. 42).

(53) Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (ОВ L 298, 26.10.2012 г.).

(54) ОВ L 136, 31.5.1999 г., стр. 1.

(55) Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 г. относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности (OB L 292, 15.11.1996 г., стр. 2).

(56) Решение 2005/267/ЕО на Съвета от 16 март 2005 г. за създаване на информационна и координационна мрежа с повишено ниво на сигурност, свързана към Интернет, на отделните служби на държавите членки, отговарящи за управление на миграционните потоци (ОВ L 83, 1.4.2005 г., стр. 48).

(57) УД — управление по дейности; БД — бюджетиране по дейности.

(58) Съгласно член 54, параграф 2, буква а) или б) от Финансовия регламент.

(59) С цел засилване на ролята на новите правомощия на Агенцията и по-добро представяне на финансовото отражение на новите задачи, целта „Подкрепа при връщане“ е представена като отделна конкретна цел № 3. Задачите, свързани с целите „Управление на обединени ресурси“ и „Научноизследователска и развойна дейност“, бяха обединени в конкретна цел № 6, „Eurosur“ и „Картина на състоянието“ бяха обединени в конкретна цел № 7, а „Външни отношения и връзки с обществеността“ и „Основни права“ са представени заедно в конкретна цел № 8.

(60) Многогод. = многогодишни бюджетни кредити / едногод. = едногодишни бюджетни кредити.

(61) ЕАСТ: Европейска асоциация за свободна търговия.

(62) Държави кандидатки и ако е приложимо, държави потенциални кандидатки от Западните Балкани.

(63) Година N е годината, през която започва да се осъществява предложението/инициативата.

(64) Макар че образецът е свързан с бюджетни кредити за оперативни разходи, за да може да се представи по цялостен начин въздействието от оперативните дейности, при агенциите изглежда по-подходящо да се вземат предвид бюджетните кредити за оперативни разходи (Дял 3), но и съответните бюджетни кредити за административни разходи (Дял 1 и 2), разпределени пропорционално между отделните конкретни цели в съответствие с планирането на УД/БД. Сумите включват субсидията от ЕС и вноските от държавите, асоциирани към Шенген.

(65) ДНП = договорно нает персонал; МП = местен персонал; КНЕ = командирован национален експерт; ПНА = персонал, нает чрез агенции за временна заетост; МЕД = младши експерт в делегация.

(66) Подтаван за външния персонал, покрит с бюджетните кредити за оперативни разходи (предишни редове BA).

(67) Основно за структурните фондове, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейския фонд за рибарство (ЕФР).

(68) Вж. членове 11 и 17 от Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 на Съвета за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020.

(69) Вноската от държавите, асоциирани към Шенген, се изчислява всяка година от Frontex, като се вземат предвид размерът на субсидията от ЕС и процентът на БВП за съответните държави. Тя отговаря на приблизително 6 % от целия бюджет на Агенцията. Вноската се предоставя на Агенцията.

(70) Що се отнася до традиционните собствени ресурси (мита, налози върху захарта), посочените суми трябва да бъдат нетни, т.е. брутни суми, от които са приспаднати 25 % за разходи по събирането.