52015PC0137

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.           КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители (УОЗ)[1] бе приета през май 2001 г. в рамките на Програмата на ООН за околната среда (UNEP). Европейският съюз и неговите държави членки[2] са Страни по Конвенцията[3], чиито разпоредби са въведени в законодателството на ЕС с Регламент (EО) № 850/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно устойчивите органични замърсители и за изменение на Директива 79/117/ЕИО[4] („Регламент за УОЗ“).

Главната цел на Стокхолмската конвенция е опазването на здравето на хората и околната среда от устойчиви органични замърсители. Специално е изтъкнат подходът на предпазливост, залегнал в принцип 15 от Декларацията от Рио де Жанейро по околната среда и развитието от 1992 г. Този принцип е приложен в член 8 от Конвенцията, в който са определени правилата за включване на допълнителни химични вещества и препарати в приложенията към нея.

На седмата Конференция на Страните (COP7), която предстои да се проведе през май 2015 г., следва да се вземат три решения, съответно за добавяне на полихлорираните нафталени (PCN) и хексахлоробутадиена (HCBD) в приложения А (елиминиране) и В (непреднамерено производство) и на пентахлорофенола (PCP) към приложение А. И трите вещества бяха предложени от ЕС през 2011 г. Също така, следва да бъде оценена от COP7 продължаващата потребност от специфични изключения и допустими употреби за перфлуорооктансулфоновата киселина и нейните производни.

Що се отнася до трите нови вещества, в ЕС тяхното производство, пускане на пазара, употреба и непреднамерени емисии вече са значително намалени, но не би могло да се изключи, че в други страни те все още се произвеждат, пускат на пазара, употребяват или съответно че непреднамерено се изпускат в значителни количества. Като се има предвид възможното разпространение на големи разстояния в околната среда на тези химични вещества, взетите мерки на национално или европейско равнище не са достатъчни за спазване на високо ниво на защита на околната среда и човешкото здраве и поради това са необходими действия на по-широко международно равнище.

Препоръки на Комитета за преглед на устойчивите органични замърсители (КПУОЗ)

На своето девето заседание Комитетът за преглед на устойчивите органични замърсители (КПУОЗ) прие оценката на управлението на риска за веществото хексахлоробутадиен (HCBD). В оценката на управлението на риска са направени, inter alia, следните заключения:

– Няма данни HCBD понастоящем да се произвежда или употребява преднамерено, следователно важно е да се предотврати неговото повторно въвеждане в употреба и да се управляват рисковете, свързани с неговото непреднамерено изпускане.

– HCBD се генерира като непреднамерен страничен продукт от промишлени производствени процеси (по-специално при производството на други хлорирани въглеводороди и при производството на магнезий). В държавите, които са Страни по Стокхолмската конвенция са известни и вече се прилагат мерки за свеждане до минимум на съответните изпускания при производствени процеси.

– HCBD се генерира непреднамерено при горенето и при други топлинни и промишлени процеси. Мерките за намаляване на непреднамерените изпускания на устойчиви органични замърсители от такива процеси ще доведат до по-нататъшно намаление на изпусканията на HCBD. Мониторингът на HCBD може да доведе до допълнителни разходи.

Неизвестни по размер изпускания на HCBD има от бивши обекти за обезвреждане на отпадъци. Съществуват възможни контролни мерки за свеждане до минимум на такива изпускания. На своето 9-то заседание през октомври 2013 г. КПУОЗ препоръча веществото HCBD да бъде включено в списъците в приложение A и приложение В към Конвенцията, без съответно изключение.

По отношение на полихлорираните нафталени (PCN), в оценката на управлението на риска са направени, inter alia, следните заключения:

– Няма данни PCN понастоящем да се произвеждат или употребяват преднамерено, но е важно да бъдат ограничени някои възможно запазили се употреби и да се предотврати повторно въвеждане в употреба на PCN.

– Непреднамерено генериране на PCN има при високотемпературни промишлени процеси (по-специално при изгаряне на отпадъци, но също и при други процеси, за които се знае, че са свързани с образуване на полихлорирани дибензо-p-диоксини/полихлорирани дибензофурани (PCDD/PCDF)). Мерките за намаляване на изпусканията на PCDD/PCDF ще доведат и до намаляване на изпусканията на PCN. Мониторингът на PCN може да доведе до допълнителни разходи. 

– Неизвестни по размер изпускания на PCN има от обекти за обезвреждане на отпадъци и от складови запаси от старо оборудване. Мерките, въведени по отношение на запаси, съдържащи полихлорирани бифенили (PCB) ще намалят ефективно и изпусканията на PCN от складови запаси.

На своето 9-то заседание през октомври 2013 г. КПУОЗ препоръча PCN да бъдат включени в списъците в приложение A и приложение В към Конвенцията, без да са предвидени изключения.

На своето десето заседание КПУОЗ прие оценката на управлението на риска за веществото пентахлорофенол и неговите соли и естери (PCP). В оценката на управлението на риска са направени, inter alia, следните заключения:

– Производството на PCP трябва да бъде ограничено, с единствено изключение за употребите за промишлено консервиране на дървесина при третиране на стълбове за електропроводни и комуникационни линии и на напречни греди към тях (utility poles and cross-arms).

На своето десето заседание през октомври 2014 г. КПУОЗ реши да препоръча включването на PCP в приложение А към Конвенцията, със специфичнo изключениe за производство и употреба на PCP за третиране на стълбове за електропроводни и комуникационни линии и на напречни греди към тях.

В съответствие с член 8, параграф 9 от Конвенцията, КПУОЗ реши да представи тази препоръка пред Конференцията на Страните с цел тя да бъде разгледана на сесията през май 2015 г.

Също така, КПУОЗ прие препоръки относно алтернативите за употреба на перфлуорооктансулфонова киселина (PFOS) при приложения в отворени системи. Вече съществува информация за търговската разполагаемост и ефективността на по-безопасни алтернативи на PFOS за следните приложения: килими, кожа и кожени облекла, текстилни изделия и тапицерия за мебели, покрития и добавки към покрития, инсектициди за борба срещу вносната червена огнена мравка и термитите, както и противонасекомни примамки за борба срещу мравките листорези Atta spp. и Acromyrmex spp. Също така, КПУОЗ насърчава Страните по Конвенцията да ограничат употребата на PFOS при нанасянето на твърди метални покрития (разрешена като „специфично изключение“ съгласно Конвенцията) само ако нанасянето се прави в системи със затворен цикъл. Този вид употреба е разрешена като „допустима употреба“ съгласно Конвенцията.

Хексахлоробутадиенът (HCBD) и нормативната уредба на ЕС

Хексахлоробутадиенът (HCBD) е приоритетно опасно вещество съгласно Рамковата директива за водите (2000/60/ЕО)[5]. Освен това HCBD е включено в Протокола за устойчивите органични замърсители към Конвенцията на ИКЕ на ООН относно трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния (КТЗВДР) и, следователно, от Страните по Конвенцията се изисква да елиминират неговото производство и употреба. Тази забрана е въведена в нормативната уредба на ЕС с Регламент (ЕС) № 519/2012 на Комисията от 19 юни 2012 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 850/2004 на Европейския парламент и на Съвета относно устойчивите органични замърсители, изразяващо се в изменение на приложение I[6]. Неразрешени остават, обаче, въпросите във връзка с отпадъците и замърсените почви, както и разглеждането на мерки за предотвратяване на повторно въвеждане.

При все че производството на HCBD в Европа е прекратено, все още е възможно той да бъде произведен непреднамерено при някои промишлени дейности. За тези дейности, в случай че са в съответствие с праговите стойности съгласно Директивата относно емисиите от промишлеността (Директива 2010/75/ЕС[7]), се изисква при тях да се прилагат най-добрите налични техники (НДНТ) за предотвратяване и намаляване на емисиите и на въздействието върху околната среда като цяло.  Всяка промишлена инсталация трябва да има разрешително от компетентен орган на съответната държава членка, за да може да бъде експлоатирана. В тези разрешителни трябва да са посочени пределно допустими стойности за замърсяващите вещества, включени в списъка в приложение II към Директивата относно емисиите от промишлеността, както и за други вещества, които е вероятно да бъдат изпускани в значителни количества, като се има предвид техният потенциал за прехвърляне на замърсители между различни компоненти на околната среда.

Полихлорираните нафталени (PCN) и нормативната уредба на ЕС

Полихлорираните нафталени (PCN) са включени в Протокола за устойчивите органични замърсители към Конвенцията на ИКЕ на ООН относно трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния (КТЗВДР) и, следователно, от Страните по Конвенцията се изисква да елиминират тяхното производство и употреба. Съгласно Регламент (ЕС) № 519/2012 на Комисията, производството и употребата на PCN са забранени в ЕС. Счита се, че най-значителен източник на такива вещества е непреднамереното им генериране при горивни процеси (главно при изгаряне на отпадъци).

При все че производството на PCN в Европа е преустановено, все още е възможно те да бъдат произведени непреднамерено при някои промишлени дейности. За тези дейности, в случай че са в съответствие с праговите стойности по Директивата относно емисиите от промишлеността (Директива 2010/75/ЕС), се изисква при тях да се прилагат най-добрите налични техники (НДНТ) за предотвратяване и намаляване на емисиите и на въздействието върху околната среда като цяло. Всяка промишлена инсталация, за да може да бъде експлоатирана, трябва да има разрешително от компетентен орган на съответната държава членка. В тези разрешителни трябва да са посочени пределно допустими стойности за замърсяващите вещества, включени в списъка в приложение II към Директивата относно емисиите от промишлеността, както и за други вещества, които е вероятно да бъдат изпускани в значителни количества, като се има предвид техният потенциал за прехвърляне на замърсители между различни компоненти на околната среда.

            Пентахлорофенолът (PCP) и нормативната уредба на ЕС

Пускането на пазара или употребата на пентахлорофенол под формата на вещество или като съставна част в други вещества или съставка в смеси, в концентрация по-голяма или равна на 0,1 тегловни процента, са ограничени съгласно вписване 22 в приложение XVII към Регламент (ЕО) № 1907/2006 (REACH)[8]. Също така, пускането на пазара и употребата на PCP като продукт за растителна защита и биоциден продукт са забранени, съответно съгласно Регламент (ЕО) № 1107/2009[9] и Регламент (ЕС) № 528/2012[10].

Действия, последващи решенията на седмата сесия на Конференцията на Страните (COP7)

Веществата, посочени в приложения A, Б и/или В към Стокхолмската конвенция, ще трябва да бъдат включени в Регламента за устойчивите органични замърсители, за да се осигури съответствие на прилагането на разпоредбите от страна на ЕС с поетите международни ангажименти[11].

През 2012 г. HCBD и PCN бяха добавени към списъка в приложение I към Регламента за устойчивите органични замърсители. Добавянето в приложение В към Стокхолмската конвенция води до необходимост от съответно добавяне и към приложение III.

След неговото добавяне в приложение А към Стокхолмската конвенция, PCP ще трябва да бъде добавен и в приложение I към Регламента за устойчивите органични замърсители. Тъй като това ще направи излишно съществуващото вписване в приложение XVII към Регламента REACH, ще бъде инициирано съответно отстраняване от списъка в това приложение.

Перфлуорооктансулфоновата киселина (PFOS) и нормативната уредба на ЕС

На четвъртата сесия на Конференцията на Страните по Стокхолмската конвенция през май 2009 г. бе постигнато съгласие перфлуорооктансулфоновата киселина (PFOS) и нейните производни да бъдат включени в приложение Б към Конвенцията, с някои специфични изключения и допустими употреби. Законодателството на ЕС по въвеждането на тази разпоредба е по-ограничително от Стокхолмската конвенция, тъй като то не включва изключения и допустими употреби, които вече са забранени в ЕС съгласно Регламента REACH. Това е направено за да бъде спазен основният принцип да не се допуска понижаване на равнището на опазване на околната среда в ЕС.

Процедура за добавяне на нови устойчиви органични замърсители  и за изменение на приложенията към Конвенцията

Съгласно член 8 от Конвенцията, Страните по нея могат да представят пред Секретариата предложения за включване на определено химично вещество или препарат в приложения А, Б и/или В. Предложенията се разглеждат от Комитета за преглед на устойчивите органични замърсители (КПУОЗ).

Ако заключението от този преглед е, че в резултат на широкото си разпространение в околната среда химичното вещество или препарат би могло да доведе до значителни нежелателни въздействия върху здравето на хората и/или върху околната среда, налагащи глобални действия, тогава предложението се приема и се изготвя оценка на управлението на риска, която включва анализ на възможните мерки за контрол. Въз основа на нея Комитетът препоръчва дали Конференцията на Страните да разгледа химичното вещество или препарат за включване в приложения А, Б и/или В, или не. Окончателното решение се взема от Конференцията на Страните.

Измененията на приложения A, Б и/или В влизат в сила за ЕС една година след датата, на която депозитарят е съобщил за тяхното приемане от Конференцията на Страните.

Препоръките на КПУОЗ и нормативната уредба на ЕС

Ако препоръката на КПУОЗ бъде приета от Конференцията на Страните през май 2015 г., това ще доведе до международна забрана на производството, пускането на пазара и употребата на PCN, HCBD и PCP, с изключение на производството и употребата на PCP за третиране на стълбове за електропроводни и комуникационни линии и на напречни греди към тях.

Включването на HCBD и PCN в приложение А и приложение В и на PCP в приложение А към Конвенцията ще наложи внасянето на изменения в Регламента за устойчивите органични замърсители. Съгласно член 14, параграф 1 от този регламент, всеки път когато дадено вещество се включва в списъците в Конвенцията, в приложенията към регламента могат да се внасят изменения в съответствие с процедурите за регулиране с контрол, определени в член 5а от Решение 1999/468/ЕО[12], като се има предвид посоченото в членове 10 и 11 от Регламент (ЕС) № 182/2011[13].

Що се отнася до PFOS и нейните производни, отпадането на специфичните изключения, посочени в доклада на КПУОЗ, няма да има отражение върху правото на ЕС, тъй като те или не са въведени с Регламента за устойчивите органични замърсители, или срокът им на действие е изтекъл. Единственото изключение от това положение се отнася за употребата на PFOS в твърди метални покрития, нанасяни в отворени системи — понастоящем в Регламента за устойчивите органични замърсители е предвидено изключение за тяхното използване като мокрещи агенти в контролирани системи за нанасяне на галванични покрития. Това изключение съгласно Регламента за устойчивите органични замърсители обаче е в сила само до 26 август 2015 г.

            Позицията на ЕС

С оглед на горепосоченото, Европейският съюз следва да поддържа на седмата Конференция на Страните по Стокхолмската конвенция включването на PCN и HCBD в списъците в приложение А и приложение В към Конвенцията, както и включването на PCP в списъка в приложение А. Като се има предвид, че за PCP вече съществуват ограничения в ЕС, евентуално специфично изключение за производството и употребата на PCP за третиране на стълбове за електропроводни и комуникационни линии и на напречни греди към тях не е необходимо, но би могло да се приеме като част от цялостен компромис. Също така, Европейският съюз следва да поддържа отпадането на съответните специфични изключения и допустими употреби на PFOS и нейните производни, включително на изключението за използване като мокрещи агенти в контролирани системи за нанасяне на галванични покрития, тъй като отпадането на това изключение би влязло в сила след изтичането на периода на съответното изключение в ЕС през август 2015 г.

2.           РЕЗУЛТАТИ ОТ КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОТ ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

Тъй като PCN и HCBD са вече включени в Регламент (ЕО) № 850/2004, се счита че няма основания за провеждането на допълнителна консултация. Освен това, тъй като пускането на пазара и употребата на PCP са вече забранени в ЕС, съгласно вписването в приложение XVII към Регламент (ЕО) № 1907/2006 (REACH) и съответното неодобрение по Регламент (ЕО) № 1107/2009 и Регламент (ЕС) № 528/2012, в този случай също допълнителна консултация не бе счетена за необходима. За всички вещества са проведени открити консултации със заинтересовани страни от цял свят в рамките на процеса на оценяване от КПУОЗ и заинтересованите страни бяха допускани на разискванията на КПУОЗ.

3.           ПРАВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

Предложението се състои от решение на Съвета въз основа на член 192, параграф 1 и член 218, параграф 9 от ДФЕС за установяване на позицията, която да бъде възприета от страна на ЕС на седмата Конференция на Страните по Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители по отношение на предложенията за изменения на приложения А, Б и В.

Член 218, параграф 9 от ДФЕС е подходящо правно основание, тъй като актът, представен за приемане от седмата Конференция на Страните, представлява решение за изменение на приложение към Стокхолмската конвенция, имащо правно действие.

2015/0069 (NLE)

Предложение за

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

относно позицията, която да бъде възприета от страна на Европейския съюз на седмата Конференция на Страните по Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители относно предложенията за изменения на приложения А, Б и В

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 191, параграф 1 във връзка с член 218, параграф 9 от него,

като има предвид, че:

(1)       Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители („Конвенцията“) бе одобрена от страна на Европейската общност на 14 октомври 2004 г. с Решение 2006/507/EО[14].

(2)       Европейският съюз е въвел задълженията по Конвенцията в своята нормативна уредба посредством Регламент (ЕО) № 850/2004 на Европейския парламент и на Съвета[15].

(3)       Европейският съюз отдава голямо значение на необходимостта от постепенно разширяване на приложения A, Б и/или В към Конвенцията с включване в тях на нови вещества, съответстващи на критериите за устойчиви органични замърсители (УОЗ), съобразно принципа на предпазливост, с оглед да бъде постигната целта на Конвенцията и изпълнен ангажиментът за свеждане до минимум на неблагоприятните въздействия на химичните вещества и препарати до 2020 г., поет от правителствата на Световната среща на високо равнище, състояла се през 2002 г. в Йоханесбург.

(4)       В съответствие с член 22 от Конвенцията, Конференцията на Страните може да приема решения за изменение на приложения А, Б и В към Конвенцията. Тези решения влизат в сила една година след датата, на която депозитарят е съобщил за дадено изменение, освен за Страните по Конвенцията („Страните“), които са избрали правото на отказ.

(5)       След съответно предложение за пентахлорофенола (PCP)[16], подадено от Европейския съюз през 2011 г., Комитетът за преглед на устойчивите органични замърсители („КПУОЗ“), учреден в рамките на Конвенцията, изпълни своите дейности по отношение на PCP. КПУОЗ установи, че PCP съответства на критериите на Конвенцията за включване в приложение A. Очаква се, че на своята седма сесия Конференцията на Страните ще вземе решение за включване на PCP в приложение A към Конвенцията.

(6)       Пускането на пазара и употребата на PCP е забранено съгласно вписване 22 от приложение XVII към Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета (REACH)[17]. Също така, пускането на пазара и употребата на PCP като продукт за растителна защита и биоциден продукт са забранени, съответно съгласно Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета[18] и Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета[19]. Тъй като PCP може да се разпространява на големи разстояния в околната среда, евентуалното постепенно преустановяване на употребата му в глобален мащаб ще донесе по-големи ползи за гражданите на ЕС, отколкото неговата забрана в ЕС.

(7)       КПУОЗ препоръчва включване на PCP в Конвенцията, със специфичнo изключениe за производството и употребата на PCP за третиране на стълбове за електропроводни и комуникационни линии и на напречни греди към тях. Европейският съюз не се нуждае от това специфично изключение, но ако то се окаже необходимо за да се постигне включването на PCP, следва да приеме това изключение на седмата сесия на Конференцията на Страните.

(8)       След съответно предложение за хлорираните нафталени, подадено от Европейския съюз през 2011 г., КПУОЗ установи, че полихлорираните нафталени (PCN) съответстват на критериите на Конвенцията за включване в приложение A и приложение В. Очаква се, че на своята седма сесия Конференцията на Страните ще вземе решение за включване на PCN в приложение A и приложение В към Конвенцията.

(9)       В Европейския съюз няма производство на PCN, но те могат да бъдат генерирани непреднамерено, най-често при горивни процеси (главно при изгаряне на отпадъци). Този вид дейности попадат в обхвата на Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета[20] и във връзка с тях се изисква прилагането на някои мерки по отношение на емисиите.

(10)     В Европейския съюз пускането на пазара и употребата на PCN са забранени съгласно Регламент (ЕО) № 850/2004, изменен с Регламент (ЕС) № 519/2012 на Комисията[21]. Тъй като PCN могат да се разпространяват на големи разстояния в околната среда, евентуалното постепенно преустановяване на употребата им в глобален мащаб ще донесе по-големи ползи за гражданите на ЕС, отколкото тяхната забрана в ЕС съгласно Регламент (ЕО) № 850/2004.

(11)     След съответно предложение за веществото хексахлоробутадиен (HCBD), подадено от Европейския съюз през 2011 г., КПУОЗ установи, че HCBD съответства на критериите на Конвенцията за включване в приложение A и приложение В. Очаква се, че на своята седма сесия Конференцията на Страните ще вземе решение за включване на HCBD в приложение A и приложение В към Конвенцията.

(12)     Производството на HCBD в Европейския съюз е прекратено, но е възможно той да бъде генериран непреднамерено при някои промишлени дейности. Тези дейности попадат в обхвата на Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и във връзка с тях се изисква прилагането на някои мерки по отношение на емисиите.

(13)     В Европейския съюз пускането на пазара и употребата на HCBD са забранени съгласно Регламент (ЕО) № 850/2004, изменен с Регламент (ЕС) № 519/2012 на Комисията. Тъй като HCBD може да се разпространява на големи разстояния в околната среда, евентуалното постепенно преустановяване на употребата му в глобален мащаб ще донесе по-големи ползи за гражданите на ЕС, отколкото неговата забрана в ЕС съгласно Регламент (ЕО) № 850/2004.

(14)     Перфлуорооктансулфоновата киселина и нейните производни (PFOS) са вече включени в приложение A към Конвенцията с няколко специфични изключения. След направен преглед на тези изключения, КПУОЗ насърчава Страните да преустановят използването на PFOS за килими, кожа и кожени облекла, текстилни изделия и тапицерия за мебели, покрития и добавки към покрития, както и в инсектициди за борба срещу вносната червена огнена мравка и термитите. Също така, КПУОЗ насърчава Страните да ограничат употребата на PFOS при нанасянето на твърди метални покрития, за която понастоящем е предвидено „специфично изключение“, като запазят такава употреба само в системи със затворен цикъл, което в момента съгласно Конвенцията е разрешено като „допустима употреба“. Освен това, КПУОЗ насърчава Страните да спрат да използват PFOS в противонасекомни примамки за борба срещу мравките листорези Atta spp. and Acromyrmex spp., което понастоящем е разрешено като „допустима употреба“.

(15)     Европейският съюз следва да подкрепи отпадането на „специфичните изключения“ и „допустимите употреби“ за PFOS и нейните производни, в съответствие с предложението на КПУОЗ, включително на изключението за употреба като мокрещи агенти в контролирани системи за нанасяне на галванични покрития, което изключение е въведено в нормативната уредба на ЕС с Регламент (ЕО) № 850/2004, изменен с Регламент (ЕС) № 757/2010[22] и периодът му на действие изтича на 26 август 2015 г.

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Позицията, която трябва да се възприеме от Европейския съюз на седмата Конференция на Страните по Стокхолмската конвенция е да се подкрепят, в съответствие с препоръките на Комитета за преглед на устойчивите органични замърсители[23], следните действия:

– включване на пентахлорофенола (PCP)[24] в списъка в приложение А към Конвенцията. Ако това се окаже необходимо, Европейският съюз може да приеме „специфичнo изключениe“ за производството и употребата на PCP за третиране на стълбове за електропроводни и комуникационни линии и на напречни греди към тях.

– включване на полихлорираните нафталени (PCN)[25] в списъците в приложение А и приложение В към Конвенцията, без изключения;

– включване на хексахлоробутадиена (HCBD) в списъците в приложение А и приложение В към Конвенцията, без изключения;

– отпадане на следните изключения и допустими употреби от текста за перфлуорооктансулфоновата киселина (PFOS) и нейните производни в приложение Б към Конвенцията: килими; кожа и кожени облекла; текстилни изделия и тапицерия за мебели; покрития и добавки към покрития; инсектициди за борба срещу червената огнена вносна мравка и термитите; и противонасекомни примамки за борба срещу мравките листорези Atta spp. и Acromyrmex spp.

– отпадане на специфичното изключение за PFOS за нанасянето на метални покрития, освен в случая на нанасяне на твърди метални покрития в системи със затворен цикъл, който е посочен в Конвенцията като „допустима употреба“.

Евентуално доуточняване на така описаната позиция, във връзка с развитията по време на седмата сесия на Конференцията на Страните по Стокхолмската конвенция, може да бъде възприето от представителите на Европейския съюз в тази сесия след координация на място, без допълнително решение на Съвета.

Член 2

Настоящото решение влиза в сила в деня на приемането му.

Съставено в Брюксел на  година.

                                                                       За Съвета

                                                                       Председател

[1]               http://www.pops.int/documents/convtext/convtext_en.pdf.

[2]               Конвенцията все още не е ратифицирана от две  държави — членки на EС (Италия и Малта).

[3]               ОВ L 209, 31.7.2006 г., стр. 1.

[4]               ОВ L 158, 30.4.2004 г., стр. 7.

[5]               OВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1.

[6]               OВ L 159, 20.6.2012 г., стр. 1.

[7]               ОВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 17.

[8]               OВ L 396, 30.12.2006 г., стр. 1.

[9]               OВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 1.

[10]             OВ L 167, 27.6.2012 г., стр. 1.

[11]             Същото се отнася за веществата, добавени в приложения I, II и/или III към Протокола на ИКЕ на ООН за устойчивите органични замърсители.

[12]             Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията, ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

[13]             Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията, ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13.

[14]             Решение 2006/507/ЕО на Съвета от 14 октомври 2004 г. за сключване от името на Европейската общност на Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители (ОВ L 209, 31.7.2006 г., стр. 1).

[15]             Регламент (ЕО) № 850/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно устойчивите органични замърсители и за изменение на Директива 79/117/ЕИО (ОВ L 158, 30.4.2004 г., стр. 7).

[16]             Nomination UNEP/POPS/POPRC-7/4

[17]             Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията, ОВ L 396, 30.12.2006 г., стр. 1

[18]             Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета (OВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 1).

[19]             Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди (ОВ L 167, 27.6.2012 г., стр. 1).

[20]             Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (OВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 17).

[21]             Регламент (ЕС) № 519/2012 на Комисията от 19 юни 2012 г. .за изменение на Регламент (ЕО) № 850/2004 на Европейския парламент и на Съвета относно устойчивите органични замърсители, изразяващо се в изменение на приложение I (ОВ L 159, 20.6.2012 г., стр. 1).

[22]             Регламент (ЕС) № 757/2010 на Комисията  за изменение на Регламент (ЕО) № 850/2004 на Европейския парламент и на Съвета относно устойчивите органични замърсители по отношение на приложения I и III (ОВ L 223, 25.8.2010 г.).

[23]             Decision POPRC-10/1, POPRC-9/1, POPRC-9/2,

[24]             Пентахлорофенол, неговите соли и естери.

[25]             дихлорирани нафталени, трилорирани нафталени, тетрахлорирани нафталени, пентахлорирани нафталени, хексахлорирани нафталени, хептахлорирани нафталени и оптадихлорирани нафталени, самостоятелно или като компоненти на хлорирани нафталени.