5.4.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 120/16

1.

признава целесъобразността на възприемането на стратегически подход при изготвянето на политиките, който да определя общи цели въз основа на споделени ценности и действия за постигане на съвместно определените цели. По този начин няма да бъдат пропуснати възможностите, създадени от средносрочните прегледи на стратегията „Европа 2020“, както и на финансова рамка за периода 2014 — 2020 г., и те биха могли да доведат до значително подобрение на управленската структура с участието на всички равнища на управление;

2.

счита, че основан на факти подход към публичните политики — прогнозиране и измерване на въздействието на отделните варианти на политика — е от решаващо значение за приемането на съгласувани политически решения от страна на обществеността;

3.

подчертава — с оглед на дебата за измерването на напредъка в нашите общества — тесните връзки между измерването, възприемането и действието. Същевременно изтъква, че мерките следва да се избират по далновиден начин въз основа на широко споделяни обществени ценности;

4.

посочва, че мерките или целите, изразени с помощта на показатели, никога не могат да заменят подходящата и ясно формулирана политическа стратегия. Те остават средство за постигане на целта, т.е. инструменти за постигане на стратегически цели;

5.

отбелязва, че по тази причина дебатът за показателите за териториално развитие отвъд БВП има политически характер и би трябвало да започне с определянето, по приобщаващ и демократичен начин, на стратегическите цели за днешните и бъдещите поколения, тласкани от политическите действия на даден орган;

6.

счита, във връзка с това, че е необходимо да се усъвършенстват допълнително настоящите методики, използвани за насочването на политиката на равнище ЕС с цел получаване на по-актуална, всеобхватна информация, която да съответства по-добре на реалността, и определяне на подходящ единен метод за включване на икономическите, социалните и екологичните аспекти в анализа на ситуацията;

7.

подчертава, че в този дебат относно бъдещите критерии за постигане на устойчиво развитие и сближаване в Европейския съюз, излизащи извън рамките на БВП, трябва да бъдат включени всички равнища на управление в Европейския съюз;

8.

подчертава значението на внимателното проучване на потребността, осъществимостта и последиците от разработването на допълнителни критерии, показатели и методи, вече изпробвани или използвани на териториално равнище; смята, че има достатъчно време за извършването на задълбочен анализ, който да послужи за обсъждането на следващия програмен период;

9.

изтъква предизвикателството, свързано с нарастващото териториално разделение в Европа, наред с другото, по отношение на публичните и частните инвестиции, иновациите, цифровите услуги, производителността, заетостта, бедността, социалното подпомагане, демографското развитие и териториалното разпределение на населението, и призовава Европейската комисия да вземе това предвид при оценяването на политиките на ЕС и разработването на нови инструменти на тези политики;

10.

подчертава във връзка с това, че КР би могъл да участва в този дебат, популяризирайки позицията на местните и регионалните власти и допринасяйки съществено за определянето на метод, който да постига баланс между икономическата, социалната и екологичната информация, и който, като отправна точка за вземането на решения за финансиране, в крайна сметка би бил от изключително значение за регионалните и местните власти;

11.

предлага с оглед на следващия програмен период след 2020 г. Европейската комисия да започне, на възможно най-ранен етап, задълбочено обсъждане с местните и регионалните власти относно бъдещите цели на тези политики и на необходимите показатели за измерване на напредъка, а като продължение на нейното съобщение от 2009 г. и предвид последните развития приканва Комисията да представи пътна карта относно излизането от рамките на БВП;

12.

признава достойнствата на брутния вътрешен продукт (БВП) като прост, ясен и линеен показател, основаващ се на ясна методология, който позволява сравнения на много относими макроикономически мерки във времето, както и между държави и региони и следователно представлява полезен инструмент за разпределяне на ресурсите;

13.

посочва обаче, че БВП не е прецизна мярка за способността на обществото да намира решение на проблеми като изменението на климата, ефективното използване на ресурсите и конкурентоспособността на регионите, качеството на живот, застаряването на населението, социалното приобщаване, географските характеристики, разпределението на доходите и географското разпределение на ресурсите и на факторите за икономически растеж, и че тези аспекти са от много голямо значение за гражданите, както отбелязват местните и регионалните представители;

14.

поради това приветства многобройните инициативи на международно, национално, регионално и местно равнище за създаване на показатели за измерване на напредъка извън рамките на БВП, които могат да помогнат за разработването на общоевропейски показатели, отразяващи положението в държавите членки и на местно и регионално равнище;

15.

припомня, наред с останалото, алтернативното използване на индекса на човешкото развитие, което може да окаже методологичен принос, съобразен с контекста на ЕС, с помощта на показатели като продължителност на живота, здравословен начин на живот, образование и достоен стандарт на живот по примера на Програмата на ООН за развитие;

16.

признава забележителния напредък, постигнат от Евростат във връзка с измерването на напредъка отвъд БВП в области като „качество на живота“, „семейна икономика“ и „устойчива околна среда“;

17.

отбелязва, че не всички региони и градове разполагат с необходимите компетенции, ресурси и административен капацитет, за да се включат в процеса на определяне на целите и предлага да се приемат решения, включително подход за постигане на промяна, основан в по-голяма степен на качествени аспекти, при който посоката на промяната — т.е. дали регионите и градовете ще имат положителен принос за националните и европейските цели — ще бъде по-важна от постигането на някои определени цели. Това би позволило на местните и регионалните власти да напредват с темп, който съответства на техния потенциал и възможности;

18.

посочва обаче, че показателите, които ще бъдат избрани, за да бъдат използвани от местните, регионалните, националните и европейските органи при изготвянето и прилагането на политиките на ЕС и измерването на напредъка към постигането на общите цели, трябва да бъдат еднакви и съгласувани;

19.

припомня, че не всички видове методологични подходи, които научноизследователската общност обикновено групира според това дали заместват, коригират или допълват БВП, са еднакво подходящи за общоевропейски метод за измерване на състоянието и напредъка на национално, регионално и местно равнище — метод, който да отиде „отвъд БВП“;

20.

заявява отново, във връзка с регионалната политика на ЕС, че териториалното сближаване допълва икономическото и социалното сближаване, поради което не може да се измерва единствено с помощта на икономически показател, но изразява съгласие с Европейската комисия, че всеки метод, който има за цел да замени БВП, изключвайки икономическите показатели от своя обхват на наблюдение, не е подходящ за целите на измерването на напредъка към постигането на общите цели по еднакъв начин;

21.

предлага КР да поддържа тясно сътрудничество, особено с ОИСР, във връзка с инициативи като „Как се живее във Вашия регион?“, които представляват достъпен инструмент и по-цялостен подход за измерване на напредъка на местно и регионално равнище, но, в контекста на една многогодишна стратегия за Европа, се противопоставя на подход за измерване на напредъка въз основа на класиране, при което се използва една единствена мярка; във връзка с това припомня, че различни региони проявиха интерес към това да прилагат като основа индекса на ОИСР за подобряване на живота („Better Life Index“) и най-вече използваните при него показатели — независимо че той не позволява да се измерва регионалното развитие, резултатите от него дават представа за качеството на живот на населението, като това може да послужи за основа за бъдещото определяне на цели и стратегии на местно и регионално равнище;

22.

счита, че могат да бъдат допълнително проучени методи, които се опитват да приспособят БВП, разширявайки обхвата на традиционните мерки за измерване на икономическите резултати с остойностени екологични и социални фактори като средство за моделиране или симулиране на икономическите, социалните и екологичните въздействия на различните политически мерки, като в този контекст разглежда „индекса за социален напредък“ като значим пример, вече използван в над 40 страни;

23.

счита за крайно наложително да се разработят съпоставими статистически данни на местно и по-ниско равнище, както и да се транспонира съществуващата класификация на градските и селските райони, използвана от ОИСР и Комисията, в използвани от Евростат категории, които, черпейки достоверна информация по места, могат да съдействат за оценката и изготвянето на политиките на ЕС;

24.

отбелязва липсата на достатъчно количествена информация за различните региони в ЕС със специфични териториални характеристики, най-вече географски, екологични, икономически и социални, които обуславят развитието, каквито например са най-отдалечените региони; предлага Евростат да приеме териториалните категории, определени от Договора, какъвто е случаят с най-отдалечените региони, като основа за изготвянето на статистика, допринасяща за необходимото адаптиране и съобразяване на политиките и действията на ЕС с териториалните характеристики;

25.

приветства извършеното от Европейската комисия в областта на приспособяването на БВП посредством особено успешния подход за разширяване на обхвата на националните сметки с включването на екологичната и социалната област, но обръща внимание на свързаните с това теоретични затруднения и голямото количество ресурси, необходими за остойностяването на социалните аспекти, особено когато става въпрос за регионални и общински сметки, и също така изразява съмнения дали резултатите от един толкова сложен подход могат да бъдат лесно съобщени на обществеността;

26.

затова подкрепя методи, които допълват БВП при оценяването на напредъка към общи стратегически цели, тъй като тези методи отчитат многоизмерната реалност, обхващайки различни аспекти на благосъстоянието в икономическата, социалната и екологичната област с помощта на ограничен брой показатели;

27.

във връзка с това счита, че най-подходящата методология за изготвяне на политиките на всяко равнище на управление следва да измерва благосъстоянието по всеобхватен начин, включвайки икономически въпроси (в т.ч. производителност, иновации, износ), труда (в т.ч. показатели, свързани със заетостта и качеството на работните места), въпросите, свързани с околната среда (в т.ч. енергоемкост и енергийна ефективност на икономиката, защитени природни зони и биологично разнообразие, дял на енергията от възобновяеми източници, емисии на CO2), демографските аспекти (в т.ч. показатели, свързани с демографската ситуация и движението на населението), социалното приобщаване (в т.ч. хората, изложени на риск от бедност или социално изключване, разпределение на доходите) и териториалните въпроси (в т.ч. достъпност и капацитет на натоварване);

28.

освен това предлага изборът на показатели да се насочи предимно към онези, които измерват възможните последици от изпълняваните политики, по-специално чрез измерване на резултатите и въздействието, както и на разходите, и подчертава, че в случая с най-отдалечените региони има особена необходимост от данни за определени дефицити и неблагоприятни условия, които следва да се отчитат преди изготвянето и прилагането на политиките;

29.

затова предлага всички институции на ЕС, като продължават полезната работа, извършена от Европейската система за стратегически и политически анализ (ESPAS), да проследяват тенденциите в европейското развитие и да си сътрудничат в този процес. Така ще се осигури система за ранно предупреждение на всички управленски равнища относно икономически, социални и екологични тенденции от европейско значение, които биха могли да повлияят върху стратегическите цели или да налагат коригиране на стратегическите приоритети;

30.

изтъква, че стратегията „Европа 2020“ определи набор от цели и свързани с тях показатели и призна, че е важно данните за икономическия растеж (БВП) да бъдат допълвани с други икономически, социални, екологични и демографски показатели за измерване на устойчивия напредък и посочва, че тази констатация се отнася и за поднационалните равнища;

31.

подчертава, че процесът на определяне на целите на стратегията „Европа 2020“ и изборът на показатели за измерване на напредъка на нейното изпълнение протече до голяма степен „отгоре-надолу“, без да се отчита специфичната ситуация на местно и регионално равнище. За разлика от това териториално диференцираните нужди и цели се отчитат в политиката на сближаване, тъй като преследването на цялостните цели на ЕС не би трябвало да ограничава потенциала за развитие на конкретен регион или община въз основа на специфични за тях знания и умения. Затова КР призовава за определянето на регионализирани цели във връзка със стратегията „Европа 2020“;

32.

оценява положително настоящата политика на сближаване, която има значителен принос и добавена стойност за регионите и оказва съществена подкрепа на развитието на съответните региони; призовава Европейската комисия да изготви стратегия за функционирането на политиката на сближаване за периода, започващ през 2021 г., като запази начина, по който тя се осъществява понастоящем — където БВП, към който се добавят други показатели по целесъобразност, играе основна роля за оценката и изпълнението;

33.

обръща внимание в тази връзка на различната насоченост на целта „Европейско териториално сътрудничество“ на политика на сближаване. По-специално развитието на трансграничното сътрудничество има за цел да подкрепи включването на граничните региони във всички сфери на живота на гражданите, т.е. далеч надхвърляйки целите на стратегията „Европа 2020“. В тази област има нужда от разработване на методи и показатели, които позволяват по-добро картографиране и оценка на този вид напредък;

34.

посочва тясното обвързване на политиката на сближаване със стратегията „Европа 2020“, но би искал да разкритикува несъответствието между измерването и методите за намеса на стратегията „Европа 2020“, от една страна, и политиката на сближаване, от друга страна;

35.

припомня на Европейската комисия, че териториалното измерение би трябвало да бъде изтъкнато по-добре в една преразгледана стратегия „Европа 2020“, особено в контекста на териториалното сближаване, където разработването на съответните икономически, екологични и социални показатели би могло да повиши качеството на местните и регионалните политики. Такива стратегии би трябвало да използват методи, основаващи се на многоизмерен подход, при който БВП или други икономически показатели се допълват от измерване на социални и екологични аспекти, които са получили политическо одобрение на всички управленски равнища;

36.

посочва, че в контекста на силното насърчаване на тематичната концентрация на финансовите средства от структурните фондове към ограничен брой области на политика, които допринасят за изпълнението на стратегията „Европа 2020“, е разумно да се предположи, че успехът на политиката на сближаване ще бъде измерван с напредъка към постигането на целите на стратегията „Европа 2020“;

37.

настоятелно предлага новите водещи цели на стратегията „Европа 2020“ и на нейния приемник след 2020 г. да бъдат изградени отдолу нагоре, така че бъдещите национални програми за реформи да могат да отчитат приноса на регионите и местните власти за изпълнението на водещите национални цели. Вследствие на това националните правителства ще привлекат местните и регионалните власти за участие в изготвянето на националните програми за реформи; понастоящем това не се случва в повечето държави членки;

38.

би искал политиката на сближаване да се завърне към първоначалната си функция да намалява различията в степента на развитие на регионите и да бъде основната инвестиционна политика на равнище ЕС, като за тази цел бъде преразгледана връзката между политиката на сближаване и бъдещата стратегия „ЕС 2020“ за периода след 2020 г.;

39.

подчертава обаче, че редица инструменти на ЕС все още се основават върху изключително тясна икономическа мярка. Това се отнася и за политиката на сближаване, където средствата се разпределят между държавите членки въз основа на БВП на глава от населението и безработицата, докато класификацията на регионите на ниво 2 по NUTS в една от трите категории за развитие, определящи разпределението на бюджетните кредити, се основава единствено на БВП на глава от населението;

40.

посочва, че, следователно, решенията за допустимост по същество не отчитат социалните, екологичните и териториалните аспекти в европейските региони, а логичната стъпка би била бъдещите инструменти да се основават на по-всеобхватен, единен метод, при който да се използват в по-голяма степен социални, екологични и териториални показатели, които да разкриват по-специално предвидените в Договора специфични характеристики на регионите, които трябва да се вземат предвид, когато се решава въпроса за тяхната допустимост;

41.

поставя въпроса дали ниво 2 по NUTS наистина отразява реалните общини и географски единици, при положение че в много държави членки районите по NUTS са чисто статистически географски единици, обособени въз основа на населението, вместо да отразяват реалните граници или функционални географски райони. Макар и да отбелязва, че класификацията NUTS до момента се използва и за отпускане на средства по линия на структурните фондове на ЕС, нейното използване за формулиране и оценка на териториалното въздействие на политиките на ЕС за сближаването, транспорта, околната среда и други сфери има повсеместен ефект, в резултат на което политиките на ЕС не са съобразени със ситуацията по места. В това отношение, по съображения за по-справедливо разпределение на средствата, изключително важно е решаващите недостатъци на БВП като териториалното изкривяване, причинено от ежедневното пътуване през границите на NUTS, да бъдат компенсирани чрез отчитане на социалното и екологичното положение в регионите, когато се вземат решения относно допустимостта;

42.

изтъква в това отношение, че разпределението на структурните фондове, включително на Кохезионния фонд, през следващия многогодишен финансов период би могло евентуално да включва мерки, допълващи БВП, стига те да са политически приемливи на всички равнища на управление;

43.

същевременно признава легитимността на водещите цели за постигане на всеобхватните стратегически цели и посочва, че за да може да се извършва мониторинг на напредъка, е необходимо да се осигури своевременно наличието на целесъобразни, хармонизирани и съпоставими регионални данни;

44.

подчертава във връзка с това, че наличието на показатели и често актуализирани данни на регионално равнище е от съществено значение за подобряването на отчетността на техническото предложение и вземането на добри политически решения. Затова, въпреки че системата с данни за показателите относно благосъстоянието вече е ефективна и добре структурирана на равнището на Евростат, голямото предизвикателство за политиците на местно и регионално ниво, включително по отношение на многостепенното изпълнение на стратегията „Европа 2020“ и на политиката на сближаване, би трябвало да бъде неотложно разгледано от Европейската комисия и от Евростат с цел системата от данни да се подобри и да се повиши нейната ефективност, като същевременно се подкрепи изготвянето и използването на методиките за оценка на въздействието на политиките;

45.

във връзка с това приветства постигнатия от Комисията напредък в изпълнението на нейната пътна карта от 2009 г. за „Измерване на напредъка в един променящ се свят“, но изразява съжаление от факта, че е настъпило незначително подобрение при изготвянето и разпространението на данни на регионално и местно равнище;

46.

отбелязва, че често страните, в които няма толкова пълни данни на регионално и особено на местно равнище, са тези, които — по линия на структурните фондове — могат да заделят значителна част от отпуснатите им средства за т.нар. тематична цел 11 (изграждане на институционален капацитет). Като се има предвид, че сме още в началото на програмния период, е налице уникална възможност да се изградят общоевропейски съпоставими данни на регионално и местно равнище, които могат да бъдат използвани при формулирането и оценката на политиките на ЕС след 2020 г.;

47.

призовава настоятелно Европейската статистическа система да подобри допълнително качеството на административните данни и да ускори въвеждането на работа с географски реферирани статистически данни, за да се повиши стойността на събираните данни и да се намали тежестта върху респондентите;

48.

приветства факта, че от последното становище на КР на тема „Отвъд БВП“ наличните данни на равнището на ЕС, по-специално по отношение на местното и регионалното равнище, нарастват постоянно, но изразява съжаление, че все още се наблюдават значителни пропуски. Затова предлага Европейската комисия да предостави във възможно най-кратък срок анализ на настоящите и бъдещи пропуски във връзка с предоставянето на всеобхватен набор от икономически, социални, екологични и демографски данни в Европа, излизащи извън рамките на БВП;

49.

във връзка с това изразява съжаление поради настоящата неудовлетворителна регионализация на показателите за стратегията „Европа 2020“, тъй като има данни само за някои от показателите, необходими за проследяване на водещите цели на „Европа 2020“ на регионално равнище (нива 2 и 3 по NUTS), понякога със значително закъснение. Същото се отнася и за алтернативните показатели, които регионите и градовете могат да счетат за необходими на своята територия като предпоставка за постигане на напредък в изпълнението на целите на ЕС. Наличието да актуализирани регионални статистически данни ще даде възможност за разработването на синтетичен показател за регионален напредък, какъвто беше предложен от Комитета на регионите;

50.

отправя искане към Европейската комисия и Евростат да определят график за включване на местните и регионалните власти в процеса на определяне на (реалистични) цели и да предоставят регионални статистически данни, необходими за разработването, прилагането, наблюдението и оценката на обновената стратегия „Европа 2020“, чрез определяне на териториално диференцирани цели;

51.

изтъква, че е необходимо да се излезе от рамките на настоящата система на статистически данни и показатели (основана на регламента за NUTS) при измерването на напредъка на местно и регионално равнище, по-специално по отношение на концепциите за „функционални региони“ и трансгранични райони, и предлага Европейската комисия да доразработи концепциите и свързаните с тях показатели, както и да вземе предвид районите, включени в макрорегионални стратегии;

52.

заявява отново, че аспектите, свързани с градските и селските райони, следва да бъдат изтъкнати по-добре в широк спектър от области на политика на ЕС, особено в контекста на териториалното сближаване, където разработването на целесъобразни икономически, екологични и социални показатели може да подобри качеството на местните и регионалните политики;

53.

призовава Европейската комисия да включи в Европейската статистическа програма необходимите мерки за премахването на дефицита на статистическа информация относно съществуващите териториални особености в ЕС, по-специално мерки за събиране на данни и създаване на показатели за отдалечеността и изолацията на регионите, с цел по-добро разработване и изпълнение на европейски политики, които да са по-добре адаптирани към регионите, белязани от тези явления, в съответствие с принципа на териториалното сближаване;

54.

смята, че е необходимо да се създаде модел в помощ на вземането на решения, който да може да степенува приоритетите за благосъстояние на местно равнище, така че характерните особености на териториите да бъдат показани в рамка, която да е обща за всички територии на ЕС, и това степенуване да се използва за предварително и последващо оценяване на ефикасността на политиките, включително на етапа на водене на преговори между Европейската комисия и местните власти или при консултации със заинтересованите страни на местно равнище.