16.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 451/91

Докладчик:

г-н Smyth

Съдокладчик:

г-н Farrugia

1.1

ЕИСК подкрепя като цяло съобщението на Комисията, последвало Зелената книга относно дългосрочното финансиране на европейската икономика (1). То е израз на положителното развитие на политическия дебат за това как да се отговори най-добре на дългосрочните нужди от инвестиции в Европа.

1.2

ЕИСК отчита, че Комисията трябва да действа в рамките на своите правомощия, като едновременно с това насърчава подходящите институционални промени и промени в политиката на световно равнище и на равнището на държавите членки. Това е особено важно в контекста на националните и международните регулаторни режими, които оказват влияние върху по-дългосрочната перспектива на решенията във връзка с инвестициите. В много държави членки, например, съществува „данъчна благосклонност“ към дълговото финансиране на предприятията, което стимулира фирмите да използват като източник на финансиране дългово финансиране, вместо собствен капитал. За целите на по-диверсифицирано и стабилно дългосрочно финансиране на бизнеса държавите членки трябва да бъдат насърчени да стимулират по-широкото използване на инвестиции в собствен капитал. Комисията трябва да продължи да работи активно в тази посока.

1.3

Повечето от предложенията на Комисията в съобщението са разумни и съответстват на необходимостта от насърчаване на по-дългосрочна перспектива във връзка с инвестициите, но за тяхното прилагане ще е нужно известно време. Понастоящем са необходими нови инструменти за дългосрочни инвестиции (като облигациите за проекти по стратегията „Европа 2020“) и ЕИСК призовава Комисията да предприеме по-бързи действия с оглед на прилагането им.

1.4

В контекста на насърчаването на по-значително дългосрочно финансиране на икономиката от основно значение е окончателното изграждане на Банковия съюз. Паричната политика следва да е благосклонна към дългосрочните инвестиции с оглед на подходящите лихвени проценти, както за инвеститорите, така и за спестителите. ЕИСК приветства ангажимента на Комисията да проучи въпроса за фрагментираните трансгранични потоци от спестявания и да направи оценка на осъществимостта на разработването на спестовен продукт за целия ЕС.

1.5

ЕИСК счита, че понастоящем има уникална възможност да се формулира, разработи и приложи рамка на ЕС за дългосрочни инвестиции въз основа на стабилен корпус в резултат на анализи, извършени между другото от Комисията, Международния финансов институт и Групата на тридесетте. Пречките пред устойчивото дългосрочно финансиране са добре известни и трябва да бъдат преодолени. Във връзка с това е необходимо да се постави акцент върху пет основни предизвикателства:

2.1

Настоящото съобщение е обоснован отговор на Комисията на успешния процес на консултации, последвал публикуването през март 2013 г. на Зелената книга относно дългосрочното финансиране на европейската икономика (2). В него се представят редица предложения и действия, чиято цел е да се намери решение за препятствията пред по-значителното мобилизиране на частни и публични източници на дългосрочно финансиране. Комисията счита, че въпреки че банките ще продължат да играят решаваща роля при предоставянето на по-дългосрочно финансиране, алтернативните небанкови източници на финансиране като например публичното финансиране, институционалните инвеститори (застрахователните дружества и пенсионните фондове), традиционните или алтернативните инвестиционни фондове, държавните фондове и т.н. трябва да бъдат насърчавани да предоставят такова финансиране.

2.2

Действията, предложени в настоящото съобщение, поставят акцент върху:

Комисията публикува и предложение за преразглеждане на Директивата относно институциите за професионално пенсионно осигуряване (ИППО), (3) за да бъде подпомогнато по-нататъшното развитие на професионалното пенсионно осигуряване, което е важен дългосрочен институционален инвеститор в ЕС, както и съобщение относно колективното финансиране (4), което представлява набиращ сила източник на финансиране за МСП.

3.1.1

Съществува неизбежно напрежение между нуждата от засилени капиталови изисквания и изисквания по отношение на ликвидността на банките с цел укрепване на тяхната устойчивост от една страна, и от друга страна, желанието да не се поставят прекалени ограничения върху банките, които биха могли да ги обезкуражат да предоставят дългосрочно финансиране на реалната икономика. Постигането на правилния баланс между тези две важни цели на публичната политика няма да е лесна задача. Комисията ще проучи целесъобразността на регламента относно капиталовите изисквания във връзка с дългосрочното финансиране и ще прецени до каква степен предложените коефициент на краткосрочното ликвидно покритие (КЛП) и коефициент на стабилност на нетното финансиране (КСНФ) могат да представляват пречка за дългосрочното финансиране от страна на банковия сектор.

3.1.2

Комисията смята, че със завършването на банковите реформи и на изграждането на банковия съюз ще бъде възстановено доверието към финансовия сектор и ще се намали до голяма степен финансовата разпокъсаност. По-специално, представените наскоро предложения за структурни реформи на банковата система чрез отделянето на основната ѝ роля за финансиране на реалната икономика от по-рискованата търговия с финансови инструменти би трябвало да позволят на банките отново да поемат традиционната си роля (5). В становището си относно пакета за преструктуриране ЕИСК подкрепя предложенията на Комисията.

3.1.3

Може би най-интересният елемент в съобщението са правилата за застрахователните дружества и пенсионните фондове във връзка с дългосрочните инвестиции. Реформираната Директива „Платежоспособност II“ влиза в сила в началото на 2016 г. и би трябвало да позволи на застрахователните дружества да инвестират във всякакви видове активи при спазване на „принципа на предпазливост“. Това може да допринесе за развитието на устойчиви пазари на секюритизирани инструменти. Що се отнася до пенсионните фондове, съществуват предложения за разработване, в партньорство с Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО), на рамка, която да доведе до създаване на единен пазар на индивидуалните пенсии в Европа, като по този начин се създава потенциал за мобилизиране на повече индивидуални пенсионни спестявания за дългосрочно финансиране.

3.1.4

Що се отнася до мобилизирането на по-голямо частно финансиране за дългосрочни инвестиции, ЕИСК препоръчва Комисията да проучи също дали е осъществима възможността за използване на държавни фондове, наред с някои по-традиционни дългосрочни източници като пенсионните фондове и големите застрахователни дружества.

3.1.5

В отговор на Зелената книга (6) ЕИСК препоръча Комисията да проучи възможността за въвеждане на европейска спестовна сметка, за да се оползотворят дългосрочните спестявания. Комисията ще направи проучване на пречките пред създаването на подобен трансграничен спестовен инструмент на ЕС.

3.2.1

Що се отнася до въпроса за постигане на по-ефективно използване на публичното финансиране за дългосрочни инвестиции, Комисията се ангажира с мерки, които би следвало да насърчат засилено сътрудничество между националните и регионалните насърчителни банки, Европейската инвестиционна банка (ЕИБ)/Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) и други многостранни банки за развитие като Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Наскоро създадената Стратегическа банкова корпорация в Ирландия, която е съвместно предприятие между ирландското правителство, ЕИБ и Банка KfW (Kreditanstalt für Wiederaufbau) (7) и ще разполага с около 800 милиона евро, с които да предоставя кредити на ирландските МСП, е добър пример за подобен подход. Подобно предложение е отправено и във връзка с по-добрата координация и сътрудничество между националните агенции за експортно кредитиране. Тези предложения следва да се приветстват.

3.3.1

Много от предложенията на Комисията са свързани с проблема за недостатъчно развитите капиталови пазари в Европа. В съобщението се отбелязва, че макар и пазарът за корпоративни облигации да отбелязва растеж през последните години, той продължава да бъде фрагментиран (наред с европейските пазари на капиталови инструменти) и да е непривлекателен за МСП и предприятията със средна пазарна капитализация като източник на по-дългосрочно финансиране. В отговор на тази фрагментираност е поет ангажимент за провеждане на проучване относно нуждата от по-нататъшни мерки, освен ДПФИ 2 (8), за да се създаде стабилен и ликвиден вторичен пазар за търговия с корпоративни облигации. Налице е и ангажимент за проучване дали би могъл да се разшири обхватът на ПКИПЦК (9), за да се включат ценните книжа, търгувани на пазари за растеж за МСП.

3.3.2

От началото на финансовата криза терминът секюритизация се свързва по дефиниция с рискови ипотечни кредити в САЩ и произтичащи от тях обезпечени дългови задължения и суапове за кредитно неизпълнение. Катастрофалният провал на пазара на деривати не беше причинен от секюритизацията на самите активи, а от недостатъчно регулиране, липсата на разбиране за тях и алчността на купувачи и продавачи. Понастоящем използването на секюритизация отново заема основно място в политическия дневен ред. От 2011 г. насам в целия ЕС бяха въведени изисквания за запазване на риска и бяха подсилени задълженията за оповестяване, които позволяват на инвеститорите да разбират по-добре финансовите инструменти, в които инвестират. Според Комисията понастоящем съществува възможност за създаване на устойчиви секюритизационни пазари със съответното разграничение от гледна точка на пруденциалния надзор на различните обезпечени с активи ценни книжа, които да се търгуват. Макар и ЕИСК да подкрепя по принцип постепенното въвеждане на секюритизацията, той призовава за предпазливост, за да се гарантира, че тя ще бъде използвана по добре регулиран начин.

3.3.3

Комисията се ангажира да си сътрудничи с Базелския комитет и Международната организация на комисиите по ценни книжа (IOSCO) с цел разработване и прилагане на световни стандарти за запазване на риска, прозрачност и съгласуваност на секюритизираните пазари. Поет е също и ангажимент до края на тази година да бъде преразгледан режимът на покритите облигации в Регламента за капиталовите изисквания (РКИ), като стъпка, необходима за създаването на интегриран пазар на покритите облигации; на свой ред този преглед следва да ускори извършването на проучване във връзка с рамка на ЕС за покритите облигации.

3.3.4

В съобщението се разглежда въпросът за частните емисии на ценни книжа и тъй като частните емисии се считат за реалистична алтернатива на банковото кредитиране и публичното емитиране на корпоративни облигации, Комисията поема ангажимент да извърши анализ на добрите практики на пазарите за частни емисии в Европа и други части на света и да разработи предложения за по-широко използване на такива емисии в ЕС.

3.4.1

В съобщението се разглежда също и щекотливият проблем за подобряване на достъпа на МСП до по-дългосрочно финансиране. Тази тема беше част от плана за действие за финансирането на МСП, публикуван през 2011 г., и оттогава е постигнат известен ограничен напредък. Липсата на адекватна, сравнима, надеждна и лесно достъпна информация за кредитирането на малките и средните предприятия се определя като основното препятствие пред по-широкия достъп до капиталовите пазари. Една от причините за тези слабости е фрагментираният характер на националните източници на подобна информация.

3.4.2

В наскоро публикувано влиятелно проучване (10) Международният финансов институт (IIF) посочи тази информационна асиметрия като значително препятствие пред финансирането на МСП както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. IIF предлага редица мерки за намаляване на въздействието на тези препятствия. Те включват по-значително използване на цифрови хранилища със стандартни данни, предоставяни на търговските регистри, статистическите служби, за кредитни оценки на банките и на други кредитори. Тези национални хранилища на данни за кредитния риск следва да бъдат консолидирани в „Европейски склад на данни“, който в крайна сметка да доведе до създаването на Европейски централен кредитен регистър. IIF призовава за определянето на общоевропейски стандарти за събиране на информация и за докладване, така че да бъде възможно да се правят кръстосани анализи на дружества и различни държави. По-добрата и по-актуална информация за финансовите резултати на МСП би следвало да позволи по-добра оценка на риска от страна на кредиторите и по-адекватно остойностяване на рисковете. Предложенията на IIF надхвърлят по мащаб значително тези на Комисията и ЕИСК призовава Комисията спешно да потърси решение на тези проблеми, свързани с информацията и конфиденциалността.

3.4.3

ЕИСК счита, че е полезно агенциите за регионално развитие да получат роля при оценката на рисковете, свързани с МСП. В повечето региони в ЕС има подобни агенции за регионално развитие, някои от които вече предоставят собствен капитал и дългово финансиране на своите клиенти от сектора на МСП. Тези агенции за регионално развитие често познават МСП, техните собственици-оператори и управление по-добре от банките и ЕИСК препоръчва Комисията да проучи потенциалната им роля на оценители на риска на местно равнище.

3.4.4

Комисията е поела ангажимент да поднови диалога между банките и МСП с цел подобряване на финансовата грамотност на МСП, по-специално във връзка с обратната информация, която банките предоставят при кандидатстването за заем. Обхватът на проучването на IIF е по-широк и в него се препоръчва МСП да бъдат обучавани относно наличните възможности за алтернативно финансиране и ползите от участието в алтернативни програми за финансиране. ЕИСК подкрепя тази гледна точка.

3.5.1

Що се отнася до инвестициите в инфраструктура, Комисията признава липсата на съгласуваност на наличните данни относно резултатите от инфраструктурните заеми в Европа като препятствие пред по-голямото участие на частния сектор в инвестициите в инфраструктура. Чувствителният характер на търговския сектор и конфиденциалността от страна на банките и инвеститорите в ценни книжа често бяха пречка пред по-широкото разпространение на съответната информация. Комисията поема ангажимент да извърши оценка на потенциала на единен портал, който да предоставя, на доброволен принцип, достъп до наличната информация за инфраструктурни инвестиционни планове и проекти от общински, регионални и национални власти. Подобен подход, основаващ се на портал, се предлага и за предоставянето на изчерпателни и стандартизирани статистически данни за инфраструктурните заеми. ЕИСК подкрепя тези действия.

3.6.1

Наред с упоменатите по-горе действия, насочени към конкретни въпроси, Комисията разглежда също по-широката рамка за устойчиво финансиране с оглед на корпоративното управление, счетоводните стандарти, данъчното облагане и правната среда. Тя ще разгледа предложение за преразглеждане на Директивата относно правата на акционерите с цел по-добро съчетаване на дългосрочните интереси на институционалните инвеститори, на лицата, управляващи активи, и на дружествата. ЕИСК подкрепя преразглеждането на Директивата относно правата на акционерите с цел да се насърчи дългосрочният ангажимент на акционерите.

3.6.2

Ще бъде направена оценка на схемите за дялово участие на служителите (ДУС) и финансово участие на служителите (ФУС) в целия ЕС, за да се определят пречките пред трансграничното прилагане на подобни схеми и да се формулират действия за тяхното премахване. Поет е и ангажимент да се обмисли дали използването на осчетоводяване по справедлива стойност в преразгледаните Международни стандарти за финансово отчитане (МСФО 9) е целесъобразно по отношение на бизнес моделите за дългосрочни инвестиции. Заедно с това по-късно тази година Комисията ще започне консултации, за да бъдат анализирани аргументите в полза на опростени счетоводни стандарти за консолидираните финансови отчети на котираните МСП и ползата от напълно самостоятелен счетоводен стандарт за МСП, които не са котирани на борсата.

3.6.3

В съобщението се признава, че е налице „данъчна благосклонност“ към дълговото финансиране на предприятията в повечето държави — членки на Европейския съюз. Това въздейства върху фирмите, като ги стимулира да вземат повече дългове, вместо да използват собствен капитал. Комисията не разполага с компетенции в тази област и в съобщението тя се ангажира единствено да насърчава по-широкото използване на инвестиции в собствен капитал чрез специфичните за всяка държава препоръки в рамките на Европейския семестър. В заключение Комисията ще направи преглед на наскоро отправената препоръка относно ранно преструктуриране на жизнеспособните предприятия и принципа на предоставяне на втори шанс на изпадналите в несъстоятелност предприемачи, както и на някои аспекти на приложимото право към трета страна при прехвърлянето на вземания. В тези предложения почти не могат да се открият слабости.