52013DC0455

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

Борба срещу зависимостта: изграждане на отворени системи за ИКТ чрез по-добро използване на стандартите при възлагането на обществени поръчки

(текст от значение за ЕИП)

1.           Въведение

Много организации са „заключени“ в своите ИКТ системи, защото подробни познания за това как работи системата притежава само доставчикът, така че когато им се налага да купуват нови компоненти или лицензи, само този доставчик може да им ги предложи. Тази липса на конкуренция води до по-високи цени и така в публичния сектор се пилеят около 1,1 млрд. EUR годишно[1].

По-доброто използване на стандарти, които позволяват конкурентите да предоставят алтернативни решения, ще намали зависимостта и увеличи конкуренцията, като по този начин ще се понижат цените и потенциално ще се повиши качеството. Това е така, защото стандартите определят основния елемент на една технология и осигуряват конкурентна равнопоставеност на всички доставчици на ИКТ[2]. Повече доставчици ще могат да представят оферти за участие в търгове, основаващи се на стандарти за системи, което ще доведе до повече конкуренция и по-голям избор.

Програмата в областта на цифровите технологии за Европа[3] посочва зависимостта като проблем и нейното действие 23 се ангажира да предостави указания относно връзката между стандартизацията на ИКТ и обществените поръчки, за да помогне на публичните органи да използват стандарти за насърчаване на ефективността и намаляване на зависимостта от доставчиците. За тази цел настоящото Съобщение е придружено от практически насоки за по-добро използване на стандартите при възлагането на обществени поръчки, особено в публичния сектор.

2.           Проблемът със зависимостта на ИКТ системите

Публичните органи сключат договори с доставчиците на ИКТ, за да използват ИКТ продукт или услуга за определен период от време. „Зависимост“ е налице, когато публичният орган не може лесно да смени доставчика след изтичането на този срок, тъй като не всички важни данни за системата са на разположение за да може обслужването да бъде ефикасно поето от друг доставчик.

Проучване[4], проведено през 2011 г. сред служители, отговарящи за възлагането на обществени поръчки в държавите — членки на Европейския съюз показа, че от 244 органи възложители, в които е проведено проучването, поне 40 % смятат, че промяна на наличните им ИКТ решения би била твърде скъпа, тъй като ще включва смяна на много други системи, които използват данните на системата, която биха желали да променят. 25 % от анкетираните смятат, че не биха били в състояние да променят своите ИКТ решения, тъй като се страхуват, че информацията им няма да може да бъде прехвърлена.

Ситуация на зависимост обикновено означава, че документите за обществените поръчки за следващия договор във връзка с ИКТ системата, създаваща зависимостта, ще съдържат препратки към търговската марка на тази система. На купувачите се налага да прибягват до посочване на търговски марки, тъй като липсата на информация относно ИКТ системата прави невъзможно да я опишат достатъчно точно по какъвто и да било друг начин.

Редица проучвания[5] действително показаха широко използване на търговски марки в документите за обществени поръчки. Процентът на поканите за представяне на оферти, споменаващи търговски марки, се движи в интервала от 16 % до 36 %, в зависимост от използваните в проучванията извадки. В допълнение, по-голямата част от 244-та участници в проучването от 2011 г. използват търговски марки в поканите за представяне на оферти, като 23 % винаги или често споменават търговски марки, а почти 40 % го правят само понякога.

В съответствие с правилата за възлагане на обществени поръчки на Съюза[6] обаче техническите спецификации предоставят равноправен достъп на икономическите оператори до процедурата за възлагане на обществена поръчка и не водят до създаване на необосновани препятствия пред това обществената поръчка да бъде отворена за конкуренцията. Посочването на търговски марки е разрешено само в изключителни случаи, когато не е възможно достатъчно точно и разбираемо описание на предмета на поръчката с други средства, предвидени от законодателството на Съюза; такова посочване се придружава от думите „или еквивалентно“.

Използването на търговски марки в документите за обществените поръчки ограничава конкуренцията до доставчиците на тази марка и води до практически монопол и неговите ценови последици. Освен това зависимостта на дадена ИКТ система от един единствен производител и бъдещото му развитие може да доведе до проблеми с непрекъснатостта на дейността, тъй като съществува риск даден производител да реши да прекрати поддръжката на система или някои нейни елементи. Това може да доведе и до пропуснати възможности за повече новаторство и ефективност, особено когато производителят не е в състояние да адаптира системата към бъдещи нужди.

Резултати от проучване на Комисията показаха[7], че откритите процедури за възлагане на поръчки са много ефективни в привличането на по-голям брой оференти и че удвояването на броя им е намалило стойността на поръчките с около 9 %.

Въз основа на настоящото съотношение на увеличения брой оференти спрямо снижаването на разходите, както и приблизителната стойност на обществените поръчки на ИКТ в ЕС, възлизаща на 78 млрд. EUR[8], като 16 % от тези поръчки се отнасят до търговски марки, публичните органи правят ненужни разходи, оценени на около 1,1 млрд. EUR годишно[9] в резултат на ограничения брой на оферентите, който се дължи на посочването на търговски марки.

3.           ИКТ системи, основани на стандарти, срещу затворени ИКТ системи

Използването на ИКТ системи, основани на стандарти, вместо затворени технологични решения ще помогне за отварянето на рестриктивните практики при възлагането на обществени поръчки, тъй като стандартите предоставят основни познания за дадена система на всички, което означава, че други потенциални доставчици могат да поддържат или развиват системата при по-конкурентни условия.

Освен икономическите аспекти, при преминаването към основани на стандарти ИКТ системи за публичните органи има други значителни предимства, както бе отчетено в плана за действие за електронно управление[10].

3.1.        Взаимодействието с гражданите — повишаване на ефективността и свободен избор

Тъй като стандартите се състоят от спецификации, които могат да бъдат известни на всички заинтересовани страни, продукти и услуги от различни производители могат да бъдат оперативно съвместими и така да стане по-лесно и по-ефективно да се свърже една публична система с друга с цел обмен на данни[11]. Например, това ще даде възможност на гражданите да предоставят данни само веднъж на която и да било публична администрация. Когато същите тези данни са необходими в други ситуации, те могат да се изтеглят автоматично и използват повторно, което ще направи взаимодействието между гражданите и публичните органи по-ефективно на местно, регионално, национално и европейско равнище. Ако трябва да се постигне същото равнище на оперативна съвместимост между системи, които не са основани на стандарти, разходите и сложността ще бъдат значително по-високи.

Освен това, ако се използват затворени продукти вместо продукти, основаващи се на стандарти, това може да ограничи достъпа на гражданите, които могат да взаимодействат с публичните органи само ако имат достъп до и използват един и същ продукт[12]. Ако публичните органи използват основаващи се на стандарти продукти, гражданите могат да използват и друг продукт, който спазва тези стандарти.

3.2.        Взаимодействие с други публични органи

Европейската рамка за оперативна съвместимост и Европейската стратегия за оперативна съвместимост, обяснени в съобщението на Комисията „За оперативна съвместимост на европейските обществени услуги“[13], зависят в голяма степен от използването на стандартизирани ИКТ системи. Оперативната съвместимост е необходима за предоставянето на трансгранични услуги на електронното управление, от които гражданите и предприятията се нуждаят при пътуване/работа/обучение/стопанска дейност в рамките на ЕС, и които са в основата на една от целите на единния европейски цифров пазар. Когато публичните органи въведат основани на стандарти алтернативи, ще бъде по-лесно да се разработят необходимите трансгранични услуги.

3.3.        Повече новаторство

Директивата относно повторната употреба на информацията в обществения сектор[14] задължава държавите членки в случаи, когато е позволено повторното използване на документи на органите от обществения сектор, да направят тези документи достъпни чрез електронни средства[15], там където това е възможно и уместно.

Тези данни може да включват цифрови карти, метеорологични, правни, пътно-транспортни, финансови, икономически и други данни, а също и приложно-програмните интерфейси (API) на ИКТ системите. Дружествата и гражданите след това могат да използват данните и системите на публичните органи за разработване на нови приложения, които са от полза за обществото като цяло, допринасят за по-голям растеж и разкриване на работни места, както и за новаторството в публичния сектор.

Ако тези данни са предоставени във формати, които отговарят на общи стандарти, това ще помогне много на разработчиците на приложения да гарантират, че приложенията им работят с данни от множество различни публични органи и че гражданите могат да използват тези приложения независимо къде в Европа се намират.

Освен това ИКТ система, основана на стандарти се развива по-лесно и е в състояние да предостави по-добре бъдещите услуги, които обществените органи се очаква да предоставят на гражданите по ефикасен и новаторски начин. Стандартите предоставят необходимите интерфейси за разширяване на функционалността, които всеки с познания по ИКТ може да използва, за да програмира софтуерни добавки към системата или да мигрира данни от една система към друга, като по този начин се увеличава потенциалът за употреба.

3.4.        По-ниски разходи за доставчиците на ИКТ

Доставчиците на ИКТ също са засегнати от зависимостта. Проучването от 2011 г. показа, че болшинството от тях също биха подкрепили по-отворена система на обществени поръчки, базирана на стандарти, тъй като това би открило пазари за всички тях, което ще увеличи конкурентоспособността на ИКТ пазара в ЕС. Ясно е обаче, че перспективите за продажби на някои монополни водещи доставчици могат да бъдат засегнати по неблагоприятен начин, ако новите участници на пазара могат да се конкурират по-ефективно.

Въпреки предимствата за по-голямата част от доставчиците на ИКТ, произтичащи от възлагането на обществени поръчки, основаващи се на стандарти, ще възникнат разходи по въвеждането и използването на стандарти в техните продукти и услуги. Това трябва да се сравни с техните обичайни разходи за поддръжката и развитието на техните продукти и услуги. Проучване, проведено през 2012 г. сред публичните органи и доставчиците на ИКТ[16] показа, че 30 % от всички заинтересовани страни очакват увеличението на разходите да бъде по-значително в краткосрочен план (при условие че публичните органи поддържат дългосрочна съгласуваност в прилаганите от тях стандарти). Въпреки това, 41 % от запитаните очакват, че в дългосрочен план цената на решенията ще намалее, което предполага, че доставчиците на ИКТ също ще извлекат полза, изразяваща се в намаляване на разходите и по-добрия достъп до пазари.

ИКТ системи, основани на стандарти ще позволят повече оперативна съвместимост, новаторство и конкуренция, ще снижат разходите и ще подобрят взаимодействието с гражданите. Те ще бъдат в основата на ново поколение отворени, гъвкави и базирани на сътрудничество услуги на електронното управление, които ще подпомагат европейските граждани и предприятия, както е предвидено в плана за действие за електронно управление за периода 2011-2015 г.

4.           Наръчник за обществени поръчки за ИКТ, основани на стандарти

На теория изглежда лесно в бъдеще да се придобиват ИКТ системи, основани на стандарти. Всичко, което трябва да се направи, е да се изиска продуктите да са съобразени със стандарти, когато се възлагат обществени поръчки за нови лицензии и компоненти. На практика обаче значителен брой възлагащи органи, участвали в проведеното през 2011 г. проучване заявиха, че са имали трудности при използването на стандарти за обществени поръчки за ИКТ, като малко под 50 % се позоваха на липсата на експертен опит, за да решат кои стандарти са уместни и подходящи за конкретни нужди от ИКТ. Поради това е важно да се помогне на възложителите да преодолеят тези трудности от практическо естество, така че да могат да използват стандартите правилно.

Понастоящем някои държави членки (например Франция, Италия, Нидерландия, Обединеното кралство, Германия, Швеция, Испания и Дания[17]) насърчават използването на стандарти в областта на обществените поръчки на ИКТ. Те помагат на публичните органи чрез практически насоки, които се състоят от списъци с препоръчани стандарти за специфични ситуации, наръчници за възлагане и готови текстове, които да бъдат използвани в документацията за обществени поръчки. Независимо от тези най-добри практики, само 25 % от запитаните в проучването от 2012 г. са имали достъп до такъв вид съвети, което предполага необходимост от разработването на насоки, които да достигнат до повече възложители на обществени поръчки.

Европейската комисия е набелязала основните трудности, с които публичните органи се сблъскват, когато поръчват ИКТ системи, и е събрала най-добрите практики на някои държави членки, които работят активно за преодоляването на тези трудности. Тези най-добри практики са в основата на „Наръчник за обществени поръчки на основани на стандарти ИКТ системи, елементи на добрите практики“ (Наръчника), който придружава настоящото съобщение.

Наръчникът се състои от:

· Съвети за разработване на стратегия в областта на ИКТ, състояща се от основни принципи, към които трябва да се придържа определена държава, регион или сектор на приложение, за да могат ИКТ системите да работят заедно и да обслужват ефикасно гражданите и други участници, които работят с публичните органи.

· Съвети за методична, безпристрастна и прозрачна оценка на стандартите, за да се направи избор на стандарти, които да се прилагат в подкрепа на ИКТ стратегията и за избягване на зависимост. Това е постоянна дейност с цел гарантиране, че при появата на нови и по-добри стандарти, те ще бъдат използвани вместо предишните.

· Насоки относно най-добрия начин за определяне на нуждите от ИКТ на публичен орган и за оценяване на ИКТ системи, които потенциално могат да отговорят на тези нужди, включително и разглеждане на нуждите на потребителите.

· Съвети относно дългосрочното планиране на бюджета с цел преодоляване на по-високите първоначални разходи при опитите за премахване на ситуациите на зависимост.

· Съвети относно взаимодействието с пазара, за да могат публичните органи да разберат наличното предлагане на пазара, както и, от друга страна, за да може пазарът да разбере бъдещите потребности на публичните органи.

· Съвети за разработването на практични, „готови за употреба“ насоки (списък на препоръчваните стандарти за специфични ИКТ приложения, готови текстове за използване в документите за обществените поръчки, обучение), които ще помогнат на публичните органи да съставят документи за обществени поръчки, които се позовават на подходящите стандарти в правилната ситуация по правилния начин.

Ръководството предоставя също така примери за най-добри практики и ресурси, които възлагащите органи да използват с цел прилагане на насоките. Наръчникът е отправен към всички онези, които са ангажирани с процедурите за обществена поръчка на ИКТ, включително служители, занимаващи се с процедурите по възлагане, отговарящите за информационните технологии служители от публичния сектор и експерти по ИКТ, които оказват помощ на публични органи.

Наръчникът показва достатъчно ясно, че въпросите, свързани с премахването на зависимостта, използването на повече и по-добри стандарти и наличието на оперативно съвместими системи не може да бъде решен самостоятелно от отделните възлагащи органи, а трябва да бъде част от цялостен дългосрочен план на съответните секторни и организационни равнища, за да се гарантира, че ИКТ системите работят заедно по ефикасен начин.

5.           Свързани инициативи

Съществуват няколко други инициативи на равнище ЕС, с които се насърчава използването на стандарти:

· Предложението за директива, прието от Европейската комисия, относно достъпността на уебсайтовете на органите от публичния сектор[18], в което се предвижда, че ще бъде разработен хармонизиран стандарт на базата на работата на европейските организации по стандартизация въз основа на мандат M/376[19].

· Портфейлът на широкомащабните пилотни проекти за електронно управление, осъществявани в рамките на програмата на ЕС за конкурентоспособност и иновации, Програмата за подкрепа на политиката в областта на ИКТ (CIP ICT PSP), в която се препоръчват ориентирани към приложенията стандарти, например платформи за електронни обществени поръчки[20] и електронната идентификация[21].

· Работата на многостранната платформа за електронно фактуриране[22] в контекста на Единната зона за плащания в евро.

· Общият метод за оценка на стандарти и спецификации (CAMSS)[23], разработен по Програмата за решения за оперативна съвместимост за европейските публични администрации (ISA)[24], който осигурява рамката за оценка на стандартите и спецификациите за оперативна съвместимост и споделя постигнатите резултати. Наръчникът насърчава използването на CAMSS за оценка на стандартите.

· Друга инициатива в рамките на ISA, Обсерваторията за национални рамки за оперативна съвместимост (NIFO)[25], предоставя анализ на дейностите по оперативната съвместимост в Европа. Тя се занимава предимно с анализа на националните рамки за оперативна съвместимост, което може да се разглежда като важна основа за стратегиите в на обществените организации в областта на ИКТ, както се препоръчва в наръчника.

· Освен това неотдавнашната реформа на европейската система за стандартизация[26] вече позволява на възлагащите органи да формулират техническите спецификации в документите за обществени поръчки чрез позоваване на ИКТ спецификации, установени в рамките на форуми и консорциуми, които ще се определят от Комисията след допитване особено до европейската многостранна платформа по въпросите на стандартизацията на ИКТ, докато преди беше възможно да се позовават само на стандарти или спецификации, публикувани от националните, европейските и международните организации по стандартизация.

6.           Какво става, ако няма стандарти?

За някои нови видове приложения, които публичните организации трябва да разработят, за да се справят с важни предизвикателства пред обществото, като например гарантирането на висококачествени достъпни здравни грижи за застаряващото население, борбата с изменението на климата и др., необходимите стандарти може би все още не са на разположение. В такива случаи публичните органи биха могли да си сътрудничат с други обществени възложители за осъществяване на поръчки в предпазарен стадий. Това означава доставка на научноизследователски развойни услуги[27], позволяващи на публичния сектор да споделя рисковете и ползите от предприемането на авангардна научноизследователска и развойна дейност съвместно с промишлеността. Това дава възможност на възложителите да направляват промишлеността така, че тя да отговори на техните нужди, като същевременно сравняват предимствата и недостатъците на конкурентни решения от различни доставчици (чрез проектиране, разработване на прототипи и изпитване), без да се ангажират с големи договори за внедряване към един доставчик. Доставчиците могат да бъдат поканени също така да вземат участие в съответните органи по стандартизация за изработване на стандарти, свързани с резултатите от научноизследователската и развойна дейност за продуктите в предпазарен стадий. Европейското партньорство за изчисления в облак[28] е един пример за доставки на продукти в предпазарен стадий, когато стандартите са в процес на разработване.

7.           Обществените поръчки за ИКТ, основани на стандарти: Следващи стъпки

Европейската комисия призовава всички публични органи в държавите членки да използват наръчника, за да подпомогнат намаляването на зависимостта на техните ИКТ системи, като по този начин се насърчава конкуренцията в Европа и се подкрепя развитието на единния европейски цифров пазар, включително чрез осигуряване на по-широк достъп до и използване на обществени данни и информация. Европейската комисия ще прилага наръчника също така с цел по-добро използване на стандарти в собствените си ИКТ системи и призовава другите европейски институции да направят същото.

Очаква се, че с течение на времето държавите членки заедно с Европейската комисия и другите европейски институции ще разработят повече специализирани версии на наръчника, съобразени с техните собствени стратегии в областта на ИКТ и използването на специфични стандарти. Такъв итеративен подход е вероятно да доведе до все по-големи ползи по отношение на спестените разходи и допълнителните възможности за новаторството и конкуренцията.

Консултация във връзка с по-ранна версия на наръчника[29] показа, че обменът на добри практики се счита за ценен от мнозинството участници — както тези, които понастоящем имат достъп до източници на най-добри практики, така и тези, които нямат. Над 90 % от двете категории участници (или 71 % от общата извадка) посочиха, че обменът на най-добри практики е или би могъл да бъде полезен или много полезен.

С цел да се улесни обменът на най-добри практики, Европейската комисия ще подкрепи тази инициатива чрез организиране на срещи със съответните заинтересовани страни (публични органи, доставчици на ИКТ, организации по стандартизация и гражданското общество), както и чрез общодостъпен уебсайт за най-добри практики. Чрез редовен обмен на опит публичните организации ще се учат една от друга, ще се адаптират към възникващите най-добри практики, ще разглеждат общите проблеми и ще предлагат общи решения. Този обмен на най-добри практики ще гарантира, че решенията, избирани в различните държави членки, ще се доближат, което ще намали разпокъсаността и ще допринесе за осигуряването на истински единен цифров пазар.

Освен това Комисията ще докладва за резултатите от този процес, по-специално:

· за предоставянето на информация във връзка с процедурите по възлагане на обществени поръчки за ИКТ от страна на публичните органи, за оценката на използването на стандарти в обществените поръчки за ИКТ, за разработването на практически насоки, дългосрочни делови оценки, и бюджетното планиране,

· за прегледа на процедурата за възлагане на обществени поръчки и преценката кои методи работят и къде има място за подобрение с цел да се насърчат бъдещи най-добри практики.

Тази информация и свързаните с нея данни могат да се допълват с общ преглед на статистическите данни за търговски марки в търгове, броя на доставчиците, участващи с оферти в процедурите за обществена поръчка, и оценки на съотношението цена/качество на възлагането на обществени поръчки в областта на ИКТ.

Действията, описани по-горе, ще доведат до по-отворени ИКТ системи, които се основават на стандарти, което би следвало да спомогне за развитието на по-ефективни обществени услуги на базата на ИКТ, които са в състояние да се развиват и да се адаптират към бъдещи нужди. Отрасълът, предоставящ ИКТ, ще може да се конкурира, за да предложи най-доброто съотношение цена/качество на публичните органи, както и новаторски услуги.

[1]               Виж раздел 2 за обосновка на тази цифра.

[2]               Ghosh, R.А (2005) „An economic basis for open standards" („Икономическа основа за отворени стандарти“) проект FLOSSPOLS, http://flosspols.org/deliverables/FLOSSPOLS-D04-openstandards-v6.pdf.

[3]               Действие 23 от Програмата в областта на цифровите технологии се ангажира да предоставя „насоки относно обвързването на стандартизацията на ИКТ с обществените поръчки, за да се подпомогнат публичните органи да използват стандартите за повишаване на ефикасността и намаляване на зависимостта от доставчиците“, COM/2010/0245, достъпен на http://eur-lex.europa.eu/lexuriserv/lexuriserv.do?uri=celex:52010dc0245r(01):en:not. За повече информация относно действие 23, вж. http://ec.europa.eu/digital-agenda/en/pillar-ii-interoperability-standards/action-23-provide-guidance-ict-standardisation-and-public.

[4]               http://cordis.europa.eu/fp7/ict/ssai/docs/study-action23/study44-survey1results.pdf.

[5]               Например R.A. Ghosh (2005 г.), ‘An Economic Basis for Open Standards’ („Икономическа основа за отворени стандарти“), Маастрихт, проект FLOSSPOLS, http://flosspols.org/deliverables/flosspols-d04-openstandards-v6.pdf; Paapst, M. ‘Affirmative action in procurement for open standards and FLOSS.’ („Положително дискриминиране при обществените поръчки за отворени стандарти и FLOSS“). International Free and Open Software Law Review (Преглед на международното законодателство относно безплатния софтуер и софтуера с отворен код), том 2, № 2, стр. 184-185, вж. http://www.ifosslr.org/ifosslr/article/view/41, Open Forum Europe, (2011); ‘Доклад за наблюдението на обществените поръчки на OFE: практиките на държавите — членки на ЕС да споменават конкретни търговски марки при възлагането на обществени поръчки за компютърни софтуерни пакети и информационни системи между месеците февруари и април 2010 г.“ (май), стр. 6, вж. http://www.openforumeurope.org/openprocurement/open-procurement-library/report_2010.pdf; .

[6]               Директива 2004/18/ЕО, ОВ L 134, 30.4.2004 г., стр. 114-240.

[7]               „Оценка на ползите от директивите за обществените поръчки“. http://ec.europa.eu/internal_market/publicprocurement/docs/modernising_rules/estimating-benefits-procurement-directives_en.pdf.

[8]               Това се базира на данни за разходите на правителството на Обединеното кралство във връзка с ИТ на стойност 18 млрд. EUR през 2010 г. и изследване, което показва, че на Обединеното кралство се падат 23 % от публичните разходи за информационни технологии в ЕС. Беше направена кръстосана проверка спрямо прогнозата от 54 млрд. EUR, получена от MAPPS базата данни за ИКТ договори в публичния сектор, която се основава на съответните CPV кодове (която вероятно е занижена предвид факта, че в Официален вестник на Европейския съюз са публикувани само обществените поръчки над праговете и че не всички обществени поръчки в областта на ИТ се класифицират под CPV кодове).

[9]               Ако броят на оферентите се удвои при 16 % от поръчките на ИКТ, тъй като те вече не посочват търговски марки (това е най-малкият брой, посочен в проучването, споменато в бележка под линия 5) това ще спести 9 % от 16 % от 78 млрд. EUR годишно, което се равнява на 1,1 млрд. EUR годишно.

[10]             COM (2010) 743, достъпен на следния интернет адрес:              http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=COM:2010:0743:FIN:EN:PDF; Вж. също http://ec.europa.eu/digital-agenda/node/165.

[11]             Ghosh, R.А (2005) „An economic basis for open standards" („Икономическа основа за отворени стандарти“) проект FLOSSPOLS, http://flosspols.org/deliverables/FLOSSPOLS-D04-openstandards-v6.pdf. Hesser, Czaya and Riemer (2007) ‘Development of standards’ („Разработването на стандарти“) в W. Hesser (Ed) Standardisation in Companies and Markets (Стандартизирането на фирмите и пазарите), стр. 123-169, Хамбург: Университет „Хелмут Шмит“.

[12]             http://www.epractice.eu/files/European%20Journal%20epractice%20Volume%2012_6.pdf.

[13]             COM(2010) 744.    http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=COM:2010:0744:FIN:BG:PDF.

[14]             Директива 2003/98/ЕО, ОВ L 345, 31.12.2003, стр. 90-96              и за предложения за актуализиране: http://ec.europa.eu/information_society/policy/psi/index_en.htm.

[15]             В своето предложение за директива за изменение на Директива 2003/98/ЕО, Комисията предложи да бъдат заменени термините „електронни средства“ с „в машинночитаем формат и заедно с техните метаданни“. COM(2011) 877 окончателен.

[16]             http://cordis.europa.eu/fp7/ict/ssai/docs/study-action23/study44-survey2results.pdf.

[17]             http://cordis.europa.eu/fp7/ict/ssai/docs/study-action23/d2-finalreport-29feb2012.pdf.

[18]             COM(2012) 721, виж           http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=COM:2012:0721:FIN:EN:PDF            и http://ec.europa.eu/digital-agenda/en/news/proposal-directive-european-parliament-and-council-accessibility-public-sector-bodies-websites.

[19]             http://www.mandate376.eu/

[20]             http://www.peppol.eu/.

[21]             https://www.eid-stork.eu/.

[22]             http://ec.europa.eu/internal_market/payments/einvoicing/index_en.htm.

[23]             https://webgate.ec.europa.eu/fpfis/mwikis/idabc-camss/.

[24]             http://ec.europa.eu/isa/index_en.htm.

[25]             http://ec.europa.eu/isa/actions/04-accompanying-measures/4-2-3action_en.htm.

[26]             Регламент (ЕС) № 1025/2012, ОВ L 316, 14.11.2012 г., стр. 12-33 и http://ec.europa.eu/enterprise/policies/european-standards/standardisation-policy/index_en.htm.

[27]             Обществените поръчки в предпазарен стадий са определени в COM/2007/799 и в свързания с него работен документ SEC/2007/1668.

[28]             COM(2012) 0529, стр. 13 (ключово действие 3),           http://eur-lex.europa.eu/smartapi/cgi/sga_doc?smartapi!celexplus!prod!DocNumber&lg     =EN&type_doc=  COMfinal&an_doc=2012&nu_doc=529          и              http://ec.europa.eu/information_society/activities/cloudcomputing/europeancloudpartnership/index_en.htm.

[29]             http://cordis.europa.eu/fp7/ict/ssai/docs/study-action23/study44-survey2results.pdf.