4.10.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 299/115

---

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Бяла книга — Програма за адекватни, сигурни и устойчиви пенсии“

COM(2012) 55 final

2012/C 299/21

Докладчик: г-н Petru Sorin DANDEA

Съдокладчик: г-н Krzysztof PATER

На 16 февруари 2012 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:

„Бяла книга – Програма за адекватни, сигурни и устойчиви пенсии“

COM(2012) 55 final.

Специализирана секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 27 юни 2012 г.

На 482-рата си пленарна сесия, проведена на 11 и 12 юли 2012 г. (заседание от 12 юли 2012 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 180 гласа „за“, 27 гласа „против“ и 19 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1   Публичните пенсионни системи са един от най-важните компоненти на „предпазната мрежа“ на социалната сигурност в почти всички държави членки и основна част от европейския социален модел, тъй като пенсиите са главният източник на доходи за пенсионерите. Комитетът изразява съжаление, че в своята Бяла книга Комисията обръща по-голямо внимание на други аспекти на пенсионните системи и не търси решения за укрепване на публичните пенсии.

1.2   Пенсионните системи не функционират изолирано от националните икономически системи. С оглед на това Комитетът призовава държавите членки да гарантират, че пенсионните им политики са тясно свързани с политиките в областта на пазара на труда, социалната защита, данъчното облагане и макроикономиката (тъй като пенсиите се финансират от спестявания от трудови възнаграждения по време на трудовия живот или от вноски, изплащани на частни пенсионни схеми), и че социалните партньори и организираното гражданско общество участват активно в процеса на тяхното изготвяне.

1.3   Няма универсално решение на предизвикателствата, пред които застаряването на населението изправя пенсионните системи. По-голямата част от държавите членки, които реформираха пенсионните си системи през последното десетилетие, насочиха политиките си към съкращаване на разходите чрез повишаване на законоустановената пенсионна възраст и преминаване към система на индексиране на пенсиите, основаваща се на повишаването на цените. Комитетът вече е подчертавал, че повишаването на законоустановената пенсионна възраст в отговор на застаряването на населението не е достатъчна мярка, и изтъква, че в дългосрочен план този подход може да създаде социален риск, тъй като може да изложи много пенсионери на риск от бедност.

1.4   Комитетът счита, че държавите членки следва да преразпределят богатството; през следващите десетилетия те би трябвало да съсредоточат усилията си за реформи върху повишаването на приходите, които финансират пенсионните им системи, като ги разширят с включването на всички социално-професионални категории, повишат заетостта, подобрят механизмите за събиране на вноските и предприемат мерки срещу недекларирания труд и укриването на данъци. Комитетът приветства факта, че в сравнение с предходните документи на Комисията, в Бялата книга се поставя много по-силен акцент върху значението на пазара на труда и по-високите равнища на заетост за справяне с демографските промени и за постигане на основните цели по отношение на пенсиите. Съжаление обаче предизвиква фактът, че това признаване на значението на пазара на труда не е отразено в основните препоръки в областта на пенсиите, които са заимствани до голяма степен без промяна от предходни документи.

1.5   Комитетът счита, че когато реформират своите пенсионни системи, държавите членки трябва да отчетат факта, че за милиони бъдещи пенсионери пенсията е единствената форма на защита от риска от бедност в напреднала възраст. Затова Комитетът препоръчва в бъдещото законодателство да бъдат включени стандарти за минималните пенсии или механизми за защита на доходите от пенсии, за да се осигури доход над прага на бедността.

1.6   Самото естество на пенсионната система е такова, че тя функционира в дългосрочен план. С оглед на това държавите членки следва да предвидят достатъчно дълъг период за процеса на реформиране на пенсионните си системи, като го съобразят с местната икономическа и социална ситуация и осигурят широк прием от страна на обществеността. Комитетът се застъпва за такъв подход предвид факта, че е несправедливо сегашното поколение млади работници или сегашните пенсионери да бъдат обременявани с разходите за пенсионните реформи. Комитетът е за подход, който да гарантира справедливост между поколенията по отношение на устойчивостта на системата и осигуряването на адекватен размер на обезщетенията, позволявайки достоен стандарт на живот.

1.7   Комитетът призовава Комисията и държавите членки да съсредоточат усилията си върху предприемането на активни мерки за удължаване на трудовия живот, които да бъдат насочени към доближаване на реалната възраст за излизане в пенсия до законоустановената пенсионна възраст. Това е един от ключовите фактори за гарантиране на устойчивост на пенсионните системи в Европа. Най-важните мерки, които следва да се предприемат, трябва да са съсредоточени върху договарянето на условията на труд между социалните партньори, напр. приспособяване на работните места към уменията и здравословното състояние на по-възрастните работници, отчитане на трудността на някои професии, подобряване на достъпа до допълнително обучение, подобряване на превенцията на инвалидността, улесняване на съвместяването на професионалния и семейния живот и премахване на правните и други пречки пред по-дългия трудов живот. Промяната в отношението на работодателите към тази възрастова група и изграждането на положителни нагласи сред по-възрастните служители, които да благоприятстват избора им да останат на работа по-дълго време, трябва да бъдат част от процеса на реформи. Необходими са реформи на пазара на труда, които да създадат условия за дружествата да осигуряват качествени работни места, за да може по-дългият трудов живот да се превърне в реалност. Всички тези политики трябва да бъдат изготвяни и прилагани в тясно сътрудничество със социалните партньори. Според ЕИСК въпреки всичко би трябвало да се запазят схемите за ранно пенсиониране, така че работниците, които дълго време са работили при вредни или опасни условия или които са започнали много рано професионалното си развитие (т.е. преди 18-годишна възраст), и в бъдеще да могат се възползват от това право.

1.8   Комитетът отбелязва, че държавите членки вече са постигнали напредък в законовите си реформи, но в същото време е убеден, че трябва да бъде подобрена законовата рамка за допълнителните пенсионни схеми, тъй като те ще бъдат от значение за бъдещата адекватност и устойчивост на пенсионните системи. Затова Комитетът е сериозно обезпокоен от някои от предложенията за професионалните пенсии. Тъй като пенсионните схеми са твърде различни от животозастрахователните услуги, Комитетът не подкрепя заявената цел за преразглеждане на Директивата за ИППО с цел да се поддържат „еднакви условия с тези по Директива Платежоспособност II“, а препоръчва да се въведат специално разработени мерки за гарантиране на активите на пенсионните фондове след консултации със социалните партньори и другите заинтересовани страни.

1.9   Целта на пенсиите е да осигурят доход за пенсионерите, който да замества заплатата, която са получавали през трудовия си живот, и да е пропорционален на нея. Комитетът счита, че в бъдеще ще е необходимо да се намалят разликите в доходите от пенсии на мъжете и жените работници и да се гарантира подходящо покритие на рисковете в напреднала възраст за работниците с нетипична професия или кариера. Разликата, която все още съществува между мъже и жени на пазара на труда, има сериозни последици за натрупалите се права и оттук за перспективите за доходите от пенсии на жените. Комитетът призовава държавите членки да потърсят, в сътрудничество със социалните партньори, решения за преодоляване на неравенството между мъжете и жените по отношение на пенсионните права, създадено от правилата и практиката на пазара на труда.

1.10   Комитетът насърчава Комисията да осъществи намерението си да използва част от ЕСФ през програмния период 2014–2020 г. за подпомагане на проекти за стимулиране на заетостта сред по-възрастните работници или за насърчаване на по-дълъг трудов живот. Подкрепа заслужават и образователни проекти, имащи за цел да повишат финансовата грамотност на работниците, особено по отношение на планирането на пенсионирането. Комитетът счита, че социалните партньори и останалите организации на гражданското общество, наред с публичните органи, играят ключова роля за насърчаване на подобни проекти.

2.   Въведение

2.1   На 16 февруари (по-късно от планираното) Европейската комисия публикува своята Бяла книга относно „Програма за адекватни, сигурни и устойчиви пенсии“ след консултации, започнали с нейната Зелена книга от юли 2010 г. Въпреки че е приела редица препоръки, отправени от Европейския икономически и социален комитет в неговото становище по темата, Комисията не е променила позицията си относно решенията, които държавите членки следва да приложат, за да осигурят устойчиви и сигурни пенсионни системи с оглед на застаряващото население, подчертавайки необходимостта по-скоро от намаляване на разходите за пенсии, отколкото от увеличаване на приходите за тяхното финансиране, и препоръчвайки пенсионната възраст да се бъде обвързана с удължаване на продължителността на живота – все въпроси, по които ЕИСК неведнъж е изразявал своята критична позиция.

2.2   За да аргументира становището си в подкрепа на необходимостта от пенсионни реформи, Комисията използва статистически данни, които могат да създадат подвеждаща представа за проблемите, породени от застаряването на населението. Така например графиката, представена във Фигура 1 от Бялата книга, сравнява прогнозираните тенденции за броя на хората над 60 години и тези между 20 и 59 години. Тя показва, че броят на хората от първата възрастова група се очаква да нараства с два милиона годишно през следващите две десетилетия, а броят на хората от втората възрастова група – да намалява със средно един милион годишно. До 2020 г. законоустановената пенсионна възраст в повечето държави членки ще бъде 65 години или повече, което означава, че възрастовата група над 60 години ще включва както работещи, така и пенсионери. В съответствие с предишните си препоръки (1) Комитетът счита, че при оценката на въздействието на застаряването на населението върху финансирането на системите за социална сигурност трябва да се използва коефициентът на икономическа зависимост, тъй като той дава точна представа за реалните нужди от финансиране. Комисията признава това в Бялата книга. В този смисъл ЕИСК приветства факта, че в сравнение с предходните документи на Комисията, в Бялата книга се поставя много по-силен акцент върху значението на пазара на труда и по-високите равнища на заетост за справяне с демографските промени и за постигане на основните цели по отношение на пенсиите. Съжаление обаче предизвиква фактът, че това признаване на значението на пазара на труда не е отразено в основните препоръки в областта на пенсиите, които са заимствани до голяма степен без промяна от предходни документи.

2.3   Комисията счита, че успехът на пенсионните реформи в държавите членки е основен определящ фактор за гладкото функциониране на Икономическия и валутен съюз, който ще се отрази и на способността на ЕС да постигне две от целите на стратегията „Европа 2020“ – повишаване на заетостта до 75 % и намаляване с най-малко 20 милиона на броя на хората, изложени на риск от бедност. Комисията обаче подчерта факта (2), че много от мерките за бюджетна дисциплина, прилагани от държавите членки за справяне с последиците от финансовата криза и кризата с държавния дълг, могат да имат отрицателен ефект върху постигането на тези цели. Мерките за фискална стабилност трябва винаги да бъдат допълвани с инвестиции, насърчаващи заетостта, и мерки, водещи до растеж.

2.4   В препоръките за отделните държави за 2011 г. в рамките на европейския семестър, Комисията, наред с останалото, предлага на държавите членки политически насоки и инициативи за посрещане на установените нужди от реформи. Комитетът изразява съжаление от факта, че тези препоръки се отнасят по-конкретно до повишаване на законоустановената пенсионна възраст и промяна на системите за индексиране на пенсиите. За някои държави членки, които са сключили стендбай споразумения с МВФ, Световната банка и Европейската комисия, препоръките включват решения като временно замразяване или дори намаляване на размера на пенсиите.

3.   Общи бележки

3.1   Настоящи предизвикателства пред пенсионните системи

3.1.1   Комитетът е съгласен с Комисията, че устойчивостта и адекватността на пенсиите зависи от степента, в която те се основават на вноски, данъци и спестявания. Те обаче не идват само от работещите, но и от самите пенсионери. С други думи, всяка дългосрочна прогноза за баланса между активните данъкоплатци и пенсионираните бенефициери трябва да отчита този факт.

3.1.2   Публичните пенсионни системи са основният източник на доходи за пенсионерите в почти всички държави членки. Затова е изключително важно да се положат максимални усилия, за да се гарантира, че те ще продължат да бъдат устойчиви и достъпни. Комитетът счита, че финансирането на публичните системи може да бъде най-добре гарантирано с високо равнище на заетостта и допълнителни мерки за финансиране, каквито бяха предприети в някои държави членки (например бюджетни субсидии, допълнителни приходи, резервни фондове и фондове за стабилност). Тези пенсионни системи се основават на принципа на солидарност и пораждат солидарност между и в рамките на поколенията, което благоприятства социалното сближаване. Освен това в някои държави членки те позволяват натрупване на пенсионни права в периоди на безработица или прекъсвания на професионалното развитие поради заболяване или по семейни причини. По време на финансовата криза през 2008 г. тези системи доказаха ролята си на финансови стабилизатори, макар че в някои държави членки беше отчетен отрицателен ефект върху пенсиите, свързани с индивидуално осигуряване. За сметка на това някои частни капиталови пенсионни схеми, които инвестираха част от своя портфейл от активи в някои високорискови финансови продукти, понесоха тежки загуби, които доведоха до рязко намаляване на пенсиите на много пенсионери. Лицата, отговорни за вземането на решения, трябва да вземат предвид въздействието на бюджетните съкращения върху световното търсене предвид факта, че социалните обезщетения не са просто „разходи“, тъй като осигуряват средства за действие и потребление на една трета от населението на Европа.

3.2   Осигуряване на финансова устойчивост на пенсионните системи

3.2.1   Комисията заявява, че до 2060 г. пенсиите могат да нараснат с 2,5 процентни пункта от БВП средно за ЕС. Както изтъква в свои предходни становища, Комитетът препоръчва на държавите членки да проявяват предпазливост при използването на тези данни в подкрепа на пенсионните реформи, тъй като много от тях се основават на дългосрочни прогнози, които в някои случаи не се потвърждават от реалността. Към момента обаче има разлика от 9 процентни пункта от БВП в разходите за пенсии на държавите членки, които варират от 6 % в Ирландия до 15 % в Италия. Това показва, че може да има известна гъвкавост в състава на публичните разходи, без това да се отразява сериозно на конкурентоспособността на държавите членки, които, от циклична гледна точка, могат да имат по-големи разноски за системите за социална сигурност.

3.2.2   Реформите на пенсионните системи, предприети от държавите членки през последното десетилетие, бяха съсредоточени предимно върху ограничаване на разходите чрез повишаване на законоустановената пенсионна възраст и промяна на системите за индексиране на пенсиите въз основа на – в преобладаваща степен или изключително – ценови индекс. Комитетът счита, че тази последна промяна може да има дългосрочни неблагоприятни последици и да доведе до рязко обезценяване на пенсиите. Според проучване на МОТ (3) разлика от само 1 процентен пункт между увеличението на заплатите и това на пенсиите за период от 25 години може да доведе до намаляване на пенсиите с 22 %.

3.2.3   Националните пенсионни системи не функционират изолирано от националните икономики. На практика те са подсистеми, които взаимодействат с други системи на национално и световно равнище. С оглед на това Комитетът счита, че за да гарантират финансовата устойчивост на пенсионните системи, през следващите десетилетия държавите членки следва да съсредоточат усилията си върху повишаване на приходите. Това увеличение не може да бъде постигнато само с повишаване на броя на заетите вносители на осигуровки и удължаване на трудовия живот; необходимо е и по-добро управление на публичните финанси, както и усилия за борба с укриването на данъци и недекларирания труд. Устойчивият растеж и високото равнище на заетост ще създадат благоприятна за пенсионните системи среда. Необходими са реформи на пазара на труда, които да създадат условия за дружествата да осигуряват качествени работни места, за да може по-дългият трудов живот да се превърне в реалност. Също така добрите условия на труд, които спомагат за съчетаване на работата и семейните отговорности, могат да допринесат за повишаване на раждаемостта и по този начин да намалят натиска от застаряването на населението върху пенсионните системи. Същевременно е необходимо да се предприемат мерки за повишаване на готовността на хората да работят по-дълго, за което е необходима и позитивна нагласа към ученето през целия живот и здравната профилактика.

3.2.4   В съответствие с предишното си становище ЕИСК изтъква, че пенсионните реформи (включително преминаването от напълно разходопокривни схеми към смесени пенсионни системи, състоящи се от задължителни разходопокривни и капиталови схеми), водещи до промени във финансирането на пенсионните системи, които увеличават явните пасиви в публичния сектор и намаляват неявните пасиви, не трябва да бъдат санкционирани в краткосрочен план поради по-високия явен публичен дълг (4). С оглед на това следва да се обмисли възможността за преразглеждане на правилата на Пакта за стабилност и растеж.

3.3   Поддържане на адекватността на пенсионните обезщетения

3.3.1   Комисията признава, че в повечето държави членки проведените реформи ще доведат до по-ниски равнища на коефициентите на заместване в рамките на пенсионните системи. Тъй като пенсиите са основният източник на доходи за по-възрастните европейци, Комитетът счита, че поддържането на адекватността на пенсиите, с цел да се даде възможност за достоен стандарт на живот, би следвало да бъде приоритет за държавите членки.

3.3.2   Правителствата носят отговорността да гарантират, че всеки по-възрастен европеец получава адекватна пенсия. С оглед на това Комитетът счита, че държавите членки следва да обмислят приемането на цялостно определение за „адекватна пенсия“ в сътрудничество със социалните партньори.

3.3.3   Адекватността на доходите на бъдещите поколения пенсионери все повече ще зависи от допълнителните капиталови пенсионни стълбове. Комитетът обаче изтъква, че някои от държавите членки, които въведоха задължителни капиталови пенсионни схеми, финансирани чрез прехвърляне на част от вноските от публичната пенсионна система, решиха да ги прекратят, главно заради създавания от тях дефицит в бюджета на публичната система. Комитетът подкрепя идеята за професионални капиталови пенсионни схеми, които да се въвеждат и администрират от работодатели и представители на работниците, и призовава Комисията да помогне на социалните партньори да повишат административния си капацитет в тази област.

3.3.4   В светлината на постепенното преминаване към допълнителни капиталови пенсионни схеми, по-специално схеми, свързани с участието на пазара на труда, е изключително важно държавите членки да гарантират адекватни пенсии на хората, които са останали извън пазара на труда през целия си живот като възрастни. Така на хората, които са изключени от традиционния пазар на труда поради, например, тежки увреждания или тежки и сложни социални проблеми, трябва да бъдат гарантирани достатъчни пенсии, за да се избегнат още по големи социални неравенства в по-късна възраст.

3.4   Увеличаване на участието на жените и възрастните работници на пазара на труда

3.4.1   Комисията изтъква, че ако Европа постигне целта на стратегията „Европа 2020“ за равнище на заетост от 75 % във възрастовата група между 20 и 64 години и ако през следващите десетилетия бъде постигнат допълнителен напредък, коефициентът на икономическа зависимост може да остане под 80 %. Това означава, че натискът от застаряването на населението върху пенсионните системи може да остане поносим.

3.4.2   Комитетът не е съгласен с мнението на Комисията, че определянето на фиксирана пенсионна възраст ще създаде значителен дисбаланс между броя на годините трудов живот и годините, прекарани в пенсия. В рамките на пенсионните си реформи през последните години повечето държави членки обвързаха правото на ранно пенсиониране с броя на годините трудов стаж, което намали значително броя на ползващите се с тази привилегия работници. Според Комитета схемите за ранно пенсионирате следва да бъдат запазени, за да се гарантира, че работниците, които дълго време са работили при вредни или опасни условия или които са започнали много рано професионалното си развитие (преди 18-годишна възраст), имат право на ранно пенсиониране.

3.4.3   В редица становища (5) Комитетът изложи вижданията си за ключовите фактори, които следва да бъдат отчетени от държавите членки при изпълнение на реформите, имащи за цел да удължат трудовия живот, и приветства Комисията за това, че е възприела част от тях в своята Бяла книга. Комитетът обаче счита, че все още трябва да се положат много усилия на равнище държави членки, за да се гарантира, че работните места са подходящо съобразени с уменията и здравословното състояние на по-възрастните работници.

3.5   Роля на държавите членки и ЕС в пенсионното осигуряване

3.5.1   Комитетът приветства решението на Комисията да възприеме цялостен подход към пенсионната реформа с оглед на взаимосвързаността на предизвикателствата за макроикономиката, социалната система и заетостта, свързани с пенсиите. Въпреки че държавите членки носят основната отговорност за изграждане на своите пенсионни системи, Комисията следва да използва по креативен начин инструментите, с които разполага, за да окаже твърда подкрепа на държавите членки в процеса на изпълнение на пенсионните реформи; но, тъй като принципно се стараем да не правим крачки назад, това следва да се направи, без да се засягат правата или да се създават нови правила, вдъхновени от настоящата рецесия, което може да се окаже пагубно за интересите на хората след възстановяването на икономиката. В рамките на стратегията „Европа 2020“ и с новата европейска рамка за управление Комисията разполага с достатъчно широк обхват за насърчаване на решения за реформиране на пенсионните системи, като отчита факта, че пенсиите не са спестявания. Комитетът също така насърчава Комисията да изпълни намерението си да използва част от ЕСФ през програмния период 2014–2020 г. за подпомагане на проекти, които имат за цел осигуряване на заетост на по-възрастните работници или насърчаване на по-дълъг трудов живот. Участието на социалните партньори и организираното гражданско общество в изпълнението на такива проекти трябва да бъде задължително условие.

3.5.2   Имайки предвид, че заетостта и по-високата производителност на труда би трябвало да бъдат във фокуса на вниманието на държавите членки, изправени пред последствията от застаряване на населението за пенсионните системи, Комитетът препоръчва всички политики, които правителствата възнамеряват да приложат, да бъдат подкрепени с предварителното съгласие на социалните партньори.

3.6   Необходимостта от пенсионни реформи

3.6.1   Що се отнася до препоръките за пенсионните реформи, отправени от Комисията към държавите членки в рамките на годишните обзори на растежа за 2011 и 2012 г., Комитетът счита, че:

а)	повишаването на реалната пенсионна възраст трябва да бъде осъществено с договорени със социалните партньори политики за насърчаване на по-дълъг трудов живот, а не с автоматични механизми, повишаващи законоустановената пенсионна възраст, както препоръчва Комисията;

б)	при ограничаването на достъпа до ранно пенсиониране следва да се отчете специфичното положение на някои категории работници, най-вече на онези, които работят при особено вредни или опасни условия или са започнали много рано професионалното си развитие (преди 18-годишна възраст);

в)

удължаването на трудовия живот чрез по-добър достъп до програми за обучение, приспособяването на работните места за по-разнородна работна ръка, разкриването на възможности за заетост за по-възрастните работници, оказването на подкрепа за активен живот на възрастните хора и остаряване в добро здраве, и премахването на правните или други пречки пред достъпа до заетост за по-възрастните работници е най-добрият подход за повишаване на реалната пенсионна възраст;

г)	изравняването на законоустановената пенсионна възраст за мъже и жени следва да се осъществи в срок, който отчита специфичната ситуация на пазара на труда във всяка държава членка; специално внимание следва да се обърне на преодоляване на разликите в пенсионните права на мъжете и жените;

д)

насърчаването на разработването на схеми за допълнителни пенсионни спестявания следва да се осъществи с участието на социалните партньори, по-конкретно под формата на професионални пенсионни схеми, тъй като по време на финансовата криза те се оказаха по-сигурни от други видове капиталови схеми, както и на частни спестявания с целеви данъчни стимули, особено за онези, които не могат да си позволят такива услуги.

3.7   Постигане на равновесие между продължителността на трудовия живот и времето, прекарано в пенсия

3.7.1   Комитетът счита, че държавите членки могат да подкрепят повишаването на реалната пенсионна възраст – което означава по-дълъг период на трудова активност – посредством активни мерки за насърчаване на по-дълъг трудов живот на доброволни начала. Автоматичното повишаване на законоустановената пенсионна възраст въз основа на прогнозираното увеличение на продължителността на живота може да се окаже контрапродуктивно, и много по-възрастни работници, особено такива със здравословни проблеми, да изберат други стълбове на социалната сигурност (6).

3.7.2   Комитетът е съгласен с Комисията, че пенсионните реформи не трябва да се осъществяват така, че разходите да бъдат понесени от поколенията по-млади работници или само от сегашните пенсионери. Възможно е държавите членки да предприемат мерки за реформи, които да не засегнат интересите на работниците или на пенсионерите.

3.7.3   Комитетът препоръчва на държавите членки мерките за ограничаване на достъпа до ранно пенсиониране да бъдат прилагани, като се зачитат надлежно интересите на работниците, работили дълго време при вредни или опасни условия или започнали много рано професионалното си развитие (преди 18-годишна възраст). За много работници от тези категории ограничаването на достъпа до ранно пенсиониране на практика може да означава да бъдат лишени от пенсионни права. Комисията признава, че продължителността на живота на работниците от тези групи е по-кратка, а здравословното им състояние е по-лошо в сравнение с другите работници. Тези разпоредби трябва да продължат да бъдат от компетентността на държавите членки в съответствие с техните национални практики и условия и въз основа на споразумения със социалните партньори.

3.7.4   Комитетът отчита позицията на Комисията относно необходимостта процесите на реформи, предприети от държавите членки, да бъдат съсредоточени върху насърчаването на по-дълъг трудов живот. Ако само се повиши законоустановената пенсионна възраст или се намалят пенсиите, като се промени системата за индексация, милиони пенсионери могат да се окажат под прага на бедността.

3.7.5   Според доклад на Евростат (7) над 35 % от работниците на възраст между 50 и 69 години ще бъдат подготвени да работят и след 65-годишна възраст. Комитетът приема становището на Комисията, че премахването на пречките пред по-дългия трудов живот е едно от възможните решения за държавите членки.

3.7.6   Комисията признава, че премахването на разликите в размера на пенсиите на мъжете и жените не може да бъде постигнато просто с изравняване на пенсионната възраст и препоръчва държавите членки да приложат съчетание от политики в областта на пенсионното осигурявате и заетостта, за да премахнат тези неравенства. Като част от прегледа на законодателството на ЕС за пенсиите Комитетът призовава Комисията да обмисли възможността за въвеждане на разпоредби, имащи за цел да преодолеят неравенствата между половете.

3.8   Разработване на схеми за допълнителни частни пенсионни спестявания

3.8.1   Комитетът приветства решението на Комисията да укрепи законодателството на ЕС за пенсиите. Той обаче смята, че тук следва да се обърне внимание не само на аспектите, свързани с трансграничните дейности на пенсионните фондове и мобилността на работниците, но и на проблемите на надзора и контрола на органите за пенсионно осигуряване, административните разходи и информирането и защитата на потребителите.

3.8.2   Комитетът подкрепя предложението на Комисията за създаване на европейска система за проследяване на пенсиите чрез свързване на услугите на национално равнище в тази област. Това би било от реална полза за хората, работили в няколко държави членки.

3.8.3   В Бялата книга не е възприет правилен подход към подпомагането на икономически ефективното изплащане на професионални пенсии и оттук – на бъдещото им нарастване. По-конкретно, Комитетът не подкрепя заявената цел за преразглеждане на Директивата за ИППО с цел да се поддържат „еднакви условия с тези по Директива Платежоспособност II“. Подобни мерки не могат да бъдат обосновани с необходимостта от създаване на еднакви условия с осигуряваните от застраховки пенсионни фондове, тъй като те функционират по различен начин. В повечето случаи пенсионните фондове не развиват дейност на пазарите на дребно и/или са организации с нестопанска цел. Като цяло те се осигуряват от работодател или група работодатели в сектор, в който застрахователни пенсионни продукти могат да бъдат предоставяни и на частни лица. Пенсионните фондове имат колективен характер (като предмет на колективно споразумение). Комитетът обаче подкрепя ангажимента на Комисията за въвеждане на специално разработени мерки за гарантиране на активите на пенсионните фондове.

3.8.4   Наред с публичните пенсионни системи бяха разработени и допълнителни колективни системи. Тъй като осигуряват допълнителен доход на пенсионерите, те трябва да бъдат широко разпространени и да обхванат всички работници. Те обаче не трябва да бъдат алтернатива на изплащането на публични пенсии и тъй като се основават на колективни споразумения, със сигурност не трябва да ги поставят под въпрос. Всички работници в даден сектор или дружество следва да имат достъп до тези допълнителни схеми, които третират еднакво мъжете и жените. В допълнение, важно е социалните партньори да участват в прилагането и наблюдението на управлението на тези системи. Наред с допълнителните пенсионни системи, които обикновено функционират като инвестиционни фондове, социалните партньори би трябвало да работят и за намирането на решения, покриващи някои други рискове, които често намаляват бъдещите доходи от пенсии (като рискове през целия живот, в периоди на заболяване или дори на безработица или отсъствие от работа по семейни причини), за да се осигури адекватно равнище на бъдещите пенсии.

3.9   Разгръщане на инструменти на ЕС

3.9.1   Комитетът призовава Комисията да използва всички налични правни, финансови и координационни инструменти в подкрепа на усилията на държавите членки да осигурят адекватни и сигурни пенсионни системи. Освен това, за да се гарантира постигането на целите в тази област, е жизненоважно да се осигури участието на организациите на гражданското общество и социалните партньори на всички етапи от консултациите, изготвянето и прилагането на политиките за реформиране на пенсионните системи. В същото време, когато се предлага законодателство на ЕС, което не е пряко свързано с пенсионните системи, е важно да бъде включена оценка на неговото въздействие върху тях (особено върху тяхната стабилност и размера на бъдещите пенсии).

---

(1)  ОВ C 318, 29.10.2011 г., стр. 1-8.

(2)  ОВ C 143, 22.5.2012 г., стр. 23-28.

(3)  МОТ: „Pension Reform in Central and Eastern Europe“ („Пенсионната реформа в Централна и Източна Европа“), 2011 г., стр. 16, ISBN 978-92-125640-3 (web pdf).

(4)  Тази ситуация преобладава в някои от държавите членки, които разработиха допълнителни пенсионни схеми, финансирайки ги с част от публичните пенсионни фондове.

(5)  ОВ C 318, 29.10.2011 г., стр. 1-8. ОВ C 161, 13.7.2007 г., стр. 1-8. ОВ C 44, 11.2.2011 г., стр. 10-16.

(6)  ОВ C 84, 17.3.2011 г., стр. 38-44.

(7)  „Active ageing and solidarity between generations – a statistical portrait of the European Union 2012“ („Активен живот на възрастните хора и солидарност между поколенията – статистически портрет на Европейския съюз“), 2012 г., стр. 57.

---

---