12.8.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 236/99

1.

Припомня, че Парламентът в своята резолюция от 29 март 2007 г. относно бъдещето на професионалния футбол в Европа призовава Комисията да подкрепя усилията на футболните ръководни органи за регулиране на агентите на играчите, при необходимост чрез представяне на предложение за директива относно тези агенти;

2.

Приветства поръчаното от Европейската комисия „Проучване относно спортните агенти в Европейския съюз“, резултатите от което вече са налични;

3.

Изразява особена загриженост относно заключенията от проучването по отношение на престъпните дейности, извършвани във връзка със спорта, като са цитирани случаи, при които спортът е повлиян от организираната престъпност, свързана с дейността на агенти на играчи; счита, че това ново явление е вредно за имиджа на спорта, за почтеността в него и в крайна сметка за ролята му в обществото;

4.

Отбелязва заключението на проучването, че спортните агенти са в центъра на финансовите потоци, които често са непрозрачни и които ги предразполагат към незаконни дейности; приветства инициативите на някои отбори и управителни органи за по-голяма прозрачност на финансовите операции;

5.

Отбелязва, че проучването посочва присъщата непрозрачност на системата на трансфери особено в отборните спортове, улесняваща незаконните дейности, в които се включват както агенти, така и клубове и играчи;

6.

Подчертава специфичната уязвимост на младите играчи и риска те да станат жертва на трафик на хора;

7.

Подчертава специалната отговорност на агентите на играчи и на клубовете, особено по отношение на младите играчи, и следователно призовава и двете страни да изпълняват тази отговорност, особено по отношение на образованието и професионалното обучение на младите играчи;

8.

Подчертава заключението от проучването, че нормите по отношение на агентите, установени от спортните федерации, основно целят да контролират достъпа до професията и да регулират нейното практикуване, но че тези органи имат само ограничени надзорни права и права за санкциониране, тъй като нямат никакви средства за контрол или предприемане на преки действия спрямо спортните агенти, които не са регистрирани към тях; те нямат и право да налагат граждански или наказателни санкции;

9.

Изразява съгласие със спортните ръководни органи и заинтересованите страни в спорта, че трябва да се вземат мерки за решаване на проблемите, свързани с почтеността и доверието в спорта и в участниците в сферата на спорта;

10.

Счита, че премахването на съществуващата система на ФИФА за лицензиране на агенти на играчи без създаване на солидна алтернативна система не би било подходящ начин за решаване на проблемите около агентите на играчи във футбола;

11.

Приветства усилията на спортните ръководни органи да въведат повече прозрачност и надзор над финансовите потоци;

12.

Отправя искане до Съвета да увеличи усилията си за координиране в борбата срещу престъпните дейности, свързани с дейността на агентите, включително пране на пари, уговаряне на мачове и трафик на хора;

13.

Позовава се на гореспоменатото решение по Дело T-193/02, където Съдът постановява, че по принцип регулирането на дейността на агентите на играчи, което представлява контрол върху една икономическа дейност и засяга основните свободи, е от компетентността на обществените органи;

14.

Припомня, че в същото решение Съдът признава, че федерации като ФИФА имат право да регулират професията на агента, доколкото целта на регулирането е да се повишат професионалните и етичните стандарти в дейността на агентите с оглед на защитата на играчите и че регулацията не е против конкуренцията; припомня, че колективно агентите не са организирани на професионално равнище и че професията подлежи на много ограничено регулиране на равнище държави-членки;

15.

Изразява убеждение, че в контекста на трансграничните дейности и разнообразните национални регулаторни норми, приложими към спорта, може да се работи върху ефективността на контрола и прилагането на санкциите само чрез съвместни усилия на спортните ръководни органи и обществените органи;

16.

Отбелязва, че докато дейностите на агентите са регулирани в значителна степен на международно и национално равнище от спортните органи в някои дисциплини, много малко държави-членки са приели специфични закони, насочени към спортните агенти;

17.

Счита, че като се има предвид стъписващото разнообразие от регулаторни норми, приложими към дейността на спортните агенти, има нужда от подход на равнище ЕС за избягване на вратичките, оставени поради неясна регулация, и за гарантиране на подходящ мониторинг и контрол на дейността на агентите;

18.

Повтаря своя призив за инициатива на ЕС относно дейността на агентите на играчи, която следва да има за цел:

19.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейската комисия.