52008PC0385

Trade/80012/2008 Rev. 3

[pic] | КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ |

Брюксел, 19.6.2008

COM(2008) 385 окончателен

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА СЪВЕТА

за отмяна на антидъмпинговите мита, наложени с Регламент (ЕО) № 85/2006 на Съвета върху вноса на отгледана в рибовъдни стопанства сьомга с произход от Норвегия

(представена от Комисията)

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

Контекст на предложението |

Основания и цели на предложението Настоящото предложение се отнася до прилагането на Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 г. за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност, последно изменен с Регламент (ЕО) № 2117/2005 на Съвета от 21 декември 2005 г. („основният регламент“), по процедури, свързани с вноса на сьомга с произход от Норвегия. |

Общ контекст Настоящото предложение е изготвено в контекста на прилагането на основния регламент и е резултат от разследване, проведено в съответствие със съществените и процедурните изисквания, изложени в основния регламент. |

Съществуващи разпоредби в областта на предложението Регламент (ЕО) № 85/2006 на Съвета от 17 януари 2006 г. за налагане на окончателни антидъмпингови мита и окончателното събиране на временни мита, наложени върху вноса на отгледана в рибовъдни стопанства сьомга с произход от Норвегия. |

Съгласуваност с други политики и цели на Съюза Не се прилага. |

Консултация със заинтересованите страни и оценка на въздействието |

Консултация със заинтересованите страни |

Заинтересованите страни, засегнати от процедурата, вече имаха възможността да защитят интересите си по време на разследването, в съответствие с разпоредбите на основния регламент. |

Събиране и използване на експертни становища |

Не беше необходимо външно експертно становище. |

Оценка на въздействието Настоящото предложение е резултат от прилагането на основния регламент. В основния регламент не се предвижда извършването на обща оценка на въздействието, но се съдържа изчерпателен списък на условията, които трябва да бъдат оценени. |

Правни елементи на предложението |

Обобщение на предложеното действие С Регламент (ЕО) № 85/2006 на Съвета от 17 януари 2006 г. Съветът наложи окончателни антидъмпингови мита и окончателното събиране на временните мита, наложени върху вноса на отгледана в рибовъдни стопанства сьомга с произход от Норвегия. На 21 април 2007 г. Комисията откри процедура по междинно преразглеждане на посочените по-горе мерки в съответствие с член 11, параграф 3 от основния регламент. Проверката заключи, че по време на периода на разследване не е имало дъмпинг и че не съществува вероятност от повторно възникване на дъмпинга, в случай че мерките да отпаднат. Ето защо се предлага Съветът да приеме приложеното предложение за регламент. |

Правно основание Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 г. за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност, последно изменен с Регламент (ЕО) № 2117/2005 на Съвета от 21 декември 2005 г. |

Принцип на субсидиарност Предложението попада в обхвата на изключителната компетентност на Общността. Поради това принципът на субсидиарност не се прилага. |

Принцип на пропорционалност Предложението е в съответствие с принципа за пропорционалност поради следните причини: |

Формата на действието е описана в гореспоменатия основен регламент и не оставя възможност за решение на национално равнище. |

Не е необходимо да се посочва как финансовата и административната тежест върху Общността, националните правителства, регионалните и местните власти, икономическите субекти и гражданите е сведена до минимум и е пропорционална на целта на предложението. |

Избор на инструменти |

Предложени инструменти: регламент. |

Други средства не биха били подходящи поради следната/ите причина/и: Гореспоменатият основен регламент не предвижда други възможности. |

Отражение върху бюджета |

Предложението няма отражение върху бюджета на Общността. |

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА СЪВЕТА

за отмяна на антидъмпинговите мита, наложени с Регламент (ЕО) № 85/2006 на Съвета върху вноса на отгледана в рибовъдни стопанства сьомга с произход от Норвегия

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 г. за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност[1] („основен регламент“), и по-специално член 9 и член 11, параграф 3 от него,

като взе предвид предложението на Комисията след консултации с Консултативния комитет,

като има предвид, че:

А. ПРОЦЕДУРА

1. Мерки в сила

1. Съветът, след антидъмпингово разследване („първоначално разследване“), с Регламент (ЕО) № 85/2006[2] наложи окончателно антидъмпингово мито върху вноса на отгледана в рибовъдни стопанства сьомга с произход от Норвегия. Окончателното мито е наложено под формата на минимална вносна цена („МВЦ“).

2. Заявление за преразглеждане и започване

2. На 20 февруари 2007 г. Комисията получи заявление за частично временно преразглеждане, подадено от следните държави-членки: Италия, Литва, Полша, Португалия и Испания („заявителите“), съгласно член 11, параграф 3 от основния регламент.

3. Заявителите предоставиха подлежащи на потвърждение доказателства, че обстоятелствата, въз основа на които са въведени мерките, са се променили и че тези промени са с траен характер. Заявителите приведоха и предоставиха подлежащи на потвърждение доказателства, показващи, че сравнението между конструираната нормална стойност и експортните цени би довело до редуциране на дъмпинга значително под нивото на настоящите мерки. Поради тази причина вече не е необходимо трайното прилагане на мерките на съществуващите нива, за да се компенсира дъмпингът. Това доказателство беше счетено за достатъчно основание за откриването на процедурата.

4. Съответно, след консултация с Консултативния комитет, на 21 април 2007 г. с известие, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз[3], Комисията предприе частично временно преразглеждане на антидъмпинговите мерки, приложими към вноса на отгледана в рибовъдни стопанства сьомга с произход от Норвегия в съответствие с член 11, параграф 3 от основния регламент („известие за започване на процедура“).

5. Това преразглеждане бе ограничено по обхват до аспектите на дъмпинга и имаше за цел да се прецени необходимостта от продължаване, отмяна или изменение на съществуващите мерки.

3. Засегнати от процедурата страни

6. Комисията информира официално за започването на процедурата всички известни ѝ износители/производители в Норвегия, известните ѝ заинтересовани търговци, вносители и сдружения, както и представителите на Кралство Норвегия. На заинтересованите страни беше предоставена възможност да изложат становищата си в писмен вид и да подадат заявление за официално изслушване в срока, посочен в известието за започване на процедура.

4. Представителна извадка

7. В раздел 5, буква а) от известието за започване на процедура се посочва, че Комисията може да реши да прибегне до представителна извадка в съответствие с член 17 от основния регламент. В отговор на запитването съгласно раздел 5, буква а), i) от известието за започване на процедура, 267 дружества предоставиха исканата информация в указания срок. 169 от тях са производители износители на отгледана в рибовъдни стопанства сьомга. Износът е осъществяван пряко или непряко чрез свързани и несвързани търговци.

8. Предвид големия брой участващи дружества, бе решено да се приложат разпоредбите за представителната извадка и за тази цел, след консултация с представителите на норвежката индустрия, бе направена представителна извадка на производствените дружества с най-голям обем на износа за Общността (производители износители). Представителите на норвежката индустрия предложиха в извадката да бъдат включени i) дружество производител, което не е изнасяло самостоятелно, а само чрез несвързани търговци в Норвегия и ii) двама износители, но не и производители на въпросния продукт. Това не можа да бъде прието, тъй като, що се отнася до дружеството производител, не съществуваха достатъчно гаранции, че продажбите за износ в Общността чрез несвързани търговци наистина биха могли да бъдат идентифицирани. Що се отнася до износителите без собствено производство на сьомга, нормалната стойност не можа да бъде установена и поради това не бе възможно определянето на мито, с което да бъдат облагани тези дружества.

9. Съгласно член 17 от основния регламент, избраната представителна извадка обхвана възможно най-голям представителен обем на износа, който разследването можеше логично да вземе предвид в рамките на наличното време. Производителите износители, включени в окончателната представителна извадка, съставляват почти 60 % от отчетения обем на въпросния продукт, изнасян за Общността.

10. Що се отнася до вносителите, както и с цел да се даде възможност на Комисията да реши дали е необходимо да прибегне до представителна извадка, в раздел 5, буква а), ii) от известието за започване на процедура се съдържаше изискване към вносителите в Общността да предоставят информацията, посочена в този раздел. Само четирима вносители в Общността отговориха на формуляра, предназначен за представителната извадка. Предвид този нисък брой сътрудничещи вносители, прилагането на представителната извадка в този случай не бе необходимо.

11. Комисията изиска и провери цялата информация, считана за необходима за определяне на дъмпинга. За тази цел Комисията покани всички известни ѝ заинтересовани страни и всички останали страни, които се представиха в сроковете, определени в известието за започване на процедура, да ѝ сътрудничат в настоящата процедура и да попълнят съответните въпросници. В тази връзка 267 производители и износители в Норвегия, представителите на производителите на сьомга от Общността и правителствата на Ирландия и Шотландия сътрудничеха на Комисията и представиха своята гледна точка. Освен това, четирима вносители и шестимата норвежки производители износители, включени в представителната извадка, представиха пълни отговори на въпросниците в рамките на определените срокове.

12. Комисията извърши проверки на място в следните дружества:

а) Вносители/преработватели/потребители

- Laschinger GmbH, Bischofmais, Германия

- Gottfried Friedrichs KG (GmbH & Co.), Hamburg, Германия

- Rodé Vis B.V., Urk, Нидерландия

- Hätälä Oy, Oulu, Финландия

б) Производители-износители в Норвегия (ниво група)

- Marine Harvest AS, Bergen, Норвегия

- Marine Harvest AS, Bergen, Норвегия

- Двамата най-големи норвежки производители износители, т.е. Marine Harvest и Hallvard Leroy, съставляваха над 44 % от общото производство, отчетено от сътрудничещите норвежки производители, и 45 % от норвежкия износ за Общността.

- Информацията, предоставена от други четири дружества, включени в представителната извадка, бе предмет на по-задълбочен анализ по документи и беше установено, че техните производствени разходи и експортни цени като цяло са в съответствие с тези на посетените дружества.

- На всички заинтересовани страни, които изявиха желание да бъдат изслушани и посочиха конкретни причини за това, бе дадена такава възможност.

5. Период на разследване

13. Разследването на дъмпинга обхваща периода от 1 януари 2006 г. до 31 декември 2006 г. („период на разследване за преразглеждане“ или „ПРП“).

Б. РАЗГЛЕЖДАН ПРОДУКТ И СХОДЕН ПРОДУКТ

1. Разглеждан продукт

14. Продуктът, за който се отнася преразглеждането, е същият, както при първоначалното разследване, т.е. отгледана в рибовъдни стопанства (различна от дива) сьомга, независимо дали е или не е под формата на филе, прясна, охладена или замразена, с произход от Норвегия („разглежданият продукт“). Определението изключва другите подобни отгледани в рибовъдни стопанства рибни продукти, като едра (сьомгова) пъстърва, биомаса (жива сьомга), както и дива сьомга и допълнително обработените видове сьомга, като например пушена сьомга.

15. Продуктът понастоящем може да бъде класиран под кодове по КН ех 0302 12 00, ех 0303 11 00, ех 0303 19 00, ех 0303 22 00, ех 0304 19 13 и ех 0304 29 13, съответстващи на различни начини на представяне на продукта (прясна или охладена риба, прясно или охладено филе, замразена риба и замразено филе).

2. Сходен продукт

16. Както бе установено при първоначалното разследване и потвърдено от настоящото разследване, беше установено, че разглежданият продукт и продуктът, произвеждан и продаван на вътрешния пазар в Норвегия, имат едни и същи основни физически характеристики и една и съща употреба. Затова те се разглеждат като сходни продукти по смисъла на член 1, параграф 4 от основния регламент. Тъй като настоящото преразглеждане бе ограничено до дъмпинга, не се стигна до заключения по отношение на продукта, произвеждан и продаван от индустрията на Общността на пазара на Общността.

В. ДЪМПИНГ

1. Общи положения

17. Норвежките производители на отгледана в рибовъдни стопанства сьомга осъществяват продажби от разглеждания продукт за Общността пряко или чрез свързани и несвързани търговци. При изчисляването на експортната цена на равнището на производителя са използвани само идентифицируеми продажби, предназначени за пазара на Общността, направени пряко или чрез свързани дружества, базирани в Норвегия.

2. Нормална стойност

18. За да определи нормалната стойност, Комисията първо установи за всеки производител износител, включен в представителната извадка, дали неговите общи вътрешни продажби на отгледана в рибовъдни стопанства сьомга са представителни в сравнение с общите му експортни продажби за Общността. В съответствие с член 2, параграф 2 от основния регламент, продажбите на вътрешния пазар могат да се разглеждат като представителни, когато общият обем на продажби на вътрешния пазар на всеки производител износител е поне 5 % от общия обем на продажбите му за Общността.

19. За да се определи дали продажбите на вътрешния пазар са представителни, бяха пренебрегнати продажбите през ПРП на несвързани търговци, разположени в Норвегия и притежаващи лицензия за износ, тъй като крайното местоназначение на тези продажби не можа да бъде установено със сигурност. Всъщност разследването показа, че тези продажби в преобладаващата си част са били предназначени за износ за пазарите на трети страни и поради това не са били извършвани за вътрешно потребление.

20. Комисията впоследствие определи онези видове продукти, продавани на вътрешния пазар от дружествата, имащи като цяло представителни продажби на вътрешния пазар, които са идентични или пряко съпоставими с видовете, които се продават за износ за Общността.

21. Вътрешните продажби на конкретен вид продукт бяха счетени за достатъчно представителни там, където обемът на този вид продукт, продаван на вътрешния пазар на независими клиенти през периода на проучването, съставляваше 5 или повече % от общия обем на съпоставимия вид продукт, продаван за износ за Общността.

22. Направен беше анализ и дали вътрешните продажби на всеки вид от въпросния продукт, продаван на вътрешния пазар в представителни количества, могат да се разглеждат като извършени в хода на обичайната търговска дейност, в съответствие с член 2, параграф 4 от основния регламент, като беше установен делът на рентабилните продажби на въпросния продукт на независими клиенти. Това бе направено чрез определяне на дела на рентабилните продажби на вътрешния пазар на независими клиенти за всеки изнасян вид на продукта по време на периода на разследване, както следва:

23. Когато обемът на продажбите на даден вид продукт, продаван на нетна продажна цена, равна или по-висока от изчислените производствени разходи, съставлява над 80 % от общия обем на продажбите за същия вид продукт и когато среднопретеглената цена на този вид е равна или по-висока от производствените разходи, нормалната стойност се базира на действителните цени на вътрешния пазар. Тази цена се изчислява като среднопретеглена стойност на цените на всички продажби на вътрешния пазар на дадения вид продукт, осъществени по време на ПРП, независимо дали тези продажби са били рентабилни или не.

24. Когато обемът на рентабилните продажби за даден вид продукт представлява 80 или по-малко % от общия обем продажби за този вид или когато среднопретеглената цена на този вид е под производствените разходи, нормалната стойност се базира на действителната цена на вътрешния пазар, изчислена като среднопретеглена стойност на рентабилните продажби само за този вид, при условие че тези продажби съставляват 10 или повече % от общия обем продажби за този вид.

25. Когато обемът на рентабилните продажби на който и да било вид продукт съставлява по-малко от 10 % от общия обем продажби за този вид, продажбите на този конкретен вид са смятани за количествено недостатъчни, за да може цената на вътрешния пазар да осигури подходяща база за установяване на нормалната стойност.

26. Когато не беше възможно цените на вътрешния пазар за даден вид продукт, продаден от определен производител износител, да бъдат използвани за установяване на нормалната стойност, налагаше се да бъде използван друг метод.

27. На първо място, беше разгледан въпросът дали нормалната стойност може да бъде определена въз основа на цените на вътрешния пазар на други производители в Норвегия, в съответствие с член 2, параграф 1 от основния регламент. Тъй като в конкретния случай не се разполагаше с по-надеждни цени на други производители, беше използвана конструирана нормална стойност в съответствие с член 2, параграф 3 от основния регламент.

28. Поради тази причина Комисията изчисли конструираната нормална стойност, както е описано по-долу, в съответствие с член 2, параграф 3 от основния регламент, . Нормалната стойност бе изчислена, като към производствените разходи за изнасяните видове на продукта на всеки производител износител, съответно коригирани при необходимост, бе добавена разумна сума на разходите за реализация, общите и административните разходи, както и разумен марж на печалбата.

29. За всеки един случай разходите за реализация, общите и административните разходи и печалбата бяха установени съгласно методите, посочени в член 2, параграф 6 от основния регламент. За тази цел Комисията провери надеждността на данните относно разходите за реализация, общите и административните разходи и печалбата, осъществени на вътрешния пазар от всеки един от разглежданите производители износители.

30. Нито един от шестимата разглеждани производители износители, за които нормалната стойност трябваше да бъде конструирана, не е имал представителни продажби на вътрешния пазар. Поради това описаният в подзаглавието на член 2, параграф 6 метод не можа да бъде използван. Член 2, параграф 6, буква а) не можа да бъде приложен, тъй като никой от разглежданите производители износители не е имал представителни продажби на вътрешния пазар. Член 2, параграф 6, буква б) също не бе приложим, тъй като бе установено, че продажбите на общата категория продукти на вътрешния пазар не е била извършвана в рамките на обичайната търговска дейност. Поради това разходите за реализация, общите и административни разходи и печалбата бяха определени в съответствие с член 2, параграф 6, буква в) от основния регламент, т.е. на основата на всеки друг обоснован метод. В тази връзка и при липса на всякаква друга по-надеждна информация на разположение, беше счетено, че норма на печалбата от 30 % и разходи за реализация, общи и административни разходи от 3 % биха били в разумен размер, като се вземат предвид данните, отчетени от шестимата производители износители по време на ПРП по отношение на техните продажби на вътрешния пазар.

31. Норвежките производители износители оспориха използването на норма на печалбата от 30 % с аргумента, че тя няма да съответства на никакви реални цифри, отразяващи обичайните маржове в рибовъдния сектор. Следва да се отбележи обаче, че в досието нямаше данни, че размерът на така определената печалба надвишава печалбата, обичайно реализирана от други производители износители от продажбата на продукти от същата обща категория на вътрешния пазар в страната по произход в ПРП. Всъщност, както беше споменато по-горе, използваният марж на печалбата беше определен на основата на действителните проверени цифри. Следователно този аргумент трябваше да бъде отхвърлен.

3. Експортна цена

32. Във всички случаи, при които разглежданият продукт е бил изнасян за независими клиенти в Общността, експортната цена бе определяна в съответствие с член 2, параграф 8 от основния регламент, а именно въз основа на действително заплащаните или дължими експортни цени.

33. Когато експортните продажби са били извършвани с посредничеството на свързани търговци, експортната цена бе конструирана, съгласно член 2, параграф 9 от основния регламент, на основата на цената, на която внесените продукти са били препродадени за първи път на независим купувач, след като се коригира с всички разходи, направени между вноса и препродажбата и се увеличи с разумна по размер сума, съответстваща на разходите за реализация и общите и административните разходи и на печалбата. В това отношение бяха използвани действителните разходи за реализация и общи и административни разходи на свързаните търговци по време на ПРП. Що се отнася до печалбата, тя бе определена въз основа на наличната информация, като при липса на всякаква друга по-надеждна информация печалба от 2 % беше разумна печалба за търговец в този бизнес сектор.

34. Както беше споменато по-горе в съображение 22, в случаите, когато продажбите са били извършени чрез несвързани търговци, не бе възможно да се определи със сигурност крайното местоназначение на продукта за износ. По тази причина не можа да се установи дали дадена продажба е направена на клиент в Общността или в друга трета страна и съответно бе решено да не се вземат предвид продажбите на несвързани търговци. Индустрията на Общността възрази срещу този подход, изтъквайки, че такива продажби би трябвало да бъдат разследвани при хипотезата, че сьомгата е била продадена чрез несвързани търговци, които са влезли в Общността с цени, по-ниски от МВЦ.

35. Необходимо е да се припомни, че при определяне на експортната цена в съответствие с член 2, параграф 8 от основния регламент следва да бъдат взети под внимание продажбите на първия независим клиент и че следователно, в контекста на определяне на дъмпинга, препродажните цени, практикувани от първите независими клиенти, са неотносими. Следователно този аргумент трябваше да бъде отхвърлен.

4. Сравнение

36. Сравнението между нормалната стойност и експортните цени беше направено при цена франко предприятието.

37. С цел да се осигури обективно сравнение между нормалната стойност и експортната цена, беше предвидено съответно намаление под формата на корекции за разликите, които засягат цените и съпоставимостта на цените в съответствие с член 2, параграф 10 от основния регламент. Подходящи корекции бяха разрешени във всички случаи, в които бяха счетени за разумни, точни и подкрепени от проверен доказателствен материал. На тази основа бяха направени корекции за отстъпки, рабати, транспорт, застраховка, заготовка, товарене и допълнителни разходи, опаковане, кредити и вносни мита.

5. Дъмпинг

5.1 Дружества, включени в представителната извадка

38. По отношение на производителите износители, които бяха включени в представителната извадка, бе изчислен индивидуален дъмпингов марж. По отношение на тези дружества среднопретеглената нормална стойност за всеки вид от разглеждания продукт, изнасян за Общността, беше сравнена със среднопретеглената експортна цена на съответния вид продукт, съгласно член 2, параграф 11 от основния регламент.

5.2 Дружества, невключени в представителната извадка

39. Що се отнася до онези сътрудничещи производители износители, които не са включени в представителната извадка, беше установено, че за по-голямата част от продажбите им техните експортни цени като цяло са в съответствие с тези на включените в извадката износители. В отсъствието на каквато и да било информация, сочеща обратното, бе счетено, че резултатите от извадката са представителни за всички други износители.

5.3 Несътрудничили дружества

40. Като се има предвид високото ниво на сътрудничество, т.е. почти на 100 %, направено беше също заключението, че установените дъмпингови маржове за сътрудничилите производители износители, включени в извадката, са представителни за Норвегия.

5.4 Дъмпингови маржове

41. На основа на гореизложеното, дъмпинговите маржове, изразени като процент от цената при доставка CIF на границата на Общността, с неплатено мито, са:

Marine Harvest AS | -20,3 % |

Norway Royal Salmon AS | -5,9 % |

Hallvard Leroy AS | -13,0 % |

Mainstream Norway AS | -0,8 % |

Norwell AS | -0,8 % |

Polar Quality AS | -2,7 % |

42. Среднопретегленият дъмпингов марж за всичките шест дружества износители е -16,1 %.

Г. ВEРОЯТНОСТ ЗА ПОВТОРНО ВЪЗНИКВАНЕ НА ДЪМПИНГ

1. Общи положения

43. Тъй като установеният през ПРП дъмпинг е минимален, проверено бе дали има вероятност от повторно възникване на дъмпинга, в случай че мерките отпаднат, в съответствие с член 11, параграф 3 от основния регламент, т.е. дали обстоятелствата през ПРП са имали траен характер. В тази връзка на анализ бяха подложени следните четири аспекта, и по-специално: i) еволюция на нормалната стойност, ii) развитие на експортните обеми и цени при износ за Общността и други трети страни, iii) производствени обеми и капацитети в Норвегия и iv) състоянието на норвежката индустрия.

2. Еволюция на нормалната стойност

44. По отношение на преобладаващата част експортни продажби (т.е. при 99 %), нормалната стойност беше конструирана в съответствие с член 2, параграф 3 от основния регламент, на основата на производствената себестойност на съответните производители износители, към която се добавя сума за разходи за реализацията, общи и административни разходи и печалбата. Следователно беше счетено за подходящо да се проучи възможното развитие на производствените разходи в Норвегия като заместител на цените на вътрешния пазар, за да се определи вероятната еволюция на нормалната стойност.

45. Разследването показа, че структурата на разходите на норвежките производители износители се е запазила стабилна през ПРП. В действителност през ПРП разходите на разследваните дружества за единица продукция са били средно с 20 до 25 % по-ниски от МВЦ.

46. По отношение на тяхната вероятна еволюция бяха изследвани няколко фактора, които влияят върху равнището на разходите за единица продукция, като например разходи за фуражи, разходите за млада сьомга, влиянието на процеса на консолидация на норвежката сьомгова индустрия и увеличената употреба на нови, все по-рентабилни технологии.

47. Счетено бе, че цената на фуражите, която представлява 50 до 60 % от общата себестойност, е надежден показател по отношение на еволюцията на общата себестойност. Това бе потвърдено и от анализатори на индустрията, специализирали се в този сектор. Някои заинтересовани страни заявиха, че общата себестойност би трябвало да се е увеличила след ПРП и вероятно ще се увеличи допълнително, т.е. с поне 30 % до края на 2008 г. в сравнение с началото на ПРП, главно поради предполагаемото увеличение на фуражните цени. Те твърдяха още, че увеличаването на нормалната стойност, съчетано със спад на експортните цени, би довело до повторно възникване на дъмпинг.

48. Заинтересованите страни не представиха никакви доказателства в подкрепа на твърдяното очаквано увеличение на разходите за фуражи с 30 %. Анализът на възможната еволюция на себестойността обаче не можа да потвърди тези твърдения. И така, противно на това, което бяха заявили тези заинтересовани страни, разследването разкри, че проверените разходи за фуражи на норвежките производители износители са се запазили повече или по-малко стабилни през ПРП и първите три тримесечия на 2007 г. Така например, таблица 1 в съображение 54 сочи само леко увеличение на разходите за фуражи между 2006 и 2007 г. Разследването разкри също, че увеличението на цените на фуражите е свързано главно с увеличението на цените на някои фуражни компоненти (суровини), като например рибеното масло и рибни брашна. Следва да се отбележи, че рибеното масло и рибните брашна до известна степен могат да бъдат заменени в състава на рибните фуражи от други по-евтини суровини, като растителни масла и брашна. В резултат на това е естествено фуражните производители да променят състава на рибните фуражи, за да запазят на възможно най-ниското ниво съвкупната себестойност на фуражите. Поради това се очаква, че дори да нарасне себестойността на някои фуражни компоненти, това няма да даде пряко линейно отражение върху съвкупната себестойност на фуражите, т.е. ако има някакво увеличение, подобно увеличение ще бъде в значително по-ниски темпове. Следва да се отбележи също, че други фактори, които също са от значение за себестойността, като описаните по-долу в съображения 52 и 55 до 63, вероятно ще отбележат намаление и поради това ще имат компенсаторен ефект спрямо евентуалното покачване на себестойността на фуражите.

49. По отношение на цените на младата сьомга, които представляват около 15 % от общата себестойност на отглеждането в рибовъдни стопанства, разследването показа, че цените са намалели, както е показано в таблица 1 по-долу. Въпреки че е трудно да се предвиди с точност развитието на себестойността на младата сьомга, устойчивата низходяща тенденция, показана в таблица 1 по-долу, се приема като надежден индикатор, позволяващ да се направи логичното заключение, че същите тенденции ще се запазят и в бъдеще. Във всеки случай разследването не разкри, нито пък някоя от заинтересованите страни сподели подобно твърдение, значителна промяна в развитието на себестойността на младата сьомга в бъдеще.

50. Тъй като себестойността на младата сьомга и разходите за фуражи съставляват най-малко 65 % от общите разходи и тъй като рибеното масло и рибните брашна до известна степен могат да бъдат заменени с други по-евтини суровини в състава на рибните фуражи (виж съображение 51 по-горе), направено беше заключението, че няма вероятност общите разходи да нараснат значително в обозримо бъдеще.

51. Таблица 1: Развитие на разходите за фуражи и млада сьомга в норвежки крони (за килограм сьомга – изкормена, с главата) (източник: Kontali Analyse AS[4] (2008 г.) )

Норвегия | 2003 г. | 2004 г. | 2005 г. | 2006 г. | 2007 г. разчетни данни |

Фуражи | 10,36 | 9,41 | 8,90 | 10,08 | 10,65 |

Млада сьомга | 2,10 | 2,00 | 1,94 | 1,72 | 1,70 |

52. След оповестяването на тези данни, индустрията на Общността възрази срещу горните констатации с твърдението, че разходите за фуражи би трябвало да бъдат разпределени по поколения, като разходите за фуражи през конкретна година не влияят на себестойността на реколтата през същата година, а на тази на бъдещия добив. В противен случай заключенията по отношение на развитието на разходите за фуражи няма да отразяват по подходящ начин действителната ситуация. Това трябваше да бъде отхвърлено, тъй като при анализа са използвани проверените действителни разходи за фуражи, обобщени по поколения.

53. Индустрията на Общността също възрази срещу заключенията, че по-високите цени в някои фуражни компоненти могат да бъдат компенсирани чрез заместване. В тази връзка бе заявено, че поради увеличение на цените на други фуражни компоненти, от една страна, и отрицателното въздействие върху качеството на месото на сьомгата, от друга страна, такова заместване ще бъде с ограничено приложение. Що се отнася до увеличената себестойност на други фуражни компоненти, този аргумент не бе подкрепен от достатъчно доказателства и поради това трябваше да бъде отхвърлен. Признава се, че замяната на някои фуражни компоненти е с ограничено приложение. Въпреки това, както беше споменато по-горе в съображение 51, беше установено, че замяна наистина е възможна в известна степен. Въз основа на това се стигна до заключението, че макар и себестойността на фуражите да може да нарасне в бъдеще, тя вероятно няма да нарасне в същата степен като себестойността на рибеното масло и рибното брашно. Индустрията на Общността не представи никакви доказателства, които биха могли да опровергаят тези заключения.

54. Процесът на консолидация е друг фактор, който допринася за стабилизиране на производствените разходи. Следва да се отбележи, че от 2000 г. насам броят на дружествата, произвеждащи 80 % от атлантическата сьомга в Норвегия, е намалял от 55 на 31 през 2006 г. Въпреки че норвежкият рибовъден сектор все още може да се разглежда като разпокъсан, процесът на консолидация има положителен ефект върху производствените разходи не само на най-важните производители в Норвегия, които също бяха включени в представителната извадка, но също така и за сектора като цяло, което се потвърждава и от анализаторите, чието специализирано внимание е насочено към тази индустрия. В действителност, нови синергии, интегрирането на производствените дейности и икономиите от мащаба са позволили на производителите да овладеят ръста на себестойността на единица продукция, въпреки същественото увеличение на производствените обеми.

55. Тенденцията към консолидиране се очаква да продължи и в бъдеще, което много вероятно ще окаже допълнително положително въздействие върху себестойността чрез икономии от мащаба.

56. Накрая, въвеждането на нови технологии и оборудване за рибовъдни дейности е допринесло за овладяване ръста на себестойността на единица продукция, независимо от факта, че производствените обеми са се увеличили (виж съображение 64 по-долу и следващите след него).

57. След оповестяването на тези данни, индустрията на Общността възрази срещу твърдението, че производствените разходи са намалели, като изтъкна, че консолидацията като такава не е задължително фактор за намаляване на себестойността. Така например, изтъкнато бе, че според норвежката статистика средните и малки предприятия в Норвегия би трябвало да бъдат по-ефективни, отколкото големите обединения. Освен това беше изтъкнато, че заключението относно намаляването на себестойността би влязло в противоречие с констатациите в съображение 92 по отношение на възможните последствия от евентуално избухване на епидемия и очаквания по-нисък добив на млада сьомга в бъдеще, два фактора, чието съвместно действие би довело до увеличаване на себестойността.

58. На първо място следва да се отбележи, че съображение 92 не се отнася до последиците от избухване на епидемия, а до нормалната смъртност, присъща на производството на сьомга, която не оказва никакво влияние върху себестойността като такава. На второ място, очакваният по-нисък добив на млада сьомга, упоменат в същото съображение, не се дължи на извънредна ситуация и не се счита за фактор от съществено значение, и затова е без каквото и да било съществено влияние върху съвкупната себестойност. Съображение 92 просто се стреми да покаже, че увеличението на обема на производството не може да бъде приравнено едно към едно с увеличението на производството на млада сьомга, тъй като други фактори също влияят на обема на добива – нещо, което не беше оспорвано от индустрията на Общността.

59. Що се отнася до ефекта, заключаващ се в намаляване на себестойността, от процеса на консолидация, индустрията на Общността не представи никакви доказателства в подкрепа на своите възражения. Поради това аргументите на Общността в тази връзка трябваше да бъдат отхвърлени.

60. В заключение, като се има предвид гореизложеното, счита се, че няма вероятност нормалната стойност да се увеличи значително в обозримо бъдеще. Напротив, по-специално поради текущия процес на консолидация, възможно е да бъде осъществено по-нататъшно намаление на себестойността, въпреки че цените на фуражите бележат възходяща тенденция (виж съображение 51 по-горе). Поради това се счита, че конструираната нормална стойност, която се основава на производствените разходи, има траен характер.

3. Развитие на експортните цени и производствените обеми в Норвегия

3.1 Развитие на обема на производството в Норвегия и на износа за ЕС

61. Както е показано в таблица 2 в съображение 65 по-долу, норвежкото производство на сьомга бележи траен ръст през последните три години и по-специално през 2007 г., главно благодарение на благоприятните биологични условия и в сравнение със слабата откъм продукция 2006 година. Въпреки това, както е видно от таблица 3 в съображение 66, отнасяща се до разчетното общо потребление в Общността, пазарът на Общността за въпросния продукт също е отбелязал чувствителен ръст, изразяващ се в +9,40 % от 2006 г. до 2007 г. и, ако се съди по последните тенденции, трябва да продължи да расте. Развитието на потреблението, показано в таблица 3 по-долу, включва всичкия внос от трети страни, както и продажбите на индустрията на Общността на пазара на Общността.

62. Таблица 2: Общо производство на сьомга в тон еквивалент на цяла риба (WFE) между 2003 и 2007 г. ( източник: Kontali Analysis: Месечен доклад за сьомгата за януари № 01/2008 )

Норвегия | 2003 г. | 2004 г. | 2005 г. | 2006 г. | 2007 г. |

508 400 | 537 000 | 572 300 | 598 500 | 723 200 |

Годишна промяна | 5,63 % | 6,57 % | 4,58 % | 20,80 % |

63. Таблица 3: Развитие на потреблението (доставка от всички източници, включително индустрията на Общността) на атлантическа сьомга в Общността от 2004 до 2007 г. ( източник: Kontali Analysis: Месечен доклад за сьомгата за януари № 01/2008 )

Година | 2003 | 2004 | 2005 | 2006 | 2007 |

579 200 | 603 100 | 634 600 | 651 000 | 712 200 |

Годишна промяна | 3,94 % | 5,22 % | 2,58 % | 9,40 % |

64. През 2007 г., в съответствие с публичната статистика (Kontali Analysis), разчетният пазарен дял на норвежката сьомга в Общността е достигнал 71 % в сравнение с 69 % през 2006 г. Това обаче се дължи най-вече на намаляването на вноса от Чили, където нивата на производство спаднаха с 3 до 5 % (в зависимост от източниците) между 2006 и 2007 г., в резултат на избухване на епидемия, която се очаква да има траен ефект върху нивата на производство най-малко през 2008 и следващите години.

65. Въз основа на горното се стигна до заключението, че растящият пазар на Общността, ще бъде в състояние да поеме голяма част от обема на производството в Норвегия, без норвежкото производство задължително да завладее значителен пазарен дял от индустрията на Общността. Освен това, както е изтъкнато по-долу в съображение 78 и следващите след него, има вероятност все по-голяма част от норвежките производствени обеми да бъдат изнасяни за пазарите на други трети страни, където се наблюдава значителен ръст. Накрая, намаляващото чилийско присъствие в Общността твърде вероятно също ще допринесе за по-нататъшно намаляване на рисковете от излишък на износ за Общността.

66. След оповестяването на тези данни индустрията на Общността заяви, че положението в Чили не оказва значително въздействие върху пазара на Общността, тъй като чилийската сьомга основно е била изнасяна за пазара на САЩ и по този начин състоянието на доставките на пазара на Общността по същество се определя от норвежкия износ. Индустрията на Общността изтъкна също така, че пазарните дялове на Норвегия в Общността се били увеличили с допълнителни 2 %, докато вносът от Чили в Общността се бил увеличил с 5 % в началото на 2008 г.

67. На първо място следва да се отбележи, че данните, представени от индустрията на Общността се отнасят само до 2 до 3 месеца на 2008 г. и затова от тях не може да се направи сериозно заключение. Всъщност, развитието на пазар от подобен вид трябва да бъде разглеждано в течение на по-дълъг период от време. На второ място, епидемиологичната обстановка в Чили би следвало да се отрази върху доставките в световен мащаб, които фактически ще намалеят, на чието място и могат да бъдат преориентирани на практика допълнително произведените от Норвегия обеми.

68. Що се отнася до експортните цени за Общността, някои заинтересовани страни заявиха, че те били намалели значително след ПРП и щели да достигнат ниво от 2,85 EUR/kg през 2008 г., което, съчетано с твърдяното увеличение на себестойността, а оттам – и на нормалната стойност, би довело до дъмпинг. Тази цена бе изчислена въз основа на средната, представена в напречен разрез, цена, докладвана на пазара в Осло през 2007 г., т.е. 3,13 EUR/kg, като от нея беше приспаднато разчетно намаление на средната цена между 0,06 EUR/kg и 0,28 EUR/kg.

69. Що се отнася до развитието на нормалната стойност, както беше обяснено в съображения 47 и следващи по-горе, аргументите, изтъкнати от въпросните заинтересовани страни, трябваше да бъдат отхвърлени.

70. Що се отнася до експортните цени за Общността, публично достъпните статистически данни показват, че твърденията на посочените по-горе заинтересовани страни не са потвърдени от последното развитие на експортните цени, както е показано на графика 1 по-долу:

71. Графика 1: Развитие на цените (FCA Осло EUR/kg прясна сьомга високо качество – източник Fish Pool ) през 2006, 2007 и началото на 2008 г.

[pic]

72. От горното следва, че цените при износ за Общността през 2007 г. наистина са били значително по-ниски, отколкото през голяма част от ПРП, т.е. през 2007 г. те са били между 2,88 EUR/kg и 3,51 EUR/kg. Все пак разследването установи, че тези цени все още в значителна степен са били над установените производствени разходи, а следователно и над нормалната стойност и поради това не могат да се считат за направени на дъмпингови нива. Освен това, въз основа на наличната информация за първите три месеца на 2008 г., цените през посочения период са варирали между 2,96 EUR/kg и 3,35 EUR/kg, т.е. отново над установените разходи. В резултат на това те твърде вероятно не са били на дъмпингови нива, като се има предвид, че нормалната стойност се е запазила стабилна, каквото заключение е направено в съображение 47 и следващите по-горе. Разследването показа, че цените продължават да се влияят от търсенето на пазара, но понастоящем са установени на по-високо ниво. Отбелязва се също така, че тези колебания на цените са нормални в този сектор.

73. Индустрията на Общността изтъква, че експортните цени след ПРП са били повлияни от съществуването на МВЦ и затова са били държани на относително високо ниво. Освен това тя твърди, че поради тази причина, ако бъде позволено мерките да отпаднат, ценовото равнище за Общността ще намалее значително. Този извод не се потвърждава от констатациите на настоящото разследване, което показа, че нормалната стойност би се запазила относително стабилна, докато вероятността за значително намаляване нивата на цената за износ за Общността си остава малка. Последните констатации се основават на задълбочен анализ на няколко аспекта, изброени в съображение 46 по-горе, като например вероятното развитие на производството и обемите на износа от Норвегия за Общността и други пазари в трети страни. Индустрията на Общността не представи никаква информация или доказателства, които биха могли да омаловажат констатациите, направени в това отношение.

74. Предвид горното се стигна до заключението, че увеличаващият се внос на сьомга от Норвегия за Общността не трябва да бъде такъв, че да създаде риск от свръхпредлагане на пазара на Общността. Освен това, като се има предвид ситуацията с производствените разходи и цените на износа за Общността, рискът от дъмпинг изглежда е отдалечен.

3.2 Експортна цена и развитие на обемите, изнасяни за страни извън ЕС

75. Разследването показа, че Общността е и е вероятно да остане основният пазар за норвежката сьомга, следвана от Русия и Япония. В допълнение към това, съществуват и развиващите се пазари за сьомга, където норвежкият износ се е увеличил в последните няколко години – тенденция, която се очаква да продължи и в бъдеще (виж освен това съображение 82 и следващите по-долу). Всъщност разследването показа, че норвежките производители са готови да правят доставки на тези пазари в бъдеще, тъй като те са успели да създадат връзки с местната клиентела и да осъществят дистрибуторска/продажбена дейност, което свидетелства за силния интерес на норвежките производители износители към тези пазари.

76. Някои заинтересовани страни изтъкнаха, че руският пазар винаги е бил непостоянен в исторически план и че затова е невъзможно да се предвиди дали търсенето на този пазар действително ще се увеличи и дали норвежките производители износители ще бъдат в състояние в тази връзка да изнасят увеличени количества на този пазар в бъдеще. Същите страни изтъкнаха също така, че норвежкият износ за Япония бележи низходяща тенденция през последните пет години и че следователно също не е сигурно дали увеличените производствени обеми в Норвегия действително могат да бъдат изнасяни за японския пазар.

77. Въпреки това, що се отнася до Русия, разследването разкри, че пазарът, който възлиза на около 61 000 тона, е продължил да расте и че няма причини да се предполага, че тази тенденция няма да се запази в обозримо бъдеще.

78. Общият износ на сьомга от различни страни-производителки за Япония бележи спад от 15 % през 2007 г., в сравнение с 2006 г. Въпреки това, докато някои от страните доставчици намалиха износа си за Япония, Норвегия успя да увеличи пазарния си дял от 52 % през 2006 г. на 66 % през 2007 г. ( Източник: Kontali Analysis ). Както бе споменато по-горе в съображение 67, добивът на продукция в Чили до голяма степен бе неблагоприятно засегнат от възникнала епидемия и затова обемът на износа като цяло, а така също и на този за Япония, бе значително намален. Поради тази причина Норвегия успя да изземе пазарни дялове от Чили – ситуация, която се очаква да продължи поне до 2009 г., както вече бе споменато в съображение 67 по-горе.

79. Както е посочено в таблица 4 в съображение 85 по-долу, норвежкият износ за други развиващи се пазари по света, като Източна Европа (Украйна, Беларус) и Далечния изток (Китай, Южна Корея, Хонконг, Тайланд), също се е увеличил значително и, противно на твърденията на съответните заинтересовани страни, тези пазари по всяка вероятност ще поемат все по-голяма част от норвежкото производство през следващите години.

80. Установено беше, че цените на износа за Общността и за други трети страни на база FCA Осло са на сходни нива и поради това беше направено заключението, че всички пазари са съпоставимо атрактивни, стига да има достатъчно търсене. Когато се продава в прясно или охладено състояние, въпросният продукт се транспортира към ЕС обикновено с камион. Когато се продава на по-далечни дестинации, които не са достъпни с камион в определен срок, въпросният продукт се превозва по въздух.

81. Въз основа на гореизложеното се налага изводът, че при равни други фактори, намаляващото производство на сьомга от порядъка на 3 до 5 % през 2007 г. в Чили, свързано с възникналата епидемия, ще допринесе за ограничаване ръста на предлагането в световен мащаб през 2008 г. и ще предостави пазарни възможности на норвежките производители на такива пазари, като Япония, САЩ и други развиващи се пазари, където чилийските производители държат значителни пазарни дялове.

82. Таблица 4: Пазарно развитие (износ) по отношение на атлантическата сьомга от Норвегия – 2006 в сравнение с 2007 г. (обем в тонове живо тегло) – ( Източник: Norwegian Seafood Export Council) .

Обем 2006 г. | Обем 2007 г. | Промяна |

ЕС | 438 569 | 509 273 | 16,1 % |

Япония | 26 703 | 28 846 | 8,0 % |

Русия | 39 998 | 61 248 | 53,1 % |

САЩ | 10 752 | 14 136 | 31,5 % |

Украйна | 6 518 | 13 617 | 109 % |

Китай | 5 284 | 9 021 | 71 % |

Южна Корея | 6 037 | 7 613 | 26 % |

Тайланд | 3 177 | 7 887 | 148 % |

83. Индустрията на Общността възрази срещу горните констатации с аргумента, че развитието на обема на износа от Норвегия за други трети страни било отбелязало различна тенденция в началото на 2008 г., т.е. износът за тези страни в абсолютно изражение бил намалял, а общият ръст на износа поради тази причина бил по-нисък, отколкото през 2007 г. и по-нисък от ръста на износа за Общността през същия период.

84. Разследването показа, че данните за вноса в началото на 2008 г. варират значително в зависимост от използвания източник. Така Kontali Analsyis показа тенденции към ръст в много по-висока степен за същия период. Освен това, както беше споменато по-горе в съображение 70, пазарното развитие трябва да се разглежда в рамките на по-дълъг период от време, за да се получи убедителна картина. Аргументите на индустрията на Общността следователно не могат да омаловажат констатациите по отношение на развитието на обема на износа за други трети страни.

4. Производствени обеми и капацитети в Норвегия

85. Нивото на производството в Норвегия, т.е. максимално допустимата биомаса, основно се определя от броя на производствените лицензи, които се издават от норвежките власти, както и от способността на рибовъдите да добият възможно най-много продукция в рамките на своя лиценз. Други фактори, способни да повишат производството на сьомга, са например благоприятните биологични и метеорологични фактори, както и подобряването на производствените процеси в рибовъдните стопанства с помощта на високотехнологични съоръжения. От друга страна, възникването на епидемия сред рибата може значително да навреди на производството и да доведе до намаляване на улова от риба, какъвто бе случаят в Чили през 2007 г.

86. Някои заинтересовани страни изтъкнаха, че увеличението на производството на млада риба в Норвегия от 2006 г. насам (твърдяно увеличение от 20 % между 2006 и 2008 г.) било дало силна индикация, че обемът на производството на норвежката сьомга щял да се увеличи значително през следващите две години и по този начин да доведе до ситуация на свръхпредлагане. Въз основа на това, и като се вземе предвид особено високото ниво на улова, постигнато през 2007 г., тези страни заявиха, че през 2008 г. (и след нея) обемът на производството в Норвегия ще бъде значително по-висок и в голяма степен ще надвишава ръста на неговите експортни пазари, и по-специално този на пазара на Общността. Те твърдяха, че ако регистрираното от норвежката индустрия за производство на сьомга подобрение на добива през 2007 г. се повтори през 2008 г., излишъците или непродадените обеми могат да достигнат между 20 000 и 91 000 тона, получени от разчетно ниво на производството от 870 000 тона еквивалент на цяла риба, т.е. със 150 000 тона повече в сравнение с 2007 г.

87. Разследването не потвърди горните твърдения. Макар да е вярно, че е бил наблюдаван ръст на производството на млада риба през 2006 г., този ръст е в съответствие с увеличения от предишни години и не може да се разглежда като извънреден, както е показано на графика 2 по-долу:

88. Графика 2: Брой на младите екземпляри произведена сьомга (в хиляди бройки) – ( Източник: SSB Норвегия )

[pic]

89. В допълнение, въз основа на съчетание от различни фактори, като фактори за смъртност, национална нормативна уредба, уреждаща максимално допустимата биомаса и по-нисък добив на млада сьомга през 2008 г., според Kontali Analysis , разчетното производство на сьомга през 2008 г. следва да нарасне само с 6 %, т.е. от 723 000 тона еквивалент на цяла риба през 2007 г. на 770 000 тона през 2008 г., т.е. с 47 000 тона еквивалент на цяла риба. Данните по отношение на по-слабото развитие на биомасата през 2008 г. се подкрепят от данните за продажбите на фуражи, които сочат значителен спад през 2008 г. в сравнение с 2007 г. ( източник: Havbruksdata и FHL ).

90. След оповестяването на тези данни, индустрията на Общността повторно изказа твърдението си, че обемът на производството в Норвегия вероятно ще се увеличи значително и предостави някои допълнителни данни относно добиваните количества, запасите и младата риба, отнасящи се до началото на 2008 г. Както бе изложено и по-горе, преценено бе, че данните, отнасящи се само до два месеца от годината, като такива не са убедителни и поради това не могат да омаловажат констатациите по отношение на развитието на обема на производството в Норвегия, както е описано по-горе.

91. По тази причина, както и въз основа на наличната информация, въпреки че производствените обеми в Норвегия бележат възходяща тенденция, драматично увеличение на производството в близко бъдеще, както заявиха посочените по-горе заинтересовани страни, най-вероятно няма да се случи. В допълнение, както е описано по-горе в съображение 82 и следващите след него, всеки увеличен производствен обем вероятно няма да може да бъде изнасян в своята цялост за Общността, но по всяка вероятност ще бъде в голямата си част насочен към пазарите на други трети страни, където търсенето бележи значителен ръст. И накрая, по причини, изложени в съображение 71 и следващите след него по-горе, износът за Общността не се очаква да бъде направен на дъмпингови цени.

5. Състоянието на норвежката промишленост

92. Накрая, специално внимание бе отделено на състоянието на норвежката промишленост като цяло и, в частност, през ПРП. Разследването по този начин разкри, че противно на констатираното по време на първоначалното разследване, секторът на аквакултурите в Норвегия е съставен от силно печеливши предприятия. Това отчасти се дължи на широкообхватния и все още продължаващ процес на консолидация, който направи сектора високоефективен и го оздрави. Това е видно и от структурата на собствеността във въпросните предприятия, т.е. няколко норвежки и световни инвестиционни и пенсионни фондове са много добре представени в обединенията на производители износители. Случаят не беше такъв и по време на първоначалното разследване.

93. Освен това разследването разкри, че норвежките производители междувременно са се настанили също много добре и на пазара на Общността, където те представляват приблизително между 80 и 90 % от общия обем на производството в Общността. За тези норвежки свързани дружества в Общността бе установено, че са произвеждали и продавали сьомга до голяма степен за и на пазара на Общността.

94. Следва да се отбележи също, че норвежките дружества майки сами са изнасяли огромни количества за Общността.

95. На тази основа бе счетено, че норвежките дружества майки на производствените дружества, намиращи се в Общността, биха били най-малкото еднакво негативно засегнати от един значителен спад на цените на пазара на Общността, дължащ се на дъмпингов внос от Норвегия. В действителност на тази основа не е било неразумно да се предположи, че би било най-малкото лишено от здрав икономически смисъл норвежките производители износители да допринесат чрез дъмпингови практики за спад на цените на отгледаната в рибовъдни стопанства сьомга в Общността. Това би навредило пряко на рентабилността на сектора и би се отразило неблагоприятно върху акциите на дружествата, които се търгуват на фондовата борса и сред чиито акционери са основни инвестиционни и пенсионни фондове, както е упоменато в съображение 95 по-горе.

96. Въз основа на горното беше разумно да се заключи, че норвежките производители износители имат пряк интерес от избягването на ситуации на свиване на пазарната цена и от запазването на своята ориентираност към печалба. Вследствие на това бе оценен като слаб рискът от възобновяване на дъмпинговите практики от страна на норвежките производители износители в обозримо бъдеще.

97. Индустрията на Общността възрази срещу горните констатации с аргумента, че доброто състояние на норвежките производители, установено през ПРП, не е било с траен характер и че след ПРП тези производители били изпитали финансови проблеми и някои от тях дори били съобщили за загуби в началото на 2008 г. Индустрията на Общността също така изтъкна, че огромното мнозинство от норвежки производители не разполагат с никакви дъщерни дружества на пазара на Общността и че на тази основа не може да се заключи, че няма да бъде подновен дъмпингът. И накрая, бе изтъкнато, че норвежките производители, разполагащи с дъщерни дружества в Общността, биха намалили производството си на пазара на Общността и биха увеличили производството в Норвегия, в случай че мерките отпаднат.

98. Що се отнася до финансовото състояние на норвежките производители, отбелязва се, че загубите на някои от дружествата са били свързани с техните инвестиции в Чили и с избухването на епидемията в тази страна. Тези конкретни обстоятелства обаче са засегнали само малък брой от всички производители в Норвегия. В допълнение, информацията се отнася само до началото на 2008 г. и не дава възможност за цялостни заключения относно постигнатите резултати от тези дружества през цялата година. Що се отнася до производствените предприятия с норвежки капитал в Общността и както също беше признато и от индустрията на Общността, въпреки че броят на дружествата, разполагащи с дъщерни дружества в Общността, е ограничен, те съставляват основен дял от съвкупното норвежко производство и поради това се считат за играещи съществена роля. Аргументът, че производствените мощности в Общността, които са норвежка собственост, ще бъдат намалени, ако мерките бъдат отменени, не беше подкрепен с никакви доказателства. Поради това тези аргументи трябваше да бъдат отхвърлени.

6. Заключение.

99. Разследването разкри, че дъмпингът през проверявания период е бил на минималните нива. Разследването разкри, освен това, че няма причини да се смята, че обемът на производството в Норвегия ще се увеличи над традиционния темп на ръст и по този начин ще доведе до значително увеличаване обема на износа от Норвегия за Общността. Разследването установи също, че рискът от значително намаляване на норвежките експортни цени до дъмпингови нива е ограничен в обозримо бъдеще, главно поради факта, че не се очаква значително свръхпроизводство в Норвегия, което може да бъде основният отключващ фактор за подобен спад в цените. По-специално, нормалната стойност, за която беше установено, че най-вероятно ще остане стабилна, беше значително по-ниска от експортната цена през ПРП, т.е. нормалните вариации, дължащи се на колебаещия се характер на пазара и съответното временно понижение на експортната цена не са в състояние автоматично да доведат до дъмпинг. На последно място бе преценено, че променената ситуация на норвежкия сектор на аквакултурите, който е станал изключително рентабилен и чиито акции се търгуват на фондовата борса, както и същественото присъствие на производствени мощности, които са норвежка собственост, в Общността, са причина да няма вероятност да бъдат възобновени дъмпинговите практики в обозримо бъдеще. Поради всички гореизложени причини се стигна до заключението, че вероятността за повторно възникване на дъмпинга е ниска и не оправдава запазването на действащите към момента антидъмпингови мерки.

100. Поради това сегашното междинно преразглеждане следва да бъде прекратено и мерките, които са в сила по отношение на вноса на отгледана в рибовъдни стопанства сьомга с произход от Норвегия, следва да бъдат отменени.

Д. СПЕЦИАЛЕН МОНИТОРИНГ

101. Както бе обяснено по-горе, очаква се, че условията на пазара, т.е. търсенето и предлагането, ще останат стабилни в обозримо бъдеще и че поради тази причина видимо няма вероятност за повторно възникване на дъмпинга. И наистина, всички изследвани показатели сочат, че с основание може да се очаква, че обемът на износа за Общността няма да се увеличи значително и че експортните цени ще останат на недъмпингови нива.

102. Независимо от това, предвид известната непредвидимост на пазарните условия, главно поради естеството на продукта (нетрайни стоки), счита се за уместно да бъде следен пазарът отблизо и да бъде направен нов преглед на ситуацията, ако съществуват на пръв поглед достатъчно доказателства, че пазарните условия са се променили чувствително. В такъв случай ще бъде обсъдено предприемането на служебно разследване, ако се сметне това за необходимо.

103. Мониторингът трябва да бъде ограничен във времето до първоначално предвидената дата на изтичане на окончателните мерки, наложени с Регламент (ЕО) № 85/2006 на Съвета, ако същите са запазени в сила, т.е. до 21 януари 2011 г.

Е. ОПОВЕСТЯВАНЕ

104. Заинтересованите страни бяха информирани за съществените факти и съображения, на основата на които се предвиждаше да бъде прекратено настоящото междинно преразглеждане и да се отмени съществуващото антидъмпингово мито върху вноса на съответния продукт. На всички страни беше дадена възможност за коментар. Техните коментари бяха взети предвид, когато бяха обосновани и подкрепени с доказателства,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член единствен

Частичното междинно преразглеждане на приложимите антидъмпингови мерки към вноса на отгледана в рибовъдни стопанства (различна от дива) сьомга, независимо дали е или не е под формата на филе, прясна, охладена или замразена, понастоящем подлежаща на класиране под кодове по КН ех 0302 12 00, ех 0303 11 00, ех 0303 19 00, ех 0303 22 00, ех 0304 19 13 и ех 0304 29 13, с произход от Норвегия, предприето съгласно член 11, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета, се прекратява.

Окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент (ЕО) № 85/2006 върху споменатия по-горе внос, се отменя.

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз .

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на […] година.

За Съвета

Председател

[…]

[1] ОВ L 56, 6.3.1996 г., стр.1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 2117/2005 (ОВ L 340, 23.12.2005 г., стр. 17).

[2] ОВ L 15, 20.1.2006, стр.1.

[3] ОВ C 88, 21.4.2007 г., стр. 26.

[4] Kontali Analyse AS е доставчик на статистически данни, главно за целите на индустрията на аквакултурите и риболова (www.kontali.no)