(1)

Целта на настоящата директива е да се осигури всеобхватна рамка за ефективно предотвратяване и борба с насилието над жени и домашното насилие навсякъде в Съюза. Настоящата директива постига това, като засилва и въвежда мерки във връзка със следните области: определянето на съответните престъпления и наказания, защитата на жертвите и достъпа до правосъдие, подкрепата за жертвите, подобреното събиране на данни, превенцията, координацията и сътрудничеството.

(2)

Равенството между жените и мъжете и недискриминацията са основни ценности на Съюза, както и основни права, залегнали съответно в член 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и в членове 21 и 23 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-долу „Хартата“). Насилието над жени и домашното насилие застрашават именно тези ценности и права, като засягат правото на жените и момичетата на равенство във всички области на живота и възпрепятстват равностойното им участие в социалния и професионалния живот.

(3)

Насилието над жени и домашното насилие представляват нарушение на основните права, като например правото на човешко достойнство, правото на живот и неприкосновеност на личността, забраната на нечовешкото или унизително отношение или наказание, правото на зачитане на личния и семейния живот, правото на свобода и сигурност, правото на защита на лични данни, правото на недискриминация, включително въз основа на пола, и правата на детето, залегнали в Хартата и в Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето.

(4)

Настоящата директива подкрепя спазването на международните ангажименти, които държавите членки са поели за борба и предотвратяване на насилието над жени и домашното насилие, по-специално Конвенцията на Организацията на обединените нации за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените и Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания и, когато е приложимо, Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие и Конвенцията на Международната организация на труда за премахване на насилието и тормоза в сферата на труда, подписана на 21 юни 2019 г. в Женева.

(5)

С оглед на особеностите, свързани с престъпленията на насилие над жени и на домашно насилие, е необходимо да се установи изчерпателен набор от правила, насочени към решаване на трайния проблем с насилието над жени и домашното насилие и отговарящи на специалните потребности на жертвите на такова насилие. Действащите разпоредби на равнището на Съюза и на национално равнище се оказаха недостатъчни за ефективната борба и предотвратяването на насилието над жени и домашното насилие. По-специално, въпреки че директиви 2011/36/ЕС (3) и 2011/93/ЕС (4) на Европейския парламент и на Съвета, в които се обръща особено внимание на специфични форми на такова насилие, и Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (5), в която се установява общата рамка за жертвите на престъпления, предоставят известни гаранции за жертвите, което, за целите на настоящата директива, означава жертви на насилие над жени и домашно насилие, посочените директиви не са насочени към специалните потребности на жертвите.

(6)

Насилието над жени и домашното насилие могат да бъдат изострени, когато са съчетани с дискриминация, основана на комбинация от пол и на друго основание или основания, посочени в член 21 от Хартата, а именно раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация (наричана по-долу „комбинирана дискриминация“). Поради това държавите членки следва да обърнат надлежно внимание на жертвите, засегнати от такава комбинирана дискриминация, като предприемат конкретни мерки. Жертвите на комбинирана дискриминация са изложени на повишен риск да претърпят основано на пола насилие. Ето защо държавите членки следва да вземат предвид това повишено ниво на риск при прилагането на мерките, предвидени в настоящата директива, особено по отношение на индивидуалната оценка за установяване на потребностите от защита на жертвите, специализираната подкрепа за жертвите и обучението и информацията за специалистите, които е вероятно да влизат в контакт с жертви.

(7)

Жертвите са изложени на повишен риск от сплашване, действия с цел отмъщение и вторично и повторно виктимизиране. Държавите членки следва да гарантират, че се обръща специално внимание на тези рискове и на необходимостта от защита на достойнството и физическата неприкосновеност на тези жертви. Предишно познанство или предишна връзка с извършителя е фактор, който следва да се вземе предвид при оценката на риска от действия с цел отмъщение.

(8)

Жертвите следва да могат да се ползват с правата си преди, по време на и в рамките на подходящ срок след приключването на наказателното производство, в съответствие със своите потребности и при условията, предвидени в настоящата директива.

(9)

Разпоредбите на настоящата директива, които са свързани с правата на жертвите, следва да се прилагат по отношение на всички жертви на престъпно деяние, което съставлява насилие над жени или домашно насилие, както е криминализирано съгласно правото на Съюза или националното право. Това включва престъпленията, определени в настоящата директива, а именно генитално осакатяване на жени, принудителен брак, споделяне без съгласие на интимни или манипулирани материали, киберследене, кибертормоз, киберфлашинг и подбуждане към насилие или омраза в киберпространството, както и престъпни деяния, уредени с други правни актове на Съюза, по-специално директиви 2011/36/ЕС и 2011/93/ЕС. Някои престъпления съгласно националното право попадат в обхвата на определението за насилие над жени. Тези престъпления включват убийството на жени, изнасилването, сексуалният тормоз, сексуалното насилие, следенето, ранният брак, насилственият аборт, насилствената стерилизация и различни форми на кибернасилие, като сексуалният тормоз онлайн и кибертормозът. Домашното насилие е форма на насилие, която може да бъде изрично криминализирана съгласно националното право или да е обхваната от престъпления, извършени в рамките на семейството или домакинството или между бивши или настоящи съпрузи или партньори, независимо дали те споделят едно домакинство или не. Отделните държави членки могат да възприемат по-широко разбиране за това какво представлява насилието над жени съгласно националното наказателно право. Следва да се отбележи, че настоящата директива не разглежда пълния спектър на престъпните деяния, представляващи насилие над жени.

(10)

Насилието над жени е трайна проява на структурна дискриминация срещу жените, произтичаща от исторически неравностойните властови отношения между жените и мъжете. Това е форма на насилие, основано на пола, което се причинява от мъже предимно на жени и момичета. Тя се корени в социално изградени роли, поведение, дейности и характеристики, които дадено общество счита за подходящи за жените и мъжете. Ето защо при прилагането на настоящата директива следва да се вземе предвид перспектива, отчитаща аспектите на пола.

(11)

Домашното насилие е сериозен социален проблем, който често остава скрит. То може да причини тежка психическа и физическа травма със сериозни последствия за личния и професионалния живот на жертвата, тъй като извършителят на престъплението обикновено е лице, което жертвата познава и на което жертвата предполага, че може да се довери. Това насилие може да приеме различни форми, включително да бъде физическо, сексуално, психическо и икономическо, и то може да се наблюдава при различни видове взаимоотношения. Домашното насилие често включва принудителен контрол и може да е налице, независимо дали извършителят на престъплението живее или е живял в едно домакинство с жертвата.

(12)

Мерките съгласно настоящата директива са предназначени да отговарят на специалните потребности на жените и момичетата с оглед на това, че формите на насилие, обхванати от настоящата директива, а именно насилието над жени и домашното насилие, ги засягат непропорционално, както се потвърждава от данните и научните изследвания. При все това, други лица също могат да станат жертва на тези форми на насилие и следователно следва също да се ползват от същите мерки за жертвите, предвидени в настоящата директива. Поради това понятието „жертва“ следва да се отнася за всички лица, независимо от техния пол и, освен ако в настоящата директива не е посочено друго, всички жертви следва да се ползват от правата, свързани със защитата на жертвите и достъпа до правосъдие, подкрепата на жертвите и мерките за превенция.

(13)

Поради тяхната уязвимост домашното насилие има опустошителни последици за децата, които стават негови свидетели. Децата, които са свидетели на домашно насилие в рамките на семейството или домакинството, обикновено понасят преки психически и емоционални вреди, които се отразяват на развитието им, и са изложени на повишен риск от физическо и психическо заболяване както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Отчитането на факта, че децата, които са претърпели вреди, причинени пряко от това, че са станали свидетели на домашно насилие, сами по себе си са жертви, бележи важна стъпка в защитата на децата, страдащи поради домашно насилие.

(14)

За целите на настоящата директива под компетентни органи следва да се разбира органът или органите, определени съгласно националното право като компетентни да изпълняват задълженията, предвидени в настоящата директива. Всяка държава членка следва да определи кои органи да бъдат компетентни за изпълнението на всяко от задълженията.

(15)

Съгласно член 288 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) настоящата директива обвързва всяка държава членка, до която е адресирана, що се отнася до постигането на даден резултат, но оставя на националните органи свобода при избора на формата и средствата за постигане на даден резултат. Като се има предвид обаче особеният характер на престъплението генитално осакатяване на жени и необходимостта да се гарантира защитата на жертвите, претърпели конкретни вреди в резултат на това, това престъпление следва да бъде уредено по специален начин в наказателното право на държавите членки. Гениталното осакатяване на жени е причиняваща увреждане и експлоататорска практика, която засяга половите органи на жена или момиче и се извършва с цел запазване и утвърждаване на господството над жените и момичетата и упражняване на социален контрол върху сексуалността на жените и момичетата. Понякога то се извършва в контекста на детски или принудителен брак или домашно насилие. Гениталното осакатяване на жени може да бъде традиционна практика, извършвана от някои общности върху жените, принадлежащи към тези общности. То следва да обхваща осакатяващи практики, извършвани по съображения от немедицински характер, които причиняват непоправими и трайни вреди за жертвите. Гениталното осакатяване на жени води до психически и социални вреди, които сериозно засягат качеството на живот на жертвата. Понятието „обрязване“ следва да се отнася до частичното или пълното премахване на клитора или големите срамни устни. Понятието „инфибулация“ следва да се отнася до затварянето на големите срамни устни чрез частично зашиване на външните устни на вулвата, за да се намали отварянето на вагината. Понятието „извършване на друго осакатяване“ следва да се отнася до всички други форми на физическо видоизменяне на женските гениталии.

(16)

Принудителният брак представлява форма на насилие, която е свързана със сериозни нарушения на основните права, и по-специално правата на жените и момичетата на физическа неприкосновеност, свобода, независимост, физическо и психично здраве, сексуално и репродуктивно здраве, образование и личен живот. Бедността, безработицата, обичаите и конфликтите са фактори, които създават условията за принудителните бракове. Физическото и сексуалното насилие, както и заплахите за насилие са често използвани форми на принуда, чрез които жените или момичетата се принуждават да сключат брак. Често принудителният брак бива придружен от различни форми на физическа и психическа експлоатация и насилие, като например сексуална експлоатация. Поради това е необходимо всички държави членки да криминализират принудителните бракове и да предвидят подходящи наказания за нарушителите. Настоящата директива не засяга определенията за брак, предвидени в националното или международното право. Държавите членки следва да предприемат необходимите мерки, за да предвидят давностен срок, който дава възможност за разследване, наказателно преследване, съдебен процес и постановяване на окончателен съдебен акт в случай на принудителен брак. Като се има предвид, че жертвите на принудителен брак често не са навършили пълнолетие, давностните срокове следва да са с продължителност, която е достатъчна и съизмерима с тежестта на въпросното престъпление, за да се осигури възможност за ефективно започване на производство, след като жертвата е навършила 18 години.

(17)

Необходимо е да се предвидят хармонизирани определения на престъпленията и наказанията във връзка с някои форми на кибернасилие, когато насилието е неразривно свързано с използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) и тези технологии се използват за значително увеличаване на тежестта на вредните последици на престъплението, при което се променят характеристиките на престъплението. На прицел на кибернасилието и особено изложени на него са жените, които са политически деятелки, журналистки и защитнички на правата на човека. Защитниците на правата на човека са лица, групи или организации, които популяризират и защитават общопризнатите права на човека и основните свободи. Кибернасилието може да доведе до заглушаване на жените и да възпрепятства тяхното обществено участие на равни начала с мъжете. Кибернасилието засяга предимно жените и момичетата в образователните среди, като например училища и университети, с неблагоприятни последици за по-нататъшното им образование и за психичното им здраве, води до социално изключване, тревожност, подтик към самонараняване, а в крайни случаи може да доведе до самоубийство.

(18)

Използването на ИКТ води до риск от лесно, бързо и широко разпространение на определени форми на кибернасилие, с ясно изразен риск от причиняване или засилване на дълбоки и дълготрайни вреди за жертвата. Възможността за такова широко разпространение, което е предварително условие за извършването на няколко престъпления на кибернасилие по смисъла на настоящата директива, следва да бъде отразен чрез елемента на предоставяне на достъп на обществеността до определени материали посредством ИКТ. Понятията „достъпен за обществеността“ и „публично достъпен“ следва да се разбират като указващи възможност да се достигне до определен брой лица. Тези понятия следва да се тълкуват и прилагат с оглед на съответните обстоятелства, включително на технологиите, които са използвани за осигуряване на достъпността на материалите. Освен това, за да се установят само минималните правила за най-тежките форми на кибернасилие, съответните престъпления по смисъла на настоящата директива се ограничават до деяния, които има вероятност да причинят тежки вреди или тежки психически вреди на жертвата, или до деяния, които може да причинят основателен страх на жертвата за собствената ѝ безопасност или за безопасността на зависимите от нея лица. Във всеки отделен случай, когато се преценява дали има вероятност деянието да причини тежка вреда, следва да се вземат предвид конкретните обстоятелства по случая, без да се засяга независимостта на съдебната власт. Вероятността от причиняване на тежка вреда може да бъде изведена от обективни фактически обстоятелства. С настоящата директива се установява минимална правна рамка в това отношение, като държавите членки имат свободата да приемат или запазят по-строги наказателни правила.

(19)

Предоставянето на публичен достъп чрез ИКТ до изображения, видеоматериали или подобни материали, изобразяващи явни сексуални действия или интимните части на дадено лице без съгласието на засегнатото лице, може да бъде много вредно за жертвите, по-специално поради способността за лесно, бързо и широко разпространение и извършване и с оглед на интимния им характер. Съответното престъпление, предвидено в настоящата директива, следва да обхваща всички видове такива материали, като например изображения, снимки и видеоматериали, включително сексуални изображения и аудио- и видеоклипове. То следва да обхваща ситуации, при които предоставянето на публичен достъп до материалите чрез ИКТ става без съгласието на жертвата, независимо че жертвата е дала съгласието си за създаването на тези материали или може да ги е предала на определено лице. Престъплението следва да включва също създаването, манипулирането или изменянето без съгласие, например чрез обработването на изображения, включително с помощта на изкуствен интелект, на материали, които създават представата, че дадено лице участва в сексуални действия, доколкото материалите впоследствие са станали достъпни за обществеността чрез ИКТ без съгласието на това лице. Това създаване, манипулиране или изменяне следва да включва създаването на „убедителни фалшификати“, при които материалите значително наподобяват съществуващи лица, предмети, места или други субекти или събития, изобразяват сексуални действия на дадено лице, и които други лица е вероятно да приемат за истински или достоверни. С оглед на ефективната защита на жертвите на такова деяние заплахите за извършването на това деяние също следва да бъдат обхванати.

(20)

Разпространението сред обществеността чрез ИКТ на изображения, видеоматериали или други материали, изобразяващи явни сексуални дейности или интимните части на дадено лице без съгласието на засегнатото лице, не следва да бъде криминализирано, когато въздържането от криминализирането му е необходимо, за да се защитят основните права, защитени от Хартата, по-специално свободата на изразяване на мнение, включително свободата на получаване и разпространяване на информация и идеи в отворено и демократично общество, както и свободата на изкуствата и науките, включително академичната свобода. Наред с това престъплението не следва да обхваща обработването на материали от публичните органи, по-специално с цел провеждане на наказателно производство или за предотвратяване, разкриване или разследване на престъпления, а държавите членки следва да могат да освободят дадено лице от отговорност при определени обстоятелства, например когато телефонни или интернет линии за помощ обработват материали, за да съобщят на органите за престъпление.

(21)

Киберследенето е съвременна форма на насилие, което често се извършва срещу членове на семейството или лица, живеещи в едно и също домакинство като извършителя, но може да бъде извършено също така от бивши партньори или познати. Обикновено извършителят на престъплението злоупотребява с технологии с цел засилване на упражнявани принуда и контрол, манипулиране и наблюдение, увеличавайки по този начин страха, тревожността и постепенната изолация на жертвата от приятелите, семейството и работата. Поради това следва да се установят минимални правила относно киберследенето. Престъплението киберследене следва да обхваща многократно или непрекъснато наблюдение на жертвата, чрез използване на ИКТ, без нейното съгласие или законно разрешение. Такова наблюдение може да бъде възможно чрез обработването на лични данни на жертвата, например чрез кражба на самоличност, чрез кражба на пароли, чрез хакерски атаки срещу устройствата на жертвата, чрез тайно активиране на софтуер за записване на клавишни комбинации за достъп до личните пространства на жертвата, чрез инсталиране на приложения за геолокализация, включително софтуер за преследване, или чрез кражба на устройствата на жертвата. Престъплението киберследене следва да обхваща също така наблюдението на жертвите без тяхното съгласие или разрешение чрез технологични устройства, свързани посредством интернет на предметите, като например интелигентни домакински уреди. Възможни са обаче и ситуации, при които наблюдението се извършва по основателни причини, например в контекста на наблюдение от страна на родителите на местонахождението на децата им и тяхната активност онлайн, роднини, които наблюдават здравето на болни, възрастни или уязвими лица или хора с увреждания, или наблюдение на медиите и събиране на информация от общодостъпни източници.

(22)

Наказателната отговорност следва да бъде ограничена до ситуации, в които съществува вероятност наблюдението да причини тежки вреди на жертвата. Когато се преценява дали има вероятност деянието да причини тежка вреда, следва да се отдели особено внимание на въпроса дали това деяние би причинило вреда на дадена жертва в обичайния случай.

(23)

В определението на престъплението киберследене понятието „преследване“ следва да се отнася до проследяване на местоположението на дадено лице и проследяване на неговото движение, а понятието „наблюдение“ следва да се отнася до наблюдаването на дадено лице в по-общ план, включително на дейностите на това лице. В контекста на киберследенето двете действия в крайна сметка имат за цел контролирането на дадено лице.

(24)

Следва да се предвидят минимални правила относно престъплението кибертормоз, за да се обхванат най-тежките форми на кибертормоза. Това следва да включва многократно или непрекъснато участие в заплашително поведение, насочено срещу дадено лице, най-малкото когато това поведение включва заплахи чрез ИКТ за извършване на престъпления, и когато това поведение може да причини основателен страх на лицето за собствената му безопасност или за сигурността на зависимите лица. Това следва също така да включва участие, заедно с други лица, чрез ИКТ, в публично достъпно заплашително или обидно поведение, насочено срещу дадено лице, когато това поведение може да причини тежки психически вреди на въпросното лице. Подобни мащабни атаки, включително координирани масови онлайн атаки, могат да доведат до нападение в реалния живот или да нанесат значителна психическа вреда, а в крайни случаи да доведат до самоубийство на жертвата. Подобни атаки често са насочени към видни жени политици, журналистки и защитнички на правата на човека или други известни личности, но е възможно да се случат и в различен контекст, например в университетски градчета, в училища или на работното място. Срещу такова онлайн насилие следва да се предприемат действия, особено когато атаките се извършват в широк мащаб, например под формата на натрупващ се тормоз от страна на значителен брой хора. Минималните правила във връзка с престъплението кибертормоз следва също така да включват нежелано изпращане на дадено лице на изображение, видеоматериал или друг подобен материал, изобразяващ гениталии (т. нар. „киберфлашинг“), когато подобно деяние е вероятно да причини тежка психическа вреда на съответното лице. Киберфлашингът е често срещана форма на сплашване и заглушаване на жените. Минималните правила относно престъплението кибертормоз следва да включват и правила относно ситуации, в които личната информация на жертвата се предоставя на обществеността чрез ИКТ, без съгласието на жертвата, с цел подбуждане на други лица към причиняване на физически или тежки психически вреди на жертвата (т.нар.„доксинг“).

(25)

Увеличеното използване на интернет и социалните медии през последните години доведе до рязко увеличаване на публичното подбуждане към насилие и омраза, включително основани на пола. Лесното, бързо и мащабно споделяне на реч на омраза в цифровия свят се засилва от липсата на задръжки онлайн, тъй като предполагаемата анонимност в интернет и чувството за безнаказаност отслабват задръжките на хората да използват такава реч. Жените често са обект на сексизъм и омраза онлайн, които могат да прераснат в престъпления от омраза в реалния живот. Необходимо е такива деяния да бъдат предотвратени или открити на ранен етап. В езика, използван в този тип подбуждане, полът на визираното лице невинаги се посочва директно, но от цялостното съдържание или контекста на подбуждането може да се изведе предубеждението, което го мотивира.

(26)

Престъплението подбуждане към насилие или омраза в киберпространството предполага, че подбуждането не е изразено в чисто частен контекст, а публично чрез използването на ИКТ. Поради това негов признак следва да бъде разпространението сред обществеността, което следва да се разбира като включващо предоставяне чрез ИКТ на достъп на потенциално неограничен брой лица до определени материали, подбуждащи към насилие или омраза, а именно осигуряване на лесен достъп до материалите на потребителите като цяло, без да се изискват по-нататъшни действия на лицето, предоставило материалите, независимо дали тези лица действително осъществяват достъп до въпросната информация. Съответно, когато за достъпа до материалите е необходима регистрация или допускане до група ползватели, информацията следва да се счита за разпространена сред обществеността само ако ползвателите, които желаят да получат достъп до материалите, се регистрират автоматично или се допускат без решение от страна на човек или без подбор на кого да се предостави достъп. Когато се преценява дали материалите съставляват подбуждане към омраза или насилие, компетентните органи следва да вземат предвид основното право на свобода на изразяване на мнение, залегнало в член 11 от Хартата.

(27)

За да се гарантира справедлив баланс между свободата на изразяване и наказателното преследване на престъплението подбуждане към насилие или омраза в киберпространството, държавите членки следва да могат да изберат да наказват само деяния, които са извършени по начин, който има вероятност да наруши обществения ред, или които са заплашителни, обидни или оскърбителни. Прилагането на тези условия, когато това се изисква от националното право, не следва да води до подкопаване на ефективността на разпоредбата, с която се определя престъплението подбуждане към насилие или омраза в киберпространството.

(28)

Наказанията за престъпленията по смисъла на настоящата директива следва да бъдат ефективни, възпиращи и пропорционални. За тази цел следва да бъдат определени минимални размери за максималния срок на наказанието лишаване от свобода за физическите лица. Предвидените в настоящата директива максимални срокове на наказанието лишаване от свобода за извършените от физически лица престъпления следва да се прилагат най-малкото за най-тежките форми на тези престъпления.

(29)

Жертвите следва да могат лесно да подават сигнали за престъпления на насилие над жени или домашно насилие и да предоставят доказателства, без да бъдат подлагани на вторично или повторно виктимизиране. Изключително важно е жертвите, когато подават сигнали за престъпления, да бъдат насочвани към специализирано звено за контакт, когато е възможно, независимо дали е подадена жалба за извършено престъпление. Това звено за контакт може да бъде обучен полицейски служител или специалист, обучен да помага на жертвите.

(30)

В допълнение към личното подаване на сигнали държавите членки следва да осигуряват възможност за подаване на жалби онлайн или чрез други достъпни и сигурни ИКТ за подаване на сигнали за насилие над жени или домашно насилие, поне по отношение на киберпрестъпленията споделяне без съгласие на интимни или манипулирани материали, киберследене, кибертормоз и подбуждане към насилие или омраза в киберпространството. Жертвите следва да могат да качват материали, свързани с подадения от тях сигнал, като например снимки на екрана, показващи твърдяното насилствено поведение.

(31)

С оглед на особеностите на насилието над жени и домашното насилие и повишения риск жертвите да оттеглят жалбата си, въпреки че са били жертва на престъпление, е важно съответните доказателства да се събират по всеобхватен начин възможно най-рано в съответствие с приложимите национални процесуални правила.

(32)

Държавите членки следва да могат да разширят обхвата на правната помощ, включително безплатната правна помощ, за жертвите, подаващи сигнали за престъпления, когато това е предвидено в националното право. Когато оценяват ресурсите на жертвата за целите на вземането на решение дали да предоставят правна помощ, държавите членки следва да вземат предвид реалния достъп на жертвата до нейните финансови ресурси. Домашното насилие може да доведе до икономически контрол от страна на извършителя, а жертвите може да нямат ефективен достъп до собствените си финансови ресурси.

(33)

В случай на домашно насилие и насилие над жени, особено когато са извършени от близки членове на семейството или интимни партньори, жертвите могат да бъдат подложени на такъв натиск от страна на извършителя на престъплението, че да се страхуват да се обърнат към компетентните органи дори ако животът им е в опасност. Поради това държавите членки следва да гарантират, че техните правила за поверителност не представляват пречка за това здравните специалисти да съобщават на компетентните органи, когато имат разумни основания да считат, че съществува непосредствен риск от тежки физически вреди. Подаването на такива сигнали е обосновано, тъй като за такива действия може да не бъде подаден сигнал от лицата, които са ги понесли или са станали техни преки свидетели. По сходен начин случаите на домашно насилие или насилие над жени, засягащи деца, често биват забелязани от трети лица, които стават свидетели на необичайно поведение или физически вреди, нанесени на детето. Необходимо е децата да бъдат ефективно защитени от такива форми на насилие и своевременно да се предприемат подходящи мерки. Поради това специалистите, които са в контакт с деца жертви, включително здравни или образователни специалисти или специалисти от социалните служби, следва също да не бъдат ограничавани от правила за поверителност, когато имат разумни основания да считат, че на детето са били нанесени тежки физически вреди. Когато специалистите подават сигнали за такива случаи на насилие, държавите членки следва да гарантират, че те няма да бъдат подведени под отговорност за нарушаване на поверителността. Адвокатската тайна обаче следва да бъде защитена в съответствие с член 7 от Хартата, както е обосновано от основната роля, отредена на адвокатите в едно демократично общество. Когато това е предвидено в националното право, следва да се защитава и тайната на изповедта пред свещенослужител или равностойни принципи, приложими за защита на свободата на вероизповедание. Освен това възможността специалистите да подават сигнали за такива случаи на насилие не засяга националните правила относно поверителността или източниците, приложими в контекста на медиите.

(34)

За справяне с подаването на недостатъчно сигнали в случаите, когато жертвата е дете, следва да се установят безопасни и съобразени с детето процедури за подаване на сигнали. Това може да включва задаване на въпроси от компетентните органи на прост и достъпен език. Доколкото това е възможно, държавите членки следва да гарантират, че служителите, специализирани в полагането на грижи и подпомагането на децата, са на разположение, за да им съдействат при подаване на сигнали. Може да има обстоятелства, при които такава помощ може да не е от значение, например поради зрелостта на детето или в случай на подаване на сигнали онлайн, или когато оказването на такава помощ може да е трудно, например в слабо населените райони.

(35)

Важно е държавите членки да гарантират, че жертвите, които са граждани на трети държави, независимо от статута им на пребиваване, не биват обезкуражавани да подават сигнали за случаи на насилие над жени или домашно насилие и се третират по недискриминационен начин по отношение на статута им на пребиваване в съответствие с целите на Директива 2012/29/ЕС. За да се защитят всички жертви от повтарящо се насилие, е важно да се прилага ориентиран към жертвите подход. По-специално следва да се гарантира, че изпълнението на процедурата за връщане съгласно Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (6) не възпрепятства жертвите да упражняват правото си на изслушване съгласно Директива 2012/29/ЕС. В съответствие с Директива 2008/115/ЕО държавите членки могат да решат да предоставят самостоятелно разрешение за пребиваване или друго разрешение, даващо право на престой по хуманни, хуманитарни или други причини, на гражданин на трета държава, чийто престой на тяхна територия е незаконен, и да изпълнят задължението по посочената директива да вземат предвид във възможно най-голяма степен специалните потребности на уязвимите лица по време на срока за доброволно напускане, когато е определен такъв срок съгласно посочената директива.

(36)

Забавянията при обработването на жалби за насилие над жени и за домашно насилие могат да породят особени рискове за жертвите, тъй като те все още могат да са в непосредствена опасност, и предвид факта, че извършителите на престъпление често могат да бъдат близки членове на семейството или съпрузи. Поради това компетентните органи следва да бъдат подходящо обучени и да разполагат с подходящ експертен опит и ефективни инструменти за разследване, за да разследват и преследват по наказателен ред такива действия, без да е необходимо да създават специализирани служби или звена.

(37)

Разследването или наказателното преследване на случаи на изнасилване не следва да зависят от това дали жертвата или представителят на жертвата е подал сигнал за такива действия или от жалба от страна на жертва или представител на жертвата. По подобен начин наказателното производство следва да продължи дори когато жертвата оттегли жалбата. Това не засяга свободата на преценка на разследващите органи да прекратят наказателното производство по други причини, например когато стигнат до заключението, че няма достатъчно доказателства за продължаване на наказателното производство.

(38)

Жертвите на домашно или сексуално насилие обикновено се нуждаят от незабавна защита и особена подкрепа, например в случай на насилие от страна на интимния партньор, за което е характерен сравнителен висок процент на рецидивите. Поради това индивидуалната оценка на потребностите на жертвата следва да започне на възможно най-ранен етап, например при първия контакт на жертвата с компетентните органи, възможно най-скоро след първия контакт на жертвата с компетентните органи или веднага щом възникне подозрение, че лицето е жертва на домашно или сексуално насилие. Това може да се направи, преди жертвата официално да е подала сигнал за престъпление, или по собствена инициатива на компетентните органи, ако за престъплението се подава сигнал от трето лице.

(39)

Когато се прави оценка на потребностите на жертвата от защита и подкрепа, на първо място следва да се гарантират безопасността на жертвата и предоставянето на съобразена с потребностите подкрепа, като се вземат предвид, наред с другото, личностните особености на жертвата. Особеностите, изискващи специално внимание, могат да включват например факта, че жертвата е бременна, зависимостта на жертвата или връзката ѝ с извършителя или заподозряното лице, риска от връщане на жертвата при извършителя или заподозряното лице, скорошната раздяла с извършителя или заподозряното лице, възможния риск децата да бъдат използвани за упражняване на контрол върху жертвата, рисковете за жертвите с увреждания, както и използването на домашните любимци за оказване на натиск върху жертвата. Следва да се вземе предвид и степента на контрол, упражняван от извършителя на престъплението или заподозряното лице върху жертвата, било то психически или икономически.

(40)

За да се гарантират всеобхватна подкрепа и защита за жертвите, всички компетентни органи и съответните органи, а не само правоохранителните и съдебните органи, следва да участват в оценката на риска за жертвите и в предприемането на подходящи мерки за подкрепа въз основа на ясни насоки, дадени от държавите членки. Тези насоки следва да съдържат факторите, които да се вземат предвид при оценката на риска, произтичащ от извършителя на престъплението или заподозряното лице, включително съображението, че заподозрените лица, срещу които са повдигнати обвинения за леки престъпления, могат да бъдат също толкова опасни колкото лицата, срещу които са повдигнати обвинения за по-тежки престъпления, особено в случаите на домашно насилие и преследване. Компетентните органи следва редовно да актуализират индивидуалната оценка, за да гарантират, че не е налице последваща потребност от защита или подкрепа на жертвата, по която не са предприети действия. Така например преглед би могъл да се извърши на важни етапи от производството, като например започването на съдебно производство, постановяването на съдебно решение или заповед или в контекста на производство за преразглеждане на режима за упражняване на родителски права или правото на лични отношения.

(41)

За да се избегнат вторично и повторно виктимизиране, сплашване и действия с цел отмъщение, зависимите лица следва да получават същите мерки за защита като тези, предоставени на жертвата, освен ако има признаци, че зависимите лица нямат специални потребности. Компетентните органи следва да преценят дали има признаци, че зависимото лице няма специални потребности от защита, тъй като ако може да се установи, че няма специални потребности от защита, всяка мярка, основана на погрешното допускане за специални потребности от защита, би била непропорционална. Поради своята уязвимост зависимите лица на възраст под 18 години са особено изложени на риск от емоционални вреди, които пречат на тяхното развитие. Може да се счита, че на такъв риск са изложени и други зависими лица, когато това е предвидено в националното право.

(42)

Жертвите често се нуждаят от специфична подкрепа. За да се гарантира, че те получават реално предложения за подкрепа, компетентните органи следва да насочват жертвите към подходящи служби за подкрепа. Такъв по-специално следва да бъде случаят, когато при индивидуална оценка е установено, че жертвата има специални потребности от подкрепа. Когато се определя дали децата жертви да бъдат насочвани към служби за подкрепа, техният висш интерес следва да бъде от първостепенно значение, както е предвидено в член 24 от Хартата. Държавите членки следва да гарантират, че обработването на свързани лични данни от компетентните органи се основава на закона съгласно съответните разпоредби относно законосъобразността на обработването, установени в Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (7), и в съответствие с Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета (8). Този закон следва да съдържа подходящи гаранции във връзка с личните данни, които са съобразени със същността на правото на защита на данните и предвиждат подходящи и конкретни мерки за защита на основните права и интересите на лицата. Когато компетентните органи предават лични данни на жертвите на службите за подкрепа за целите на насочване на жертвите, те следва да гарантират, че предадените данни са ограничени до необходимото за уведомяване на службите за подкрепа относно обстоятелствата по случая, така че жертвите да получат подходяща подкрепа и защита. Службите за подкрепа следва да съхраняват лични данни само за необходимото време и във всеки случай за не повече от пет години, или за по-кратък срок, ако е установен в националното право, след последния контакт между службата за подкрепа и жертвата.

(43)

Държавите членки следва да предприемат необходимите мерки, за да осигурят възможността за издаване на незабавни заповеди за забрана, ограничителни заповеди и заповеди за защита, за да се гарантира ефективна защита на жертвите и лицата, които са зависими от тях.

(44)

Без с тях да се замества възможността за арест и задържане на заподозрени лица и извършители на престъпления, които продължават да се уреждат от националното право, държавите членки следва да гарантират възможността за издаване на незабавни заповеди за забрана, ограничителни заповеди или заповеди за защита в ситуации на непосредствена опасност, например когато е налице непосредствена опасност от причиняване на вреда или когато вредата вече е причинена, или когато има вероятност тя да бъде отново причинена, както и че в такива съответни ситуации и когато съгласно националното право за издаването на такива заповеди е необходимо подаването на молба от страна на жертвата, жертвите се уведомяват за възможността да поискат издаването на такива заповеди.

(45)

Заповедите за защита могат да включват забрана за достъп на извършителя на престъплението или заподозряното лице до определени места, за приближаване на жертвата или зависимите лица на по-малко от определено разстояние или за установяване на контакт с тях, включително чрез използване на онлайн интерфейси. Заповедите за защита могат също да включват забрана за притежанието на огнестрелни оръжия или смъртоносни оръжия, когато е необходимо. Незабавните заповеди за забрана, ограничителните заповеди или заповедите за защита следва да се издават или за определен срок, или до изменението или отмяната им.

(46)

Електронното наблюдение дава възможност, когато е целесъобразно, за гарантиране на спазването на незабавни заповеди за забрана, ограничителни заповеди и заповеди за защита, за регистриране на доказателства за нарушения на такива заповеди и за засилване на надзора над извършителите на престъпления. Когато е възможно, целесъобразно и уместно, като се вземат предвид обстоятелствата по делото и правното естество на производството, следва да се обмисли възможността за електронно наблюдение, за да се гарантира изпълнението на незабавни заповеди за забрана, ограничителни заповеди и заповеди за защита. Когато се използва електронно наблюдение, жертвите следва винаги да бъдат информирани за неговите възможности и ограничения.

(47)

За да се гарантира ефективността на незабавните заповеди за забрана, ограничителните заповеди и заповедите за защита, нарушенията на тези заповеди следва да подлежат на наказания. Тези наказания могат да имат наказателноправен или друг характер и могат да включват лишаване от свобода, глоби или друго наказание, което е ефективно, пропорционално и възпиращо. От съществено значение е жертвите да имат възможност да бъдат информирани за нарушенията на незабавни заповеди за забрана, ограничителни заповеди или заповеди за защита, когато тези нарушения може да засегнат тяхната безопасност. Тъй като нарушаването на незабавни заповеди за забрана, ограничителни заповеди или заповеди за защита може да увеличи рисковете и да наложи допълнителна защита, когато е необходимо след подаването на сигнал за нарушение следва да се направи преглед на индивидуалната оценка.

(48)

Представянето на доказателства за минало сексуално поведение, сексуални предпочитания на жертвата и облекло на жертвата, за да се оспорят надеждността на жертвите и липсата на тяхно съгласие в случаи на сексуално насилие, особено в случаите на изнасилване, може да засили утвърждаването на вредни стереотипи за жертвите и да доведе до повторно или вторично виктимизиране. Поради това държавите членки следва да гарантират, че доказателствата за минало сексуално поведение на жертвата или за други свързани с него аспекти на личния живот на жертвата се допускат само когато е необходимо да се прецени конкретен въпрос в разглежданото дело или за упражняването на правото на защита.

(49)

Предвид специфичните особености и обстоятелства, свързани с престъпленията насилие над жени и домашно насилие, насоките за правоохранителните органи и органите на прокуратурата имат особена стойност. Поради особената уязвимост на жертвите насоките относно начина, по който те следва да бъдат третирани на всеки етап от производството, са от съществено значение за повишаване на осведомеността и за избягване на повторното виктимизиране при работата с тези видове престъпления. Насоките за органите на прокуратурата могат да се разбират както като процедурен наръчник, така и като референтен документ за най-добри практики. Специализираните служби за работа с жени могат да предлагат експертни съвети и насоки въз основа на ежедневните им взаимоотношения с жертвите, особено по отношение на това как да се подхожда към жертвите и как да се третират в съответствие с техните специфични особености и опит. Държавите членки се насърчават да се консултират и да си сътрудничат със специализираните служби за работа с жени при изготвянето и прегледа на такива насоки. Държавите членки следва да направят преглед на своите насоки за правоохранителните органи и органите на прокуратурата, когато настъпят важни промени в техните правни рамки или в обществото като цяло. Това може да включва случаи, при които са налице съществени промени в съществуващите закони или установената съдебна практика или когато се появяват нови тенденции или форми на насилие, по-специално когато технологичното развитие води до нови форми на кибернасилие.

(50)

Предвид сложния характер и тежестта на престъпленията на насилие над жени и домашно насилие и специалните потребности на жертвите от подкрепа, държавите членки следва да гарантират, че определени за целта органи предоставят допълнителна подкрепа и предотвратяват такива престъпления. С оглед на експертния опит в сферата на дискриминацията, основана на пола, националните органи по въпросите на равенството, създадени в съответствие с Директива 2004/113/ЕО на Съвета (9) и директиви 2006/54/ЕО (10) и 2010/41/ЕС (11) на Европейския парламент и на Съвета, са подходящи за изпълнението на тези задачи. За да се даде възможност на тези органи да изпълняват ефективно своите задачи, държавите членки следва да гарантират, че на органите са осигурени достатъчно човешки и финансови ресурси.

(51)

Някои престъпления, обхванати от настоящата директива, са свързани с повишен риск от многократно, продължително или дори трайно виктимизиране. Посоченият риск възниква по-специално във връзка с престъпления, свързани с предоставянето на достъп до материали, получени вследствие на престъпления на кибернасилие, чрез ИКТ, като се имат предвид лекотата и бързината, с която тези материали могат да бъдат разпространявани в широк мащаб, и често срещаните трудности, когато става въпрос за премахването на такива материали. Този риск обикновено се запазва дори след налагането на присъда. Поради това, за да се гарантират ефективно правата на жертвите на тези престъпления, държавите членки следва да предприемат подходящи мерки, имащи за цел бързото премахване на въпросните материали. Като се има предвид, че премахването при източника невинаги е осъществимо, например поради правни или практически трудности, свързани с изпълнението или принудителното изпълнение на заповед за премахване, на държавите членки следва също така да се разреши да предвидят мерки за бързо блокиране на достъпа до такива материали.

(52)

Разпоредбите на настоящата директива относно заповедите и други мерки за премахване на съответни материали и блокиране на достъпа до тях следва да не засягат съответните правила, установени в Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета (12). По-специално тези заповеди следва да бъдат в съответствие със забраната за налагане на общи задължения за наблюдение или активно търсене на факти и със особените изисквания на посочения регламент по отношение на заповедите за премахване на незаконно съдържание онлайн.

(53)

Мерките, които имат за цел бързото премахване на материали или блокирането на достъпа до материали следва да включват по-специално оправомощаване на националните органи да издават заповеди за доставчиците на хостинг услуги да премахнат един или повече конкретни елемента от въпросните материали или да блокират достъпа до тях. Националните органи също така следва да могат да отправят заповеди за блокиране на достъпа до други съответни доставчици на посреднически услуги.

(54)

Всякакви мерки за премахване или блокиране на достъпа, включително по-специално заповеди за премахване или блокиране на достъпа, могат да засегнат правата и интересите на лица, различни от жертвите, като например доставчиците на съдържание, доставчиците на хостинг услуги, чиито услуги могат да се използват, и крайните ползватели на тези услуги, както и общия интерес. Поради това следва да се гарантира, че тези заповеди и други мерки могат да бъдат приети единствено по прозрачен начин и че са предвидени подходящи гаранции, за да могат те да останат ограничени до необходимото и пропорционалното, за да се съхрани правната сигурност, доставчиците на хостинг услуги, другите съответни доставчици на посреднически услуги и доставчиците на съдържание да могат да упражняват правото си на ефективни правни средства за защита в съответствие с националното право и за да се постигне справедлив баланс между всички засегнати права и интереси, включително основните права на всички засегнати лица в съответствие с Хартата. Важно е внимателно да се претеглят всички засегнати права и интереси във всеки отделен случай.

(55)

Като се има предвид потенциалното значение на материалите, които биха могли да бъдат предмет на заповедите или другите мерки, приети съгласно настоящата директива, за премахване на материали или блокиране на достъпа до тях за целите на разследването или наказателното преследване на съответните престъпления съгласно наказателнопроцесуалното право, следва да се вземат необходимите мерки, за да се даде възможност на компетентните органи да получават или да съхраняват тези материали, когато е необходимо. Тези мерки биха могли да се изразяват например в изискването съответните доставчици на хостинг услуги или други съответни доставчици на посреднически услуги да предадат материалите на тези органи или да съхраняват материалите за ограничен срок, който не надхвърля необходимото. Всякакви такива мерки следва да гарантират сигурността на материалите, да се ограничават в рамките на разумното и пропорционалното и да спазват приложимите правила за защита на личните данни.

(56)

За да се избегне вторично виктимизиране, жертвите следва да могат да получат обезщетение в хода на наказателното производство.

(57)

Специализираните служби за подкрепа следва да предоставят подкрепа на жертвите на всички форми на насилие над жени и домашно насилие, включително сексуално насилие, генитално осакатяване на жени, насилствени бракове, насилствени аборт и стерилизация, сексуален тормоз и различни форми на кибернасилие. На жертвите следва да се предлагат специализирани услуги за подкрепа, независимо дали са подали официална жалба.

(58)

Специализираните служби за подкрепа следва да предоставят подкрепа на жертвите, съобразена със специалните им потребности. Такава подкрепа следва да се предоставя от лице от същия пол, когато това е поискано или целесъобразно и когато такова лице е на разположение. Въз основа на изискванията, установени в Директива 2012/29/ЕС, правната рамка трябва да бъде допълнена, за да се гарантира, че специализираните служби за подкрепа разполагат с всички необходими инструменти за предоставяне на целенасочена и многостранна подкрепа на жертвите с оглед на техните специални потребности. Такива услуги могат да се предоставят в допълнение към или като неразделна част от общите услуги за подкрепа на жертвите, които могат да ползват съществуващите структури, предоставящи специализирана подкрепа, като например специализирани служби за подкрепа на жените. Специализираната подкрепа може да се предоставя от публични органи, организации за подкрепа на жертвите или други неправителствени организации, като се вземат предвид географските особености и демографският състав на държавите членки. На тези органи или организации следва да се предоставят достатъчно човешки и финансови ресурси. Когато услугите се предоставят от неправителствени организации, държавите членки следва да гарантират, че тези организации получават подходящи средства.

(59)

Специализираните служби за жени могат да изпълняват решаващи функции в предоставянето на консултации и подкрепа за жертвите, включително центрове за подкрепа на жени, подслони за жени, телефонни линии за помощ, кризисни центрове за жертвите на изнасилване, центрове за насочване на жертвите на сексуално насилие и първични услуги за превенция. Те могат също така да бъдат предоставяни от неправителствени организации, ръководени от жени.

(60)

Жертвите обикновено имат многобройни потребности от защита и подкрепа. За ефективното удовлетворяване на тези потребности държавите членки следва да предоставят специализирани услуги за подкрепа на едно и също място, като координират услугите чрез звено за контакт или като улесняват достъпа до тези услуги посредством „онлайн достъп до едно гише“. „Онлайн достъпът до едно гише“ би гарантирал, че жертвите, които се намират в отдалечени райони или които не могат физически да стигнат до местата на предоставяне на такива специализирани услуги за подкрепа, също имат достъп до такива услуги. За „онлайн достъп до едно гише“ следва най-малкото да бъде създаден единен и актуализиран уебсайт, който съдържа цялата необходима информация за наличните услуги за подкрепа и защита и насоки за достъпа до тях. Този уебсайт следва да отговаря на изискванията за достъпност за хората с увреждания.

(61)

Жертвите имат индивидуални потребности от подкрепа предвид претърпяната травма. Специализираните служби за подкрепа следва да предоставят помощ на жертвите, която им осигурява възможност да упражняват правата си и подпомага процеса на тяхното възстановяване. Следва да има достатъчен брой и подходящо разпределени на територията на всяка държава членка специализирани служби за подкрепа, като се вземат предвид географските особености и демографският състав на съответната държава членка, както и предлагането на онлайн средства. За тази цел специализираната подкрепа следва да се предоставя, винаги когато е възможно, на разбираем за жертвата език и по начин, който е съобразен с възрастта на жертвата.

(62)

Специализираните служби за подкрепа, включително подслоните и кризисните центрове за жертвите на изнасилване, следва да се считат за изключително важни по време на кризи и извънредни ситуации, включително в случай на кризи в областта на здравеопазването. Целта следва да бъде тези услуги да продължат да се предлагат в ситуации, когато се наблюдава тенденция за нарастване на броя на случаите на домашно насилие и насилие над жени.

(63)

Помощ и подкрепа за жертвите следва да се предоставят преди, по време на и в рамките на подходящ срок след приключването на наказателното производство, например ако все още е необходимо медицинско лечение за справяне с тежките физически или психически последици от насилието или ако безопасността на жертвата е застрашена поради дадените от жертвата показания в хода на производството.

(64)

Травматичният характер на сексуалното насилие, включително изнасилването, налага да се реагира с особена чувствителност от страна на обучен и специализиран персонал. Жертвите на този вид насилие се нуждаят от незабавна подкрепа заради травмата в съчетание с незабавен съдебномедицински преглед за запазването на доказателства, необходими за бъдещото наказателно преследване. Следва да бъдат създадени достатъчно на брой кризисни центрове за жертвите на изнасилване или центрове за насочване на жертвите на сексуално насилие, които да бъдат разпределени по подходящ начин на територията на всяка държава членка, като се вземат предвид географските особености и демографският състав на съответната държава членка. Тези центрове може да бъдат част от съществуващата система на здравеопазване в държавата членка. По сходен начин жертвите на генитално осакатяване на жени, които често са момичета, обикновено се нуждаят от целенасочена подкрепа. Поради това държавите членки следва да гарантират, че предоставят целенасочена подкрепа, съобразена с тези жертви. Като се имат предвид специфичните особености на жертвите на такива престъпления и свързаната с тях уязвимост, при предоставянето на тази специализирана подкрепа следва да се спазват най-високите стандарти за неприкосновеност на личния живот и за поверителност.

(65)

Съгласно директиви 2004/113/ЕО, 2006/54/EО и 2010/41/EС сексуалният тормоз на работното място се счита за форма на дискриминация, основана на пола. Сексуалният тормоз на работното място има значителни отрицателни последици както за жертвите, така и за работодателите. Както на жертвите, така и на работодателите следва да се предоставят вътрешни или външни консултантски услуги, когато сексуалният тормоз на работното място е изрично криминализиран съгласно националното право. Такива услуги следва да включват информация относно начините за правилното третиране на случаи на сексуален тормоз на работното място и относно наличните средства за правна защита за отстраняването на извършителя от работното място.

(66)

Държавите членки се насърчават да гарантират, че националните линии за помощ са достъпни безплатно чрез единния номер на равнището на Съюза, а именно 116 016, в допълнение към съществуващите национални номера, и че те са достъпни денонощно. Обществеността следва да бъде подходящо информирана във връзка с наличието и използването на този единен номер. Следва да е възможно тези телефонни линии за помощ да бъдат управлявани от специализирани служби за подкрепа, включително специализирани служби за подкрепа на жени, в съответствие с националната практика. Съществуващите доставчици на телефонни линии за помощ, включително неправителствени организации, имат значителен опит в предоставянето на такива услуги. Предоставяната подкрепа чрез такива телефонни линии за помощ следва да включва консултации в кризисни ситуации и предоставяне на информация на жертвите относно услуги с личен контакт, като например подслони, специализирани служби за подкрепа, други имащи отношение социални и здравни служби или полицията. Телефонните линии за помощ за жертвите на престъпления следва да могат да насочват жертвите към специализирани служби за подкрепа, специализирани телефонни линии за помощ или и двете, когато това е необходимо и поискано.

(67)

Подслоните и другите подходящи места за временно настаняване имат жизненоважно значение за защитата на жертвите от прояви на насилие. Освен да осигуряват безопасно място за престой, подслоните следва да предоставят необходимата подкрепа относно взаимосвързани проблеми, отнасящи се до здравето, включително психичното здраве, и финансовото положение на жертвите и благосъстоянието на техните деца, като крайната цел е жертвите да се подготвят за самостоятелен живот. Държавите членки следва да гарантират наличието на достатъчен брой подслони и други подходящи места за временно настаняване. Изразът „достатъчен брой“ има за цел да гарантира, че потребностите на всички жертви са удовлетворени както по отношение на местата за подслон, така и по отношение на специализираната подкрепа. В окончателния доклад от септември 2008 г. за дейността на работната група на Съвета на Европа за борба с насилието над жени, включително домашното насилие, се препоръчва безопасно настаняване в специализирани подслони за жени, достъпни във всеки регион, с капацитет за приемане на едно семейство на всеки 10 000 жители. Броят на местата за подслон обаче следва да зависи от реалистична оценка на действителната потребност. Самоличността на жертвите, които пребивават в такива подслони, следва да остане поверителна, за да се гарантира безопасността на жените. Подслоните следва да бъдат оборудвани да отговорят на специалните потребности на жените, включително чрез осигуряване на подслони само за жени. Следва да се осигурят подслони и други подходящи места за временно настаняване за зависими лица на възраст под 18 години. При все това безопасността и благосъстоянието на жертвите, които пребивават в такива подслони и места за настаняване, остават основен приоритет, по-специално когато жертви и зависими лица, които наближават зрелостта, споделят едно и също място за настаняване. Когато подслоните не са безплатни и държавите членки изискват заплащане от жертвите, когато те са настанени в подслони или места за временно настаняване, заплащането следва да бъде финансово приемливо и да не възпрепятства достъпа на жертвите до подслон или място за временно настаняване. Подслоните следва да осигуряват обучен и специализиран персонал, който да работи с жертвите и да им оказва подкрепа.

(68)

За ефективното справяне с отрицателните последици за децата мерките за подкрепа на децата следва да включват специализирани психологически консултации, съобразени с възрастта, свързаните с развитието потребности и личностните особености на детето, съчетани с педиатрични грижи, когато е необходимо, като предоставянето им следва да започне веднага щом компетентните органи имат разумни основания да смятат, че децата са жертви, включително, че са свидетели. При предоставянето на подкрепа на децата правата на детето, посочени в член 24 от Хартата, следва да бъдат първостепенно съображение.

(69)

Като се имат предвид последиците за цял живот от насилието над жени или домашното насилие за децата на родител, който е бил убит в резултат на такова престъпление, държавите членки следва да гарантират, че тези деца могат да се възползват в пълна степен от настоящата директива, по-специално чрез целенасочени мерки за защита и подкрепа, включително по време на съответни съдебни производства.

(70)

За да се гарантира безопасността на децата по време на евентуални посещения на извършителя на престъплението или заподозряното лице, което е носител на родителска отговорност с право на лични отношения съгласно определеното в приложимите национални правила в областта на гражданското право, държавите членки следва да гарантират, че се осигуряват неутрални места под наблюдение, включително служби за закрилата или благосъстоянието на детето, където тези посещения могат да се осъществят във висшия интерес на детето. При необходимост посещенията следва да се осъществяват в присъствието на служители по закрилата или благосъстоянието на детето. Когато е необходимо да се осигури временно настаняване, децата следва приоритетно да бъдат настанени заедно с носителя на родителската отговорност, който не е извършителят на престъплението или заподозряното лице. Следва винаги да се взема предвид висшият интерес на детето.

(71)

Жертвите на комбинирана дискриминация са изложени на повишен риск от насилие. Те биха могли да включват жени с увреждания, жени, които са зависими лица по отношение на своя статут или разрешение за пребиваване, жени мигранти без документи, жени, кандидатстващи за международна закрила, жени, бягащи от въоръжени конфликти, бездомни жени, жени с малцинствен расов или етнически произход, жени, живеещи в селски райони, проституиращи жени, жени с ниски доходи, задържани жени, лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални или интерсексуални лица, възрастни жени или жени с разстройства, свързани със злоупотребата на алкохол и наркотици. Следователно жертвите, подложени на комбинирана дискриминация, следва да получат специфична защита и подкрепа.

(72)

Жените с увреждания са изложени в непропорционално висока степен на насилие над жени и домашно насилие и поради своето увреждане често срещат трудности при достъпа до мерки за защита и подкрепа. Поради това държавите членки следва да гарантират, че те могат да се възползват пълноценно от правата, установени в настоящата директива, наравно с останалите лица, като същевременно обръщат необходимото внимание на изключителната уязвимост на тези жертви и на факта, че за тях вероятно е трудно да потърсят помощ.

(73)

Действията за предотвратяване на насилието над жени и домашното насилие следва да се основават на всеобхватен подход, включващ първични, вторични и третични мерки за превенция. Първичните мерки за превенция следва да имат за цел предотвратяване на насилието и биха могли да включват действия като кампании за повишаване на осведомеността и целенасочени образователни програми с цел осигуряване на по-голямо разбиране сред широката общественост за различните прояви на всички форми на насилие и последиците от тях и за увеличаване на осведомеността за съгласието в междуличностните отношения от ранна възраст. Вторичните мерки за превенция следва да имат за цел ранното откриване на насилието и предотвратяването на неговото развитие или ескалация на ранен етап. Третичните мерки за превенция следва да бъдат насочени към предотвратяване на повторното извършване на престъпления и повторното виктимизиране и към правилното справяне с последиците от насилието и биха могли да включват насърчаване на намесата на странични наблюдатели, центрове за ранна намеса и програми за намеса.

(74)

Държавите членки следва да предприемат подходящи мерки за превенция. Тези мерки биха могли да включват кампании за повишаване на осведомеността, за да се противодейства на насилието над жени и домашното насилие. Превенцията може да намери място и във формалното образование, по-специално чрез повишаването на сексуалното образование, социално-емоционалните компетенции, емпатията и изграждането на здравословни и изпълнени с уважение отношения. Като вземат предвид езиковите бариери и различните равнища на грамотност и способности, държавите членки следва да съсредоточат целенасочени мерки върху групите, изложени на повишен риск, които включват деца, като се вземат предвид тяхната възраст и зрялост, хората с увреждания, лицата с разстройства, свързани със злоупотребата на алкохол и наркотици, както и лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните или интерсексуалните лица.

(75)

Държавите членки следва да предприемат мерки за предотвратяване на появата на вредни основани на пола стереотипи, за да се изкорени идеята за малоценност на жените или за стереотипните роли на жените и мъжете. Това би могло да включва и мерки, насочени към това да се гарантира, че културата, обичаите, религията, традицията или честта не се възприемат като оправдание за престъпленията насилие над жени или домашно насилие, или водят до по-снизходителен подход към тези престъпления. Мерките за превенция следва да насърчават мъжете и момчетата да действат като положителни ролеви модели в подкрепа на равенството между мъжете и жените, но също така следва да са насочени към преодоляване на стереотипите, при които мъжете са възпрепятствани да потърсят помощ в ситуации на насилие, насочено срещу тях. Като се има предвид, че от много ранна възраст децата са изложени на основани на пола роли, които формират тяхното самовъзприемане и оказват влияние върху академичния и професионалния им избор, както и на очаквания за техните роли на жени и мъже през целия им живот, от решаващо значение е да се обърне внимание на основаните на пола стереотипи още при образованието и грижите в ранна детска възраст.

(76)

За да се съсредоточат ресурсите там, където са най-необходими, изискването за предприемане на мерки за превенция във връзка с повишаването на осведомеността относно гениталното осакатяване на жени и принудителните бракове и обхватът на тези мерки следва да бъдат съизмерими с броя на лицата, изложени на риск или засегнати от тази практика в съответната държава членка.

(77)

За да се гарантира, че жертвите биват идентифицирани и получават подходяща подкрепа и защита, държавите членки следва да гарантират, че служителите, които има вероятност да влязат в контакт с жертвите, преминават обучение и получават целенасочена информация. От съдебните служители следва да се изисква да получават такова обучение само ако има вероятност да влязат в контакт с жертвите и само до ниво, подходящо за контакта, който имат с жертвите. Следва да се насърчава обучение за адвокати, прокурори и съдии, както и за практикуващи специалисти, които предоставят услуги за подкрепа на жертвите или за възстановително правосъдие. Такова обучение следва да включва, когато е целесъобразно, обучение относно конкретните служби за подкрепа, към които жертвите следва да бъдат насочени, или специализирано обучение, когато тяхната работа е насочена към жертви със специални потребности, както и специално психологическо обучение. Обучението следва да обхваща риска от сплашване и повторно и вторично виктимизиране и тяхното предотвратяване, както и наличието на мерки за защита и подкрепа за жертвите. С цел предотвратяване и адекватно справяне със случаи на сексуален тормоз на работното място лицата с надзорни функции също следва да преминат обучение, когато сексуалният тормоз на работното място е изрично криминализиран съгласно националното право. Тези лица следва също да получават информация относно риска от насилие от трето лице. Насилието от трето лице се отнася до насилие, на което може да е подложен персоналът на работното място и което се причинява от лице, различно от колега, и включва случаи като например медицински сестри, подложени на сексуален тормоз от пациент.

(78)

За да се установи всеобхватен подход за предотвратяване и борба с всички форми на насилие над жени и домашно насилие, държавите членки следва да гарантират, че съответните служители и специалисти получават обучение за координирано мултидисциплинарно сътрудничество, за да се гарантира, че съответните държавни служби и органи разглеждат бързо насочените към тях случаи и че в разглеждането на такива случаи участват съответните специалисти, включително в областта на медицинските, правните, образователните или социалните услуги. Държавите членки следва да са тези, които решават как да организират такова обучение. Задълженията в настоящата директива не следва да се тълкуват като накърняващи автономността на висшите учебни заведения.

(79)

С цел справянето с подаването на недостатъчно сигнали държавите членки следва също така да установят връзка с правоохранителните органи за разработване на обучение, по-специално относно вредните основани на пола стереотипи, но и за предотвратяване на престъпления предвид техния обикновено близък контакт с групи, изложени на риск от насилие, и жертви.

(80)

Следва да се създадат програми за намеса с цел предотвратяване и свеждане до минимум на риска от извършване на престъпления на насилие над жени или домашно насилие. Програмите за намеса следва да се изпълняват от обучени и квалифицирани специалисти. Програмите за намеса следва да бъдат насочени конкретно към осигуряване на безопасни отношения и към обучението на извършители на престъпление или на лица, за които има риск да станат извършители на престъпление, за това как да възприемат ненасилническо поведение в междуличностните отношения и как да противодействат на моделите на насилническо поведение. Държавите членки биха могли да използват общи стандарти и насоки, изготвени от Европейския институт за равенство между половете за програмите за намеса.

(81)

Информация относно наличните програми за намеса следва да се предоставя на извършител на престъпление или лице, заподозряно в насилие, попадащо в обхвата на настоящата директива, по отношение на което е издадена незабавна заповед за забрана, ограничителна заповед или заповед за защита.

(82)

По отношение на престъпления, съставляващи изнасилване, извършителите на престъпление следва да бъдат насърчавани да участват в програми за намеса, за да се намали рискът от рецидив.

(83)

Държавите членки следва да приемат и прилагат ефективни, всеобхватни и координирани политики, обхващащи всички съответни мерки за предотвратяване и борба с всички форми на насилие над жени и домашно насилие. Тези политики следва да поставят правата на жертвата в центъра на всички мерки. Държавите членки следва да имат право да решават кои органи са определени или създадени като официални органи, отговарящи за координирането, прилагането, мониторинга и оценката на политиките и мерките за предотвратяване и борба с всички форми на насилие, обхванати от настоящата директива, в съответствие с принципа на процесуална автономия на държавите членки, при условие че тези органи разполагат с необходимите правомощия за изпълнение на задачите, предвидени в настоящата директива. Държавите членки следва да осигурят минимална координация на централно равнище, както и, когато е целесъобразно, на регионално или местно равнище, в съответствие с националното право и без да се засяга разпределението на компетентността във всяка държава членка. Тази координация би могла да бъде част от националните планове за действие.

(84)

Организациите на гражданското общество, включително неправителствените организации, работещи с жертвите, включват широк кръг от участници с множество функции и правомощия. Такива организации предоставят ценен експертен опит и тяхното участие и принос биха могли да бъдат от полза по време на разработването, изпълнението и свързаните с това процеси на мониторинг на правителствените политики.

(85)

Като част от усилията за борба с насилието над жени и домашното насилие държавите членки следва да приемат национални планове за действие.

(86)

За да се гарантира, че жертвите на престъпления на кибернасилие, посочени в настоящата директива, могат ефективно да упражняват правото си на премахване на незаконни материали, свързани с такива престъпления, държавите членки следва да насърчават сътрудничеството между съответните доставчици на посреднически услуги за целите на саморегулирането. За да се гарантира ранното откриване на такива материали и ефективната реакция в такива случаи, както и предоставянето на подходяща помощ и подкрепа на жертвите на тези престъпления, държавите членки следва също така да улеснят създаването или повишаването на осведомеността за действащи мерки за саморегулиране, имащи доброволен характер, например кодекси за поведение. Това улесняване следва да включва мерки за саморегулиране за откриването на системни рискове, по-специално за укрепване на механизмите за справяне с кибернасилието и подобряване на обучението на тези доставчици на посреднически услуги, които участват в предотвратяването на насилието и оказват помощ и подкрепа на жертвите. Такива мерки за саморегулиране биха могли да допълнят действията на равнището на Съюза, по-специално съгласно Регламент (ЕС) 2022/2065.

(87)

Обменът на най-добри практики и консултациите по индивидуални случаи в рамките на правомощията на Евроюст, Европейската съдебна мрежа по наказателноправни въпроси и други съответни агенции на Съюза биха могли да бъдат много ценни за предотвратяването и борбата с всички форми на насилие над жени и домашно насилие.

(88)

Политиките за адекватно справяне с насилието над жени и домашното насилие могат да бъдат изготвени единствено въз основа на изчерпателни и съпоставими дезагрегирани данни. За ефективния мониторинг на развитието в държавите членки държавите членки се приканват също така да провеждат редовно проучвания. Това би могло да се прави, като се използва хармонизираната методика на Комисията (Евростат).

(89)

Държавите членки следва да гарантират, че събраните за целите на настоящата директива данни са ограничени до строго необходимото за наблюдение на разпространението на насилието над жени и домашното насилие и на тенденциите при тях и за изготвяне на нови стратегии на политиката в тази област. Държавите членки следва да предоставят изискваните данни на Европейския институт за равенство между половете с оглед постигане на съпоставимост, оценка и анализ на тези данни на равнището на Съюза.

(90)

Всяко обработване на лични данни, извършено съгласно настоящата директива, включително обменът или предаването на лични данни от компетентните органи, трябва да се извършва в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 и директиви 2002/58/EО (13) и (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета. Всяко обработване на лични данни от институциите, органите, службите или агенциите на Съюза трябва да се извършва в съответствие с регламенти (ЕС) 2016/794 (14), (ЕС) 2018/1725 (15) и (ЕС) 2018/1727 (16) на Европейския парламент и на Съвета или с всички други приложими правила на Съюза относно защитата на данните.

(91)

С настоящата директива се установяват минимални правила и поради това държавите членки са свободни да приемат или запазят по-строги наказателноправни правила относно определянето на престъпленията и наказанията в областта на насилието над жени. По отношение на разпоредбите на настоящата директива относно правата на жертвите държавите членки могат да въведат или запазят разпоредби с по-високи стандарти, включително такива, които осигуряват по-високо равнище на защита и подкрепа за жертвите.

(92)

Тъй като целта на настоящата директива, а именно предотвратяването и борбата с насилието над жени и домашното насилие в Съюза въз основа на общи минимални правила, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците от предвидените мерки може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в посочения член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(93)

В съответствие с член 3 от Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към ДЕС и към ДФЕС, Ирландия, с писмо от 22 юни 2022 г., е нотифицирала желанието си да участва в приемането и прилагането на настоящата директива,

(94)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към ДЕС и към ДФЕС, Дания не участва в приемането на настоящата директива и не е обвързана от нея, нито от нейното прилагане.

(95)

Европейският надзорен орган по защита на данните беше консултиран в съответствие с член 42, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1725 и прие становище на 5 април 2022 г.,