(1)

За да се допринесе за правилното функциониране на вътрешния пазар, въз основа на високо равнище на защита на потребителите и опазване на околната среда, и за да се постигне напредък в екологичния преход, е от съществено значение потребителите да могат да вземат информирани решения за покупка и по този начин да допринесат за по-устойчиви модели на потребление. Това означава, че търговците носят отговорност да предоставят ясна, уместна и надеждна информация. Поради това в правото на Съюза за защита на потребителите следва да бъдат въведени специални правила за борба с нелоялните търговски практики, които подвеждат потребителите и ги възпрепятстват да правят избор в полза на устойчивото потребление, като например практики, свързани с преждевременното излизане от употреба на стоки, заблуждаващи твърдения за екологосъобразност („зелени заблуди“), подвеждаща информация относно социалните характеристики на продуктите или на стопанската дейност на търговците или непрозрачни и ненадеждни маркировки за устойчивост. Тези правила ще дадат възможност на компетентните национални органи да се справят ефективно с такива практики. Като се гарантира, че твърденията за екологосъобразност са справедливи, разбираеми и надеждни ще се даде възможност на търговците да работят при еднакви условия на конкуренция и потребителите ще могат да избират продукти, които действително са по-добри за околната среда от конкурентните продукти. Това ще насърчи конкуренцията, което ще доведе до по-екологично устойчиви продукти, като по този начин ще се намали отрицателното въздействие върху околната среда.

(2)

Тези нови правила следва да бъдат въведени както чрез изменение на членове 6 и 7 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3) по отношение на търговски практики, които се считат за заблуждаващи и съответно следва да бъдат забранени, въз основа на оценка за всеки отделен случай, така и чрез изменение на приложение I към Директива 2005/29/ЕО с добавянето на конкретни заблуждаващи практики, които се считат за нелоялни при всички обстоятелства и следователно за забранени. Както вече е предвидено в Директива 2005/29/ЕО, все пак следва да бъде възможно да се счита, че дадена търговска практика е нелоялна въз основа на членове 5 – 9 от посочената директива, въпреки че тази конкретна практика не е посочена като нелоялна търговска практика в приложение I към Директива 2005/29/ЕО.

(3)

С цел да могат потребителите да вземат по-добре информирани решения и по този начин да стимулират търсенето и предлагането на по-устойчиви стоки, те не следва да бъдат подвеждани относно екологичните или социалните характеристики на продукта или аспектите на кръговостта, като трайността, възможността за ремонт или рециклиране, чрез цялостното представяне на даден продукт. Поради това член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО следва да бъде изменен, като се добавят екологичните и социалните характеристики и аспектите на кръговостта в списъка на основните характеристики на продукта, по отношение на който практиките на търговец могат да се считат за заблуждаващи, след като се направи оценка на всеки отделен случай. Информацията, предоставяна от търговците относно социалните характеристики на даден продукт по цялата му верига за създаване на стойност, може да се отнася например до качеството и справедливостта на условията на труд на съответната работна сила, като адекватни заплати, социална закрила, безопасност на работната среда и социален диалог. Тази информация може също така да се отнася до спазването на правата на човека, до равното третиране и равните възможности за всички, включително равенство между половете, приобщаване и многообразие, до приноса за социални инициативи или до етични ангажименти, като хуманното отношение към животните. Екологичните и социалните характеристики на даден продукт могат да се разбират в широк смисъл, обхващащи екологичните и социалните аспекти, въздействия и експлоатационни характеристики на даден продукт.

(4)

Твърденията за екологосъобразност, по-специално свързаните с климата твърдения, все по-често се отнасят до бъдещи резултати под формата на преход към въглеродна неутралност или неутралност по отношение на климата, или подобна цел, до определена дата. Чрез такива твърдения търговците създават впечатлението, че потребителите допринасят за нисковъглеродната икономика, като купуват техните продукти. За да се гарантира справедливостта и достоверността на тези твърдения, член 6, параграф 2 от Директива 2005/29/ЕО следва да бъде изменен, за да се забранят такива твърдения, след оценка на всеки отделен случай, когато не са подкрепени от ясни, обективни, обществено достъпни и проверими задължения и цели, поети от търговеца и определени в подробен и реалистичен план за изпълнение, който показва как тези задължения и цели ще бъдат постигнати и който разпределя ресурси за тази цел. Този план за изпълнение следва да включва всички релевантни елементи, необходими за изпълнението на задълженията, като бюджетни ресурси и технологично развитие, когато е целесъобразно и в съответствие с правото на Съюза. Такива твърдения следва също така да се проверяват от експерт на трета страна, който следва да бъде независим от търговеца, да не е засегнат от конфликт на интереси, да има опит и компетентност по въпроси, свързани с околната среда, и който следва да има възможност да наблюдава редовно напредъка на търговеца по отношение на задълженията и целите, включително етапните цели за тяхното постигане. Търговците следва да гарантират, че потребителите имат достъп до редовните констатации на експерта на трета страна.

(5)

Друга потенциално заблуждаваща търговска практика, която трябва да бъде добавена към конкретните практики, посочени в член 6, параграф 2 от Директива 2005/29/ЕО, е рекламирането на ползи за потребителите, които са ирелевантни и не са пряко свързани с която и да е характеристика на този конкретен продукт или предприятие и които могат да подведат потребителите да вярват, че те са по-благоприятни за потребителите, околната среда или обществото, отколкото други продукти или дейности на търговеца от същия вид, например като твърдят, че определена марка бутилирана вода не съдържа глутен, или че хартиените листове не съдържат пластмаса.

(6)

Сравняването на продукти въз основа на техните екологични или социални характеристики или аспекти, свързани с кръговостта, като трайност, възможност за ремонт или рециклиране, е все по-често срещана маркетингова техника, която може да заблуди потребителите, които невинаги са в състояние да оценят надеждността на тази информация. За да се гарантира, че подобни сравнения не заблуждават потребителите, член 7 от Директива 2005/29/ЕО следва да бъде изменен, като се въведе изискване търговците да предоставят информация на потребителите относно метода на сравнение, продуктите, които са предмет на сравнението, и доставчиците на тези продукти, както и относно мерките за актуализиране на информацията. Това следва да гарантира, че потребителите вземат по-добре информирани решения за сделка, когато се позовават на това сравнение. Следва да се гарантира, че тези сравнения са обективни, по-специално като се сравняват продукти, които изпълняват една и съща функция, като се използват общ метод и общи допускания, и като се сравняват съществени и проверими характеристики на сравняваните продукти.

(7)

Маркировките за устойчивост могат да се отнасят до много характеристики на продукта, процеса или стопанската дейност и е от съществено значение да се гарантира тяхната прозрачност и достоверност. Следователно, поставянето на маркировки за устойчивост, които не се основават на система за сертифициране или които не са създадени от публични органи, следва да бъде забранено чрез включването на такива практики в списъка в приложение I към Директива 2005/29/ЕО. Преди да постави маркировка за устойчивост, търговецът следва да гарантира, че съгласно публично достъпните условия на системата за сертифициране тя отговаря на минимални условия за прозрачност и надеждност, включително наличието на обективен мониторинг на спазването на изискванията на системата. Този мониторинг следва да се извършва от трета страна, чиято компетентност и независимост и от собственика на системата, и от търговеца са гарантирани въз основа на международни стандарти и процедури, стандарти и процедури на Съюза или национални стандарти и процедури, например чрез доказване на спазването на съответните международни стандарти, като ISO 17065 „Оценка на съответствието — Изисквания към органите, сертифициращи продукти, процеси и услуги“, или чрез механизмите, предвидени в Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета (4). Поставянето на маркировки за устойчивост продължава да бъде възможно без система за сертифициране, когато тези маркировки са създадени от публичен орган или когато допълнителни форми на изразяване и представяне на храните са използвани в съответствие с член 35 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета (5).

Примери за маркировки за устойчивост, установени от публични органи, са логотипи, когато са присъдени при спазване на изискванията на регламенти (ЕО) № 1221/2009 (6) или (ЕО) № 66/2010 (7) на Европейския парламент и на Съвета. Някои сертификатни марки, както са определени в член 27 от Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета (8), следва да могат да функционират и като маркировки за устойчивост, ако рекламират продукт, процес или стопанска дейност, например по отношение на неговите екологични или социални характеристики, или и двете. Търговецът следва да може да поставя такива сертификатни марки само ако те са създадени от публични органи или въз основа на система за сертифициране. Това правило допълва точка 4 от приложение I към Директива 2005/29/ЕО, в която се забранява да се прави твърдение, че търговец, търговски практики на търговец или даден продукт са били одобрени, утвърдени или разрешени от публичен или частен орган, когато това не е така, или да се прави такова твърдение, без да отговаря на условията за одобрение, утвърждаване или разрешение. Доброволните пазарни стандарти и доброволните публични стандарти за екологосъобразни и устойчиви облигации не са насочени предимно към непрофесионалните инвеститори и са предмет на специално законодателство. Поради тези причини тези стандарти не следва да се считат за маркировки за устойчивост съгласно настоящата директива. Важно е публичните органи, доколкото е възможно и в съответствие с правото на Съюза, да насърчават мерки за улесняване на достъпа на малките и средните предприятия до маркировки за устойчивост.

(8)

В случаите, когато поставянето на маркировка за устойчивост включва търговско съобщение, което внушава или създава впечатлението, че даден продукт има положително или нулево въздействие върху околната среда или уврежда околната среда по-малко в сравнение с конкурентните продукти, тази маркировка следва да се счита, че представлява и твърдение за екологосъобразност.

(9)

Приложение I към Директива 2005/29/ЕО следва също да бъде изменено, за да се забранят общите твърдения за екологосъобразност без признати отлични екологични показатели, свързани с твърдението. Примери за общи твърдения за екологосъобразност включват „екологосъобразен“, „благоприятен за околната среда“, „зелен“, „приятел на природата“, „екологичен“, „съобразен в екологично отношение“, „благоприятен за климата“, „щадящ околната среда“, „въглеродосъобразен“, „енергийно ефективен“, „биоразградим“, „на био основа“ или подобни твърдения, които внушават или създават впечатление за отлични екологични показатели. Такива общи твърдения за екологосъобразност следва да бъдат забранени, когато не могат да бъдат демонстрирани признати отлични екологични показатели. Когато спецификацията на твърдението за екологосъобразност е представена по ясен и отчетлив начин върху същия носител, като например в същото рекламно съобщение, върху същата опаковка на продукта или в същия интерфейс за онлайн продажби, твърдението за екологосъобразност не се счита за общо твърдение за екологосъобразност. Например твърдението „благоприятни за климата опаковки“ би било общо твърдение, докато твърдението, че 100 % от енергията, използвана за производството на тези опаковки, произхожда от възобновяеми източници, би било конкретно твърдение, което не би попаднало в обхвата на тази забрана, без да се засягат други разпоредби на Директива 2005/29/ЕО, които остават приложими за тези конкретни твърдения. Освен това едно твърдение, направено в писмена или устна форма, съчетано с имплицитни твърдения, като цветове или изображения, може да представлява общо твърдение за екологосъобразност.

(10)

Признатите отлични екологични показатели могат да бъдат демонстрирани чрез съответствие с Регламент (ЕО) № 66/2010 или с официално признати EN ISO 14024 схеми за екомаркировка в държавите членки, или чрез съответствие с екологични показатели за специфична екологична характеристика в съответствие с други приложими закони на Съюза, като например клас А съгласно Регламент (ЕС) 2017/1369 на Европейския парламент и на Съвета (9). Тези признати отлични екологични показатели следва да бъдат относими към цялото твърдение. Например може да се направи общо твърдение за екологосъобразност, например „енергийно ефективен“, въз основа на признати отлични екологични показатели в съответствие с Регламент (ЕС) 2017/1369. От друга страна, не може да се направи общо твърдение за екологосъобразност, например „биоразградим“, въз основа на признати отлични екологични показатели в съответствие с Регламент (ЕО) № 66/2010, доколкото в специфичните критерии за екомаркировка на ЕС, свързани с въпросния продукт, няма изисквания за биоразградимост. По подобен начин търговецът не следва да прави общо твърдение, като „съзнателно“, „устойчиво“ или „отговорно“, основано изключително на признати отлични екологични показатели, тъй като тези твърдения се отнасят до други характеристики в допълнение към екологичните характеристики, като социални характеристики.

(11)

Друга заблуждаваща търговска практика, която следва да бъде забранена при всички обстоятелства и по този начин да бъде добавена към списъка в приложение I към Директива 2005/29/ЕО, е да се прави твърдение за екологосъобразност за целия продукт или за цялата стопанска дейност на даден търговец, когато всъщност засяга само определен аспект на продукта или специфична непредставителна дейност от стопанската дейност на търговеца. Тази забрана би се прилагала, например, когато даден продукт се предлага на пазара като „произведен от рециклиран материал“, което създава впечатлението, че целият продукт е направен от рециклиран материал, когато всъщност само опаковката е изработена от рециклиран материал, или когато даден търговец създава впечатлението, че използва само възобновяеми източници на енергия, при положение че на практика няколко от стопанските му съоръжения продължават да използват изкопаеми горива. Съответно забраната не следва да възпрепятства търговец да прави твърдения за екологосъобразност по отношение на цялата си стопанска дейност, при условие че тези твърдения са точни и проверими и не надценяват ползите за околната среда, например както би било в случая на втория от посочените примери, ако този търговец трябва да съобщи за намаляване на използването на изкопаеми горива в стопанската си дейност като цяло.

(12)

Особено важно е да се забранят твърденията, основани на компенсиране на емисиите на парникови газове, съгласно които даден продукт, стока или услуга, има неутрално, намалено или положително въздействие върху околната среда от гледна точка на емисиите на парникови газове. Такива твърдения следва да бъдат забранени при всякакви обстоятелства и да бъдат добавени в приложение I към Директива 2005/29/ЕО, тъй като подвеждат потребителите, като ги карат да вярват, че тези твърдения се отнасят до самия продукт или до доставката и производството на този продукт, или тъй като създават невярно впечатление у потребителите, че потреблението на този продукт не оказва въздействие върху околната среда. Примери за такива твърдения са „неутрален по отношение на климата“, „сертифициран като неутрален по отношение на CO2“, „въглеродно положителен“, „нулеви нетни емисии по отношение на климата“, „компенсиран от гледна точка на климата“, „намалено въздействие върху климата“ и „ограничен CO2 отпечатък“. Такива твърдения следва да бъдат разрешени само когато се основават на действителните въздействия през жизнения цикъл на въпросния продукт, а не на компенсирането на емисиите на парникови газове извън веригата за създаване на стойност на продукта, тъй като първите и вторите не са еквивалентни. Тази забрана не следва да възпрепятства дружествата да рекламират своите инвестиции в инициативи в областта на околната среда, включително проекти за въглеродни кредити, при условие че предоставят такава информация по начин, който не е подвеждащ и отговаря на изискванията, определени в правото на Съюза.

(13)

Допълнителни изисквания относно твърденията за екологосъобразност ще трябва да бъдат определени в специални правни актове на Съюза. Тези нови изисквания ще допринесат за постигането на целта в съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г. относно Европейския зелен пакт да се даде възможност на купувачите да вземат по-устойчиви решения и да се намали рискът от заблуждаващи твърдения за екологосъобразност чрез надеждна, съпоставима и проверима информация.

(14)

Предлагането в държавите членки на стоки като идентични една с друга, когато всъщност те имат значително различен състав или значително различни характеристики, може да въведе потребителите в заблуждение и да ги подтикне да вземат решение за сделка, което в противен случай не биха взели. Такива търговски практики са изрично разгледани в член 6, параграф 2, буква в) от Директива 2005/29/ЕО, въведен с Директива (ЕС) 2019/2161 на Европейския парламент и на Съвета (10), която държавите членки трябва да прилагат от 28 май 2022 г. През 2024 г. Комисията ще направи оценка и ще докладва относно прилагането на Директива (ЕС) 2019/2161, включително член 6, параграф 2, буква в) от Директива 2005/29/ЕО, и дали тези случаи следва да подлежат на по-строги изисквания, включително забрана в приложение I. Новите разпоредби срещу практиките на заблуждаващи твърдения за екологосъобразност в настоящата директива следва да се прилагат и за такива практики, при които разновидностите на един и същ продукт се предлагат на пазара като идентични в различни държави членки, въпреки значителните им различия, посочени в член 6, параграф 2, буква в) от Директива 2005/29/ЕО.

(15)

Представянето на изисквания, които са наложени със закон за всички продукти от съответната категория продукти на пазара на Съюза, включително вносните продукти, като отличителна характеристика на предложението на търговеца, следва да бъде забранено при всички обстоятелства и следователно да бъде добавено в списъка в приложение I към Директива 2005/29/ЕО. Тази забрана следва да се прилага например, когато търговец рекламира даден продукт като невключващ конкретно химично вещество, като това вещество вече е забранено от закона за всички продукти в рамките на тази категория продукти в Съюза. И обратно, забраната не следва да обхваща търговски практики, рекламиращи спазването от страна на търговците или съответствието на продуктите на правни изисквания, които се прилагат само за някои продукти, но не и за други конкурентни продукти от същата категория на пазара на Съюза, като продукти с произход извън Съюза. Възможно е някои продукти на пазара да трябва да отговарят на определени законови изисквания, докато за други продукти от същата категория продукти да няма такива изисквания. Например по отношение на рибните продукти, произведени устойчиво в съответствие с правото на Съюза, ще бъде разрешено да се рекламират характеристиките за устойчивост на тези продукти, които отговарят на законовите изисквания на Съюза, ако за рибните продукти с произход от трета държава, предлагани на пазара на Съюза, не се изисква да отговарят на тези законовите изисквания на Съюза.

(16)

С цел да се подобри благосъстоянието на потребителите, измененията на Директива 2005/29/ЕО следва да обхващат и редица практики, свързани с преждевременното излизане от употреба, включително практиките за планирано преждевременно излизане от употреба, разбирани като търговска политика, включваща преднамерено планиране или проектиране на продукт с ограничен жизнен цикъл, така че след определен период от време или след предварително определена интензивност на употреба преждевременно да излезе от употреба или да не функционира. Закупуването на продукти, за които се очаква да издържат по-дълго, отколкото действително издържат, причинява вреда на потребителите. Освен това практиките на преждевременно излизане от употреба имат цялостно отрицателно въздействие върху околната среда под формата на увеличено количество отпадъци и повишено използване на енергия и материали. Поради това разпоредбите относно информацията, свързана с практиките на преждевременно излизане от употреба, вероятно ще намалят и количеството на отпадъците и ще допринесат за по-устойчиво потребление.

(17)

Съгласно приложение I към Директива 2005/29/ЕО следва също така да бъде забранено да не се предоставя информация на потребителите относно факта, че актуализацията на софтуера ще окаже отрицателно въздействие върху функционирането на стоките с цифрови елементи или използването на цифрово съдържание или цифрови услуги. Като цяло от търговците, отговорни за разработването на актуализации на софтуера, се очаква да разполагат с такава информация, докато в други случаи търговците могат да разчитат на надеждна информация, предоставена например от разработчици на софтуер, от доставчици или компетентни национални органи. Например, когато приканва потребителите да актуализират операционната система на своя смартфон, търговецът не следва да не предоставя информация на потребителя, че такава актуализация ще окаже отрицателно въздействие върху функционирането на някоя от характеристиките на смартфона, например батерия, функционирането на определени приложения или да причини забавяне на работата на целия смартфон. Забраната следва да се прилага за всяка актуализация, включително актуализации във връзка със сигурността и функционалностите. За актуализации, включително актуализации във връзка със сигурността, които са необходими за поддържане на съответствието на стоката, цифровото съдържание и цифровата услуга, следва да се прилагат и член 8 от Директива (ЕС) 2019/770 на Европейския парламент и на Съвета (11) и член 7 от Директива (ЕС) 2019/771 на Европейския парламент и на Съвета (12). Това не засяга член 19 от Директива (ЕС) 2019/770.

(18)

Актуализациите на софтуера, които са актуализации във връзка със сигурността, са необходими за сигурното използване на продукта, докато актуализациите, свързани с подобряване на функционалните характеристики, не са. Поради това Директива 2005/29/ЕО следва да забрани представянето на актуализация на софтуера като необходима, за да се поддържа съответствието на продукта, когато тази актуализация подобрява само функционалните характеристики.

(19)

Търговските съобщения за стоки, които съдържат характеристика, въведена с цел ограничаване на тяхната трайност, са търговска практика, която е в ущърб на потребителите и околната среда, тъй като те насърчават продажбата на такива стоки, което води до по-високи разходи за потребителите и ненужно използване на ресурси, генериране на отпадъци и емисии на парникови газове. Поради това тези търговски съобщения следва да бъдат забранени, когато търговецът разполага с информация относно характеристиката и нейното въздействие върху трайността на стоката. Примери за такива характеристики биха могли да бъде софтуер, който спира или понижава функционалността на стоката след определен период от време, или хардуерен компонент, който е проектиран да се повреди след определен период от време. Това би могло да бъде и недостатък в проектирането или производството, който, макар и да не е въведен като характеристика за тази цел, води до преждевременна повреда на стоката, ако не бъде отстранен, след като търговецът е получил информация за съществуването и последиците от тази характеристика. В контекста на тази забрана търговските съобщения включват съобщения, предназначени да рекламират пряко или непряко стоките. Производството на стоки и предоставянето им на пазара не представляват търговски съобщения. Целта на тази забрана следва да обхване предимно търговците, които са и производители на стоките, тъй като те са тези, които определят трайността на стоките. Поради това като цяло, когато дадена стока е идентифицирана като съдържаща характеристика за ограничаване на трайността, от производителя на тази стока следва да се очаква да е наясно с тази характеристика и нейното въздействие върху трайността на тази стока. Въпреки това, търговците, които не са производители на стоките, каквито са продавачите например, следва да бъдат обект на тази забрана, когато разполагат с надеждна информация относно характеристиката и нейното въздействие върху трайността, като декларация от компетентен национален орган или информация, предоставена от производителя.

Поради това, веднага щом тази информация е на разположение на търговеца, забраната следва да се прилага независимо от това дали търговецът действително е запознат или не е запознат с тази информация, например не ѝ е обърнал внимание. За да се счита такава търговска практика за нелоялна, не трябва да е необходимо да се демонстрира, че целта на характеристиката е да стимулира замяната на съответната стока, но би било достатъчно да се докаже, че характеристиката е въведена с цел ограничаване на трайността на стоката. Тази забрана допълва и не засяга средствата за правна защита, с които разполагат потребителите в случай на несъответствие съгласно Директива (ЕС) 2019/771. Използването на характеристики, ограничаващи трайността на стоките, следва да се разграничава от производствените практики, при които се използват материали или процеси с общо ниско качество, което води до ограничена трайност на стоките. Несъответствието на дадена стока, произтичащо от използването на материали или процеси с ниско качество, следва да продължи да се урежда от правилата за съответствие на стоките, определени в Директива (ЕС) 2019/771.

(20)

Друга практика, която следва да бъде забранена съгласно приложение I към Директива 2005/29/ЕО, е практиката да се отправят неверни твърдения, че дадена стока има определена трайност от гледна точка на срок или интензивност на ползването при нормални условия на употреба. Такъв би бил случаят например, ако търговец информира потребителите, че се очаква дадена перална машина да издържи определен брой цикли на пране, в съответствие с очакваната нормална употреба съгласно инструкциите, докато действителното използване на пералната машина, при предписаните условия, показва, че това не е така. Тези твърдения до голяма степен се правят от производителите, тъй като те определят трайността на стоките. Поради това по принцип от търговците, които са и производители на стоките, се очаква да са запознати с неверни твърдения относно трайността на стоките, докато други търговци, като продавачите, следва да разчитат на надеждна информация, с която разполагат, например въз основа на декларация от компетентен национален орган или информация, предоставена от производителя. Несъответствието на дадена стока, произтичащо от случайни грешки при производството на дадена стока, следва да продължи да се урежда от правилата за съответствие на стоките, определени в Директива (ЕС) 2019/771.

(21)

По подобен начин приложение I към Директива 2005/29/ЕО следва също да бъде изменено, за да се забрани представянето на продукти като такива, на които може да бъде извършен ремонт, когато такъв ремонт не е възможен.

(22)

Забраната на тези практики във връзка с трайността и наличието на възможност за ремонт в Директива 2005/29/ЕО ще предостави на органите за защита на потребителите в държавите членки допълнителен инструмент за правоприлагане с цел по-добра защита на интересите на потребителите в случаите, когато търговците не спазват изискванията относно трайността и наличието на възможност за ремонт на стоките съгласно специфичното за продукта право на Съюза.

(23)

Друга практика, свързана с преждевременното излизане от употреба, която следва да бъде забранена и добавена в списъка в приложение I към Директива 2005/29/ЕО, е насърчаването на потребителя да замени или да възстанови консумативите за даден продукт по-рано, отколкото иначе би било необходимо по технически причини. Подобни практики подвеждат потребителя да вярва, че стоките повече няма да функционират, освен ако консумативите им не бъдат заменени, което кара потребителя да закупи повече консумативи, отколкото е необходимо. Например следва да бъде забранена практиката чрез настройките на принтера да се насърчава потребителят да замени мастилените касети на принтера, преди те действително да бъдат празни, за да се стимулира закупуването на допълнителни мастилени касети.

(24)

Приложение I към Директива 2005/29/ЕО следва също да бъде изменено, за да се забрани непредоставянето на информация на потребителя относно нарушаване на функционалността на дадена стока, когато се използват консумативи, резервни части или принадлежности, които не са предоставени от първоначалния производител. Например, ако даден принтер е проектиран така, че неговата функционалност да бъде ограничена, когато се използват мастилени касети, които не са предоставени от първоначалния производител на принтера, тази информация не следва да бъде скрита от потребителя, тъй като тази практика би могла да заблуди потребителя да закупи погрешно алтернативна мастилена касета, която не може да се използва за този принтер, и това би довело до ненужни потоци от отпадъци или допълнителни разходи за потребителя. По аналогичен начин, ако интелигентно устройство е проектирано така, че неговата функционалност да бъде ограничена, когато се използват зарядни устройства или резервни части, които не са предоставени от първоначалния производител, тази информация не следва да бъде скривана от потребителя в момента на покупката. Следва също така да се забрани заблуждаването на потребителя да вярва, че използването на консумативи, резервни части или принадлежности, които не са доставени от първоначалния производител, ще наруши функционалността на дадена стока, когато това не е така. По принцип от търговците, които са и производители на стоките, се очаква да разполагат с тази информация, докато други търговци, като продавачите, следва да разчитат на надеждна информация, с която разполагат, например въз основа на декларация от компетентен национален орган или информация, предоставена от производителя.

(25)

За да могат потребителите да вземат по-добре информирани решения и да се стимулира търсенето и предлагането на по-трайни стоки, преди сключването на договора за всички видове стоки следва да се предостави конкретна информация за трайността и наличието на възможност за ремонт на даден продукт. Освен това, що се отнася до стоките с цифрови елементи, цифрово съдържание и цифрови услуги, потребителите следва да бъдат информирани за срока, през който са налични безплатни актуализации на софтуера. Поради това Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (13) следва да бъде изменена, за да се предостави на потребителите преддоговорна информация относно трайността, наличието на възможност за ремонт и наличието на актуализации. Информацията следва да се предоставя на потребителите по ясен и разбираем начин и в съответствие с изискванията за достъпност на Директива (ЕС) 2019/882 на Европейския парламент и на Съвета (14). Задължението за предоставяне на тази информация на потребителите допълва и не засяга правата на потребителите, предвидени в директиви (ЕС) 2019/770 и (ЕС) 2019/771.

(26)

Добър показател за трайността на дадена стока е търговската гаранция за трайност от производителя по смисъла на член 17 от Директива (ЕС) 2019/771. Търговската гаранция за трайност на производителя е ангажимент на производителя към потребителя по отношение на трайността на стока. По-специално това е ангажимент, че стоката ще запази необходимите си функции и резултати чрез обичайна употреба. За да се информират потребителите относно факта, че за определена стока се предлага гаранция за трайност, тази информация следва да се предоставя на потребителя като се използва хармонизиран етикет. От търговците, продаващи стоки, следва да се изисква, когато производителят предоставя информацията на търговеца, да информират потребителите за наличието и срока на търговската гаранция за трайността, предлагана от производителя без допълнителни разходи, включваща цялата стока, и със срок по-дълъг от две години. От търговеца не следва да се изисква активно да търси такава информация от производителя, например като търси на уебсайтовете за конкретни продукти. За да се избегне объркването на потребителите между търговската гаранция за трайност и законовата гаранция за съответствие, върху хармонизирания етикет следва да се напомни на потребителите, че те също така се ползват от законовата гаранция за съответствие.

(27)

Последните доклади показват, че потребителите често не са запознати със законоустановените си права съгласно Директива (ЕС) 2019/771. Поради това хармонизирано съобщение следва да напомня на потребителите за съществуването и основните елементи на законовата гаранция за съответствие, включително минималният ѝ срок от две години и общо позоваване на възможността срокът на законовата гаранция за съответствие да бъде по-дълъг съгласно националното право. Това ще предотврати евентуално объркване с информацията относно търговската гаранция за трайност.

(28)

Хармонизираният етикет следва да бъде показан по видим начин и да се използва по начин, който позволява на потребителите лесно да идентифицират коя конкретна стока се ползва от търговска гаранция за трайност, предлагана от производителя без допълнителни разходи, включваща цялата стока, и със срок по-дълъг от две години, например чрез поставяне на етикета директно върху опаковката на конкретна стока, чрез поставяне на етикета на видно място върху рафтовете, където са поставени стоките, обхванати от такава гаранция, или чрез поставянето му непосредствено до изображението на стоката в случай на продажба онлайн. Производителите, които предлагат такива търговски гаранции за трайност, могат сами да поставят хармонизирания етикет директно върху конкретната стока или върху нейната опаковка, с цел да се възползват от търговско предимство. Търговците следва да гарантират, че хармонизираният етикет е ясно видим. Същевременно хармонизираното съобщение следва да предоставя общо напомняне на потребителите за законовата гаранция за съответствие, приложима за всички стоки в съответствие с Директива (ЕС) 2019/771. Хармонизираното съобщение следва да бъде показано по видим начин, например на забелязващ се плакат на стена в магазина, до касата или, в случай на онлайн продажба, като общо напомняне на уебсайта на търговеца, продаващ стоки.

(29)

На Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия по отношение на оформлението и съдържанието на хармонизирания етикет и хармонизираното съобщение. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (15).

(30)

С оглед на минималния срок от две години на законовата гаранция за съответствие, предвиден в Директива (ЕС) 2019/771 и факта, че много от повредите на продуктите настъпват след този период, задължението на търговеца да информира потребителите за наличието и срока на търговската гаранция за трайност от производителя като използва хармонизиран етикет следва да се прилага единствено за търговски гаранции за трайност, които се предлагат за срок по-дълъг от две години. Освен това хармонизираният етикет следва също така да напомня на потребителите за наличието на законова гаранция за съответствие.

(31)

За да се улеснят потребителите при вземането на информирано решение за сделка при сравняване на стоки преди сключването на договор, търговците следва да информират потребителите за наличието и срока на търговската гаранция за трайност от производителя на цялата стока, а не на отделни компоненти на стоката.

(32)

Производителят и продавачът следва да продължат да имат възможността да предлагат други видове търговски гаранции и извънгаранционното обслужване. Въпреки това информацията, предоставена на потребителя относно други търговски гаранции или услуги, не следва да обърква потребителя по отношение на наличието и срока на търговската гаранция за трайност, предлагана без допълнителни разходи от производителя, включваща цялата стока и със срок по-дълъг от две години и за която се използва хармонизиран етикет.

(33)

За да взимат потребителите по-информирани решения и за да се насърчи конкуренцията между производителите по отношение на трайността на стоките с цифрови елементи, търговците, продаващи такива стоки, следва да информират потребителите за минималния срок, през който производителят се ангажира да предоставя актуализации на софтуера за такива стоки, било като период от време или чрез позоваване на дата. По същия начин търговците, предлагащи цифрово съдържание и цифрови услуги, следва да информират потребителите за минималния срок, през който доставчикът на цифрово съдържание или цифрови услуги се ангажира да предоставя актуализации на софтуера, включително актуализации във връзка със сигурността, необходими за поддържане на съответствието на цифровото съдържание и цифровите услуги. Това задължение следва да гарантира, че потребителите получават тази информация по опростен и ясен начин, който им позволява да сравняват различните минимални периоди. Това не засяга задълженията, установени в правото на Съюза, по-специално в директиви (ЕС) 2019/770 и (ЕС) 2019/771 и когато е приложимо, в специфичното за продукта право на Съюза. Информацията относно актуализациите на софтуера следва да се предоставя по начин, който не е подвеждащ съгласно Директива 2005/29/ЕО. Търговецът следва да бъде задължен да предостави тази информация само когато производителят или доставчикът е предоставил тази информация.

(34)

Съгласно член 5, параграф 1, буква д) и член 6, параграф 1, буква м) от Директива 2011/83/ЕС преди потребителите да се обвържат с договор, търговците са длъжни да им предоставят информация за наличието и условията на извънгаранционното обслужване, включително услугите за ремонт, когато такива услуги се предоставят. Освен това за да се даде възможност на потребителите да вземат информирано решение за сделка и да изберат стоки, които са по-лесни за ремонт, търговците следва, когато е приложимо, да предоставят преди потребителите да се обвържат с договора показател за възможностите за ремонт на стоката, предоставен от производителя и установен на равнището на Съюза.

(35)

За да се гарантира, че потребителите са добре информирани за възможностите за поправка на стоките, които купуват, когато показателят за възможностите за ремонт не е установен на равнището на Съюза, търговците следва да предоставят друга информация от значение за ремонта, която се предоставя от производителя, например информация относно наличието, прогнозните разходи и процедурата за поръчка на резервни части, които са необходими, за да запазят съответствието на стоките, наличието на указания за извършване на ремонт и за поддръжка и ограниченията по отношение на ремонта.

(36)

Търговците следва да предоставят на потребителите хармонизирания етикет, информация за минималния период за актуализации и информация за ремонта, различна от показателя за възможностите за ремонт, когато производителят или доставчикът на цифровото съдържание или цифровата услуга, ако е различен от търговеца, предоставят съответната информация. По-специално, що се отнася до стоките, търговецът следва да предаде на потребителите информацията, която производителят е предоставил на търговеца или която е възнамерявал да предостави на потребителя лесен достъп по друг начин преди сключването на договора, като я посочи върху самия продукт, върху неговата опаковка или върху етикети, които потребителят обичайно би разгледал преди сключването на договора. От търговеца не следва да се изисква активно да търси такава информация от производителя, например като търси на уебсайтовете за конкретни продукти. В същото време в интерес на производителите е проактивно да предоставят такава информация, за да се възползват от търговско предимство.

(37)

Когато е приложимо, търговците следва да информират потребителите за наличието на екологосъобразни варианти за доставка, като доставката на стоки с товарен велосипед или електрическо превозно средство за доставка или възможността за групиране на няколко доставяни стоки в един пакет.

(38)

Ако договор от разстояние, който следва да бъде сключен по електронен път, предвижда задължение за плащане за потребителя, търговецът следва да информира потребителя по ясен и видим начин и непосредствено преди потребителят да направи поръчка, за хармонизирания етикет, когато има такъв, за да гарантира, че потребителят взема предвид тази информация.

(39)

Директиви 2005/29/ЕО и 2011/83/ЕС следва да продължат да функционират като „предпазна мрежа“, която гарантира, че във всички сектори може да се поддържа високо равнище на защита на потребителите, като допълва специфичното за сектора и продукта право на Съюза, което има предимство в случай на конфликт.

(40)

Доколкото целите на настоящата директива, а именно да се даде възможност на потребителите да вземат по-добре информирани решения за сделка с цел насърчаване на устойчиво потребление, да се премахнат практиките, които нанасят вреди на устойчивата икономика и възпрепятстват потребителите да правят избор в полза на устойчивото потребление, и да се осигури по-добро и последователно прилагане на правната рамка на Съюза за защита на потребителите, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради общоевропейския характер на проблема могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(41)

Съгласно Съвместната политическа декларация на държавите членки и на Комисията относно обяснителните документи от 28 септември 2011 г. (16) държавите членки са поели ангажимент в обосновани случаи да прилагат към съобщението за своите мерки за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответстващите им части от националните инструменти за транспониране. По отношение на настоящата директива законодателят смята, че предоставянето на тези документи е обосновано.

(42)

За да се улесни правилното прилагане на настоящата директива, е важно Комисията да актуализира документите с насоки относно директиви 2005/29/ЕО и 2011/83/ЕС, за да се вземе предвид съдържанието на настоящата директива,

1)

В член 2 първа алинея се изменя, както следва:

2)

Член 6 се изменя, както следва:

3)

В член 7 се добавя следният параграф:

4)

Приложение I се изменя съгласно приложението към настоящата директива.

1)

В член 2 се вмъкват следните точки:

2)

В член 5 параграф 1 се изменя, както следва:

3)

В член 6 параграф 1 се изменя, както следва:

4)

В член 8, параграф 2 първа алинея се заменя със следното:

5)

В раздел V се вмъква следният член:

6)

Вмъква се следният член:

(*4)  Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).“ "