1.   Институциите изчисляват непряката експозиция към клиент, произтичаща от изброените в приложение II към Регламент (ЕС) № 575/2013 договори за деривати и от договорите за кредитни деривати, когато даденият договор за деривати не е сключен пряко с този клиент, но базовият дългов или капиталов инструмент е емитиран от този клиент, по посочения в членове 2—5 от настоящия регламент метод.

2.   Чрез дерогация от параграф 1, когато базовият инструмент е включен в дългов или капиталов индекс, в индекс на суап за кредитно неизпълнение или в предприятие за колективно инвестиране, или при договор за дериват, чийто базов инструмент е съставен от с няколко базови референтни наименования, институциите изчисляват непряката експозиция към клиент, произтичаща от договорите за деривати, посочени в параграф 1, и дела на тази експозиция в експозицията към този клиент по посочения в член 6 метод.

3.   Когато след изчисляването на непряката експозиция към клиент, произтичаща от посочените в параграф 1 договори за деривати и за кредитни деривати, тези договори са отнесени към търговския портфейл, институциите добавят тази стойност на непряката експозиция към експозицията си към този клиент в търговския портфейл. Ако след събирането нетната експозиция към клиента е с отрицателна стойност, на нея се задава нулева стойност.

4.   Чрез дерогация от параграфи 1 и 2, когато посочените в параграф 1 договори за деривати и за кредитни деривати са отнесени към банковия портфейл и когато изчислената непряка експозиция към клиент, произтичаща от тези договори, е с отрицателна стойност, институциите ѝ задават нулева стойност, преди да я добавят към експозицията към този клиент.

1.   При спазване на параграфи 2, 3 и 4 от настоящия член институциите изчисляват непряката експозиция при опциите по член 2, буква а) като сбор на текущата пазарна стойност на опцията и сумата, дължима на контрагента по опцията в резултат на потенциално неизпълнение от страна на емитента на базовия инструмент, намалена със сумата, дължима на институцията от този контрагент в този случай.

2.   При кол опциите непряката експозиция е равна на пазарната стойност на опцията. При дълга позиция в кол опция непряката експозиция е с положителна стойност, а при къса – с отрицателна.

3.   При пут опциите непряката експозиция е равна на разликата между пазарната стойност на опцията и нейната цена на упражняване. При къса позиция в пут опция непряката експозиция е с положителна стойност, а при дълга – с отрицателна.

4.   Чрез дерогация от параграф 3, за пут опциите, за които налична цена на упражняване има не към датата на сделката, а на по-късна дата, институциите прибягват до очакваната моделирана цена на упражняване, използвана за изчисляване на справедливата стойност на опцията.

5.   Ако на определена дата пазарната стойност на опцията не е налична, институциите взимат справедливата ѝ стойност на тази дата. Ако на определена дата не е налична нито пазарната, нито справедливата стойност на опцията, институциите взимат най-актуалната измежду пазарната или справедливата стойност. Ако изобщо няма дата с налична пазарна или справедлива стойност на опцията, институциите взимат стойността, по която тя се оценява съгласно приложимата счетоводна рамка.

1.   Непряката експозиция към клиент, произтичаща от посочен в член 2, буква б) договор за кредитен дериват, е равна на сбора на текущата пазарна стойност на договора за кредитен дериват и сумата, дължима на контрагента по този договор в резултат на потенциално неизпълнение от страна на емитента на базовия инструмент, намалена със сумата, дължима на институцията от този контрагент в този случай.

2.   Ако на определена дата пазарната стойност на кредитния дериват не е налична, институциите взимат справедливата му стойност на тази дата. Ако на определена дата не е налична нито пазарната, нито справедливата стойност на кредитния дериват, институциите взимат най-актуалната измежду пазарната или справедливата стойност. Ако изобщо няма дата с пазарна или справедлива стойност на кредитния дериват, институциите взимат стойността, по която той се оценява съгласно приложимата счетоводна рамка.

1.   Когато изчислят непряката експозиция към клиент, произтичаща от някой от посочените в член 2, буква в) други договори за деривати, в т.ч. суап, фючърс или форуърд, институциите разбиват множественото рамо на сделката на отделни рамена на сделката.

2.   При посочените в параграф 1 рамена на сделката, пораждащи риск от неизпълнение от страна на емитента на базовия инструмент, институциите изчисляват непреките си експозиции, все едно че са позиции в тези рамена.

3.   Ако институцията не е в състояние да приложи третирането, предвидено в параграфи 1 и 2, тя определя непряката си експозиция към емитента на базовия инструмент по даден дериват като максималната загуба, която би претърпяла при потенциално неизпълнение от страна на този емитент.

1.   Когато изчисляват непряката си експозиция към клиент, произтичаща от договор за дериват, чийто базов инструмент е включен в дългов или капиталов индекс, в индекс на суап за кредитно неизпълнение или в предприятие за колективно инвестиране, или от договор за дериват, чийто базов инструмент е съставен от няколко базови референтни наименования, институциите разглеждат всички отделни базови инструменти и изчисляват непряката си експозиция като колебанията в цената на договора за дериват при неизпълнение от страна на всяко от базовите референтни наименования. Институциите отнасят всяка своя непряка експозиция към категория „идентифициран клиент“, „отделен клиент“ или „неизвестен клиент“, както е предвидено в член 6, параграфи 1 и 2 от Делегиран регламент (ЕС) № 1187/2014.

2.   Ако институцията не е в състояние да проучи всички отделни базови инструменти по договора за дериват, както е предвидено в параграф 1, или ако това би представлявало прекомерна тежест за нея, тя:

Стойността на непряката експозиция по първа алинея, буква б) от настоящия параграф, произтичаща от дериватната сделка, се отнася към категорията „отделен клиент“ или „неизвестен клиент“, както е предвидено в член 6, параграф 3 от Делегиран регламент (ЕС) № 1187/2014.

3.   Чрез дерогация от параграфи 1 и 2 от настоящия член, когато непряка експозиция, чиято стойност е отрицателна, трябва да бъде отнесена към категорията „неизвестен клиент“, както е предвидено в член 6, параграфи 2 и 3 от Делегиран регламент (ЕС) № 1187/2014 на Комисията, институцията, преди да направи това, ѝ задава нулева стойност.