(1)

С членове 168 и 169 от Директива 2006/112/ЕО се установява правото на данъчно задължените лица да приспадат данъка върху добавената стойност (ДДС), начисляван върху получените от тях доставки на стоки и услуги, които се използват за целите на техните облагаеми сделки или за някои други цели. Съгласно член 26, параграф 1, буква а) от същата директива употребата на стопански активи за личните нужди на данъчно задължените лица или за нуждите на техния персонал, или по-общо за цели, различни от стопанската дейност на лицата, се третира като възмездна доставка на услуги.

(2)

С Решение 2007/884/ЕО (2) на Обединеното кралство се разрешава да ограничи до 50 % правото на наемател или лизингополучател на автомобил да приспада ДДС съгласно членове 168 или 169 от Директива 2006/112/ЕО за разходите за наема или лизинга на автомобили, когато те не се използват изцяло за стопански цели. С него на Обединеното кралство също така се разрешава да не третира като възмездно предоставяне на услуги използването за лични нужди на служебни автомобили, взети под наем или на лизинг от данъчно задължено лице. С тeзи мeрки (наричани по-долу „мерките за дерогация“) бе премахната необходимостта наемателят или лизингополучателят на служебен автомобил да води отчетност за разстоянието, изминато за лични нужди с посочения автомобил, както и да декларира ДДС върху реално изминатото разстояние от посочения автомобил при използването му за лични нужди. Срокът на действие на Решение 2007/884/ЕО изтича на 31 декември 2019 г.

(3)

С писмо, заведено в Комисията на 2 април 2019 г., Обединеното кралство поиска разрешение да продължи да прилага мерките за дерогация, разрешени с Решение 2007/884/ЕО.

(4)

С писмо от 29 април 2019 г. Комисията информира останалите държави членки в съответствие с член 395, параграф 2 от Директива 2006/112/ЕО за искането, отправено от Обединеното кралство. С писмо от 2 май 2019 г. Комисията уведоми Обединеното кралство, че разполага с цялата информация, необходима ѝ за разглеждане на искането.

(5)

На 29 март 2017 г. Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия (наричано по-долу „Обединеното кралство“) нотифицира намерението си да се оттегли от Съюза в съответствие с член 50 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). Съгласно член 50, параграф 3 ДЕС Договорите престават да се прилагат спрямо Обединеното кралство от датата на влизане в сила на споразумението за оттегляне или — при липса на такова — две години след нотификацията, освен ако Европейският съвет в съгласие с Обединено кралство не реши с единодушие да продължи този срок. След като на 22 март 2019 г. одобри първо продължаване на срока, а на 11 април 2019 г. одобри второ продължаване, на 29 октомври 2019 г. Европейският съвет прие Решение (ЕС) 2019/1810 (3), с което се съгласи, след ново искане от Обединеното кралство, да продължи до 31 януари 2020 г. срока, предвиден в член 50, параграф 3 ДЕС.

(6)

В съответствие с член 50 ДЕС Европейският съюз договори с Обединеното кралство споразумение, с което се определят редът и условията за неговото оттегляне (наричано по-долу „Споразумението за оттегляне“), като се вземат предвид рамките на бъдещите му отношения със Съюза. На 11 януари 2019 г. Съветът прие Решение (ЕС) 2019/274 (4) относно подписването на Споразумението за оттегляне. След нови преговори между преговарящите от страна на Съюза и на Обединеното кралство през септември и октомври 2019 г. беше постигнато споразумение по преработен текст на Споразумението за оттегляне, който беше одобрен от Европейския съвет на 17 октомври 2019 г. На 21 октомври 2019 г. Съветът прие Решение (ЕС) 2019/1750 (5) относно подписването на преработеното споразумение за оттегляне. В четвърта част от Споразумението за оттегляне (6) се предвижда преходен период, започващ от датата на влизане в сила на Споразумението за оттегляне и завършващ на 31 декември 2020 г. През преходния период правото на Съюза продължава да се прилага спрямо Обединеното кралство и на негова територия, освен ако в Споразумението за оттегляне не е предвидено друго.

(7)

Настоящото решение при всички положения престава да се прилага спрямо Обединеното кралство и на неговата територия от деня след датата, на която Договорите престават да се прилагат спрямо Обединеното кралство съгласно член 50, параграф 3 ДЕС, или — ако има влязло в сила споразумение за оттегляне, сключено с Обединеното кралство в съответствие с член 50, параграф 2 ДЕС — от деня след датата, на която изтича преходният период, или на 31 декември 2022 г., като се прилага по-ранната от двете дати.

(8)

Заедно с искането си Обединеното кралство представи на Комисията доклад в съответствие с член 3, втора алинея от Решение 2007/884/ЕО, включващ преглед на процентното ограничение, прилагано по отношение на правото на приспадане на ДДС. От предоставената от Обединеното кралство информация става ясно, че процентното ограничение от 50 % продължава да отразява вярно действителното положение от гледна точка на съотношението между използването за стопански цели и за цели, различни от свързаните със стопанската дейност, на превозните средства, засегнати от мерките за дерогация. Удължаването на срока на действие на мерките за дерогация обаче следва да е ограничено до времето, необходимо за извършване на оценка на тяхната ефективност и на целесъобразността на процентната ставка. Поради това на Обединеното кралство следва да се разреши да продължи да прилага мерките за дерогация за ограничен срок.

(9)

Следва да бъде определен краен срок за подаване на искане за разрешение за допълнително удължаване след 2022 г. на срока на действие на мерките за дерогация, доколкото е приложимо. От Обединеното кралство следва също така да се изиска заедно с такова евентуално искане за удължаване да представи доклад, включващ преглед на процентното ограничение, прилагано по отношение на правото на приспадане на ДДС.

(10)

Мерките за дерогация няма да имат отрицателно въздействие върху собствените ресурси на Съюза, формирани от ДДС.

(11)

Поради това Решение 2007/884/ЕО следва да бъде съответно изменено,