(1)

В членове 168 и 168а от Директива 2006/112/ЕО се урежда правото на данъчно задължените лица да приспадат данъка върху добавената стойност (ДДС), който е начислен върху стоките и услугите, доставени им за целите на техните облагаеми сделки. На Германия беше дадено разрешение да въведе мярка за дерогация, с която се цели от правото на приспадане да се изключи ДДС, начислен върху стоките и услугите, които се употребяват от данъчно задълженото лице повече от 90 % за неговите лични нужди или за тези на неговите служители, или по-общо — за нестопански цели или за неикономически дейности.

(2)

Първоначално с Решение 2000/186/ЕО на Съвета (2) на Германия беше дадено разрешение да въведе и да прилага специални мерки за дерогация от членове 6 и 17 от Директива 77/388/ЕИО на Съвета (3) до 31 декември 2002 г. С Решение 2003/354/ЕО на Съвета (4) на Германия беше дадено разрешение да прилага мярка за дерогация от член 17 от Директива 77/388/ЕИО до 30 юни 2004 г. С Решение 2004/817/ЕО на Съвета (5) срокът на действие на това разрешение беше удължен до 31 декември 2009 г.

(3)

С Решение 2009/791/ЕО на Съвета (6) на Германия беше дадено разрешение да продължи да прилага специална мярка за дерогация от член 168 от Директива 2006/112/ЕО до 31 декември 2012 г. С Решение за изпълнение 2012/705/ЕС на Съвета (7) на Германия беше дадено разрешение да прилага специална мярка за дерогация от членове 168 и 168а до 31 декември 2015 г., а с Решение за изпълнение (ЕС) 2015/2428 на Съвета (8) — до 31 декември 2018 г.

(4)

С писмо, заведено в Комисията на 10 септември 2018 г., Германия поиска разрешение да продължи да прилага специалната мярка за дерогация от членове 168 и 168а от Директива 2006/112/ЕО, за да се изключи изцяло от правото на приспадане ДДС, начислен върху стоките и услугите, които се употребяват повече от 90 % за лични нужди или нестопански цели на данъчно задълженото лице, включително за неикономически дейности. Искането беше придружено от доклад за прилагането на специалната мярка, включващ преглед на съотношението, прилагано спрямо правото на приспадане на ДДС, както се изисква по силата на член 2 от Решение 2009/791/ЕО.

(5)

В съответствие с член 395, параграф 2, втора алинея от Директива 2006/112/ЕО, с писма от 14 септември 2018 г. Комисията препрати до останалите държави членки отправеното от Германия искане. С писмо от 17 септември 2018 г. Комисията уведоми Германия, че разполага с цялата информация, необходима за разглеждане на искането.

(6)

Според Германия специалната мярка се е оказала много ефективно средство за опростяване на събирането на ДДС и за предотвратяване на отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци. Мярката намалява административната тежест за предприятията и за данъчните администрации, тъй като не е необходимо да се проследява последващата употреба на стоките и услугите, за които изключването от приспадане е било приложимо към момента на придобиването им. Поради това на Германия следва да се разреши да продължи да прилага специалната мярка за допълнителен ограничен срок — до 31 декември 2021 г.

(7)

Ако Германия сметне, че е необходимо срокът на действие на мярката да бъде удължен и след 2021 г., тя следва да представи на Комисията до 31 март 2021 г. искане за удължаване на срока, придружено от доклад за прилагането на специалната мярка, който включва преглед на прилаганото съотношение.

(8)

Специалната мярка няма да окаже отрицателно въздействие върху собствените ресурси на Съюза, формирани от ДДС.

(9)

Поради това Решение 2009/791/ЕО следва да бъде съответно изменено,