19.4.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 99/14

(1)

С писмо, заведено в Комисията на 27 септември 2017 г., Италия поиска разрешение за специална мярка за дерогация от членове 218 и 232 от Директива 2006/112/ЕО с цел въвеждане на задължително електронно фактуриране за всички данъчно задължени лица, установени на нейната територия, с изключение на тези, които ползват освобождаването за малките предприятия по член 282 от посочената директива, и изискване за предаване на фактурите чрез системата Sistema di interscambio („SdI“), управлявана от Италианската агенция за приходите.

(2)

В съответствие с член 395, параграф 2 от Директива 2006/112/ЕО, с писма от 3 ноември 2017 г. и 6 ноември 2017 г. Комисията информира другите държави членки за отправеното от Италия искане. С писмо от 7 ноември 2017 г. Комисията уведоми Италия, че разполага с пълната информация, необходима за разглеждане на искането.

(3)

Италия заявява, че чрез използването на задължително електронно фактуриране, при което фактурите се предават чрез SdI, се дава възможност на данъчната администрация в страната да придобива в реално време информацията, съдържаща се в издаваните и получаваните от търговците фактури. В резултат на това данъчните органи биха могли да извършват своевременни автоматични проверки за съответствие между сумите на обявения и платения ДДС.

(4)

Италия смята, че въвеждането на общо задължение за електронно фактуриране би подпомогнало борбата срещу данъчното облагане, би насърчило усилията за цифровизация и би опростило събирането на данъка.

(5)

Италия заявява, че основите за въвеждането на задължително електронно фактуриране вече са положени чрез доброволното използване на съществуващата система SdI, което осигурява гладък преход към електронното фактуриране и същевременно ограничава въздействието на специалната мярка върху данъчно задължените лица.

(6)

Предвид на широкия обхват и новостта на специалната мярка е важно да се оцени въздействието на специалната мярка върху борбата с измамите и отклонението от данъчно облагане с ДДС, както и върху данъчно задължените лица. Затова когато Италия прецени, че е необходимо удължаване на срока на действие на специалната мярка, заедно с искането за удължаване на срока на действие тя следва да представи пред Комисията доклад, съдържащ оценката на ефективността на специалната мярка по отношение на борбата с измамите и отклонението от данъчно облагане с ДДС и по отношение на опростяването на събирането на данъка.

(7)

Тази специална мярка следва да не засяга правото на клиента да получава фактури на хартиен носител при вътреобщностни сделки.

(8)

Исканата специална мярка следва да бъде ограничена във времето, за да може да се прецени дали специалната мярка е подходяща и ефективна от гледна точка на целите ѝ.

(9)

Следователно специалната мярка е пропорционална на преследваните цели, тъй като е ограничена във времето и приложното си поле поради факта, че не се прилага по отношение на данъчно задължените лица, които ползват освобождаването за малките предприятия по член 282 от Директива 2006/112/ЕО. Освен това специалната мярка не създава риск от прехвърляне на измамите към други отрасли или други държави членки.

(10)

Специалната мярка няма да има отрицателно отражение върху общия размер на данъчните приходи, събирани на етапа на крайното потребление, нито върху собствените ресурси на Съюза, формирани от ДДС,