EUR-Lex Access to European Union law
This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 32015H1184
Council Recommendation (EU) 2015/1184 of 14 July 2015 on broad guidelines for the economic policies of the Member States and of the European Union
Препоръка (ЕС) 2015/1184 на Съвета от 14 юли 2015 година относно общи насоки за икономическите политики на държавите членки и на Европейския съюз
Препоръка (ЕС) 2015/1184 на Съвета от 14 юли 2015 година относно общи насоки за икономическите политики на държавите членки и на Европейския съюз
OB L 192, 18.7.2015, p. 27–31
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
18.7.2015 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 192/27 |
ПРЕПОРЪКА (ЕС) 2015/1184 НА СЪВЕТА
от 14 юли 2015 година
относно общи насоки за икономическите политики на държавите членки и на Европейския съюз
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз и по-специално член 121, параграф 2 от него,
като взе предвид препоръката на Европейската комисия,
като взе предвид заключенията на Европейския съвет,
като има предвид, че:
(1) |
Договорът предвижда държавите членки да разглеждат икономическите си политики като въпрос от общ интерес и да ги координират в рамките на Съвета. Договорът предвижда освен това, че Съветът приема общи насоки за икономическата политика и насоки за заетостта, които да насочват политиките на държавите членки и на Съюза. |
(2) |
В съответствие с Договора, Съюзът разработи и внедри координационни инструменти за данъчната политика и политиките на макроструктурно равнище. Европейският семестър обединява различните инструменти в обща рамка за интегрирано многостранно икономическо и бюджетно наблюдение. Както е посочено от Комисията в Годишния обзор на растежа за 2015 г., рационализирането и стабилизирането на Европейския семестър следва да усъвършенства функционирането му. |
(3) |
Финансовата и икономическа криза разкри и подчерта значителни слабости в икономиката на Съюза и неговите държави членки. Кризата открои и тясната взаимозависимост на икономиките на държавите членки и на пазарите им на труда. Нещо повече, силното нарастване на нивата на публичния дълг, създава рискове за фискалната устойчивост. Придвижването на Съюза към състояние на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и създаването на работни места е основното предизвикателство днес. Това изисква съгласувани и амбициозни действия в областта на политиката както на равнището на Съюза, така и на национално равнище, в съответствие с Договора и с икономическото управление на Съюза. Тези действия в областта на политиката следва да съчетават мерки от страна на търсенето и на предлагането, като целят насърчаване на инвестициите, подновен ангажимент за структурни реформи и отговорно поведение в областта на фискалната политика. |
(4) |
Държавите членки и Съюзът следва да се борят срещу социалните последици от кризата и да се стремят към изграждането на сплотено общество, в което хората могат да предвиждат и управляват промените, както и да участват активно в социално-икономическия живот. Изграждането на ефективно функциониращи трудови пазари и системи за социално подпомагане, както и премахването на пречките за участие на пазара на труда, следва да доведат до достъп и възможности за всички, както и до намаляване на бедността и социалното изключване. Държавите членки следва да се уверят, че ползата от икономическия растеж достига до всички граждани и региони. |
(5) |
Действията в съответствие с интегрираните насоки за икономическите политики и политиките в областта на заетостта на държавите членки имат важен принос за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж (стратегията „Европа 2020“). Стратегията „Европа 2020“ следва да се основава на интегриран набор от европейски и национални политики, които държавите членки и Съюзът следва да провеждат с цел постигането на допълнително положително въздействие от координираните структурни реформи, на подходяща обща структура на икономическата политика и на по-последователен принос на европейските политики към целите на стратегията „Европа 2020“, както и за да се осигури гладкото функциониране на Икономическия и паричен съюз. Общите насоки за икономическите политики на държавите членки и на Европейския съюз, приложени към настоящата препоръка, както и съответните насоки за политиките в областта на заетостта, съставляват заедно интегрираните насоки за изпълнение на стратегията „Европа 2020“ („интегрираните насоки „Европа 2020“). |
(6) |
Въпреки че интегрираните насоки „Европа 2020“ са насочени към държавите членки и Съюза, те следва да се изпълняват в партньорство с всички национални, регионални и местни власти при активното участие на парламентите, социалните партньори и представителите на гражданското общество. |
(7) |
Общите насоки за икономическите политики насочват държавите членки при изпълнението на реформите и отразяват взаимозависимостта между държавите членки. Те са в съответствие с Пакта за стабилност и растеж. Тези насоки следва да служат за основа на препоръките, които Съветът евентуално би отправил към отделните държави членки. |
ПРЕПОРЪЧВА държавите членки и когато е уместно, Съюзът да отчитат при икономическите си политики изложените в приложението насоки, които съставляват част от интегрираните насоки „Европа 2020“.
Съставено в Брюксел на 14 юли 2015 година.
За Съвета
Председател
P. GRAMEGNA
ПРИЛОЖЕНИЕ
Общи насоки за икономическите политики на държавите членки и на Европейския съюз
Част I от интегрираните насоки „Европа 2020“
Насока 1: Насърчаване на инвестициите
Повишаването на равнището на продуктивните инвестиции в Европа е от ключово значение за насърчаването на търсенето и подобряването на конкурентоспособността и потенциала за дългосрочен растеж в Европа. Усилията следва да се съсредоточат върху осигуряването на финансиране за жизнеспособни инвестиционни проекти с оглед финансиране на реалната икономика и подобряване на инвестиционната среда. Макроикономическата и финансовата стабилност, както и нормативната предвидимост, откритостта и прозрачността на финансовия сектор на Съюза, са основни елементи за запазването му като привлекателна среда за инвестиции от частния сектор, включително чуждестранни инвестиции.
Следва да се използва в пълна степен потенциалът на фондовете на Съюза, включително на Европейския фонд за стратегически инвестиции, на структурните фондове и на националните фондове за финансиране на инвестициите в ключови сфери за стимулиране на растежа. Съществени елементи в тази връзка са управлението на фондовете, ориентирано към постигането на резултати, както и засилването на използването на новаторски финансови инструменти, където това е целесъобразно.
За да може финансирането да достигне реалната икономика е нужно да се увеличи прозрачността и предоставянето на информация, по-специално чрез изграждането на Европейски консултантски център по въпросите на инвестициите под егидата на Европейската инвестиционна банка и създаването на прозрачен набор от проекти. Тясното сътрудничество с всички заинтересовани страни е от ключово значение за осигуряването на безпроблемно извършване на операциите, адекватно поемане на риск и максимална добавена стойност.
Насока 2: Насърчаване на растежа чрез извършването на структурни реформи от страна на държавите членки
Провеждането от държавите членки на амбициозни структурни реформи както на продуктовите и трудовите пазари, така и на системите за социално подпомагане и пенсионните системи, е от ключово значение за укрепването и продължаването на икономическото възстановяване и за осигуряването на устойчиви публични финанси, подобряването на конкурентоспособността, предотвратяването и неутрализирането на неблагоприятното въздействие на макроикономическите дисбаланси в съответствие с процедурата при макроикономически дисбаланси и повишаването на потенциала за растеж на икономиките на Съюза. То би допринесло и за по-тясно социално-икономическото сближаване. Реформите, насочени към засилване на конкуренцията, по-специално в нетъргуемия сектор, както и подобряването на функционирането на пазара на труда и на деловия климат, спомагат за премахването на пречките пред растежа и инвестициите и увеличават адаптивността на икономиката. Държавите членки провеждат икономическите си политики като въпрос от общо значение и ги координират, така че да се увеличат положителните взаимодействия и да се избегнат отрицателните странични ефекти.
Реформирането на пазара на труда и на социалните системи е необходимо, за да се насърчат растежът и заетостта, като същевременно бъде гарантиран всеобщ достъп до висококачествени, достъпни и устойчиви социални услуги и помощи. Действията за реформиране на пазара на труда, например създаването на механизми за определяне на заплатите и увеличаването на дела на участие, следва да се осъществяват в съответствие с по-подробните напътствия в насоките за заетостта.
Необходими са допълнителни усилия, за да се превърне Съюзът в привлекателна дестинация за талантливите, знаещите и можещите. Процесът на реформиране и по-нататъшното интегриране на продуктовите пазари следва да продължи, за да могат потребителите и бизнесът в Съюза да се възползват от по-ниски цени и по-голям избор на стоките и услугите. По-добрата интегрираност на пазарите дава на дружествата достъп до значително по-широк пазар, отколкото собственият им национален пазар, като по този начин им предоставя повече възможности за развитие. По-конкурентните и по-добре интегрирани продуктови пазари ще повишат иновациите и могат да спомогнат и за ускоряване на адаптирането и устойчивостта към икономическите сътресения в отделните държави членки и в Съюза като цяло.
Наред с осигуряване на изпълнението на договорите и добре функциониращи производства по несъстоятелност следва да продължат усилията с цел подобряване на нормативната среда за бизнеса, за да се окаже подкрепа по-специално на малките и средните предприятия, модернизиране на публичната администрация, намаляване на административната тежест, увеличаване на прозрачността, борбата срещу корупцията, избягването на данъци и недекларирания труд, повишаване на независимостта, качеството и ефикасността на съдебната система.
Информационните, комуникационните технологии и цифровата икономика са важни фактори на производителността, иновациите и растежа във всички сектори на икономиката. Насърчаването на частните инвестиции в научните изследвания и иновациите следва да се съпътства от задълбочени реформи за модернизиране на системите за научни изследвания и иновации, засилване на сътрудничеството между публичните институции и частния сектор и подобряване на по-широките рамкови условия за все по-интензивното използване на знанията от страна на бизнеса. С повишаването на качеството на публичните инвестиции в научните изследвания и иновациите ще продължи да се повишава и качеството на публичните финанси и би могла да се подобри дългосрочната устойчивост на публичните финанси.
Насока 3: Премахване на основните пречки на равнището на Съюза пред постигането на устойчив растеж и създаване на работни места
По-нататъшното интегриране на единния пазар, включително премахването на оставащите пречки, засилването на конкуренцията и подобряването на бизнес климата са от ключово значение за запазването на Европа като привлекателна среда за местния и чуждестранния бизнес. За увеличаването на производствения потенциал на Европа е необходимо да се засилят иновациите и формирането на човешкия капитал, както и да се осигури интегриран и добре функциониращ цифров единен пазар. Ускореното възприемане на информационните и комуникационните технологии от потребителите и бизнеса може да спомогне за създаването на Европа на цифровите технологии без граници и да увеличи производителността.
Добре работещият финансов сектор е от решаващо значение за гладкото функциониране на икономиката. По-строгите регулаторни разпоредби и разпоредбите относно надзора, както и правилата за защитата на потребителите в областта на финансовите пазари и институции следва да бъдат изцяло прилагани. Необходимо е да се вземат мерки за изграждането на устойчив секюритизационен пазар в Европа, което ще спомогне за подобряването на капацитета за ефективно финансиране на банките в Съюза. Необходимо е да бъде създаден действителен съюз на капиталовите пазари въз основа на постиженията на единния пазар на финансови услуги и капитали.
Постигането на стабилен енергиен съюз следва да осигури на бизнеса и домакинствата сигурна и устойчива енергия на достъпни цени. Следва да се работи за икономически ефективното прилагане на рамката в областта на климата и енергетиката за 2030 г. и за прехода към конкурентоспособна нисковъглеродна икономика с ефективно използване на ресурсите, което включва реформи, както от страна на търсенето, така и на предлагането, като същевременно се насърчават екологичните работни места, екологичните технологии и иновативните решения. В тази връзка енергийният и транспортният сектор продължават да се нуждаят от специално внимание, включително по отношение на междусистемните връзки и инфраструктурата.
Законодателството на Съюза следва да се съсредоточи върху въпросите, който могат да бъдат разрешени най-добре на европейско равнище, като следва да се отчитат техните социално-икономически последици и въздействието им върху околната среда. Установяването на равни условия на конкуренция в трансграничен план, както и повишената нормативна предвидимост и пълното съблюдаване на правилата за защита на конкуренцията ще продължат да привличат инвестиции. По-благоприятният и предвидим делови климат е особено важен при мрежовите индустрии, за които са характерни дългосрочният инвестиционен хоризонт и значителните първоначални инвестиции. Следва допълнително да се развие външното измерение на вътрешния пазар.
Насока 4: Подобряване на устойчивостта на публичните финанси и на въздействието им в подкрепа на растежа
Стабилните публични финанси са от ключово значение за растежа и създаването на работни места. Фискалната устойчивост е жизненоважна, за да бъде спечелено доверието на инвеститорите и осигурен необходимия фискален марж за противодействие на неочакваните промени и максимизиране на положителния принос на публичните финанси за икономиката. Това също така създава и подходящите условия за подкрепа на растежа и инвестициите. Държавите членки следва да осигурят дългосрочен контрол върху равнищата на дефицита и дълга. Фискалните политики трябва да се провеждат в рамките на нормативните разпоредби на Съюза, по-специално Пакта за стабилност и растеж, допълнени от стабилни национални бюджетни процедури. Фискалните политики следва да отразяват икономическите условия и рисковете за устойчивостта на равнището на държавите членки, като същевременно осигуряват добра координация на икономическите политики. Държавите членки на еврозоната се приканват да продължават да наблюдават отблизо и да обсъждат съвкупната фискална ситуация в еврозоната, включително фискалната позиция.
При планирането и изпълнението на стратегиите за бюджетна консолидация следва да се дава предимство на насърчаващите растежа разходи в области като образованието, уменията и пригодността за заетост, научно-изследователската и развойна дейност и иновациите и инвестициите в мрежи с положително въздействие върху производителността. Реформирането на разходите следва да е насочено към повишаване ефективността на публичната администрация; тези реформи могат да се подготвят по-специално чрез преоценка на разходите, с цел осигуряване на дългосрочна устойчивост.
Реформирането на разходите с цел по-ефикасно разпределение на ресурсите в подкрепа на растежа и заетостта при същевременното запазване на справедливостта следва да бъде допълнено от модернизиране на приходните механизми, където е необходимо. Следва да продължи стремежът към обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък. Преминаването към по-благоприятни за растежа данъци, като същевременно се гарантира спазването на Пакта за стабилност и растеж, може да спомогне за коригиране на неефективността на пазара и да се поставят основите за устойчив растеж и създаване на работни места. В същото време е важно да се обмислят преразпределителните ефекти при всяка промяна в данъчното облагане. Ефективността на данъчната система може да бъде подобрена, като се разшири данъчната основа, например чрез отмяна или ограничаване използването и мащаба на освобождаването от данъци и преференциалните режими, както и като бъде засилена данъчната администрация, опростена данъчната система и водена борба срещу данъчните измами и агресивното данъчно планиране.