12.11.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 301/23

(1)

Съгласно регулаторната рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги националните регулаторни органи са длъжни да допринасят за развитието на вътрешния пазар посредством сътрудничество помежду си и с Комисията по прозрачен начин, за да се осигурят развитието на последователна регулаторна практика и последователното прилагане на директивите, съставляващи регулаторната рамка.

(2)

За да гарантират, че решенията на национално равнище нямат отрицателно въздействие върху единния пазар или върху целите на регулаторната рамка, националните регулаторни органи следва да уведомяват Комисията и другите национални регулаторни органи за проектомерките, предвидени в член 7, параграф 3 от Директива 2002/21/ЕО.

(3)

Като допълнително изискване националните регулаторни органи следва да получат разрешение от Комисията за задълженията, посочени в член 8, параграф 3, втора алинея от Директива 2002/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно достъпа до електронни съобщителни мрежи и тяхната инфраструктура и взаимосвързаността между тях (2), което представлява отделен процес.

(4)

Комисията ще даде възможност на националните регулаторни органи, ако желаят, да обсъдят всички проектомерки преди официалното уведомяване за такива мерки съгласно член 7 от Директива 2002/21/ЕО и член 8, параграф 3 от Директива 2002/19/ЕО. Когато в съответствие с член 7, параграф 4 от Директива 2002/21/ЕО Комисията е посочила на националния регулаторен орган, че смята, че проектомярката би създала бариера пред единния пазар, или когато Комисията има сериозни съмнения относно съвместимостта на мярката със законодателството на Общността, на въпросния национален регулаторен орган следва да бъде дадена възможност по-рано да изрази становището си относно въпросите, засегнати от Комисията.

(5)

В Директива 2002/21/ЕО са посочени определени задължителни срокове за разглеждане на уведомленията по член 7.

(6)

За да се осигури ефективността на сътрудничеството и механизма за консултации, определени в член 7 от Директива 2002/21/ЕО, и да се гарантира правната сигурност, Препоръка 2003/561/ЕО на Комисията от 23 юли 2003 г. относно уведомленията, сроковете и консултациите, предвидени в член 7 от Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (3) създаде ясни правила за основните процедурни аспекти на уведомленията по член 7. Препоръка 2003/561/ЕО следва да бъде заменена от настоящата препоръка с оглед на по-нататъшното опростяване и подобряване на процеса на уведомяване.

(7)

За да се предоставят допълнителни насоки на националните регулаторни органи относно съдържанието на проектомерките и за да се повиши правната сигурност за пълнотата на уведомлението, следва да бъде предоставено определено минимално количество информация за това, какво следва да съдържа дадена проектомярка, за да може да бъде оценена по подходящ начин.

(8)

Следва да се вземе предвид необходимостта от осигуряване на ефективна оценка, от една страна, и от друга страна — от опростяване на административните действия във възможно най-голяма степен. В тази връзка механизмът за уведомяване не следва да води до ненужна административна тежест за националните регулаторни органи. Също така би било полезно да се разяснят предвидените процедури в контекста на член 8, параграф 3, втора алинея от Директива 2002/19/ЕО.

(9)

За да се опрости разглеждането на проектомярка, за която има уведомление, и за да се ускори процесът, националните регулаторни органи следва да използват стандартен формат за уведомяване.

(10)

За да се подобри ефикасността на механизма за уведомяване, да се повиши правната сигурност за националните регулаторни органи и пазарните субекти и да се осигури своевременното прилагане на регулаторните мерки, е желателно уведомлението от национален регулаторен орган, обхващащо анализ на пазара, да включва и корективните мерки, предложени от националния регулаторен орган за преодоляване на констатираната пазарна неефективност. Когато проектомярката се отнася за пазар, за който е установено, че е конкурентен и вече съществуват корективни мерки по отношение на този пазар, уведомлението следва да съдържа и предложенията за отмяна на тези задължения.

(11)

По принцип следва да се използва кратък формуляр за уведомяване при определени категории проектомерки с цел облекчаване на административната тежест за националните регулаторни органи и Комисията. Въпреки това уведомяването за тези категории проектомерки остава възможно чрез стандартната процедура на уведомяване.

(12)

Когато национален регулаторен орган възнамерява да отмени регулаторни задължения по отношение на пазари, които не са включени в Препоръка 2007/879/ЕО на Комисията от 17 декември 2007 г. относно релевантните пазари на продукти и услуги от сектора на електронните съобщения, подлежащи на регулиране ex ante в съответствие с Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (4), уведомяването за такава проектомярка съгласно член 7 от Директива 2002/21/ЕО следва да стане посредством краткия формуляр за уведомяване.

(13)

Когато национален регулаторен орган извърши преглед на пазар, за който в предишен преглед е установено, че е ефективно конкурентен, и отново установи, че този пазар е ефективно конкурентен, уведомяването следва да стане посредством краткия формуляр за уведомяване.

(14)

Националните регулаторни органи често изменят техническите данни на наложените корективни мерки, за да отразят промените в икономическите показатели (като оборудване, работна сила, инфлация, разход за капитал, размер на наемите за недвижимо имущество и др.) или да актуализират прогнози или предположения. За промените или актуализациите на данни, които не променят характера или общия обхват на корективните мерки (напр. удължаване на срока на задълженията за докладване, сведения за необходимото застрахователно покритие, размер на глобите или срокове за доставка), следва да се прави уведомяване посредством краткия формуляр. Единствено за съществените, имащи осезателно въздействие върху пазара промени в характера или обхвата на корективните мерки (като нива на цените, изменения в методиките за изчисляване на разходи или цени, определяне на планове за постепенно намаляване на цените) уведомяването следва да се извършва чрез стандартната процедура за уведомяване.

(15)

По отношение на определени пазари (по-конкретно — пазарите за терминиране на гласови повиквания) националните регулаторни органи могат да достигнат до същото заключение, както в по-ранен преглед, и да поискат да наложат на други оператори (т.е. новите участници на пазара), имащи сходна потребителска база или общ обем на продажбите с операторите, обект на по-ранния преглед, мерки, които не се различават по същество от проектомерки, за които вече е уведомено. За тези проектомерки следва да се използва краткият формуляр за уведомяване.

(16)

Проектомярка, за която е постъпило уведомление посредством кратък формуляр за уведомяване, по принцип не поражда забележки от Комисията до националния регулаторен орган в съответствие с член 7, параграф 3 от Директива 2002/21/ЕО.

(17)

С цел да се повиши прозрачността на проектомярката, за която се уведомява, и да се улесни обмяната на информация за такива мерки между националните регулаторни органи, стандартният и краткият формуляр за уведомяване следва да съдържат обобщено описание на основните елементи на уведомяваната проектомярка.

(18)

Групата на европейските регулатори за електронни съобщителни мрежи и услуги, създадена с Решение 2002/627/ЕО на Комисията (5), отчете необходимостта от тези процедури.

(19)

За постигането на целите, определени в член 8 от Директива 2002/21/ЕО, и по-специално необходимостта от осигуряване на последователност в регулаторната практика и последователно прилагане на споменатата директива, от голямо значение е пълното спазване на механизма за уведомяване, определен в член 7.

(20)

Комитетът за регулиране на съобщенията произнесе становището си в съответствие с член 22, параграф 2 от Директива 2002/21/ЕО,

1.

Термините, за които има определения в Директива 2002/21/ЕО и в специфичните директиви, се използват в настоящата препоръка със същите значения. Освен това:

2.

Уведомленията следва да се изпращат по електронна поща, като се изисква потвърждение за получаване.

Приема се, че документите, изпратени по електронна поща, са получени от получателя в деня, в който са изпратени.

Уведомленията се регистрират по реда на получаването си.

3.

Уведомленията влизат в сила на датата, на която Комисията ги регистрира („дата на регистриране“). Датата на регистриране е датата, на която Комисията получи пълно уведомление.

Съобщение за датата на регистриране на уведомлението, за темата на уведомлението и за всички получени съпътстващи документи се помества на уебсайта на Комисията и се изпраща по електронен път до всички национални регулаторни органи.

4.

Уведомленията следва да бъдат изготвени на някой от официалните езици на Общността. Стандартният формуляр за уведомяване (приложение I) или краткият формуляр за уведомяване (приложение II) могат да бъдат изготвени на различен официален език от този, на който е изготвена проектомярката, за да се улесни консултацията с всички други национални регулаторни органи.

Всички направени коментари или решения, приети от Комисията съгласно член 7 от Директива 2002/21/ЕО, са на езика на проектомярката, за която е уведомено, и когато е възможно — преведени на езика, използван в стандартния формуляр за уведомяване.

5.

Проектомерките, за които е уведомено от страна на национален регулаторен орган, следва да бъдат придружени от документацията, необходима на Комисията за осъществяване на нейните задачи. За проектомерките, които спадат към точка 6 по-долу и за които е уведомено чрез кратък формуляр за уведомяване, Комисията по принцип не се нуждае от допълнителна документация, за да извърши задачите си.

Проектомерките следва да бъдат надлежно обосновани.

6.

Следните проектомерки следва да бъдат предоставени на разположение на Комисията посредством краткия формуляр за уведомяване в приложение II:

7.

Комисията, в тясно сътрудничество с националните регулаторни органи, ще следи за практическите последствия от кратката процедура на уведомяване с оглед на това да извършва допълнителни корекции според нуждите или да добавя други категории проектомерки, за които следва да има уведомяване посредством краткия формуляр.

8.

Проектомерките, които не попадат в обхвата на точка 6, следва да се свеждат до знанието на Комисията посредством стандартния формуляр за уведомяване, определен в приложение I. Проектомерките, за които е уведомено, следва да включват всеки от следните елементи, когато е уместно:

9.

Когато за целите на пазарния анализ дадена проектомярка определя релевантен пазар, отличаващ се от тези в препоръката относно релевантните пазари, националните регулаторни органи следва да предоставят достатъчно мотиви за прилагането на критериите за такова определяне на пазар.

10.

Уведомленията, подадени съгласно член 8, параграф 3, втора алинея от Директива 2002/19/ЕО, следва също така да съдържат достатъчна обосновка за това, че задължения, различни от изброените в членове 9—13 от директивата, следва да бъдат налагани на оператори със значителна пазарна мощ.

11.

Уведомленията, попадащи в приложното поле на член 8, параграф 5 от Директива 2002/19/ЕО, също следва да съдържат достатъчна обосновка за това, че планираните проектомерки е необходимо да бъдат в съответствие с международните ангажименти.

12.

Уведомления, направени посредством стандартната процедура на уведомяване, които включват приложимата информация по смисъла на точка 8, се смятат за пълни. Когато информацията, в това число и документите, съдържащи се в уведомлението, са непълни по същество в което и да е отношение, Комисията информира въпросния национален регулаторен орган в срок до пет работни дни и пояснява до каква степен според нея уведомлението е непълно. Уведомлението не се регистрира, докато въпросният национален регулаторен орган не предостави изискуемата информация. В такива случаи за целите на член 7 от Директива 2002/21/ЕО уведомлението влиза в сила на датата, на която Комисията е получила пълната информация.

13.

Без да се засяга точка 8 по-горе, след регистриране на уведомлението Комисията, действайки в съответствие с член 5, параграф 2 от Директива 2002/21/ЕО, може да поиска допълнителна информация или пояснения от въпросния национален регулаторен орган. Националните регулаторни органи следва да се опитат да предоставят исканата информация в срок до три работни дни, когато тя може да бъде намерена лесно.

14.

Комисията проверява дали проектомярката, за която е известена посредством кратък формуляр за уведомяване, попада в изброените в точка 6 категории. Когато Комисията прецени, че това не е така, тя информира въпросния национален регулаторен орган в срок до пет работни дни и приканва уведомяващия регулаторен орган да представи проектомярката чрез стандартна процедура на уведомяване.

15.

Когато Комисията прави забележки в съответствие с член 7, параграф 3 от Директива 2002/21/ЕО, тя уведомява въпросния национален регулаторен орган по електронен път и публикува тези забележки на уебсайта си.

16.

Когато национален регулаторен орган направи забележки в съответствие с член 7, параграф 3 от Директива 2002/21/ЕО, той предава тези забележки на Комисията и на другите национални регулаторни органи по електронен път.

17.

Когато при прилагане на член 7, параграф 4 от Директива 2002/21/ЕО Комисията прецени, че дадена проектомярка би създала бариера пред единния пазар, или ако Комисията има сериозни съмнения относно съвместимостта на мярката със законодателството на Общността, и по-специално с целите, посочени в член 8 от Директива 2002/21/ЕО, или ако впоследствие Комисията оттегли възраженията си или приеме решение, с което от националния регулаторен орган се изисква да оттегли проектомярката, тя уведомява въпросния национален регулаторен орган по електронен път и публикува известие на своя уебсайт.

18.

По отношение на уведомленията съобразно член 8, параграф 3, втора алинея от Директива 2002/19/ЕО Комисията, действайки в съответствие с член 14, параграф 2 от същата директива, обикновено взема решение, с което позволява на националния регулаторен орган или го възпрепятства да не приема предложената проектомярка, в срок до три месеца. Комисията може да реши да удължи този срок с още два месеца с оглед на срещаните затруднения.

19.

Националният регулаторен орган може да реши по всяко време да оттегли проектомярката, за която е уведомил, и в такъв случай мярката се премахва от регистъра. Комисията публикува известие за това на своя уебсайт.

20.

Когато национален регулаторен орган приеме проектомярката, след като е получил забележки от Комисията или от друг национален регулаторен орган в съответствие с член 7, параграф 3 от Директива 2002/21/ЕО, той осведомява Комисията и другите национални регулаторни органи за начина, по който е разгледал най-внимателно направените забележки.

21.

Когато национален регулаторен орган поиска това, Комисията неофициално обсъжда проектомярката преди уведомлението.

22.

В съответствие с Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 на Съвета (7) всеки срок, посочен в Директива 2002/21/ЕО или в настоящата препоръка, се изчислява, както следва:

Ако срокът изтича в събота, неделя или на официален празник, той се удължава до края на първия следващ работен ден. Списъкът с официалните празници се определя от Комисията и се публикува в Официален вестник на Европейския съюз преди началото на всяка година.

23.

Комисията съвместно с националните регулаторни органи оценява необходимостта от преразглеждане на настоящата препоръка, доколкото е подходящо, след датата, определена в прегледа на регулаторната рамка за транспониране в националното законодателство от държавите-членки.

24.

Адресати на настоящата препоръка са държавите-членки.