21.6.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 162/27

(1)

Решение № 896/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (2) установява общи правила за едностранно признаване от страна на държавите-членки на определени разрешения за пребиваване, които се издават от Швейцария и Лихтенщайн, което дава възможност за опростен контрол на външните граници на граждани на трети страни, притежаващи тези документи.

(2)

В резултат на двустепенното прилагане на достиженията на правото от Шенген, държавите-членки, които се присъединиха към Европейския съюз на 1 май 2004 г., бяха задължени, считано от същата дата, да издават национални визи на граждани на трети страни, които притежават разрешение за пребиваване, издадено от Швейцария и Лихтенщайн, и които трябва да притежават виза съгласно Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета от 15 март 2001 г. за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите-членки, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване (3). Това задължение доведе до допълнителна административна тежест за консулствата на тези държави-членки в Швейцария и Лихтенщайн.

(3)

Въпреки това, не бе счетено за необходимо държавите-членки да изискват от тази категория лица да притежават виза за целите на транзитно преминаване, тъй като те представляват малък риск от незаконна имиграция за държавите-членки.

(4)

Тъй като се счита, че същите съображения се отнасят за България и Румъния, обхватът на опростения режим, въведен с Решение № 896/2006/ЕО, следва да включи България и Румъния.

(5)

Такова изменение на Решение № 896/2006/ЕО следва да позволи на България и Румъния, ако те решат да прилагат Решение № 582/2008/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за въвеждане на опростен режим за контрол на лица на външните граници, който се основава на едностранното признаване от страна на България, Кипър и Румъния на определени документи като равностойни на националните им визи за целите на транзитно преминаване през техните територии (4), да признават едностранно разрешенията за пребиваване, издавани от Швейцария и Лихтенщайн, които са изброени в приложението към Решение № 896/2006/ЕО, като равностойни на националните им визи за транзитно преминаване.

(6)

Признаването следва да бъде ограничено до транзитното преминаване през териториите на България и Румъния и не следва да засяга възможността на тези две държави-членки да издават визи за краткосрочно пребиваване.

(7)

Възможността за България и Румъния да не прилагат Решение № 896/2006/ЕО следва да бъде ограничена за преходен период до дата, която ще бъде определена с решение на Съвета в съответствие с член 4, параграф 2, втора алинея от Акта за присъединяване от 2005 г.

(8)

Условията за влизане, предвидени в член 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (5), трябва да бъдат изпълнени с изключение на условието, предвидено в член 5, параграф 1, буква б) от него, доколкото настоящото решение създава режим за признаване като равностойни на визите за транзитно преминаване, издавани от България и Румъния, и определени разрешения за пребиваване, издавани от Швейцария и Лихтенщайн.

(9)

Тъй като целта на настоящото решение не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки, тъй като засяга пряко достиженията на правото на Общността в областта на външните граници, и следователно може, поради мащаба и последиците на действието, да бъде постигната по-добре на общностно равнище, Общността може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящото решение не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.

(10)

Що се отнася до Исландия и Норвегия, настоящото решение доразвива разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на споразумението, сключено от Съвета на Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия за асоциирането на тези две държави в процеса на изпълнение, прилагане и развитие на достиженията на правото от Шенген (6), които попадат в областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО на Съвета от 17 май 1999 г. (7) относно определени условия за прилагането на посоченото споразумение.

(11)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокола относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност, Дания не участва в приемането на настоящото решение, не е обвързана от него, нито от неговото прилагане. Доколкото настоящото решение цели да доразвие достиженията на правото от Шенген съгласно разпоредбите от дял IV от част трета от Договора за създаване на Европейската общност, в съответствие с член 5 от посочения протокол, Дания решава в срок от шест месеца след датата на приемане на настоящото решение дали да го въведе в своето национално законодателство.

(12)

Настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в което Обединеното кралство не взема участие, в съответствие с Решение 2000/365/ЕО на Съвета от 29 май 2000 г. относно искането на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия да участва в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген (8); следователно Обединеното кралство не участва в приемането му, не е обвързано от него, нито от неговото прилагане.

(13)

Настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в което Ирландия не взема участие, в съответствие с Решение 2002/192/ЕО на Съвета от 28 февруари 2002 г. относно искането на Ирландия да участва в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген (9); следователно Ирландия не участва в приемането му, не е обвързана от него, нито от неговото прилагане,