03/ 67

BG

Официален вестник на Европейския съюз

3

L 297/3

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

Съгласно член 6, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2081/92 в Официален вестник на Европейския съюз  (2) бе публикувано искането на Франция за регистриране на наименованието „Miel de Provence“.

(2)

Германия подаде възражение срещу регистрацията по смисъла на член 7, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2081/92. Мотивът на възражението касае неспазването на изискванията, установени с член 2, и възможната заплаха за съществуването на продукт, който законно се предлага на пазара в продължение на най-малко пет години преди датата на публикацията, предвидена по силата на член 6, параграф 2.

(3)

С писмо от 11 януари 2005 г. Комисията кани съответните държави-членки да се споразумеят помежду си съгласно техните вътрешни процедури.

(4)

Тъй като Франция и Германия не се споразумяха в рамките на три месеца, Комисията трябва да приеме решение съгласно процедурата, предвидена в член 15 от Регламент (ЕИО) № 2081/92.

(5)

Възражението, подадено от Германия съдържа три аргумента срещу регистрацията. На първо място Германия претендира, че регистрацията би била в конфликт с член 4, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2081/92. Противопоставящата се страна претендира, че органолептичните характеристики, характеристиките, свързани с метода на производство, и критериите за качеството на продукта, за които се кандидатства, не могат да бъдат смятани за строго специфични за района на Прованс.

(6)

За разлика от това становище мнението на Комисията е, че заявлението за регистрация се базира колкото на традиционно установените качества на провансалския мед, толкова и на неговите специални качества, които се дължат на цветния произход на меда, който е характерен за ботаническата среда на Прованс.

(7)

По-нататък Германия се позовава на възможната заплаха за съществуването на едно напълно или частично съвпадащо с него наименование или на търговска марка, или за съществуването на продукти, които законно се предлагат на пазара в продължение на най-малко пет години преди датата на публикацията, предвидена по силата на член 6, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2081/92. По-конкретно това се отнася за вероятността производителите, които понастоящем продават на пазара мед под наименованието Miel de Provence, да не могат да използват това наименование след регистрацията, защото продуктите им не отговарят на спецификацията поради цветния им произход или района, в който са произведени.

(8)

По мнение на Комисията този аргумент се базира на недоказани хипотези. Съгласно член 7, параграф 4, второ тире от Регламент (ЕИО) № 2081/92 противопоставящата се страна трябва да „демонстрира“ опасността, за която претендира. Германия само посочва вероятността от такава опасност, без да демонстрира, че реално съществуват производители, които ще бъдат засегнати в резултат от регистрацията.

(9)

На последно място Германия твърди, че използването на наименованието Miel de Provence е разрешено с Директива 2001/110/ЕО на Съвета от 20 декември 2001 г. относно меда (3) за мед от френския район на Прованс-Алпите-Лазурния бряг. Тя претендира, че този район е различен от географския район, обхванат от спецификацията, изготвена съгласно Регламент (ЕИО) № 2081/92. Също така спецификацията за заявлението за регистрация изключва меда, получен от слънчоглед, рапица или люцерна, който е с цветен и растителен произход от посочения географски район. В резултат от това, за да бъде спазена спецификацията, търговците, които понастоящем продават на пазара този продукт под наименованието Miel de Provence, ще трябва да изключат меда с цветен произход, който не е предвиден в спецификацията. Според Германия регистрирането на Miel de Provence по Регламент (ЕИО) № 2081/92 би противоречало на Директива 2001/110/ЕО относно меда.

(10)

Както бе посочено в съображение 8, аргументът, касаещ съществуването на опасност, не бе доказан. Освен това претенцията за нарушаване на Директива 2001/110/ЕО относно меда не е причина, която може да бъде използвана за повдигане на възражение съгласно член 7, параграф 4 от Регламент (ЕИО) № 2081/92. Директива 2001/110/ЕО също така допуска използването на определени наименования, без да ги превръща в задължителни. За разлика от това Регламент (ЕИО) № 2081/92 е предназначен да регламентира употребата на регистрирани наименования дори когато те са били използвани свободно преди това. В резултат от това липсата на ограничение в определен момент по принцип не е причина да бъде отказана регистрацията.

(11)

В светлината на горното наименованието следва да бъде вписано в „Регистър на защитените наименования за произход и на защитените географски указания“.

(12)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Регулаторния комитет за защита на географските указания и наименования за произход на селскостопанските и хранителни продукти,